РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

               1111.jpg

 

 

   

    РЕШЕНИЕ

 

 

         № 904

   

             гр. Пловдив,  29.05. 2017 год.

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на четвърти май през две хиляди и седемнадесетата година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Р.П., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 202 по описа за 2015 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.13, ал.5 от Закона за социалното подпомагане /ЗСП/ и чл.4, ал.5 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от Министъра на труда и социалната политика /Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г./.

2. Образувано е по жалба на Н.Р.И. с посочен в жалбата адрес ***, чрез процесуалния представител адвокат П.Т. *** против Заповед №  ОЮ – 33-1318/17.11.2014г. на Директора на дирекция „Социално подпомагане“ /Д“СП“/ – гр.Пловдив, потвърдена с Решение № РД – 01 - 06 от 01.08.2015г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ /РД“СП“/ – гр.Пловдив,  с която му е отказано отпускането на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2014/2015г. – от 01 ноември до 31 март, на основание чл.2, ал.1 от Наредба № РД – 07 - 5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от Министъра на труда и социалната политика и чл.10, ал.1, т.6 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане /ППЗСП/.

3. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт, като се претендира неговата отмяна от съда и отпускане на социална помощ в искания смисъл. Твърденията са, че в случая са налице законоустановените предпоставки за отпускане на претендираната целева помощ, която незаконосъобразно му е отказана с процесния административен акт. В тази насока се поддържа, че въпреки формалното наличие на акт на разпореждане с идеални части от недвижим имот по смисъла на чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП , а именно Нотариален акт за замяна на недвижим имот № 94, том 2, дело № 291/2014г. на И. К. – помощник нотариус по заместване на нотариус Т.Д., с район на действие съдебния район на Пловдивски Районен съд, И. не е имал намерение да извършва такова разпореждане, доколкото същият към момента на сделката не е бил в състояние реално да прецени свойствата и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като умишлено е бил въведен в заблуждение. По тази причина се твърди, че е предприел действия по завеждане на дело за прогласяване на унищожаемостта на нотариално заверено пълномощно с удостоверен подпис рег.№ 988 и с удостоверено съдържание рег.№ 989, том 1, акт 56 от 19.02.2014г. по общия регистър на Нотариус Т.Д., на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД, евентуално чл.29 от ЗЗД посредством което е извършена разпоредителната сделка с идеалните части от недвижимия имот от името и за сметка на Н.Р.И..

4. Ответникът по жалбата – Директорът на дирекция “Социално подпомагане“  - гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правни изводи, възприети от административния орган при  постановяване на оспорения административен акт.

 

ІІ. По допустимостта :

5. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен  срок, и от лице имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ. В тази насока следва да се посочи, че към приложената по делото административна преписка не са налице доказателства за датата и начина на връчване на оспореното Решение № РД – 01 - 06 от 01.08.2015г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ /РД“СП“/ – гр.Пловдив на жалбоподателя. Тежестта за това е на ответния административен орган, който обаче, въпреки изрично дадените указания от съда в тази насока още с разпореждането за насрочване на делото, и въпреки изричното му задължение по чл.152 от АПК за окомплектоване на административната преписка с всички относими доказателства, не е ангажирал доказателства в обсъжданата насока. При това положение следва да се приеме, че 14 – дневният срок по чл.149, ал.1 от АПК, за обжалване не е започнал да тече, и следователно не е изтекъл към датата на подаване на жалбата до съда, поради което и същата е процесуално допустима и като такава е следва да бъде разгледана по същество.

 

ІІІ. За фактите :

6. Пред Директора на Дирекция ”Социално подпомагане“ – гр.Пловдив е образувано административно производство, повод за което е била подадената молба – декларация от Н.Р.И. с вх.№ ОЮ-33-1318/27.10.2014г., с която е претендирал отпускане на целева помощ за отопление с  електроенергия за отоплителен сезон 2014/2015г. – от 01 ноември до 31 март на основание чл.2, ал.1 от  Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от Министъра на труда и социалната политика. С въпросната молба – декларация,  И. е декларирал, че е неженен, живее сам, пенсионер е, и е лице с трайно увреждане с определени от 70 до 89,99% степен на трайно намалена работоспособност, съгласно ЕР на ТЕЛК. В молбата И. е декларирал още, че доходите му за предходните шест месеца, преди подаване на молбата-декларация се формират единствено от пенсия и са в общ размер на 452, 40 лв., че живее в двустайно жилище на адрес *********** и не притежава друга движима и недвижима вещ, която може да бъде източник на доходи.

Във връзка с подадената молба - декларация на основание чл.4, ал.3 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от Министъра на труда и социалната политика е изготвен Социален доклад от 24.10.2014г. от социален работник в Д “СП“  - гр.Пловдив, в който, след извършена анкета, и въз основа на съответно извършени проверки в т.ч и на данни, получени от Служба по вписванията, са обективирани следните констатации: На 31.03.2014г. е извършено прехвърляне на идеални части от недвижим имот, собственост на Н.Р.И. – чрез замяна. Материалният интерес на прехвърлените идеални части от недвижимия имот е 21 464,20 лв. Установено е също, че И. е обект на социално подпомагане от страна на Д „СП“  -  гр.Пловдив с месечни интеграционни добавки по реда на чл.42 от ЗИХУ.

7. При тази фактическа обстановка, е издадена и оспорената в настоящото производство Заповед №  ОЮ- 33-1318/17.11.2014г. на Директора на Д "СП" –гр.Пловдив, с която на Н.Р.И. е отказано отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2014/2015г. – от 01 ноември до 31 март, на основание чл.2, ал.1 от  Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от Министъра на труда и социалната политика и чл.10, ал.1, т.6 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане /ППЗСП/ с мотива, че  И. няма право на целева помощ, съгласно чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г., тъй като не отговаря на условието на чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП, като е прехвърлил чрез замяна собствената си ½ идеална част от недвижим имот в гр.Пловдив и материалният интерес на прехвърлените идеални части е 21 464,20 лв.

8. Така издадената Заповед №  ОЮ- 33-1318/17.11.2014г. на Директора на Д "СП" – гр.Пловдив, е обжалвана от И. на основание и в срока по чл.81, ал.1 от АПК  пред по - горестоящия в йерархията административен орган – Директор на РД “СП“ – гр.Пловдив с жалба с вх.№ 94 НН - 02 от 06.01.2015г., който с Решение № РД – 01 - 06 от 01.08.2015г. я е потвърдил изцяло по изложените в нея съображения. Към жалбата е приложен Нотариален акт за замяна на недвижим имот № 94, том 2, рег.№1956, дело № 291 от 2014 г. по описа на нотариус Т. Д. с район на действие ПРС, от който се установява, че на 28.03.2014г. И.Н. С., действащ като пълномощник на Н.Р.И., е сключил с Г. А. А., договор, с който е заменил притежаваната от И. ½ идеална част от следния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.530.2380.4.3  по КК и КР на гр.Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на изп.директор на АГКК с адрес на имота *********, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, състоящ се от три стаи и кухня, с площ от 79,98 кв.м., които самостоятелен обект се намира в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.530.2380, ведно с изба № 3 с площ от 12 кв.м., при граници на изба: изба №2, коридор и изба № 4, както и 1,432% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседи на обекта: на същия етаж: 56784.530.2380.4.4, под обекта 56784.530.2380.4.1 и над обекта: 56784.530.2380.4.5, срещу собствеността върху лек автомобил марка Мерцедес, модел Ц 220 ЦДИ с рег.№ РА 8697 ВН, като за уравняване на стойностите на прехвърлените права И. заявява, че е получил сума в размер на 6500 лв. от Г. А.. Във връзка с административния контрол по чл.81 и сл. от АПК, към административната преписка е приложено и становище от административния орган, издал оспорения акт – Директорът на Д „СП“ – гр.Пловдив по смисъла на чл.91 от АПК, с изх.№241 - 1024/12.12.2014г., който е приел, съгласно правомощието си по чл.91, ал.1 от АПК, че не са налице основанията за преразглеждане на акта.

