Р Е Ш Е Н И Е

                                                    

№ 2226

 

Град  Пловдив, 16.11.2015 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, ІІ отделение, Х състав, в открито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:                                                                  

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря П.Ц. и прокурора РОСЕН КАМЕНОВ като разгледа докладваното от съдията ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 2005 по описа за 2015 година и взе предвид следното:                 

 

Производство пред първа инстанция.

Делото е образувано по исковата молба на “ИНСА ОЙЛ” ООД,  с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – град Р., ул. ***, представлявано от управителя И. Й. С., чрез пълномощника си адв. И.К..

Производството е по чл. 203, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като се обективира иск за заплащане на имуществени вреди в размер на 1200 лева, заплатени като адвокатско възнаграждение по силата на договор за правна защита и съдействие сключен между ищеца и адв. К. в производствата по НАХД № 2853/2013 година по описа на Пловдивския районен съд – Х наказателен състав и по КНАХД № 3123/2013 година по описа на Административен съд – Пловдив – ХІХ състав, като с решението по посоченото дело е отменено издаденото срещу ищеца наказателно постановление, с което на същия е било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5000 лева и е потвърдено от касационната инстанция. Претендира и заплащане на разноските по делото.

Ответникът Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” - София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г., счита иска за неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Прокуратурата на Република България, чрез Прокурор от Окръжна прокуратура Пловдив, в свое заключение намира иска за неоснователен и моли да бъде отхвърлен.

Пловдивският административен съд, като прецени доводите на страните, изложили такива и наличните по делото доказателства, по реда и при условията на чл. 154 и чл. 235, ал. 2 от  ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, счита предявеният иск за процесуално допустим, но по същество за неоснователен, по следните съображения:

С исковата молба се претендира заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 2853/2013 г. по описа на Пловдивския районен съд – Х наказателен състав и по КНАХД № 3123/2013 година по описа на Административен съд – Пловдив, ХІХ състав като обещетение за причинени имуществени вреди.

Не е спорно по делото, че с Решение № 2090/26.07.2013 година, постановено по НАХД № 2853/2013 година по описа на Районен съд – Пловдив, Х наказателен състав, е отменено наказателно постановление № 195 от 08.04.2013 година, издадено от Председателя на ДА “Държавен резерв и военновременни запаси”, с което на дружеството ищец е било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 5000 лева за допуснато нарушение по чл. 38, ал. 1, пр. 3, във вр. с чл. 31, ал. 1, т. 9 от ЗЗЗНН / отм./.

Не е спорно, че на лист 39 от приложеното за послужване НАХД 2853/2013 година по описа на ПРС – Х наказателен състав и на лист 29 от приложеното към него КНАХД, са представени пълномощни между ищеца и адв. К., от които е видно, че са договорени и платени в брой общо сумата от 1200 лева.

Претендираното адвокатско възнаграждение по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е неоснователно, тъй като не е налице основен елемент от състава на чл. 1 от ЗОДОВ, а именно да е налице претърпяна вреда или пропусната полза, която да е в пряка и непосредствена връзка с акт, действие или бездействие на административния орган, в случая ДА “Държавен резерв и военновременни запаси” - София.

Заплащането на адвокатски хонорар не може да се квалифицира като вреда по ЗОДОВ, претърпяна в резултат на актове, действия или бездействия от органите на ДА “Държавен резерв и военновременни запаси”.

Отношенията между страната в съдебното производство и нейния адвокат като процесуален представител се основават на договорните правоотношения, съгласно Закона за адвокатурата.

Органите и длъжностни лица могат и да осъществяват и действия и бездействия, но релевантни за исковия процес, макар и протичащ по реда на АПК, по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ са само тези, които са само при или по повод на административната им дейност. Всички останали действия и бездействия не подлежат на санкциониране по реда на този закон, а по правилата на общото гражданско право, когато това е допустимо.

За да се ангажира отговорността на ответника, на основание чл. 1 от ЗОДОВ, следва да се установят елементи от фактическия състав и незаконните действия или бездействия, извършени от длъжностни лица на ответника, които да представляват административна дейност, претърпяна от ищеца вреда и причинна връзка между незаконните действия и вредата. Административна дейност е тази, която се осъществява от органите на държавната и местната власт във връзка с управлението на страната и се характеризира с властнически правоотношения.

За да е налице основание по чл. 1 от ЗОДОВ за уважаване на предявен иск трябва да са налице няколко кумулативно дадени от законодателя в чл. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ условия: вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, настъпило от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Заплатения от ищеца хонорар не е вреда по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ и изложените в този смисъл правни изводи не противоречат на материалния закон - чл. 1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ.

Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него.

Исковата претенция следва да се отхвърли поради отсъствието и на друг елемент, пораждащ отговорността на държавата за вреди. Държавата отговаря за причинените вреди, които са настъпили като непосредствена последица от незаконното разпореждане, действие или бездействие на администрацията. Изразходването на средства за адвокатско възнаграждение за защита пред съд, както е в разглеждания случая, не може да се определи като вреда от административна дейност. Разходът представлява разноски за съдебното производство, които жалбоподателят е направил по повод на обжалването на наказателното постановление, въз основа на сключен от него договор с адвокат за правна защита.

Представения по делото протокол и съдебно решение по НАХД № 2853/2013 г. на Х състав на Районен съд – Пловдив и по КНАХД № 3123/2013 година на ХІХ състав на Административен съд - Пловдив удостоверяват, че жалбоподателят не е направил искане за присъждането им, поради което няма формирано произнасяне на съда по делото, за което се отнасят.

Заплащането на разноски за водените съдебни производства се урежда от приложимия процесуален закон. Ако се приеме тезата, че процесуалният закон, по реда на който се провежда обжалването на наказателните постановления, не предвижда възстановяване на направените разноски при отмяната на наказателното постановление, логично е да се направи извод, че те остават в тежест на страната, която ги е направила, и не могат да се претендират по друг ред, така че да се заобиколят предвидените по закон за такива случаи правни последици

Пловдивският административен съд, Десети състав, намира, че исковата молба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

На ответника по за осъществената юрисконсултска защита, следва да се заплати сумата от 314 лева, определена съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на основние чл. 10 от ЗОДОВ.

Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе Пловдивският административен съд –  ІІ отделение, Десети състав :

 

Р      Е      Ш      И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ИНСА ОЙЛ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – град Р., ул. ***, срещу Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” – София за заплащане на имуществени вреди в размер на 1200 лева, заплатени като адвокатско възнаграждение по силата на договор за правна защита и съдействие сключен между ищеца и адв. К. в производствата по НАХД № 2853/2013 година по описа на Пловдивския районен съд – Х наказателен състав и по КНАХД № 3123/2013 година по описа на Административен съд – Пловдив – ХІХ състав.

ОСЪЖДА “ИНСА ОЙЛ” ООД, с ЕИК ***, да заплати на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”, юрисконсултско възнаграждение в размер на  314 лв./триста и четиринадесет  лева/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

       

                 

                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: