О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№ 879

Град ПЛОВДИВ,  25,04,2019г

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен Съд – Пловдив,  Първо отделение, V състав на 25,04,2019г. в  закрито заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТОИЛ БОТЕВ

като разгледа докладваното ч. адм. дело  № 1124 по описа за  2019 година.

Производството е по реда на чл. 41, ал. 3  и 127ж от ДОПК.

Жалбоподателят - „***“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в гр. ***, чрез адв. А. обжалва действия на органи по приходите при дирекция „Фискален контрол" при ЦУ на НАП, обективирани в протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050901170500_3 от 24.03.2019 г., издаден от Д.В.Д.на длъжност инспектор по приходите и А.Д.И., длъжност инспектор по приходите с месторабота Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, потвърдени с Решение № 119 от 04,04,2019г. на В.Н.Н.-директор на териториална дирекция на Национална агенция за приходите Пловдив.

Жалбоподателят намира действията инкорпорирани в горния протокол за неправилни и незаконосъобразни и претендира тяхната отмяна. Твърди, че административният орган неправилно е наложил обезпечителни мерки върху стоки, не са описани каквито и да са нарушения, както и не са изложени мотиви от които да става ясно , как ще се затрудни бъдещото събиране на данъци от сделки, които не са извършени. В жалбата се претендират и съдебни разноски в размер на 1150 лева , представляващи ДТ и адвокатски хонорар.

Ответникът - Директор на ТД на НАП - гр. Пловдив, чрез юк. А.  в приложено становище / л. 13/  оспорва жалбата като неоснователна .

Жалбата е депозирана в срок и от лице, което има правен интерес от оспорването, поради което следва да се приеме за процесуално допустима.

Пловдивският административен съд, след като обсъди оплакванията в жалбата, писмените доказателства по преписката, становищата на страните и след направената служебна проверка за законосъобразност на акта, съгласно изискванията на ДОПК, от фактическа страна  установи следното:

    Органите по приходите са предприети действия по обезпечаване на доказателства по реда на чл. 121а, ал. 3, във вр. с 121а ал.2, от ДОПК, като за целта е съставен протокол за проверка на стоки с висок фискален риск № 050901170500_3 от 24.03.2019 г. в гр. АСЕНОВГРАД, общ. АСЕНОВГРАД , обл. ПЛОВДИВ, ул. „КНЯЗ БОРИС“ № 44, с който е определено обезпечение в размер на 13393.78 лева - представляващо 30 % от пазарната стойност на стоката. На основание чл. 121а, ал. 3 от ДОПК във връзка с чл. 40 от ДОПК, стоката е иззета, а също и всички оригинални документи, които я придружават. Стоката е оставена на отговорно пазене .

От приложените в делото доказателства съдът установи , че в случая органите по приходите са достигнали до този извод въз основа на анализ на цялостното фискално поведение на дружеството, след извършване на надлежна физическа проверка, при която е установено основание по чл. 121а, ал. 3, във вр. с 121а ал.2, от ДОПК (При извършена справка в ПП "Система за управление на приходите" (СУП) за назначените по трудово правоотношение лица от проверяваното дружество се установява, че в него са назначени , 8 лица за 01.2019, 8 лица за 12.2018, 9 лица за 11.2018, 9 лица за 10.2018, 9 лица за 09.2018, 9 лица за 08.2018, 9 лица за 07.2018, 9 лица за 06.2018, 9 лица за 05.2018, 9 лица за 04.2018, 9 лица за 03.2018, 9 лица за 02.2018.

Въз основа на горното е направен извод, че проверяваното лице не разполага с достатъчна кадрова обезпеченост, която да гарантира безпрепятственото осъществяване на търговската му дейност. Липсата на достатъчно наети, и то по трудово правоотношение лица е показател за непостоянна (нетрайна) заетост на лица, от гледна точка на характера на трудовото правоотношение. Няма доказателства за наличие на достатъчно ангажиран персонал, с цел обезпечаване на осъществяваните от проверяваното лице търговски сделки със стоки с висок фискален риск, в немалък размер. С оглед на описаните констатации, свързани с проверяваното лице, може да бъде обобщено, че същото не изпълнява вменените му данъчно-осигурителни задължения/носи висок данъчен риск, което формира и извод, че събирането на дължимите данъци, които ще възникнат при реализацията на стоката, от него, ще бъде невъзможно или значително затруднено.

Прието е,  че е налице  необходимост от предоставяне на обезпечение, с което ще се гарантира събираемостта на дължимите данъци, които ще възникнат след последващото разпореждане със стоката. Отделно от горното са взети предвид и декларираните от дружеството в  ГДД по чл.92 от ЗКПО  приходи , разходи и печалба.

От дружеството са представени преводни нареждания за извършени плащания по банковата сметка на ТД на НАП Пловдив, покриващи определения размер на обезпеченията, в срок. След което на основание чл. 10, ал. 3 от Наредба Н-2 от 30.01.2014 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на РБ и изискванията към фискалните пунктове в сила от 04.02.2014 г.. е снета забраната за разпореждане със стоката.

Съдът от правна страна  излага  следното:

Съгласно разпоредбите на чл.121а, ал. 3 от ДОПК в случаите по ал.2 от чл.121а от ДОПК, органите по приходите предприемат действия по обезпечаване на доказателства със срок на действие до 72 часа без разрешение на съда, като стоката и документите за стоката се изземват по реда на чл.40 от ДОПК. Достатъчно е орган по приходите да установи, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

При ответника, въз основа на наличната при него информация са възникнали   съмнения относно действителните икономически основания и реалността на търговските взаимоотношения  поради което е прието , че следва да се наложат предварителни обезпечителни мерки по чл. 121а, ал. 3 във връзка с чл.121а, ал. 2 от ДОПК за обезпечаване на вземанията за данъци, като в противен случай събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

Съдът счита, че от страна на ответника неправилно е приложен материалния закон и наложените обезп. Мерки не кореспондират с наличната в масивите на НАП информация. В случая спора по същество е следвало ли е при наличието на горните  доказателства да се наложат процесните обезпечителни мерки.

Основанието за обезпечаването е посочено в хипотезата на чл.121а ал.2 ДОПК, която за разлика от тази по ал.1 е бланкетна, т.е. необходимо е позоваването на нея да е съпроводено с визиране на конкретни основания.

Действително в цитирания протокол, а и в решението на ответника се сочат конкретни факти, вкл. твърдения за извършен някакъв “анализ” от органите по приходите, след прилагане на единните критерии за риск към проследената данъчно-осигурителна информация, като са били посочени някои от т.н. “рискови фактори”.

Във връзка с изложените от приходната администрация факти в административната преписка не се съдържат никакви годни писмени документи, които да ги установяват, а напротив при дължимото от оспорващия насрещно доказване, се установяват факти, които разколебават провежданото от служителите на НАП главно доказване, видно е дори че дружеството няма задължения към фиска.

Всъщност, ако сочените твърдения са верни /недостатъчна кадрова обезпеченост/, то това е основание за установяването им чрез способа на ревизионното производство, в което в пълна мяра могат да се предприемат всякакви обезпечения, вкл. и върху придобиваните активи на търговеца .

В рамките обаче на хипотезата на чл.121а ал.2 ДОПК се дължи обезпечаване единствено и само на задълженията за данъци, произтичащи от конкретната доставка и когато се установи от органите по приходите, че при последващо разпореждане със стоката събирането им ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Т.е. това производство не е общо обезпечително за всякакви данъци, а често и за дължими осигурителни вноски, а касае само данъчните задължения, които биха били с основания в конкретната доставка .

Или следва да се обобщи, че освен, че твърденията на органа по приходите, обективиран  в оспорените действия с протоколи, а и на Директор ТД на НАП – Пловдив, са голословни , т.е. липсват документи, които да ги подкрепят.

Отделно от горното съдът счита че не са обсъдени  от решаващия орган приложените с жалбата / л. 20/ от 03,04,2019г. писмени доказателства , а именно балансовите стойности на земя , сгради и транспортни средства.

В решението /л.18/ единствено е посочено че към жалбата са приложени нови доказателства –инвентарна книга на дружеството , без обаче по късно да са обсъдени и изложени мотиви по съществото на спора.

При това положение на нещата единствения възможен извод е, че наложените мерки, а и решението на ответника, са незаконосъобразни, постановени при неправилно прилагане на материалния закон и са неподкрепени от наличните в преписката доказателства, за да бъдат те подведени под хипотезата на чл.121а ал.2 ДОПК.

Това налага категоричния извод за отмяна на акта на ответника и на потвърдените с него действия по обезпечение, обективирани в посочения Протокол  от 24,03,2019г.

Оспорващият претендира заплащане на разноски по представения списък в  общ размер на 1150 лева , представляващи ДТ и адвокатски хонорар от 1100лева. Приложени са доказателства / л. 5-9/ , че ДТ и хонорара са действително и реално заплатени и внесени по делото, поради което на жалбоподателя следва да се заплатят съдебни разноски в размер на 1150 / хиляда сто и петдесет / лева.

Водим от горното и на основание чл. 127ж,  във вр. с чл. 41 ал.3 от ДОПК Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ  по жалба на „***“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в гр. *** действия на орган по приходите при дирекция „Фискален контрол" при ЦУ на НАП, обективирани в протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050901170500_3 от 24.03.2019 г., издаден от Д.В.Д.на длъжност инспектор по приходите и А.Д.И., длъжност инспектор по приходите с месторабота Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, потвърдени с Решение № 119 от 04,04,2019г. на В.Н.Н.-директор на териториална дирекция на Национална агенция за приходите Пловдив.

ОСЪЖДА - ТД на НАП – Пловдив, с адрес на призоваване  в гр.***да заплати на „***“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в гр. *** съдебни разноски в  размер на 1150 / хиляда сто и петдесет / лева.

Определението е окончателно.

                                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: