О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Номер 1476              Година    2019г., 17.07.         Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен Съд – Пловдив, Първо отделение, ІІІ състав

 

на   17   Юли   Година 2019

 

в  закрито заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА адм. дело номер 1935  по описа за  2019 година

 

Образувано е по жалба на С.Я.Я., ЕГН **********,***, със съд.адрес ***, офис 5-6, чрез адв. Е.Г., против Заповед № РД-587 от 04.06.2019г. на Кмета на Община Карлово, с която, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ е разпо­редено премахването на незаконен строеж, представляващ “паянтова постройка, находяща се в поземлен имот /ПИ/ № 103002, общинска собственост, земя по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, местност „Кър­нарско“, землището на с.Кърнаре, общ.Карлово, обл.Пловдив.

Претендира се отмяна на заповедта поради незаконосъобразност и присъж­дане на направените по делото разноски.

По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:

За съобщаване на оспорената заповед (л.10-11) е изготвено нарочно съоб­ще­ние от 07.06.2019г. (л.12) от длъжностни лица при Община Карлово. Според приетите по делото нарочни протоколи от 07.06.2019г. (л.13-15), съобщението за издаване на оспорената по делото заповед е поставено чрез залепване на строе­жа, чрез залепване на мястото за обявления в сградата на кметството на с. Кър­наре и чрез залепване на мястото за обявления в сградата на община Карлово, във връзка с §4, ал.2 от ДР на ЗУТ.

От своя страна, жалбата е подадена чрез община Карлово на 21.06.2019г. или в рамките на законоустановения срок за обжалване на заповеди от вида на оспорената по делото. 

Предвид констатирани нередовности на жалбата с разпореждания на съда съответно от 28.06.2019г. и 02.07.2019г. тя е оставена без движение до отстраня­ването им, вкл. и съобразно липсата на приложени доказателства към жалбата за наличието на правен интерес по отношение на заявеното оспорване, е указано, че следва в 7-дневен срок от уведомяването и да обоснове правния си интерес и да ангажира такива доказателства.

Съобщението за постановените разпореждания е връчено на посочените съдебни адресати на 04.07.2019г., като в рамките на указания срок - на 11.07. 2019г. по делото постъпва молба от адвокат Е.Г., към която са прило­жени доказателства за представителната власт, потвърждаване на извършените до момента действия без надлежно учредена такава, за внесена ДТ за образува­не на делото, както и са приложени декларация на жалбоподателя и нотариал­но заверена декларация от 11.07.2019г. от С. Р. П., ЕГН **********, С. Я. И., ЕГН **********, и С. Н.П., ЕГН **********.

От така приложените писмени доказателства, е видно, че оспорващият дек­ларира, че е собственик и извършител на следната сграда „полумасивна построй­ка с размери 4,00х4,00м., едноетажна, конструкцията е тухлена зидария върху бе­тонова основа, покривната конструкция е дървена двускатна покривното покритие не  положено, която постройка е означена с цифра № 42 на схема, неразделна част от Констативен акт № 44 от 16.05.2019г. и е предмет на Заповед № 587/04.06. 2019г. на Кмета на Община Карлово. Посочено е в същата декларация, че сгра­дата е изградена през 2000г. от роднините му, негова собственост /по давностно владение/ и я ползва необезпокоявано до този момент, като в сградата живеят той и неговото семейство.

С приложената дек­ларацията с нотариална заверка на подписите от 11.07. 2019г., е декларирано, че на тримата декларатори е известно, че С.Я.Я. е построил с помощта на близките си през 2000г., както следва:

-       Паянтова постройка с размери 4,00х5,00м., едноетажна, конструкцията е тухлена, кирпич и камък, двукатен покрив, покрит със старобългарски ке­ремиди;

-       Паянтова постройка 4,00х4,00м, едноетажна, конструкцията е тухлена зидария, кирпич и камък, покривната конструкция е дървена двускатна, покрита със старобългарски керемиди и

-       Полумасивна постройка с размери 4,00х4,00м., едноетажна, конструк­цията е стоманобетонова с тухлена зидария върху бетонова основа, по­кривната конструкция е дървена – двускатна, като покривното покритие не е положено.

Очевидно е при това положение, че приложената декларацията на самия жалбоподател не касае правния спор по това де­ло, като е относима към една от другите две сгради, посочени в преж­децитираната декларация, с нотариална за­верка на подписите.

Що се касае до молбата от 11.07.2019г. на процесуалния представител на Я., в нея се твърди по повод правния интерес от заявеното оспорване, че ос­порващият е извършител строителството и собственик на строежа, „той от дълги години /повече от 10/ живее в сградата, ползва я.“ За земята се ос­порва, че е общинска собственост, като се поддържа, че я е придобил по силата на давностно владение повече от 10 години. Позоваване е сторено и на чл.8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, с ар­гументи, че „това е домът му, основното му жилище, в което живее заедно с близ­ките си и което е не­гова собственост“.

Ответникът при изпращане жалбата в съда не е взел становище по допус­тимостта на съдебния контрол, а както междувпрочем и по неговата основател­ност.

Съдът, като разгледа жалбата, допълнителното становище на жалбопода­теля и след преценка на представените по делото доказателства, намери за уста­новено след­ното относно допустимостта на съдебния контрол:

Жалбата е насочена против подлежащ на съдебен контрол акт, съгласно изричната разпоредба на чл.215 ал.1 от ЗУТ.

Основният въпрос по делото относно допустимостта на съдебното обжал­ване е този дали правната сфера на жалбоподателя е засегната от оспорената заповед, т.е. дали е на лице правен интерес за нея.

В производството по оспорване на заповед за премахване на незаконен строеж страни са само административният орган и адресатите на административ­ния акт.

Кои лица могат да са адресати на административният акт сочи разпоред­бата на § 3, ал. 1 и ал.2 от ДР на Наредбата за принудително изпълнение от общински органи, заповедите на кмета на общината за премахване на установени и констатирани незаконни строежи ІV, V И VІ категория или части от тях на Общински съвет – Карлово, приета на основание чл.225а ал.3 от ЗУТ и това са " физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж със заповедта по чл.225а, ал. 1 или 2 от ЗУТ и се определя срок за доброволно изпълнение /ал.1/, съответно „В случаите, в които собственикът на терена и извършителят на незаконния строеж са различни физически и/или юридически лица, те отговарят солидарно за направените разходи по принудителното изпълнение на заповедта за премахване“

Последното разбира се е в унисон и с нормата на чл.225а, ал.5 от ЗУТ, очертаваща кръга на лицата, за чиято сметка се извършва принудителното пре­махване на строежа.

Или адресати на заповедите по чл.225а от ЗУТ са физически или юридичес­ки лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния стро­еж, спрямо които се създава задъл­жение за премахване на незаконния строеж. При преценка спрямо кой или кои от тези лица органът да насочи заповедта си издадена на основание чл. 225а, ал.1 от ЗУТ издателят на акта действа при условията на оперативна самостоятелност, това/тези лица следва да са посочени в разпоредителната част на акта и с това последният/последните стават нейни адресати.

Видно от съдържанието на обжалваната заповед, строежът предмет на съ­щата е осъществен от неизвестен извършител, жалбоподателя не е неин адре­сат, не е участвал в административното производство по издаването й, и не са на­лице доказателства че е извършител или собственик на строежа.

В случая, според изложеното в молбата от 11.07.2019г. и приложената дек­ларация с нотариална заверка на подписите от посочените три физически лица, С.Я. се твърди да е собственик и извършител на Паянтова постройка 4,00х4,00м, едноетажна, конструкцията е тухлена зидария, кирпич и камък, покрив­ната конструкция е дървена двускатна, покрита със старобългарски керемиди, коя­то е означена с цифра 41 от схема, представляваща неразделна част от Констати­вен акт № 43 от 16.05.2019г. /л.16 и сл./, която е по­строена с помощта на негови близки през 2000г.; „той от дълги години /повече от 10/ живее в сградата, ползва я“, че „това е домът му, основното му жилище, в което живее заедно с близките си и което е негова собственост“.

Така посочените доказателства, според настоящия състав на съда, не поз­воляват формирането на извод, че по делото е доказано наличието на правен ин­терес по отношение на заявеното оспорване от страна на жалбоподателя, тъй като същият е бил на около 9-годишна възраст към времето, за което се твърди да е изпълнено процесното строителство /т.е. изключено е и напълно невъзможно той да е „извършител“ на строежа/.

В този смисъл и безпредметно би се явило допускане на свидетели, които ще установяват извършителя на строежа, при положение че това няма как да е оспорващия, който през 2000г. е била на 9 години.

Отделно от това предвид твърденият, че се касае до неговият и на семей­ството му дом, основно жилище, който да обитава повече от 10 години, следва да се посочи, че първо доказателства за твърдяната адресна регистрация не са ан­гажирани, не са ангажирани и доказателства въобще Я. да е женен, да има де­ца и като цяло за каквито и да било членове на неговото семейство /както изрично е указано с разпореждането на съда от 02.07.2019г./, а отделно от това след слу­жебна справка в деловодната система на Административен съд – Пловдив се ус­танови, че по повод на идентични жалби, подадени от името на С.Я. Я., са образувани и още две дела – адм.№ 1934/2019г. и адм. № 1936/2019г., кои­то са насрочени за разглеждане в открито съдебно заседание, в рамките на които се твърди че обектите, предмет на оспорените по тези дела заповеди по чл.225а от ЗУТ също на Кмета на Община Карлово са „единственото жилище“ на него и на членовете на неговото семейство. Няма как и три отделни постройки да са били „своени“ от Я. отново в хипотезата на „обитаване“ повече от 10 години.

Отделно от това напълно нелогично звучи обстоятелството, че въпросната сграда е „основно“ и „единствено“ жилище вкл. и на неговото семейство, а при посещението на място от служителите на Община Карлово и на дата 16.05.2019г., при съставянето на КА, и на 17.05.2019г. при опита за връчването му, и на 07.06. 2019г. във връзка с връчването на самата заповед, не е открит нито един от твър­дяните обитатели на „единственото“ им жилище.

Тук е мястото да се посочи, че от приложеното „възражение“ от общо 53 броя физически лица против вкл. и Констативен акт № 43 от 16.05.2019г. е видно, че то макар и да е подписано вкл. и от С.Я., за същия не е посочен по­стоянен или настоящ адрес, не е обвързано така изхождащото и от него възраже­ние с конкретен обект, предмет на някой от цитираните многобройни КА-ве, не се е поддържала тезата, че се касае до дома на семейството му, респ. до основно тях­но жилище.  

Т.е. налага се изводът, че тези твърдения в жалбата до съда са изложени единстве­но и само с оглед обосноваване правен интерес от оспорване, жалбата е напълно идентична с тези и по посочените още две дела. Очевидно се касае до злоупот­реба с правата по чл.8 от ЕКПЧОС, при положение че няма как три отдел­ни постройки да са едновременно „единственото“ и „основно“ жилище на лицето, подало жалбата, и неговото семейство, както и при липсата на представени дори елементарни доказателства за тези „членове“ на неговото семейство – нещо пове­че, такива дори не са и посочени в самата жалба.

Относно заявените твърдения, че жалбоподателят е собственик на земята, върху която е осъществен строежа, следва да се отчете обстоятелството, че в случая се касае за земя общинска собственост, а чл.86 от ЗС  не дава възможност придобиването по давност на вещ, която е публична държавна или общинска соб­ственост. Касае  се за земеделски земи, при това под особения статут на чл.19 от ЗСПЗЗ, чието предназначение е императивно ограничено от самия закон – чл.25, ал.3 от ППЗСПЗЗ

При така установеното, съдът констатира, че по делото липсват каквито и да било данни, още по-малко доказателства, за наличието на правен интерес от зая­веното оспорване, а изложените в тази връзка твърдения са голословни и не отго­варят на обективната действителност, вкл. според настоящият състав на съда се касае до злоупотреба с процесуални права, която няма как да бъде толерира­на.

Касае се до абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи и служебно, като при липсата й оспорването е недопустимо – чл.159 т.4 от АПК.

По принцип активна легитимация за обжалване притежават онези лица, ко­ито са засегнати от разпоредителната част на оспорения административен акт. Това се касае както до случаите в които актът се оспорва като незаконосъобра­зен, така и в случаите в които се претендира нищожността на същия.

Задължително условие за допустимост на оспорването е актът да засяга лицето, което го обжалва, като елементът "засягане" е предпоставка за възник­ване на процесуалния правен интерес от търсената съдебна защита. По смисъла на чл.120 ал.2 от Конституцията на Република България "засегнати" са онези ли­ца, които са носители на материалноправни последици от волеизявлението на ор­гана, респ. в чиято правна сфера се отразява неблагоприятно порочния админист­ративен акт. Процесуалноправният интерес от съдебното обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятни правни последици, респ. към предот­вратяването им или към постигането на благоприятни правни резултати. Във все­ки отделен случай релевантно за установяване на процесуалноправния интерес е наличието в правната сфера на жалбоподателя на субективното право или защи­тения от правото интерес, засегнат с акта. Административният акт следва да зася­га правната сфера на жалбоподателя, а не други чужди права. Интересът следва да е личен и пряк.

В случая предвид установеното, че няма как да се касае до „единствено жи­лище“ по смисъла на КЗПЧОС, твърденията че е изграден в периода в който жал­боподателят е бил на 9 години /което изключва квалифицирането му като извър­шител на спорното за­почнало строителство/, очевидно бланкетното и голос­ловно твърдение за придобиване по давност на постройката не може да се възп­риеме тезата за засягане правната сфера на жалбоподателя от оспорената запо­вед, а и той не е адресат на оспорената пред съда заповед.

Или в обобщение Я.не се легитимира като заинтересовано да оспори запо­ведта лице – същият не е адресат на заповедта, а и съобразно изложеното звучат напълно нелогично и дори абсурдно останалите твърдения в жалбата и уточнява­щата молба за наличието на каквито и да било права и/или законни инте­реси, кои­то да са нарушени или застрашени от административния акт по смисъла на чл.147 ал.1 от АПК.

Съответно на изложеното съдът приема, че за оспорващия липсва активна процесуалноправна легитимация и правен интерес от оспорване на заповедта, от което следва недопустимост на жалбата на основанието по чл.159 т.4 от АПК.

Всички останали въпроси, повдигнати в жалбата, се свеждат до преценката на съда относно материалната законосъобразност на административния акт, до обсъждането на която може да се стигне единствено и само в рамките на допус­тим съдебен контрол.

Водим от горното, съдът:

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.Я. Я., ЕГН **********,***, със съд.адрес ***, офис 5-6, чрез адв. Е.Г., против Заповед № РД-587 от 04.06.2019г. на Кмета на Община Карлово, И

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 1935/2019г. по описа на Админист­ра­ти­вен Съд – Пловдив, Първо отделение, ІІІ състав.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на об­жал­ване пред ВАС на РБългария в 7 – дневен срок от съобщението за постановяването му до страните.

 

 

 

                                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/