Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1897

 

гр. Пловдив, 14 септември 2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на четиринадесети септември, две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №2602 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.122, ал.3, във връзка с чл.111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

И.А.Б., изтърпяващ наказание “лишаване от свобода” в Затвор - Пловдив, представляван от адвокат Ч.П.- пълномощник, обжалва Заповед №1358 от 08.08.2018г. на началника на Затвор – Пловдив, с която, на основание чл.122, ал.2 от ЗИНЗС, е отнет в полза на Фонд “Затворно дело” 1 брой часовник “Garmin Fenix HR 3”, със сериен №****, от жалбоподателя Б..

Претендира се отмяна на оспорения акт поради незаконосъобразност, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът- началник на Затвора – Пловдив, чрез З.Й.И.- заместник-началник “РНОД” в Затвора – Пловдив, притежаващ висше юридическо образование, пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Йорданка Тилова, изразява становище за неоснователност на жалбата.

По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:

Съгласно чл.122, ал.3 от ЗИНЗС, обжалването на заповеди от вида на оспорената в настоящето производство се извършва в 14-дневен срок от запознаването със същата. Респективно, от обявяването на заповедта срещу подпис на лишения от свобода. В случая, жалбоподателят е запознат с оспорената заповед (лист 5, 7) на 09.08.2018г., видно от положения върху заповедта подпис на жалбоподателя. От своя страна, жалбата (листи 3-4) е подадена чрез ответника на 13.08.2018г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.07.2018г., около 09:00ч., на място в Затвора – Пловдив (следствен арест) са извършени претърсване и обиск от В.В.К.- надзирател в Затвора – Пловдив на жалбоподателя Б.. За извършените претърсване и обиск е съставен Протокол №1 (лист 11), съгласно чл.95, ал.2 от ЗИНЗС и чл.87 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС (ППЗИНЗС), според който протокол у жалбоподателя Б. е намерен 1 брой часовник “Гармин Fenix 3 HR”, със сериен №№****. Видно от съдържанието на посочения протокол, същият е подписан от съставителя В.К., от жалбоподателя Б., както и от присъствалия на място свидетел С.А.К..

Снето е писмено обяснение от жалбоподателя Б. (листи 12-13) относно извършените обиск и претърсване.

Снето е писмено обяснение от лишения от свобода И.Д.О.(лист 14), както и писмено обяснение от лишения от свобода С.А.К. (лист 15).

Според посочените три броя писмени обяснения, процесният часовник е иззет от жалбоподателя Б..

Изготвена е Докладна записка от 16.07.2018г. (лист 10) от И. Б..- старши експерт “ИТ” в Затвор – Пловдив, според която записка, отнетата от Б. вещ (часовник) представлява смарт часовник, какъвто не фигурира в списъка с разрешени за ползване вещи, в който списък е посочен само обикновен ръчен часовник. В описа на разрешените вещи са забранени такива, които имат безжична комуникация, а въпросният отнет смарт часовник разполага с безжична комуникация.

Изготвена е Докладна записка с Вх.№524 от 16.07.2018г. (лист 9) от надзирател В.К., адресирана до началника на Затвора – Пловдив, към която са приложени 3-те броя писмени обяснения, снети от лишените от свобода Б., О. и К., както и изготвената от докладна записка от старши експерт “ИТ” И. Б...

Изготвено е становище от 16.07.2018г. (лист 16) от П. У.- ИСДВР на 2-ри пост, според което становище е проведен разговор с И.Б., който потвърждава написаното в обяснението. Видно от докладната записка на И. Б.., техника, която поддържа безжична комуникация, не се допуска. В този смисъл е неразрешена вещ. Направено е предложение за гореописаното нарушение И.Б. да бъде наказан на основание чл.101, т.1 от ЗИНЗС с писмено предупреждение.

На 26.07.2018г. в Докладна записка с Вх.№524 от 16.07.2018г. е вписано становище от К.С.- НС СДВР (лист 9а, 17а), според което становище, отнетата вещ е смарт часовник, който има възможност да се свързва с мобилен телефон, което е видно от докладната записка на И. Б.. и спецификацията на модела (листи 17-25). Във връзка с това С. предлага за притежаването на забранена вещ на И.Б. да бъде наложено наказание по чл.101, т.5 от ЗИНЗС за срок от 2 месеца.

На 07.08.2018г. е издадена Заповед №1338 (лист 6, 8) на началника на Затвора – Пловдив, с която, на основание чл.101, т.1 от ЗНЗС, на И.Б. е наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение”. Според нарочно отбелязване върху посочената заповед, жалбоподателя Б. е запознат със същата на 07.08.2018г., след което е издадена оспорената в настоящето производство заповед.

            При така описаната фактическа обстановка, съдът намира производството за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила.

Според разпоредбата на чл.122, ал.2, пр.2 от ЗИНЗС, собствеността на предмети и пари, държането на които не е разрешено или не е установено чия собственост са, се отнема в полза на Фонд “Затворно дело” със заповед на началника на затвора.

Оспорената заповед е издадена от старши комисар Б.И., за когото в интернет страницата на Министерството на правосъдието, Главна дирекция “Изпълнение на наказанията (ГД”ИН”), е посочено, че е началник на Затвора – Пловдив. Предвид посоченото, настоящият състав на съда намира за установено, че оспорената по делото заповед се явява издадена от компетентен орган, по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.

На следващо място, разпоредбата на чл.122, ал.1 от ЗИНЗС установява, че Министърът на правосъдието утвърждава списък на разрешените вещи и предмети, които осъдените и задържаните по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) лица, настанени в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, могат да държат при себе си и да ползват.

            Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №ЛС-04-1365 от 16.08.2017г. (лист 26) на Министъра на правосъдието, с която заповед, на основание чл.10, ал.1, във връзка с чл.122, ал.1 от ЗИНЗС и чл.82, ал.7 от ППЗИНЗС, е утвърден списък (листи 27-30) на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанените в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите.

Според точка І.6, б.”в” от утвърдения от министъра на правосъдието списък е разрешено държането на “ръчен часовник – 1 брой”. Според точка І.5., б.б.”ж” и “и” от утвърдения от министъра на правосъдието списък е разрешено държането на: ж) телевизор с размери на екрана 19 инча (CRT кинескопен екран) и до 24 инча LCD (LED или плазмен екран), който не поддържа безжична комуникация, със собствена телескопична антена; външен тунер (декодер); стайна антена с размери 50/50 см.; и) електронни игри (с размери до 30/30 см.), които не поддържат VCD, DVD, AVI и други видеоформати и безжична комуникация.

В случая, приетите по делото доказателства предпоставят извод, че отнетият от жалбоподателя часовник “Garmin Fenix HR 3”, със сериен №****, представлява смарт часовник, поддържащ безжична комуникация (свързаност), който часовник не попада в утвърдения от министъра на правосъдието списък на разрешени за държане вещи от лишените от свобода, независимо от обстоятелството, че часовникът е фабрично изработен за носене на ръка.

При това положение, настоящият състав на съда намира оспорената в настоящето производство заповед за издадена при наличието на фактическо основание за целта, а именно- държането на вещ, която не е включена в списъка с вещи, чието държане и ползване е разрешено от закона (респективно, от министъра на правосъдието). Съответно, оспорената заповед се явява издадена без противоречие с относимите материалноправни норми.

Оспорената заповед се явява издадена в съответствие с изискването за форма на административния акт по смисъла на чл.59 от АПК, предвид направеното в заповедта посочване на фактическите и правни основания, послужили за нейното издаване, както и редът за нейното оспорване.

Най-сетне, настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена и в съответствие с целта на закона, насочена към осъществяване на контрол върху поведението на осъдения за ограничаване на възможността му да причинява вреди на обществото, както и за неговото поправяне и превъзпитание.

Ето защо, като издадена от компетентен орган, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила и на изискванията за форма на акта, в съответствие с целта на закона, както и без противоречие с материалноправни разпоредби, оспорената в настоящето производство заповед е законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и не следва да бъде уважено.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Заповед №1358 от 08.08.2018г. на началника на Затвор – Пловдив, с която, на основание чл.122, ал.2 от ЗИНЗС, е отнет в полза на Фонд “Затворно дело” 1 брой часовник “Garmin Fenix HR 3”, със сериен №****, от И.А.Б..

Решението не подлежи на обжалване.

Адм. съдия:./П/........................

/Н.Бекиров/