Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1444

 

гр. Пловдив, 28.06.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пловдив, X състав, в публично съдебно заседание на втори април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия Ангелов адм. дело № 2336 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и следв. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Делото е образувано по жалба на „СТО КОМЕРС“ ЕООД, с ЕИК 201116166, със седалище и адрес на управление с.Крумово, обл.Пловдив, ул.“Сан Стефано“ № 11, представлявано от ***, против Ревизионен акт № Р-16001617006391-091-001/10.04.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, в частта потвърдена с Решение № 353/21.06.2018 г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” („ОДОП“) гр. Пловдив относно непризнат данъчен кредит в размер на 11 611,20 лв., с прилежащи лихви 2 321,55 лв. за данъчните периоди м.11.2014 г., м.10.2015 г., м.12.2015 г. и м.08.2017 г. и допълнително установен корпоративен данък за 2015 г. и 2016 г., съответно в размер на 4,04 лв. и 71,53 лв., с прилежащи лихви 0,83 лв. и 7,46 лв..

Жалбоподателят счита оспореният РА за неправилен и постановен при противоречива фактическа обстановка, както и в противоречие с европейското законодателство. В жалбата е посочено, че с решението си директорът на ОДОП е потвърдил РА в част и за сума, която не фигурира в РА. По отношение на фактурите с доставчик „БУЛ АГРИКО“ ЕООД е посочено, че констатациите на проверяващите, че липсвало име на подписалия обясненията, че доставчикът е дерегистриран, че липсва кадрова и материална обезпеченост не са достатъчни, да обусловят извод за липса на доставка, като се сочи че такъв извод, не може да бъде обоснован и от липсата на подадени ГДД по чл.92 от доставчиците. Към жалбата са представени приемо-предавателни протоколи за това къде са вложени материалите закупени от „БУЛ АГРИКО“ ЕООД.

Според жалбоподателя, тъй като „БУЛ АГРИКО“ ЕООД има издаден РА с извод за нереални доставки към „СТО КОМЕРС“ ЕООД, в случай че обжалвания РА бъде потвърден в тази част, тогава този данък ще бъде начислен два пъти от страна на приходната администрация. На следващо място по отношение на фактурите издадени от „АЙ БИ КОНСУЛТ“ ЕООД е посочено, че са налице договор с предложение, оферта, фактури, приемо-предавателни протоколи. Изложено е, че неясно защо не са кредитирани твърденията, че управителя на „СТО КОМЕРС“ е превозвал стоката за сметка на дружеството, и се твърди че дружеството разполага със собствен автомобил. Според жалбоподателя неправилно не са кредитирани пътните листове, като излага подробни съображения в тази насока. Към жалбата са представени приемо-предавателни протоколи за това къде са вложени материалите закупени от „АЙ БИ КОНСУЛТ“ ЕООД , като забележка в жалбата е посочено, че всички фактури и ППП са издадени след ревизирания период, който е до 31.08.2017г.  и затова не са представени в хода на ревизията. Цитирани са съдебни решения на СЕС по дело С-324/11, дело С-18/13, дело С-285/11, както и решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11. По отношение на РА в частта по ЗКПО е посочено, че неправилно за 2016г. финансовият резултат е увеличен, тъй като не са признати разходи за посочения апартамент, собственост на „СТО КОМЕРС“ ЕООД, а за 2015г. е посочено, че за дружеството остава неясно от къде се формира преобразувания резултат, като в таблицата към РА  няма разлика между декларирано и установено. Иска се отмяна на обжалвания РА в обжалваната част. В постъпила по делото молба от 01.04.2019г. (лист 1099) се претендират разноски.

В постъпили по делото писмени бележки от процесуалния представител на жалбоподателя, адв.М. са преповторени съображенията в жалбата.

Ответникът по жалбата, директор на дирекция “ОДОП” – Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. С., оспорва същата като неоснователна и недоказана. Твърди процесуална и материална законосъобразност на оспорения ревизионен акт по доводи, изложени в представената по делото писмена защита. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК от лице с правен интерес – адресат на обжалвания ревизионен акт  и е допустима, а разгледано по същество е неоснователна.  

Ревизията на жалбоподателя е започнала със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001617006391-020-001 / 25.09.2017, издадена от П.Д.С. началник сектор при ТД на НАП - гр. Пловдив, с обхват: корпоративен данък за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2016г. и данък върху добавената стойност  за периода от 01.12.2011г. до 31.08.2017г. като е определен срок за приключване на ревизионното производство до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 28.09.2017г. по електронен път. Заповедта е изменена със Заповед Р-16001617006391-020-002/22.12.2017г., с която е удължен срока за извършване на ревизията до 28.01.2018г.

В срока по чл.117 ал.1 от ДОПК е бил съставен РД № Р-16001617006391-092-001/12.02.2018г. В срока по чл.117 ал.5 от ДОПК е депозирано възражение срещу така изготвения РД. 

В законоустановения срок е издаден РА № Р-16001617006391-091-001/10.04.2018 г., който в срока по чл.152 ал.1 от ДОПК е бил обжалван пред директора на дирекция “ОДОП ” – Пловдив при ЦУ на НАП.

В срока по чл.155 ал.1 от ДОПК, директор дирекция “ОДОП” - гр. Пловдив, е постановил  решение № 353/21.06.2018г., с което е потвърдил РА, в частта относно непризнат данъчен кредит в размер на 11 611,20 лв., с прилежащи лихви 2 321,55 лв. за данъчните периоди м.11.2014 г., м.10.2015 г., м.12.2015 г. и м.08.2017 г. и допълнително е установен корпоративен данък за 2015 г. и 2016 г., съответно в размер на 4,04 лв. и 71,53 лв., с прилежащи лихви 0,83 лв. и 7,46 лв. и е отменил РА в частта относно установения размер на задълженията по ЗДДС за данъчните периоди от м.06.2016 г. до м.06.2017 г. вкл. ведно с лихвите.

С оглед компетентността на органа, издал обжалвания РА, по делото са  приложени:  Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г. (л.4 и сл.), Заповед № РД-09-21/10.01.2017 г. (л.6) и Заповед № РД-09-1230/11.07.2017 г. (л.7), всички издадени от териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

В хода на ревизията е установено, че през ревизирания период дейността на „Сто Комерс" ЕООД е изработка, доставка и монтаж на парапети пред прозорци, парапети на типови тераси, железни парапети за вътрешни стълби и други, както и че монтажът на изработените метални изделия се извършва на обектите на възложителите. С декларация за стопанисвани обекти от задължено лице, управителят на дружеството е декларирал, че към 04.10.2017 г. стопанисва Работилница на адрес гр.Пловдив, ул."Рогошко шосе" №1, като е представен Договор за наем от 01.06.2015 г., с който „Универсал 95" ООД – Пловдив предоставя на „Сто Комерс" ЕООД – с.Крумово за ползване под наем 72 кв.м. складова площ на ул."Рогошко шосе" №1, Пловдив.  Констатирано е, че през ревизирания период дружеството няма регистрирани фискални устройства с осъществена дистанционна връзка с НАП.

Ревизиращите са установили още, че през периода 01.01.2011г. - 31.08.2017г. в дружеството има назначени шест лица по трудови правоотношения на длъжности „монтажник изделия от метал" /3 бр./, „заварчик" /2 бр./, „общ работник"/1 бр./, като към 12.07.2015 г. договорите са прекратени, с изключение на един договор, който е прекратен на 12.01.2017 г. От 13.09.2017 г. има назначено едно лице на трудов договор - *** с ЕГН ********** на длъжност „заварчик".

По ЗДДС

В хода на ревизията е констатирано, че „СТО КОМЕРС“ ЕООД е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 8 484,00 лв. в данъчните периоди м.10.2015 г. и м.12.2015 г. по пет фактури, издадени от „БУЛ АГРИКО“ ЕООД с предмет на доставката метални профили, както и в размер на      2 167,20 лв. по две фактури, издадени в м.08.2017 г. от „АЙ БИ КОНСУЛТ 2017“ ЕООД с предмет на доставките метални профили, гайка с болт, нитове, рапидки. Установено е още, че „СТО КОМЕРС“ ЕООД е упражнило два пъти правото си на приспадане на данъчен кредит, като е отразило два пъти в дневниците за покупки – в м. м.10.2014 г. и в м.11.2014 г. фактура № 0000000918/08.10.2014 г. с данъчна основа 4 750,00 лв. и ДДС 950,00 лв. с издател ЕТ „***“, както и че „СТО КОМЕРС“ ЕООД е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит по фактура № 5/06.06.2016 г., издадена от „ПРАЙМ АПАРТМЪНТС“ ЕООД с данъчна основа 39 166,67 лв. и ДДС 7 833,33 лв. и с предмет на доставката апартамент В22 „Венера Палас“ КК „Слънчев бряг“.

По отношение на издадените фактури от „БУЛ АГРИКО“ ЕООД в хода на ревизията е установено, че фактурите са отразени в счетоводството на РЛ в сметка 601/2-Разходи за материали, както и че плащането е извършено в брой, видно от приложените фискални бонове към фактурите. Констатирано е че, по кредита на сметка 501-Каса в лева са отразени плащанията по цитираните фактури – в м.10.2015 г. и в м. 01.2016 г. Във връзка с връчено ИПДПОЗЛ от страна на ревизираното лице са представени: Договор за доставка от 01.10.2015 г., сключен с „БУЛ АГРИКО“ ЕООД с уговорено стоките да се доставят на адрес гр. Пловдив, ул. „Сан Стефано“ №11 /адресът на РЛ е с. Крумово, ул. „Сан Стефано № 11/; копия на издадените фактури ведно с фискални бонове към тях и приемо-предавателни протоколи /ППП/ с дати, съвпадащи с датите на фактурите. В ППП е отразено, че предаването на стоките по три от фактурите за м. 10.2015 г. е извършено в гр. Видин, а транспортът е за сметка на доставчика, а в останалите ППП не е вписано място на предаване на стоките. Според даденото писмено обяснение от представляващия РЛ, материалите от доставчика са приети от него на адреса на базата на фирмата, а доставката е извършено от и за сметка на „БУЛ АГРИКО“ ЕООД, който има складова база в близост до базата на „СТО КОМЕРС“ ЕООД. Посочено е, че материалите са използвани за някои от обектите на РЛ. Органите по приходите установили, че фискалните бонове към фактурите са издадени от регистрирано на името на „БУЛ АГРИКО“ ЕООД фискално устройство на „безстационарен обект“.

Във връзка с изпратено ИИНП на „БУЛ АГРИКО“ ЕООД е получен протокол, съгласно който дружеството е регистрирано първоначално в ТР на 20.11.2013 г., със седалище и адрес на управление в гр. София и до момента на проверката са вписани четири промени в собствеността, седалището и адресът му на управление, като на 07.04.2017 г. е вписана последната промяна в собствеността на дружествените дялове, а на 26.06.2017 г. е променено и седалището и адреса на управление в гр. Видин. „БУЛ АГРИКО“ ЕООД е регистрирано по реда на ЗДДС, считано от 15.04.2015 г. - на основание чл. 100 от ЗДДС - регистрация по избор, като същата е прекратена, считано от 29.09.2016 г., по инициатива на орган по приходите - задължителна при установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. ИПДПОЗЛ е връчено на декларирания електронен адрес за кореспонденция, като до изтичането на определения срок не са представени изисканите документи и писмени обяснения. Видно от протокола за извършена насрещна проверка, при предходно производство е извършено посещение на адреса за кореспонденция в гр. Видин, но е констатирано, че същият е неточен, а посоченият номер на апартамент /открит в друг вход на сградата и на друг етаж/ е необитаем. Едва след приключване на проверката от страна на „БУЛ АГРИКО“ са входирани документи в деловодството на ТД на НАП Велико Търново, Офис Видин, които са препратени в ТД на НАП Пловдив, ИРМ Кърджали, с приложени фактурите с ППП, оборотна ведомост; СД по ЗДДС; дневник за продажбите и дневник за покупките; аналитичен и хронологичен регистър всички за м.12.2015 г. Представени са писмени обяснения, че фирмата притежава складова база в гр. Пловдив, ул. „Рогошко шосе“ – пункт за метални отпадъци. Предметът на доставките е метални профили, доставени до обект гр. Пловдив, ул. „Рогошко шосе“ 1 - производствена база на „СТО КОМЕРС“ ЕООД, Транспортът е за сметка на „БУЛ АГРИКО“ ЕООД, но поради непосредствена близост между двата обекта /разстояние 500 - 600м./, не са изготвяни пътни листове. Поради смяна на едноличния собственик на капитала новият собственик не разполага с пълен архив документи за 2015 г. На писмените обяснения е поставен печат на дружеството и е положен подпис, без да е посочено име на лице, положило подписа и в качеството си на какво лице, същото дава обяснения във връзка с доставките.

Ревизиращите установили, че дружеството е отразило в дневниците за продажби издадените фактури на „СТО КОМЕРС ЕООД“ ЕООД.  А след извършена проверка в ИС „Контрол“ ревизиращите са установили, че на „БУЛ АГРИКО“ ЕООД са извършени ревизии и са издадени ревизионни актове за периодите, в които са издадени фактурите към „СТО КОМЕРС“ ЕООД. РА са присъединени за целите на настоящата ревизия. Същите не са обжалвани и са влезли в сила. С тези ревизионни актове не е установено придобиване на стоките по фактурите, издадени на „СТО КОМЕРС“ ЕООД, както и не е установено дружеството „БУЛ АГРИКО“ ЕООД реално да е извършвало дейност. Всички декларирани извършени от дружеството доставки са приети са недействителни, в т.ч. и тези за РЛ, като относно фактурите, издадени на „СТО КОМЕРС“ ЕООД е постановено изрично, че не са представени доказателства, както от „БУЛ АГРИКО“ ЕООД, така и от „СТО КОМЕРС“ ЕООД, с които да се установи прехвърлянето на собствеността върху процесните метални профили. В хода на ревизията са извършени служебни проверки в информационните масиви на НАП, при които органите по приходите установили, че от страна на „БУЛ АГРИКО“ ЕООД не е подадена годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2015 г.; за периода м.10. - м.12.2015 г. няма регистрирани подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за лица, наети по трудови правоотношения, няма подавани и справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени доходи на лица по извънтрудови правоотношения 2015 г. Няма декларирани от дружеството обекти за осъществяване на дейност, нито декларирани недвижими имоти. Няма регистрирани превозни средства.

След преценка и анализ на представените доказателства във връзка с издадените фактури на РЛ, органите по приходите направили извод, че те не документират реално осъществени доставки и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1; чл. 69, ал. 1, т. 1 и във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 8 484,00 лв.

По отношение на издадените фактури от „АЙ БИ КОНСУЛТ 2017“ ЕООД в хода на ревизията е установено, че същите са отразени по дебита на сметка 601/2-Разходи за материали в счетоводството на РЛ, като плащането е извършено в брой според приложените фискални бонове към фактурите. Ревизиращите са извършили насрещна проверка на посочения доставчик, при която е изготвено ИПДПОЗЛ, връчено на декларирания електронен адрес. Не е получен отговор и не са представени изисканите документи. Ревизиращите са констатирали, че „АЙ БИ КОНСУЛТ 2017“ ЕООД е вписано в ТР на 24.03.2017 г. и е регистрирано по ЗДДС, считано от 27.04.2017 г. - по избор, както и че фактурите, издадени на „СТО КОМЕРС“ ЕООД, са отразени в дневник за продажбите за м. 08.2017 г. Едва след приключване на проверката са входирани документи в ТД на НАП София, които са препратени до ТД на НАП Пловдив, а именно: договор от 03.08.2017 г., подписан между „АЙ БИ КОНСУЛТ 2017“ ЕООД и „СТО КОМЕРС“ ЕООД за доставка на строителни материали от първото дружество, оборотна ведомост и хронологичен регистър за м.08.2017 г. на сметка 411 за счетоводното отразяване на издадените фактури, аналитичен регистър за м.09.2017 г. за счетоводното отразяване на плащането; издадените фактури на „СТО КОМЕРС“ ЕООД с ППП протоколи към тях, в които е посочено, че предаването на стоките е станало на 11.09.2017 г. и на 12.09.2017 г., т.е. почти едни месец след издаването на фактурите; две фактури за предходни доставки, издадени в м.08.2017 г. на „АЙ БИ КОНСУЛТ 2017“ ЕООД от „ИВИ 888“ ЕООД с БУЛСТАТ 200515041, придружени със стокови разписки от датите на фактурите; хронологичен регистър на „АЙ БИ КОНСУЛТ 2017“ ЕООД за м.08.2017 г. за отразяване на доставките по дебита на сметка 304, 453/1 и кредита на сметка 401. В стоковите разписки към фактурите, издадени от „ИВИ 888“ ЕООД, е посочена сума за транспорт и товаро-разтоварни дейности, т.е. предходният доставчик фактурира тези дейности на „АЙ БИ КОНСУЛТ 2017“ ЕООД. Установено е, че превозът на стоките е извършен от „ИВИ 888“ ЕООД, както и че на всички представени документи има само подписи на съставители.

В отговор на връчено на РЛ ИПДПОЗЛ за представянето на всички документи, свързани с получените доставки от „АЙ БИ КОНСУЛТ 2017“ ЕООД са представени подписаният договор с дружеството; оферта, фактурите с ППП към тях; писмено обяснение от управителя на РЛ, съгласно което контактът с посочения доставчик е осъществен след препоръка от колеги. Транспортът е за сметка на „СТО КОМЕРС“ ЕООД и е извършен с товарния автомобил, собственост на дружеството – Форд Транзит с рег.№ ***. Превозът е осъществен от управителя на „СТО КОМЕРС“ ЕООД – ***. Материалите са натоварени от база на „АЙ БИ КОНСУЛТ 2017“ ЕООД в с. Лозен, обл. София. Плащането на материалите е в брой и е извършено от представляващия РЛ при тяхното получаване.

Ревизиращите са установили, че приложените към фактурите фискални бонове са издадени от фискално устройство, регистрирано на обект Офис и адрес гр. София, бул. „Генерал Тотлебен“ № 2.

От страна на РЛ е представен пътен лист №09 за м. септември 2017 г. за автомобил Форд Транзит с рег. № ***и брой места 1+1, изготвен на компютър и съдържащ информация за един календарен месец с данни за изминати маршрути на конкретни дати от месеца /7 дати от месеца/, изминати километри, разходна норма на гориво на 100 км., цена на гориво, общо разход на гориво за месеца. На пътния лист има положен подпис на управител и печат на дружеството, няма данни за шофьор, управлявал превозното средство. Ревизиращите не са приели представения документ за годно доказателство, което да удостовери превозът на материалите по фактурите, издадени от „АЙ БИ КОНСУЛТ 2017“ ЕООД. Направен е извод, че няма данни за показанията на километропоказателя на автомобила. Вписано е, че на 11.09.2017 г. и на 12.09.2017 г. автомобил Форд Транзит е пътувал по маршрут Пловдив - с. Лозен - Пловдив, като е изминал по 232 км. за всеки от дните, без да е вписан вид на товара и кой е извършил превоза, както и няма подпис на шофьор, удостоверяващ извършването на превоза. Документът  представлява един пътен лист, съдържащ информация за целия календарен месец 09.2017 г., изготвен на хартия формат А4 - компютърна разпечатка без отразени в него основни реквизити.

Органите по приходите направили извод, че представени документи са противоречиви и не отразяват реални операции, като в представените протоколи към фактурите, както и във фактурите, издадени от „АЙ БИ КОНСУЛТ 2017“ ЕООД е посочено място на сделката – София, а в пътен лист № 09 е посочен извършен превоз от с. Лозен. Приели са че в нито един от приложените документи от „АЙ БИ КОНСУЛТ 2017“ ЕООД не се посочва наличие на обект в с. Лозен, както и не са представени документи, доказващи че дружеството разполага със складова или търговска база в това село. Направен е извод, че вписаните маршрути на 11.09.2017 г. и на 12.09.2017 г. в пътен лист № 09 не могат да бъдат обвързани с получените доставки от „АЙ БИ КОНСУЛТ 2017“ ЕООД.

След извършена служебна проверка в информационните системи на НАП относно „АЙ БИ КОНСУЛТ 2017“ ЕООД ревизиращите установили, че няма регистрирани, подадени от дружеството уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за лица, наети по трудови правоотношения, действащи през периода от регистрацията на дружеството на 24.03.2017 г. до м.09.2017 г.; няма декларирани обекти за осъществяване на дейност; няма регистрирани превозни средства; няма декларирани недвижими имоти; има регистрирано ФУ на обект Офис гр. София, бул. „Генерал Тотлебен“ № 2, вх. Г, ет. 1, ап. 2, от което са издадени и ФБ за извършените плащания в брой по процесните фактури, издадени на „СТО КОМЕРС“ ЕООД. ЕКАФП е с дата на регистрация 11.09.2017 г. /когато се твърди за извършено и първото предаване на материалите/ и дата на дерегистрация 05.12.2017 г. Другото, регистрирано ФУ е на „без стационарен обект", дата на регистрация 16.10.2017 г. А след извършена проверка в ТР установили, че посоченото за предходен доставчик „ИВИ 888“ ЕООД е декларирало код на вид дейност - производство на други текстилни изделия, некласифицирани другаде. Така органа по приходите направил извод, че дейността на това дружество не предполага наличие на стоките от вида на фактурираните на РЛ.

Направен е извод, че не са налице доставки и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1; чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и във връзка с чл. 70, ал. 5 и чл. 6, ал. 1 от с.з. е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 2 167,20 лв. по фактурите, издадени от „АЙ БИ КОНСУЛТ 2017“ ЕООД.

По отношение на фактура № 0000000918/08.10.2014 г. с данъчна основа 4 750,00 лв. и ДДС 950,00 лв. с издател ЕТ „***“ в хода на ревизията е установено, че „СТО КОМЕРС“ ЕООД е упражнило два пъти правото си на приспадане на данъчен кредит, като я е отразило два пъти в дневниците за покупки – в м. м.10.2014 г. и в м.11.2014 г. Така е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактурата за данъчен период м.11.2014 г.

По отношение на фактура № 5/06.06.2016 г., издадена от „ПРАЙМ АПАРТМЪНТС“ ЕООД с данъчна основа 39 166,67 лв. и ДДС 7 833,33 лв. и с предмет на доставката апартамент В22 „Венера Палас“ КК „Слънчев бряг“, в хода на ревизията с ИПДПОЗЛ от РЛ са изискани писмени обяснения и доказателства за какви цели се използва апартамента от периода на придобиването до 31.08.2017г. В обяснение управителя посочва, че от момента на придобиването до 31.12.2016г. апартаментът се използва за складиране на заваръчни апарати, собственост на фирмата, които същата използва за работа на обектите си в района, а от 01.01.2017г. дружеството използва имота за инвестиционни цели – с цел отдаване под наем или продажба. Посочено е, че разходите по подобренията на апартамента и обзавеждането му са за сметка на „СТО КОМЕРС“ ЕООД.  Представени са два договора за наем: 1. Договор за наем от 27.07.2017 г., с който „СТО КОМЕРС“ ЕООД представлявано от *** в качеството на Наемодател предоставя на *** в качеството на Наемател за временно и възмездно ползване недвижим имот в Слънчев бряг, Комплекс „Венера Палас“, ап. В22. Наемателят се задължава да заплаща на Наемодателя наемна цена за помещението в размер на 360,00 лв. без ДДС. Договорът е сключен за срок от 24.07.2017 г., считано от 28.07.2017 г., без да е посочен срок; 2. Договор за наем от 25.08.2017 г., сключен между същите лица, за отдаване под наем на същия имот срещу заплащане на наемна цена в размер на 280,00 лв. на ден без ДДС. Срок на договора отново не е посочен, а е записано, че се сключва за срок от 25.08.2017 г., считано от 30.08.2017 г.  Във връзка с договорите от „СТО КОМЕРС“ ЕООД са издадени фактури: №184/31.07.2017 г. с данъчна основа 360,00 лв. и ДДС 72,00 лв. и предмет на доставката „лично ползване на апартамент /нощувки/, като са посочени 4 бр. по 90,00 лв.; №181/30.08.2017 г. с данъчна основа 280,00 лв., ДДС 56,00 лв. със същия предмет и посочени 4 бр. нощувки по 70,00 лв.

По отношение на издадените фактури за наем ревизиращите приели, че те са издадени при съобразяване с действащите пазарни цени.  Както и че апартаментът не е използван за дейността на дружеството. На основание чл. 85 от ЗДДС, прието е, че начисленият от дружеството данък по фактурите за отдаване на имота под наем, е дължим. 

След извършена в хода на ревизията насрещна проверка на дружеството „ПРАЙМ ДИВЕЛОПМЪНТС КО“ ЕАД, с което РЛ е сключило договор за поддръжка на общите части на комплекс „Венера Палас“ ревизиращите констатирали, че то не е сключвало със „СТО КОМЕРС“ ЕООД договор за преотдаване под наем на апартамента, а извършва само услуга по поддръжка на общите части. Представена е издадена фактура за поддръжка. Така е направен извод, че чрез това дружество РЛ не е получило приходи от реализирани облагаеми доставки по отдаване на имота под наем. Тъй като както в хода на ревизията е установено, че през ревизирания период, дейността на „СТО КОМЕРС“ ЕООД е изработка, доставка и монтаж на парапети пред прозорци, парапети на типови тераси, железни парапети за вътрешни стълби и други и че за осъществяване на дейността дружеството стопанисва работилница в гр. Пловдив. Така ревизиращите, направили извод, че апартаментът в КК „Слънчев бряг-запад“ не е свързан с осъществяваната дейност от дружеството.

С ИПДПОЗЛ от РЛ са изискани документи за платени суми за ел. енергия, вода и други консумативи за процесния апартамент за периода от 01.06.2016 г. до 31.08.2017 г. и отразяването им в счетоводството, като в отговор са представени са 7 бр. фактури за ел. енергия, издадени от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ EАД за периода от м.01.2017 г. до м.07.2017 г. и аналитичен регистър на сметка 602/7 – ел. енергия за същия период. Във връзка с изпратено запитване от енергоснабдителното дружество е получена справка за издадени и платени фактури и заверени копия на 13 бр. фактури за периода 01.06.2016 г. – 31.08.2017 г.  и е установено, че през всеки месец за периода от 01.06.2016 г. – 31.08.2017 г. има потребена ел.енергия, като в месеците 08-09.2016 г. и 07.-08.2017 г. потреблението е по-високо. Поради което е направен извод, че апартаментът е използван, но не са представени от „СТО КОМЕРС“ ЕООД документи от кого и за какви цели. В счетоводството на дружеството по сметка 602-Разходи за външни услуги са отразени фактурите за ел.енергия, издадени за периода м.01.-м.07.2017 г. Взето е предвид това, че издадените фактури за ел.енергия за 2016 г. не са осчетоводени.

Така на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 7 833,33 лв. по фактурата за покупката на апартамент В22 в Комплекс „Венера Палас“, КК „Слънчев бряг-запад“, като е прието, че същият се използва за дейности, различни от икономическата дейност на „СТО КОМЕРС“ ЕООД.

На същото основание не е признато и правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 416,51 лв. за закупени хладилник и климатик и материали - спирателен кран сифон, боя, ламиниран паркет, предназначени за същия апартамент, а също така и 33,20 лв. приспаднат данъчен кредит по фактурите, издадени от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ EАД за периода от м.01.2017 г. до м.07.2017 г.

По ЗКПО е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат за 2016 г. на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО в размер на 37,64 лв., както и корекция на декларираното намаление на счетоводния финансов резултат за същата година на основание чл. 54, ал. 1 от с.з. с 677,70 лв.

В хода на ревизията е констатирано, че посочените суми представляват отчетени от дружеството разходи за материали (спирателни кранове и подов сифон) по сметка 601 „Разходи за материали“ и стойността на данъчните амортизации (за апартамент, климатик и хладилник), посочени в намаление на СФР в ГДД по чл. 92 от ЗКПО. Същите са свързани със закупения от „СТО КОМЕРС“ ЕООД на 07.06.2016 г. апартамент В22 в КК „Слънчев бряг - запад“. Констатирано е, че в представения данъчен амортизационен план за 2016 г. са включени горните активи и че същите са отразени по сметка 203 „Сгради и конструкции“ и сметка 208 „Офис обзавеждане“. Според ревизиращите не са представени доказателства, че са свързани с дейността на РЛ.

Както бе посочено по-горе в частта по ЗДДС, в хода на ревизията е констатирано, че в счетоводството на „СТО КОМЕРС“ ЕООД не са отразени приходи от използването на имота за дейността на дружеството. В представеното обяснение от управителя на дружеството е посочено, че: „От момента на придобиване до 31.12.2016 г. „Сто Комерс“ ЕООД използва горепосочения апартамент като място за складиране на заваръчни апарати, собственост на фирмата, които използва за работа на обектите си в района, а от 01.01.2017 г. дружеството използва имота като инвестиционен – с цел отдаване под наем или продажба. Разходите по подобренията на апартамента и обзавеждането му са за сметка на „Сто Комерс“ ЕООД. Във връзка с представените договори за наем на апартамента от 27.07.2017 г. и от 25.08.2017 г., както и с издадените към тях фактури между „Сто Комерс“ ЕООД и физическото лице ***, наемната цена е определена на базата на пазарната цена на този тип имоти в района, както и чрез съпоставка с наемните цени на апартаменти, намиращи се в същия комплекс, и обявени в сайтове като booking.com“. Установено е, че РЛ има сключен договор с „ПРАЙМ ДИВЕЛОПМЪНТС КО“ ЕАД за поддръжка на общите части на Комплекс „Венера Палас“ от 07.06.2016 г.

След извършена насрещна проверка на „ПРАЙМ ДИВЕЛОПМЪНТС КО“ ЕАД е представено писмено обяснение относно самостоятелен обект –Апартамент В22, намиращ се в сграда № 2 на Комплекс „Венера Палас“ и се декларира, че същият е собственост на „СТО КОМЕРС“ ЕООД от 07.06.2016 г., че няма сключен договор за преотдаване, че достъпът до апартамента се извършва с чип за входа и ключ за апартамента, който имат собствениците, и „ПРАЙМ ДЕВЕЛОПМЪНТС КО“ ЕАД не следят за заетостта на апартамента.

След преглед на фактурите, ревизиращите органи са установили, че през всеки месец от периода 01.06.2016 г. – 31.08.2017 г. има потребена ел. енергия, като в месеците 08 - 09.2016 г. и 07 - 08.2017 г. е потребено по-голямо количество ел. енергия (в порядъка 150 - 250 кВтч). Според органа по приходите, потреблението на ел. енергия през целия ревизиран период показва, че апартаментът е използван, но не са представени от „СТО КОМЕРС“ ЕООД документи от кого е използван и за какво е използван. Предвид факта, че РЛ не е признало разходи за ел. енергия за апартамента през 2016 г., е направен извод, че същият не е използван за дейността на дружеството.

Направен е извод за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 26, т. 1 и чл. 54, ал. 1 от ЗКПО, процесните разходи не са признати за данъчни цели и е коригиран счетоводният финансов резултат, респ. е доначислен корпоративен данък за 2016 г.

РА е потвърден от Директорът на дирекция „ОДОП“ – Пловдив, в частта относно непризнат данъчен кредит в размер на 11 611,20 лв., с прилежащи лихви 2 321,55 лв. за данъчните периоди м.11.2014 г., м.10.2015 г., м.12.2015 г. и м.08.2017 г. и допълнително е установен корпоративен данък за 2015 г. и 2016 г., съответно в размер на 4,04 лв. и 71,53 лв., с прилежащи лихви 0,83 лв. и 7,46 лв. и е отменил РА в частта относно установения размер на задълженията по ЗДДС за данъчните периоди от м.06.2016 г. до м.06.2017 г. вкл. ведно с лихвите.

За да потвърди РА в обжалваната пред настоящия съд част Директорът на дирекция „ОДОП“ – Пловдив изцяло е споделил изводите на ревизиращите и подробно е обсъдил възраженията на жалбоподателя.

За да отмени РА в частта относно установения размер на задълженията по ЗДДС за данъчните периоди от м.06.2016 г. до м.06.2017 г. вкл. ведно с лихвите Директорът на дирекция „ОДОП“ – Пловдив е споделил тезата на органите по приходите че придобитият имот не е ползван за складово помещение до края на 2016 г., както и че не са налице и доказателства, които да подкрепят твърденията на РЛ, че към момента на ревизията са налице такива доказателства и активни действия от страна на РЛ, които да потвърдят тезата му за инвестиционни намерения – активно отдаване на апартамента под наем с цел реализиране на приходи. Но решаващият орган е направил извод, че констатацията за отказан данъчен кредит по фактурата, с която е придобит процесния апартамент следва да се отмени и преписката да се върне за извършване на нова ревизия, предвид това, че за периода от придобиването до последния ревизиран период процесният апартамент е ползван. Според директора на ОДОП няма доказателства, че същият е ползван за икономическата дейност на дружеството, но са налице такива, които сочат, че с него са извършвани облагаеми доставки въпреки техният  епизодичен характер, като е посочил издадените фактури за отдаването под наем за ползване и приетото от органите по приходите, че наемната цена отговаря на пазарната такава. Не са изтъкнати констатации за оборване на този факт, а посочените слабости на договорите не са основание да се твърди, че липсва действително извършване на услуга по отдаване под наем. Изложено е, че в хода на ревизията не са съобразени разпоредбите на Директивата за ДДС и цитирана практиката на Съда на ЕС. В заключение в решението е посочено, че тъй като няма данни за прехвърляне или учредяване на права, собствеността остава на данъчно задълженото лице /дружеството/, което може да си възстанови използването върху актива, като също така самото ползване може да е смесено - за нуждите на икономическата дейност и за лични нужди. Така е направен извод, че предоставянето на актива за лично ползване от гл. т. на ЗДДС представлява доставка на услуга по предоставяне на ползване на актива по смисъла на чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС.

В хода на съдебното производство е допусната и приета съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице М.П.М.. По първи въпрос вещото лице е посочило издадените фактури от доставчиците предмет на ревизията по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит, като в заключението са изброени по предмет на сделката / доставки и стойност на ДО и ДДС. В експертизата е посочено, че през данъчен период м.10.2015г. и данъчен период м.12.2015г. „Бул агрико” - ЕООД  декларира доставки на стоки / матални профили/ с получател „Сто комерс”- ЕООД  с ЕИК  201116166 по спорните фактури, както и че доставчикът „Бул агрико”- ЕООД  е начислил ДДС като е посочил фактурите в Дневника за продажби по ЗДДС за данъчни периоди  м.10.2015г. и м.12.2015г. и е включил размера на данъка при определяне на резултата в месечната Справка – декларация по чл.125 от ЗДДС за този период. Според вещото лице спорните фактури  от доставчик „ Ай Би Консулт 2017” - ЕООД  са издадени през м.08.2017г. и са отразени в Дневника за продажби по ЗДДС за данъчен период м.08.2017г. със посочено в таблица стойности. Експертизата е установила, че както е и посочено в Ревизионния доклад /л.31, л.39/ фактурите издадени от доставчиците „ Бул Агрико” - ЕООД   и  „Ай Би Консулт2017” - ЕООД   са включени в Дневниците за продажба и СД по ЗДДС на доставчиците за съответните данъчни периоди. Изложено е още, че извършените продажби са осчетоводени по Дебита на сметка 411 ”Клиенти”  и по Кредита на сметки 702 „ Приходи от продажби на стоки” и сметка 4532 ” Начислен ДДС на продажбите”. Според експертизата дружеството жалбоподател „СТО КОМЕРС”- ЕООД води задължителните отчетни регистри, регламентирани в чл. 124 от ЗДДС-Дневник за продажбите и Дневник за покупките, като дневниците съдържат задължителните реквизити определени в ППЗДДС, както и обща и аналитична информация за извършените доставки в качеството си на получател и изпълнител. Посочено е, че дружеството „СТО КОМЕРС”- ЕООД е подавало в срок месечните СД по ЗДДС.

По трети въпрос вещото лице е посочило, че дължимият към бюджета  ДДС по процесните фактури описани в т.2 е начислен от доставчиците „ Бул агрико” - ЕООД   и  „Ай Би Консулт 2017 ” - ЕООД счетоводно е отразен  по  счетоводна сметка 453/2 “ Начислен ДДС на продажбите”. Доставките по процесните фактури  са отчетени от доставчиците като приход от продажби по сметка от група 70 “ Приходи от продажби“, с/ка 702“ Приходи от продажби на стоки“  .

В табличен вид в заключението е посочен начинът на осчетоводяване и плащане при жалбоподателя и отразяването на същите в счетоводството на жалбоподателя получените доставки.

Относно влагането на закупените от „СТО КОМЕРС”- ЕООД материали от доставчиците в последващи доставки, в заключението е посочено, че закупените материали от доставчиците са вложени в последващи доставки / поръчки от клиенти / от жалбоподателя „СТО КОМЕРС”- ЕООД по вид дейност и издадени документи като в таблици на лист 5 и 6 от експертизата са посочени клиентите които са поръчали, дейността и издадения документ.

Според експерта извършените счетоводни записвания при жалбоподателя съответстват  на изискванията на счетоводните стандарти и Закона за счетоводството, вторичните и обобщените счетоводни отчети съответстват и се основават на първичните счетоводни документи. Посочено е, че счетоводната отчетност през ревизирания период на дружеството жалбоподател се извършва от „Булсим консулт” ЕООД – Пловдив съгласно Договор  от 01.01.2011г., както и че „СТО КОМЕРС” ЕООД използва първични и вторични счетоводни документи за отразяване  съдържанието на стопанските операции. Счетоводното им записване е в хронологичен ред, съответстващ на извършването им. Изложено е още, че счетоводството се осъществява и финансовите отчети са съставени в съответствие с изискванията на ЗСч при съобразяване на основните счетоводни принципи: текущо начисляване- приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, са начислени към момента на тяхното възникване, включени са във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. Според вещото лице счетоводството е осъществено  при спазване принципите на: предпазливост, съпоставимост между приходите и разходите; разходите извършени във връзка с определена сделка са отразени във финансовият резултат за периода, през който дружеството черпи изгода от тях, а приходите са отразени за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване, предимство на съдържанието пред формата-сделките са отразени счетоводно съобразно тяхното  икономическо съдържание. Посочено е, че за отчитане на приходите в счетоводството на жалбоподателя са заведени следните счетоводни сметки: Сметка 701 “Приходи от продажба на продукция”, Сметка 702 „ Приходи от продажба на стоки”, Сметка 703 “Приходи от продажба на услуги”, Сметка 705 “Приходи от продажби на дълготрайни активи”, Сметка 709 “Други приходи от дейността”. А за отчитане на разходите в счетоводството на жалбоподателя са заведени следните счетоводни сметки: Сметка 601 “Разходи за материали”, Сметка 602 “Разходи за външни услуги”, Сметка 603 “Разходи за амортизации”, Сметка 604 “Разходи за заплати”, Сметка 605 “Разходи за социални осигуровки”, Сметка 609 “Други разходи”.

На въпроса редовно ли е водено счетоводството на жалбоподателя, вещото лице е отговорило, че „СТО КОМЕРС”- ЕООД за периода от 01.01.2011г. до 31.08.2017г. прилага двустранно счетоводно записване на стопанските операции съгласно Закона за счетоводството, както и че счетоводството е автоматизирано на компютър със счетоводна програма . Посочено е, че от обхвата и в рамките на извършената проверка на документи, дневници и регистри от експертизата се констатира, че - издаваните първични счетоводни документи притежават необходимите реквизити съгласно Закона за счетоводството и ЗДДС; за счетоводното отчитане се използват  съответните счетоводни сметки и регистри; регистрите и дневниците на „СТО КОМЕРС”- ЕООД са надлежно заведени; води се дневник на покупките и дневник на продажбите съгласно изискванията на ЗДДС; стопанските операции са записани в хронологичен ред. В заключение в експертизата е посочено, че процесните фактури подробно посочени в корицата на делото и изброени в таблиците по-горе са надлежно отразени в счетоводните документи , в Справки декларации по ЗДДС и приложенията към отчета и баланса на „СТО КОМЕРС”- ЕООД, както и че сумите на начисления ДДС по фактурите участват в ежемесечния разчет с бюджета на „СТО КОМЕРС”- ЕООД.

В съдебно заседание от 02.04.2019г. вещото лице посочва, че основната дейност е изработването на метални решетки, украсителни, има и други доставки от други доставчици освен процесните, но тъй като в процесните фактури и останалите няма точно предмет, за профил, за да се насложи точно този вид шина за кое изделие е затова ги е проследила като общ поток. Сочи, че нямат точно диференцирани профили нито в доставката, нито в последващата реализация. Според експерта няма ги посочени като точно количество и друга идентификация – тегло, профил, Т-образно, П-образно. Посочва, че материалите са изписвани синтетично, няма аналитична подробна отчетност, а ако е имало такава вещото лице е щяло да проследи стоковия поток. Също така е посочено, че в група 30 няма индивидуализирана аналитична отчетност на всяко изделие като доставено и като изписано. В тази връзка посочва, че счетоводството е водено редовно (което не е детайлно, но е редовно) и това не нарушава принципа на счетоводството. 

Съдът кредитира експертното заключение като компетентно и безпристрастно изготвено и прието без възражения от страните, но следва да се отбележи, че със същото не се  установяват нови факти от значение за настоящия правен спор.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

На първо място следва да се посочи, че спорът между страните се формира по отношение на издадените фактури от „БУЛ АГРИКО“ ЕООД и „АЙ БИ КОНСУЛТ“ ЕООД, както и по отношение на РА в частта по ЗКПО. В жалбата не са изложени конкретни възражения по отношение на фактура № 0000000918/08.10.2014 г. с издател ЕТ „***“ за която е установено, че „СТО КОМЕРС“ ЕООД е упражнило два пъти правото си на приспадане на данъчен кредит, като я е отразило два пъти в дневниците за покупки – в м. м.10.2014 г. и в м.11.2014 г. и така е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактурата за данъчен период м.11.2014 г.

Не са спорни между страните по делото фактите, че всяка една от процесните доставки е документирана с данъчна фактура издадена от доставчиците „БУЛ АГРИКО“ ЕООД и „АЙ БИ КОНСУЛТ“ ЕООД, към част от които са представени съпътстващи документи.

Съдът съобрази приложимите за случая правни норми. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал.2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл.25 от ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие, и съответно като последица от изискуемостта, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне  на правото собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл.14, т.1 от Директива 2006/112/ЕО/ (фактическото предаване на стоката), а при доставката на услуги - към момента на извършването им (чл.25, ал.2 ЗДДС). Съгласно ЗДДС и константната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по тълкуването на чл.167, чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112/ЕО/, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко на наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От приетото по т. 33 от Решение от 6 декември 2012 г. на СЕС по дело С-285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано, но само, ако се установи, че доставките на стоки /извършването на услуги/ са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. Ето защо, спорът между страните в настоящото производство се свежда до това, налице ли са реално осъществени доставки на стоки.

Съобразно направеното тълкуване на нормите на Директива 2006/112/ЕО/ от СЕС, преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит (реално ли са осъществени доставките /извършени услугите/ и използван ли е техният предмет в извършваната от лицето дейност), се осъществява от националната юрисдикция, съобразно правилата за доказване по националното право и въз основа на съвкупна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото (арг. от т. 31 и т. 32 от Решение на СЕС по дело 285/11). Т.е. данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане, следва да установи реалното осъществяване на доставките /реално извършените услуги/ и използването на техния предмет за целите на облагаемата си дейност, съгласно правилата за доказване по чл.154, чл.1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във вр. с § 2 ДР ДОПК. Следователно, за преценката, дали е осъществена реална доставка по конкретна данъчна фактура, е необходимо да се изследва, дали е налице предвиденият в чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно, прехвърляне правото на собственост върху стоката, респ. правото на разпореждане със стоката или извършването на услугата, при чието проявление възникват и предвидените правни последици, свързани с правото на приспадане на данъчен кредит.

Съгласно чл.6, ал.1 ЗДДС, доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, а съгласно чл.9, ал.1 от ЗДДС, доставка на услуга е всяко извършване на услуга, като услуга по смисъла на чл. 8 от закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Според чл.12, ал.1 ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл.25, ал.1 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги, което възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена (чл.25, ал.2 ЗДДС).

От така цитираните законови разпоредби следва извода, че наличието на действително осъществена доставка е предвидено като изискване за възникване правото на данъчен кредит в разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 ЗДДС и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит.

Дали е налице реалност на доставките по фактурите от всеки доставчик, съдът съобрази следното:

По отношение на доставчика „БУЛ АГРИКО“ ЕООД, по делото няма спор, че „СТО КОМЕРС“ ЕООД е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 8 484,00 лв. в данъчните периоди м.10.2015 г. и м.12.2015 г. по пет фактури, издадени от посоченото дружество с предмет на доставката метални профили. В хода на ревизията са събрани следните документи: Договор за доставка от 01.10.2015 г., фискални бонове към фактурите и приемо-предавателни протоколи /ППП/ с дати, съвпадащи с датите на фактурите. Няма спор, че дружеството е отразило в дневниците за продажби издадените фактури на „СТО КОМЕРС ЕООД“ ЕООД

На първо място следва да се отбележи, че в представения договор за доставка от 01.10.2015 г. е уговорено стоките да се доставят на адрес гр. Пловдив, ул. „Сан Стефано“ №11, докато както бе посочено в мотивите на настоящото решение адресът на РЛ е с.Крумово, ул. „Сан Стефано № 11. Не е спорно, че жалбоподателя стопанисва работилница на адрес в гр.Пловдив, ул. "Рогошко шосе" №1, а видно от представените в хода на ревизията писмени обяснения от „БУЛ АГРИКО“ ЕООД, фирмата притежава складова база в гр.Пловдив, ул. "Рогошко шосе" – пункт за метални отпадъци и поради непосредствена близост между двата обекта /разстояние 500-600м./, не са писани пътни листове. По отношение на изложеното следва да се отбележи, че независимо от близостта на двата обекта би следвало да се издадат пътни листове. Още повече, че за дружеството доставчик, не се установява да е имало регистрирани превозни средства. Също така няма и декларирани обекти за осъществяване на дейност, нито декларирани недвижими имоти. А твърдението дадено в писмените обяснения, че поради смяна на едноличния собственик на капитала „БУЛ АГРИКО“ ЕООД не разполага с пълен архив от документи за 2015 г. е несериозно.

Отделно от това при извършените проверки в информационните масиви на НАП органите по приходите са установили, че от страна на „БУЛ АГРИКО“ ЕООД не е подадена годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2015 г., както и че за периода м.10. - м.12.2015 г. няма регистрирани подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за лица, наети по трудови правоотношения, няма подавани и справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени доходи на лица по извънтрудови правоотношения 2015 г.  Т.е. дружеството не разполага с работници, които да са извършили доставката.

Отделно от това прави впечатление, че на писмените обяснения е поставен печат на дружеството и е положен подпис, без да е посочено име на лице, положило подписа и в качеството си на какво лице, същото дава обяснения във връзка с доставките.

По делото няма спор, и че на „БУЛ АГРИКО“ ЕООД са издадени ревизионни актове за периодите, в които са издадени фактурите към „СТО КОМЕРС“ ЕООД. Тези РА не са обжалвани и са влезли в сила и са присъединени към процесната ревизия. Прави впечатление, че с тези ревизионни актове не е установено придобиване на стоките по фактурите, издадени на „СТО КОМЕРС“ ЕООД, както и не е установено дружеството „БУЛ АГРИКО“ ЕООД реално да е извършвало дейност.  

Ето защо съдът счита, за правилен извода на органите по приходите, че издадените от „БУЛ АГРИКО“ ЕООД фактури, не документират реално осъществени доставки.

По отношение на доставчика „АЙ БИ КОНСУЛТ 2017“ ЕООД, по делото няма спор, че „СТО КОМЕРС“ ЕООД е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 2 167,20 лв. по две фактури, издадени в м.08.2017 г. от посоченото дружество, с предмет на доставките - метални профили, гайка с болт, нитове, рапидки. В хода на ревизията са събрани следните документи: договор от 03.08.2017 г., подписан между „АЙ БИ КОНСУЛТ 2017“ ЕООД и „СТО КОМЕРС“ ЕООД за доставка на строителни материали; приемо – предавателни протоколи към фактурите, в които е отразено, че предаването на стоките е станало на 11.09.2017 г. и на 12.09.2017 г., две фактури за предходни доставки, издадени в м.08.2017 г. на „АЙ БИ КОНСУЛТ 2017“ ЕООД от „ИВИ 888“ ЕООД с БУЛСТАТ 200515041, придружени със стокови разписки от датите на фактурите; хронологичен регистър на „АЙ БИ КОНСУЛТ 2017“ ЕООД за м.08.2017 г. за отразяване на доставките по дебита на сметка 304, 453/1 и кредита на сметка 401. В стоковите разписки към фактурите, издадени от „ИВИ 888“ ЕООД, е посочена сума за транспорт и товаро-разтоварни дейности, т.е. предходният доставчик фактурира тези дейности на „АЙ БИ КОНСУЛТ 2017“ ЕООД. Прави впечатление, че отразеното в приемо – предавателните протоколи предаване на стоките е почти едни месец след издаването на фактурите - 11.09.2017 г. и на 12.09.2017 г. В случая няма доказателства за самия превоз на стоките от обект на доставчика до обект на получателя. Не става ясно къде е приета стоката от „АЙ БИ КОНСУЛТ 2017“ ЕООД; къде е съхранявана до датата на последващата продажба към „СТО КОМЕРС“ ЕООД, още по-малко с какъв автомобил е превозвана и лицето, извършило превоза. И тук както и при предния обсъждан доставчик, не са представени документи за притежавани собствени и/или наети недвижими имоти и превозни средства, използвани за дейността. В същото време в пътен лист № 09 е посочен извършен превоз от с. Лозен, а няма доказателства за наличие на такъв обект и изобщо на складова и търговска база в това село.

За пълнота следва да се отбележи, че представения от жалбоподателя в хода на ревизията пътен лист №09 за м. септември 2017 г. за автомобил Форд Транзит с рег. № ***и брой места 1+1, изготвен на компютър и съдържащ информация за един календарен месец с данни за изминати маршрути на конкретни дати от месеца /7 дати от месеца/, изминати километри, разходна норма на гориво на 100 км., цена на гориво, общо разход на гориво за месеца. Не е пречка разбира се, че пътния лист е изготвен на компютър, но както и органите по приходите са посочили, в пътния лист няма данни за шофьор, управлявал превозното средство. Няма и данни за показанията на километража на автомобила, не е вписан вид на товара, и няма подпис на шофьор, удостоверяващ извършването на превоза. Няма доказателства и за съхранението на тези стоки от „АЙ БИ КОНСУЛТ 2017“ ЕООД, още по-малко за транспортирането до там.

В заключение следва да се посочи, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства за това кои лица са участвали при приемане/предаване на стоките и лицата, извършили товаро-разтоварните дейности.

Ето защо съдът счита, за правилен извода на органите по приходите, че издадените от „АЙ БИ КОНСУЛТ 2017“ ЕООД фактури, не документират реално осъществени доставки.

За пълнота следва да се отбележи, че съдът кредитира приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, като компетентно и безпристрастно изготвена. Но съдът намира, че със заключението на съдебно-счетоводната експертиза не се установяват нови факти от значение за делото и за изясняване на спорните въпроси. Вещото лице на така поставените му задачи прави единствено подробно обяснение и описание на наличните по делото документи и наличните първични счетоводни документи, а по въпросът относно документалното оформяне на доставките на услуги между страните по делото няма спор. Със заключението на вещо лице не може да се докаже реалното осъществяване на доставките.

Що се отнася до последващото влагане на материалите получени от „СТО КОМЕРС”- ЕООД, следва да се отбележи, че в заключението е посочено, че закупените материали от доставчиците са вложени в последващи доставки / поръчки от клиенти / от жалбоподателя „СТО КОМЕРС”- ЕООД по вид дейност и издадени документи, като в таблици на лист 5 и 6 от експертизата са посочени клиентите които са поръчали, дейността и издадения документ, но в съдебно заседание вещото лице пояснява, че стоките нямат точно диференцирани профили нито в доставката, нито в последващата реализация. Според експерта няма ги посочени като точно количество и друга идентификация – тегло, профил, Т-образно, П-образно. Следователно няма как процесните стоки да се обвържат с точност с последващите доставки, за които твърди жалбоподателя.

При това положение, съдът намира, че представените в хода на ревизията писмени доказателства - приемо-предавателни протоколи, поръчки и договори, не позволяват да се направи извод, че е налице реално осъществена доставка на стоки от посочените във фактурите доставчици и предаването им на ревизираното лице. Такъв извод не може да се направи от наличието на самите първични счетоводни документи и тяхното счетоводно отразяване. Притежаването на данъчни фактури не е достатъчно да обоснове реалност на отразените в същите стопански операции. При оспорване на фактурите относно отразените в тях стопански операции, в тежест на ползващия се от правата по тези документи е да докаже, че отразените във фактурите стопански операции действително са осъществени. Недоказана реална доставка, макар и документално оформена в счетоводството, не поражда права за данъчно задълженото лице, както по отношение на косвени, така и по отношение на преките данъци.

В тежест на жалбоподателя е да установи по безсъмнен начин реалността на всяка една от процесните доставки, и то по начина, по който същите са обективирани в спорните първични данъчни документи, като предпоставка по чл. 68 ал.1 т.1 от ЗДДС за възникване право на данъчен кредит. В случая такива категорични доказателства, не са ангажирани, нито в хода на ревизията, нито в по-късен момент.

За пълнота следва да се отбележи, че дефиницията на понятието данъчен кредит се съдържа в чл.68 ЗДДС и това е сумата от начислен данък върху добавената стойност на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка или за осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчния период, която лицето има право да приспадне, освен когато този закон предвижда друго. Предпоставките, които следва да бъдат налице, за да се признае на получателя по доставката правото на приспадане на данъчен кредит, са посочени в същия чл.68 ЗДДС. Правото на приспадане на данъчен кредит е винаги за получателя по доставката, който заплаща данъка на своя доставчик. Изискването за начисляване на данъка се съдържа в нормата на чл.82 ЗДДС и то се извършва от изпълнителя по доставката, който издава данъчната фактура, в която посочва извършената облагаема доставка от регистрирани по ЗДДС лица, данъчната основа и размера на дължимия данък, след което в определения от закона срок отразява данъка в счетоводството си като задължение към бюджета. Данъчната фактура следва да се отрази в отчетните регистри по чл.124 ЗДДС и данъкът да се включи в справка-декларация по ЗДДС, която заедно с дневниците за покупки и продажби в края на всеки данъчен период се представят в съответната данъчна служба. Отразяването на данъка в счетоводството на доставчика като задължение към бюджета е налице, когато наред с посочването на фактурата в дневника за продажби и на данъка в справката-декларация се извърши записване за осъществената от страните облагаема доставка и начислен ДДС по съответните счетоводни сметки. При изпълнение на тези законови изисквания за получателя възниква правото на приспадане на данъчен кредит.

От анализа на механизма на ДДС следва, че е налице обвързаност между действията на доставчика по начисляване на данъка, вменено от закона като задължение, и материалното право на получателя по доставката да го приспадне като данъчен кредит. В този смисъл е законовата уредба на правото на приспадане на данъчен кредит в материалния закон – ЗДДС. В случая органите по приходите са приели, че са налице препятстващите обстоятелства по чл.70, ал.5 ЗДДС, за да се признае правото на данъчен кредит. Наличието на основание за отказ на правото на данъчен кредит органите по приходите са се позовали на резултатите от извършената насрещна проверка на доставчиците по процесните фактури и липсата на доказателства за реално извършване на доставката.

Както бе посочено, по-горе в мотивите на настоящото решение за да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл.71 ЗДДС, като при изследване предпоставките за възникване правото на данъчен кредит, винаги трябва да се държи сметка за това, налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6 ал.1 и чл.9 ал.1 от ЗДДС, и едва след това, да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.

В посочения смисъл е и практиката на Съдът на ЕС, а именно: правото на данъчен кредит на получателя по данъчна фактура не следва да бъде признато само поради това, че ДДС е посочен във фактурата. Така в т.13 на решението по дело С-342/87 Съдът на ЕО приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи, само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци, т.е. тези, отговарящи на облагаема сделка, или платени, доколкото са дължими. В т.17 на същото решение се казва, че, ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада, дори, когато не отговаря на действително дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна.

Изрично в решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11 Съдът на ЕС казва, че, за да се установи, че на основание на доставките на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери, дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани за извършването на облагаеми сделки; запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по това дело, за да определи, дали може да упражни право на приспадане на основание на споменатите доставки на стоки; единствено и само в случаите, в които при тази преценка се установи, че доставките са реално осъществени и в последствие същите за използвани за целите на извършвани от самото данъчно задължено лице облагаеми доставки, по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано. Тоест във всички случаи, Съдът на ЕС е категоричен, че за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит следва да е доказано осъществяването на фактурираната доставка.

По отношение на РА в обжалваната част по ЗКПО, съдът счита изводите на органа по приходите за правилни и законосъобразни и намира излишно тяхното преповтаряне.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че неправилно за 2016г. финансовият резултат е увеличен, тъй като отчетените от дружеството разходи за материали (спирателни кранове и подов сифон и стойността на данъчните амортизации са свързани със закупения от „СТО КОМЕРС“ ЕООД на 07.06.2016 г. апартамент В22 в КК „Слънчев бряг - запад“, за който пък в хода на ревизията са събрани доказателства, че през всеки месец от периода 01.06.2016 г. – 31.08.2017 г. има потребена ел. енергия, като в месеците 08 - 09.2016 г. и 07 - 08.2017 г. е потребено по-голямо количество ел. енергия (в порядъка 150 - 250 кВтч). Т.е. установено е, че апартаментът е използван, но не са представени от „СТО КОМЕРС“ ЕООД документи от кого е използван и за какво е използван. Безспорно е установено и че в счетоводството на „СТО КОМЕРС“ ЕООД не са отразени приходи от използването на имота за дейността на дружеството. Следователно правилен е извода на органа по приходите, че апартаментът не е използван за дейността на дружеството и правилно процесните разходи не са признати за данъчни цели, коригиран е счетоводният финансов резултат, респ. е доначислен корпоративен данък за 2016 г.

Що се отнася за възражението по ЗКПО за 2015г., че за дружеството оставало неясно откъде се формира преобразувания резултат следва да се отбележи, че то е обсъдено подробно и в решението на Директора на ОДОП - Пловдив. В хода на ревизията е установено, че дружеството декларира приспадане на данъчна загуба от 2014 г. в размер на 3 073,41 лв., а действително декларираната данъчна загуба за 2014 г., подлежаща на приспадане на основание чл. 70 и сл. от ЗКПО, е 3 032,96 лв., т.е. неправомерно е пренесена с 40,45 лв. повече и правилно е доначислен корпоративен данък за 2015 г. в размер на 4,04 лв. Тези обстоятелства са подробно описани и в РД.

По така изложените аргументи, настоящият съдебен състав намира РА в обжалваната част за правилен и законосъобразен. Ето защо жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При посочения изход на спора и предвид претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такова се следва. На основание чл. 161, ал. 1, предл. 1 от ДОПК, на ответникът се следва присъждане на юрисконсултско възнагражде­ние  в размер на 1250,48 лв. (хиляда двеста и петдесет лева и четиридесет и осем ст.), изчислено съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.04.2004 г.  за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, Административен съд – Пловдив, Х състав,

                                            Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „СТО КОМЕРС“ ЕООД, с ЕИК 201116166, със седалище и адрес на управление с.Крумово, обл.Пловдив, ул.“Сан Стефано“ № 11, против Ревизионен акт № Р-16001617006391-091-001/10. 04.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, в частта потвърдена с Решение № 353/21.06.2018 г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” Пловдив при ЦУ на НАП,  относно непризнат данъчен кредит в размер на 11 611,20 лв., с прилежащи лихви 2 321,55 лв. за данъчните периоди м.11.2014 г., м.10.2015 г., м.12.2015 г. и м.08.2017 г. и допълнително установен корпоративен данък за 2015 г. и 2016 г., съответно в размер на 4,04 лв. и 71,53 лв., с прилежащи лихви 0,83 лв. и 7,46 лв.

ОСЪЖДА „СТО КОМЕРС“ ЕООД, с ЕИК 201116166, със седалище и адрес на управление с.Крумово, обл.Пловдив, ул.“Сан Стефано“ № 11,  да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите сумата от 1250,48 лв. (хиляда двеста и петдесет лева и четиридесет и осем стотинки) възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

 

 

 

 

                                                    

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: