РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

1697

 

гр. Пловдив, 21.09.2016 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - Пловдив, ХIIІ състав, в открито заседание на четиринадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ

 

 

при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от съдия Пасков адм. д. № 317 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

         Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на «Р. -3» ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес: гр. ***» № 2, срещу РА № Р-16001315006023-091-001/01.10.2015 г., издаден от М.Й.Л. – началник сектор «Ревизии», възложило ревизията, и М.Б.Р., главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 978/28.12.2015 г. на директор на дирекция «Обжалване и данъчно-осигурителна практика» /Д «ОДОП»/ – Пловдив за непризнат данъчен кредит в размер на 26 017.01 лв. за м.06.2015 г.

В жалбата се развиват доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила по ДОПК.

В допълнителна жалба от 30.03.2016 г. доводи, че подаването на регистрационния опис с един ден закъснение от законоустановения срок налага извода, че органът по приходите е разполагал с необходимата анифромация, за да установи, че ДЗЛ, като получател на разглежданите доставки на дървен материал, е платец на ДДС, поради което само поради това обстоятелство, че същата ен е под формата на опис по образец, данъчната администрация не може да му налага допълнителни условия във връзка с правото му да приспадне този данък, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право. В тази насока се сочат принципите на равностойност и ефективност, по съединени дела С-95/078 и С-96/07. Иска се отмяна на актаи се претендират разноски по делото.

Ответникът в производството – директор дирекция “ОДОП“- Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрисконсулт К., изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.

 След като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

 Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, след изчерпване на предвидения ред за административно обжалване пред директора на Д „ОДОП“ - Пловдив, и е допустима.

 Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Съдът намира, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила.

При издаването на оспорения акт в процесната му част, ревизиращият екип е взел предвид, че регистрираното лице е подало опис за налични активи  – иглолистни трупи, банциг и шпонт, преди датата на регистрация по ЗДДС по реда на чл.74 от ЗДДС на 11.08.2015 г. В описа са включени придобити от дружеството активи по смисъла на Закона за счетоводството с обща сума на начисления ДДС при придобиването им в размер на 26 017.01 лв. Съгласно чл.74 ал.2 т.3 от ЗДДС, описът на наличните активи следвало да е съставен към датата на регистрация по ЗДДС и да бъде подаден не по-късно от 45 дни от тази дата. Лицето е регистрирано по ЗДДС на 25.06.2015 г., което означава, че описът е следвало да бъде подаден не по-късно от 10.08.2015 г. За процесния м.06.2015 г. не е признат данъчен кредит в размер на 26 017.01 лв. на основание чл.75 ал.3 от ЗДДС.

В хода на съдебното производство, с цел опровергаване на фактическите констатации в ревизионния акт не бяха ангажирани доказателства, като също така, следва да се отбележи, че липсва спор по фактите, установени от страна на ревизиращия екип. 

По същество не се оспорва обстоятелството, че регистрационният опис за налични активи преди датата на регистрация по ЗДДС по реда на чл.74 от ЗДДС е подаден след изтичането на законоустановения 45-дневен срок.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда формира следните правни изводи :

Настоящият състав приема, че действията на ревизиращия екип са правилни и законосъобразни. Съгласно чл.75 ал.3 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит по чл.74 не възниква и не може да се упражни от регистрираното лице, ако регистрационният опис е подаден след 45-ия ден от датата на регистрация.

Срокът е преклузивен - изтичането му, без да е подаден регистрационен опис, правопрепятства възникването на право на приспадане на данъчен кредит за наличните активи.

В конкретния случай не могат да бъдат споделени аргументите, изложени в жалбата, които са в насока на незаконосъобразността на постановения отказ за приспадане, поради пропускане на горепосочения преклузивен срок. Същият не прави прекомерно трудно или практически невъзможно упражняването на правото на приспадане. От друга страна, съставянето на регистрационен опис на наличните активи по чл.74 ал.2 т.3 от ЗДДС и подаването му в предвидения в същата разпоредба срок, е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане, а не от този по упражняването му. Този извод е обоснован, както от граматическото тълкуване на чл.74 ал.2 от ЗДДС, така и от систематичното й тълкуване с разпоредбите на чл.75 ал.2 и 3 от закона. В чл.74 ал.2 от закона са изброени предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит за наличните активи /включително съставянето и представянето на регистрационен опис/. Упражняването на това право се извършва чрез отразяване на наличните активи и данъка по регистрационния опис в дневника за покупките за съответния данъчен период. Според чл.75 ал.3 от ЗДДС правото на приспадане "не възниква и не може да се упражни", ако регистрационният опис е подаден след съответния срок. Определяща е първата последица от пропускането на срока - заради незавършения фактически състав правото не е породено.

По интерпретацията на Съюзното право, извършена в решението на СЕС по дело С-284/11, установеният в Директива 2006/112/ЕО режим на приспадане цели да облекчи изцяло предприемача от тежестта на ДДС, който е дължим или платен във връзка с всички негови икономически дейности. Общата система на ДДС цели да гарантира пълен неутралитет на данъчната тежест върху всички икономически дейности, независимо от техните цели или резултати, при условие че съответните дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС. Правото на приспадане е неразделна част от действащия механизъм на облагане с ДДС и по принцип не може да се ограничава.

Приеманите от държавите членки мерки по чл.273 от Директивата, за да осигурят правилното събиране на данъка и да предотвратяват измамите, не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на такива цели и не трябва да поставят под въпрос неутралитета на ДДС.

Понятието за данъчно задължено лице по чл.9 от Директива 2006/112 /вж. чл.3 ал.1 от ЗДДС/ няма за белег да е изпълнено задължението за идентификация по чл.214 от Директивата /респ. за регистрация по чл.94 и сл. от ЗДДС/. Идентификацията не е елемент от механизма за облагане с ДДС независимо от значението му за доброто функциониране на системата на ДДС (вж. т. т.30 и 31 от решението на СЕС по дело С-324/11; т. т.60 до 63 от С-284/11 и т. т.50, 51, 53 и 54 от С-385/09). Липсата на регистрация по ЗДДС не може да изключи правото на приспадане, когато са осъществени условията по същество за възникването му /вж. т.63 от решението по дело С-284/11 и т.51 от решението по дело С-385/09/. Допустимо обаче, е въвеждането от държавите членки на срок за регистрация и за упражняване на правото на приспадане, с оглед принципа на правна сигурност, като сроковете следва да са разумни /пак решението по дело С-385/09, т. т.52-54/.

Съгласно чл.180 и чл.182 от същата Директива,  на данъчнозадълженото лице може да се разреши да извърши приспадане, въпреки че не е упражнило правото си по време на данъчния период, през който това право е възникнало, при спазване на определени условия и ред, посочени в националната правна уредба. Към тези условия се отнася въведеното с чл.74 ал.2 т.3 от ЗДДС изискване за изготвяне на регистрационен опис на наличните активи към датата на регистрация и за представянето му в 45-дневен срок от датата на регистрацията. Срокът е материалноправен и пропускането му преклудира правото на приспадане - чл.75 ал 3 от ЗДДС. Допълнителното условие на закона цели да мобилизира ДЗЛ чрез описа да отправи твърдение за съществуването на определени активи към релевантния за преценката на правото на приспадане по чл.74 ал.1 от ЗДДС момент - този на регистрацията за целите на закона.

В тази хипотеза въвеждането на задължение за изготвяне на регистрационен опис на наличните активи към датата на регистрацията и за представянето му в срок от датата на регистрацията с чл.74 ал.2 т.3 от ЗДДС и квалифицирането на неизпълнението на това задължение, като изключващ правото на приспадане по чл.74 от ЗДДС юридически факт, с разпоредбата на чл.75 ал.3 от ЗДДС не надхвърля необходимото за целите на чл.273 от Директивата и не поставя под въпрос неутралитета на ДДС.

Въз основа на изложеното дотук от фактическа и правна страна, съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е издаден от материално компетентен орган на приходната администрация в хода на ревизионно производство, възложено по реда на чл.112 от ДОПК и осъществено в съответствие с правилата на Глава ХV от ДОПК.

Ревизионното производство е завършило с издаването на предвидения в чл.119 от ДОПК ревизионен акт, който е постановен в установената от закона форма. Не се констатират нарушения на процедурните правила при извършването на ревизията. Ревизионният акт е постановен при правилно приложение на материалния закон, като също така съответства на целта на закона да се установяват точно и пълно по вид и размер задълженията за данъци и осигурителни вноски на физическите и юридическите лица в Република България. 

Той ще следва да бъде оставен в сила, а жалбата срещу него – отхвърлена, като неоснователна и недоказана.

 При този изход на делото и претенциите на страните за присъждане на разноски, съдът намира, че такива се следват на ответника , като същите се констатираха в размер на 1 310.51 /хиляда триста и десет и 0.51/ лв.

 Водим от горното и на основание чл.160 ал.1 от ДОПК, Административен съд – Пловдив, XIII състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на «Р. -3» ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес: гр. ***» № 2, срещу РА № Р-16001315006023-091-001/01.10.2015 г., издаден от М.Й.Л. – началник сектор «Ревизии», възложило ревизията, и М.Б.Р., главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 978/28.12.2015 г. на директор на дирекция «Обжалване и данъчно-осигурителна практика» /Д «ОДОП»/ – Пловдив за непризнат данъчен кредит в размер на 26 017.01 лв. за м.06.2015 г.

ОСЪЖДА «Р. -3» ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес: гр. ***» № 2, да заплати на  Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, сумата в размер на 1 310.51 /хиляда триста и десет и 0.51/ лв., представляваща  възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: