О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Номер     1001             Година    2019         Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен Съд – Пловдив, Първо отделение, ІІІ състав

 

на   16   Май   Година 2019

 

в  закрито заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА

адм. дело номер 1135 по описа за  2019 година

 

Съдът констатира, че настоящото дело е образувано по повод на жалба на В.П.Г. и Г.П.З. и двамата с адрес ***, против действия по принудителното из­пълнението на Заповед № ДК-02-ЮЦР-440/17.08.2011г. на Началника на Регионал­на дирекция за национален строителен контрол (РДНСК), Южен цент­рален район (ЮЦР), с която, на осно­вание чл.225 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е разпоредено премахването на незаконен стро­еж „Бетонови основи-сутеренен етаж“, намиращ се в ПИ № 50.44 по КК и КР на с. Скобелево, летовище „Върхов­ръх“, Община Родопи, с адресат П.Г. Х.

Твърди се, че двамата жалбоподатели са наследници на починалия на 14.03. 2017г. техен баща П.Г.Х./за което представят и удостове­рение за наследници/, като за оспорените действия по принудителното изпълнение са научи­ли „случайно“ по повод връчено им Писмо изх. № ПД-4707-01-043/12.03.2019г. на ДНСК.

В жалбата се извеждат съображения, че атакуваните действия са незаконо­съобразни поради липсата на редовно връчена покана за доброволно изпълнение по чл.277 ал.1 от АПК, поради неспазени изисквания на чл.272 ал.1 т.1 и т.2 от АПК, нарушение на изискванията на чл.284 ал.1 от АПК, липсата на изготвено конструк­тивно становище съобразно изискванията на Наредба № 13/2001г. на МРРБ за при­нудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или час­ти от тях от органите на ДНСК, неизготвяне на план за управление на отпадъците по чл.11 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/. Най-сетне се изразява и не­съгласие с формираната цена на изпълнението. Подробни съображения са развити в жалбата. Настоява се за отмяната на оспорените действия по принудително из­пълнение, извършени на посочената дата .

Ответникът - Началник на РДНСК - ЮЦР, чрез процесу­алния си представител юрк.Иванов е представил по делото писмено становище при изпращане на жалбата и административната преписка в съда, в което застъпва тезата, че предприетите действия по принудителното изпълнение са съобразени с всички изисквания на приложимата нормативна уредба и че всички те са надлежно и своевременно съоб­щени на адресата на заповедта и длъжник по принудителното изпълнение – насле­додателя на жалбоподателите, а именно Г.П. Христев и не са били оспо­рени от същия. Подробни аргументи са развити в казаното становище. Настоя­ва се за отхвърляне на жалбата като неоснователна.

След като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, съдът намира, че жалбата с която е сезиран за НЕДОПУСТИМА.

На първо място следва да се посочи за яснота на ответника, че предмет на оспорване не е писмо изх. № ПД-4707-01-043/12.03.2019г. на Директора на Дирек­ция ФАПТО при ДНСК, като жалбата е ясна и същата е насочена против осъществе­ните от органите на ДНСК действия по принидутелното изпълнение на влязлата в сила Заповед № ДК-02-ЮЦР-440/17.08.2011г. на Началника на РДНСК-ЮЦР. Имен­но същите се иска да бъдат отменени като незаконосъобразни, като визираното писмо е цитирано единствено и само относно твърдяния факт на узнаването от страна на жалбопода­телите за извършването на същите тези действия по принуди­телното изпълнение.

ПО ФАКТИТЕ

От фактическа страна се установява, че изпълнителното основание, въз ос­нова на което е образувано и всъщност приключило производство по принудител­но изпълнение, е влязла в сила Заповед № ДК-02-ЮЦР-440/17.08.2011г. на Началника на РДНСК-ЮЦР, с която, на основание чл.225 от ЗУТ /в приложимата му към този момент редакция в сила до доп. с ДВ, бр. 82 от 2012г., в сила от 26.11.2012г./, е разпоредено премахването на незаконен строеж „Бетонови основи-сутеренен етаж“, намиращ се в ПИ № 50.44 по КК и КР на с.Скобелево, летовище „Върховръх“, Община Родопи, с извършител Петър Георгиев Христев.

От данните по преписката е видно, че същата заповед е редовно връчена на адресата й /л.65/, същата не е била оспорена в предвидения за това срок, което води до изводът, че е придобила статута на влязъл в сила индивидуален админист­ративен акт /така и констативен протокол на л.64/.

В тази връзка на адресата на заповедта е изпратена Покана за доброволно изпълнение /съобразно изискванията на чл.277 ал.1 от АПК/ изх.№ Р—1688-01-429 от 21.08.2012г.. Изпратеното писмо с обратна разписка, която също е редовно връ­чена /л.61/.

От данните по преписката е видно, че не е последвало доброволно изпълне­ние на заповедта за премахване от нейния адресат в предоставения му за това срок.

При неосъществяване на задължението за доброволно изпълнение на вляз­лата в сила заповед в указания в поканата срок, за органа по изпълнение въз­никва правомощие да пристъпи към принудително й осъществяване по реда на чл.268 от АПК.

В тази връзка от органите на ДНСК са съставени в хронологичен порядък:

- Протокол от 01.10.2012 г.- Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1 от Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол /наричана по-дуло само Наредба № 13/2001г., в редакцията й в случая при обнародването й/, л.59, с който е констатирано, че строежът не е пре­махнат в определения срок за доброволно изпълнение;

- Протокол за предварително проучване на принудителното изпълнение на премахването на незаконния строеж от 03.10.2010г. - Приложение № 2 към чл. 5, ал. 1 от Наредба № 13/2001 г. в посочената приложима редакция, л.58;

- Количествено стойността сметка за предвидените СМР по премахването и начина на изпълнение, л.60.

Органът по изпълнението е предприел действия по избор на изпълнител в съответствие с Наредба № 13/2001г. и ЗОП /в съответната им приложима редакция, л.40 и сл/, съответно е определен изпълнител на действията - "Радани“ООД, с който е сключен Договор № ФО-13-26 от 11.02.2016г. /л.38-39/.

Последвало е писмо с изх. №Пд-4707-00-786 от 17.02.2016 г. на Началника на ДНСК с което е възложено принудителното изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮЦР-440/17.08.2011г. на Началника на РДНСК-ЮЦР, като е разпоредено също-то "....да се извърши в периода от 09,30 часа на 25.02.2016 г. до 17,30 часа на 11.03.2016 г., а при евентуално обжалване на действията на органа по изпълнението..... принуди­телното премахване следва да бъде осъществено в срок от 20 работни дни, счи­тано от датата на потвърждаването им от Съда с влязъл в сила съдебен акт...", как­то и са подробно описани действията които следва да бъдат предприети /л.34-37/.

Макар и по делото на липсват доказателства възлагателното писмо да е ре­довно връчено на адресата му /в тази връзка съдът приема, че редовно проведена процедура по § 4 ал.2 от ДР на ЗУТ липсва, доколкото адресът на П. Х. не е неизвестен/, част от материалите по административната преписка е подадена от лицето Декларация с вх. № Р-1688-00-834 от 23.02.2016г. /л.30/, съобразно данните от която самият П.Г.Х.е посочил, че е запознат със Съобщение № Р-Р-1688-4 от 17.02.2016г. – с това съобщение е изпратено за връчване самото възлагателно писмо /л.31/. 

С посочената декларация извършителят на строежа е декларирал „че е пре­махнал доброволно“ процесния строеж.

От съставения Протокол за установяване на състоянието на строежа и строи­телната площадка пред започването на принудителното изпълнение от длъжностни лица от състава на РО“НСК“ – Пловдив при РДНСК“ ЮЦР“ и в присъствието на представител на „Радани“ООД, от дата 02.03.2016г., съставляващ Приложение № 3 към чл.10 от Наредба № 13/2001г. е видно, че на посочената дата в 10.00 часа е установено, че строежът не е премахнат както е декларирано /приложен е и сним­ков материал/, съответно в 10.15 часа е пристъпено към принудителното изпълне­ние на заповедта за премахването му.

Посоченият протокол е съставен при спазване изискванията на посочения чл.10 от Наредба № 13/2001г. / в приложимата му редакция до Изм. – ДВ, бр. 65 от 2016 г., в сила от 19.08.2016 г./, л.28-29.

Представен е като част от материалите по административната преписка и Протокол за установяване на състоянието на строежа и строителната площадка след приключване на принудителното изпълнение – Приложение № 4 към чл.13 от Наредба № 13/2001г., съставен от длъжностни лица при РО“НСК“ – Пловдив при РДНСК“ЮЦР“ и представител на избрания изпълнител, към който също е приложен снимков материал от който е видно, че действията по премахването на строежа са приключили в 16.15 часа. Тук съдът констатира, че е допусната очевидна фактичес­ка грешка в изписването на датата на съставяне на протокола – посочено е 02.03. 2015г., като очевидно е че се касае до 02.03.2016г., съобразно и преждепосочения протокол – Приложение № 3 към чл.10 от Наредба № 13/2001г.

 Последвало е съставянето и на Протокол за извършени разходи по премахването на незаконния строеж – Приложение № 5 към чл.15 ал.1 от Наредба № 13/2001г. от дата 14.03.2016г. с който същите са определени на 650 лева без ДДС или 780 лева с ДДС /л.25/.

В изпълнение на изискването на чл.13 ал.2 от Наредба № 13/2001г. / в приложимата редакция до Изм. – ДВ, бр. 65 от 2016 г., в сила от 19.08.2016 г./ до ДНСК, РДНСК“ЮЦР“, Кмета на Община „Родопи“ и Служба по Геодезия, Картогра­фия и Кадастър – гр.Пловдив, е изпратено и писмо изх. № Р-1688-00-268 от 23.03. 2016г. на Началника на РО“НСК“ – Пловдив при РДНСК“ЮЦР“, вх. № ЮЦР-Пд-1062-00-447 от 24.03.2016г. на РДНСК“ЮЦР“, към което са приложени казаните Протоко­ли обр.3, обр.4 и обр.5 от Наредба № 13/2001г. /тук е мястото да се посочи, че в то­ва писмо Протоколът обр.4 е цитиран с вярната му дата – 02.03.2016г., което пот­върждава изводът сторен по-горе за допусната техническа грешка в същия при със­тавянето му/, вкл. и снимковия материал, л.23-24, л.21 и л.22.

Последвало е писмо изх.№ПД-4707-02-123 от 04.05.2016г. на Директора на Дирекция ФАПТО при ДНСК, с което извършителят на незаконния строеж П.Г.Х.е уведомен изрично за извършените действия по принудителното премахване на процесния строеж и е поканен същият в тридесет дневен срок  от получаването му да плати доброволно сумата от 780 лева, като е уведомен и за последващите действия при неизпълнение /л.20/.

Това писмо е редовно връчено на адресата му – извършителят на незаконния строеж, адресат на самата заповед по чл.225 от ЗУТ и страна в изпълнителното производство, съответно длъжник по изпълнението /съобразно нормата на чл.274 ал.2 от ЗУТ/, с писмо с обрата разписка на 16.05.2016г. /л.19/. Съдът констатира в тази връзка и че обратната разписка е разписана от В.Г. – дъщеря на П. Г.Х., съобразно представеното по делото удостоверение за наследници, която е и един от двамата жалбоподатели в процеса.

Или на посочената дата – 16.05.2016г. следва да се приеме, че най-късно длъжникът по изпълнението е узнал за извършените действия по при­нудителното премахване на незаконния строеж, т.е. действията по принудителното изпълнение на влязлата в сила Заповед № ДК-02-ЮЦР-440/17.08.2011г. на Началника на РДНСК-ЮЦР.

По делото е представено и Удостоверение за наследници изх. № 24-46-2 от 22.02.2019г., видно от което е, че П.Г.Х.е починал на дата 14.03. 2017г. и е оставил за свои наследници дъщеря си В.П.Г. и си­на си – Г. Г.З., които са и двамата жалбоподатели по настоя­щото дело.

При така установеното от фактическа страна се налагат и следните правни изводи по допустимостта на съдебния контрол.

Според разпоредбата на чл.294 от АПК, на обжалване подлежат постанов­ленията, действията и бездействията на органите по изпълнението. А според чл. 296, ал.1 от АПК, жалбата се подава чрез органа по изпълнението до администра­тивния съд по мястото на изпълнението в 7-дневен срок от извършване на дейст­вието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението, като за третите лица срокът тече от узнаване на действието. 

В случая на първо място предприети действия по принудителното изпълне­ние на влязлата в сила Заповед № ДК-02-ЮЦР-440/17.08.2011г. на Началника на РДНСК-ЮЦР от дата 02.03.2015г. няма, като такива са предприети на дата 02.03. 2016г., като каза се по-горе е допусната техническа грешка в документите по пре­писката, т.е. относно оспорването на действия по принудително изпълнение на про­цесната заповед осъществени на посочената дата /02.03.2015г./ жалбата е лишена от предмет и като такава процесуално недопустимо.

Отделно от това и с цел ненарушаване правото на защита на жалбоподате­лите, следва да се посочи, че дори и да се приеме, че предмет на оспорване са действията по принудитеното изпълнение вкл. и тези от дата 03.02.2016г., то оспор­ването им е просрочено.

Каза се в случая за всички действия по принудителното изпълнение е уведо­мяван лично адресата на самата Заповед по чл.225а от ЗУТ и длъжник по изпълне­нието /чл.274 ал.2 от ЗУТ/, като същият не се е възползвал от възможността да ги оспори в предвидените за това срокове. Дори и да се приеме, че в случая срокът за оспорването им е този по чл.140 ал.1 от АПК, то същият е изтекъл още приживе на общия на страните наследодател.

Съгласно чл. 295 от АПК срещу действията по изпълнение "Право на жалба имат страните в производството по изпълнението, както и третите лица, чиито пра­ва, свободи или законни интереси са засегнати от него“.

Съгласно чл. 274, ал. 1 от АПК страни в изпълнителното производство са взискателят - административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, длъжника, който е гражданин и организация, посочен в из­пълнителното основание, или техните правоприемници.

В настоящия случай двамата жалбоподатели имат качеството на правопри­емници на длъжника по изпълнението, но същественото в случая е, че производ­ството по принудителното изпълнение се е развило и приключило още приживе на техния наследодател и всички предприети действия по принудителното изпълнение са му надлежно съобщени и както се посочи по-горе още приживе нему са изтекли всякакви срокове за оспорването им пред съда като незаконосъобразни.

В този смисъл и след неговата смърт за неговите универсални правоприем­ници /в случая двамата жалбоподатели в процеса/, не е започна да тече нов срок за ос­порване на процесните действия по принудителното изпълнение на влязлата в сила Заповед № ДК-02-ЮЦР-440/17.08.2011г. на Началника на РДНСК-ЮЦР, пора­ди ко­ето и жалбата се явява просрочена.

Такова право не може да бъде породено и от връчването на същите на писмо изх. № ПД-4707-01-043 от 12.03.2019г. на Директора на Дирекция ФАПТО при ДНСК, още повече че същото е идентично на предходното писмо изх.№ПД-4707-02-123 от 04.05.2016г. на Директора на Дирекция ФАПТО при ДНСК.

Срокът за подаване на жалба е преклузивен и с пропускането му се погасява самото право на жалба.

С оглед на изложеното настоящата инстанция намира, че жалбата по делото е просрочена, като подадена извън предвидения в закона преклузивен срок за това, поради което и на основание чл.159 т.5 от АПК същата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

Водим от горното, съдът:

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.П.Г. и Ге­орги П.З. ***, против действия по принудителното изпълнението на Заповед № ДК-02-ЮЦР-440/17.08. 2011г. на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол, Южен централен район, с която, на основание чл.225 от Закона за устрой­ство на територията, е разпоредено премахването на незаконен строеж „Бетонови основи-сутеренен етаж“, намиращ се в ПИ № 50.44 по КК и КР на с. Скобелево, летовище „Върховръх“, Община Родопи, с извършител П. Г. Х., ка­то ПРОСРОЧЕНА.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1135/2019г. по описа на Адми­нистративен Съд – Пловдив, Първо отделение, ІІІ състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБългария в 7 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :