РЕШЕНИЕ

494

гр. Пловдив,  07.03.2019год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав :                                                                                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА                                                                                                   

при секретаря ДОБРИНКА ТРЪНГАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 3390 по описа за 2018год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата.

Образувано е по жалба на Т.М.Ш., ЕГН ********** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0281-000734 от 23.10.2018г. на началник сектор към ОД на МВР Пловдив, РУ Карлово, с която на основание чл. 171, т.1, б."б" от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността,но  не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят моли да се отмени оспорвания акт като незаконосъобразен. Твърди да са допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон,тъй като не бил посочен номера на СУМПС, което се отнема, допускало се немотивирано предварително изпълнение, не били отразени резултатите от кръвната проба,не бил указан срока на мярката. Твърди и,че отнемането на СУМПС причинява неудобства поради необходимостта да се грижи за малкото си дете и болни родители,за което му е необходимо и МПС. Поддържа,че показанията са били повлияни от медикамент,изписан му от лекар.

Ответникът- Началник сектор към ОД на МВР, гр.Пловдив, РУ Карлово не взема конкретно становище по жалбата.

Съдът, като разгледа направените възражения и приложената административна преписка,намери за установено следното:

За допустимостта:

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

По същество:

Приобщен по делото е Актът за установяване на административно нарушение № 977569 от 22.10.2018г.

Констатациите, изложени в акта се свеждат до следното: На 22.10.2018г., около 17,35 часа, на общински път PDV1082-кв.6+800 по посока гр.Карлово-с******, Т.Ш., като водач на МПС лек автомобил „БМВ 5 ЕР “ с рег.№ ********, е употребил наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство дрегер DRUGTEST 5000 с фабр.№ ARAM-0008, който отчел наличие на метамфетамин. Водачът не приел показанието на техническото средство и пожелал да даде кръвна проба за хим.-токс. Лабораторно изследване. Издаден му бил талон за медицинско изследване № ******.

Въз основа на така съставения АУАН и констатираното с него нарушение е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителни административни мерки , с която на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т.1, б."б" от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление.

Следва да се отбележи,с оглед възраженията на жалбоподателя, че отнетото свидетелство е описано по номер изрично в мотивната част на заповедта.

Представени по делото са още Заповед №317з-391 от 06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР-Пловдив, издадена на основание Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.172,ал.1 от ЗДвП началниците на сектори Охранителна полиция в РУ на МВР са  оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни марки; Във връзка с компетентността на органа, издал оспорваната заповед е представена и Заповед № 8121К-1420 от 12.04.2016г. за назначаване на Д.Г.Н.на длъжност началник на сектор „Охранителна полиция“ към РУ Карлово.

Представени са още Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, копие от съдебна химико-токсикологична експертиза по ДП № 67-Рп/2018г. по описа на ВОП-Пловдив, копие от ръководство за работа с DRUGTEST 5000 с фабр.№ ARAM 0008, протокол за проверка годността на техническото средство и методически указания за работа.

Видно от последните е,че използваното техническо средство е било изправно към момента на извършване на теста. Поради несъгласието на водача с резултата от техническото средство е съставен представения талон за изследване,който е описан и в химико-токсикологичната експертиза. Според същата при изследване на кръвната проба,дадена от водача в рамките на определения 1 час, не са констатирани наркотични вещества или психоактивни елементи. Изрично е отбелязано,че не се доказва присъствие на амфетаминов тип стимуланти или метамфетамин,предвид констатацията в АУАН и в заповедта за отчетено наличие на метамфетамин.

Оспорваната заповед е издадена в деня на съставяне на АУАН, като в нея е отбелязано издаването на талон за медицинско изследване, но не и данните дали е проведено такова и с какъв резултат.

Установява се,че водачът в указания срок и място се е явил да даде кръвна проба-изрично описано в представената експертиза. Приложеният  Протокол е съответен на образецът от приложение № 2 към чл.5,ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Видно от писмо на Военно-окръжна прокуратура -Пловдив, срещу водача е образувано досъдебно производство № 67-Рп/2018г. въз основа на изпратено по комбетентност БП № 614/2018г. по описа на РУ-Карлово във връзка с констатираното нарушение,като понастоящем му е повдигнато обвинение за престъпление по чл.354а,ал.3,т.1 от НК.

При така установената фактическа обстановка съдът намира,че оспорваната заповед за прилагане на ПАМ е незаконосъобразна.

Според нормата на чл. 171 от ЗДвП, принудителните административни мерки, предвидени в закона, включително от категорията на процесната такава, се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

Съответно, на основание чл. 171, т.1 от ЗДвП, принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" се налага на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест ,както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 ЗДвП, е извършено от водач на МПС административно нарушение, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица.

При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на предвидения в закона срок, принудителната мярка се счита за отпаднала.

В случая, съобразно възприетото от ответника в мотивната част на заповедта,  предпоставките за налагане на ПАМ е управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози установено с тест.

Показанията на техническото средство са били оспорени и е дадена кръвна проба. При наличието на кръвна проба законът предвижда именно резултатите от нея да са определящи – чл.171 ал.1 т.1 б.“б“ in fine от ЗДвП.

От представената по делото експертиза се установява по категоричен начин, че жалбоподателят не е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози в деня на проверката.

 В тежест на административния орган, издал оспорения акт, е да докаже пред съда наличието на извършено административно нарушение, за преустановяването на което е издадена принудителната административна мярка, в която връзка безспорно е представен редовно съставен АУАН, който се ползва с предвидената от закона доказателствена сила /чл.189 ал.2 от ЗДвП/, но лицето разполага с всички процесуални средства за нейното оборване.

В конкретния случай това е и сторено посредством проведеното медицинско изследване на кръвната проба.

Поради това и се налага извод,че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява липсата на условията, с възникването на които относимата правна норма в случаи като процесния свързва настъпването на определени правни последици, изразяващи се във временно отнемане на свидетелството за управление на МПС.

Ето защо съдът намира,че не са осъществени материалноправните предпоставки, при които възниква правото на административния орган да издаде заповед за налагане на процесната принудителна административна мярка в хипо-тезата на чл.171 т.1 б."б" от ЗДвП.

Следва да се отбележи,че административния орган, в хипотези като процесната /когато лицето е оспорило данните от техническото средство и се е явило да даде кръвна проба при спазване условията по Наредба № 1 от 19.07.2017г., е удачно преди налагането на ПАМ, с оглед спазване правилото на чл.171 т.1 б.“б“ предл. последно от ЗДвП да се изчакват резултатите от изследването на кръвната проба и съобразно тях да се предприемат и последващите действия.

Безспорно е че всяка принудителна административна мярка, с оглед на чл.22 ЗАНН, се прилага за предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. По своя характер принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" има цел да преустанови извършването на административно нарушение - управляването на моторно превозно средство във физическо състояние, което не съответства на установеното от закона, както и да предотврати настъпването на вредни последици. Но тъй като последиците от това административно нарушение са изключително сериозни за целите на Закона за движението по пътищата - да се опази животът и здравето на участниците в движението, чл. 1 ал.2 ЗДвП, законодателят е допуснал фактическото изпълнение на принудителната мярка да става незабавно при установяване на нарушението, т. е. преди издаване на акта, с който мярката се прилага.

Така чл.172, ал.3 от ЗДвП, предвижда възможността за изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство незабавно при установяване на нарушението по чл.171 т.1 б."б" ЗДвП, т. е. само при установяване на основанията за прилагане на мярката от органите, компетентни да установят административното нарушение /в случая посредством проведения на място тест с техническо средство, въз основа на който се съставя и самия АУАН, а не от органа, компетентен да приложи ПАМ/, с което посочените по-горе цели на този етап са постигнати.

Това дава време на органа, компетентен да приложи мярката, да издаде заповедта, с която юридически да приложи мярката, при безспорно установени кумулативни предпоставки за това, вкл. и в аспекта на правилото на чл.171 т.1 б.“б“ предл. последно от ЗДвП.

Аргументи за това могат да се почерпят и от правилата на чл.20 т.3 във вр. с чл.24 ал.1 т.4 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, съобразно които правила СУМПС се отнемат въз основа на съставен акт за установяване на административното нарушение, в изрично предвидените от ЗДвП случаи /такава е хипотезата на чл.172 ал. 3 от ЗДвП/ - чл.21 т.3 от наредбата, респ. същите подлежат на връщане в зависимост от основанието за отнемането им вкл. и след получаване на протокол от химическа експертиза със заключение, че съдържанието на алкохол в кръвта на водача е до 0,5 на хиляда /чл.24 ал.1 т.4 от посочената наредба/. Очевидна тук е липсата на регламентация в хипотезите на употреба на наркотични вещества,но правилата за връщане на СУМПС в случая не касаят законосъобразността на самата ПАМ,а изводът е,че при указано извършване на медицинско изсбедване,преди налагане на ПАМ органът следва да изчака резултатите от същото и да се съобрази с тях.

Предвид изложеното, съдът  намира, че жалбата е основателна, оспорената Заповед – незаконосъобразна, поради неправилно приложение на материалния закон и като такава следва да бъде отменена.

При този изход на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски в размер на 510лв. заплатени адвокатско възнаграждение и държавна такса. Претендираните куриерски услуги не се присъждат,тъй като същите не са разноски по производството по смисъла на чл.143 от АПК.

Водим от горното, съдът:

 

Р   Е   Ш   И

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0281-000734 от 23.10.2018г. на началник сектор към ОД на МВР Пловдив, РУ Карлово, с която на основание чл. 171, т.1, б."б" от ЗДвП по отношение на Т.М.Ш., ЕГН ********** е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността,но  не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив, да заплати на Т.М.Ш., ЕГН ********** сумата от 510 /петстотин и десет/ лева, разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

                          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала!

Секретар: ДТ

 

МЗ