Р Е Ш Е Н И Е

№ 1708

гр. Пловдив,  18. 10. 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив,  V състав, в открито съдебно заседание  на осемнадесети септември ,   две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СТОИЛ БОТЕВ

и с  участието на секретаря В. К., като разгледа докладваното от председателя  адм. дело № 353 по описа на Административен съд – Пловдив за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215, ал.1 , във вр. с чл. 194, ал.1 от Закон за устройство на територията (ЗУТ) и във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Жалбоподателят  - Б.М.Н. с ЕГН **********, чрез адв. Г. обжалва Заповед № 46РОА-62/02.02.2016 г. на Кмета на Район Южен , при Община Пловдив, с която е наредено на А.И.Н., В.Т.Н., Ж.Б.Н., И.С.Н., Н.А.К.и Ю.А.Н., в качеството им на собственици на имот № 531.1425, да осигурят свободен достъп до същия за периода от 03.02.2016 г. до 28.02.2016 г. от 8.00 до 20.00 часа за извършване на посочените в заповедта СМР и след ремонта да отстранят причинените повреди на имота, както и на основание чл. 60 от АПК е допуснато предварително изпълнение .

В жалбата се инвокират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваната заповед поради недостатъци на дължимото от администранивния орган описание на конкретните СМР, във връзка с които е наредено осигуряването на достъп, както и  поради липса на влязло в сила строително разрешение, доколкото предвидени с посоченото по-горе Строително разрешение № 139/2015 година СМР ще се изпълняват и в имот № 531.1425, а собствениците на този имот не са участвали в административното производство по издаване на това строително разрешение. Претендират се и съдебни разноски.

Ответникът – Кмета на Район Южен , при Община Пловдив,  чрез процесуалния си представител ю.к. А. намира жалбата за неоснователна и претендира разноски.

Като съобрази събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и приложимия закон, при служебната съдебна проверка на осн. чл. 168 АПК за валидност на оспорения административен акт и за неговата законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК съдът намира жалбата като подадена в законоустановения срок и от имаща право и интерес от обжалването страна, видно от приложените в административната преписка обратни разписки по известия за доставяне за процесуално допустима, а разгледана по същество  и за основателна по следните съображения:

Съдът приема, че за жалбоподателката е налице правен интерес от процесното оспорване макар и да не е посочена като адресат на заповедта, предвид обстоятелството, че същата е  съсобственик на идеални части в  процесния имот по силата на НА № 108 от 25.07.2011 г. /л.8-9/, както и  предвид факта че планираната изолация ще навлезе минимум 8 см. в имота на жалбоподателката, както твърдят в своята нотариална покана от сдружението на собствениците /л.18/.

С оспорената заповед на основание чл.194 ал.1 и ал.4 от ЗУТ и във връзка с извършване на строително монтажни работи, свързани със реализиране на Разрешение за строеж № 139 от 15,10,2015 година на главен архитект на Район Южен, община Пловдив: „Обновяване за енергийна ефективност на многофамилна жилищна сграда с рег. № 368-24ПМ-031 по СФПИОЕЕ – Оперативна програма „Регионално развитие” – 2007-2013 година”, е наредено на посочените в заповедта лица да осигурят свободен достъп до имот № 531.1425 за определен период от време за извършване на СМР, посочени в мотивната част на заповедта.

В настоящото съдебно производство е оспорена  освен законосъобразността на Заповед № 46РОА-62/02.02.2016 г. на Кмета на Район Южен Община Пловдив,  така и допуснатото предварително изпълнение на заповедта.

Съдът със свое определение  № 328 от 22,02,2016г. е уважил искането и е спрял  допуснатото по силата на закона ,  предварително изпълнение на  Заповед № 46РОА-62/02.02.2016 г. на Кмета на Район Южен - Община Пловдив, като по реда на касационното обжалване Върховния административен съд на Република България с определение № 4371 от 13,04,2016г. по адм. Дело № 3887/2016г. е обезсилил определението и е оставил без разглеждане искането на Б.  Н. за спиране на предварителното изпълнение.

От събраните в делото доказателства съдът установи, че жалбоподателите  са  собственици на дворното място, съставляващо поземлен имот с идентификатор № 56784.531.1425 по КККР на гр. Пловдив, както и на жилищни обекти, застроени в същото, с административен адрес в град ***Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните доказателства – приложената административна преписка, включително писмените доказателства, приложени към жалбата, приложеното АХД 352/2016, съдебно-техническата експертиза, изпълнена от в.л.Г. – намира за установено следното:

Атакуваната заповед е издадена на основание чл.194 ал.1 и ал.4 ЗУТ. В мотивите на същата е посочено, че се издава „във връзка с извършване на строително монтажни работи, свързани със реализиране на Разрешение за строеж № 139 от 15,10,2015 година: „Обновяване за енергийна ефективност на многофамилна жилищна сграда с рег. № 368-24ПМ-031 по СФПИОЕЕ – Оперативна програма „Регионално развитие” – 2007-2013 година”, издадено от Община Пловдив – район Южен на името на Сдружение на собствениците „Лазар Маджаров“, изразяващи се в: подмяна на съществуваща дограма с дограма от PVC профил с двоен стъклопакет, топлинно изолиране на външни стени, топлинно изолиране на покрив, подмяна на съществуващи улуци и водосточни тръби и изграждане на нова система за мълниезащита и заземление в УПИ XI-1429, кв.9, кв.“Македония“, р-н Южен, гр.*****Очевидно, така описаните СМР касаят пълния или по-голяма част от обема СМР, предмет на Строително разрешение № 139/2015 година; посочено е също така на кого е издадено същото  и за кой административен адрес се отнася.

По-нататък в мотивната част на заповедта е посочено, че за реализиране на така описания строеж „е необходим достъп в имот № 531.1425, свързан с топлинно изолиране с изпълнение на следните СМР: доставка, монтаж и демонтаж на фасадно скеле, изкърпване на вароциментова мазилка, полагане на дълбокопроникващ грунд, монтаж на топлоизолационна система с финишен слой минерална мазилка, полагане на цветна акрилна екстериорна мозайка по цокъл и др.“

На основание така цитираните мотиви, в диспозитива на заповедта е наредено на определени поименно изброени лица (за които се твърди да са собственици „на имота“ по служебна справка от СГКК Пловдив), „да осигурят свободен достъп до  същия за периода от 03,02,2016 до 28,02,2016 г. от 8:00 до 20:00 ч. за извършване на горепосочените СМР.“ Не са посочени други индивидуализираци данни за адресатите на нареждането (ЕГН, постоянни или настоящи адреси и пр.), не е посочен никакъв индивидуализиращ признак на имота, за който става дума – идентификатор, регулационен номер, адрес или каквато и да била друга данна за достъп до кой имот става дума. Действително, в мотивната част има някакви данни в тази насока, но липсва каквато и да била индивидуализация на имота в диспозитива на заповедта. Още по-малко липсва посочване за коя (или каква) част от въпросния имот следва да се осигури достъп. Няма посочване и на кого точно следва да бъде осигурен достъпът. Записаното в т.2 от диспозитива на заповедта – кой следва да отстрани евентуалните повреди по смисъла на ал.4 на чл.194, не може да санира липсата на изрично посочване на кого трябва да се осигури достъп в т.1 от диспозитива.

Жалбоподателката Б.Н., както по-горе се посочи се легитимира като съсъсобственик в дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор № 56784.531.1425 по КККР на гр.Пловдив,  както и на жилищни обекти, застроени в същото дворно място, всички с административен адрес град *****,по силата на приложения към жалбата нотариален акт № 160/том 51/от 25,07,2011 година на Служба по вписванията – Пловдив. В същия нотариален акт прехвърлителката Ж. Н. (един от адресатите на заповедта) е запазила право на ползване върху прехвърляемия имот.

Съобразно данните от техническата експертиза, приета по делото и неоспорена от страните, имотът, в който Б.Н. е собственик, а Ж. Н. – ползувател, представлява УПИ I-1425, кв.9, респ. ПИ с идентификатор № 531.1425, и се явява съседен на УПИ XI-1429, кв.9, респ. ПИ № 531.1424, за който е издадено Строително разрешение № 139/2015 година.

Експертизата посочва също, че сградата, за която е издадено Строително разрешение № 139/2015 година (сграда с идентификатор 531.1424.1) граничи със северния си външен калканен зид с имота, в който Н.е съсобственик – ПИ  531.1425, като този северен външен зид (калкан) съвпада с имотната граница, респ. с регулационната линия между УПИ  XI – 1424 и УПИ I – 1425. Застроителният план предвижда свързано застрояване на калкан между посочените две УПИ на предвидените в същите жилищни сгради. При това установено фактическо положение и при съобразяване на предвидените СМР по проектите, въз основа на което е издадено Строително разрешение № 139/2015 година, заключението на експертизата е, че външната топлоизолация на сграда 531.1424.1 „се разполага в имот КИ 531.1425“. Всички тези обстоятелства са служебно известни на административния орган – кмета на Район Южен, доколкото именно той е одобрил строителните книжа за сградата, предмет на саниране, и пак той е издал строителното разрешение за санирането на същата, включително чрез полагане на топлоизолация по калкана на сградата.

Съгласно чл. 194, ал. 1 ЗУТ собствениците и обитателите на недвижимите имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи във връзка с устройство на територията въз основа на заповед на кмета на общината, а в определените от закона случаи - на началника на ДНСК. По смисъла на чл. 194, ал. 1 ЗУТ "свободен достъп" е правото на определено лице да се ползва за определен период от време чуждия имот с оглед постигане целите, визирани в същата разпоредба.

Тъй като осигуряването на достъп до чужд имот по чл. 194 ЗУТ е крайна мярка на ограничаване на вещно право на собственика във връзка с правото му да ползва имота си по предназначение в пълен обем, в заповедта е задължително да бъдат посочени характерът и обемът на строителните и ремонтните действия, които следва да бъдат извършени, срока за приключване на същите, както и последиците при евентуални вреди. Този извод е следствие от смисъла на понятието "свободен достъп", вложен в разпоредбата на чл. 194, ал. 1 ЗУТ, което се отъждествява с правото да се ползва за определен период от време чуждия имот с оглед постигане целите, визирани в същата разпоредба. Този "свободен достъп" следва да е определен в конкретни параметри не само времево, а и пространствено, т. е при наличието на разрешени или предписани строителни работи административният орган следва да избере конкретен вариант на разрешения достъп до имота и когато се касае до поземлен имот да отрази параметрите на достъпа. Следва да се посочи и обема на въпросните СМР, а не само техния характер. Обратното би дало възможност за безконтролен достъп до имота, ограничаване правото на собственост, затруднения при изпълнение и спорове във връзка със задължението на ползващия по ал. 5 и определяне размера на обезщетението по ал. 6.

От друга страна, предвид явно сигурните предстоящи вреди за собствениците на (с полагането на топлоизолацията ще се заеме част от съседния имот, която част собствениците му не могат да ползват, нито застрояват), административният орган и лицата, в чиято полза е нареден достъпът, е следвало да докажат липсата на друга техническа възможност за извършване на строителството - чл. 154, ал. 1 и чл. 153 ГПК вр. чл. 144 АПК и чл. 194, ал. 1 ЗУТ. Това не е направено, доколкото никакви доказателства в тази насока не са ангажирани в хода на делото или приложени в административната преписка.

Всички тези фактологически елементи не може да се „подразбират“ или „предполагат“ от текста на съпътстващи искането книжа, а следва да са ясно, пряко и изрично посочени в заповедта по чл.194 ал.1, предвид крайното ограничение на собственически права, което се налагат с този вид административен акт. Това е още по-необходимо в конкретния случай, в който административният орган дори само по издадени от него документи може да предвиди настъпването на вредоносни последици.

В този смисъл процесната заповед следва да бъде преценена с оглед вида на разпоредените СМР, изискуемите реквизити и липсата, респ. наличието на друг, по икономичен начин за осъществяване на СМР, с оглед евентуалните вреди и неудобства за имота на адресатите на заповедта.

  В хода на тази преценка настоящият състав намира, че констатираната по-горе непълнотата на фактическите основания в мотивите на заповедта се равнява на липсата на фактически основания за издаване на обжалвания административен акт, и препятства съда при оценка на неговата законосъобразност, а от друга страна - липсата на фактически основания в мотивите на заповедта води до неспазване на установената форма при издаването му с оглед изискванията на императивната норма на чл. 59, ал.4 от АПК. Констатираните непълноти в диспозитивната част на заповедта от своя страна са нарушение на императивното правило на чл.59 ал.5 АПК.

Преценени в съвкупност, посочените липси и недостатъци на  Заповед № 46 РОА-62/02,02,2016 г. на кмета на Район Южен, община Пловдив правят същата незаконосъобразна и подлежаща на отмяна.

  При този изход на спора и на основание чл.143 ал.3 АПК на жалбоподателката следва да се присъдят, съобразно приложените доказателства на л. 4, 52, 95 и 111, направените в настоящето производство деловодни разноски, възлизащи общо на 467 лева .

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Заповед № 46 РОА-62/02,02,2016 г. на кмета на Район Южен, община Пловдив, с която е наредено на А.И.Н., В. Т.Н., Ж.Б.Н., И.С.Н., Н.А.К.и Ю.А.Н., в качеството им на собственици на имот № 531.1425, да осигурят свободен достъп до същия за периода от 03.02.2016 г. до 28.02.2016 г. от 8.00 до 20.00 часа за извършване на посочените в заповедта СМР, както и след ремонта да отстранят причинените повреди на имота.

ОСЪЖДА Кмета на Район Южен при Община Пловдив да заплати на Б.М.Н., ЕГН **********,***, чрез адв.М.Г., сумата от 467 лева (четиристотин шестдесет и седем лева) направени деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: