РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 


Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 737

 

 

гр. Пловдив, 02 април 2019 год.

 

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на пети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при участието на секретаря Б.К., като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 3583 по описа за 2018 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 118 от Кодекс за социално осигуряване (КСО), вр. с чл. 145 и сл. по глава X от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

2. Образувано е по жалба на Д.В.П., ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № 2153-15-225/02.11.2018 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на П., срещу Разпореждане № РО-5-15-00440297/24.07.2018 г. за събиране на суми по ревизионен акт за начет в размер на 2620,28 лв., от които главница в размер на 2321,74 лв. и лихва в размер на 298,54 лв., издадено от Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив и потвърждава същото.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна. Допълнителни съображения са изложен в писмена защита приложена по делото. Претендират се сторени в производството разноски.

3. Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ - Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Подробни съображения са изложени в приложено по делото писмено становище. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. За допустимостта:

4. Жалбата е подадена срещу годен за оспорване административен акт в предвидения за това срок и при наличието на правен интерес. Това налага извод за процесуалната й ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. Със Заповед № ЗР-5-15-00416310/18.05.2018 г. /л. 81/ на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл. 107 от КСО, е възложено извършването на частична ревизия по разходите на ДОО от главен инспектор по осигуряването Р.М.на Д.Т.Б., С.М.Ш., И.С.Р.и Д.В.П., във връзка с отменени актове на органите на медицинската експертиза. Ревизията обхваща периода от 01.06.2016 г. до 30.11.2017 г., като срокът за извършването й е определен в размер на 10 дни, считано от датата на връчване на заповедта (в случая заповедта е връчена на Д.Т.Б., И.С.Р.и Д.В.П. на 29.05.2018 г., а на С.М.Ш. на 11.06.2018 г.).

В хода на ревизията са проверени следните документи (стр. 1 от Анализ към РА за начет – лист 75 по делото): Експертно решение № 2916 от зае. 113 от 27.06.2016 г. на 3-ти състав на ТЕЛК към МБАЛ "Пловдив" АД; Решение № 8900/13.07.2016 г. на Медицинската комисия при ТП на НОИ - Пловдив; Експертно решение № 34 от 20.01.2017 г. на НЕЛК - специализиран състав по очни к болести - 30; Експертно решение № 2023/28.04.2017 г. от зас. 75 на ТЕЛК на 3-ти състав на ТЕЛК към МБАЛ "Пловдив" АД; Решение № 6396/19.05.2017 г. на Медицинската комисия при ТП на НОИ - Пловдив; Експертно решение № 481 от 28.09.2017 г. на НЕЛК - специализиран състав по очни болести - 30; Разпореждане № **********, Протокол № 1393 от 10.10.2016 г. на Ръководител на "ПО"; Разпореждане № **********, Протокол № 2140-15-670/24.11.2017 г. на Ръководител на "ПО"; Справка за неправилно изплатена пенсия № ********** от 29.11.2017 г.; Становище от д-р Д.И.- лекар председател на медицинската комисия в ТП на НОИ - Пловдив от 02.01.2018 г.

Въз основа на тези документи, ревизиращият орган е установил, че:

Експертно решение № 2916/27.06.2016 г. на 3-ти състав на ТЕЛК към МБАЛ "Пловдив" АД, с което на лицето С.А.Я.са определени 100 % трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане/ и чужда помощ с дата на инвалидизиране - 04.05.2016 г. за срок от една година, е обжалвано от Медицинската комисия при ТП на НОИ - Пловдив пред НЕЛК с Решение № 8900/13.07.2016 г. на Медицинската комисия при ТП на НОИ - Пловдив по отношение на процента трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане/ и определената чужда помощ.

Решението е отменено с Експертно решение № 34 от 20.01.2017 г. на НЕЛК -специализиран състав по очни болести - 30 и е върнато за ново освидетелстване, съобразено с направените забележки и препоръки. НЕЛК по очни болести взема решение след преглед на медицинска документация като приема, че тя е недостатъчна за определяне на процента неработоспособност. НЕЛК по очни болести коментира липсата на първична медицинска документация за диагностициране, проследяване и лечение на хронично очно заболяване според изискванията на чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза/НМЕ/2010 г. Съгласно посочената норма степента на трайно намалената работоспособност се определя въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло.

Трети състав на ТЕЛК при УМБАЛ "Пловдив" АД освидетелства отново лицето и определя нова трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане/ -88,35 % за срок от 1 година с Експертно решение № 2023/28.04.2017 г.

Експертно решение № 2023/28.04.2017 г. на ТЕЛК при УМБАЛ "Пловдив" АД също е обжалвано с Решение № 6396/19.05.2017 г. на Медицинската комисия при ТП на НОИ - Пловдив. Специализиран състав по очни болести - 30 на НЕЛК с председател: д-р М. Д. и членове: д-р М. Г., д-р Е.И. и д-р Цв. Ц. на свое заседание № 115 от 28.09.2017 г. го отменя и постановява нова оценка на работоспособността - 35 на сто. Издадено е Експертно решение на НЕЛК № 481/28.09.2017 г.

С Разпореждане № **********, Протокол № 1393 от 10.10.2016 г. на Ръководителя "ПО" при ТП на НОИ - Пловдив на С.А.Я., ЕГН ********** е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, на основание чл. 74, ал. 1 във връзка с чл. 98, ал. 7 от КСО, считано от 04.05.2016 г. – началната дата на инвалидизиране. Пенсията е отпусната въз основа на Експертно решение № 2916/27.06.2016 г. на 3-ти състав на ТЕЛК при МБАЛ - Пловдив АД, с което на Я. е определена 100 на сто с чужда помощ трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане/. Разпореждането  е постановено в едномесечния срок по чл. 30, ал. 7 от НПОС, като пенсията е отпусната до окончателно приключване на процедурата по освидетелстване на лицето.

След приключване на процедурата по освидетелстване е издадено разпореждане № **********, Протокол № 2140-15-670/24.11.2017 г. на Ръководител на "ПО" при ТП на НОИ-Пловдив, с което на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на .Я. е прекратена от 04.05.2016 г.

Въз основа на тези данни е направен извод, че в резултат на незаконосъобразното Експертно решение № 2916/27.06.2016 г. на ТЕЛК, на С.А.Я.неправилно е била изплатена пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 2321,74 лв. за периода от 04.05.2016 г. до 30.11.2017 г. Посочено е, че сумата представлява щета, която се изразява в реално намаляване на имуществото на ДОО поради извършените от осигурителния орган разходи за неправилно изплатена пенсия.

При това положение, на основание чл. 110, ал. 1 от КСО, е издаден Ревизионен акт за начет № РМ-5-15-00424505/14.06.2018 г. /л. 73/, с който на ревизираните лица /Д.Т.Б., С.М.Ш., И.С.Р.и Д.В.П./ е установено задължение за възстановяване в размер на 2620,54 лв., от които главница 2321,74 лв. и лихва в размер на 298,54 лв., начислени към 14.06.2018 г., произтичащи от неправилно изплатена пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като „С влязло в сила Решение № 481 от 2017-09-28 г. на НЕЛК са отменени Експертно решение № 2916 зас. № 113 от 27.06.2016 г. на 3-ти състав на ТЕЛК към МБАЛ „Пловдив“ АД. Експертно решение № 2023/28.04.2017 г. от зас. 75 на ТЕЛК на 3-ти състав на ТЕЛК към МБАЛ „Пловдив“ АД – Пловдив. издадени от посочените лекари”.

След връчване на РА за начет, от страна на Д.П. е подадено възражения вх. № 1029-15-26658#1/18.06.2018 г. по описа на ТП на НОИ Пловдив (лист 256 по делото). Ревизиращият орган - главен инспектор по осигуряването М., е изготвил в тази връзка Мотивирано заключение изх. № 1029-15-26658#2/24.07.2018 г. (лист 52 по делото).

6. Въз основа на посочения РА за начет, е издадено Разпореждане № РО-5-15-00440297/24.07.2018 г. на Ръководителя на контрола по разходите на Държавното обществено осигуряване, с което е разпоредено Д.Т.Б., С.М.Ш., И.С.Р.и Д.В.П., да внесат определената с ревизионния акт сума (в размер на 2620,54 лв., от които главница 2321,74 лв. и лихва в размер на 298,54 лв.) по сметка на ТП на НОИ – гр. Пловдив.

Този резултат е оспорен от Д.В.П. пред Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, който с Решение № 2153-15-225/02.11.2018 г. е оставил без уважение жалбата й и е потвърдил процесното разпореждане.

ІV. За правото:

7. В изпълнение на задълженията си по чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът констатира, че оспореният административен акт е постановен от материално компетентен орган и в изискуемата от закона форма.

Действително следва да се констатира, че Решение № 2153-15-225/02.11.2018 г. е подписано със запетая не от органа, сочен като негов издател, но това обстоятелство не променя крайния извод, че същото е издадено от материално компетентен орган. В тази насока по делото са ангажирани доказателства, че оспореният административен акт е издаден от името на Директор ТП на НОИ - Пловдив и е подписано от Р.П.на длъжност Началник отдел „Административен” в ТП на НОИ Пловдив, поради обстоятелството, че титулярят - Р.Д.е била в платен отпуск за периода 01.11.2018 г. - 02.11.2018 г. включително (така писмени доказателства на лист 22 по делото), поради което Д. е била замествана при осъществяване на възложените и от закона функции, а в случая при осъществяване на компетентността й по чл. 117 от КСО от друг служител на същото учреждение. Необходимо е още да се добави, че съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 4/2004 г. на ВАС на РБ, заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. В случая, безспорно е налице тази хипотеза, тъй като Д., поради обстоятелството, че е в платен отпуск, е в обективна невъзможност да изпълнява правомощията си за период от два работни дни, поради което със Заповед № 26373/31.10.2018 г. Управителят на НОИ е определил Р.П.- Началник отдел „Административен” в ТП на НОИ Пловдив, която да изпълнява правомощията на Директор на ТП на НОИ гр. Пловдив, вкл. и при упражняване на компетентността по чл. 117 от КСО.

Оспореното Решение № 2153-15-225/02.11.2018 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № РО-5-15-00440297/24.07.2018 г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, обаче са постановени при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, водещи до тяхната отмяна. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за този извод.

8. Съобразно разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО контролните органи на НОИ съставят на физически или юридически лица ревизионни актове за начет за причинени от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи, включително неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актовете на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативни разпоредби по издаването им.

Според последната хипотеза на цитираната норма, лекарите, участващи в състава на Териториална експертна лекарска комисия, са носители на задължение за възстановяване на причинените от техните действия щети на държавното обществено осигуряване, произхождащи от неправомерно изплатени пенсии за инвалидност въз основа на отменени впоследствие експертни решения за установяване на степен на трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, поради нарушаване на нормативни разпоредби по издаването им. С РА за начет се поставя и начало на производството по реализиране на имуществена отговорност по КСО, като с него контролният орган следва да установи размера на вредата и нейния произход, причинителя й и дължимата обезвреда.

За събиране на сумите по РА за начет, длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното поделение на НОИ, издава разпореждания (чл. 110, ал. 3 от КСО). Съобразно разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от кодекса, актовете за начет не подлежат на самостоятелен контрол за законосъобразност, а изпълняват функциите на мотиви за издаване на разпореждането по чл. 110, ал. 3. Поради това, на основание общото правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, те следва да съдържат пълно изложение на фактическите и правните основания за определяне на задълженията.

9. Неправилна е била преценката на решаващия орган за законосъобразност на оспореното пред него разпореждане.

9.1. На първо място е необходимо да се констатира, че административният орган в нарушение на чл. 35 от АПК не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, не е изпълнил задължението си по чл. 36, ал. 1 от АПК да събере служебно всички доказателства, относими към конкретния случай, вследствие на което е нарушил основен принцип, залегнал в чл. 9, ал. 2 от АПК, да събира всички необходими доказателства, независимо дали има искане от страните за това.

Достатъчно в тази насока е да се посочи, че фактическите констатации на осигурителния орган (обективирани в процесния РА за начет), послужили като основание за издаване на процесното разпореждане, са основани на невлязло в сила Експертно решение № 0481/115 от 28.09.2017 г. на Специализиран състав по Очни болести - 30 на НЕЛК, приемащо, че освидетелстваното лице е с 35 на сто намалена работоспособност.

Разбира се, на ответния административен орган бе дадена възможност да ангажира доказателства за влизане в сила на въпросното ЕР на НЕЛК, но такива не бяха представени. Напротив, по делото бе депозирано писмо от 15.02.2019 г. (лист 113 по делото), с което Директорът на НЕЛК заявява, че Експертно решение № 0481/115 от 28.09.2017 г. постановено от Специализиран състав по Очни болести - 30 при НЕЛК е оспорено от д-р Д.П., за което в Административен съд Пловдив е образувано адм. дело № 1699 по описа за 2018 г. на съда, което към 15.02.2019 г. не е приключило с краен съдебен акт. Впрочем, този факт е служебно известен на съд (лист 4 по делото), доколкото цитираното адм. дело е разгледано от настоящия съден състав (към момента по адм. дело № 1699/2018 г. е постановено съдебно решение № 493/07.03.2019 год. публикувано на сайта на Административен съд Пловдив).

Само за пълнота следва да се добави, че в хода на производството по адм. дело № 1699/2018 г. във връзка с допустимостта на жалбата на д-р П. срещу Експертно решение № 0481, зас. № 115 от 28.09.2017 г. на Специализиран състав по Очни болести - 30 при НЕЛК, е налице произнасяне на Върховния административен съд с Определение № 11188/25.09.2018 г. постановено по адм. дело № 11470/2018 г. (публикувано на сайта на ВАС), с което най-общо е прието, че въпросното ЕР не е влязло в законна сила, което обуславя допустимост на жалбата на д-р Д.П..

Както вече бе казано процесното Разпореждане № РО-5-15-00440297 е издадено на 24.07.2018 г. (два месеца по-рано) при положение, че към тази дата очевидно разглежданото експертно решение на НЕЛК не е влязло в законна сила. В тази връзка следва да се констатира и обстоятелството, че по административната преписка липсват каквито и да било данни този въпрос да е бил обект на проверка както от ревизиращия орган, така и от Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Пловдив. Следователно, процесното разпореждане е издадено при неизяснена фактическа обстановка.

9.2. Независимо от изложеното в т. 9.1., което е самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт, по съществото на правния спор е необходимо да се съобрази следното:

В конкретния случай се твърди щета за ДОО - фонд пенсии, настъпила в резултат на отменени от НЕЛК (с ЕР № 34 от 20.01.2017 г. и ЕР № 481/28.09.2017 г. на специализиран състав по очни болести на НЕЛК) експертни решения на ТЕЛК, както следва: ЕР № 2916 зас. № 113 от 27.06.2016 г. и ЕР № 2023/28.04.2017 г. от зас. № 75 на 3-ти състав на ТЕЛК към МБАЛ „Пловдив“ АД (подробно описани в т. 5 от настоящото решение).

За да се направи правилен извод, че реализирането на отговорността е по реда на чл. 110, ал. 1 от КСО, то следва да са установени вреди от отменени актове на ТЕЛК/НЕЛК, но само поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Това означава според съда, че е необходимо да се докажат извършени нарушения на императивни норми относно процедурата и работата на експертизата от формална страна, като например да е игнорирана изобщо медицинска документация, каквато е била представена или относно процедурата по издаване на решението. Изложеното води до извод, че не всяко отменено решение на ТЕЛК е основание за търсене на отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, а само това, което е постановено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му.

В тази връзка следва да се посочи, че актовете на медицинската експертиза от една страна са експертни становища за заболяването и неговото отражение върху работоспособността на освидетелстваното лице, становище за установеното увреждане, стадия на неговото развитие и обусловения функционален дефицит, довели до трайно намалена работоспособност и от друга страна – актовете на медицинската експертиза са индивидуални административни актове, за които са приложими общите и специални разпоредби за издаването им.

Според нормата на чл. 61 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ отм. и сега действаща/, експертизата на трайно намалената работоспособност включва определянето на обстоятелствата от т. 1 до т. 9, а експертизата на вида и степента на увреждането включва определянето на въпросите по чл. 61, ал. 2, т. 1 - т. 5.

Съгласно разпоредба на чл. 62 от НМЕ /отм. и сега действаща в редакцията й към ДВ бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г./, видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определя въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло.

В чл. 63, ал. 1 от НМЕ /отм. и сега действаща в редакцията й към ДВ бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г./ пък е предвидено, че установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно Приложение № 1. Ако приетата точка предвижда диапазон „от ... до“, процентът на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се съобразява със степента на установения дефицит.

В решението на ТЕЛК № 2023/28.04.2017 г. от зас. № 75 е прието, че се следват 88,35 % ТНР, при водеща диагноза „Други старчески катаракти“ и общо заболяване „КАТАРАКТА СЕНИЛИС МАТУРА ОК УТР. АХ I-II СТ СЪРД.ФОРМА. ДИСКОВА ХЕРНИЯ Л5-ЕС1. ДВУСТРАНЕН НЕВРИТ НА СЛУХОВИТЕ НЕРВИ, СЛУХОЗАГУБА ОТ СРЕДНА СТ НА ТЕЖКОТО ЧУВАНЕ.“ Решението е взето след преглед на освидетелстваното лице С. .Я..

В решението на НЕЛК е прието, че се следват 35 % ТНР, при водеща диагноза „Начална старческа катаракта“ и общо заболяване „Начална старческа катаракта на двете очи без функционален дефицит. Двустранен неврит на слуховия нерв. Артериална хипертония I-II стадий“.  Решението си НЕЛК е мотивирала по следния начин: "Лицето бе поканено два пъти на преглед в НЕЛК, но не се яви. Бе осъществен и разговор с кмета на населеното място Н.Т.Н.с цел оказване на съдействие за преглед в НЕЛК, но отново без резултат. Решението се взема по документи. До този момент в НЕЛК не беше изпратена актуална документация от периодични прегледи на очите, вкл. и от обективни изследвания с отразени степен, стадий, наблюдение и лечение на хронична болест. Медицинската документация от очен лекар се оформя само по повод освидетелстването на лицето в ТЕЛК. Оперативното лечение на катарактата е рутинна операция, при която зрителната острота се подобрява значително /с вградена леща и корекционни очила/. Във връзка с гореизложеното и като се има предвид нежеланието на лицето да се установи фактическото състояние на лицето, НЕЛК приема, че се касае за начална старческа катаракта на двете очи без функционален дефицит -  не се обсъжда оценка по част V от НМЕ 2017 год. …“ ТНР от 35 % без чужда помощ е определена „съгласно част III, раздел I, точка 2.1.2“, при диагноза: „Двустранен неврит на слуховия нерв с ФД в степен на практическа глухота.“

Очевидно в конкретния случай решението на НЕЛК е взето по документи, макар преценката на председателя на специализирания състав на НЕЛК да е била съставът да се произнесе след преглед на лицето по реда на чл. 50, ал. 2 ПУОРОМЕРКМЕ (Отм. – ДВ, бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г.), което ясно проличава от съдържанието на оспореното решение (възпроизведено по-горе). Водещият аргумент на НЕЛК за постановяване на процесния резултат е, че лицето е било поканено два пъти на преглед в НЕЛК, но не се е явило, което е прието за нежелание от негова страна за установяване на фактическото му състояние.

Повече от ясно е, че в случаи от категорията на процесния членовете на ТЕЛК не могат да носят отговорност за поведението на освидетелстваното лице пред НЕЛК, което изключва възможността да бъде ангажирана отговорността им по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО.

Все в тази насока следва да се добави, че в решенията си както членовете на ТЕЛК, така и тези на НЕЛК изразяват експертно мнение, въз основа на придобити знания и опит в областта на медицината и като израз на вътрешното им убеждение при интерпретация на наличните клинични данни и лабораторни изследвания за дадено заболяване. Различният подход и субективизъм на експертите от ТЕЛК и НЕЛК при определяне на установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит, с оглед наличната медицинска документация, не може да обуслови ангажиране отговорността на членовете на ТЕЛК при отменено тяхно решение на база субективни критерии. Необходимо е нарушаване на нормативните разпоредби, като под „нарушения на нормативните разпоредби при издаване актове на медицинската експертиза“ следва да разбират нарушения на законовите изисквания, уреждащи процедурата по тяхното издаване, съдържанието и формата на индивидуалния административен акт, но не и разликите в професионалните мнения, становища и оценки, основани на собствената професионална квалификация и опит. Нещо повече, в случая дори не се сочи кои конкретно нормативни разпоредби са нарушени.

Изложените до тук съображения налагат извода, че в настоящия случай няма такова нарушение на нормативните разпоредби, което би могло да обоснове ангажирането на отговорност на членовете на ТЕЛК по реда на чл. 110 КСО, доколкото различието на процента ТНР в двете ЕР на ТЕЛК се дължи от една страна на неявяването на освидетелстваното лице на преглед пред НЕЛК, а от друга на различен субективен подход от съставите на ТЕЛК и НЕЛК.

В случая не е установено, нито се твърди от ТЕЛК да е допуснато нарушение на процедурата и работата на експертизата от формална страна, като например да не е взета предвид изобщо медицинската документация, каквато е била представена и е налице, да е нарушена процедурата по издаване на решението или е налице действие или бездействие, изискуемо според правната норма. Дейността на членовете на медицинската експертиза е експертна, същата се извършва по правилата за медицинската експертиза, но същевременно се изразява в независима субективна и според вътрешните убеждения и медицински знания оценка на фактите и доказателствата във връзка със здравословното състояние на освидетелстваното лице. След като не са допуснали нарушения на нормативните изисквания, а са обосновали извод във връзка с оценката на работоспособността при прилагане на отправна точка от Приложение № 1 към НМЕ /отм./, лекарите - членове на ТЕЛК не следва да носят отговорност за своята професионална дейност. При регламентиране на отговорността на органите на медицинската експертиза на работоспособността по чл. 110, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 КСО законодателят е имал предвид да се избегнат щети на ДОО вследствие на нарушения при извършване на медицинската експертиза извън рамките на професионално вътрешно убеждение. Такива нарушения не се установиха в настоящото производство.

9.3. На следващо място, за да са причинени щети на държавното обществено осигуряване, означава тези щети да са в следствие от неправилно извършени осигурителни разходи.

В случая няма спор, че са направени осигурителни разходи, но тези разходи са направени на основание на законовата разпоредба на чл. 98, ал. 7 от КСО, която предвижда, че ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. Т.е. предварителното изпълнение на невлязъл в сила административен акт е предвидено в закона, и следователно изплащането на личната пенсия за инвалидност в определен размер е осъществено на правно основание, поради което следва, че осигурителните разходи за изплатената пенсия, не са причинени пряко от отмененото експертно решение на органа на медицинската експертиза - ТЕЛК.

10. С оглед гореизложеното, в случая не е осъществен съставът на чл. 110, ал. 1 от КСО и не са налице условия за ангажиране на имуществената отговорност на членовете на ТЕЛК. В изложения смисъл е и актуалната съдебна практика на ВАС, шесто отделение, намерила израз в редица постановени съдебни актове, като Решение № 1690 от 09.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2256/2016 г., VI о., Решение № 9108 от 21.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9170/2015 г., VI о., Решение № 4297 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9111/2015 г., VI о., Решение № 3364 от 24.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8191/2015 г., VI о., Решение № 2672 от 06.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12945/2016 г., VI о. и др.

11. Изложеното до тук, не е съобразено от горестоящия в йерархията административен орган при постановяване на обжалваното в настоящото производство решение, което е довело до неправилната му преценка за законосъобразност на оспореното пред него разпореждане.

Тези съображения, обосновават крайния извод за незаконосъобразност на Решение № 2153-15-225/02.11.2018 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № РО-5-15-00440297/24.07.2018 г., издадено от Ръководителя по контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Пловдив, поради което същите ще следва да бъдат отменени.

V. За разноските:

14. С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството. Те се констатираха в размер на 400 лв. - сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,

 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-225/02.11.2018 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № РО-5-15-00440297/24.07.2018 г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, за събиране на сума в размер на 2620,28 лв., от които главница в размер на 2321,74 лв. и лихва в размер на 298,54 лв.

ОСЪЖДА Териториално поделение – Пловдив на Националния осигурителен институт да заплати на Д.В.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 400 лв., представляваща сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: