РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№ 1693

 

 

гр. Пловдив,  21.09.2016 год.

 

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА ДИЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :          МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                             ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                              

при секретаря Б.К. и участието на прокурора МИРОСЛАВ ХРИСТЕВ, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 267 по описа за 2016 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел трети от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

2. Образувано е по жалба, предявена от Сдружение с нестопанска цел “Г.к. – з.ж.”, Булстат ***, ***, представлявано от Председателя Г.С., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и Фондация “А.Х.Б. – П.”, Булстат ***, със седалище и адрес на управление гр. *** представлявана от Председателя Г.К. ЕГН **********, чрез “Адвокатско съдружие Ч. и К.”, представлявано от адв. И. К., с която са оспорени разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и ал. 3 от Наредба за овладяване популацията на безстопанствените кучета и котки, и регламентиране отглеждането на домашни кучета и котки на територията на Община Пловдив (наричана по-долу за краткост Наредбата).

В жалбата се навеждат доводи за нищожност, респ. незаконосъобразност на обжалваните разпоредби и се иска тяхната отмяна.

Твърди се, че наредбата на Общински съвет Пловдив е издадена без на издателя да са предоставени правомощия в тази насока и освен това урежда обществени отношения, които вече са регламентирани с нормативни актове от по-висока степен като Закона за ветеринарномедицинска дейност (ЗВмД), Закона за з.ж. (ЗЗЖ), Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), Наредба № 39/01.12.2008 г. за условията за отглеждане на животни-компаньони, съобразени с техните физически и поведенчески особености и Наредба № 41/10.12.2008 г. за изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, към пансиони и приюти за животни, издадени от Министъра на земеделието и храните, обн. ДВ бр. 1/06.01.2009 г.

На следващо място се посочва, че разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата противоречат на чл. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Закона за з.ж., както и на Глава ІІІ “Допълнителни мерки за бездомни животни” от Европейската конвенция за з.ж. компаньони, в сила за РБ от 01.02.2005 г.

Претендират се сторените в производството разноски. Подробни съображения са изложени в депозирана по делото защита.

3. Ответникът по жалбата – Общински съвет Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че процесният нормативен административен акт е законосъобразен в оспорената част. Претендират се сторените разноски. Подробни съображения са изложени в депозирани по делото писмени бележки.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пловдив, дава заключение за неоснователност на жалбата.

ІІ. За допустимостта:

5. Съобразно чл. 187, ал. 1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. При това положение и доколкото жалбата е подадена от лица, имащи правен интерес от оспорване, обоснован от предмета на дейност и целите, за които са създадени жалбоподателите Сдружение с нестопанска цел “Г.к. – з.ж. и Фондация “А.Х.Б. – П.” (видно от представените по делото удостоверения – л. 8, 9 и 10 по делото), същата се явява процесуално ДОПУСТИМА за разглеждане.

ІІІ. За фактите:

6. С Решение № 204, взето с протокол № 10 от 31.05.2012 г., Общински съвет – Пловдив е приел Наредба за овладяване популацията на безстопанствените кучета и котки на територията на Община Пловдив.

Посоченото решение е прието на основание чл. 21, ал. 1, т. 12, т. 24 и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 40, ал. 5 и чл. 56, ал. 1 от Закона за з.ж. и в изпълнение на т. 1.4 от План за действие към “Програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Пловдив 2008 – 2014 г.”, приет с Решение № 400, взето с Протокол № 20 от 08.09.2011 г. на Общински съвет Пловдив, чл. 8 и чл. 15, ал. 1 от ЗНА при спазване изискванията на чл. 26 и чл. 28 от ЗНА и чл. 75, чл. 76 и чл. 77 от АПК.

Като фактическо основание за приемане на цитираното решение е посочена необходимостта от създаване на нов местен нормативен документ, свързан с контрола и изпълнението на “Програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Пловдив” във връзка с изменение и допълнение в чл. 40 от Закона за з.ж. /обн. ДВ, бр. 13/2008 г./

Приемането на процесната наредба е инициирано от Заместник кмет ОИЗЕУО Община Пловдив, за което последният е изготвил предложение до Общински съвет Пловдив с изх. № 12ПОБС188/21.05.2012 г.

7. С Решение № 499, взето с протокол № 22 от 20.12.2012 г., Общински съвет – Пловдив е приел Наредба за изменение и допълнение на Наредба за овладяване популацията на безстопанствените кучета и котки на територията на Община Пловдив, вкл. и по отношение наименованието й, като последната става Наредба за овладяване популацията на безстопанствените кучета и котки, и регламентиране отглеждането на домашни кучета и котки на територията на Община Пловдив.

8. С Решение № 197, взето с протокол № 11 от 04.06.2015 г., Общински съвет – Пловдив е приел Наредба за изменение и допълнение на Наредба за овладяване популацията на безстопанствените кучета и котки, и регламентиране отглеждането на домашни кучета и котки на територията на Община Пловдив.

9. Предмет на настоящото съдебно производство са разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за овладяване популацията на безстопанствените кучета и котки, и регламентиране отглеждането на домашни кучета и котки на територията на община Пловдив, приета с Решение № 204, взето с Протокол № 10 от 31.05.2012 г., изм. и доп. с Решение № 499, взето с Протокол № 22/20.12.2012 г., изм. и доп. с Решение № 197, взето с Протокол № 11 от 04.06.2015 г. на Общински съвет Пловдив.
Спорните разпоредби предвиждат следното:
- чл. 22, ал. 2 – Забранява се храненото на безстопанствени котки и кучета. Забраната не се отнася за лицата, получили сертификат от Кмета на Община Пловдив за Зоодоброволец за полагане грижи за безстопанствените котки или не е подписал декларация по чл. 47, ал. 2 от Закона за з.ж..
- чл. 22, ал. 3 – Зоодоброволците да хранят и да полагат грижи за безстопанствените котки единствено на местата, които са им определени писмено от съответната районна администрация.

10. Оспорването е съобщено чрез публикуване на обявление в бр. 18/08.03.2016 г. на "Държавен вестник" и в сайта на Върховен административен съд, както и чрез поставяне на обявление в сградата на Административен съд - гр. Пловдив. В хода на съдебното производство не са налице встъпили заедно с административния орган или присъединени към оспорването страни по реда  на чл. 189, ал. 2 и ал. 3 от АПК.

ІV. За правото:

11. Правната същност и характеристиките на нормативните административни актове са уредени от разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от АПК. Правилото обявява за такива всички подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие.

Няма съмнение и спор, че атакуваната наредба е нормативен административен акт, който се отнася за неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие.

12. Съгласно чл. 76, ал. 3 от АПК, общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение. В настоящия случай Наредбата е била издадена на основание чл. 40, ал. 5, в приложимата редакция и чл. 56, ал. 1 от ЗЗЖ, които разпоредби делегират на общинските съвети правомощия да приемат наредби за овладяване популацията на безстопанствените кучета и котки за изпълнение на програмите за овладяване популацията им, приети съгласно чл. 40, ал. 1 (в приложимата редакция) от ЗЗЖ.

В този смисъл, процесната наредба, чиито разпоредби се атакуват в настоящото производство, е акт на компетентен орган.

13. Наредбата е издадена и при спазване на регламентираните в приложимите в настоящия случай ЗМСМА, АПК и ЗНА, както Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, императивни процесуални разпоредби относно подготовката и приемането на нормативни административни актове.

13.1. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА, преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган – Общински съвет Пловдив, същият (проектът на нормативния акт) следва да бъде публикуван на интернет страницата на Община Пловдив, заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предостави най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.

В изпълнение на цитираната законова разпоредба, на 14.05.2012 г. (съответно на 05.12.2012 г. и на 20.05.2015 г. по отношение на наредбите за изменение и допълнение), преди внасянето на проекта, същият е публикуван на интернет страницата на Община Пловдив заедно с мотивите, като на заинтересованите лица е предоставен 14-дневен срок за предложения и становища. В този смисъл на жалбоподателите е била предоставена възможност за участие в процедурата по изготвяне на наредбата, съответно възраженията в тази насока се явяват неоснователни.

13.2. Проектът на Наредбата и мотивите към него, обективирани в Предложение изх. № 12 ПОБС 188 от 21.05.2012 г., са внесени в общинския съвет от Заместник кмета на Община Пловдив, а проектите на Наредбите за изменение и допълнение и мотивите към тях, обективирани в Предложение изх. № 12 ПОБС 486/12.12.2012 г., съответно в Предложение изх. № 15 ПОБС 185/27.05.2015 г., са внесени в общинския съвет от Кмета на Община Пловдив.

В мотивите и на трите предложения са посочени причините, които налагат приемането на Наредбата, целите, които се поставят, необходимите финансови средства, анализ за съответствие с правото на Европейския съюз и очакваните резултати, поради което отговарят и на изискванията, посочени в чл. 28, ал. 2 от ЗНА.

13.3. Наредбата и нейните изменения са приети и в съответствие с разпоредбата на чл. 77 от АПК - след обсъждане на проектите и предложенията на кмета, респ. зам. кмета на заседания на общинския съвет, като текстът е удостоверен от председателя на Общински съвет Пловдив, съобразно изискването на чл. 78, ал. 1, т. 2 от АПК и чл. 34, т. 3 от ЗНА.

13.4. Самата наредба, в т.ч. и нейните изменения и допълнения са приети с решения, взети съобразно разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и 3 от ЗМСМА по отношение на изискуемия кворум.

13.5. При приемането на Наредбата и нейните изменения е спазена и предвидената в закона специална форма. Спазени са изискванията на чл. 75, ал. 3 и ал. 4 от АПК - посочен е видът на акта (наредба, съответно наредба за изменение и допълнение на наредба), органът, който го е приел (ОС Пловдив) и е отразен главният му предмет (овладяване на популацията на безстопанствените кучета и котки на територията на Община Пловдив). Посочено е и правното основание за приемане на Наредбата – чл. 21, ал. 1, т. 12, т. 24 и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 40, ал. 5 и чл. 56, ал. 1 от Закона за з.ж..

Като структура, форма и обозначение на съдържанието, коментираният нормативен административен акт отговаря на изискванията на ЗНА и Указа за неговото прилагане.

14. Относно материалноправната законосъобразност на оспорените разпоредби и направените в тази връзка възражения, съдът намира следното:

14.1. Съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от АПК нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен.  

Наредбата, чиито разпоредби на чл. 22, ал. 2 и ал. 3, се оспорват, е издадена на основание чл. 40, ал. 5 (в приложимата редакция) и чл. 56, ал. 1 от ЗЗЖ.

Съгласно чл. 40, ал. 1 (в приложимата редакция) от ЗЗЖ, общинските съвети приемат програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета и предвиждат средства за изпълнението им, а съгласно чл. 56, ал. 1 от с.з. в случаите на увеличена популация от безстопанствени котки, се прилагат разпоредбите за безстопанствените кучета. В изпълнение на тези разпоредби, Общински съвет Пловдив с Решение № 188, взето с Протокол № 11 от 12.06.2008 г. е приел Програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Пловдив, съответно с Решение № 315, взето с Протокол № 22 от 03.08.2010 г. е приел Програма за овладяване популацията на безстопанствените котки на територията на Община Пловдив.

В разпоредбата на ал. 5 на чл. 40 от ЗЗЖ (в приложимата редакция) е предвидено, че за изпълнение на тези програми (за овладяване популацията на безстопанствените кучета и котки), общинските съвети приемат наредби за овладяване популацията на безстопанствените кучета и котки.

Изложеното до тук обосновава извод, че процесната наредба е издадена именно в изпълнение на нормативен акт от по-висока степен и като подзаконов нормативен акт тя следва да детайлизира уредените в по-горния по степен нормативен акт обществени отношения.

Обществените отношения, които се регулират в настоящия случай касаят овладяване популацията на безстопанствените кучета и котки, като легална дефиниция за “овладяване на популацията” е дадена в § 1, т. 12 от ДР на ЗЗЖ и представлява научнообосновано регулиране на популацията на безстопанствените животни, което позволява контрол над броя им и цели освобождаването на улиците от тях.

Именно за контролиране броя на безстопанствените кучета и котки и освобождаването на улиците от тях и в изпълнение разпоредбите на нормативен акт от по-висока степен /ЗЗЖ/ са приети цитираната по-горе Програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета и котки, а за изпълнение на тези програми, общинският съвет е приел и въпросната Наредба, чиито разпоредби са предмет на оспорване в настоящото производство.

Ето защо, съдът намира, че направените в тази връзка възражения от страна на оспорващите, са неоснователни.

14.2. След извършен анализ на посочените от оспорващите нормативни актове, които се твърди вече да са уредили обществените отношения, предмет на спорната Наредба, се констатира следното:

- Законът за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ урежда обществените отношения, свързани с осъществяването, управлението и контрола на ветеринарномедицинската дейност, и въвежда принципите на ветеринарното законодателство на Европейския съюз и Световната организация за здравеопазване на животните (СОЗЖ), като в чл. 2, ал. 1, т. 1, б. А от с.з. е  предвидено, че ветеринарномедицинската дейност обхваща прилагането на ветеринарномедицинските изисквания за опазване здравето на животните и хуманното отношение към тях и съгласно § 14 от ПЗР до приемането на закон за з.ж., разпоредбите на глава седма /”Защита и хуманно отношение към животните”/  се прилагат и за безстопанствените животни, т.е. след влизането в сила на Закона за з.ж. -  31.01.2008 г., вкл. и към датите на приемане на Наредбата, респ. нейните изменения, ЗВМД вече не урежда отношенията, касаещи безстопанствените животни.

- Законът за местните данъци и такси /ЗМДТ/ регламентира материята по регистрация на домашен любимец и заплащане на такса и единствената връзка с безстопанствените животни е, че приходите, събрани от тези такси, се използват за мероприятия, свързани с намаляване броя на безстопанствените кучета.

- От наименованията на следващите посочени нормативни актове, а именно Наредба № 39 от 01.12.2008 г. за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености и Наредба № 41 от 10.12.2008 г. за изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, към пансиони и приюти за животни, са видни и обществените отношения, които те уреждат. Действително, Глава Четвърта от Наредба № 41 урежда приютите за безстопанствени животни, но това не касае безстопанствените животни извън тези приюти, а грижите, които следва да се полагат вътре в тях, докато оспорените разпоредби уреждат грижите за безстопанствените животни извън приютите.

Крайният извод на съда е, че въпросът свързан с храненето на бездомните животни, регламентиран в оспорените разпоредби, не е уреден от посочените нормативни актове от по-висока степен.

14.3. Във връзка с възражението, че разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата противоречат на чл. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от ЗЗЖ и въобще като цяло на закона, както и на Глава ІІІ “Допълнителни мерки за бездомни животни” от Европейската конвенция за з.ж. компаньони, е необходимо да се съобрази следното:

В ЗЗЖ също липсва конкретна регламентация на въпроса свързан с храненето на бездомните животни.

Действително Глава пета е озаглавена “Безстопанствени животни”, но именно в изпълнение на разпоредби от тази глава л. 40, ал. 1, ал. 5 и чл. 56, ал. 1 от ЗЗЖ, в приложимата към момента на приемане на Наредбата редакция/, Общинските съвети, каза се, приемат програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета и котки и предвиждат средства за изпълнението им, като за изпълнение на тези програми, впоследствие приемат и наредби за овладяване популацията на безстопанствените кучета и котки.

Законът за з.ж., съгласно неговия чл. 1, урежда защитата на животните и механизмите за нейното осъществяване, като защитата на животните се изразява в опазване на техния живот, здраве и добро състояние, предпазването им от нехуманно, жестоко и особено жестоко отношение, осигуряване на подходящи грижи и условия за живот, съобразени с техните физиологични и поведенчески особености.

В чл. 7, ал. 2, т. 1 от с.з. съответно е предвидено, че за жестокост се смятат всяко действие или бездействие, което причинява продължително или повтарящо се страдание на животното, или увреждане на здравето му или стрес.

Глава ІІІ “Допълнителни мерки за бездомни животни” от Европейската конвенция за з.ж. компаньони, съдържа две разпоредби – чл. 12 и чл. 13, които предвиждат следното:

Чл. 12 - Намаляване на числеността - Когато страна по договора прецени, че броят на бездомните животни представлява проблем за нея, тя трябва да предприеме необходимите законодателни и/или административни мерки за намаляването му по начин, който не причинява ненужна болка, страдание или стрес: 

а) такива мерки трябва да включват следните изисквания:

- ако такива животни трябва да бъдат ловени, това се прави с причиняване минимум физическа или психическа болка;

- когато животните се прибират и убиват, това трябва да бъде съобразено с принципите, заложени в тази конвенция;

б) страните осъзнават, че:

- всяко куче или котка е добре да бъде снабдено с постоянна идентификация по подходящ начин, който предизвиква минимум болка, страдание или стрес, като татуировка, както и да се записват номерата в регистър с имена и адреси на собствениците им;

- намаляването на непланираното размножаване на котки и кучета е добре да се осъществява чрез кастрация на тези животни;

- окуражаването да се предава всяко намерено куче или котка на компетентните органи е важно.

Чл. 13 - Изключения за ловене, държане и убиване - Изключения от принципите, залегнали в тази конвенция относно ловенето, държането и убИ.ето на бездомни животни, може да бъдат предприети само ако са неизбежни в рамките на програми по контрола на националните заболявания.

В оспорената разпоредба на чл. 22, ал. 2 от Наредбата се забранява храненето на безстопанствени котки и кучета, като се въвежда изключение от тази забрана за лицата, получили сертификат от Кмета на Община Пловдив за Зоодоброволец за полагане грижи за безстопанствените котки или такива, подписали декларация по чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ. А ал. 3 предписва зоодоброволците да хранят и да полагат грижи за безстопанствените котки единствено на местата, които са им определени писмено от съответната районна администрация.

Съдът намира, че оспорените разпоредби не могат да бъдат разглеждани като нехуманно средство за овладяване на популацията на безстопанствените животни и в противоречие с цитираните по-горе разпоредби на чл. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от ЗЗЖ, както и на чл. 12 и чл. 13 от Европейската конвенция за з.ж. компаньони. Това е така дотолкова, доколкото нормите на чл. 22, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата не установяват пълна забрана за задоволяване на хранителните нужди на безстопанствените кучета и котки, напротив, установяват единствено контрол над лицата, които го правят и местата, на които това е допустимо да се извършва, все пак разпоредбите целят овладяване популацията на безстопанствените животни, което каза се, представлява научнообосновано регулиране на популацията им и позволява контрол над броя им и цели освобождаването на улиците от тях, т.е. няма как да се контролира броят на безстопанствените животни по хуманен начин, без за тази цел да се създават правила, които да гарантират както опазване живота и здравето на бездомните животни, така и живота и здравето на хората. Именно, с цел да се избегне причиняване на продължително или повтарящо се страдание на тези животни или увреждане на здравето им, в т.ч. причиняването на стрес, се въвежда ограничение на хората, които да ги хранят, като това могат да бъдат само Зоодоброволци и лица, подписали декларация по чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ. Първите са лица, част от създадения през 2010 г. отряд от Зоодоброволци по идея на Дирекция “Екология и опазване на околната среда” при Община Пловдив, които получават своеобразно назначаване като такива към общината или съответната районна администрация и които имат ясно разписани и контролирани задължения по грижите за бездомните котки, а вторите - лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и чл. 50 от с.з. Доколкото в Глава ІІІ “Допълнителни мерки за бездомни животни” от Европейската конвенция за з.ж. компаньони, не се съдържат правила за храненето на безстопанствените кучета и котки, съдът намира, че няма как оспорените разпоредби да противоречат на разпоредбите й. А относно твърдението, че с оспорените разпоредби се въвеждат ограничения, които не са предвидени в ЗЗЖ, съдът намира, че обстоятелството, че законът не предвижда забрана за хранене на безстопанствени кучета и котки, не изключва материалната компетентност на органа на местно самоуправление, по съображения, свързани с обществения интерес и обществения ред на обществени места, да въведе правила за храненето /поставянето на храна и хранителни отпадъци/ на безстопанствени кучета и котки на обществени места на територията на съответната община.

14.4. И не на последно място, с оглед твърдението, че нито в Наредбата, нито в ЗЗЖ е предвидена легална дефиниция на понятието “Зоодоброволец”, съдът намира, че в съответствие с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от ЗЗЖ и принципа на добрата практика по отглеждане на животни, в Община Пловдив е създаден и функционира проект “Отряд зоодоброволци”. Този проект е публично оповестен на интернет страницата на Община Пловдив и е общодостъпен за всички жители на Община Пловдив, а и изобщо за всеки гражданин на страната, който проявява интерес, макар и да не е с местоживеене на територията на общината.

(http://www.plovdiv.bg/item/ecology/%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D0%B8-%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BA/%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%BE%D0%BC%D0%BD%D0%B8-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B8/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82-%D0%BE%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B4-%D0%B7%D0%BE%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%86%D0%B8/)

Публикуваната в сайта информация, съдържа както целта на създаването на този проект (която е да подкрепи добрите намерения на хората, които се грижат за животните по улиците, да ги стимулира да правят това по начин, който да не нарушава санитарно-хигиенните норми, да ги провокира да предприемат и следващите стъпки, необходими като грижи за бездомните животни – обезпаразитяване, ваксиниране, кастрация, и да провокира у останалите, които недоволстват от безразборно изнесените хранителни отпадъци, да проявят толерантност, както към хората, така и към животните.), така и начинът, по който всеки желаещ може да се включи в него като зоодоброволец. В тази връзка е публикуван и образец на заявление, от чието съдържание се вижда, че на гражданите е дадена възможност дори сами да предлагат място за разположение на хранилки. Освен изложеното следва да се констатира, че изрично е посочено (на въпросната интернет страница), че всеки, който желае да дари храна, медикаменти или помощни материали за доброволците може да зави това на „горещия телефон” на ОП „Зооветиранарен комплекс”, чийто номер също е посочен. Напрактика, гражданите не са лишени от възможността при необходимото желание да осигуряват под формата на дарения храна, медикаменти или помощни материали за бездомните кучета и котки на територията на Община Пловдив.

Старт на обсъждания проект е даден още в края на 2009 г. и в него вече активно участват 172 Зоодоброволци по данни от приетите по делото списъци на подадените заявления (л. 215 и сл.).

Съвкупната преценка на приобщените към доказателствения материал документи (както цитираните вече списък на подалите заявления за участие в проект на Община Пловдив “Отряд Зоодоброволци” в периода януари 2010 г. – март 2016 г., така и Заявление, Сертификат за зоодоброволец, Декларация за поемане грижите и надзора върху безстопанствени котки, както и Актуализация на идеен проект “Отряд Зоодоброволци” - л. 215 и сл. по делото), налага да се приеме, че разглежданият проект “Отряд зоодоброволци” е израз на “добра практика при отглеждане на животните” по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗЖ, а именно – създадена е една система от общи хигиенни и технологични правила за опазване здравето на животните и гарантиране на тяхното благосъстояние чрез създаване на оптимални условия за отглеждане и хранене, съответстващи на техните физиологични и поведенчески нужди, и ограничаване до приемлив минимум на риска от причиняване на излишна болка и страдание.

Необходимо е да се добави, че чрез въвеждане на коментираните правила се ограничава възможността на недобросъвестни граждани и/или такива, които поради липса на достатъчно знания за отглеждането на котки и кучета, да хранят последните с неподходяща храна, която би могла да застраши и/или да увреди тяхното здраве. Именно в този смисъл, чрез приемането на оспорените разпоредби, на практика се създават посочените по-горе оптимални условия за отглеждане и хранене животните, съответстващи на техните физиологични и поведенчески нужди и ограничаване до приемлив минимум на риска от причиняване на излишна болка и страдание.

Освен това, зоодоброволците не са единствените, на които оспорените разпоредби дават право да хранят безстопанствените котки, такова е дадено на всички лица, подписали декларации по чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ, т.е., не на кои да е лица, а на такива, поели надзора и грижите над безстопанствените кучета и котки.

Ето защо, въведеното с оспорените разпоредби ограничение, каза се, цели опазване живота и здравето както на бездомните животни, така и на гражданите.

15. Изложените до тук съображения обосновават крайния извод за законосъобразност на оспорените подзаконови нормативни разпоредби. Това има за последица неоснователност на жалбата. Тя ще следва да бъде отхвърлена.

16. С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 3 и 4 от АПК в полза на  ответника се дължат сторените разноски по производството, но от данните по делото не се установи такива да са направени.

Действително по делото е представен договор за правна защита и съдействие от 11.04.2016 г. сключен между Общински съвет Пловдив и адвокат Евелина Б., в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв. като в графа „платимо както следва:” и „изплатен доход:” изрично е посочено „платежно нареждане”, съответно „...по банкова сметка...”. Доказателства за извършено плащане по банков път обаче не са представени от страна на ответника.

В тази връзка следва да бъде съобразено Тълкувателно решение от 6 ноември 2013 г. постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Общото събрание на гражданската и търговска колегия на Върховния касационен съд, според което: „Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.”

При съобразяване на цитираното тълкувателно решение, (което според чл. 130, ал. 2 от ЗСВ е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове), искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде оставено без уважения, доколкото по длето не са ангажирани доказателства за изплащане по банков път на договореното между страните адвокатско възнаграждение.

 

Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,

 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Сдружение с нестопанска цел “Г.к. – з.ж.”, Булстат ***, ***, представлявано от Председателя Г.С., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и Фондация “А.Х.Б. – П.”, Булстат ***, със седалище и адрес на управление гр. *** представлявана от Председателя Г.К. ЕГН **********, против чл. 22, ал. 2 и ал. 3 от Наредба за овладяване популацията на безстопанствените кучета и котки, и регламентиране отглеждането на домашни кучета и котки на територията на Община Пловдив.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника - Общински съвет Пловдив, за присъждане на разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

                                      

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                             2.