Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 79

 

Гр. Пловдив, 20.01. 2017 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пловдив, Х състав, в публично съдебно заседание на трети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав: 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

         при секретаря П.Ц., като разгледа доклад­ва­­ното от съдия Ангелов административно дело № 182 по опи­са за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

        

         Производството е по реда на Раздел I/първи/ на Глава Х/Десета - чл. 145 и следв./ от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл. 118 от КСО.

Постъпила е жалба от А.А.Б., ЕГН **********,***, против Решение № 2153-15-1 от 04.01.2016 г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив, с кое­то е оста­вена без уважение негова жалба срещу разпореждане № **********/ПР-01340/ 31.08.2015 г. на Ръководителя на “ПО” при същото поде­ле­ние, с което същото е потвърдено изцяло.

Недоволен от така издаденото решение на ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, жалбоподателят обосновава твърдения, че неправилно е променена пенсията му, считано от 13.12.2000 г., поради което и неправилно се прави сравнение между първоначално отпуснатата му пенсия и определената с разпореждането от 31.08.2015 г., защото няма данни да е възстановеното му пенсионно досие, като по този начин са събрани само част от документите, които са участвали в отпускането на пенсията. На следващо място се твърди, че липсват каквито и да било доказателства за недобросъвестност от негова страна, поради което и неправилно е прието, че е бил недобросъвестен. На следващо място се твърди, че длъжностното лице по чл.98 ал.1 от КСО не е компетентно да се произнася по чл.114 от КСО, поради което е недопустимо да изразява каквото и да е становище в тази насока, още повече, че законът сочи компетентното длъжностно лице – това по чл.114 ал.3 от КСО. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане, издадено от ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – гр. Пловдив, както решението на директора на ТП на НОИ – Пловдив. Подробни доводи се излагат в представената писмена защита. Претендират се разноски по делото.

Ответникът по жалбата - директор ТП на НОИ – Пловдив, представляван от процесуалния си представител юриск. В.,  оспорва жалбата по мотиви, изложени в представеното по делото становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският административен съд, десети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ­водство доказателства, намира за установено следното:

Не е спорно между страните, че във връзка с установената липса на пен­сион­ното досие на А.Б., длъж­ност­ни лица от ТП на НОИ – Пловдив пристъпи­ли към неговото възстановява­не, включително и чрез събиране от пенсионера, на нахо­дя­щи­те се при него документи, ре­ле­вантни към отпуснатата с разпореждане от № 108/16.01.2001 г., по заявление от 13.12.2000 г., лична пенсия за осигурител стаж и възраст на основание чл.68 от КЗОО /отм./

В резултат на посочената дейност и от прегледа на всички събрани пис­ме­ни доказателства било установено, че лицето не е удостоверило изискването за придобит от него осигурителен стаж до 2000 г. от първа или втора категория в степен, че да отговаря на условията и предпоставките за отпускане на пенсия на основание чл.68 от КЗОО в съответната му редакция.

В ТП на НОИ – Пловдив е предприета процедура по проверка достоверността на отпуснатата пенсия и установяване на осигурителния стаж на Б.. За целта, с писмо изх. № К-29750/03.07.2013 г. от А.Б. е изискано в 7-дневен срок да представи всички документи, удостоверяващи трудов/осигурителен стаж, въз основа на които е отпусната пенсията, тъй като документите за стаж, представени при отпускане на пенсията, не са част от задължителното съдържание на пенсионната преписка и същите се връщат на лицата, съгласно изискванията на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.   

Във връзка с проверката Б. е представил два броя саморъчни декларации, като в едната е декларирал периоди и длъжности, при които е положил стаж, а във втората, че притежава трудова книжка № 20, издадена през 1952 г. Лицето е поканено повторно да представи документи, удостоверяващи положения от него стаж, но не се е явило и не е представило такива в указания 7-дневен срок. На 13.08.2015 г. А.Б. е декларирал, че за периода 01.07.1991 г. – 13.12.2000 г. е работил, но не е бил осигуряван.

На основание чл.95 ал.2 от КСО, с Разпореждане № 3501024743/ПР-796/27.04.2015 г. е спряно изплащането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст до изясняване на случая, тъй като Б. не е представил исканите документи.

Към жалба вх. № МП-34575/22.05.2015 г. А.Б. е представил следните документи за осигурителен стаж: - трудова книжка № 20/02.10.1986 г.;  удостоверение № 29019.04.1978 г.; телеграма за пътуване – 5 бр.; отговор на писмо от РУ „СО“ – Пловдив № 3501024743/15.12.1998 г.; Заповед № 1495/02.08.1969 г. от „З. С.“ – Пловдив; Заповед № 261/ 03.05.1972 г. от ДСО „П. С.“, управление „З. С.“ – Пловдив; служебна бележка от 24.04.1974 г. от „З. С.“ – Пловдив; Заповед № 11994/05.06.1974 г. от ДСО „П. С.“; Заповед № 255/08.03.1975 г. от ДСО „П. С.“ – София; Заповед № 893/14.04.1978 г. от „С.“ – Тюмен; Заповед № Л-2009/22.07.1982 г. от ДСО „П. С.“ - управление „ М. С. К.“ – София, Казичене; удостоверение № 328/15.06.1982 г. от Окръжен съвет на българските профсъюзи – Пловдив; Заповед № 383/04.09.1983 г. от група обекти „З. И С. С.“ – Триполи, Либия; Заповед № 660/20.12.1984 от „З. И С. С.“ – Триполи, Либия; Заповед № 1527/04.11.1985 г. от „Т.“ – София; Заповед № Л-2144/03.08.1987 г. – ДСО „П. С.“ – управление“ М. С. К.“ – София, Казичене; характеристика; копие на справка -  извлечение за трудов стаж от трудова книжка № 20/20.06.1952 г.; копие на УП-2 № 93-00-214/22.10.1998 г., издадено от ЕООД „МСК“ – Казичене; партиден лист от БНБ – Пловдив; вносна бележка от 31.07.1991 г. от КФ „А.-Б.“ – справка за приходите на КФ „А.-Б.“; платежно нареждане от 01.011990 г. до 31.12.1990 г.; акт за прекратяване на трудов договор № 1; пощенски плик с клеймо от 22.05.2015 г.; копие на справка на трудовия стаж на Б. в осигурител СО „П. С.“ – управление „МСК“ – Казичене, извлечен от трудова книжка № 20/1952 г.

С Решение № РД-204/22.06.2015 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив е отменено разпореждане № 3501024743/ПР-796/27.04.2015 г. и пенсионната преписка е върната на длъжностното лице по чл.98 ал.1 от КСО за разглеждане на представените документи по реда на чл.99 ал.3 от КСО.

При изчисляване на осигурителния стаж на А.Б., въз основа на цитираните по-горе документи, за периода 01.03.1952 г. – 13.12.2000 г., е установено, че същият има 28 г. 06 м. 00 д. труд от втора категория и 10 г. 04 м. 12 д. труд от трета категория или общ стаж, превърнат към втора категория труд – 36 г. 09 м. 16 д.

От представеното копие на УП – 2 № 03-00-214/22.10.1998 г., издадено от ЕООД „МСК“ – Казичене е установено, че за периода 01.01.1986 г. – 31.12.1988 г. осигурителният доход е 10 759 лв., който формира индивидуален коефициент 1.261, и именно при тези условия е отпусната първоначалната пенсия на лицето.

От приложените по преписката документи се установява, че Б. няма придобит осигурителен стаж след 01.07.1991 г. – датата на първоначалното отпускане на пенсията; декларирал е, че не е осигуряван след тази дата; няма положен осигурителен стаж от втора категория – 30 г. 03 м. 01 д. и от трета категория – 13 г 00 м. 04 д.; няма осигурителен стаж в периода 01.01.1993 г. – 31.12.1995 г., съответно – доход в размер на 332 860 лв. и индивидуален коефициент при посочения по-горе базисен период 1.757.

Предвид тези обстоятелства, преизчислената пенсия е отменена, възобновена от тази дата е първоначално отпуснатата пенсия, не е отпускана или определяна нова такава, като мотивите са подробно изложени в процесното разпореждане. Пенсията е определена в размер за доказаните документи – 28 г. 06 м. 00 д. от втора категория и 10 г. 04 м.12 д. от трета категория и общ превърнат към втора категория труд  стаж – 36 г. 09 м. 16 д., който е и действителният стаж на лицето, представен и при първоначалното отпускане на пенсията. Базисният период 01.01.1986 г. – 31.12.1988 г., осигурителният доход за него – 10 759 лв. и индивидуалният коефициент 1.261, установено от приложеното копие на УП – 2, при които е определен първоначално отпуснатата пенсия, са същите.

Установено е също така, че представените от лицето документи, удостоверяващи положения от него труд и осигурителен стаж, не променят по никакъв начин установения от административния орган осигурителен стаж и доход, поради което и е отменено разпореждането за преизчисляване на пенсията на А.Б.. 

В съдебно заседание на 25.03.2016 г. жалбоподателят, лично, на основание чл.176 от ГПК, е дал подробни обяснения за периодите, осигурителите и длъжностите, които е изпълнявал, и които, съдът констатира, изцяло потвърждават данните, установени в представените документи, като изрично подчертава, че всички документи, които притежава, са в НОИ. Твърди, че не е подавал заявление за отпускане на пенсия, както и за изменение, тъй като тогава нещата са се уреждали по административен ред и са ги внасяли ръководителите. Няма спомен кой служител е приел документите му, тъй като не ги е подавал той и твърди, че не познава лицето Александрина Димитрова Георгиева.

 В хода на съдебното производство към делото са приобщени: - доказателства, депозирани с молба от 11.02.2016 г., представени от ответника; доказателства, представени от ответника с молба от 21.03.2016 г.; решение за регистрация на КФ „А.-Б.“ и учредителен акт; писмо вх. № 3514/30.05.2016 г. на ТД на НАП – Пловдив справка от информационната система; писмо изх. № 11-00-619/28.06.2016 г. на ТД на НАП – Пловдив, постъпило на 01.07.2016 г.; писмо на ТД на НАП – Пловдив от 19.10.2016 г.

Настоящият състав на съда счита, че оспореното решение се явява зако­носъобразно, поради следното:

Преди всичко следва да се посочиче пенсионният акткато вид индивидуален административен акт, се ползва със стабилност, но стабилността на един пенсионен акт се разпростира винаги до момента, в който същият  бъде изменен или отменена това следва, и може да се случи, само на зако- ново основание.

В този смисъл, стабилността на акта не може да се схване като непогрешимост на същия, а това, че той не може да бъде изменян или отменян с ре­дов­ните начини на контролвключително и съдебенВ тази насока законодателят е пред­­­видил в АПК хипотези, при което може, един придобил задължителна (формална) сила и станал стабилен административен акт, да бъде изменен или обезсилен при откриване на нови обстоятелства, които сочат на неговата незаконосъобразност или неправилност.

В пенсионното производство тази възможност е намерила израз в пра­вилото на чл.99 от КСО, според което, влязлото в сила разпореждане по чл.98, може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато бъде установено поне едно от изброените в ал.1 обстоятелства.        Неправилното отпускане на пенсията е именно такова обстоятелство – чл.99, ал.1 т.5 предл1-во от КСО. А това означава, че влязлото в сила разпореждане за определяне на пенсията може да бъде изменено, ако се установи, че пенсията е била неправилно отпусната.

         Последната хипотеза, за разлика от останалите в ал.1, е по-обща такава, с оглед самата и формулировка, поради което, под същата следва да се под­веждат факти от социалната действителност, попадащи в приложното й поле, кои­то не удовлетворяват никоя от хипотезите на останалите пет точки.

В този смисъл, според настоящия състав, като е приложил хипотезата на чл.99, ал.1 т.5 от КСО (Редакция към ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г.) ответникът, а и пенсионният орган, са приложили правилно закона.

В случая, обаче, не може да се приеме, че основанието е приложено, за­що­то е прието, че е изгубена пенсионната преписка на Б.. Изгубването, респ. попълването, е дало само повод да се установят факти, релевиращи въз­мож­на хипотеза на чл.99 ал.1 т.5 КСО (редакция към ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г.), но тази дейност може да бъде пред­приета и без преписката да е била изгубена, респ. унищожена.

Изгубването на пенсионната преписка очевидно не е посочено като осно­вание в КСО, но и това няма как да бъде изисквано от законодателя – да посо­чи многообразните възможни хипотези, които до удовлетворяват възможните юридически факти, които ще се осъществят в правната действителност. Във все­ки случай, когато пенсията на лицето е определена в несъответствие със нормативно установените към момента на отпускането й правила, и това не пок­ри­ва друга хипотеза по чл.99, ал.1 КСО, пенсионният орган може, включително и служеб­но, да отмени и/или измени пенсионния акт.

В тази хипотеза въобще не е задължително този резултат да е по причи­ни в пенсионера /за разлика например от хипотезата по ал.1 т.3/. Това може да е резултат на допуснати грешки в самото развило се и приключило производст­во по първоначално отпускане, като например, неправилна преценка относно категорията на даден стаж или неговата продължителност.

По делото от пълната административна преписка е установено, че ведна­га след констатиране липсата на цялото пенсионно досие на лицето, паралелно с разследване причината за изгубването му, заедно с още десетки пенсионни пре­писки, обработени през години от определени служители на ТП на НОИ – Пловдив, за което свидетелстват приложените постановления на Апелативна и Върховна касационна прокуратури, е предприето от поделението и тяхното попълване, като в тази връзка и Б. е приканен да представи всички находящи се при него документи, уста­новили пенсионните му права към м. декември 2001 г.

В резултат на служебната дейност на пенсионния орган и на база посоче­ните от лицето места, където то било работило, респ. събраните от там писме­ни доказателства /от негови бивши работодатели-осигурители/ ръководител “ПО” постановил и разпореждането си от 31.08.2015 г., с което уста­новил липсата на достатъчно осигурителен стаж от първа или втора категории, а общият осигурителен стаж на лицето, на основание чл.104 от КСО е приет да е в размер на 45 г. 11 м. 27 д.

При това положение бил формиран извод, че Б. не е отговарял към момента на подаване на заявлението му от 13.12.2000 г. на изискванията на чл.68 от КЗОО, тъй като не е имал не само изис­куе­мия се стаж от първа или втора категории, но и необходимия минимален сбор от възраст и осигурителен стаж.

С оглед на това е бил формиран извод, че пенсията му е била неправил­но отпусната на това посочено основание и в посочения размер, довел в крайна сметка и до извод – за отмяна на пър­воначалното разпореждане. Вместо това е било спряно отпускането на лична пенсия на лицето, която с обжалваното решение е възобновена.

Тук е необходимо да се отбележи, че е неоснователно възражението на жалбоподателя, че пенсията е възобновена към дата 13.12.2000 г., а не към 01.05.2015 г. (датата на спирането), тъй като, видно от Разпореждане № 3501024743/ПР-01340/31.08.2015 г. размерът, определен към датата на отпускане на пенсията, е неколкократно индексиран със съответния процент и размерът е посочен за всяка една от следващите годините, като изрично е посочено, че от 01.01.2008 г. пенсията се преизчислява на основание §7а от ПЗР на КСО, според който, пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2007 г., се преизчисляват от 1 октомври 2008 г., като индивидуалният коефициент на лицето се умножи по средномесечния осигурителен доход за страната за 2007 г. – 398.17 лв., след което размерът на пенсията се определя при условията и по реда на чл.70, 75 и 79. Преизчисляването на пенсиите по ал. 1 се извършва, ако това е по-благоприятно за лицето. Посочено е, също така, че съгласно чл.70 ал.1 от КСО размерът на индивидуалната му пенсия е 45.92% от 502.09 лв. От своя страна, чл.70 ал.1 от КСО, указва как се определя размерът на пенсия за осигуретелен стаж и възраст, а именно, доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж.  

В края на обжалваното решение от 04.01.2016 г. пенсионният орган посо­чил, че на основание чл.114 ал.1 КСО неправилно изплатената на лицето сума за пенсия следва да се възстанови от същото, заедно с дължимата лихва.

По последното следва да се посочи, че с оспореното решение на ответника, контролиращо разпореждането от 31.08.2015 г., не се разрешават въп­росите по чл.114, ал.6 КСО, т.е. спорът за добросъвестност на лицето.

При това положение следва да се посочи, че тъй като с оспореното ре­шение на ръководител ТП на НОИ – Пловдив, постановено по контрол на раз­пореждането от 31.078.2015 г., въпросите, свързани с добросъвестността на Б., не са раз­решени по посочения в КСО начин, то същите не могат да бъ­дат предмет на разглеждане по същество и на това съдебно производство.

По отношение съществото на извода на ответника – за правилност на оспореното пред него разпореждане, то следва да се посочи, че при съдебното ди­рене се установи, че ответникът е преценил всички релевантни по въпро­са за изменението на лична пенсия на Б., доказателства.

Видно е от събраните такива, при осъщественото задължително адми­нист­ра­тив­но обжалване, че допълнително са били установени осигурителни пе­рио­ди на Б., подробно описани по-горе в настоящото изложение и с решението си ответникът е установил общ осигурителен стаж от втора категория труд - 36 г. 09 м. 21 д., т.е. точно толкова, колкото е бил установеният стаж при първоначалното отпускане на пенсията.

При съдебното дирене не се събраха нови доказателства, относими към спора по същество.

В тази връзка, следва да се посочи, че дадените от Б. обяснения на основание чл.176 от ГПК, изцяло препокриват данните, събрани от представените от лицето осигурителни документи, включително и моментът, в който липсва осигуряване за даден период от време.

В обобщение следва да се посочи, че установеният реално стаж не води до извод, различен от възприетия от ответника, а и от пенсионния орган.

В тази връзка, неоснователна е тезата на оспорващия, че не можело той да бъде накаран отново да установява пенсионните си права, при положение, че веднъж те били установени през 2000 г. с акта на ръководител на “ПО” при съ­щото поделение на НОИ.

Обективно погледнато, това обосновава и изводите на настоящия състав на съда за неоснователност на жалбата на лицето, поради което същата следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото на ТП на НОИ – Пловдив се дължат разноски в размер на 350 лева за осъ­ществената защита от юрисконсулт.

Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе, Административен съд – Пловдив, Х състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на А.А.Б., ЕГН **********,***, против Решение № 2153-15-1 от 04.01.2016 г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение негова жалба срещу разпореждане № **********/ПР-01340/ 31.08.2015 г. на Ръководителя на “ПО” при същото поделение, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА А.А.Б., ЕГН **********,***, да зап­ла­ти на ТП на НОИ – Плов­див с адрес гр.Пловдив, ул.“Любен Караве­лов”№7, сумата от 350 /триста и петде­сет/ лева разноски по делото.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: