РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 802

 

гр. Пловдив  09 април  2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав  в публично заседание на девети януари през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

 

                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря МАРИНА ЧИРАКОВА, като разгледа докладваното от председателя  административно дело № 3067 по описа за 2018 год. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на Е.Д.А., ЕГН **********,***, против ревизионен акт № Р-16001617008166-091-001/25.06.2018 г., издаден от Н. Ж.К.на длъжност началник сектор, възложил ревизията и З.Г.Т.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив – ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърдена с решение № 520/ 10.09.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с което на лицето са установени допълнително задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 2012 г. до 2015 г. общо в размер на 2306,28 лв. и лихви 923,41 лв., данък върху годишната основа по чл.17 от ЗДДФЛ на лицето за 2015 г. в размер на 997,04 лв. и лихва от 217,72 лв., както и допълнително установените задължения за ДОО за периода 2011 г. – 2015 г. в размер на 3632,76 лв. и лихва от 1862,06 лв., допълнително установени задължения за здравно осигуряване за периода 2011 г. – 2015 г. в размер на 1615,27 и лихва в размер на 829,82 лв., както и ДЗПО-УПФ за периода 2011 г. – 2015 г. в размер на 1419.04 лв. и лихви от 727,34 лв.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт, потвърден с решението на горестоящия орган. Твърди се, че ревизионният акт е неправилен и постановен при допуснати съществени процесуални нарушения. Посочва се, че при извършената ревизия не се вземат предвид представените от лицето писмени удостоверителин документи. Посочва също, че за нуждите на земеделието и магазин за хранителни стоки са били закупувани автомобили, които са ползвани докато се амортизират. След това били продавани или предавани на Белканто. Счита за неправилен подходът на приходната администрация, тъй като в таблиците на ревизионния акт изобщо не се споменават годините на производство на автомобилите, за да се прецени тяхната амортизация, а оценъчната експертиза дава много завишени стойности. Освен това, въпреки потвърдените стойности, на които са били продадени автомобилите, се правят нови оценки, без да е взето предвид моментното им състояние. Посочва, че не се упоменати годините на първоначална регистрация на автомобилите, за да се прецени тяхната амортизация. Според лицето определените с експертизата продажни цени на автомобилите са необосновано завишени. Жалбоподателката твърди, че независимо от обстоятелството, че купувачите са потвърдили платените от тях суми и те съвпадат с вписаните в договорите за продажба, органите по приходите са възложили експертиза за тези автомобили без да се взема предвид състоянието на автомобилите при продажбата им. Не е взето предвид и обстоятелството, че част от амтомобилите са били продадени от ревизираното лице като пълномощник на други лица, поради което парите от тази сделки не са постъпили в патримониума на жалбоподателката, а в други липсва подпис на продавача или положеният такъв не е на ревизираното лице. Счита, че са налице множество неточности относно изчисленията на сумите. В тази връзка претендира отмяна на ревизионния акт и присъждане на разноските по делото.

Ответникът по жалбата - директор на Дирекция ОДОП – гр.Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Д., излага становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да я остави без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – гр.Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, съобразно с разпоредбата на чл. 160 от ДОПК, прие за  установено следното:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящият в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от директора на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр.Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

В тази връзка следва да се посочи, че жалбата е попадена чред административния орган на 02.10.2018 г., като не се представят доказателства  за това дали изпратеното на 01.09.2018 г. писмо за постановеното решение на по-горестоящия орган е било получено от лицето. Поради това съдът намира, че жалбата се явява подадена в срок.

Ревизията е повторна за лицето. Започнала е въз основа на решение № 664 от 09.11.2017 г. на директора на дирекция ОДОП – Пловдив, съгласно заповед за възлагане на ревизия № Р-16001617008166-020-001/23.11.2017 г., издадена от Н. Ж.К.– началник сектор при ТД на НАП – Пловдив. Съгласно заповедта, срокът за извършване на ревизията е бил определен на два месеца, считано от връчването на заповедта, което е сторено на 04.12.2017 г. по електронен път /л.653 и л.654 по делото/. Съобразно цитираната заповед ревизираният период обхваща периода 01.01.2011г. - 31.12.2015 г. и обхваща годишен и авансов данък по ЗДДФЛ, данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, ДОО, здравно осигуряване и ДЗПО-УПФ. Заповедта е изменена със заповеди № № Р- 16001617008166-020-002/02.02.2018 г. със срок до 02.03.2018 г., № Р- 16001617008166-020-003/02.03.2018г., със срок до 04.04.2018 г. със заповед № Р- 16001617008166-023-001/15.03.2018г. ревизията е била спряна, а със заповед № Р- 16001617008166-143-001/16.04.2018г. е била възобновена.

В срок е издаден ревизионен доклад № Р-16001617008166-092-001/22.05.2018г., констатациите на който са дали основание на ревизиращите да издадат процесния ревизионен акт. 

Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложената по делото упълномощителна заповед № РД-09-1/ 03.01.2017 г. и приложения № 1 и № 2 към нея, издадена на основание чл. 11, ал. 3 във връзка с чл. 11, ал. 1 от ЗНАП и § 8 от ДОПК от директора на ТД на НАП гр. Пловдив.

Ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК.

Установено е, че ревизираното лице е местно физическо лице по смисъла  на чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 6 и чл. 8 от ЗДДФЛ, за доходите, получени през отделните данъчни (календарни) години, попадащи в обхвата на ревизията.

Лицето няма регистрация като ЕТ и не притежава дялове в търговски дружества. Констатирано е, че за ревизираните данъчни периоди жалбоподателката А. не е подала ГДД и не е декларирала доходи за облагане по ЗДДФЛ. Установено е, че през периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. лицето е работило по трудов договор в ЕТ „Ели – Н.А.“.

Установен е дължим годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ по години, както следва:

-        за 2012 г. в размер на 622,82 лв. и лихви 325,98 лв.

-        за 2013 г. в размер на 945,05 лв. и лихви 398,62 лв.

-        за 2014 г. в размер на 412,47 лв. и лихви 132,07 лв.

-        за 2015 г. в размер на 347,75 лв. и лихви 75,94 лв.

С РА е установен дължим данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 997,04 лв. и лихви 217,72 лв.

Установено е, че жалбоподателката А. е семейна – съпруг Н. М.А., с две деца. 

С протокол № 1429973/20.02.2018 г. са присъединени всички  доказателства, събрани в хода на предходното ревизионно производство на лицето, приключило с издаването на РА № 16001617000601-091-001/ 21.08.2017 г.

С протокол № 1429980/16.05.2018 г. е присъединен  ревизионен доклад № Р-16001617008168-092-001/15.05.2018 г., издаден на Н.А.– съпруг на ревизираното лице  и събрани хода на тази ревизия документи.

За нуждите на ревизията с оглед изясняване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на жалбоподателката, са извършени процесуални действия, подробно описани в констативната част на изготвения РД, неразделна част от РА, имащи отношение към определяне на данъчните задължения на ревизираното лице. На ревизираното лице са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, с които са изискани данни, сведения, документи и обяснения, които имат отношение към източниците и размера на доходите й, както и направените разходи за издръжка на домакинството, притежаваното движимо и недвижимо имущество, притежавани финансови активи, банкови сметки и депозити, вземания от трети лица и други за ревизирания период. От страна на ревизираното лице са представени документи и обяснения. 

Така при ревизията е установено, че за ревизирания период жалбоподателката Е.А. и съпругът й Н.А., в режим на СИО, са продали над 40 автомобила и едно ремарке за товарен автомобил на обща стойност, заявена пред нотариуси, в размер на 38 200,00 лв. От купувачите са изискани писмени обяснения относно заплатената от тях действителна цена при покупката. В отговор на изпратените искания и изисканите обяснения голяма част от купувачите са заявили заплатена от тях цена, която според свидетелските обяснения е над два пъти по-висока, от посочената в договорите за продажба.

При извършената ревизия на Н.А. е възложена и извършена експертиза, която определя диапазон на пазарната цена към датата на продажбата на моторни превозни средства по смисъла на & 1, т. 8 от ДР на ДОПК, във връзка с & 1, т. 10 от ДР на ДОПК.

На л.50 - 51 по делото в ревизионния акт е изготвена таблица, в която са посочени имената на купувачите на автомобили, марката и модела на МПС-то, датата на продажбата, сумата по договора за покупко-продажба, платената от купувача сума, заявена в писмените обяснения пред органите на МВР, определената с експертизата цена при продажбата и стойността приета от органите по приходите като получен доход от Е. и Н.А..

С ревизията приходите от продажбата на МПС са определени, като е  сравнена вписаната пред нотариуса сума в договора, цената, заявена от  купувачите пред органите на МВР в писмените обяснения и определената с експертизата средна цена при покупката на МПС. Ревизиращите са приели като доход от продажбата на автомобили заявената цена от купувачите пред органите на МВР или определената с експертизата средна цена. Така за жалбоподателката Е. и съпругът й Н.А. в режим на СИО са определени доходи от продажби на 42 автомобила и едно ремарке за товарен автомобил по години, както следва:         

-        за 2011 г. общо в размер на 11 270,00 лв. за лицето 5 635,00 лв.

-        за 2012 г. общо в размер на 61 110,00 лв. за лицето 30 555,00 лв.

-        за 2013 г. общо в размер на 99 660,00 лв. за лицето 49 830,00 лв.

-        за 2014 г. общо в размер на 63 810,00 лв. за лицето 31 905,00 лв.

-        за 2015 г. общо в размер на 52 870,00 лв. за лицето 26 435,00 лв., от които за жалбоподателката А. са определени получени доходи от продажбата на МПС в размер на ½ от посочените суми по години.

Така установени от продажбата на МПС доходи са определени от приходната администрация като доходи от стопанска дейност, които от своя страна са облагаеми съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, според която по реда на ал. 1- 6 се облагат доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец.  

Определени са разходи за покупка на автомобилите по аналог въз основа на данни от други търговци на автомобили. Установена е средна търговска надценка по години, с която са работили други търговци със същия предмет на дейност. Така за 2011г. е определена надценка от 13,24 % г., за 2012 г. 42 %, за 2013 г. - 20,54%, за  2014 г. - 14,54 % и за 2015 г. - 15,86 %. По години са определени разходи за лицето в следния размер: за 2011 г. - 4 976,15 лв., за 2012 г. – 24 959,16 лв., за 2013 г. – 41 338,98 лв., за 2014 г. – 27 854,90 лв. и за 2015 г. – 22 816,33 лв.

Извършен е анализ на представените документи, писмени обяснения, декларации, отговори от направени запитвания до трети лица, като е констатирано, че за данъчни периоди от 2011 г. до 2015 г. са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а именно налице са данни за укрити приходи или доходи, което води до определяне на данъчните основи за посочения период по реда на чл. 122, ал. 2 от същия кодекс. Поради това на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК на лицето е връчено уведомление /л. 629 по делото/, с което е уведомено, че при извършването на ревизията са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, поради което основата за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за посочените периоди ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК.

Предвид установеното обстоятелство по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите пристъпва към определяне на основата за облагане с данъци като взема предвид всяко от относимите към лицето обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Установените източници и размерът на доходите/приходите за ревизираните периоди, посочени по-горе в изложението.

В настоящото съдебно производство се изслуша съдебно- счетоводна експертиза, която след преглед на счетоводствата на посочените фирми, установява следните обстоятелства. При ЕТ „***“, закупил товарен МПС  Мерцедес Спринтер, се установява автомобилът да е заведен в счетоводството на купувача на 01.01.2016 г. с отчетна стойност  1008,32 лв., като са взети стопански операции – Дебит см.205 „Транспортни средства“ на Кредит см. 501 „Каса в лева“ – 1008,32 лв.

В счетоводството на ЕТ“В. Я. - Ани“, закупил автомобил  „Джип Компас спорт“ 2,4  на 12.12.2012 г., който е осчетоводен по Дебита на см. 304/3 Стоки „Специален ред на облагане“ на стойност 2000 лв., както и Мерцедес 270 на 08.03.2013 г., осчетоводен по дебита на см. 304/3 Стоки „Специален ред на облагане“ на стойност 1000 лв. и Мерцедес С 320 ЦДИ на дата 12.12.2012 г., осчетоводен по дебита на см. 304/3 Стоки „Специален ред на облагане“ на стойност 2000 лв.

Закупен е автомобил Мерцедес 312 Д от „Лъки и Сие –***“ ЕООД, който в счетоводството на дружеството е заприходен по Дебита на см. 205 „Транспортни средства“ на стойност 1000 лв.

По делото се изслушаха свидетелите, закупили част от процесните автомобили.

Свид. И.А.М.твърди, че е закупил автомобил от Е. и Н.А. в началото на 2015 г., марка „Мазда“ MPV за 900 лева. Подписали договор пред нотариус.

Свид. Н.Г.Н.твърди, че е закупил автомобил БМВ през лятото на 2014 г. на цена 1800 или 1900 лева, не си спомня точно. Сключили договор пред нотариус. Производството на колата била 2005 или 2006 г. Викали го два пъти в полицията и три пъти в НАП, за да го разпитват. Колата била скапана. Отказал се да я кара, защото му искали много пари за поправка.

Свид В.Г.П.твърди, че е закупил от жалбоподателя камионче „Ивеко“ през 2013 г. за 400 лева. Не било в движение, било за възстановяване. Производството на колата било 1996 г. Не е в движение и до момента, не са го възстановили.

Свид. Ю.А.П., който твърди да е закупил от жалбоподателя през есента на 2012 г. автомобил „Ауди - А6 комби“. Твърди, че колата била разбита. Платил за нея 300 лева. Производството на колата било 1999-2000 г. Св. посочва, че разбира от двигатели – това е завършил, и искал да я направи колата.

Свид. Д.А.А.твърди, че е закупувал от Н. автомобили в качеството си на пълномощник на В. Я. и К.Ш., които са управители на фирми и го били упълномощили. Доколкото си спомня, купил три автомобила за В. и един за К., като за фирми. На В. били „Мерцедес“ и един „Джет Компас“, а на К. -„БМВ“. Доколкото си спомня, сделките за двата автомобила на В. били в един ден, а третият автомобил - на друга дата, даже в друга година.

Посочва, че работи при В.. Спомня си, че за двата автомобила платил по 2000 лева. Единият „Мердецес“ бил за 1000 лева, другият -  за 2000 лева, а третата кола струвала също 2000 лева. На К. пак била ниска цената - 1200 лева. За един автомобил си спомня, че е подписвал договор, но за другите е присъствал при нотариуса. Сигурен е в цените, защото изискванията били плащанията над 10 хиляди лева да се извършват по банков път. Посочва, че когато собственикът не може да отиде, ходел той да сключва сделките, за което има пълномощно. Ходел също и в КАТ. Автомобилите ги възстановявали или бракували. Спомня си, че единият „Мерцедес“ напълно го разглобили, а другите ги възстановявали, а след това ги продали. Посочва, че било трудно да се възстановят тези автомобили.

Свид. С.Н.С.посочва, че не е закупувал автомобил от Н., а от В. Я.. Н.А. не е присъствал. При нотариус сключили договор за покупка на автомобил. Не си спомня годината. Автомобилът бил марка „Мерцедес Вито“ – бус. Не е давал пари на Н.А.. Автомобилът бил развален и отишъл на ремонт при В. Я.. Всички пари ги дал на В.. В договора посочили, че е купил за някаква сума, но не си спомня точно колко. Парите обаче били дадени на В., а те /В. и Н./ какво са се разбрали, не знае.

Свид. Б.Б.Г.посочва, че е закупувал автомобил „Ленд ровър“ през 2012 г., за който изготвили договор. През тези св. имал фирма за изкупуване на цветни и черни метали и се интересувал от автомобила като за желязо. Купил го на цена 300 лева. Мислел, че ако не стане нищо от него, ще го продаде за желязо. С брат му решили да го стегнат, но им излязло много скъпо. Мисли, че автомобилът бил производството 2000 година.

По съществото на спора.

На първо място съдът намира, че РА е издаден от компетентни органи по приходите /така чл.119 ал.2 от ДОПК в сега действащата им редакция/, в предвидената за това форма и при липсата на допуснати нарушения на административно производствените правила, очертани в ДОПК за провеждане на ревизионното производство. Съображения в тази насока са изложени по-горе в настоящото решение. Изводите в РА не са опровергани от жалбоподателката с доказателствените средства, допустими в процеса, включително посредством заключенето по назначената съдебно – счетоводна експертиза.

Описаните в обстоятелствената част на настоящото решение факти и обстоятелства са приети за достатъчни като обуславящи извод за наличие предпоставките по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 ДОПК и респект. ревизията да бъде извършена по особения ред:  наличието на данни за укрити приходи или доходи е наложило необходимостта да се приложи особения ред за извършване на данъчна ревизия, предвиден в чл.122 и сл. от ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон. Горните обстоятелства са приети за достатъчни от органа по приходите по реда на чл. 122, ал. 2 да установи допълнително и задължения за ДОО, ЗОВ и ДЗПО.

Установеното противоправно развитие на данъчните правоотношения – последица от проявлението на някой от фактите въведени в чл. 122, ал. 1 ДОПК, обосновало прилагане на особения ред за извършване на ревизионно производство, същността на което е да се установят и анализират, онези от изброените в закона обстоятелства, които са относими към ревизирания данъчен субект, като целта на закона е да се установи възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при нормално развитие на правоотношението.

В производството по съдебно обжалване на РА издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за и第вършване на ревизия при особени случаи, както и спазване на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК, фактическите констатации на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежно събрани и убедителни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им е недопустимо да се възлага на ревизирания субект.

В тази връзка в хода на ревизионното производство е изготвена оценъчна експертиза, която определя диапазон на пазарна цена на процесните четиридесет автомобила към датата на продажбата им съгласно §1, т.8 и т.10 от ДР на ДОПК.

Видно от изготвената в табличен вид справка – л. 657 гръб и следващите по делото/, ревизиращите органи са приели осреднената стойност на всеки от автомобилите, когато липсват други данни за автомобила, освен посочената такава в договора за покупко-продажба. Също така са взели предвид и посочена цена пред органите на МВР, декларирана от купувачите, ако същата не надхвърля установената с експертизата средна пазарна цена.

Тези констатации на приходната администрация не са оборени от жалбоподателя.

Ангажираните свидетелски показания относно придобиването на автомобилите и тяхната цена, както и състоянието, в което са ги купили, съдът на кредитира, тъй като голяма част от св. показания се разминават с декларираните обстоятелства от тях пред КАТ. Така св. Ю.А.П.деклбарира, че е закупил автомобил Ауди А6 на стойност 300 лв, а в същото време е декларирал като цена на придобиване Фолксваген Пасат плюс 4600 лв., св. Б.Б.Г.заяви да е закупил автомобил „Ленд ровър“ на цена 300 лв, а пред органите на КАТ е заявил като цена на придобиване 1000 лв. плюс л.а. БМВ 520, оценен на стойност 3500 лв., св. В.Г.П.твърди, че е закупил от жалбоподателя камионче „Ивеко“ за 400 лева, а пред органите на КАТ е заявена цена от 1000 лв. Св. Н.Г.Н.твърди, че е закупил автомобил БМВ през лятото на 2014 г. на цена 1800 или 1900 лева,  а пред органите на КАТ заявява, че цената е Ауди А6 плюс сума, св. С.Н.С.не посочва в с.з. сума на придобиване на автомобила. Останалите свидетелски показания съдът не кредитира също, тъй като ги намира за заинтересовани, предвид на обстоятелството, че същите са страна по сделките с продавача.

Видно е също така от справките относно техническите характеристики на автомобилите и за промяна на регистрацията към датата на продажбата и след това, приложени по делото/ л.913 и сл./, че автомобилите са предмет на последващи продажби и не са бракувани, за да се твърди от жалбоподателката и свидетелите, че същите изключително амортизирани и негодни за движение.

Изслушаната съдебно-счетоводна експертиза не установява нещо различно, установено вече с ревизията, а и фактът на осчетоводяване на първични счетоводни документи от получателя по сделките, не може да установи по безспорен начин пазарната цена на стоките, предмет на продажбата.

Въз основа на установеното, е изчислена годишната данъчна основа и са определени и задълженията, след приспадане на дължимите ЗОВ. Така за  2011 г. на лицето са определени приходи от продажба на автомобили в размер на 4 385,00 лв. и разходите от 4 976,15 лв. на 3 872,30лв. Установен е  облагаем доход за 512,70 лв. и дължими вноски за ЗОВ, като в този случай не е установен дължим данък.

За 2012 г. са определени приходи от продажба на автомобили общо за 30 555,00 лв. и разходи 24 959,16 лв. , поради което е установен облагаем доход от 5 595,84 лв. и дължими вноски за ЗОВ за 1 443,73 лв.  Определен е данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 622,82 лв.   За 2013 г. са определени приходи от продажба на автомобили общо на 48 680,00 лв. и разходите от 40 384,94 лв., при установен облагаем доход 8 295,06лв. и дължими вноски за ЗОВ  - 2 140,12 лв., е изчислен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 923,24 лв.  За 2014 г. са определени приходи от продажба на автомобили общо в размер на 31 905,00 лв. и разходи 27 854,90 лв., при установен е облагаем доход от 4 050,10 лв. и дължими вноски за ЗОВ за 1 300,32 лв., е определен    дължим годишен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 412,47 лв.  За 2015 г. на лицето са определени приходи от продажба на автомобили общо в размер на 26 435,00 лв. и разходи 22 816,33 лв., при установен е облагаем доход 3 618,67 лв. и дължими вноски за ЗОВ за 1 300,32 лв. , е установен дължим годишен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 347,75 лв. 

Предвид изложеното съдът намира за правилно възприетите от приходната администрация изводин, че описаната фактическа обстановка обуславя наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, според който са „налице данни за укрити приходи или доходи“, както и основанията на чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК, а именно „до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация“.  

Направената съпоставка на получените доходи с направените разходи на жалбоподателката установява и несъответствие на паричните средства за 2015 г. в размер на 9 970,38 лв. Прието е с РА, че това несъответствие на получените доходи и извършените разходи за 2015 г. на А.  представлява придобит доход от други източници, поради което начисленият от страна на органа по приходите данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ на лицето за 2015 г. в размер на 997,04 лв. и лихви от 217,72 лв. следва да бъде потвърден.

Няма спор, че ревизираното лице е задължително осигурено лице на основание чл. 4, ал. 3, т. 1 или т. 2 от КСО и чл. 40, ал.1, т. 2 от ЗЗО, поради което същото дължи и вноски за ДЗПО-УПФ. Осигурителните вноски за лицата, упражняващи трудова дейност на горното основание са за  сметка на осигурените лица и се дължат  авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

В случаите когато органите по приходите установят данни за укрити приходи, това е основание да се приеме, че лицето е извършвало трудова дейност, за която са дължими задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и ЗЗО. В конкретния случай, тази трудова дейност е доказана. Поради това, въз основа на установените обстоятелства по реда на чл.122 ДОПК, ревизията е преминала към специфичния процесуален ред за извършване на ревизионно производство по ДОПК за установяване размера на дължимите данъци, а установените задължения дават основание да се приеме, че от страна на ревизираното лице се дължат и начислените осигурителни вноски.

Предвид изложеното съдът намира жалбата за неоснователна и следва да бъде оставена без уважиние.

На основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника следва да бъде присъдена равностойността на осъществената юрисконсултска защита. Съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде присъдена сумата от  965,92 лв.

Мотивиран от гореизложеното, и на основание чл.160 ал.1 от ДОПК, Административен съд - Пловдив, XIV състав,

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Д.А., ЕГН **********,***, против ревизионен акт № Р-16001617008166-091-001/25.06.2018 г., издаден от Н. Ж.К.на длъжност началник сектор, възложил ревизията и З.Г.Т.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив – ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърдена с решение № 520/ 10.09.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с което на лицето са установени допълнително задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 2012 г. до 2015 г. общо в размер на 2306,28 лв. и лихви 923,41 лв., данък върху годишната основа по чл.17 от ЗДДФЛ на лицето за 2015 г. в размер на 997,04 лв. и лихва от 217,72 лв., както и допълнително установените задължения за ДОО за периода 2011 г. – 2015 г. в размер на 3632,76 лв. и лихва от 1862,06 лв., допълнително установени задължения за здравно осигуряване за периода 2011 г. – 2015 г. в размер на 1615,27 и лихва в размер на 829,82 лв., както и ДЗПО-УПФ за периода 2011 г. – 2015 г. в размер на 1419.04 лв. и лихви от 727,34 лв.

ОСЪЖДА Е.Д.А., ЕГН **********,*** да заплати на Национална агенция за приходите, Дирекция ОДОП – Пловдив сумата от 965,92 лв./деветстотин шестдесет и пет лева и деветдесет и две стотинки/, представляващи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването за неговото изготвяне с препис за страните.

 

 

 

                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :  /п/