РЕШЕНИЕ

№ 1121                   

Гр. Пловдив, 21.05.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Пловдив, ХХVІІІ-ми състав, в публично съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

при секретаря Стефка Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Вълчев административно дело №3856 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.203 от АПК, вр. чл.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на М.Л.М., ЕГН**********,***, местност „**“ №20Е, подадена чрез процесуален представител адв.Д.Д. против ОД на МВР гр.Пловдив за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 360.00 лева, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение в резултат на отменен по съдебен ред незаконосъобразен електронен фиш серия К №1015785, издаден от ОД на МВР гр.Пловдив. Излагат се твърдения относно обстоятелства, касаещи заплащане на претендираната сума за процесуално представителство пред Районен съд гр.Пловдив по повод обжалване на издаденият от ОД на МВР гр.Пловдив електронен фиш серия К №1015758, който с Решение № 1533/10.09.2018г. г. по АНД №4483/2018г. го е отменил и същото е влязло в сила. Редовно призован, не се явява в съдебно заседание. В писмено становище адв.Д. по същество счита, че предявеният иск е доказан по своето основание и размер и моли да бъде изцяло уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до нейното окончателно заплащане. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът по иска – Областна дирекция на МВР гр.Пловдив, в писмен отговор на упълномощения си процесуален представител главен юрк. И.П.в представения по делото писмен отговор оспорва исковата молба, като счита предявеният иск за обезщетение за неоснователен и недоказан.

Контролиращата страна чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив излага становище за основателност на иска.

Като изслуша становището на страните, на база приобщените по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С електронен фиш серия „К“, № 1015758, издаден от ОД на МВР Пловдив, ищецът М.Л.М., ЕГН ********** е санкционирана с административно наказание глоба в размер на 100 лева за административно нарушение нанарушение на чл. 21 ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Недоволен от издаденият акт, той го е оспорил по съдебен ред. За нуждите на това оспорване бил ангажиран като защитник адв.Д., с когото бил сключен договор за правна защита и съдействие. По депозираната жалба било образувано и проведено съдебно производство по АНД №4483/2018г. по описа на Районен съд-Пловдив- V н.с., по което производство бил представен и сключеният договор за Правна защита и съдействие.

С Решение №1533/10.09.2018г. по посоченото съдебно производство бил отменен като незаконосъобразен атакувания електронен фиш. Така постановеното решение на Районен съд гр.Пловдив влязло в законна сила доколкото няма данни същото да е било обжалвано.

Поради липса на други процесуални възможности за компенсиране на направените разноски, от ищеца било образувано и настоящото съдебно производство. 

Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:

По отношение допустимостта и подсъдността на производството настоящият съдебен състав взе предвид, че така предявените искове са подсъдни на административните съдилища съобразно правните норми на чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, съгласно която гражданите и юридическите лица могат да искат репариране на вреди, причинени им от незаконна административна дейност. Като обективно условие, за да се претендира обезщетение на вреди от незаконосъобразен акт, то следва да са изпълнени изискванията на чл.204 ал.1 от АПК, същият да е отменен с влязъл в сила друг административен или съдебен акт. Настоящият състав счита, че искът е предявен от дееспособен правен субект против юридическо лице, от чието име е издадено процесният електронен фиш, с което ищецът свързва претърпените от него имуществени вреди. Предпоставка за завеждане на иск по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и развиване на процедура по чл.203 и сл. от АПК е изпълнение на изискването да е налице отменен административен акт /респективно прогласен за нищожен такъв/, претендирана вреда, посочена като вид и размер и налична причинно-следствена връзка между вредата и отменения акт. Отговорността на държавния орган е специфично проявление на принципа за отговорност в областта на ЗОДОВ и тя е гаранционно обезпечителна, в който смисъл е и постоянната съдебна практика, посочена в т.6 от ТР № 3/22.04.2004 г. на ГО на ВКС по ТД № 3 от 2004 г. на ОСГК. В настоящият случай освен тези, са налице и останалите реквизити на исковата молба по чл.127 ал.1 от ГПК- посочени са страни, размер на претенцията, произхода й /конкретен незаконосъобразен акт на определена администрация, издаден от служители при същата, който е отменен/, което обуславя нейната допустимост.

Разгледана по същество, тя е основателна по следните за това съображения:

Материалноправното основание на иска е чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, съгласно която правна норма държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността на държавата и общините се ангажира при осъществяване на административна дейност, като част от нея е издаването на незаконосъобразни актове.

За да възникне право на обезщетение в настоящото производство е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2. вреда от този акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото имущество.

Налице е първата предпоставка – незаконосъобразен акт, издаден от административен орган – електронен фиш, отменен с влязло в сила съдебно решение, постановено по АНД №4483/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Съдът намира, че е налице и причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт, както и причинна връзка между причинената вреда и незаконосъобразния акт.

В случая, ищецът претендира имуществени вреди в размер на 360лв., представляващи платен адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита при обжалване на незаконосъобразния акт. Установено е по делото, че именно във връзка с оспорване на електронния фиш, ищецът в настоящото производство е упълномощил адвокат и е заплатил адвокатски хонорар в размер на 360лв., уговорен и изплатен, според сключения договор за правна защита и съдействие. Ищецът не би ангажирал адвокат и не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не бе издаден незаконосъобразния електронен фиш, като намаляването на неговото имущество, поради заплащане на адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на акта. В този смисъл,  издаденият  от  административния  орган акт е необходимо условие за съществуване на договора за правна помощ и съдействие, сключен именно с цел защита срещу конкретния акт.

С исковата молба до настоящата инстанция ищецът претендира и присъждане на разноски по настоящото дело, съставляващи заплатените от него разноски по делото, които съдът констатира съобразно приложения договор за правна защита и съдействие в размер на адвокатско възнаграждение от 360.00 лева и заплатена държавна такса в размер от 10.00 лева. Липсва списък на разноските.

В отговора на исковата молба ответникът възразява на тяхното присъждане и за двете съдебни производства с мотив, че заплатеният адвокатски хонорар не представлява накърняване на имуществената сфера на ищцата, поради което не може да бъде изведен като вреда, ето защо той не е пряка и непосредствена последица от отменения електронен фиш, а произтича от договора за правна помощ и съдействие, който се сключва между равнопоставени страни по тяхно взаимно съгласие.

Съдът приема, че адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – отменения електронен фиш. Следва да се има предвид също, че в производствата по Закона за административните нарушения и наказания, прилаган и при  разглеждане на жалби срещу електронните фишове, субсидиарно са приложими правилата на НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на направените в хода на производството разноски за правна помощ и съдействие. Тъй като в закона не е предвиден ред за присъждане на направените в тези производства разноски, извършените разходи за адвокатски хонорар, за осъществяване на правна помощ и съдействие в производство по оспорване на ЕФ, приключило с неговата отмяна, представляват имуществена вреда, по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, която не е възстановена, и за която ОД на МВР гр.Пловдив дължи обезщетение на основание чл.4 от ЗОДОВ  /в този смисъл и ТР №1/15.03.2017 г. по ТД №1/2016 г. на ОСС на ВАС/.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, на основание чл.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 360 лева, представляващи платените разноски за адвокат по АНД №4483/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. В тази връзка, основателно се явява и искането за присъждане на законната лихва върху сумата от 360 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба-20.12.2018 г.,  до окончателното й изплащане /в този смисъл и трайната съдебна практика в Решение №15973/19.12.2018 г. по адм.д.№8875/2018 г. на ВАС; Решение №13065/29.10.2018 г. по адм.д.№8399/2017 г. на ВАС; Решение №12894/24.10.2018 г. по адм.д.№8483/2017 г. на ВАС и др/.

В настоящия съдопроизводствен ред е налице изрична правна уредба относно присъждане на разноски в производствата по ЗОДОВ и това е разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, съгласно който текст, в случай, че искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Ето защо следва изцяло да се присъдят в полза на ищеца и направените в настоящото съдебно производство разноски в общ размер от 360.00 лева.

По изложеното и на осн. чл.235 и чл.236 от ГПК вр. чл.144 от АПК, Съдът

РЕШИ :

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Пловдив да заплати на М.Л.М., ЕГН**********,***, местност „**“ №20Е, сумата от 360.00 /триста и шестдесет/ лева, съставляваща причинени му имуществени вреди от незаконосъобразен и отменен с влязъл в сила съдебен акт електронен фиш серия К №1015758, издаден от ОД на МВР гр.Пловдив, за заплатено адвокатско възнаграждение в едно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане;

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Пловдив да заплати на М.Л.М., ЕГН**********,***, местност „**“ №20Е, сумата от 370.00 /триста и седемдесет/ лева, съставляваща разноски  по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на АПК.

СЪДИЯ: