О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Номер   996            Година    2019         Град ПЛОВДИВ

 

Административен Съд – Пловдив, ХХ състав

 

на   16   Май  Година 2019

 

в  закрито заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЧО ДИЧЕВ

                                        ТАНЯ КОМСАЛОВА

                                         ЙОРДАН РУСЕВ

                              

като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ КОМСАЛОВА КАНД номер 1240 по описа за  2019 година

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроце­суалния кодекс (АПК). 

Производството по делото е образувано по жалба, подадена от юрк. В.П., пълномощник на Изпълнитения директор на НАП, в каче­ството му на процесуален представител на Началник Отдел «Оперативни дей­ности» Пловдив в ЦУ на НАП, против Решение № 300 от 18.02.2019г., постано­вено по АНД № 436/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, I н.с, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 6363313-F397152 от 10.10.2018г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.

Претендира се отмяна на решението поради неправилност и постановя­ване на решение по същество, с което да се потвърди процесното НП.

Ответникът по делото – «Ауто Ди 73»ЕООД, не взмема становище по каса­ционната жалба в дадения му за това срок. 

След като се запозна с така подадената жалба и материалите по делото и извърши проверка за нейната допустимост, настоящият състав на съда кон­статира следното:

Производството по АНД дело № 436/2019г.  по описа на Районен съд - Пловдив, I н.състав, е образувано по жалба на «Ауто Ди 73»ЕООД, против НП № 6363313-F397152 от 10.10.2018г. на Началника на Отдел „Оперативни дей­ности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.

Съобразно правилото на чл.61 ал.1 от ЗАНН като ответник в производст­вото пред Районния съд е конституирано Централното управелние на Нацио­налната агенция за приходите /ЦУ на НАП/, като това е и страната призовавана за проведените открити съ­дебни заседание /така списъкът за призоваване и съставените съдебни про­токоли/ и спрямо коя­то е постановеното и атакуваното с настоящата касацион­на жалбата съдебно решение.

В тази връзка следва да се посочи, че разпоредбата на чл.61 ал.1 от ЗАНН установява, че при разглеждане на делото пред районния съд се при­зовават нарушителят, поискалите обезщетение, включително и тези по чл.55, ал.2, и учреждението или организацията, чийто орган е издал наказателното постановление или електронния фиш, както и допуснатите от съда свидетели.

От своя страна Касационната жалба, по повод на която е образувано нас­тоящето производство, е подадена не от името на участвалия в производството пред Районния съд ответник – учреждението, чийто орган е издал процесното НП, а от самия административно наказващ орган/издателя на НП – Началник на Отдел «Оперативни дейности» Пловдив при ЦУ на НАП, чрез упълномощен да представлява имен­но този орган /административ­но-наказващия/ процесуален представител. 

Или в обобщение съдът приема, че касационната жалба, предмет на нас­тоящето производство, се явява подадена от ненадлежно легитимирана стра­на, респективно от лице, което не е участвало в съдебното производство пред Районен съд – Пловдив.

В този смисъл и касацинната жалба на основание чл.215 т.1 от АПК след­ва да се приеме за процесуално недопустима, като подадена от ненадлежна страна.

Съгласно чл.210 от АПК във вр. с чл. 61 от ЗАНН, право на касационна жалба срещу решението имат страните по делата, за които то е неблагоприят­но. В случая, като въззиваема страна във въззивното производство е било кон­ституирано и е участвало ЦУ на НАП, съгласно прави­лото на чл.61 ал.1 ЗАНН.

Началникът на Отдел «Оперативни дейности» Пловдив при ЦУ на НАП, независи­мо, че е из­дал НП, няма качеството на стра­на и не е бил конституиран като та­кава във въззивното производство. Подаде­ната от него касационна жал­ба се явява по­дадена от ненадлежна страна – ли­це, което не е било конституи­рано като от­ветник по спора и не е участвало като страна във въззивното произ­водство. По­ради това и предвид нормата на чл. 210, ал. 1 от АПК вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, той не разполага с процесуалното право и няма правен ин­терес да ата­кува постановения съдебен акт. Отделно от това в случая не може да се при­еме, че е на лице и хипотезата на чл.210 ал.2 от АПК – админист­ративно на­казващия орган по правилата на ЗАНН не е и не може да бъде стра­на в произ­водствата пред съда, проди което и същият не може да се приеме, че е лице което макар и неучаствало в съдебното произ­водство пред районния съд е та­кова, което е засегнато неблагоприятно от пос­тановения съдебен акт.

В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВАС по аналогични ка­зуси – така Определение № 14489 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13304/ 2017 г., VII о., Определение № 9456 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7361/ 2017 г., I о., Определение № 7501 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6635/ 2017 г., V о., Определение № 4619 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4039/2017 г., VII о., Определение № 791 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 667/2017 г., I о.,Определение № 11295 от 26.09.2018г. на ВАС по адм. д. № 10 633/2018 г., VIII о и др.

Следва да се посочи и че съгласно цитираната константна съдебна прак­тика в случаи като процесния касационната жалба не е нужно да бъде оставена без движение на основание чл.216 от АПК и да се дадат указания за привежда­нето й в съответствие с изискванията на закона. Така съставите на ВАС при­емат, че «Касационната жалба е нередовна в случаите, посочени в чл.216 от АПК - "когато не съдържа точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на решението или не отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК". В случая не се касае за нередовност на касационната жалба по смисъла на чл. 212, ал.1, т.2 от АПК. След като касационната жалба неправилно е подадена от административнонаказващия орган, чрез даването на указания за отстраняване на несъществуващи нередовности, не може да се преодолее фактът, че липсва касационна жалба от учреждението или организацията срещу неблагоприятно­то за него съдебно решение в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Всяко различно от това тълкуване би довело до подмяна на страната - (касационен) жалбопода­тел и до новиране на изтекъл преклузивен срок за оспорване на акта по чл. 211, ал. 1 от АПК.».

По тези съображения и настоящият касационен състав приема, че в про­цеснана хипотеза не сме изправени пред нередовна по смисъла на чл.212 и чл. 213 от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН касационна жалба, което да налага ос­тавянето й без движение.

Съответно на изложеното налице е хипотезата на чл.215, т.1 от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, по­ради което касационната жалба на Началника на Отдел «Оператвини дейностви» Пловдив при ЦУ на НАП следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да бъ­де прекратено.

Отделно от това следва да се посочи и че констатира че самата касаци­онна жалба е и просрочена, като подаден извън срока по чл.211 ал.1 от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Така съобщението за изготвеното решение на РС – Пловдив /досието на РС/ е редовно върчено на дата 27.02.2019г., при което 14-дневния срок за ос­порването му пред Административен съд – Пловдив по реда на касационния контрол е изтекъл на дата 13.03.2019г. /сряда, присъствен ден/ а касационната жалба е подадена едва на дата 15.03.2019г., т.е. след изтичанета на преклузив­ния срок по чл.211 ал.1 от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Въпреки предоставената възможност на касационния жалбоподател съ­щият не ангажира и доказателства за спазването на посочения срок за касаци­онно обжалване, а представеното в тази връзка писмено доказателство към молба от 15.05.2019г., не може да обоснове извод за обратното – същото няма никакво отношение към началния момент, от който започва да тече срокът за касационно обжалване.

Или на още едно основание – неспазването на преклузивния срок по чл. 211 ал.1 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН, касационната жалба се явява про­цесуално недопустима и като просрочена, поради което и на основание чл.215 т.3 от АПК, във вр. с чл.213б ал.3 във вр. с ал.2, изр. второ от АПК във вр. с чл. 63 ал.1 от ЗАНН, същата следва да бъде оставена без разглеждане, а про­изводството по нея – прекратено.  

            Водим от горното и на основание чл.215 т.1 и т.3 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН, съдът:

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба подадена от юрк. В.П., пълномощник на Изпълнитения директор на НАП, в каче­ството му на процесуален представител на Началник Отдел «Оперативни дей­ности» Пловдив в ЦУ на НАП, против Решение № 300 от 18.02.2019г., пос­тановено по АНД № 436/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, I н.с, с ко­ето е отменено Наказателно постановление № 6363313-F397152 от 10.10.2018г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА и

ПРЕКРАТЯВА производството по КАНД № 1240/2019г. по описа на Ад­министративен Съд – Пловдив, ХХ състав.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 7 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/                                        

 

 

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: /П/