ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1209

 

гр. Пловдив, 14.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Пловдивски административен съд, II отделение, ХХIХ състав,

 

    

          На четиринадесети юни,     две хиляди и деветнадесетата година

         В закрито съдебно заседание  в следния състав:

 

                          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Светлана Методиева,

 

след като разгледа Частно административно дело № 1556/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив, ХХIХ състав, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.88, ал.3 от АПК.

Образувано е по частна жалба на В.Т.К. с ЕГН ********** от гр.Б. против Акт за прекратяване на административно производство изх.№ І 2013 от 16.05.2019 г. на НЕЛК – Специализиран състав по психични заболявания гр. София, с който на основание чл.88, ал.2, т.2 от АПК е оставена без разглеждане жалба на В.К. против ЕР на ТЕЛК № 0438/26.01.2018 г. и административното производство е прекратено.

В частната жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на административния акт, като се претендира неговата отмяна от съда и връщане на преписката на административния орган за произнасяне по същество по жалба с вх. № в НЕЛК 4706/08.04.2019 г.

Ответникът по жалбата НЕЛК – София, чрез процесуален представител юрисконсулт К., излага писмено становище за неоснователност на жалбата.

Частната жалба е подадена от лице, за което обжалваният акт е неблагоприятен, поради което и има правен интерес от обжалване и в законоустановения срок по чл.88, ал.3 от АПК, видно от приложеното известие за доставяне на оспорения акт. Ето защо и същата е допустима.

             Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

              За да прекрати производството по административното обжалване на ЕР на ТЕЛК № 0438/26.01.2018 г., НЕЛК – специализиран състав по психични заболявания е приел, че жалбата против ЕР на ТЕЛК е депозирана след установения в чл.112 от Закона за здравето срок и поради това като просрочена я е оставил без разглеждане на основание чл.88, ал.1, т.2 от АПК.

           Този извод на административния орган е правилен и законосъобразен, като същият се подкрепя изцяло от представените  доказателства, съдържащи се в административната преписка. Установява се, че ЕР на ТЕЛК Трети състав при УМБАЛ „Пловдив“ АД с № 0438/26.01.2018 г., издадено за освидетелстваното лице В.Т.К., му е връчено на датата на издаването му 26.01.2018 г. срещу подпис, което е отразено върху самото ЕР на ТЕЛК. Съгласно чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето, ЕР на ТЕЛК подлежат на обжалване пред НЕЛК в 14-дневен срок от получаването им. Същото е съдържанието и на общия текст на чл.84, ал.1 от АПК. Следователно и срокът за обжалване на цитираното ЕР на ТЕЛК по отношение на В.К. е изтекъл в края на 11.02.2019 г., който е бил работен ден. По преписката е приложено копие от пощенски плик по изпращане на жалба до НЕЛК с отразен подател В.К. и получател НЕЛК - София, върху който е поставено пощенско клеймо от 29.03.2019 г., а жалбата срещу ЕР на ТЕЛК е с поставен входящ номер в НЕЛК от 08.04.2019 г.  Следователно и правилен е изводът на издателя на обжалвания акт за прекратяване на административно производство, че жалбата е била просрочена и предвид разпоредбата на чл.88, ал.1, т.2 от АПК законосъобразно жалбата е била оставена без разглеждане като недопустима, а с оглед нормата на чл.88, ал.2 от АПК, макар и същата да не е посочена изрично в акта, правилно и законосъобразно  производството е било прекратено.

Срокът по чл.84 от АПК, респ. този по чл.112 от Закона за здравето, е преклузивен, като в тази връзка и с изтичането му се преклудира правото на жалбоподателя да извърши валидно процесуално действие по обжалване на ЕР на ТЕЛК.

В случая доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от административния орган изводи за действителното пропускане от страна на жалбоподателя на установения срок за обжалване, не са ангажирани от частния жалбоподател.

Неоснователни са възраженията, изложени в частната жалба, за дължимост на произнасяне на административния орган по жалбата му без оглед на предвидения за това срок за обжалване, предвид съдържащите се в жалбата доводи за нищожност на обжалвания акт. Както в правната теория /АПК. Систематичен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика, ИК Труд и право, София 2013, авторски колектив/, така и в съдебната практика, е възприето становището, че преклузивният срок по чл.84 от АПК е установен и по отношение на жалби и протести за нищожност на оспорения административен акт. Посочената разпоредба е в дял ІІ, глава Шеста от АПК, в която липсва правило, идентично с това по чл.149, ал.5 от АПК, според което жалба или протест за нищожност на административен акт се подава без ограничение във времето. Нормата на чл.149, ал.5 от АПК има своето систематично място в Глава Х, Дял трети на АПК „Производства пред съд“, поради което и не може да бъде прилагана по аналогия в административните производства пред по – горестоящите административни органи, като не е налице предвидено в производството по административно обжалване изрично препращане към нея. В този смисъл е разрешението, дадено например в Определение № 2302/2009 г., както и Определение № 12864/2011 г. на ІІІ отд., а също и Определение № 8172/2011 г. на ІV отд. на ВАС.       

Предвид изложеното и частната жалба се явява неоснователна и следва да се отхвърли и затова и на основание чл.88, ал.3 от АПК Съдът      

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

    ОТХВЪРЛЯ частна жалба на В.Т.К. с ЕГН ********** от гр.Б. против Акт за прекратяване на административно производство изх.№ І 2013 от 16.05.2019 г. на НЕЛК – Специализиран състав по психични заболявания гр.София, с който на основание чл.88, ал.2, т.2 от АПК е оставена без разглеждане жалба на В.К. против ЕР на ТЕЛК № 0438/26.01.2018 г. и административното производство е прекратено.

 

   ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 

                                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: