Р Е Ш Е Н И Е

№ 1126

Град Пловдив, 22, 05, 2019 година

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, V състав,  в открито заседание на   24,04,2019 година в състав:

Административен съдия: СТОИЛ БОТЕВ

при участието на секретаря В. К., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2115 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

  Производството е по реда на чл.160 от ДОПК.

 Жалбоподателят – “***” ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от Г.В.Б. обжалва Ревизионен акт № Р-16001317005374-091-001/10.04.2018 г., издаден от В.И.И.на длъжност началник сектор, възложил ревизията и  К.Л.Л. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив потвърден с Решение № 359/22.06.2018 г. на изпълняващ правомощията на Директор на Дирекция “ОДОП” -  Пловдив в обжалваната част за непризнат данъчен кредит на стойност 129761.15 лв. и допълнително начислени прилежащи лихви в общ размер на 10609.77 лв.

В жалбата се твърди, че ревизионния акт е незаконосъобразен, неправилен и необоснован и издаден въпреки допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизионното производство. Излагат се подробни съображения в този смисъл и по реда на събиране на доказателствата. Иска цялата отмяна на оспорения ревизионен акт.

В представената писмена защита (л.2133 и сл.) се излагат подробни възражения. Претендират  се съдебни разноски, съгласно представен списък.

Ответникът – Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк.Г. е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Претендира  присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура - гр. Пловдив , като контролираща страна  редовно уведомена не встъпва в процеса.

Ревизионния акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящият в йерархията на приходната данъчна администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната негова част. Така постановения от изпълняващ правомощията на Директор Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - Пловдив резултат и подаването на жалбата от лице с правен интерес, в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната процесуална допустимост.

Съдът  от приложените доказателства в административната преписка установи от фактическа страна следното:

Съдът установи, че процесното ревизионно производство е сложено в ход със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001317005374-020-001/16.08.2017г. /л.34/, издадена от М.Л., в качеството си на заместник на В.И.на длъжност Началник сектор при ТД на НАП гр. Пловдив. Предметният обхват на ревизията е определяне на задължения за корпоративен данък за 2016 г. и задължения за данък върху добавената стойност за периода от 28.11.2013 г. до 31.07.2017 г. Последвало е издаването на още две ЗВР / л.38 и 42/  за изменение на заповедта за възлагане на ревизията.

В хода на производството, на основание чл. 117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001317005374-092-001/06.02.2018 г. /л.1842/, а впоследствие, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, е издаден  и оспореният РА № Р-16001317005374-091-001/10.04.2018 г., издаден от В.И.И.на длъжност началник сектор, възложил ревизията и  К.Л.Л. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив.

Горния резултат е обжалван от ревизираното лице, като с Решение № 19/15.01.2018г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив, като цяло се потвърждава процесния ревизионен акт и РА за поправка в обжалваната  част, като законосъобразен.

Съдът счита че оспорения РА е издаден от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила.

От приложените доказателства в административната преписка, както и от изложеното /л.17/  в оспореното Решение № 359 от 22,06,2018г.  съдът приема за установено следното:

Органите по приходите не са признали правото на приспадане на данъчен кредит на дружеството “***” ЕООД в размер на 129 761,15 лв. по следните фактури  и доставчици:

Доставчик „***.“ ЕООД с ЕИК ***- 113 036,16 лв. по 6 бр. фактури с предмет аванс и СМР по договор, със стойности както следва:

  -№0000000017/13.04.2017 г. за аванс, съгласно договор за СМР на стойност 45 000,00 лв. и ДДС–9 000,00 лв.

  -№0000000018/25.04.2017 г. за СМР, съгласно протокол №1 от 25.04.2017 г. на стойност 123 568,14 лв. и ДДС–24 713,63 лв.

  -№0000000019/03.05.2017 г. за аванс, съгласно договор за СМР на стойност 60 000,00 лв. и ДДС–12 000,00 лв.

  -№0000000023/25.05.2017 г. за СМР, съгласно протокол №2 от 25.05.2017 г. на стойност 142 209,40 лв. и ДДС–28 441,88 лв.

  -№0000000037/12.06.2017 г. за аванс, съгласно договор за СМР на стойност 58 000,00 лв. и ДДС–11 600,00 лв.

  -№0000000046/28.06.2017 г. за СМР, съгласно протокол №3 от 28.06.2017 на стойност 136 403,24 лв. и ДДС–27 280,65 лв.

В хода на ревизията органите по приходите са извършили на насрещна проверка на „***.“ ЕООД, за резултатите от която е съставен протокол № П-22221917186190-141-001/10.11.2017 г. при ТД на НАП София. В отговор на връченото в хода на проверката искане „***.“ ЕООД представя копия на процесните фактури, издадени на „***“ ЕООД; договор с главен изпълнител № 1 от 28.03.2017 г., сключен с ревизираното лице като възложител и „***.“ ЕООД като изпълнител, съгласно който изпълнителят приема да извърши качествено и в срок по узаконени от и със съдействието на възложителя строителни книжа, изпълнението на строителство и предаване на строежа на обект, нает от възложителя в гр.***с обща стойност по договора -  761 752,00 лв. без ДДС. Представени са още: график изпълнение на СМР /Приложение № 1/; бюджет база за горива Велинград /Приложение № 2/; график за плащане на СМР /Приложение № 3/; приемо-предавателни протоколи за извършени натурални видове СМР № 1/25.04.2017 г., № 2/25.05.2017 г., № 3/28.06.2017 г.; фактури, издадени от предходни доставчици - „***“ ЕООД /за покупка на бетон, пясък, трошен камък/, „***“ ЕООД /за покупка на материали, съгласно договор, който не е представен/; фактури, издадени от гръцки дружества, предходни доставчици на „***“ ЕООД, заедно със спецификации към фактурите; международни товарителници и сключени договори; счетоводни регистри. Представен е също анекс към договор №1/28.03.2017 г., съгласно който за некачествено изпълнение на СМР изпълнителят дължи неустойка в размер на 30 % от договор - 228 525,00 лв.; протоколи за некачествено извършени и недовършени СМР №1/04.05.2017 г., № 2/05.06.2017 г., № 3/05.07.2017 г.; споразумение от 14.07.2017 г., съгласно което във връзка с некачествено изпълнение на СМР се прекратява договор №1/28.03.2017 г. и се дължи неустойка от изпълнителя в размер на 90 000,00 лв.; банкови извлечения от сметки на „***.“ ЕООД – 14 бр.; уведомително писмо до „***“ ЕООД, с което същото се уведомява да извърши дължимите преводи по сметка на „***“ ЕООД; договор за финансово обслужване от 02.06.2017 г., сключен между „***.“ ЕООД и „***“ ЕООД, съгласно който последното дружество извършва и получава плащания свързани с „***.“ ЕООД по разплащателната си сметка и предава получените суми с разходен касов ордер /РКО/; банкови извлечения от сметката на „***“ ЕООД - 10 бр.; РКО; фактура, издадена във връзка с договора за финансово обслужване от 03.08.2017 г.; ведомост за заплати за м.03.2017 г., неподписана от вписаните в нея работници.

Във връзка с представените документи за предходни доставки на строителни материали от „***.“ ЕООД и с цел установяване наличието на материална обезпеченост за изършване на договорените СМР са извършени насрещни проверки на предходните доставчици: „***“ ЕООД  и „***“ ЕООД. В хода на извършените насрещни проверки и двете дружества не са представени документи, същите са представени след приключване на насрещните проверки.

Съпоставяйки стойността на представените фактури за предходни доставки от двата доставчика със стойността на фактурираните СМР, органите по приходите установяват, че закупените материали надвишават като стойност почти два пъти фактурираните строителни дейности, в което според тях липсва икономическа логика.

При извършена проверка в информационните системи на НАП е установено, че „***.“ ЕООД е подало уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за  регистрирани трудови договори с дата на сключване 13.06.2017 г. с лицата А.С., П. Д., К.Х., Р.Д., С.Й.. От представените документи е установено, че дружеството не разполага с ДМА. Не представя доказателства за кадрова и техническа обезпеченост за времето, в което са извършени СМР.

  При проверка относно осигуряването на лицата, фигуриращи в представената от „***.“ ЕООД ведомост за заплати за м.03.2017 г. е констатирано, че посочените лица А.С., Б.Р./вписан във ведомостта като Б./, В.Я., В.И., К.Н., К.Х., П. Д. не са осигурявани от дружеството. При извършени насрещни проверки лицата същите отричат да са извършвали СМР на посочения обект, да са имали сключени граждански или трудови договори или да са получавали възнаграждения от „***.“ ЕООД.

Допълнително, органите по приходите са изпратили искане до Община Велинград, с цел да се установи има ли издадени разрешителни за строеж на фирма „***“ ЕООД. Видно от полученият отговор, в Община Велинград разрешения за строеж на посоченото дружество не са издавани.

  От ревизираното лице е изискана информация относно фактурите, издадени от „***.“ ЕООД. Освен фактури, приемо-предавателни протоколи, договор, анекс и  споразумение към него, са представени и 27 бр. банкови извлечения за извършени плащания в периода от 19.04.2017 г. до 20.07.2017 г. вкл., счетоводни регистри, писмени обяснения. Ревизираното лице също не представя информация за лицата, участвали в извършването на възложените дейности. Документите са предавани от представителите на изпълнителя – Н.Я.и П.В. на управителя на ревизираното дружество – Г. Б.. По повод сключените анекс и споразумение за неустойка, поради некачествено извършени и недовършени СМР, „***“ ЕООД издава фактура от 14.07.2017 г., по която е получило плащане в размер на 90 000,00 лв.

  В хода на ревизията о органа по приходите е констатирано е, че дори след подписване на протоколи за некачествено извършени и недовършени СМР от страна на „***.“ ЕООД /от 04.05.2017 г., 05.06.2017 г. и 05.07.2017 г./ ревизираното лице продължава да извършва плащания в полза на посоченото дружество до 20.07.2017 г. включително.

  Въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства и изложеното до тук, органите по приходите приемат, че макар доставчикът „***.“ ЕООД да представя документи и справки не доказва по безспорен начин извършването на услуги по фактурите, издадени на „***“ ЕООД. Според ревизиращите основен аргумент в подкрепа на техните констатации е липсата на кадрови и технически ресурс за извършване на договорените видове СМР, недоказана по безспорен начин материална обезпеченост и липсата на издадени разрешения за строеж за обекта. Предвид гореизложеното, ревизиращият екип формира извод, че отразеният в спорните фактури косвен данък е начислен неправомерно.

Доставчик „***“ ЕООД с ЕИК ***- 16 724,99 лв. по 12 бр. фактури с предмет „съгласно договор“, със стойности както следва:

- №15/02.02.2017 г. на стойност 8 291,67 лв. и ДДС – 1 658,33 лв.

-№16/08.02.2017 г. на стойност 8 250,00 лв. и ДДС – 1 650,00 лв.

-№17/13.02.2017 г. на стойност 7 083,33 лв. и ДДС – 1 416,67 лв.

-№18/   16.02.2017 г. на стойност 5 666,67 лв. и ДДС – 1 133,33лв.

-№19/20.02.2017 г. на стойност 7 500,00 лв. и ДДС – 1 500,00лв.

-№20/   24.02.2017 г. на стойност 5 000,00 лв. и ДДС – 1 000,00 лв.

-№1000000023/06.03.2017 г. на стойност 8 250,00 лв. и ДДС – 1 650,00 лв.

-№1000000024/07.03.2017 г. на стойност 8 250,00 лв. и ДДС – 1 650,00 лв.

-№1000000025/17.03.2017 г. на стойност 7 500,00 лв. и ДДС – 1 500,00 лв.

-№1000000026/17.03.2017 г. на стойност 6 666,67 лв. и ДДС – 1 333,33 лв.

-№1000000027/30.03.2017 г. на стойност 5 500,00 лв. и ДДС – 1 100,00лв.

-№1000000028/31.03.2017 г. на стойност 5 666,67 лв. и ДДС – 1 133,33 лв.

В хода на ревизията органите по приходите са инициирали извършването на насрещна проверка на дружеството „***“ ЕООД, за резултатите от която е съставен протокол № П-22221917186229-141-001/12.12.2017 г. при ТД на НАП София. Установено е следното:

Дружеството е регистрирано за целите на ЗДДС на 23.12.2016 г. и дерегистрирано на 05.05.2017 г., поради установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. В отговор на връчено в хода на проверката искане „***“ ЕООД представя копия на процесните фактури, издадени на „***“ ЕООД, копия от договори и приемо-предавателни протоколи към всяка една фактура с дата на издаване, съвпадаща с датата на  фактурата, платежен документ. Представените договори и приемо-предавателни протоколи са идентични. Съгласно клаузите  на договорите „***“ ЕООД в качеството на възложител възлага на „***“ ЕООД като изпълнител да извърши услуги по почистване на резервоари с обем, номера и местонахождение, съгласно приемо-предавателния протокол от документацията за участие в процедурата, неразделна част от договора, който не е представен. Срокът на изпълнение на договорите е 15 дни от подписването на същите. Неразделна част от договора са фактура и приемо-предавателен протокол, конкретизирани в чл. 17 от същия с номер и дата. В представените документи  не може да се установи точното на кой от резервоарите е извършено почистването, тъй като липсва номер и точно местонахождение. В приемо-предавателните протоколи е посочено само, че същите се намират в гр. ***. Не са представени платежни документи, с изключение на копие на фискален бон от дата 27.02.2017 г. за платена сума в размер на 9 000,00лв., приложен към фактура № 19/27.02.2017 г. От дружеството не са представени също документи и информация за начина на калкулиране на цената на услугата и нейните елементи /материали, труд и други/; информация за лицата, извършили услугата /име и ЕГН/; документи за извършено плащане към изпълнителя на услугата; използвани активи за извършване на услугата, счетоводни регистри за периодите, през които са издадени горепосочените фактури. При извършена проверка в базата данни на НАП е установено, че в дружеството не е имало наети лица по трудови правоотношения и граждански договори през периодите, в който са издадените фактурите.

В хода на извършване на насрещната проверка в ТД на НАП Пловдив са получени процесните фактури, придружени с договори, приемо-предавателни протоколи и фискални бонове към всяка фактура.

От страна на ревизираното лице също е изискана информация относно фактурите, издадени от „***“ ЕООД и по-конкретно: начина на калкулиране на цената на услугата и нейните елементи /труд, материали и др./, информация за лицата, извършили тези услуги с идентифициращи ги данни /име и ЕГН/, с какъв инвентар са работили, точно време на извършване на услугите, лицата, участвали в приемането и предаването на услугите, обстоятелствата, наложили необходимостта от извършването на същите и как е осъществен контакт с доставчика на услугите. Представено е обяснение, според което представители на „***“ ЕООД са предложили услугите си за почистване на резервоари и цистерни за съхранение на светли горива в края на месец януари в обекта на ревизираното лице. Почистването се налага периодично с цел предоставяне на качествено дизелово гориво и бензин и  обикновено отнема един работен ден. Лицето, предавало фактурите е собственика на „***“ ЕООД – А.Р., а от страна на ревизираното лице са получавани от управителя  Г. Б..

Органите по приходите са установили, че за периода 23.12.2016 г. – 28.02.2017 г. на „***“ ЕООД е извършена ревизия, приключила с РА № Р-22221917001536-091-001/11.12.217 г., неразделна част от който е РД № Р-22221917001536-092-001/21.08.2017 г. Същите са присъединени за целите на настоящото ревизионно производство с протокол № 1353803/22.01.2018 г. Относно издадените към 28.02.2017 г. фактури на „***“ ЕООД е констатирано, че „няма доказателства издадените първични документи -  фактури за доставка на стоки и услуги към посочения клиент да отразяват вярни сделки и събития в съответствие с тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност..“. „***“ ЕООД издава фактури с разнороден предмет на доставките. С оглед на извършените насрещни проверки в хода на извършената ревизия на дружеството е приета, че не се доказва изпълнение на фактурираните доставки по издадените фактури. Прието е също така, че дружеството не притежава трудов ресурс за изпълнение на документираните доставки.

От страна на органите по приходите е извършена проверка в информационните системи на НАП, при която е установено, че „***“ ЕООД няма назначени лица на трудови и извънтрудови правоотношения, има регистриран касов апарат с номер на ФУ DY402729 и номер на ФП 36538301 с отчетени обороти за периода  01.01.2017 г. – 31.03.2017 г. на дати: 20, 21, 24 февруари 2017 г., 03, 13, 17 март 2017 г. Извършена е съпоставка на представените фискални бонове с декларираните обороти от „***“ ЕООД, при която се установява, че на дати 17.02.2017 г., 22.02.2017 г., 27.02.2017 г., 28.02.2017 г., 06.03.2017 г., 07.03.2017 г., 28.03.2017 г., 30.03.2017 г. и 31.03.2017 г., от които има представени фискални бонове, няма декларирани обороти от касовия апарат на дружеството.

Въз основа на установеното и след извършен анализ на събраните по реда на ДОПК документи и доказателства, органите по приходите формират извод, че макар да представя документи и справки, доставчикът „***“ не доказва по безспорен начин извършването на услуги по фактурите, издадени на „***“ ЕООД. Според ревизиращите основен аргумент в подкрепа на техните констатации е липсата на  ресурсен и трудов потенциал за изпълнение на фактурираните от доставчика дейности, както и липсата на данни за наети подизпълнители за тези дейности. Предвид гореизложеното, ревизиращият екип формира извод, че отразеният в спорните фактури косвен данък е начислен неправомерно.

На база така извършената ревизия и събраните доказателства, органите по приходите не са признали на „***“ ЕООД правото на приспадане на данъчен кредит на обща стойност 129 761,15 лв. /113 036,16 лв. + 16 724,99 лв./ и са установили дължима сума по ЗДДС в същия размер. За несвоевременното разчитане с бюджета на допълнително определеното задължение на основание чл. 175 от ДОПК и  чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ са начислени прилежащи лихви от 10 609,77 лв.

В първото с.з. по настоящото дело жалбоподателят чрез адв. П. е поискал допускане на ССЕ и СТЕ, както и да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане.

Съдът е допуснал  исканите ССЕ и СТЕ.

Вещото лице П. в заключителната част на ССЕ / л. 2059/  е дал отговор на въпросите,  както следва:

По отношение на процесните фактури издадени от доставчика „***.” ЕООД: Процесните фактури са отразени в дневник продажби и СД за съответния данъчен период. ДДС по процесните фактури е начислен в счетоводството на дружеството доставчик. Отчетен е приход по процесните фактури, към момента на издаването им.

Относно отчитане на разходи, относими към процесните фактури: При отчитането на разходите, вещото лице не може да даде отговор дали е налице съпоставимост с документираните приходи, поради това че не му е представено аналитично заведено счетоводство. Видно от дневник „Продажби“, „***.” ЕООД е документирало доставки към повече от един клиент. Представените счетоводни журнали не позволяват диференциране на разходите към конкретен приход. Вещото лице не може да коментира представените граждански договори и сметки за изплатени суми на физически лица, тъй като през процесния период не са извършвани счетоводни записвания свързани с тези документи.

Относно доставки от трети лица в полза на  „***.” ЕООД през процесния период:

м.04,2017г. – представени са фактури за покупки:

Доставчик „***“ ЕООД - фактура 1-783/28.04.2017г.

Доставчик „***“ ЕООД – фактура 2/25.04.2018г.

м.05,2017г. – представени са фактури за покупки:

Доставчик „***“ ЕООД - фактури 1-841/26.05.2017г. и 1-852/31.05.2017г.

Доставчик „***“ ЕООД – фактури 16/22.05.2017г. и 17/29.05.2017г. 

м.06,2017г.

В дневник „Покупки за м.6,2017г. са декларирани само покупки от „***“ ЕООД -  фактури 30/11.06.2017г., 31/12.06.2017г. и 40/26.06.2017г., но самите фактури не са представени. Представени са фактури от следните доставчици:

Доставчик „***“ ЕООД – фактура 1-908/30.06.2017г. Фактурата не е отразена в дневник „Покупки“ за м.06,2017г.

Доставчик „***“ ЕООД – фактури 2-2/16.06.2017г. и 2-3/20.06.2017г. Фактурите не са отразени в дневник „Покупки“ за м.06,2017г.

Относно това какви плащания са извършени от възложителя „***“ ЕООД към доставчика „***.” ЕООД: Според наличните банкови извлечения и счетоводни журнали „***“ ЕООД е заплатило в пълен размер стойността на процесните фактури, издадени от „***.” ЕООД. Плащането е извършено чрез банкови преводи по сметка на доставчика.

Относно това дали за периода от наемането на петролната база до 31.07.2017г. в счетоводството на „***“ ЕООД има осчетоводени разходи към фирми различни от „***.” ЕООД, които изцяло или частично да са извършвали идентични работи с тези, описани в Договор №1/28.03.2017г., анексите и споразуменията към него: Вещото лице е проверило счетоводството на дружеството за указания в задачата период, като не е установило отчитане на разход за материали или услуги, идентични като вид и обем с посочените по процесните фактури и приложените към тях строителни документи.

Жалбоподателят чрез адв.П. не  е оспорил заключението на вещото лице при приемането му , но е заявил, че ще направи искане за изготвяне на допълнителна ССЕ, относно неустановени със първоначалната ССЕ факти.

В заключителната част на допълнителната ССЕ / л. 2088/, вещото лице е дало отговор на поставените въпроси,  както следва: Според предоставения му хронологичен регистър за месец 07,2017г., в счетоводството на „***.” ЕООД са извършени счетоводни записвания, които според дружеството касаят начисляване на заплати за м.6,2017г. Фактури №2-2/16.06.2017г. и №2-3/20.06.2017г. с доставчик „***“ ЕООД са отразен в счетоводството на „***.” ЕООД, като е отчетено увеличение на стоковите наличности по сметка 304 „Стоки“.

Заключението на вещото лице по изготвената допълнителна ССЕ е прието без възражения от страните.

По допуснатата от съда СТЕ, вещото лице В.Р. в заключителната част на /л. 2074/  е дала отговор на въпросите,  както следва:

От извършения на място оглед вещото лице е констатирало, че процесния обект се намира в гр.***. Експертизата е констатирала извършени видове СМР, представени подробно в табличен вид на л.2080 /лице и гръб/ от експертизата. Извършените видове СМР  не попадат в обхвата на §5 т.42 и т.44 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ и за тях не се изисква издаване на Разрешение за строеж. От извършената справка в техническата служба на Община Велинград, вещото лице е установило, че за периода м.април-м.юни 2017г. не са издавани Разрешения за строеж на фирма „***“ АД за обект гр.***.

Заключението на вещото лице Р. е прието без възражения от страните.

В съдебно заседание от 23.10.2018 г. са изслушани допуснатите свидетели П.А.П.и О.И.В..

От показанията на св. О.И.В.се установява че  е : „Работил съм в петролната база, която е точно до гарата във Велинград. Бетонирахме площадки между цистерните за петрол, копаехме канали за мръсната вода, които бяха широки 1 м. Бяха два канала - за мръсна и чиста вода, заедно бяха 1 м широки. Общо дължината на каналите беше към 100 м. Всичките баки – някъде към 20 баки,  сме боядисвали на ръка със сребрист феролит. Също и оградата, с която е заградена цялата петролна база, сме боядисвали, която е някъде към 500-600 м. Беше желязна ограда, на ребра и всичките сме ги боядисвали на ръка. Имаше и един голям водоем, който се изискваше от пожарната, ако стане пожар,  и неговите бетонни стени също сме мазали. Бетонните стени сме боядисвали с бяла боя. Работих на тази база заедно с още 5 човека, които бяха от борсата във Велинград, по физиономия само ги познавам. Не си спомням имената им – цигани бяха. Свидетелят, който разпитахте преди мен, го познавам, тъй като заедно работихме на петролната база. Три месеца работих на базата – м. април, м. май и м. юни 2017 г. Работихме за  1500 лв., с договор и разписка. Нае ни наш случаен познат. Каза ни, че има работа и отидохме да работим там. Работодателят се казва Б., а фирмата му е ”***” ЕООД.  Пазарлъкът беше за 2000 лв., но имаше платени осигуровки и накрая взех само 1500 лв. В района няма никаква работа. Около петима души работихме на базата. Мисля, че бях на граждански договор за тези 3 месеца.“

Според показанията на св. П.А.П.съдът установява , че : „…... В предходната една година съм работил на петролната база във Велинград, ..през м. април, м. май и м. юни 2017 г., на длъжност бетонджия във фирма “***.” ЕООД. Отливахме основите на цялата база. Имаше стар, изкъртен бетон и върху него полагахме друг. Извършвахме и други строителни дейности - копаехме канали, полагахме тръби и кабели, зидахме, боядисвахме оградата. Копали сме канали с дължина около 250-260 м, дълбоки 60 см, широки 50 см. Полагахме кабели, полагахме и пластмасови тръби за вода. Както вече казах боядисвахме оградата. След оградата,  боядисвахме със сребрист феролит и самите баки в петролната база. Работил съм и друга обща работа, която ми дадат. Бях на граждански договор. Работихме заедно с още 4-5 момчета. ….Договорът ми беше за 2000 лв. Накрая, когато изтече договорът ми, получих някъде към 1570-1580 лв., защото казаха, че са ни платили някакви осигуровки, затова само тази сума получих. Бях нает за работа за 3 месеца, на пълен работен ден.“

Съдът установи, че жалбоподателя освен приетите по делото основна и допълнителна ССЕ и СТЕ  е представил и декларация от превозвачът “Т. 5” ЕООД, с която да обори констатациите  в РА, където се твърди, че превозвачът не е извършвал транспорт.

Съдът внимателно проследи и установи извършените действия от ревизиращите и направените от тях констатации в РД, въз основа на които се приема,  че не са налице доказателства за реално осъществени доставки.

Две са основните предпоставки, при наличието на които правото на данъчен кредит на получателя следва да бъде признато – осъществяването на доставките на стоки и осъществяването на услугите и използването на стоките, респ. услугите и резултата от тях за осъществяване от получателя на следващи облагаеми доставки или във връзка с неговата независима икономическа дейност /решение на СЕС от 6 декември 2012 по дело C-285/11, Боник, т. 33/. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК вр. пар. 2 ДР ДОПК в тежест на жалбоподателя в процеса е да докаже наличието на тези две предпоставки. В този смисъл е и приетото от СЕС в т. 44 от определение от 15 юли 2015 по дело С-123/14, Италес. При преценката за това дали са доказани доставките на стоки съдът следва да съобрази определението в чл. 14, пар. 1 от Директива 2006/112, неточно транспониран в ЗДДС, според който доставката на стоки означава прехвърлянето на правото на разпореждане с материална собственост като собственик. При доставките на услуги, доколкото са свързани с изпълнението на сключени договори за изработка, следва да е установено изработеното от изпълнителя и приемането му от възложителя.

В случая са налице договор между възложителя „***“ ЕООД към доставчика „***.” ЕООД, ведно с график за изпълнение, за работата са съставени приемно-предавателни, а плащанията са извършвани по банков път. Посочени са основните доставчици на материали /бетон, пясък и др./ към „***.” ЕООД. Относно доставката от „***“ ЕООД по делото са представени доказателства, а именно международни товарителници, фактури от превозвач, с които е фактурирана извършената транспортна услуга, декларация и документи от превозвача „Т. 5“ ЕООД, че е извършил транспорт с получател „***“ ЕООД. Заключението по изготвената ССЕ потвърждава, че в счетоводството на „***.” ЕООД са осчетоводени доставки от ***“ ЕООД. В подкрепа на това, че процесните доставки от  „***.” ЕООД са действително извършени е и заключението на изготвената СТЕ, която потвърждава извършени по видове и количество СМР, както и показанията на двамата свидетели, които съдът кредитира, че са работили на за от  „***.” ЕООД в процесния период и подробно описват обекта и видовете работа, които са извършвали.  По отношение на доставчика „***“ ЕООД са ангажирани доказателства за техническа обезпеченост, а именно удостоверения за собственост от КАТ, включително свидетелства за регистрация на тежкотоварните автомобили, договори за отдаване под наем на автомобилите и  трудови договори.

По отношение на доставчика „***“ ЕООД са представени копия на процесните фактури, издадени на „***“ ЕООД, копия от договори и приемо-предавателни протоколи към всяка една фактура с дата на издаване, съвпадаща с датата на  фактурата, платежен документ.

В процесния случай, органите по приходите приемат, че не е налице реална доставка по смисъла на чл. 9 ЗДДС.

От събраните по делото доказателства в хода на административното и съдебното производство, съдът прави извод, че тези изводи на ревизиращите органи, се основават на неправилен анализ на установените при ревизията факти, както и на обстоятелството, че ревизиращият екип не е анализирал изобщо договорите между доставчиците и жалбоподателя, етапите на СМР, доставките и тяхното реално изпълнение и приемане. В случая органът по приходите е достигнал до извода за липса на реални доставки въз основа на констатация, за липсата на данни и непредставянето на всички изискани от доставчика документи и обяснения, при насрещната проверка, без да е анализирал наличието на доказателства при жалбоподателя, за реализирането на услугата и приемането на услугата с надлежни документи, както и документацията, свързана с последващите доставки и приемането на СМР.

Законът не задължава получателя на услуга по СМР, какъвто е жалбоподателя, да съхранява количествено-стойностни сметки и разходни норми за стоки, материали, труд, транспорт, извършени от доставчика, както и данни дали са извършени от лица заети по трудово правоотношение или от подизпълнители на доставчика, доколкото резултатите от тези данни са обективирани в окончателните актове по строителството, чиято валидност не е оспорена от ответника. Не може да бъде вменена във вина на жалбподателя, липсата на първични документи, касаещи доставчика, доколкото той няма задължение да ги съхранява по закон. За реалното извършване и приемане на СМР услуги, в т.ч. извършването на СМР и свързаните с тях услуги, с оглед  характера на доставките, е достатъчно наличието на надлежни строителни книжа, както и последващото приемане от страна на възложителя на обекта на жалбоподателя за извършената работа.

 От друга страна непредставянето на документи и обяснения от доставчика, както и липсата на данни, посочено като основание за отказа в РА и РД, също не може само на това основание да обоснове отказ за признаване на данъчен кредит. Непредставянето на данни и обяснения от доставчика - не може да обоснове автоматичен извод за липсата на технологична кадрова и материална обезпеченост. Преки доказателства подкрепящи този извод не са представени от ревизиращия екип.

В тази връзка, настоящият състав съобразява обстоятелството, че облагането с ДДС не може да представлява санкция за технически и документални пропуски и спорове между доставчика и получателя на услугата. Органите по приходите са били длъжни в хода на ревизията да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задълженото лице и да изяснят всички факти и обстоятелства от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително като извършат посещение на обекта, направят пълна проверка и анализ на строителните книжа и договорите във връзка с реализацията, на които са издадени за установяването на извършените доставки.

От доказателствата по делото не може категорично да се направи извод за намерение за увреждане на интересите на обществото или на другата страна по сделката. Следователно не се касае за злоупотреба с право, тъй като не са установени данни, които могат да бъдат отнесени както към субективния, така и към обективния елемент на това деяние.

Също така от данните в РА не може да се приеме, че по отношение на никоя от процесните фактури са налице данни, които да сочат на измама по смисъла на правото на ЕС в областта на косвеното данъчно облагане. Доставчикът е потвърдил издаването на фактурите с включването им в дневниците си за продажби. Съгласно относимата практика /Решение по дело С-18 от 13.02.2014 г. / националният съдия следва да съобрази всички фактически обстоятелства и въз основа на тях да изгради заключението си за реалност на доставките, като се уточнява, че „обстоятелството, че доставената услуга не била действително извършена от посочения във фактурите доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не били оправдани в счетоводната им документация или се оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, само по себе си не е достатъчно, за да се изключи правото на приспадане. Тоест по ревизионната преписка категорично не са установени данни за данъчна измама или злоупотреба с право, а следователно не са установени и основания по т. 1 от диспозитива решение по дело С-18/13, за да бъде отказано правото на приспадане на данъка на жалбоподателя. /Решение № 6047 от 26.05.2015 г. по адм.д. № 8024 от 2014 г. на ВАС, Първо отделение/.

Следва да се отбележи, че макар и да не е изрично посочено в РА и РД, отказът за възстановяване на ДДС в този случай е свързан с определянето на сделката като симулативна. Както Съдът на ЕС многократно изтъква в практиката си, че режимът на правото на приспадане на данъчен кредит, предвиден в Директива 2006//112 не допуска данъчнозадължено лице, което не е знаело или не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че сделка по веригата от стоки преди и след осъществената от данъчнозадълженото лице сделка е опорочена поради измама с ДДС, да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане на данъчен кредит. Така и Решение № 6047 от 26.05.2015г. по адм.д. № 8024 от 2014г. по описа на ВАС – Първо отделение, Решение № 252 от 10.01.2017г. по адм.д. № 11876 от 2015г по описа на ВАС – Осмо отделение, Решение № 518 от 16.01.2017г. по адм.д. № 8295 от 2015г. по описа на ВАС – Първо отделение. Знанието не може да се презюмира, както е допуснал ревизиращият орган, а следва да бъде установено от обективните данни и доказателства по делото.

Освен това, както СЕС сочи в практиката си /Решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, както и Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11/, добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. Непредставянето на доказателства за  обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на преките доставчици, при наличието на данни за безспорно изпълнени услуги, не следва да лишава ревизираното дружество от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по издадената фактура.

Настоящият съдебен състав счита, че от събраните по делото доказателства не може да се установят обективни данни за недобросъвестност на ревизираното лице по отношение на доставката, така както е презюмирал решаващият орган. Следва да са налице доказателства за това, че данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от прекия му доставчик или от неговия подизпълнител, каквито доказателства в случая липсват. В унисон с посочената съдебна практика на СЕС, следва да се посочи, че органът по приходите не следва да създава задължение за получателя на фактурата да извършва проверки на контрагента си, каквито по принцип той не е длъжен да прави. С решението постановено по съединени дела С-80/11 и С-142/11, СЕС е приел, че член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от данъка върху добавената стойност, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.

За пълнота следва да се посочи, че ако е доказано реалното осъществяване на доставките, правото на данъчен кредит не може да бъде отказано с мотиви за недоказана кадрова, техническа и материална обезпеченост на доставчиците и непредставянето на доказателства за транспорт, доказателства за счетоводно отразени в счетоводствата на доставчиците разходи във връзка с доставките, освен ако приходната администрация докаже, че самото данъчно задължено лице се позовава на процесните сделки с цел измама или че то знае или е трябвало да знае, че чрез тях участва в сделка, част от измама с ДДС, осъществена от неговия доставчик или от друг доставчик по веригата от доставки. / решение на СЕС от 6 декември 2012 по дело C-285/11, Боник, т. 40, решение на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела C-80/11 и С-142/11, Mahagében и Dávid, т. 66; решение на СЕС от 6 септември 2012 по дело C-324/11, Gábor Tóth, т. 45; решение на СЕС от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13, Макс Пен, т. 31/.

Предвид гореизложеното, съдът намира, жалбата за основателна и като такава ще следва да бъде уважена, а ревизионният акт в потвърдената му част ще следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

С оглед изхода на делото и предвид направеното искане от жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и въз основа на представените доказателства / л. 2116/ ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати сторените по делото разноски в размер на 1350 лева, от които 50 лева – държавна такса и 1300 лева – за вещо лице.

Водим от горното и на основание чл. 160 от ДОПК  Съдът

                                                     Р    Е    Ш    И    :

  ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001317005374-091-001/10.04.2018 г., издаден от В.И.И.на длъжност началник сектор, възложил ревизията и  К.Л.Л. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив потвърден с Решение № 359/22.06.2018 г. на изпълняващ правомощията на Директор на Дирекция “ОДОП” -  Пловдив в обжалваната част за непризнат данъчен кредит на стойност 129761.15 лв. и допълнително начислени прилежащи лихви в общ размер на 10609.77 лв.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив да заплати на “***” ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от Г.В.Б., съдебни  разноски в размер на 1350 /хиляда триста и петдесет/ лева

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: