РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 1356

 

гр. Пловдив, 04 юли 2016 год.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на четвърти април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 103 по описа за 2016 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК във връзка с чл. 144, ал. 1 от ДОПК.

2. Образувано е по жалба на Х.Г.С., ЕГН: **********, с адрес ***, против Решение за отказ № 1508884/13.10.2015 г., издадено от А.Я.П., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърдено с Решение по жалба срещу решение за отказ № 948/14.12.2015 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на оспорения административния акт и се иска неговата отмяна от Съда. Претендират се направените по делото разноски.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Пловдив, при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. За допустимостта:

4. Решението за отказ е обжалвано в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил изцяло. Така постановеният от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. С резолюция за извършване на проверка № 1508884/12.10.2015 г., издадена от М.П., на длъжност главен инспектор по приходите „ПОД „ и „ПУИ” отдел „Услуги за клиента” при ТД на НАП гр. Пловдив, по повод подадено Искане за прихващане или възстановяване вх. № 94-00-8140/18.09.2015 г. от страна на Х.Г.С., е разпоредено извършването на проверка относно прихващане/възстановяване на ЗОВ за ДОО в размер на 3717,40 лв. и за ЗО в размер на 849,60 лв., внесени в периода 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г. В хода на проверката, извършена по реда на чл. 129 от ДОПК и приключила с издавеното на процесния отказ, е установено, че исканите недължимо внесени суми за периода от м.01 до м.11/2007 г. са внесени през 2007 г., а за м. 12.2007 г. са внесени на 10.01.2008 г. На основание чл. 129, ал. 1, изр. 2 ДОПК е прието, че искането за прихващане или възстановяване е подадено след изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване - в конкретния случай този срок според органа по приходите е изтекъл на 01.01.2014 г., а исканото е подадено на 12.10.2015 г. При това положение последното е оставено без разглеждане.

6. Спорното в процеса Решение за отказ № 1508884/13.10.2015 г. е обжалвано от С. като с Решение № 948/14.12.2015 г., Директорът на Дирекция „ОДОП” гр. Пловдив го потвърждава. За да постанови този резултата ответният административен орган е приел следното от фактическа и правна страна:

За периода от 01.01.2005 г. до 30.09.2008 г., в качеството си на самоосигуряващо се лице, С. се е осигурявал върху максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година. На 13.11.2009 г. е подал заявление до ТП на НОИ Пловдив за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С Разпореждане № **********/ПР-836 от 12.05.2010 г. производството е спряно на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, поради образуването на друго административно производство в ТД на НАП Пловдив, във връзка с уточняване на осигурителен стаж и доход за периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2009 г. 

С Разпореждане № **********/ПР-1417/20.05.2011 г. ТП на НОИ Пловдив отпуска лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.10.2009 г., като не е зачетен максималния осигурителен доход, върху който лицето е внасяло вноски, за периода от 01.01.2005 г. до 30.09.2008 г. и осигурителен стаж за периода от 01.01.2003 г. до 31.12.2004 г.

Разпореждането е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ Пловдив, който с Решение № 277/29.06.2011 г. потвърждава Разпореждането. Решение № 277/29.06.2011 г. е обжалвано пред ПАС. С Решение № 2104/08.10.2013 г. жалбата е отхвърлена. Това Решение на ПАС е обжалвано пред ВАС и с Решение № 3916 от 20.03.2014 г. ВАС отменя Решение № 2104/08.10.2013 г. на ПАС и Решение № 277/29.06.2011 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив. С Разпореждане № **********/ПР-808/11.06.2014 г. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е изменена, считано от 01.10.2009 г., като е зачетен осигурителен стаж от 01.01.2004 г. до 31.12.2004 г. Това разпореждане отново е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ Пловдив, който с Решение № РД-407/04.12.2014 г. потвърждава Разпореждането. Решението е обжалвано пред ПАС, но е потвърдено с Решение на ПАС от 24.03.2015 г.

Според жалбоподателя всички тези факти и обстоятелства, които не са спорни между страните, следва да се имат предвид, когато се определят давностните срокове. Като аргумент посочва и АПВ № 824799 от 30.09.2008 г., издаден от ТД на НАП, с който e приключила проверка по реда на ДОПК, но не е уведомен, че е надвнесъл осигурителни вноски.

Решаващият орган е приел, че органът по приходите правилно е установил, че давността на правото да се подаде искане за прихващане или възстановяване на надвнесени осигурителни вноски за 2007 година е изтекло към 31 декември на календарната 2013 година, поради което не е разгледал така направеното искане.

Посочено е в тази връзка, че вземанията на задължените лица от държавата представляват по своята същност частноправни вземания, поради което за тях е приложим Законът за задълженията и договорите (ЗЗД). Погасяването на частноправните вземания, съгласно чл. 110 от ЗЗД, става с изтичане на 5-годишна давност, от деня в който вземането е станало изискуемо. Посочено е още, че съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО, окончателният размер на месечния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица се определя за периода, през който е упражнявана трудовата дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация, по ЗОДФЛ /отм./, а не както лицето иска, въз основа на внесени осигурителни вноски. Според Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив това, че ЗЛ е обжалвал разпореждания на ТП на НОИ, решения на директора на ТП на НОИ, съдебни решения не следва да се счита, че давността не тече докато трае съдебният процес относно вземането, съгласно ЗЗД. Относно претенциите на жалбоподателя, че при изготвянето на АПВ № 824799 от 30.09.2008 г., ТД на НАП е „пропуснала“ да уведоми лицето за надвнесени осигурителни вноски, е посочено, че същите са внесени на законово основание, съгласно чл. 7, ал. 1 от КСО, а компетентна институция относно осигурителен стаж и доход е НОИ, а не НАП и органите по приходите, изготвили АПВ № 824799 от 30.09.2008 г. не могат да се произнасят, преди НОИ да установят окончателния размер на осигурителния доход на самоосигуряващото се лице.

Въз основа на тези съображения, с Решение № 948/14.12.2015 г., Директорът на Дирекция „ОДОП” гр. Пловдив е потвърдил процесното Решение за отказ № 1508884/13.10.2015 г.

ІV. За правото:

7. В случая, релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства са установени от материално компетентен орган на приходната администрация в хода на проверка съгласно чл. 129, ал. 2, т. 2 от ДОПК. Проверката е завършила с издаването на спорното решение за отказ, което е постановено в изискваната от закона форма. Не се констатират нарушения на процесуалните правила при осъществяване на действията от страна на приходната администрация. Впрочем спор по тези обстоятелства и по установените факти няма.

8. Противоположните становища поддържани от страните в настоящото производство се отнасят до приложението на материалния закон и най-общо се концентрират във въпроса - към 18.09.2015 г. (датата на която е подадено процесното искане за възстановяване), налице ли са основания за възстановяване на недължимо внесени от жалбоподателя ЗОВ през 2007 г.

9. Само за пълнота съдът намира за нужно да отбележи, че в решението за отказ е посочено, че искането не следва да бъде разглеждано, но е постановен отказ. Не наименованието, а съдържанието и правните последици на акта са от значение за квалифицирането му по дефиницията за административен акт – налице е съответствие с нормата на чл. 129, ал. 7 ДОПК, независимо че в ал. 1 е предвиден срок за подаване на искането, за да бъде разгледано.

В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато не е възложена ревизия, то следва да бъде извършена проверка за установяване наличието или липсата на основания за прихващане или възстановяване и при установена липса на такива, следва да бъде издаден акт за прихващане или възстановяване с мотиви за отказ, т.е. с нулев резултат. В случая е прието, че не е налице основание за възстановяване на претендираните суми, поради което е издаден и процесният акт, с който е постановен отказ.

10. Според  чл. 129, ал. 1 ДОПК в приложимата редакция, прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето, като искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго

По своята правна същност, регламентираният в чл. 129, ал. 1, изр. 2 от ДОПК пет годишен срок не е давностен, а преклузивен. Нормата визира срок за подаване на искането, т.е. процесуална допустимост на искането и в ДОПК не е предвидено спиране и прекъсване на този срок - важен разграничителен признак свързан с давностните срокове, е че те могат да бъдат спирани и прекъсвани (в този смисъл Решение № 7195 от 28.05.2014 г. по адм. д. № 11269/2013 г. на Върховния административен съд). За разлика от давностните срокове, изтичането на преклузивните срокове има за пряка последица заличаването на самите права, за които се отнасят. 

В контекста на изложеното, посочените от жалбоподателя административни и съдебни производства (подробно описани в т. 6 от настоящото решение) с предмет - отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, не са обвързани с процедурата по чл. 129 от ДОПК и в този смисъл са ирелевантни при преценката дали срокът по чл. 129, ал. 1 ДОПК е изтекъл към дата на подаване на процесното искане за възстановяване на претендираните от жалбоподателя суми.

11. В конкретния случай, основанието за прихващане или възстановяване на надвнесени задължителни осигурителни вноски за ДОО и ЗО за 2007 г. възниква през 2008 г. и срокът за подаване на искането започва да тече от 01.01.2009 г. – съответно е изтекъл на 31.12.2013 г.

При това положение, с оглед изложеното в т. 10 от настоящото решение, Искане за прихващане или възстановяване вх. № 94-00-8140/18.09.2015 г. на Х.Г.С., се явява подадено след изтичане на преклузивния пет годишен срок регламентиран в чл. 129, ал. 1, изр. 2 ДОПК, както правилно е приел органът по приходите.

12. Издаденият на жалбоподателя и цитиран в потвърдителното решение АПВ от 30.09.2008 г. също по никакъв начин не променя възприетите вече изводи относно подаване на процесното искане след изтичане на срока по чл. 129, ал. 1 от кодекса. Жалбоподателят е имал правната възможност да обжалва посочения АПВ, в случай че не е бил доволен от така постановения резултат, но същият не е упражнил това свое право.

В тази връзка следва да се добави, че в производството по чл. 129 и сл. ДОПК нито органът, нито съдът могат да не зачетат задължителната сила на влязъл в сила индивидуален административен акт, с който са създадени права или задължения на съответния правен субект. В съдебното производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс съдът не може да извършва косвен контрол за законосъобразност на влязъл в сила индивидуален административен акт, с който на данъчно-задълженото лице са създадени права или задължения (така Решение № 156 от 07.01.2016 г. по адм. д. № 1319/2015 на Върховния административен съд).

13. Доколкото в ДОПК не съществува задължение за органа по приходите да уведомява задължените лица при наличие на недължимо платени или събрани суми от тях, възраженията на жалбоподателя в тази насока няма как да бъдат съобразени при постановяване на настоящия съдебен акт.

14. Изложеното до тук налага извод за неоснователност на жалбата. Тя ще следва да бъде отхвърлена.

V. За разноските:

15. При посочения изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 300 лв.

 

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският административен съд, IІ отделение, ХVІІ състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Г.С., ЕГН: **********, с адрес ***, против Решение за отказ № 1508884/13.10.2015 г., издадено от А.Я.П., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърдено с Решение по жалба срещу решение за отказ № 948/14.12.2015 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив.

ОСЪЖДА Х.Г.С., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” –Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, сума в размер на 300 лв., представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: