РЕШЕНИЕ

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН   СЪД   -   ПЛОВДИВ,   XVIII   състав,   в   открито заседание на десети юни през две хиляди и осма година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ

при секретаря Т.К. и участието на прокурора ............................................................................. ,   като

разгледа  докладваното от председателя административно дело № 2090 по описа за 2007

г., и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.5, ал.4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица / ЗПГРРЛ /.

Образувано е по жалба на Х.Х.Р. ***, срещу Заповед № ЗД-00-1136/21.11.2007 г. на Областния управител на Област Пловдив, с която е отказано обезщетение по реда на ЗПГРРЛ на жалбоподателя. Навеждат се доводи за незаконосъобразност и необоснованост на заповедта и се иска отмяната й.

 Ответната страна, Областният управител на Област Пловдив не взема становище

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С искане за изплащане на еднократно обезщетение съгласно ЗПГРРЛ с Вх.№ 94-07-28/11.10.2007 г. до Областния управител на Област Пловдив, Х.Х.Р. е отправил претенцията си без да посочи основание за това. Към искането са приложени Удостоверение № 8200/20.09.2007г. от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието, Удостоверение № 8200 от 20.09.2007г. от Началник на Затвора- Стара Загора и декларация, че молителят не е получавал обезщетение по ЗПГРРЛ. Искането е разгледано с протокол № 34/25.10.2007г., т.7 на Комисия назначена от Областния управител на Област Пловдив със Заповед № ЗД-00-390 от 13.04.2006г. като е решено да се предложи на Областния управител на Област Пловдив да постанови отказ за изплащане на еднократно обезщетение по искането на Р. в частта за изтърпяно наказание по чл. 104 от НК/шпионаж/ т.к. конкретната хипотеза не попада в приложното поле на закона. Комисията е базирала становището си на обстоятелството, че не е налице репресия по смисъла на чл.1, т.1 от ЗПГРРЛ , тъй като не са налице и трите предпоставки по чл. 2, ал.1 , т.1 от закона. Основан на тези констатации е и отказът на Областния управител на Област Пловдив, обективиран в Заповед № ЗД-00-1136/21.11.2007 г.

В съдебно заседание жалбоподателят не ангажира други доказателства извън тези по административната преписка. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, след преценка на данните от административната преписка и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, е неоснователна по следните съображения:

Заповедта е издадена от компетентния административен орган по чл. 5 от ЗПГРРЛ, при спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби за издаването й.

Със Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица е признато правото на обезщетение на посочените в разпоредбата на чл. 1 лица, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 12 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 година. Съгласно разпоредбата на чл. 2, тези лица имат право на еднократно обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди. Жал бо подателят претендира обезщетение в качеството си на изтърпял наказание- "лишаване от свобода" с присъда по НОХД №192/1971г. на Кърджалийски окръжен съд, с която е бил признат за виновен за извършено от него престъпление от общ характер по чл. 104 от НК.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗПГРРЛ Областният управител се произнася с мотивирана заповед по основателността на искането след събиране и преценка на представените доказателства относно вида, характера и продължителността на репресията, както и качеството "правоимащо лице".

В настоящия случай жалбоподателят не е представил никакви писмени доказателства нито пред административния орган, нито пред настоящата съдебна инстанция, които да обосноват заявената от него  претенция.  От представените  по делото  фотокопия от

присъдата по  нохд №   192/1971   г.  на Кърджалийския окръжен съд категорично се установява, че престъплението не е извършено при обстоятелства, свързани с произхода, политически убеждения или религиозни вярвания на жалбоподателя. Както пред административния орган, така и пред съда, не са представени документи, установяващи наличието на някоя от хипотезите по чл. 1, т. 1 от ЗПГРРЛ по отношение на Х. Реджепов (реабилитация по съдебен ред, амнистия или отмяна на присъдата по реда на надзора), която да обуславя за жалбоподателя правото на обезщетение. Установено по делото е, че жалбоподателят е бил осъден от Окръжен съд- Кърджали през 1971 г., след което е бил помилван, което обстоятелство се твърди и от жалбоподателя. Няма данни Х. Реджепов да е бил реабилитиран, амнистиран или присъдата му да е отменена по реда на надзора. Помилването е институт, който съществено се различава от амнистията, реабилитацията и отмяната на присъдата по реда на надзора. С акта на помилване се опростява изцяло или отчасти наложеното наказание, но не се заличава осъждането и свързаните с него последици, докато при амнистията и реабилитацията се заличава фактът на осъждането и правните му последици. Различни са били и органите, които са имали право да помилват или амнистират към онзи момент.

С оглед изложеното, правилно и в съответствие с материалния закон Областният управител на Област Пловдивска е приел, че тъй като Х.Х. Реджепов не е посочил нито едно от трите изисквания на закона - реабилитация по съдебен ред, амнистия или отмяна на присъдата по реда на надзора, то не е "правоимащо лице” по смисъла на ЗПГРРЛ и на основание чл5,ал2, във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 1 от същия закон, му е отказал изплащане на еднократно обезщетение.

След извършена служебна проверка за наличие на някои от останалите основания по чл. 146 от АПК за незако но съобразност на обжалвания акт, съдът счита, че същият е постановен от компетентен орган, при спазване на установената форма и в съответствие с целта на закона. Не се установи областният управител да е допуснал нарушения на административно- производствените правила.

Воден от изложените мотиви, подадената жалба, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена, поради което и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 4 от АПК, Административен съд - Пловдив., осемнадесети състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Х.Р. ***, срещу Заповед № ЗД-00-1136/21.11.2007 г. на Областния управител на Област Пловдив, с която е отказано обезщетение по реда на ЗПГРРЛ.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й.Р.