Описание: Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

 

 

 


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ….

 

Град Пловдив, 02 ноември 2015 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в закрито заседание на втори ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:

Административен съдия: Анелия Харитева

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2743 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.216, ал.5 ЗУТ във връзка с чл.215 ЗУТ, във връзка с чл.145 и сл. от АПК.   

Образувано е по жалба на М.С.Г. *** против заповед № ДК-10-ЮЦР-80 от 07.10.2015 г. на началника на РДНСК ЮЦР, с която е прекратено административното производство по жалба на М.С.Г., С.Д.Г. и Й.Г.Д. и е оставено в сила разрешение за строеж № 79 от 18.08.2015 г. на главния архитект на район „Западен“ при община Пловдив за строеж: „Промяна на предназначението на жилище, находящо се на първи жилищен етаж в жилищна сграда (самостоятелен обект с идентификатор 56784.514.135.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Пловдив) в ателие“, находящ се в УПИ ХVІ-135, кв.440 по регулационния план на кв. „Зеленчукова борса“, район „Западен“, в поземлен имот с идентификатор 56784.514.135 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Пловдив със застроена площ 73,22 кв.м, с възложител Д.П.П..

Според жалбоподателката оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като неправилно административния орган е преценил, че жалбоподателката не е в кръга на заинтересованите лица по чл.38, ал.3 ЗУТ. Притежаваният от жалбоподателката обект в приземния етаж не е склад, а представлява стая за живеене. Винаги приземният етаж е бил с предназначение за жилище и затова счита, че жалбата й трябва да бъде разгледана по същество. Моли да се отмени оспорената заповед и да се присъдят направените разноски.

Административният орган не взема становище по жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са пряко и неблагоприятно засегнати от оспорената заповед, в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено с препоръчано писмо на 14.10.2015 г. Жалбата е срещу индивидуален административен акт, който съгласно нормата на чл.216, ал.5 ЗУТ може да се оспори по реда на чл.215 ЗУТ. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения:

За да прекрати образуваното административно производство пред него, началникът на РДНСК ЮЦР е констатирал, че оспореното разрешение за строеж № 79 от 18.08.2015 г. е издадено въз основа на съгласуван и одобрен проект от 17.08.2015 г.; че М.С.Г., С.Д.Г., Й.Г.Д. и Д.Г.Д. са собственици на трети етаж от жилищната сграда на ул.“Чернишевски“ № 34, който представлява самостоятелен апартамент със самостоятелен вход, ведно с 1/3 идеална част от стълбището, югозападното и северното избени помещения, 1/3 идеална част от общите части на сградата, от тавана и от правото на строеж върху дворното място; че видно от схема № 15-260661 от 23.06.2015 г. на СГКК Пловдив, съседни на преустройвания самостоятелен обект в сградата са: на същия етаж няма съседи, под обекта – самостоятелен обект с идентификатор 56784.514.135.1.4 (собственост на М.С.Г., С.Д.Г. и Й.Г.Д.), и над обекта – самостоятелен обект с идентификатор 56784.514.135.1.2. Съответно началникът на РДНСК ЮЦР е приел, че е спазено изискването на чл.38, ал.3 ЗУТ, тъй като жалбоподателите се явяват собственици на обект, непосредствен съсед на преустройвания с предназначение за склад, а не жилище. Следователно М.С.Г., С.Д.Г. и Й.Г.Д. не попадат в кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл.149, ал.2, т.2 ЗУТ и жалбата им е недопустима като подадена от лица, които не доказват наличие на правен интерес от обжалване на издаденото разрешение за строеж.

От представената преписка се установява, че оспореното разрешение за строеж № 79 от 18.08.2015 г. на главния архитект на район „Западен“, община Пловдив, е издадено по повод заявление с вх.№ 2-9400-1420 от 22.07.2015 г. на Д.П.П., на когото е разрешено за извърши строеж на обект: „Промяна на предназначението на жилище, находящо се на първи жилищен етаж в жилищна сграда (самостоятелен обект с идентификатор 56784.514.135.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Пловдив) в ателие“. Установява се още от приложените в административната преписка нотариални актове и скици от СГКК Пловдив, че възложителят на строежа Д.П.П. е собственик на целия първи етаж от масивната жилищна сграда, построена в дворното място, съставляващо парцел ХVІ, кв.440, съгласно нот. акт № 138, том VІІ, дело № 4552 от 1969 г. на Пловдивския народен съд, Х.Н.И. е собственик на целия втори етаж от същата жилищна сграда съгласно нот. акт № 27, том 30, дело № 11244 от 1998 г. на Пловдивския районен съд, а жалбоподателката М.С.Г. заедно с останалите наследници на починалия си съпруг Д.Г. С.Д.Г., Й.Г.Д. и Д.Г.Д. са собственици на третия етаж от жилищната сграда съгласно нот. акт № 166, том ХІІ, дело № 4680 от 1970 г. на Пловдивския народен съд. Т.е., безспорно се установява, че всеки жилищен етаж представлява самостоятелно жилище, което е собственост на различни лица, т.е., сградата се намира в режим на етажна собственост.

Видно от обяснителната записка към част „Архитектурна” на одобрения инвестиционен проект, се извършва промяна на предназначението на жилището на първия етаж в ателие. Строежът не налага никакви промени по части В и К и електроинсталации, като се променят единствено наименованията на съществуващите помещения. Съществуващото остъкляване на терасата се заменя с алуминиева дограма, премахва се частично неносещ зид около 1 м, но по фасадата и общите части на сградата няма никакви промени.

Жалбоподателката не е собственик на първия етаж, а е собственик на жилището на третия етаж. Обстоятелството, че жалбоподателката е собственик на югозападното и северното избени помещения, които се твърди, че са жилищни и винаги са се ползвали като такива, в случая е без правно значение, доколкото по делото липсват доказателства за смяната на тяхното предназначение и за декларирането на това обстоятелство пред общинската администрация. Извършеното заснемане през 1968 г. не може да санира пропуска на жалбоподателката и нейния съпруг или съответно неговите наследници към настоящия момент да извършат промяната на предназначение-то на сервизните помещения в жилищни съобразно изискванията на ЗТСУ и ЗУТ – въз основа на надлежно издадено разрешение за строеж, инвестиционни проекти и удостоверение за въвеждане в експлоатация. Следователно тези избени помещения не могат да бъдат третирани като жилищни, те остават със статут на сервизни, обслужващи помещения, съответно нямат характер на самостоятелен жилищен обект и техните собственици не могат да се ползва с правата на собственици на жилища.

При тези факти съдът намира, че жалбоподателката действително няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл.149, ал.2, т.2 ЗУТ. Вярно е, че цитираната правна норма предвижда, че в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж – заинтересовани лица са лицата по чл.38, ал.3 и 4 и чл.39, ал.2 ЗУТ. Но в настоящия случай жалбоподателката не е от кръга на лицата посочени в чл.38, ал.3 и 4 и чл.39, ал.2 ЗУТ, защото не е собственик на жилище – непосредствен съсед на обекта, чието предназначение се променя. Нейното жилище се намира през един етаж от жилището, чието предназначение се променя в ателие, следователно за издаване на процесното разрешение за строеж не е било необходимо предварителното писмено нотариално заверено съгласие на М.Г., а само на собственика на втория етаж Х.Н.И., каквото е налице по преписката.

След като няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл.149, ал.2, т.2 ЗУТ, жалбоподателката не разполага с право на жалба против издаденото разрешение за строеж. Обстоятелството, че самото разрешение за строеж й е било съобщено, не означава непременно, че тя има право на жалба. Процесуалната легитимация на правните субекти е определена в закона и не може да бъде променена от извършването или неизвършването на определени фактически действия от страна на общинската администрация (както в случая – от съобщаването за издаденото разрешение за строеж). Предвид липсата на предпоставките за надлежно упражняване на правото на жалба изводът на административния орган за недопустимост на жалбата на М.Г. е правилен и обоснован, в съответствие с материалноправната норма на чл.149, ал.2, т.2 ЗУТ.

Предвид всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Разноски в настоящото производство не са направени, поради което не се дължат такива на страните. Затова и на основание чл.216, ал.5 ЗУТ Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на М.С.Г., ЕГН **********,***, против заповед № ДК-10-ЮЦР-80 от 07.10.2015 г. на началника на РДНСК ЮЦР.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Административен съдия: