РЕШЕНИЕ

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, осемнадесети състав, в открито заседание на двадесет и втори май две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЙОРДАН РУСЕВ

при секретаря Т.К. като разгледа докладваното от Председателя административно дело № 2101 по описа на съда за 2007 год. и взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.38 от Закона за висшето образование /ЗВО/ във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба, подадена от О.Р.М., ЕГН ********** и Р.Д.Г., ЕГН ********** срещу Заповед № Р33/3567/04.12.2007г. на Ректора на Пловдивски университет " Паисий Хилендарски", с която на жалбоподателките е наложено наказание "Отстраняване от общежитие". В жалбата не са формулирани основания за отмяна на обжалваната административна заповед, но с оглед съдържанието на същата, съдът приема, че в жалбата се поддържа, че обжалваният акт е постановен при съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби, които нарушения са отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. В подкрепа на тези си твърдения жалбоподателките сочат, че нямат предходни наказания, както и че им е наложено най-тежкото наказание, предвидено в Наредба за ползване на студентските общежития и столове. Оспорващите искат от съда да отмени обжалваната заповед на Ректора на ПУ "Паисий Хилендарски".

Ответникът- Ректора на ПУ "Паисий Хилендарски", чрез процесуалния си представител адв. И.К. е на становище, че жалбата е неоснователна. Моли съда да я остави без уважение.

От заинтересованите страни становище взема Ректорът на УХТ-Пловдив, чрез процесуалния си представител адв. З.Г., която заявява, че намира заповедта за законосъобразна и моли съда да отхвърли оспорването.

Пловдивският административен съд, в настоящия състав след като обсъди оплакванията в жалбата, писмените доказателства по преписката, становищата на страните и при направената служебна проверка за законосъобразност на актовете съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, намира следното:

По допустимостта на същата - Чл. 120, ал. 2 от Конституцията урежда правото на съдебна защита на гражданите и юридическите лица срещу административни актове, които ги засягат. Задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва. "Засягането" е условие за възникване на процесуалния правен интерес от съдебно обжалване. Административния акт "засяга" по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията граждани или юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. При това, предмет на съдебен контрол са всички административни актове, независимо от вида на акта, с изключение на онези, които изрична законова норма изключва от това. В разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията е възприет принципът на общата клауза за съдебна обжалваемост на всички административни актове. Авторът, видът и характерът на административния акт са без значение - те не са въведени като конституционно основание за изключването им от кръга на обжалваемите такива. Както изрично е посочил Конституционният съд в свое Решение № 21/26.10.1995 г. по к. д. № 18 от 1995 г., "... гражданите    и    юридическите    лица   могат   да    обжалват    пред    съдилищата    всички административни актове, включително вътрешнослужебните, щом тези актове нарушават или застрашават техни права или законни интереси и не са изключени изрично със закон от съдебно обжалване". Конституционноустановеният контрол за законност върху актовете и действията на административните органи е израз на правозащитната функция на правовата държава. Съдебният контрол по чл. 120 от Конституцията изразява цялостното обвързване на упражняването на държавната власт от нормите на правото, като едновременно с това чрез него се конкретизира в областта на административното правораздаване основният принцип на съдебна защита на правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица, предвиден в чл. 117, ал. 1 от Конституцията.

Конкретно в настоящия казус ректорът на висшето училище е орган на управление на същото наред с Общото събрание и академичния съвет съгласно чл. 24, ал. 1 ЗВО. Като такъв, неговите актове могат да бъдат обжалвани пред съда по реда на АПК (аргумент от чл. 38 ЗВО), когато с тях се засягат права или законни интереси на граждани или юридически лица по общото правило на чл. 120, ал. 2 от Конституцията . В конкретния случай ректорът на ПУ "Паисий Хилендарски" в качеството си на орган на управление на същото е издал обжалваната заповед, с която е отстранил от общежитие жалбоподателките. Тази заповед като изхождаща от орган на управление на висшето училище представлява административен акт, тъй като носи в себе си властнически правомощия. Като властническо правомощие на административен орган, с нея се засягат законно установени права и интереси в ) жалбоподателките. Адресатът на същата е отстранен от студентско общежитие, което последните въз основа на следването си заемат. С това на тях им е отнето правото на обитаване в студентско общежитие. За тях е налице правния интерес от обжалване на административния акт, още повече при липсата на друга правна възможност за защита на накърнените им права. Един акт, за да притежава белезите на административен, не е задължително условие той да произлиза от орган на публична власт - централна или местна. Достатъчно е актът да изхожда от орган, който по силата на закона притежава властнически правомощия и да е адресиран до субект, който е в неравнопоставено спрямо него положение. При наличието на такъв, и когато с него се засягат права или законни интереси, за съответния правен субект възниква и правото на съдебно обжалване за защита на накърнените му права.

Административен съд, гр. Пловдив, XVIII състав, въз основа на гореизложените мотиви и след вземане предвид на факта, че същата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК намира жалбата за допустима. Предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, намира същата за неоснователна.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: Със Заповед № Р33/3567/04.12.2007г. на Ректора на Пловдивски университет . "Паисий Хилендарски" е наложено наказание "Отстраняване от общежитие" на Р.Д.Г., О.Р.М., С.К.Н., И.М.З. и Т.Й.Г.. Р.Г. и О.М. са наказани за това, че в нощта на 13.11.2007г. срещу 14.11.2007г. са нарушили установения вътрешен ред в студентско общежитие "Марица" № 3, причинили са увреждане имуществото на блока и са се държали непристойно с портиер- администратора. От същите две на 20.12.2007г. постъпва жалба против посочения акт.

При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното :

Възраженията на жалбоподателките за неправилност и незаконосъобразност на обжалваната заповед са неоснователни. В настоящата съдебна проверка подобни не се констатираха. В Наредбата за ползване на студентските общежития и столове (НПСОС), издадена на основание чл. 9, ал. 3, т. 8 ЗВО, са уредени условията и реда за предоставяне и ползване на студентските общежития от студенти, специализанти и докторанти. Вярно е, че в чл. 2 НПСОС въз основа на тази наредба висшите училища приемат вътрешни правилници за управлението, стопанисването, условията за ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове, разработени с участието на представители на студентските съвети. По делото е приложен Правилник за управлението, стопанисването, условията за ползване и вътрешния ред в студентски общежития "Марица", утвърдена от ректора на Университет по хранителни технологии-Пловдив. В производството по налагане на административното наказание по чл. 33 от НАРЕДБА за ползване на студентските общежития и столове, ректорът е в оперативна самостоятелност да прецени какво наказание да наложи, измежду двете предвидени в цитирания текст.

Основното твърдение на жалбоподателките се свежда до това, че до момента на налагане на наказанието не са имали други провинения. По изтъкнатите по-горе в настоящото решение мотиви, настоящият състав намира оплакването за. неоснователно. Безспорно по делото е установено, че двете жалбоподателки през нощта на 13 ноември 2007 към 14 ноември същата година в нетрезво състояние са нарушили вътрешния ред в студентско общежитие " Марица", блок 3, чрез непристойно поведение срещу портиер- администратора и увреждане на звънчевата инсталация на блока. Това се потвърждава и от свидетелските показания на Веселина Неделчева Гаргова, която заявява, че на 13.11. 2007г. към 14.11.2007г. към 01,50 ч. жалбоподателките се прибрали в общежитието в нетрезво състояние. Р. започнала да удря по вратата, а О. звъняла на звънеца постоянно, което и довело да запалване на същия. Р. отправила към св.Гарова обиди, заплахи и цинизми. Съдът кредитира свидетелските показания на Веселина Неделчева Гаргова като обективни, безпристрастни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото. За пълнота на изложението съдът намира за нужно да се отбележи и факта, че видно от писмо на ПУ "Паисий Хилендарски" изх. № 642/25.09.2007г. Р.Д.Г. на 07.04.2008г. е заявила, че напуска общежитието по собствено желание като този факт е удостоверен и с подписа и.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна, постановена в съответствие с процесуалните и материалноправните изисквания на закона, поради което подадената жалба се явява неоснователна и недоказана и ще следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК Съдът,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването като неоснователно по жалбата на О.Р.М., ЕГН ********** и Р.Д.Г., ЕГН ********** срещу Заповед № Р33/3567/04.12.2007г. на Ректора на Пловдивски университет " Паисий Хилендарски".

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчване на съобщението за неговото изготвяне.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Й.Р.