Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд  Пловдив

 Р Е Ш Е Н И Е

№ 937

 гр.Пловдив,  23  . 04 . 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен Съд – Пловдив, VI състав, в открито заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:


                                                                            Административен съдия : Здравка Диева


с участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 2081/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

 В.К.Е.,***, ЕГН : **********, представляван от адв. Й.Д. обжалва Ревизионен акт № Р-16001617002454-091-001/31.01.2018г., издаден от В.И. – началник сектор Ревизии и възложил ревизията и Т.Б. - гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив и ръководител ревизия, потвърден с Решение № 251 от 10.05.2018г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика”, гр.Пловдив, с който е начислен допълнително ДДС в размер на 179 263,06лв. с прилежащи лихви 85 929,17лв.; допълнително са установени задължения по чл.48 ал.1 ЗДДФЛ с лихви : 2009г. – 272,16лв. главница и 215,68лв. лихви, 2010г. – 7 807,74лв. главница и 5 381,67лв. лихви, 2011г. – 4 111,29лв. главница и 2 407,81 лв. лихви, 2012г. – 12 607,76лв. главница и 6 091,04лв. лихви, 2013г. – 28 021,62лв. главница и 10 690,81лв. лихви, 2014г. – 12 353,64лв. главница и 3 457,90лв. лихви; допълнително са установени задължения за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ : 2011г. – ДОО, 854,00лв. главница и 557,80лв. лихви; ЗО – 534,00лв. главница и 312,74лв. лихви; ДЗПО-УПФ – 333,75лв. главница и 217,09лв. лихви; 2012г. – ДОО, 147,84лв. главница и 71,42лв. лихви; ЗО – 92,40лв. главница и 44,64лв. лихви; ДЗПО-УПФ, 57,75лв. главница и 27,90лв. лихви; 2013г. – ДОО, 334,08лв. главница и 127,46лв. лихви; ЗО – 208,80лв. главница и 79,66лв. лихви; ДЗПО-УПФ, 130,50лв. главница и 49,79лв. лихви.

Становища на страните :

- Жалбоподателят счита РА за незаконосъобразен с признание относно задълженията от 7 046,86лв. и изцяло оспорване на акта в останалата му част. Възразено е против наличие на основание за прилагане на особения ред по чл.122 ал.2 ДОПК с поддържане доводите във възражението против ревизионния доклад /РД/. Твърди се прилагане на неправилна методика за определяне на дължимите на ревизираното лице хонорари със среден процент – 10% от възнаграждението. В тази вр. е посочено, че адвокатските хонорари са определени в минимум в Тарифа № 1 за адвокатските възнаграждения, която е задължителна за минимума, но не и за максимума, като размера над минимума свободно се договаря между страните. Заявено е, че оспорващото лице е представило необходимите договори за договорени по-големи проценти хонорари и това не противоречи на закона, поради което е допуснато нарушение при изчисляване на задълженията, предвид приложен среден процент, който е относим само при липса на договорени хонорари. Счита се за недопустимо да бъдат приемани за годни доказателства устни обяснения, противоречащи на писмени документи. Поддържа се, че лихвите са погасени по давност преди повече от 3 години, което не е отчетено. Поискана е отмяна на ревизионния акт.

Във вр. със съдържанието на жалбата и след указания за конкретизиране обхвата на спора, с молба от 17.10.2018г. /л.3215, т.11/ бе заявено оттегляне на жалбата относно сумата от 7 046,86лв. – начислен данък на основание чл.86 ал.1 и ал.2 ЗДДС за периода от 15.07.2014г., когато ревизираното лице /РЛ/ е следвало да се регистрира по ЗДДС, до 31.12.2014г., когато е регистрирано. В съдебно заседание, проведено на 06.11.2018г. /протокол, л.3273 и сл./, жалбата против РА е оставена без разглеждане в частта за начисления данък на основание чл.86 ал.1 и ал.2 ЗДДС в размер на 7 046,86лв., за периода от 15.07.2014г. до 31.12.2014г. и съдебното производство е прекратено в тази част. Прекратителното определение не е обжалвано и е в сила. Предмет на спора е останалата част от РА.

- Ответникът Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт С. поддържа становище за неоснователност на жалбата и отхвърлянето й. Счита РА за законосъобразен по съображенията в потвърдителното решение. Поискано е присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмено становище във вр. с приетите по делото доказателства е посочено, че констатациите на приходните органи са правилни и подкрепени с годни доказателства, неоспорени в хода на съдебното производство, предвид липса на представени допълнителни доказателства, които да ги опровергаят. Приетата по делото ССч.Е е оспорена, тъй като заключението е разгледало частен случай и е цитирано изявление на в.л. в съдебно заседание – „По преписката са налични множество документи с противоречив характер, поради което, тъй като няма конкретизация кои точно документи експертизата да вземе предвид при извършване на преизчисленията, задачата не може да бъде изпълнена в смисъл, в който е поставена“.

Жалбата е процесуално допустима, подадена в предвидения за това срок от страна с право и интерес от оспорването. Упражненото процесуално право е по реда на чл.156 ал.2 ДОПК.

1. Ревизията е повторна – с Решение № 197/10.04.2017г. /л.29 и сл./ е отменен РА № Р-16001615008373-091-001/03.01.2017г. за установени данъчни задължения по ЗДДС за периода от 01.10.2010г. до 31.12.2014г., по ЗДДФЛ за периода от 2009г. до 2014г. и по КСО и ЗЗО за периода от 2011г. до 2013г. Решаващият орган констатирал правилен подход на приходните органи при определяне на механизма и реда за определяне на данъчната основа на жалбоподателя, но приел, че не са изяснени всички факти и обстоятелства за определянето й. Посочено е, че с основание приходните органи не са приели представените от ревизираното лице /РЛ/ декларации и разписки за действителни, макар да имат нотариална заверка на подписите, като е изтъкнато, че в част от документите дори не е посочена сума, а е декларирано от съответното лице, че е получило присъденото му обезщетение. Извън това е отбелязано, че голяма част от лицата, за които от РЛ са представени декларации за получени посочените в тях обезщетения или присъдените им такива съгласно споразумение със застраховател без посочена сума, не са представили исканите им документи, като по този начин не са потвърдили истинността на съдържащата се в декларациите информация. До тези лица са изготвени ИПДПОТЛ, изпратени по пощата, но без предприети други процесуални действия. Посочено е, че по отношение на лицата, които не са представили документи, приходните органи не са отчели факта на посочено в приложените по преписката договори за процесуално представителство и съдействие – в тях е уговорено възнаграждение по чл.36 ал.4 от ЗАдв. за адвокат Вл.Е., в размер съответно на 20 или 30 % от получената сума за претърпените имуществени или неимуществени вреди и лихвата върху същите. Това според решаващият орган е довело до неточно определяне на възнаграждението на РЛ, и съответно – на неотчетения размер на получения доход и формирания от лицето облагаем оборот. В резултат на извода са дадени указания за новата ревизия – от клиентите на адв.Е., които не са представили информация и данни за получените парични средства от застрахователни обезщетения и платените адв.възнаграждения при първото ревизионно производство – да се изискат отново обяснения за платения адв.хонорар на РЛ и данни за действително получените от тях суми. Указано е също, че в случай, че отново такова не бъдат събрани – приходните органи по свое усмотрение да преценят как ще определят възнаграждението на лицето по процесните дела, като същевременно отчетат факта на наличие в преписката на договори за процесуално  представителство и съдействие с уговорено възнаграждение по чл.36 ал.4 ЗАдв. за адв.Вл.Е. в размер съответно на 20 или 30% от получената сума за претърпени имуществени или неимуществени вреди и лихвата върху същата. В тази вр. е посочено още, че в част от приложените по преписката декларации-разписки, е отразено, че от определеното възнаграждение е приспадното възнаграждението на пълномощника – адв.Вл.Е., в размер на 10% върху пълния размер на обезщетението. Указано е също, че за приходните органи е налице възможност за определяне процентът на възнаграждението, получено от РЛ спрямо договореното обезщетение – въз основа на документите, представени от клиентите му, който да приложат и спрямо получените обезщетения от клиентите непредставили такива, като по този начин формират възнаграждението му обективно.

Във вр. с твърдение при първата ревизия – за невръчена ЗВР от 16.02.2016г., правилно е посочено от решаващия орган в отменителното решение, че същата е връчена с известие и обр.разписка, подписана от РЛ на 29.02.2016г. Тъй като връчване на основополагаща ЗВР е от значение за валидност на РА при повторната ревизия, в хода на съдебното производство е изискана обратната разписка за връчване на ЗВР № Р-16001615008373-020-002/16.02.2016г. /съдебно заседание от 04.10.2018г./. При преглед на преписката се установи, че първата ревизия по данни от РД /31.10.2016г. /л.60 и сл., т.1/ е започнала със ЗВР от 09.10.2015г. и са издавани последващи ЗВР за удължаване срока на ревизионното производство. С молба от 31.10.2018г. /л.3218 и сл., т.11/ ответникът представи и по делото са приети издадените при първата ревизия ЗВР, вкл. основополагащата от 09.10.2015г. – връчена на 17.11.2015г., л.3219 гръб. Липсва възражение за нередовно връчване на посочената ЗВР, като останалите заповеди също са връчени.

Ревизирания период 2009г.-2014г. /ЗДДФЛ/,  01.12.2010г.-31.12.2014г. /ЗДДС/ и КСО – ЗЗО /01.01.2009г.-31.12.2014г./ от първата ревизия е коригиран при повторното ревизионно производство само в частта за КСО и ЗЗО – от 01.01.2011г. до 31.12.2013г. Макар в жалбата да не е посочено за кой период е възражението за изтекла давност по отношение на лихви, се отбелязва, че с издаване на ЗВР от 09.10.2015г. давността е спряна /чл.172 ал.1 т.1 ДОПК/ за една година, а с издаване на РА от 03.01.2017г. е прекъсната, като изпълнението на обжалвания РА не е спирано. Срокът по чл.171 ал.1 ДОПК не е изтекъл към дата на издаване на ЗВР за започване на първата ревизия. По отношение посоченото възражение решаващият орган е изложил правилни доводи.

2. Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001617002454-020-01/21.04.2017г. /л.2003, т.7/ - връчена на 27.04.2017г., издадена от Началник сектор В.И.И., на основание чл.112 и чл.113 ДОПК е образувано ревизионно производство по отношение жалбоподателя с обхват : данък върху доходите на ФЛ – свободни професии, граждански договори и др. за периода 01.01.2009г.-31.12.2014г.; ДДС за периода 01.12.2010г.-31.12.2014г.; УПФ-за самоосигуряващи се, за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2013г.; здравно осигуряване – за самоосигуряващи се, за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2013г. и ДОО-за самоосигуряващи се, за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2013г., с определен срок от три месеца от връчване. ЗВР от 21.04.2017г. е изменена с последващи заповеди №№ Р-16001617002454-020-002/26.06.2017г. /л.2001, т.7/, Р-16001617002454-020-003/25.09.2017г. /л.1998, т.7/.

В ЗВР от 21.04.2017г. са определени лицата, които да извършат ревизията : Т.И.Б. – гл.инспектор по приходи и ръководител на ревизията и Г.Х.К., ст. инспектор по приходите. РД № Р-16001617002454-092-001/11.12.2017г. /л.156 и сл./ е изготвен и подписан от тези две длъжностни лица с електронни подписи.

За компетентност на органа, издал ЗВР е представена Заповед № РД-09-01/03.01.2017г., с Приложения № 1 и № 2, в обхвата на които е В.И. – т.2. Оспореният РА /л.132 и сл./ е издаден от В.И. на длъжност Началник сектор и възложил ревизията и Т.Б., гл.инспектор по приходите и ръководител на ревизията, на основание чл.119 ал.2 ДОПК и подписан с ел.подписи. В хода на съдебното производство е приет диск, съдържащ електронните подписи на приходните органи /квалифициран електронен подпис/, удостоверяващ валидност към съответната дата на подписване на ЗВР, РА и РД /вкл. повторно приет в плик, номериран 3297, т.11/.

2.1. Ревизионният акт е обжалван изцяло по административен ред с доводи, повторени и допълнени при съдебното оспорване. Против РД  е подадено възражение /л.140 и сл./, в което е възразено против приложената от приходните органи методика – в частност особения ред по чл.122 ДОПК с твърдение за грешни изчисления – по-конкретно относно приложеният от приходните органи процент за адвокатски хонорар /10%/. Неоснователно е посочено невръчване на доклада, видно от писмено уведомление до ТД на НАП-Пловдив от Началник на Затвора – Пловдив /л.142 и сл.; л.153 – подписана от Вл.Е. разписка за връчване на РД/. Възражението против РД е обсъдено в ревизионния акт и прието за неоснователно по всеки пункт.

Фактическите основания и правните изводи от доклада представляват мотиви и за издаване на РА /чл.120 ал.2 ДОПК/. Налице е конкретно препращане към РД, който съдържа описание на извършените от ревизиращия екип процесуални действия. Съдържанието на РА без съмнение изисква мотиви /чл.120 ал.1 т.5 ДОПК; Т.Р. № 5/2015г. по т.д.№ 4/2014г., ВАС/, каквито са изложени самостоятелно в обжалвания ревизионен акт.

2.2. Съгласно забраната по чл. 160 ал. 3 ДОПК, при обжалване на ревизионен акт съдът няма правомощие да го отмени при констатирани от него процесуални нарушения в ревизионното производство и да върне преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

3. Според констатациите при ревизията, ЗДДФЛ : По см. на чл.4 ал.1 т.1 ЗДДФЛ Вл. Е. е местно физическо лице и данъчно задължено лице по ЗДДФЛ на основание чл. 3 т. 1 и чл. 6 ЗДДФЛ за доходите, получени от него през отделните данъчни /календарни/ години в обхвата на ревизията. Ревизираното лице /РЛ/ е адвокат и по данни от ТР – не участва в търговски дружества. Е. е семеен - съпруга Н.П.Е., с едно дете.

Подавани са ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за всички ревизирани години и са декларирани доходи от упражняване на адвокатска дейност : 2009г. – данъчна основа /д.о./ 10 976,93лв., данък – 1097,69лв.; 2010г. – д.о. 13 933,00лв., данък – 1293,36лв.; 2011г. – д.о. 11 633,58лв., данък – 1163,36лв.; 2012г. – д.о. 16 719,99лв., данък – 1672,00лв.; 2013г. – д.о. 17 421,18лв., данък – 1 742,12лв. ; 2014г. – д.о. 130 312,62лв., данък – 13 031,62лв. Приходните органи констатирали, че получените от адв. Е. възнаграждения не са отчетени в пълен размер като доход в подадените от ревизираното лице ГДД по чл. 48 ал. 1 ЗДДФЛ.

С Протокол от 02.11.2017г. са присъединени доказателствата, събрани при предходната ревизия /л.1767 и сл., т.7 /. На РЛ са връчени ИПДПОЗЛ / чл. 37 ал. 3, чл. 53 и чл. 56 ал. 1 ДОПК/, за представяне на относими данни към източниците и размера на доходите, направените разходи за издръжка на домакинството, притежаваното движимо и недвижимо имущество, притежавани финансови активи, банкови сметки и депозити, вземания от трети лица и други за ревизирания период. РЛ представило документи и обяснения във връзка с връчените искания, обсъдени от приходните органи с доказателствена преценка относно правнозначимите факти.

Отправени са запитвания до банки /чл. 37 ал. 5 и чл. 57 ДОПК/ за открити и закрити банкови сметки и предоставени други услуги за периода на ревизията. Установени били разкрити 6 банкови сметки в *** АД /л.626 и сл., т.3/, при проследяване на движението по които е констатирано, че през ревизирания период РЛ е получило множество парични преводи от застрахователни дружества и частни съдебни изпълнители /отговор от ЧСИ Л.М., л.565, т.2; л.2405 и сл. и л.2427 и сл., т.8 – отговор до Окръжна прокуратура от ЧСИ/ и част от получените парични средства са превеждани на различни физически лица или са изтегляни в брой на каса от ревизираното лице /данни от сметка ****** в *** АД – л.181 гръб – 191/. Предвид това, от РЛ е изискана информация за основанието за постъпването на паричните средства по банковите му сметки и доказателства за декларирането им в ГДД. Приходните органи се позовали на представените данни при първата ревизия от страна на Вл.Е. / писма вх. № 94-00-10061/28.12.2015г., вх. № 70-00-842/ 09.02.2016г., вх. № 70-00-842 07.03.2016г.; искане от 11.02.2015г., л.416 и сл., т.2 и отказ за получаването му от страна на РЛ, вкл. отказ за даване съгласие за разкриване на банкова тайна, л.839, 840, т.3; л.420/ - РЛ заявило, че основанието за постъпване на паричните средства по банковите му сметки е дейността му като адвокат, като паричните средства представляват застрахователни обезщетения за имуществени и/или неимуществени вреди на негови клиенти, както й разноски по делата им. Декларирано е, че всички тези средства са били предоставяни на титулярите по банков път по посочена от тях сметка, частично по банков път и частично в брой срещу разписка лично или на упълномощено от тях лице, изцяло в брой лично или на упълномощено от тях лице. Искане за разкриване на банкова тайна от 14.04.2015г. /л.709, т.3/ е уважено от РС-Пловдив с Решение № 1289/16.04.2015г., л.708.

Предвид посоченото от РЛ, приходните органи изискали и всички документи за доказване предаването на застрахователните обезщетения на титулярите - разписки, договори, споразумения, декларации и други документи. Осен това са изискани и всички адвокатски кочани и договори за правна защита и процесуално представителство. Част от договорите не съдържат договорено възнаграждение, в друга част е вписана конкретна сума /т.2/, трета част – процент от обезщетението. РЛ представило част от изисканите документи - разписки за предадени от него суми на титуляри, декларации от титулярите за получени от него суми, платежни нареждания, споразумения със застрахователни дружества, удостоверения, като заявило, че вр. с провеждано разследване от ДАНС и Окръжна прокуратура е предал доброволно и са били иззети множество клиентски папки и документи, поради което адвокатските кочани не се намират при него.

Изискани са и представени от Окръжен съд – Пловдив : Справка за делата, по които РЛ е бил процесуален представител за периода 01.01.2009г.-31.12.2014г., ведно с 47 бр. заверени копия от пълномощни БЕЗ номер и дата /л.873 и сл., т.4/. Идентични данни са представени и от РС-Пловдив /л.927 и сл., т.4/. Справки и данни са представени и от други районни съдилища и от Апелативен съд – Пловдив, както и от нотариуси /л.1051 и сл., т.4/.

Описаната информация обосновала последващи действия на приходните органи – в първото ревизионно производство е изпратено искане за извършване на действия от други контролни органи до Окръжна прокуратура - Пловдив за осигуряване на достъп до събраните доказателства, както и е изискано предоставяне на заверени копия от иззетите договори за адвокатска защита, съпътстващите платежни документи, както й кочаните на адвокат Вл. Е. с пълномощни, за които лицето е посочило, че са иззети в хода на оперативно-следствените действия. Според представената документация : на 30.01.2015г. е извършено претърсване и изземване от органите на ДАНС в имот в село Марково и в офис в гр. Пловдив /Протокол от 30.01.2015г., л.3159 и сл., т.11/, като Вл.Е. доброволно предал на органите на ДАНС документи, описани индивидуално в съставен протокол за доброволно предаване. Сред документацията НЕ били открити адвокатски кочани или договори за процесуално представителство, принадлежащи на ревизираното лице. Адвокатски кочани не били описани и като иззети или доброволно предадени от ревизираното лице на разследващите органи от ДАНС и в съставените от тях протоколи. С протокол №1352713/13.11.2017г. са присъединени доказателства, представени от Окръжна прокуратура гр. Пловдив /вкл. договори за процесуално представителство, л.1241 и сл., т.5 – с договорени 20 % от получената сума за претърпени имуществени и неимуществени вреди, от 15.07.2013г.; 30% - договор от 16.04.2914г.; разписки за получени суми от клиенти, противопоставими по съдържание с протоколите от разпит на свидетели на същите лица, т.5, напр. протокол от 21.07.2015г. – св. И.А., л.1252 и сл./. С Протокол от 08.10.2015г. са документирани действия от ПУФО – доклад, л.1218 и сл., т.5/. Изложеното мотивирало приходните органи да приемат, че е проявен съставът на чл. 122 ал. 1 т. 5 ДОПК.

След цялостен преглед на събраните при ревизията доказателства за периода от 2009г. до 2014г., е възприето наличие на предпоставките на чл. 122 ал. 1 т. 2 и т. 5 ДОПК, според които „налице са данни за укрити приходи или доходи“ и „документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване“, което довело до определяне на данъчните основи за посочения период по реда на чл. 122  ал. 2 ДОПК. Връчено е Уведомление по чл. 124 ал. 1 ДОПК, с което лицето е уведомено, че при извършването на ревизията са установени обстоятелства по чл. 122 ал. 1, т. 2 и т. 5 ДОПК, поради което основата за облагане с данък по чл. 48 ЗДДФЛ за ревизираните периоди ще бъде определена по реда на чл. 122 ДОПК.

Таблично по дати и суми в РД /л.193-203/ е отразен облагаем оборот по чл.96 ЗДДС, представляващ разлика от получените парични средства и предоставените парични средства на лицата – бенефициенти на застрахователни обезщетения. Приходните органи установили, че в договори за правна защита и съдействие между адв. Е. и физически лица - потърпевши или наследници на починали при автомобилни произшествия, е договорен адвокатски хонорар за ревизираното лице в процент от 10 % до 25 % от размера на изплатеното обезщетение от застрахователните дружества или е договорена определена сума в лева /документация от застрахователните дружества, л.328 и сл., т.2; пълномощни/. В представени писмени обяснения на част от лицата е посочено възнаграждение за адв. Е. от 10 % до 20 % от размера на изплатеното обезщетение.

 Във вр. с указанията в отменителното решение и въз основа на събраните доказателства, ревизиращите органи определили доходи от извършени от Вл. Е. адвокатски услуги на лица - потърпевши или наследници на починали при автомобилни произшествия, за които липсват доказателства и обяснения - в размер на 10 на сто от изплатената сума от застрахователните обезщетения. За всяка от ревизираните години таблично е отразен/определен размера на получените от Вл. Е. доходи въз основа на събраните банкови извлечения, разписки, обяснения и други документи – РЛ е получило доходи от упражняване на дейност като адвокат по години, както следва: през 2009г. общо в размер на 23 603,80 лв.; през 2010г. общо 126 240,89 лв.; през 2011г. общо 78 433,38 лв.; през 2012г. общо 198 960,76 лв.; през 2013г. общо 406 039,48 лв.; през 2014г. общо 348 730,59 лв.

Данъчната основа за облагане с данък върху дохода е определена въз основа на декларираните от лицето доходи и на установените недекларирани доходи, след приспадане на дължимите ЗОВ. Върху изчислената годишна данъчна основа са определени спорните задълженията, по години :

2009г. - При ревизията са установени доходи от упражняване на свободна професия общо в размер на 23 603.80 лв., които са намалени с нормативно признати разходи за дейността от 25 % в размер на 5 900.95 лв. Определен е облагаем доход от упражняване на дейност като адвокат в размер на 17 702.85 лв., върху които се дължат ЗОВ 4 004,32 лв. Определена е годишна данъчна основа на доходите за облагане по ЗДДФЛ на лицето за 2009г. в размер на 13 698.53 лв. и дължим данък по чл. 48 ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 11 369,85 лв. Деклариран и внесен от лицето данък 1 097.69 лв. Допълнително определен данък за 2009 г. в размер на 272,16 лв.

2010г. - Установени доходи от упражняване на свободна професия за 2010г. общо в размер на 126 240,89 лв., които са намалени с нормативно признати разходи за дейността от 25 % в размер на 31 560,22 лв. Облагаемият доход от упражняване на дейност като адвокат е в размер на 94 680,67 лв., върху които се дължат ЗОВ 4 316,40 лв. Определена е годишна данъчна основа на доходите за облагане по ЗДДФЛ за 2010г. в размер на 90 364,27 лв. и дължим данък по чл. 48 ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 9 036,43 лв. Деклариран и внесен от лицето данък 1 228,69 лв. Допълнително определен данък за 2010г. - 7 807,74 лв.

2011г. – По посочения механизъм : доходи от упражняване на свободна професия - адвокат общо в размер на 78 433,38 лв. и нормативно признати разходи за дейността от 25 % или 19 608,34 лв. ; облагаем доход от упражняване на дейност като адвокат в размер на 58 825,04 лв., върху които се дължат ЗОВ  6 078,57 лв. ; годишна данъчна основа на доходите за облагане по ЗДДФЛ за 2011г. - 52 746,47 лв. и дължим данък по чл. 48 ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 5 074,65 лв. При деклариран и внесен от лицето данък 1 163,36 лв.,  допълнително е определен данък за внасяне 4 111,29 лв.

2012г. - доходи от упражняване на свободна професия за 2012г. общо в размер на 198 960,76 лв. и нормативно признати разходи за дейността от 25 % или 49 740,19 лв.; облагаем доход от упражняване на дейност като адвокат размер на 149 220,57 лв., върху които се дължат ЗОВ 6 078,57 лв. ; годишна данъчна основа на доходите за облагане по ЗДДФЛ за 2012г. в размер на 6 423,00 лв. ; дължим данък по чл. 48 ал. 1 ЗДДФЛ - 14 279,76 лв. При деклариран и внесен данък 1 672,00 лв., допълнително определен данък за 2012г. - 12 607,76 лв.

2013г. - доходи от упражняване на свободна професия за 2013г. общо в размер на 406 039,48 лв., намалени с нормативно признати разходи от 25 % или 101 509,87 лв.; установени са доходи от извънтрудови правоотношения - 150,00 лв.; облагаем доход в размер на 304 679,61 лв., върху които се дължат ЗОВ - 6 078,57 лв. ; годишна данъчна основа на доходите за облагане по ЗДДФЛ за 2013г. в размер на 297 637,41 лв. и дължим данък по чл. 48 ал. 1 ЗДДФЛ - 29 763,74 лв. При деклариран и внесен от лицето данък 1 742,12 лв., допълнително е определен данък за 2013г. в размер на 28 021,62 лв.

2014г. - доходи от упражняване на свободна професия за 2014г. общо в размер на 348 730,59 лв. и доходи от друга стопанска дейност за 150,00 лв., намалени с нормативно признати разходи от 25 % или 87 220,15 лв.; облагаем доход от упражняване на дейност като адвокат в размер на 261 510,44 лв., върху които се дължат ЗОВ - 7 661,40 лв. ; годишна данъчна основа на доходите за облагане по ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 253 849,04 лв. и дължим данък по чл. 48 ал. 1 ЗДДФЛ - 25 384,90 лв. При внесен от лицето авансов данък 13 031,26 лв. е определен допълнително данък за 2014г. - 12 353,64 лв.

ЗДДС : Фактическите установявания, обосновали правните изводи на приходните органи за допълнително начисляване на ДДС произтичат от доказателствата, събрани при извършена ПУФО, предходната и настоящата ревизия, както и заверени копия от проведени разпити на лицата, получили обезщетение от застрахователна компания, представлявани от адв. Е., предоставени от Окръжна прокуратура – Пловдив, вкл. посочените в частта по ЗДДФЛ данни. РЛ е вписано с дейност „адвокат“ в Адвокатска колегия - гр. Пловдив на 05.01.2006г. с личен номер 1400106940. При проверка за регистрация на РЛ по ЗДДС, били представени 60 бр. договори за правна защита и съдействие /върнати на лицето след приключването й/. Регистрацията по ЗДДС е на основание чл.100 ал.1 ЗДДС, считано от 15.07.2014г. При ревизията е констатирано, че на 28.02.2010г. РЛ достига задължителния оборот за регистрация по ЗДДС – 83 932,12лв. Тоест, РЛ е следвало до 14.03.2010г. да се регистрира по ЗДДС. За периода от 15.07.2014г., моментът от който лицето е регистрирано по ЗДДС, до 31.12.2014г. са установени обстоятелства за допълнително начисляване на ДДС, на основание чл. 86 ал. 1 и ал. 2 ЗДДС. Начисленият данък е в размер на 7 046,86 лв. – в тази част жалбата е оттеглена.

Данъчната основа, върху която допълнително е начислен ДДС, е определена по реда на чл.122 ДОПК, поради приети за установени обстоятелства по чл. 122 ал. 1, т. 2 и т. 5 ДОПК.

При ревизията е установено, че през периода 2009г. - 2014г. Вл. Е. осъществявал процесуално представителство и правна защита на увредени по см. на чл. 265 ал. 2 от Кодекса на застраховането /КЗ/ лица - бенефициенти на застрахователни обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. РЛ извършвало от тяхно име и за тяхна сметка действия за защита и осъществяване на правата и интересите им относно нанесени им имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от пътно-транспортни произшествия /ПТП/. За изпълнение на тези услуги са сключвани договори за процесуално представителство с пострадалите лица с договаряно възнаграждението за адвоката – „обикновено като процент от определеното обезщетение на лицето, а именно: 10%, 20%, 25% и 50%“. Според предмета на договорите, доверителите /увредените лица/ са задължени да упълномощят довереника /адвоката/ с надлежни пълномощни с нотариална заверка на подписите. В подписаните пълномощни се упълномощава В.К.Е. да представлява лицата, в качеството им на взискатели по заведени дела или като страни по споразумения, да изготвя и депозира искови молби, да се снабдява с документи по делата, да сключва спогодби за уреждане на отношенията със застрахователя. Освен това, упълномощеният адвокат следва да получава по клиентска банкова сметка ***. 39 от Закона за адвокатурата с титуляр Вл. Е. в „***“ АД, общите събрани вземания по заведените дела или по сключените споразумения със застрахователните дружества. В повечето случаи след получаване на обезщетенията адв. Е. е задължен да предаде изцяло получените финансови средства, както и копия от документите по делото, а лицата са длъжни да издадат декларация или разписка за получените суми. Обезщетенията са превеждани по банков път по сметка на титуляра или са предавани в брой, или една част по банков път и остатъка в брой. В хода на извършена ПУФО на Вл.Е., лицето не е дало съгласие за разкриване на банкова тайна. Разкриването на банкова тайна е допуснато от ПРС с Решение № 1289/16.04.2015г. Според изискана и представена информация за наличностите и движението по всички банкови сметки на лицето, РЛ има шест броя банкови сметки в „***“ АД. Както бе посочено, при проследяване на движението по банковите сметки се установило, че за ревизирания период са постъпвали множество парични преводи от застрахователни дружества и частни съдебни изпълнители, както и че тези суми са превеждани по банкови сметки на физически лица или са изтегляни в брой на каса от банката от Вл. Е.. Във вр. с искания до РЛ за представяне на данни относно основанието за постъпване на паричните средства по банковите му сметки, последващото им предназначение, дали постъпилите суми са декларирани в годишните декларации за дейността – са представени част от изисканите документи.

Не са представени адвокатски кочани, което според приходните органи представлява обстоятелство по чл. 122 ал. 1 т. 5 ДОПК. С Решение от 30.01.2015г. по ч.н.д.№ 618/2015г. е допуснато разкриване на банкова тайна по искане на ОП-Пловдив, л.2008, т.7. В цитирания съдебен акт са описани данни от досъдебно производство № 1/2015г. по описа на ДАНС-Н-21, Пловдив, образувано срещу Вл.Е. : „…през периода 2010г.- 2014г. Вл.Е., в качеството си на адвокат, упълномощен от пострадалите по делото лица е получавал дължащото се по реда на КЗ от застрахователя обезщетение, без впоследствие да предаде парите към правоимащите. В много от случаите правоимащите са били въведени в заблуждение относно размера на действително определеното от застрахователя обезщетение и са получавали от В.Е. значително по – малки суми.“. В решението е описан случая с Г.А.Н. и издирването й от изпратен от Вл.Е. посредник /“куриер“/, като при преводно нареждане по клиентска сметка на адв.Вл.Е. в размер на 67000лв., тя е получила от адв.Вл.Е. само 5000лв. и е заявила, че е подписала документи, които са и предоставени пред нотариуса, без да е наясно с документите. При разпит в ДП св.А.А.П. потвърдил показанията на св. Н., вкл., че адвокатът му казал, че тя ще получи около 5000лв. Отразен е и случая с П.К.Г., която не получила никакви пари като обезщетение по повод претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й при ПТП и със съпруга на П. – С.С.С.. Същият подписал с отпечатък от палеца документи, представени му пред нотариус, където получил сума от 1000лв., а по-късно разбрал, че сумата по обезщетението била 80 000лв. Свидетелите А.А.П. и А.А.П. потвърдили, че е имало и други случаи с лица, получили реално много по-малко пари от тези, които впоследствие били определени като обезщетение от застрахователя, без пострадалите да са наясно с това, като сумите към пострадалите често били давани от адв.Е. още при упълномощаването му от тях, преди сключване на споразумението със застрахователя. С Решение от 05.06.2015г. по ч.н.д.№ 3164/2015г. е допуснато разкриване на банкова тайна по искане на ОП-Пловдив относно досъдебно производство № 32/2015г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура-Пловдив, водено срещу Вл.Е. /л.2032 и сл., т.7/, в което е отразен случаят с Е.А.М. и Н.М.М. – адв.Вл.Е. оставил 10 000лв. за себе си, без предварително да е уговорен такъв хонорар.

При ревизията от страна на Вл. Е. са представени документи за предоставени суми на титуляри, които представляват копия на разписки и декларации за получени парични средства в брой, или в брой и по банков път, декларации за определено адвокатско възнаграждение, декларации за получен заем. Някои от тези документи са с нотариална заверка на подписите на лицата. Във вр. с информацията от тези документи относно конкретни лица, подписали представените от Вл.Е. разписки и декларации, приходните органи отправили искания за представяне на документи до 58 броя лица - за предоставяне на информация за размера на полученото обезщетение, на кои дати, от кое лице, по какъв начин - в брой или по банков път, наведнъж или на части са предавани паричните средства, какви документи са подписвали лицата във връзка с предаването на паричните средства, изискани са документите, е които лицата разполагат. Изпратените искания и получените отговори са описани в РД – л.161 и сл.; л.179 и сл. Част от лицата не представили исканите документи. Други представили такива, според които получените от тях обезщетения са в по-малък размер от тези, посочени в декларации за получени парични средства, представени от РЛ.

За клиентите Г.А.Н., П.Й.С., В.В.К., П.К.Г., С.С.С., Д.И.Г. /споразумения със застрахователните дружества, т.2/, от РЛ са представени документи за сключили от тях договори за цесии с нотариална заверка на подписите и съдържанието за бъдещите си вземания /застрахователни обезщетения/ с А.А.П. и неговия син А.А.П. от с. Момино село. Съдържанието на договорите за цесия е установено от отговор на нотариус Б.Т., per. № ***, присъединен към производството /л. 3146 и сл., т.11/. До Висш адвокатски съвет - гр. София е изпратено ИПДПОТЛ № Р-16001615008373-041-004/05.02.2016г., за представяне на документи по дисциплинарни дела № 3/2015г., № 5/2015г. и № 7/2015г. по описа на Висшия дисциплинарен съд. Според представената документация /л.1496 и сл., т.6/ и съгласно Декларация вх. № 2746/13.11.2014г. по описа на Висш адвокатски съвет от А.А.П. /л.1498/ - същият декларирал, че: не е получавал каквито и да било парични суми от адвокат В.К.Е. относно застрахователни обезщетения на трети лица. Отношенията му с Вл. Е. били да му бъде куриер, за което е получавал дребни суми от 50 до 100 лева. В течение на взаимоотношенията си с адвокат Е. е подписвал листове, без да се запознава със съдържанието им. Впоследствие разбрал, че е бил манипулиран и след справка в кантората на помощник - нотариус В.Б. в гр. Пловдив е установил, че има заверявани договори за цесия с лицата П.Г., С.С. и др., със съдържанието на които не е запознат и отразеното не отговаря на действителността. А.П. потвърдил посоченото в писмени обяснения при запитване от ревизиращия екип. В Протокол от разпит на свидетел по сл.д.№ 32/2015г. по описа на ОП-ОСО, Пловдив от 20.07.2016г., лицето П.К.Г. заявило /л.2170 и сл., т.8/, че относно упълномощаване от нейна страна на А.П. вр. с договор за цесия от 30.05.2013г. – никой не й е обяснил за подписаните от нея документи с какво предназначение са и какво е съдържанието им, вкл. лицето не знае какво е пълномощно или договор за цесия /Г. е посещавала училище до 8 клас/; относно договора с адв.Вл.Е. – пълномощно рег.№ 2927/30.05.2013г., Г. заявила на разпита, че адвокатът нищо не й е обяснил относно преговори със застрахователната компания и не са й предадени документи от застрахователя и не е разбрала нито за дело, нито за пари за детето. В Протокол за разпит на свидетел по същото сл.д. и от същата дата /л.2183 и сл./, свидетелят С.С.С. заявил, че е бил само в първи клас и не може да чете, като не му е било обяснено за заведено от негово име дело, нито е осведомен за документи или за предадени му пари. В Протокол за разпит на свидетел от 28.01.2015г. /л.2188 и сл./, Т.П.А. като свидетел пояснил, че Ст.С. е неграмотен, а А. е съпруг на неговата сестра и е описал пред разследващ агент на ДАНС за загиналата в автомобилна катастрофа дъщеря на С. /Д./ и за лице, което се свързало с тяхното семейство – А., който се представил като куриер на адв.Вл.Е. и търсил С.. В том 8 от делото се съдържат протоколите от разпит на лицата – свидетели по сл.д.№ 32/2015г., документирали данни за водени дела за обезщетения от ПТП от страна на адвоката, без лицата, които са представени по документи за упълномощители – да са осведомени за документи и размер на изплатени парични средства от застрахователи; споразумения между застрахователни компании и адв.Вл.Е. като упълномощен представител на увредени лица /л.2194 и сл. – напр. по споразумението от 14.08.2013г. с ДЗИ – Общо застраховане ЕАД, сумата на увреденото лице – П.Г. е в размер на 80 000лв. и преведена на адв.Вл.Е. с оглед представени пълномощно от П.Г. /нотариално заверено, л.2196, 2197 – упълномощителя с подпис – отпечатък от пръст; така и пълномощното от Ст.С. /л.2201/; протокол от разпит на свидетел – Н.М.М. /л.2207 и сл./ - лицето заявило, че адв.Е. сам пристигнал у тях след погребението на мъжа й, в гр.Сливен и била преведена сума от 40 000лв., която не била цялото обезщетение и нищо не е казал за остатъка до 5 000лв., като адвоката не бил написал никъде какъв ще е хонорарът му; протокол за разпит на свидетел И.Б.К. /л.2237 и сл./ - лицето отрекло да е получило сумата по споразумение в размер на 48 000лв. и не е разбрал, че ще се търси обезщетение и на ръка му били броени 3 500лв., като адвоката му казал, че трябва да получи 18 000лв. В том 9 са приложени заверени копия на документация от сл.д.№ 32/2015г. срещу Вл.Е. /вкл. информацията за А.П. – протокол за разпит на това лице е приложен в т.10, л.3087 и сл. и в т.11 – л.3094-3102 и за процентите адв.възнаграждение на адв.Е. – напр. Протокол от 07.08.2015г., в който св.К.Д. е заявила, че адв.Е. написал на хвърчащ лист сумата, която й е превел и казал, че е превел по-малко, защото е удържал 15% за хонорара си; писмени обяснения на Н.М., л.2822 и сл., т.10 – адвокатски хонорар в размер на 20%; С.Ч. е посочил в писмен отговор по искане от 20.06.2017г., че за получено обезщетение не е попълвал никакви документи, л.2856, т.10; Й.К.П. не е представил писмени обяснение и документи по искане от 21.06.2017г., л.2857 и сл.; Д.И.Б. също не е представила изискана информация с искане от 21.06.2017г.; така и З.Р.Й., л.2872 и сл., т.10; Д.Т. и З.Т. – потвърдили писмено адвокатски хонорар от 10 % и получени поотделно застрахователни обезщетения от по 37 500лв. – л.2888; не са представили данни и Р.Ж.М. и др.лица/.

Съдържанието на описаната документация е възприето коректно от приходните органи без субективизъм. Лицата, които не са открити на адресите, поради което исканията не са връчени, са потърсени чрез ОД МВР-Пловдив /л.3002 и сл., т.10/, но не са открити поради отсъствие от страната, неустановеност. Посоченото потвърждава спазени указания на решаващия орган в отменителното решение.

От Окръжна прокуратура - гр. Пловдив са изискани документи, в т.ч. протоколи от разпити на лица, упълномощили адв. Е. да води дело за обезщетение за причинени на тях или техни близки неимуществени вреди или смърт при ПТП, срещу различни застрахователни дружества /искане от 01.06.2017г., л.2892, т.10; постъпили на 20.06.2017г./. От същите според приходните органи се удостоверява, че полученото от адв. Е. възнаграждение не е отчетено от него в пълен размер като доход в подадените от него ГДД по чл. 48 ал. 1 ЗДДФЛ. Тоест, през периода 2009г. - 2014г. ревизираното лице в качеството си на адвокат, упълномощен от пострадалите по дела лица, е получавало дължащото се по реда на КЗ от застрахователя обезщетение, без впоследствие да предаде паричните средства на правоимащите в пълен размер.

- Приходните органи приели, че представените от Вл. Е. декларации и разписки за предоставени парични средства на лицата - бенефициенти на застрахователни обезщетения - не удостоверяват, че лицата, посочени в тях, са получили реално описаните в същите парични суми, на описаните в разписката дата и място и на конкретно основание - обезщетение за причинени неимуществени или имуществени вреди или предоставен заем. Аргумент за този извод е характера на документите – частни по см. на чл.180 ГПК. С позоваване на чл.181 ал.1 ГПК, е посочено, че някои от документите са с нотариална заверка на подписите на лицата, което удостоверява положените подписи от лицата, но не удостоверява предаване на парични средства и съдържанието на документите /декларираните обстоятелства за получена сума, за знание относно размера на изплатеното обезщетение и др./. Приходните органи не приели документите за достоверни и удостоверяващи предаването на сумите от ревизираното лице по представените декларации и разписки, т.е. че същите не удостоверяват реалността на сделката/предаването на сумите на лицата.

- С извод за наличие на обстоятелство по чл. 122 ал. 1 т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи и доходи, е извършен анализ по чл.122 ал.2 ДОПК. Обобщените стойностни показатели за извършените доставки по данни от банковите извлечения на лицето са съпоставени със стойността на декларираните облагаеми доставки, при което за периода 01.12.2010г. - 31.12.2014г. са констатирани различия. Установената разликата между постъпилите парични средства по банковата сметка и изразходваните парични средства, чрез превод по банкови сметки и предоставени суми в брой на лица, за които са установени данни за предаване на същите, според свидетелските показания и декларациите на потърпевшите, е приета от органа по приходите за облагаем доход за ревизираното лице. За тази част от лицата, за които от РЛ са представени декларации, че са получили посочените в тях обезщетения или присъдените им такива, съгласно споразумение със застрахователя без посочена сума, но същите в отговор на отправените им искания за представяне на документи не са представили такива, ревизията приела, че адвокатският хонорар на РЛ е 10 % от присъденото обезщетение. Размерът е обоснован с представените договори за процесуално представителство с пострадалите лица, в които е договаряно различно възнаграждение на довереника /адвоката/ - обикновено като процент от определеното обезщетение на лицето, а именно: 10%, 20%, 25% и 50%. Съобразено е, че в преобладаващата част от тях адвокатският хонорар е определен на 10 %, при което този процент е приет за определящ възнаграждението на лицето, като ведно с посоченото, действително е и най-благоприятен.

Приходните органи са посочили разпоредбата на чл. 102 ал. 3 ЗДДС при отчитане на извършвани от РЛ доставки на услуги с място па изпълнение на територията на страната - облагаеми с данъчна ставка 20%. С анализ на информацията за получените по банковите сметки на лицето суми от услуги като процесуален представител на увредени по смисъла на чл. 265 ал. 2 от КЗ лица - бенефициенти на застрахователни обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и съпоставянето им с реално предоставените обезщетения на бенефици­ентите, приходните органи установили, че формираната разлика представлява облагаем оборот по чл. 96 ЗДДС и лицето подлежи на задължителна регистрация по ЗДДС.

- Вл. Е. е регистриран по ЗДДС по избор на 15.07.2014г., но ревизията установила, че лицето е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96. ал. 1 ЗДДС към 28.02.2010г. в размер на 83 932,12 лв. и е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, съгл. чл. 101 от закона до 14.03.2010г., каквото не е подадено. Датата, от която е дължимо начисляването е 15.03.2010г., но ревизията е с обхват от 01.12.2010г. до 31.12.2014г., при което първият период, през който е начислен ДДС е м.12/2010г. Установено е, че за периода до 15.07.2014г., когато лицето се регистрира по ЗДДС, същото поддържа облагаем оборот от над 50 000 лв., т.е. няма основания за отпадане на задължителната регистрация. С прилагане нормите на чл.3 ал.1 и чл.25 ал.4 ЗДДС, приходните органи съобразили, че доколкото в Закона за правна помощ /ЗПП/ и в Наредбата за заплащане на правната помощ /НБПП/ не е предвиден срок за заплащане на възнаграждението за осъществената правна помощ - данъчното събитие възниква на датата на плащането. Посоченото е валидно и в случай, че доставките са с поетапно изпълнение, за което не е предвидено приемане на всеки етап, т.е. в случаи, че за две инстанции от процеса е предвидено да се изготви общ отчет, съответно да се извърши общо плащане - данъчното събитие ще възникне на датата на плащането. Направено е позоваване на чл. 4 от Наредба Н-18/2006г. – съгл. чл. 4 т. 8 от Наредба № Н- 18/2006г. не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез ФУ лице, упражняващо „свободна професия“ по смисъла на § 1, т. 29 ДР ЗДДФЛ. В тази вр., на основание чл. 9 ал. 2 ЗДДФЛ - данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават касова бележка от фискално устройство, издават документ за придобитите от тях доходи от стопанска дейност, съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 ЗСч. Лицата, упражняващи свободна професия „адвокат“, са длъжни за предоставените от тях услуги да издават фактура или друг документ съдържащ реквизитите по чл. 7 ал. 1 ЗСч. Като получател на услугата в отчетния документ следва да бъде посочено лицето - клиент, на което се оказва правна помощ по Закона за правната помощ.

За определяне данъчната основа е посочена разпоредбата на чл.26 ал.2 ЗДДС и е приета за приложима нормата на чл. 67 ал. 2 ЗДДС - когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, се приема, че той е включен в договорената цена. На основание чл. 86 ЗДДС е начислен ДДС за периодите, попадащи в хипотезата на чл. 102 ал. 3 от закона. Размерът на дължимия ДДС, определен по реда на чл. 67 ал. 3 ЗДДС и във връзка с чл. 53 ал. 2 ППЗДДС, е 172 216,20 лв.

КСО, ЗЗО : За ревизирания период от 01.01.2011г. до 31.12.2013г. Вл. Е. с е лице, регистрирано като упражняващо свободна професия - адвокат. Правилно са посочени основанията на задълженото лице за социално осигуряване - чл. 4 ал. 3 т. 1 КСО и за здравно осигуряване - чл. 40 ал. 1 т. 2 330, като са дължими и вноски за ДЗПО-УПФ. Осигурителните вноски за лицата, регистрирани като упражняващи трудова дейност на посоченото основание са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Лицата определят окончателния размер на осигурителния си доход на основание чл. 6 ал. 8 КСО и чл. 40 ал. 1 т. 2 330.

За ревизирания период самоосигуряващото се лице е внасяло авансово осигурителни вноски върху минималния размер на месечния осигурителен доход. Предвид установени обстоятелства по чл. 122. ал. 1 т. 2 и т. 4 от ДОПК - „налице са данни за укрити приходи или доходи“ и „липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане е данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред”, по отношение ревизираните периоди, е приложена разпоредбата на чл. 124а ДОПК при установяване на задълженията за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и за ЗО при определяне на осигурителния доход на самоосигуряващото се лице и съответните задължения за задължителни осигурителни вноски.

Съгласно чл. 124а ДОПК /нов - ДВ, бр. 14 от 2011г., в сила от 15.02.2011г./, редът по чл. 122-124 от ДОПК се прилага и за установяване на задължения за осигурителни вноски. Приходните органи са определили размерите на годишните облагаеми доходи на РЛ по реда на чл. 122 ДОПК. На основание чл. 124а ДОПК, допълнително са установени задължения за задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващото се лице. При определяне на окончателния размер на осигурителния доход на РЛ е взето предвид, че лицето е внасяло авансови и окончателни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със съответния ЗБДОО, както и Т.Р. № 1 от 18.05.2016г. на ВАС - „разпоредбите на чл. 122-124 от ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди създаването на чл. 124а от ДОПК, в сила от 15.02.2011г.“. На основание чл. 113 ал. 1 КСО са начислени дължимите лихви за невнесените в законоустановения срок осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО-УПФ, като лихвите за просрочените здравноосигурителни вноски са начислени на основание чл. 107 330 вр. с чл. 175 ДОПК.

4. При насрочване на делото към страните са отправени указания за доказателствената тежест и се съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171 ал.3 АПК/. В съдебното производство е открита възможността за оспорване на констатациите от акта с всички допустими по ГПК, АПК, ДОПК доказателствени средства – вкл. по реда на чл.158 ал.1 вр. чл.57 ал.2 ДОПК, както и представяне на доказателства, които не са представени в хода на ревизията /с или без хипотеза на чл.161 ал.3 ДОПК като последица/.

Доказателствено искане за ССч.Е /л.3263, т.11/ е уточнено допълнително с молба от 29.01.2019г. – а/ има ли разлика между уговорения хонорар и разноски от една страна и изплатения остатък по получените суми от клиентите на адв.Е. и ако има каква е разликата; б/ има ли разлика между действително получените суми от адв.Е. като хонорар и декларирането им към данъчните власти и каква е разликата; в/ ако има разлика по б.”б” от настоящите задачи, да се определи данъкът, който се дължи от адв.Е. за тази разлика. В съдебно заседание от 12.03.2019г. експертът заяви, че задачата на жалбоподателя не е достатъчно конкретизирана и е изготвен вариант по указанията на съда за проверка в изчисленията на приходните органи. Освен това, бе посочено, че поради противоречие в съдържанието на приложените в преписката документи /вкл. противоречие между данни от свидетелски показания и нотариално заверени декларации от същите лица – свидетели/, не е от компетентност на в.л. да прецени кои да вземе предвид при преизчисленията, а в случая не е указано от пълномощника на жалбоподателя – какво точно поддържа и кои документи да бъдат взети предвид във вр. с поддържана теза. 

При изслушване на заключението в.л. уточни, че на стр.3 от експертизата, абзацът преди третата таблица е в частта от задачата на жалбоподателя. Пояснено бе - „Всъщност за изпълнение задачата на жалбоподателя съм разработила вариант, който е хипотетичен на практика”. За последен абзац на л.4 от заключението е посочено, че облагането е на база извлеченията от банковите сметки.

По въпрос б.“а“, в.л. е  посочило, че не може да прецени каква точно сума са получили лицата като изплатено обезщетение и по преписката са налични множество документи с противоречив характер /договори за правна помощ; декларации от лицата, разпити от свидетели; извлечения от банкови сметки/ - носители на различна информация за едно и също обстоятелство. По въпросите от б.“б“ и б.”в“ експертът е посочил, че по преписката няма данни, декларираните суми от РЛ в ГД как са формирани /от кои договори с кои лица, за какви суми/, поради което не може да се извърши сравнение с действително получените суми от лицата.

Относно проверката за изчисленията на приходните органи в математически аспект, в.л. е посочило, че са установени несъответствия, коригирани с експертизата, вкл. са налице посочени данъчни периоди, при които не следва да се влошава положението на ревизираното лице. В резултат на корекцията се получава малка разлика в дължимия ДДС. На стр. 18 от експертизата е отразено констатираното от в.л. за сума от 8 700лв., която според РД е включена за данъчен период м.февруари 2011г. в облагаемия оборот. Поддържа се техническа грешка, допусната при изписването, тъй като има само една получена сума в размер на 1000лв., които са изтеглени и облагаемия оборот трябва да е 700лв., а не 8700лв. С коректно отразяване е получен съответния резултат.

По поставените от съда задачи, в.л. е констатирало /л.3283 и сл., т.11/, че за м.02.2011г. некоректно е посочено в таблицата по РД /стр.204/ в колоната за облагаем оборот сумата в размер на 8 700лв., при условие, че през месеца има само едно движение по банковите сметки в размер на 1000лв. и колоната за облагаем оборот е посочена сумата в размер на 700 лв. /стр.194/. За м.02.2012г. в облагаемия оборот на РД е включена сумата в размер на 9000лв. по РД – допусната е сборна грешка и сумата е следвало да бъде 9 900лв., но за да не се влошава положението на жалбоподателя се приема при преизчисленията сумата от 9000лв. Установена е неточност за м.06.2012г. – в облагаемия оборот е включена сумата 4 100лв. от 09.04.2012г., която вече е включена в облагаемия оборот в м.04.2012г. За м.юни 2012г. е посочено, че сумата в размер на 25 963,59лв. е включена неправилно в облагаемия оборот, тъй като представлява сбор от следните суми – 4 100лв. от 09.04.2012г. /л.217 гръб/, 3 200лв. от 01.06.2012г. /л.217 гръб/, 4 500лв. от 02.07.2012г., 4200лв. от 02.07.2012г. и 9963,59лв. от 13.08.2012г. Тоест, за м.06.2012г. сумата следва да бъде 11 900лв. при съобразяване чл.25 ал.4 ЗДДС. За данъчен период месец юли 2012г. съгласно РД няма определен облагаем оборот, а същия е следвало да бъде в размер на 9 963,59лв., но не се взема предвид забраната за влошаване положението на жалбоподателя. Въз основа на описаните констатации е изчислен облагаемия оборот по ЗДДС, както и дължимият ДДС и лихви до дата на издаване на РА, като за месеците, в които облагаемия оборот е под 50 000лв. – не се изчислява дължим ДДС /л.3288, 3289 – таблица/.  Дължимият ДДС за периода от 01.12.2010г. до 14.07.2014г. – 166 737, 28лв. и лихви в размер на 83 134,20лв.  Дължим ДДС за периода от 15.07.2014г. за 31.12.2014г. – 5 869,55лв. и лихви в размер на 1939,96лв. В тази част ССч.Е не следва да бъде възприета, предвид оттеглена жалба в тази част от спора и влязло в сила определение.

ЗДДФЛ : 2009г. - според ССч.Е размерът на данъка и лихвите са идентични с тези по РА /изчисленията за ЗОВ не са относими, тъй като с РА не са установени за 2009г./ ; 2010г. -  според ССч.Е размерът на данъка е по-висок от установения с РА, при което се прилага забраната по чл.160 ал.5 ДОПК и данъкът остава в размер по РА /7 807,74лв. главница и 5 381,67лв. лихви/, а изчисленията за ЗОВ не са относими, тъй като с РА не са установени за 2010г./ ; 2011г. – с констатацията за м.02.2011г. относно некоректно посочена в таблицата по РД /стр.204/ в колоната за облагаем оборот сума в размер на 8 700лв., „при условие, че през месеца има само едно движение по банковите сметки в размер на 1000лв. и колоната за облагаем оборот е посочена сумата в размер на 700 лв.” /стр.194/., данъкът за довнасяне е по-нисък от установения с РА – 3 651,66лв. и лихви 2 138,63лв. спрямо РА - 4 111,29лв. и лихви 2 407,81лв. ; 2011г. относно ЗОВ също е налице намаление в общия размер на задълженията и лихвите спрямо РА : общо по РА 2 809.38лв., общо по ССч.Е /л.26 ССч.Е/ - 2 151.9лв.; 2012г. – Предвид пояснението по-горе за м.юни 2012г., според ССч.Е данъкът за довнасяне е по-нисък спрямо РА : 11 728,78лв. и лихви 5 666,38лв. /л.27 от заключението/ ; 2012г. относно ЗОВ, ССч.Е потвърждава размерът по РА; 2013г. – ССч.Е потвърждава установеният размер по РА /данък и лихви/, както и ЗОВ;  2014г. – според ССч.Е размерът на данъка и лихвите са по-високи от установените с РА, поради което се прилага нормата на чл.160 ал.5 ДОПК /. ЗОВ за 2014г. не са определени с РА – РЛ е внесло осигурителни вноски върху максималния осигурителен доход.

ССч.Е е оспорена от представителя на ответника с оглед хипотетичност на варианта по задачите на жалбоподателя. По отношение установените несъответствия в математически аспект при определяне размер на установените с РА публични задължения – по възложената проверка служебно от съда, възражения не са направени при изслушване на заключението, вкл. не са обосновани противопоставими доводи в писмената защита по същество.  ССч.Е се цени в частта за установените несъответствия в изчисленията на приходните органи за посочените данъчни периоди поради обоснованост на фактическите изводи с данните от РД.

По отношение поставените задачи от жалбоподателя, предвид информацията от ревизионната преписка, хипотетичният вариант на експертизата не може да бъде преценяван - в.л. и съдът не може да основават извод въз основа на предположение и/или хипотеза.

5. С оглед приложения от органа по приходите ред за определяне на основата за облагане : Разпоредбата на чл. 122 ал. 1 ДОПК изрично регламентира правна възможност ревизиращият орган да приложи установения от съответния данъчен закон размер на данъка към определена от него основа, когато е налице едно от изброените в 7 точки обстоятелства. В конкретния случай ревизиращият орган с основание е приел, че са проявени съставите на чл. 122 ал. 1 т.2 и т.5 ДОПК /т.2 - налице са данни за укрити приходи или доходи; т.5 - документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване/.

При съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазване на задължителния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи презумпцията по чл. 124 ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежно събрани и убедителни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им е недопустимо да се възлага на ревизирания субект. В случая прилагане на особения ред за провеждане на ревизията и определяне на данъчната основа е основан със събраните от приходните органи доказателства и няма съмнение, че за РЛ са били налице предпоставките за това - проявен съставът на чл. 122 ал. 1 т. 2 и т. 5 ДОПК, респект. възможността за определяне на данъчната основа и данъка по реда на ал. 2 от чл. 122 на ДОПК при съобразяване текста на чл. 123 и особените правила на чл. 124 ДОПК.

5.1. Събраните при повторната ревизия доказателства, ведно с присъединените надлежно от първото ревизионно производство, обосновават изводите на приходните органи убедително и в цялост. Указанията на решаващия орган при отмяна на първия РА са изпълнени в пълнота и са съобрази относимите за РЛ обстоятелства в съответствие с чл.122 ал.2 ДОПК : по т.1 – посочените по-горе данни относно вида и характера на фактически осъществяваната дейност /описаните в РД договори за правна защита и съдействие във вр. с осъществяване на процесуално представителство в правоотношения, произтичащи от причинени неимуществени вреди в резултат на ПТП с изискана информация за размер на изплатеното парично обезщетение и с размер на адвокатското възнаграждение за всяко от посочените физически лица; представените от РЛ декларации и разписки за предадени и получени суми в брой от лицата-бенефициенти, съпоставени с движението по банковите му сметки; посочени са договори за цесия между П.С. и А.П., В.К. и А.П., П.Г. и А.П., Ст.С. и А.П., Д.Г. и А.П., К.Н. и А.П.; представените разписки и декларации са съпоставени с данни от отправени ИПДПОТЛ – декларации и разписки са налице от около 70 лица, от около 34 не е получен отговор, други са потвърдили дадени писмени обяснения в прокуратурата, трети заявили, че не помнят какви документи са подписвали, като са посочили уговорено адв.възнаграждение в размер на 10% /л.176 гръб и сл. – РД; А.П. заявил, че не може да представи никакви документи и е твърдял, че документите са манипулирани от адв.Е. и са с невярно съдържание; цитирани са и присъединените протоколи за разпит на част от лицата в качество на свидетели по досъдебни производства/; по т.2 – отразена относимата информация за внесен ДДС от регистрация на РЛ по ЗДДС; по т.3 – движение и остатъци по банкови сметки /отразена събраната информация при ревизията, основание за постъпване на паричните средства по банковите сметки на РЛ е дейността му като адвокат – застрахователни обезщетения на клиенти и разноски по делото/; т.4 – официални документи и документи с достоверна дата /описаните събрани при ревизията официални документи/; т.8 – брутните приходи / обороти /формираните на РЛ доходи от стопанска дейност са определени при ревизията на  база данните от постъпленията и изразходването на парични средства по банковите сметки на лицето в *** АД – таблично са представени данните за постъпленията на парични средства от застрахователи, ЧСИ и ГФ и последователното им предоставяне на клиенти и титуляри на застрахователни обезщетения по банкова сметка ***, л.181 гръб и сл., РД/; т.10 – сключените договори от РЛ вр. с осъществяваната от него дейност за ревизирания период /правилно е изтъкнато, че договорите за правна защита и съдействие с клиенти е необходимо да съдържат реквизитите по чл.7 ал.1 ЗСч., като в случая кочаните с екземпляри от сключените договори НЕ са представени при ревизията, като информация за част от договорите е представена от клиенти, застрахователни дружества и ЧСИ посредством искания на приходните органи – описани в РД/; т.14 – в конкретиката на фактическата установеност, обичайният размер на разходите за живот, издръжка, обучение и лечение, вкл. разходи за пътувания в чужбина – не са били съотносимо обстоятелство към определяне на данъчната основа за облагане; т.15 – получените и извършените доставки и упражнено право на приспадане на данъчен кредит е съобразено като съотносимо обстоятелство вр. с регистрацията на РЛ по ЗДДС считано от 15.07.2014г.; т.16 – други доказателства, които могат да послужат за определяне на основата /останалите данни/.

Обоснован е извода на приходните органи относно неуточнените, но получени суми от адв.Вл.Е. – възприет среден процент 10 % адвокатски хонорар, предвид информацията за този процент като преобладаващ в сключените договори, освен което спрямо наличните данни за 10%, 20%, 25% и 50%, същият е и благоприятен за РЛ. В тази вр. е неоснователно оплакването в жалбата, тъй като от една страна - от лицата, на които са изплатени застрахователни обезщетения, е изискана информация за договорения и платен хонорар на адвокат Е. и част от тях са представили документи и/или обяснения, в които е посочен размерът на договореното и получено от Е. възнаграждение от 10 % до 25 % от изплатеното обезщетение, а от друга страна - съгласно чл. 153 ГПК на доказване подлежат спорните факти от значение за спора и връзките между тях, а съгласно чл. 154 ал.1 от същия кодекс, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Жалбоподателят не представи противопоставими доказателства, опровергаващи посочения извод на приходните органи. Процесуална възможност за това е предоставена в хода на съдебното производство, но извън доказателствено искане за ССч.Е, процесуална активност за други доказателства не бе проявена. В реда на изложеното се съобрази, че в основната си част хипотезите по чл. 122 ал. 1 ДОПК се отнасят до несъставяне на документ или декларация; съставяне на неистински или с невярно съдържание документ; липса или увредени до степен негодни за ползване документи. Липсата или невъзможността да се ползва съответния писмен документ за установяване на действителните факти от значение за случая, без съмнение налага необходимостта данни в тази насока да се черпят посредством писмени обяснения на трети лица по чл. 57 ал. 1 ДОПК и свидетелски показания по реда на чл. 158 ДОПК. Свидетелски показания не бяха осигурени от страна на оспорващото лице и както бе посочено, освен ССч.Е – други доказателствени искания не бяха заявени. Относно ССч.Е също не бе проявена необходима конкретност за целите на защитната теза, поради което в.л. е изготвило хипотетичен вариант, който след като не е основан на действителни факти, в същността си е предположение, въз основа на което изводи съдът не може да направи. Жалбоподателят не представи допълнителни доказателства в хода на делото, поради което относимите са събраните при ревизията. Преценката на приходните органи за доказателствените последици на частните документи при съпоставката им със свидетелските показания в досъдебните производства, се приема от съда : подписаният частен документ се ползва с формална доказателствена сила съгласно чл. 180 ГПК - съставлява доказателство, че обективираното в него изявление изхожда от лицето, подписало документа. Материална доказателствена сила имат само официалните свидетелстващи документи - обвързват съда да приема, че фактите са се осъществили така, както удостоверява документа. Спор за автентичност на подписи в декларациите, договорите и разписките не е повдиган, но това не преодолява изискването да обективират действителни факти, тъй като представляват само доказателство, че са подписани от посочените лица, но не и доказателство за направените в тях изявления – тоест, авторството не доказва съответствие между съдържание на документа с действително осъществени факти, поради което следва да са налични други данни, безспорно установяващи фактите. Следва да се има предвид също, че удостоверителното волеизявление на нотариуса се свежда най-общо до датата на съставяне на декларациите, присъствието на деклараторите и че отразеното в документа е заявената от лицата воля, но не и че тя е действителната такава. Следователно, декларираните факти биха могли да бъдат възприети за убедителни само при съпоставка с други доказателства, каквито не бяха представени.  Основно правило при прилагането на данъчните норми е правоотношенията да се разглеждат според действителното им съдържание, а не според формално придадения им вид от задължените лица, чрез създадените от тях документи, предвид което липсата на допълнителни доказателства не разколебават изводите при ревизията, основани на събрани редовно доказателства.

Процесуалното поведение на жалбоподателя не съответства на доказателствената тежест в процеса - за опровергаване констатациите на приходния орган, които в случая са основани на събрани редовно доказателства, част от които изходящи от РЛ. Констатации в РА са основани и на разпоредбата на чл.42 ал.3 ДОПК, тъй като документацията от досъдебното производство е изпратена на приходните органи в отговор на искане в хода на ревизията.

В обобщение се отбелязва, че когато се установи наличие на обстоятелство по чл. 122 ал. 1 от ДОПК, данъчната основа за облагане със съответния вид данък се определя въз основа на анализ на обстоятелствата, посочени неизчерпателно в чл. 122 ал. 2 от ДОПК, като анализът се прави на относимите обстоятелства, т.е. на тези от тях, за които се съдържа информация и които могат да имат значение за определяне на данъчната основа. Изискването за анализ на същите е предвидено с цел да се определи данъчна основа, която в най-голяма степен се доближава до реалната данъчна основа, но последиците от прилагането на особения ред за определяне на данъчната основа по чл. 122 от ДОПК следва да бъдат понесени от данъчния субект, който е допуснал осъществяването на някое от основанията за приложение на този ред. В случая при ревизията е извършен подробен анализ на конкретно посочени обстоятелства по чл. 122 ДОПК, като разпоредбата не съдържа изискване да бъдат анализирани и взети предвид всички обстоятелства, а в т. 16 е предвидено, че могат да бъдат взети предвид и други доказателства, които имат значение за определяне на данъчните задължения – в тази вр. определеният среден процент на възнаграждението /10%/ е съответен на чл.122 ал.2 т.16 ДОПК. В случая е оправдана целта на особения начин на определяне на данъчната основа за облагане, за да се получи цялостна, макар и не пряка представа за дейността на задълженото лице.

5.2. Въз основа на събраните при ревизията доказателства са приложени относимите норми по ЗДДФЛ, ЗДДС, КСО и ЗЗО. Липсват конкретни оплаквания относно начина на определяне размера на ЗОВ и е приложена нормата на чл. 124а ДОПК /нов - ДВ, бр. 14 от 2011г., в сила от 15.02.2011г./, с доказано наличие на предпоставките от фактическия състав. Начинът на изчисляване на окончателния размер на осигурителния доход от самоосигуряващите се лица е посочен в чл. 2 ал. 4 от Наредба за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина : осигурителният доход, върху който се довнасят осигурителни вноски в размерите, определени за фонд „Пенсии“ се определя помесечно върху разликата между средномесечния осигурителен доход за периода, за който е упражнявана дейността през предходната календарна година и избрания осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, но не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната календарна година. По същия начин се определя и окончателния размер на осигурителния доход за здравно осигуряване. Както бе посочено, при определяне на окончателния размер на осигурителния доход на РЛ е съобразено, че лицето е внасяло авансови и окончателни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със съответния ЗБДОО, както и Т.Р. № 1 от 18.05.2016г. на ВАС.

Приложеният от органа по приходите подход за определяне на основата за облагане с данък по чл. 48 ЗДДФЛ за ревизираните отчетни периоди е законосъобразен, предвид фактическа установеност, обосновала прилагането на особения ред за облагане по чл. 122 - 124  ДОПК. Цитираните по-горе критерии от чл. 122 ал. 2 ДОПК, ползвани от ревизиращия орган при определяне на облагаема основа, са конкретно относимите в случая и с обективен резултат. Доказателства за прилагане на тези критерии изхождат от ревизирания субект и от други лица и от контролни органи. Информацията по критериите е достатъчна за определяне облагаемата основа по възможно най-достоверния начин.

Правилно е позоваването на приходните органи на чл.3 ал.1 и чл.25 ал.4 ЗДДС и законосъобразен изводът за възникване на данъчно събитие на дата на плащането с арг. от непредвиден срок за заплащане на адвокатско възнаграждение в ЗПП и в Наредбата за заплащане на правната помощ. Идентично е разрешението при доставки с поетапно изпълнение, за което не е предвидено приемане на всеки етап. Съответно на случая е и съобразяването с чл. 4 от Наредба Н-18/2006г. – съгл. чл. 4 т. 8 от Наредба № Н- 18/2006г. не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез ФУ лице, упражняващо „свободна професия“ по смисъла на § 1, т. 29 ДР ЗДДФЛ. Нормата е в обвръзка с чл. 9 ал. 2 ЗДДФЛ - данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават касова бележка от фискално устройство, издават документ за придобитите от тях доходи от стопанска дейност, съдържащ реквизитите по чл. 7 ал. 1 ЗСч. Тоест, лицата, упражняващи свободна професия „адвокат“, са длъжни за предоставените от тях услуги да издават фактура или друг документ съдържащ реквизитите по чл. 7 ал. 1 ЗСч., като за получател на услугата в отчетния документ следва да бъде посочено лицето - клиент, на което се оказва правна помощ по ЗПП. В хода на ревизията правилно е прието, че данъчната основа по смисъла на ЗДДС на извършените от РЛ доставки на услуги представлява получените от лицето възнаграждения като адвокат. Възнагражденията следва да се изчислят като разлика между получените парични средства по банковата сметка на адвоката от застраховател или гаранционен фонд и действително преведените/предадените от него на клиентите/титуляри парични средства. Върху тези възнаграждения следва да се начислява ДДС от ревизираното лице като изпълнител на доставки след достигане на прага за задължителна регистрация по ЗДДС.

В тази вр. са неопроверганите констатации, произтичащи от всички събрани доказателства, в обхвата на които и изисканите от ОП – Пловдив документи, вкл. протоколи от разпити на лица, упълномощили адв. Е. да води дело за обезщетение за причинени на тях или техни близки неимуществени вреди или смърт при ПТП, срещу различни застрахователни дружества /искане от 01.06.2017г., л.2892, т.10; постъпили на 20.06.2017г./, удостоверяващи, че полученото от адв. Е. възнаграждение не е отчетено от него в пълен размер като доход в подадените от него ГДД по чл. 48 ал. 1 ЗДДФЛ. Изцяло споделим е извода за това, че през периода 2009г. - 2014г., РЛ в качеството си на адвокат, упълномощен от пострадалите по дела лица, е получавало дължащото се по реда на КЗ от застрахователя обезщетение, без впоследствие да предаде паричните средства на правоимащите в пълен размер. С арг. от посоченото за характера на частният документ се възприема и извода на приходните органи за това, че представените от РЛ декларации и разписки за предоставени парични средства на лицата – бенефициенти на застрахователни обезщетения, не удостоверяват факта, че посочените в тях лица са получили реално описаните в документите суми, на отразените в разписките дата и място, както и на основанието – обезщетение за причинени неимуществени или имуществени вреди или предоставен заем. Нотариалната заверка върху частните документи не удостоверява предаване на парични средства и съдържание на документите, освен което в случая са налице неопровергани несъответствия между подписани документи и писмени отговори на лицата, респект. показания като свидетели в досъдебно производство. Установената разликата между постъпилите парични средства по банковата сметка и изразходваните парични средства, чрез превод по банкови сметки и предоставени суми в брой на лица, за които са установени данни за предаване на същите, според свидетелските показания и декларациите на потърпевшите, правилно е приета от органа по приходите за облагаем доход за ревизираното лице. В допълнение се отбелязва, че за целите на съпоставка между разходи и приходи се включват само приходи и разходи, които са извършени по небанков път /кешови плащания/, т.е. сумите, с които лицето реално се е разплащало - не е обосновано с приходи по банков път да се покриват разходи по небанков път, ако не са изтеглени пари от сметката и с тях не се заплащат разходите. Подходът не е инцидентен или изолиран случай, а константен механизъм и е правилен, тъй като в паричния поток в приходите би следвало да се отчетат само сумите, които са изтеглени от банковите сметки в брой, тъй като с тях лицето е разполагало.

Съдът на основание чл.171 ал.4 АПК е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. В обхвата на задължението не попада събиране на доказателства от съда по аргумент от чл.171 ал.2 АПК. В тази насока се отбелязва, че за изразените в експертизата предположения, жалбоподателят не постави искания за събиране на доказателства с цел – потвърждаване на твърденията в жалбата. Същите не са доказани и не бяха опровергани изходните данни, обосновали определеният размер на данъчната основа при ревизията, както и допълнително начислените и установени публични задължения.

Жалбата се приема за частично основателна като изход от спора, основан на служебна проверка на РА във вр. с констатациите на ССч.Е за допуснати несъответствия при изчисленията на приходните органи. Разноски не са претендирани и оспорващото лице следва да бъде осъдено да заплати размерът на невнесен увеличен депозит за ССч.Е /200лв./ на основание чл.76, 77, 81 ГПК, ведно със следващото се за присъждане юрисконсултско възнаграждение.

За частта, в която жалбата е оттеглена, поради което оставена без разглеждане с прекратяване на съдебното производство в тази част – разноски не се присъждат на ответника, дори при своевременното им предявяване. Приложима е нормата за разноски – чл.161 ал.1 ДОПК, според която разноски на страните се присъждат, когато делото се разглежда по същество, а случаят не е такъв по отношение оттегляне на жалбата в конкретна част от спора. Ясно е приетото разрешение в цитираната разпоредба - разноски се присъждат само когато правният спор се разглежда от съда по същество. Не са налице предпоставките за субсидиарно приложение на друг нормативен акт по см. на § 2 ДР ДОПК, поради наличие на уредба за разноски в ДОПК. Тоест, след като в чл. 161 ДОПК не е предвидена възможност за присъждане на разноски в хипотеза на прекратяване на производството поради оттегляне на жалбата, то и юрисконсултско възнаграждение на ответника не се дължи в съответната част от спора /съдебната практика на ВАС е в тази насока - адм. дела № 5033/2011г., № 1164/2008г., № 3381/2012г., № 5761/2012г. и № 3387/2012г. на І и VІІІ отделения , вкл. Определение № 1250/2013г. на ВАС по адм.д.№ 874/2013г.,  І О. : „Непредвиждането на присъждане на разноски при оттегляне на жалбата и прекратяване на производството не може да доведе до прилагане на субсидиарни разпоредби от други нормативни актове, тъй като въпросът има уредба в ДОПК.”/.

Според изхода от спора от общ размер на установените с РА публични задължения – 362 792,97лв., в резултат на констатираните математически несъответствия в изчисленията на приходните органи и установеното в тази част от ССч.Е, следва РА да бъде изменен с намаляване общия размер на публичните задължения на 344 782,29лв. Съответно, дължимите за присъждане разноски на ответника са в размер на 5 850 лв. юрисконсултско възнаграждение : - жалбата се отхвърля изцяло в частта за установените публични задължения относно ЗДДФЛ : за 2009г., за 2010г. , за 2013г. и за 2014г., както и относно ЗОВ за 2012г. в размер на общо 441,95лв. / ДОО, 147,84лв. главница и 71,42лв. лихви; ЗО – 92,40лв. главница и 44,64лв. лихви; ДЗПО-УПФ, 57,75лв. главница и 27,90лв. лихви / и ЗОВ за 2013г. в размер на общо 930,29лв. / ДОО, 334,08лв. главница и 127,46лв. лихви; ЗО – 208,80лв. главница и 79,66лв. лихви; ДЗПО-УПФ, 130,50лв. главница и 49,79лв. лихви/; - РА се изменява с отмяна в частта за установените публични задължения относно ЗДДФЛ, за разликата над : 5 790.29лв. /3 651,66лв. главница и 2 138,63лв. лихви/ до размера по РА – 6 519,10лв. за 2011г. /4 111,29лв. главница и 2 407,81лв. лихви/; 17 395,16лв. /11 728,78лв. главница и 5 666,38лв. лихви/ до размера по РА – 18 698,8лв. за 2012г. /12 607.76лв. главница и 6 091,04лв. лихви/ и ЗОВ за 2011г. – за разликата над  2 151,9лв. /654, 08лв. главница и 427,22лв. – ДОО; 408,8лв. главница и 239,42лв. лихви – ЗО; 255,5лв. главница и 166,88лв. лихви- ДЗПО/ до размера по РА за 2011г. – 2 809,38лв. / ДОО, 854,00лв. главница и 557,80лв. лихви; ЗО – 534,00лв. главница и 312,74лв. лихви; ДЗПО-УПФ – 333,75лв. главница и 217,09лв. лихви/, както и в частта за ДДС – за разликата над 249 871,48лв. /166 737,28лв. главница и 83 134,20лв. лихви/ до размера по РА – 265 192,23лв. /179 263,06лв. главница и 85 929,17лв. лихви/.

Мотивиран с изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Отхвърля изцяло жалбата на Вл.Е. против Ревизионен акт № Р-16001617002454-091-001/31.01.2018г., потвърден с Решение № 251 от 10.05.2018г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика”, гр.Пловдив – в частта за установените публични задължения относно ЗДДФЛ : за 2009г.  – 272,16лв. главница и 215,68лв. лихви /487,84лв./; за 2010г.  – 7 807,74лв. главница и 5 381,67лв. лихви /13 189,41лв./; 2013г. - 28 021,62лв. главница и 10 690,81лв. лихви /38 712,43лв./; 2014г. - 12 353,64лв. главница и 3 457,90лв. лихви / 15 811,54лв./, както и относно ЗОВ за 2012г. в размер на общо 441,95лв. / ДОО, 147,84лв. главница и 71,42лв. лихви; ЗО – 92,40лв. главница и 44,64лв. лихви; ДЗПО-УПФ, 57,75лв. главница и 27,90лв. лихви / и ЗОВ за 2013г. в размер на общо 930,29лв. / ДОО, 334,08лв. главница и 127,46лв. лихви; ЗО – 208,80лв. главница и 79,66лв. лихви; ДЗПО-УПФ, 130,50лв. главница и 49,79лв. лихви/. 

Отменя Ревизионен акт № Р-16001617002454-091-001/31.01.2018г., потвърден с Решение № 251 от 10.05.2018г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика”, гр.Пловдив, в частта за установените публични задължения относно ЗДДФЛ, за разликата над : 5 790.29лв. /3 651,66лв. главница и 2 138,63лв. лихви/ до размера по РА – 6 519,10лв. за 2011г. /4 111,29лв. главница и 2 407,81лв. лихви/; 17 395,16лв. /11 728,78лв. главница и 5 666,38лв. лихви/ до размера по РА – 18 698,8лв. за 2012г. /12 607.76лв. главница и 6 091,04лв. лихви/, както и ЗОВ за 2011г. – за разликата над  2 151,9лв. /654, 08лв. главница и 427,22лв. – ДОО; 408,8лв. главница и 239,42лв. лихви – ЗО; 255,5лв. главница и 166,88лв. лихви- ДЗПО/ до размера по РА за 2011г. – 2 809,38лв. / ДОО, 854,00лв. главница и 557,80лв. лихви; ЗО – 534,00лв. главница и 312,74лв. лихви; ДЗПО-УПФ – 333,75лв. главница и 217,09лв. лихви/, и в частта за ДДС – за разликата над 249 871,48лв. /166 737,28лв. главница и 83 134,20лв. лихви/ до размера по РА – 265 192,23лв. /179 263,06лв. главница и 85 929,17лв. лихви/.

Осъжда В.К.Е.,***, ЕГН : ********** *** : 5 850лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Осъжда В.К.Е.,***, ЕГН : ********** да заплати невнесен увеличен депозит за ССч.Е в размер на 200 лв., по сметката на АС – Пловдив за вещи лица.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                                                    Административен съдия :