9. В хода на съдебното производство, към доказателствения материал по делото е приобщено гражданско дело № 7186/2014г. по описа на Пловдивски районен съд, III гр.състав. До приключване на производството по гражданско дело № 7186/2014г. по описа на Пловдивски районен съд, III гр.състав настоящото дело е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, след което е възобновено. Въпросното дело е образувано по предявен от Н.Р.И. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, представялван от адв.П. ***, офис 11 против ответниците И. Н. С. и Г. А. А. иск за унищожаване на едностранната упълномощителна сделка по пълномощно с нотариална заверка на подписите рег.№ 988 и съдържанието рег.№ 989, том 1, акт 56 от 19.02.2014 г. по описа на нотариус Т.Д. с район на действие ПРС, с което Н.Р.И. е упълномощил И. Н. С. да се разпорежда със собствената му ½ /една втора/ идеална част от следния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.530.2380.4.3  по КК и КР на гр.Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на изп.директор на АГКК с адрес на имота ******** с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, състоящ се от три стаи и кухня, с площ от 79,98 кв.м., които самостоятелен обект в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.530.2380, ведно с изба № 3 с площ от 12 кв.м., при граници на изба: изба № 2, коридор и изба № 4, както и 1,432% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседи на обекта: на същия етаж: 56784.530.2380.4.4, под обекта 56784.530.2380.4.1 и над обекта: 56784.530.2380.4.5, поради това, че към датата на подписването му И. не е разбирал свойството и значението на извършваното правно действие и евентуално - поради въвеждането му в заблуждение от страна на упълномощения за правните последици на извършваното действие, както и иск да се признае за установено по отношение на Г.А. А. че Н.Р.И. е собственик на ½ идеална част от описания недвижим имот /който иск първоначално е бил предявен като осъдителен с правна квалификация чл.108 ЗС, а впоследствие е допуснато изменение на осн.чл.214 ГПК с преминаване към установителен/. С решение № 4160 от 10.12.2015г., постановено по посоченото гр.дело № 7186/2014г.  по описа на Пловдивски районен съд е постановено следното :

„ УНИЩОЖАВА едностранната упълномощителна сделка по пълномощно с нотариална заверка на подписа рег.№ 988 и нотариална заверка на съдържание рег.№ 989, том 1, акт 56 от 19.02.2014 г. по общия регистър на нотариус Т. Д. с район на действие ПРС, дадено в полза И. Н. С. с ЕГН ********** ***, поради това, че към датата на подписването му упълномощителят Н.Р.И. с ЕГН **********,*** не е могъл да разбира и ръководи действията си.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. А. А. с ЕГН ********** ***, че Н.Р.И. с ЕГН **********,*** е собственик на ½ /една втора/ идеална част от следния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда 56784.530.2380.4.3  по КК и КР на гр.Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на изп.директор на АГКК с адрес на имота ******, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, състоящ се от три стаи и кухня, с площ от 79,98 кв.м., които самостоятелен обект се намира в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.530.2380, ведно с изба № 3 с площ от 12 кв.м., при граници на изба: изба № 2, коридор и изба № 4, както и 1,432% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседи на обекта: на същия етаж: 56784.530.2380.4.4, под обекта 56784.530.2380.4.1 и над обекта: 56784.530.2380.4.5.

ОСЪЖДА И. Н.С. с ЕГН  ********** *** и Г. А. А. с ЕГН ********** *** да заплатят на Н.Р.И. с ЕГН **********,***  сумата от 945 лв. деловодни разноски“.

Решение № 4160 от 10.12.2015г., постановено по посоченото гр.дело № 7186/2014г.  по описа на Пловдивски районен съд е потвърдено с решение № 871 от 15.06.2016г. по описа на Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, Х - гр.състав.

 

IV. За правото :

10. В случая оспореният административен акт е постановен от компетентен орган – Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Пловдив, който черпи правомощията си за това от разпоредбата на чл.13, ал.2 и 3 от ЗСП и чл.4, ал.4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от Министъра на труда и социалната политика, като е издаден в изискуемата от закона форма, съгласно чл.59 от АПК. Процесната заповед, е издадена в хода на проведено административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 13, ал.3 от ЗСП, респ.  чл.4, ал.4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. административен акт – отказ за отпускане на целева помощ на Директора на Д ”СП” - гр.Пловдив. Не се констатират нарушения на административнопроизводствените правила.

Впрочем, спор по тези обстоятелства и по установените факти, не се формира между страните по делото.

  11. Спорът е от правен характер, и се свежда до законосъобразността на постановения отказ за отпускане на целева помощ за отопление по чл.2, ал.1 от Наредба № РД – 07  - 5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от Министъра на труда и социалната политика, с оглед липсата респективно наличието на законоустановените предпоставки за отпускане на целева помощ за отопление по чл.10, ал.1, т.6 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане. Породен е от становището на ответния административен орган, че в случая тези предпоставки не са налице, доколкото през последните пет години преди подаването на молбата - декларация за отпускане на исканата целева помощ жалбоподателят е извършил разпоредителна сделка с идеални части от собствен недвижим имот, чиято стойност надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния период. 

   Обратно разбира се е становището на жалбоподателя, който счита, че в случая са налице законоустановените предпоставки, съгласно чл.2, ал.1 от  Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от Министъра на труда и социалната политика и чл.10, ал.1, т.6 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане, доколкото през последните пет години преди подаването на молбата - декларация за отпускане на целева помощ жалбоподателят не е извършил разпоредителна сделка с идеални части от собствения си недвижим имот.

  12. В случая, с оглед разрешаването на текущия административноправен спор, следва на първо място да се съобразят разпоредбите на следните  нормативни текстове :

Разпоредбата  на  чл.2, ал.1 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2008 г., в сила от 29.07.2008 г.; изм., бр. 72 от 2009 г., в сила от 08.09.2009 г.; изм., бр. 48 от 2013 г.; изм., бр. 57 от 2013 г., в сила от 29.06.2013 г.; изм. и доп., бр. 53 от 2014 г., в сила от 27.06.2014 г.; изм., бр. 63 от 2014 г., в сила от 01.08.2014 г.) от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от Министъра на труда и социалната политика, която в посочената приложима редакция предвижда, че право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/. Разпоредбата на чл.2, ал.4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. пък съответно предвижда начини за определяне на  диференцирания минимален доход за отопление в зависимост от различната категория лица. Диференцираният минимален доход за отопление е индивидуалната граница за достъп до целева помощ за отопление за всяко лице, съобразно възрастта, семейното положение, здравословното състояние, определена по критериите на посочения нормативен текст.  Съответно според разпоредбата на ал.5 при наличие на повече от едно основание за определяне на процент по ал. 4 се прилага процентът с по-висок размер. В разпоредбата на чл.2, ал.2 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. в редакцията, действала през процесния период  (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2013 г.; изм., бр. 53 от 2014 г., в сила от 27.06.2014 г.; изм., бр. 63 от 2014 г., в сила от 01.08.2014 г.) е предвидено, че при определяне правото на целеви помощи за отопление размерът на пенсиите, определен след 1.07.2008 г., се намалява с определен коефициент, в случая 1,245, като съгласно ал.3 е предвидено, че основа за определяне на диференцирания минимален доход за отопление /ДМДО/ е гарантираният минимален доход /ГМД/, чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет.

Съответно в разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ППЗСП са предвидени допълнителни условия, на които трябва да отговарят лицата, за да им бъде отпусната социална помощ, съгласно чл.8 и чл.9 от Правилника. Така, съгласно чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на следните допълнителни условия : т.6 (доп. - ДВ, бр. 40 от 2003 г., в сила от 01.05.2003 г.; изм. изцяло, бр. 27 от 2010 г., в сила от 09.04.2010 г.) да не са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.11 от ППЗСП в приложимата редакция (Нова - ДВ, бр. 27 от 2010 г., в сила от 09.04.2010 г.; изм. изцяло, бр. 63 от 2011 г.) разпоредбата на ал. 1, т. 6 не се прилага в случаите, когато: 1. в семейството има лице/лица с трайни увреждания и сделката е извършена с цел смяна на жилището с оглед осигуряване на достъпна жизнена среда за лицето/лицата с увреждания; 2. общата стойност на сделките не надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния период.

За разрешаването на административноправния спор, следва в случая да се съобрази и разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗСП (Изм. и доп. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.; доп., бр. 9 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.)  (1) (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. и доп., бр. 52 от 2007 г.; доп., бр. 9 от 2011 г.), съгласно която българските граждани, чужденците с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, чужденците, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут и чужденците, ползващи се от временна закрила са длъжни да полагат грижи за задоволяване на своите жизнени потребности. Съгласно алинея 2 (Изм. изцяло - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) социалното подпомагане се осъществява чрез:  1. предоставяне на помощи в пари и/или в натура за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество;  2. предоставяне на социални услуги. Съгласно алинея 3 (Доп. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.; изм. изцяло, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.), право на социални помощи имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. За правилното разрешаване на административноправния спор, следва в случая да се съобрази също и разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗСП, която предвижда, че социални помощи ce отпускат след преценка на: 1. доходите на лицето или семейството; 2. имущественото състояние З. семейното пoложение: 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства.

13. Как изложеното до тук се съотнася към конкретиката на настоящия случай ?

Не е спорно между страните по делото, и то се установява от  доказателствата, приложени към административната преписка, че Н.Р.И., към момента на подаване на молбата – декларацията за отпускане на целева помощ за отопление е неженен, живее сам, пенсионер с определени 70 до 89,99 %  степен на намалена  работоспособност /така ЕР на ТЕЛК №  0084 от 008 от 20.10.2014г. на ТЕЛК при МБАЛ „Пловдив“ АД/. Не е спорно по делото също така и обстоятелството, че за предходните шест месеца преди месеца на подаване на молбата - декларация И. формира доход от инвалидна пенсия в общ размер на  452,40 лв.

Каза се, че съгласно на  чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. в приложимата редакция, право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата - декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП).

   Спорът по делото е относно обстоятелството, дали жалбоподателят  отговаря на изискванията на посочените нормативни текстове, с оглед на допълнителното условие, на които трябва да отговарят лицата, за да им бъде отпусната социална помощ, а именно това  по чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП, във вр. с чл.10, ал.11, т.2 от ППЗСП в редакцията, действала към процесния период (Нова - ДВ, бр. 27 от 2010 г., в сила от 09.04.2010 г.; изм. изцяло, бр. 63 от 2011 г.,), респективно извършил ли е жалбоподателя разпоредителна сделка с идеални части от собствен недвижим имот, стойността на която надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния период (3900лв.).  Каза се, че от страна на органите по Д „СП“ – гр.Пловдив е прието, че жалбоподателят не отговаря на това допълнително условие за отпускане на претендираната целева помощ, доколкото е извършил такава разпоредителна сделка.

С оглед разрешаването на спорния административноправен въпрос в случая без всякакво съмнение следва да се съобрази влязлото в сила съдебно решение № 4160 от 10.12.2015г., постановено по посоченото гр.дело № 7186/2014г. по описа на Пловдивски районен съд,  III гр.състав, съгласно което е унищожена едностранната упълномощителна сделка по пълномощно с нотариална заверка на подписа рег.№ 988 и нотариална заверка на съдържание рег.№ 989, том 1, акт 56 от 19.02.2014 г. по общия регистър на нотариус Т. Д. с район на действие ПРС, дадено в полза И. Н. С. с ЕГН ********** ***, поради това, че към датата на подписването му упълномощителят Н.Р.И. с ЕГН **********,*** не е могъл да разбира и ръководи действията си, и е признато за установено по отношение на Г. А. А. с ЕГН ********** ***, че Н.Р.И. с ЕГН **********,*** е собственик на ½ /една втора/ идеална част от следния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда 56784.530.2380.4.3  по КК и КР на гр.Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на изп.директор на АГКК с адрес на имота ******, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, състоящ се от три стаи и кухня, с площ от 79,98 кв.м.

Въпросното съдебно решение е влязло в законна сила поради което и съгласно разпоредбата на чл.297 от ГПК то е задължително, както за съда, който го е постановил, така и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Като такова то установява със сила на пресъдено нещо, че правото на собственост върху процесния недвижим  имот е съществувало спрямо  жалбоподателя и не е било прехвърлено в патримониума на Г. А. А., доколкото договорът за замяна е сключен от И. Н. С.,  без надлежна представителна власт и не е породил желаните правни последици - прехвърляне собствеността върху процесния недвижим имот, който е останал собственост на жалбоподателя Н.Р.И.. 

Без всякакво съмнение, тези съдебно установени факти следва да бъдат изцяло съобразени при постановяване на решението по настоящия административноправен спор, с оглед  разпоредбата на чл.142, ал.2 от АПК, съгласно която установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, но с оглед разпоредбата на ал.2 от посочената норма, правно значение имат и новонастъпилите факти, които променят съществувалото към момента на издаване на административния акт фактическо и правно положение, и на които е придадено обратно действие. Тоест, последващите факти се вземат предвид ако действат с обратна сила, какъвто е настоящия случай, с оглед действието на съдебното решение по гр.дело №  4160/2014г. на Пловдивски районен съд, III гр.състав.

Следователно, и като последица от изложеното по - горе, се налага  изводът, че жалбоподателят не е извършил разпоредителна сделка с идеални части от спорния имот, на който е останал собственик към релевантния период, съгласно чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП, поради което и не е налице нормативноустановената пречка по чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП, във вр с чл.10, ал.11, т.2 от ППЗСП в редакцията, действала към процесния период (Нова - ДВ, бр. 27 от 2010 г., в сила от 09.04.2010 г.; изм. изцяло, бр. 63 от 2011 г.,) за отпускане на исканата социална помощ. Ето защо, и в случая незаконосъобразно и в противоречие с разпоредбите на  чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП, във вр с чл.10, ал.11, т.2 от ППЗСП в редакцията, действала към процесния период (Нова - ДВ, бр. 27 от 2010 г., в сила от 09.04.2010 г.; изм. изцяло, бр. 63 от 2011 г.,) административния орган е отказал отпускане на исканата целева помощ по отношение на жалбоподателя за процесния отоплителен сезон 2014/2015г. – от 01 ноември до 31 март, на основание чл.2, ал.1 от Наредба № РД – 07 - 5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от Министъра на труда и социалната политика и чл.10, ал.1, т.6 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане /ППЗСП/, за който период, и както вече бе казано, съгласно съдебното решение на ПРС е установено със сила на пресъдено нещо правото му на собственост  върху  процесния недвижим имот. Казано с други думи от събраните и непротиворечиви доказателства по делото се установява, че в случая не е съществувало коментираното основание за отказ на исканата целева помощ спрямо жалбоподателя, доколкото по делото не е спорно, че при положение, че не е извършил прехвърлителна сделка с процесния недвижим имот, за него са били налице условията на чл.2, ал.1 от Наредба № РД – 07 - 5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от Министъра на труда и социалната политика за отпускане на исканата целева помощ, а именно средномесечния му доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата – декларация, формиран единствено от инвалидна пенсия, е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление, формиран съгласно изискванията на чл.2, ал.2-6 от Наредба № РД – 07 - 5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от Министъра на труда и социалната политика.

14.  Изложеното по - горе обосновава извода на този съд, че за жалбоподателя  не е налице нормативноустановената  пречка по чл.10, ал.1, т.6 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане /ППЗСП/ за отпускане на целева помощ за отопление по чл.2, ал.1 от Наредба № РД – 07  - 5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от Министъра на труда и социалната политика и като е постановил резултат в обратната насока Директорът на Д „СП“ - гр.Пловдив  е издал оспорената заповед в противоречие със закона, поради което  е постановил незаконосъобразен акт. Той ще следва да бъде отменен. Предвид гореизложеното, и доколкото естеството на акта не позволява разрешаване на административноправния въпрос по същество от съда, то след отмяната на оспорената заповед на Директора на Д “СП” – гр.Пловдив, с оглед правилото на чл.173, ал. 2 от АПК, делото ще следва да се изпрати на административния орган, като преписка за постановяване на ново административно решение по подадената от Н.Р.И. молба – декларация с вх.№ ОЮ-33-1318/27.10.2014г., при нова преценка на условията на чл.2, ал.1 от Наредба № РД – 07  - 5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от Министъра на труда и социалната политика и чл.10, и чл.11 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане /ППЗСП/ при съобразяване с дадените с настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед разпоредбата на чл.174 от АПК, следва да се определи и срок за новото произнасяне.

 

V. За разноските:

15. С оглед изхода на спора, и съгласно чл.143, ал.1 от АПК, жалбоподателят принципно има право на присъждане на разноските по делото, но предвид липсата на заявена такава претенция, не се следва произнасяне на съда в тази насока.

Мотивиран от гореизложеното Съдът

 

Р    Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Заповед    ОЮ – 33-1318/17.11.2014г. на Директора на дирекция „Социално подпомагане“ /Д“СП“/ – гр.Пловдив, потвърдена с Решение № РД – 01 - 06 от 01.08.2015г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ /РД“СП“/ – гр.Пловдив,  с която на Н.Р.И. с посочен в жалбата адрес *** е отказано отпускането на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2014/2015г. – от 01 ноември до 31 март, на основание чл.2, ал.1 от Наредба № РД – 07 - 5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от Министъра на труда и социалната политика и чл.10, ал.1, т.6 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане /ППЗСП/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ИЗПРАЩА преписката на Директора на дирекция „Социално подпомагане“ /Д“СП“/ – гр.Пловдив за ново произнасяне по подадената от Н.Р.И. с посочен в жалбата адрес *** молба – декларация с вх.№  ОЮ-33-1318/27.10.2014г. за отпускането на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2014/2015г. – от 01 ноември до 31 март при съобразяване с дадените с настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОПРЕДЕЛЯ 14-срок за произнасяне на административния орган, считано от датата на влизане на решението в сила.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба по реда на Глава Дванадесета от АПК пред Върховния административен съд на Република България в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

 

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: