Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 49

 

 Пловдив,  тринадесети януари  2017 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – Пловдив, ІХ състав, в публично съдебно заседание на двадесети декември  през две хиляди и  шестнадесета година в състав:

 

 Съдия;  Велизар Русинов

 

при участието на секретаря Б.К., като разгледа докладваното от съдията адм. дело №425 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по жалба на     „М. 2002” ООД с ЕИК по БУЛСТАТ*** , със седалище и адрес на управление: *** ,представлявано  от  управителите си  заедно  С.Д.К  и С.К.Т. против Ревизионен акт  № Р-16001615003728-091-001/09.12.2015 г. и Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П -16001615219451-003-001 от 14.12.2015г., издадени от  началник сектор и  инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърдени с Решение №50/03.02.2016 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” при ЦУ на НАП – гр.Пловдив, с които актове  са определени данъчни задължения по ЗКПО – относно извършеното регулиране на счетоводен  финансов резултат по реда на чл.28, ал. 2 от ЗКПО, респ. установения размер на корпоративен данък за 2013г. в размер на 22 930,52 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 5 260,91лв., както и за 2014г. извършеното регулиране на счетоводен  финансов резултат по реда на чл.28, ал. 2 от ЗКПО, респ. установения размер на корпоративен данък за 2014 г. в размер на 10 932,50 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 397,53лв.Жалбоподателят, редовно уведомен се  представлява от адв.Т.. В жалбата и пред съда твърди, че издадения Ревизионен акт и Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт са  незаконосъобразни, необосновани и неправилни, постановени при съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Претендират се разноски и адвокатско възнаграждение.                                                                                        Ответният административен орган Директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ при ЦУ на НАП гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк.Б. излага становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да я остави без уважение и да присъди в полза на Д”ОДОП” – Пловдив следващото се юрисконсултско възнаграждение.Съображения са изложени в представената писмена защита.                                       Административен съд – Пловдив, в настоящия състав след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Ревизионният акт  и Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт са обжалвани в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си ги е потвърдил. Така постановеният от Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за нейната допустимост.Разгледана по същество жалбата е неоснователна по изложените по-долу съображения.Ревизията на “М. 2002” ООД е започнала с издаването на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №Р-16001615003728-020-001/26.5.2015г.г. от Началник сектор  при ТД на НАП гр. Пловдив. Съгласно заповедта, срокът за извършване на ревизията е определен, считано от датата на връчване на заповедта, като заповедта е била връчена на жалбоподателя Съобразно цитираните заповеди ревизията обхваща установяване на задължения по корпоративен данък  за периода 01.01.2013г. – 31.12.2014г. и установяване на задължения по данък добавена стойност за периода 01.01.2013г. – 31.12.2014г.. В законоустановения срок е съставен Ревизионен доклад № Р-16001615003728-092-001/19.11.2015г.г.срещу който в законоустановения срок не е подадено  възражение. Констатациите на посочения ревизионен доклад са дали основание на ревизиращите да издадат процесния ревизионен акт. Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото  заповеди – Заповед № РД-09-518/30.04.2014г., и Заповед за определяне на компетентен орган .При преглед на представените доказателства, събрани при ревизионното производство, от фактическа и правна страна, настоящият състав намира за установено следното.Предмет на обжалване по ЗКПО е извършеното регулиране на счетоводни финансов резултат за 2013г. и за 2014г. ,респективно установения размер на корпоративен данък  за 2013г. и 2014г. , ведно с прилежащите лихви   във връзка с непризнати разходи от бракуване на материални запаси.От ответника  в хода на ревизията е установено следното :жалбоподателят-”М.” ООД е с деклариран предмет на дейност: търговия на едро с облекло и обувки. Дружеството е осъществявало внос и продажба на обувки, предимно от Китай, като през периода на ревизията не е осъществявана активна търговска дейност.От жалбоподателя е  подадена е годишна данъчна декларация за финансовата 2013г., с вх. № 160010166746/19.03.2014г. с деклариран счетоводен финансов резултат /счетоводна загуба/134463,60лв. и формиран данъчен финансов резултат /данъчна загуба/ 134463,60лв.От ответника при анализ на документите на жалбоподателя/ревизираното дружество/ е установено, че през м.10.2013г. са осчетоводени  по счетоводна сметка609 „Други разходи“ и по счетоводна сметка 304 „Стоки“  бракувани стоки на стойност 363391,37лв., съгласно представено заверено копие от протокол за бракуване на стоки № 1/18.10.2013г.За  уточняване на обстоятелствата по повод бракуването на стоки през м.10.2013г., с ИПДПОЗЛ с изх. № Р-16001615003728-040-002/12.08.2015г., са изискани документи и писмени обяснения относно представяне на заверени копия на митнически декларации и/или фактури за придобиване на бракуваните от “М.” ООД стоки, като се посочи дата, количество и стойност. Ответникът е изискал  от жалбоподателя  писмено да се посочи на кое основание е извършен бракът на стоките и къде са унищожени същите, предадени ли са на сметище или са унищожени чрез изгаряне. В отговор на искането от страна на жалбоподателя  е представено пред ответника писмено обяснение с вх.№ ВхР- 2848/11.09.2015г., в което е посочено, че описаните в протоколите за брак стоки са заделяни периодично негодни за продажба обувки - разлепени, скъсани,  деформирани,  некомплектовани.  В обяснението е посочено, че складът - собственост на жалбоподателя бил голям и позволявал тези стоки да се съхраняват в помещение, до което клиентите нямат достъп. От страна на управителите на жалбоподателя  е вписано в обяснението, че изнасянето и унищожаването на бракуваните стоки са свързани с допълнителни разходи и поради това бракуваните стоки се съхраняват в помещение от склада, собственост на дружеството. От страна на “М.” ООД не са представени документи, доказващи унищожаването на бракуваните стоки, не са представени документи за предаване на сметище, изгаряне, предаване/продажба на вторични суровини или др. Видно от представения протокол за брак на стоки № 1/18.10.2013г. и обясненията, дадени от дружеството, основанието за бракуване на същите е залежаване повече от пет години и загуба на търговски вид, а не наличието на непреодолима сила, технологичен брак, промяна на физико-химичните свойства, установени с нормативен акт или с фирмени стандарти или изтичане срока на годност, посочени в чл.28, ал.3 от ЗКПО. Пред ответника  документи, доказващи, че са изпълнени условията на чл.28, ал.3 от ЗКПО, не са представени от жалбоподателя .На основание чл.28, ал.2 от ЗКПО, органите по приходите  увеличават декларирания счетоводен финансов резултат за 2013г. с  отчетения от жалбоподателя  разход за брак. След извършената корекция резултатът за периода от данъчна загуба в размер на134086,03 лв. се променя на данъчна печалба в размер на229305,24 лв. и дължимият корпоративен данък за 2013г. е в размер на 22 930,52 лв. Аналогична е констатацията на органите по приходите за 2014г.От жалбоподателя е подадена  годишна данъчна декларация за финансовата 2014 год. №1600И0226217/14.03.2015г., със счетоводен финансов резултат /счетоводна загуба/5861,02лв. и формиран данъчен финансов резултат /данъчна загуба/5787,06лв. Установено е, че през м.12.2014г. са осчетоводени по счетоводна сметка 609 „други разходи“ и счетоводна сметка 304 „стоки“ брак на стоки в размер на115112,06 лв., съгласно представено заверено копие от протокол за бракуване на стоки №1/19.12.2014г. Пред ответника от страна на „М. 2002" ООД не са представени, документи доказващи унищожаването на бракуваните стоки, не са представени документи за предаване на сметище, изгаряне, предаване/продажба на вторични суровини или др. Видно от представения протокол за брак, основанието за бракуване е залежаване на стоките повече от пет години и загуба на търговски вид, а не наличието на непреодолима сила, технологичен брак, промяна на физико-химичните свойства установени с нормативен акт или с фирмени стандарти или изтичане срока на годност, посочени в чл.28, ал.3 от ЗКПО. На основание чл.28, ал.2 от ЗКПО, органите по приходите увеличават счетоводния финансов резултат за 2014г., отчетен от ревизираното лице с осчетоводения разход за брак  на стойност 115 112,06 лв. След извършената корекция резултатът за периода от данъчна загуба в размер на5787,06 лв. се променя на данъчна печалба в размер на109325,00 лв., а дължимият корпоративен данък за 2014г. е в размер на10932,50 лв.Жалбоподателят оспорва  констатациите на ответника , като твърди, че бракът бил извършен поради изтичане срокът на годност на активите според жалбоподателя. Твърди, че в случая е налице хипотезата на чл.28, ал.3, т.3 от ЗКПО, стоките са с изтекъл срок на годност и не могат да бъдат предмет на последващи продажби. Към датата на съставяне на протоколите за брак са изминали повече от пет години от датата на закупуване на артикулите, поради което същите били залежали според жалбоподателя и са обявени за негодни и не можели  да донесат икономическа изгода за жалбоподателя.Жалбоподателят твърди още,че  в предходен протокол за извършена проверка от органи  на НАП от 2013г. самите органи  на НАП били констатирали, че посочените стоки са негодни. Предвид нормата на  чл. 28, ал. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси. Изключения от тази разпоредба  са въведени  в ал. 3 на чл. 28 от ЗКПО , а именно:1.  непреодолима сила;2. технологичен брак или промяна на физико-химичните свойства, установени с нормативен акт или с фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери;3. изтичане срока на годност съгласно нормативен акт или фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери;4. липси на стоки, произтичащи от търговска дейност в обекти, в които клиентите имат пряк физически достъп до предлаганите стоки, в размер до 0,25 на сто от размера на нетните приходи от продажби на съответния търговски обект. Законодателят изисква установяването на предпоставките за бракуване да почиват на обективни критерии: нормативен акт или фирмен стандарт. Съществува възможност, при липса на нормативен акт, данъчните субекти да прилагат фирмен стандарт, изготвен по надлежния ред, в който да бъдат детайлизирани допустимите норми на брак, да е посочен срокът на годност за всяка една партида/или всеки един отделен вид стоково-материален запас. Наред с фирмения стандарт, търговецът следва да разполага и с документи, от които да е видна връзката между така съставените протоколи за брак и партидата стоки със съответния сертификат за срок на годност. В представените протоколи липсва информация  относно конкретните дати  на придобиване и посочен срок на годност на всеки един конкретен продукт. Тази липса от своя страна не позволява да се направи обвързаност на съответния вид бракувани стоки с конкретни партиди. Не са налице документи от производителите, от които да е видно какъв е срокът на годност на процесните стоки. Лицето не е спазило изискванията на закона, като не е завело отчетност, даваща възможност да се проследи завеждането и изписването на стоките по конкретна фактура и партида. Поради това не може да се проследи и дали посочените в справките стоки са същите със записаните в протоколите за брак и съответно сроковете на годност и периода на изтичането им. Няма разграничение коя стока по каква причина е негодна за употреба. Предвид изложеното, правилен е изводът в РД, че събраните документи и обяснения не дават възможност да се проследят всички бракувани стоки по видове и количества, както и срокът на годност конкретно за всеки артикул. Установеното от ответника се  потвърждава и от  приетото заключение  на в.л. Р.С. в о.с.з. , състояло се на 20.12.2016г. в присъствието на страните без възражения,което става кредитира като компетентно ,безпристрасно и кореспондиращо с останалите събрани доказателства като в.л. е установило ,че няма никакъв ред в бракуваните обувки на жалбоподателя-нито по вид ,нито по размер ,нито по партиди,като в.л. е установило ,че още при проверката на жалбоподателя от ответника  през 2013г. в протокол от 26.11.2013г. е отбелязано,че при извършена та частична инвентаризация обувките са били  по-малко с16656чифта от количеството,описано в протокола за брак.Няма данни за предприети действия, бракуваните стоки, преди изтичане срокът им на годност, да бъдат продадени с по-висок процент отстъпка, на половин цена или да бъдат предоставени на социални заведения. Няма яснота по какъв начин бракуваните стоки са унищожени или защо не са унищожени. В чл.07, ал. 2 от Закона за счетоводството са посочени реквизитите на първичния счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието. В конкретния случай липсват документи, удостоверяващи брака на стоково-материални запаси, тъй като няма информация потвърждаваща основанието за брака.При ревизията и в настоящото производство жалбоподателят не представи доказателства, които да обосноват друг правен извод, различен от този на  органа по приходите,а такива изрично са му поискани от в.л. ,но жалбоподателят не е представил такива и пред в.л.,което се установява и в приетото заключение в о.с.з. на 20.12.2016г. ,без възражение от проц.представител на жалбоподателя. Поради изложеното и цитираните законови разпоредби,  ревизиращите органи правилно са преценили, че в случая е налице хипотезата на чл.28, ал.2 от ЗКПО, в резултат на което правилно са коригирали декларирания от жалбоподателя  данъчен финансов резултат в посока увеличение. Ответникът е  потвърдил ревизионен акт № Р-16001615003728-091-001/09.12.2015 г. и ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П -16001615219451-003-001 от 14.12.2015г., издаден на „М. 2002” ООД в обжалваната част относно извършеното регулиране на счетоводен  финансов резултат по реда на чл.28, ал. 2 от ЗКПО, респ. установения размер на корпоративен данък за 2013г. в размер на 22 930,52 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 5 260,91лв., както и за 2014г. извършеното регулиране на счетоводен  финансов резултат по реда на чл.28, ал. 2 от ЗКПО, респ. установения размер на корпоративен данък за 2014 г. в размер на 10 932,50 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 397,53лв.От представените  протоколи  за бракуване на стоково-материални ценности, органите по приходите са констатирали, че дружеството не е съставяло надлежни счетоводни документи за отчетения брак, тъй като представя единствено обобщени протоколи за брак.Въз основа на така установената фактическа обстановка органите по приходите правилно са приели, че осчетоводения като разход от дружеството брак не попада в изключенията по чл. 28, ал. 3 от ЗКПО и на основание чл. 28, ал. 2 от ЗКПО същите не са признати за данъчни цели, с оглед на което е извършено съответното преобразуване на счетоводния финансов резултат за 2013 г. и 2014г. Органът по приходите е отказал да бъде признат бракът, тъй като правилно е приел, че той не е бил констатиран и документиран по надлежния ред. Предвид гореизложеното, съдът намира, че в случая не е налице нормативно регламентиран брак. Съгласно чл. 28 ал. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси. Изключение от тази разпоредба е т.2 на ал. 3, на същия член, съгласно която алинея 2 не се прилага, когато разходите се дължат на. технологичен брак или промяна на физико-химичните свойства, установени с нормативен акт или с фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери. В случая е предвидена възможност да бъде признат технологичният брак, ако същият не е установен с нормативен акт, а с фирмен стандарт.В случая обаче бракът е следвало да бъде надлежно документиран. Вещото лице по СТЕ в заключението си е  достигнало до изводи ,които кореспондират с фактическите установявания и правните изводи на ответника.Съдът  кредитира заключението и го намира за обосновано, тъй като то  се подкрепя от събраните в административното и съдебното производство доказателства.Пред органа по приходите са били представени 2 бр. актове за брак, от които не може да се направи каквото и да е заключение относно това по коя от доставките/респективно по коя фактура/ е реално констатиран брак, както не може да бъде определено дали този брак е по отношение на процесните стоки. В тази връзка в тежест на жалбоподателя е да докаже, че при всяка една от доставките реално е бил налице брак и в какъв, кога и по каква причина е настъпил и по какъв начин е бил констатиран, както и да представи писмени доказателства, удостоверяващи тези му констатации. Тези обстоятелства не се изясняват и от приетите по делото актове за бракуване на стоково-материални ценности.Предвид гореизложеното, Съдът намира, че за отчетения от жалбоподателя брак липсват надлежно съставени документи и за същият не са налице законоустановените условия за прилагане на изключенията по чл. 28, ал. 3 от ЗКПО, т.е. на основание чл. 28, ал. 2 от ЗКПО органите по приходите законосъобразно са отказали да признаят за данъчни цели счетоводните разходи от брак на материални запаси и правилно са извършили съответните преобразувания на финансовия резултат за 2013г. и 2014г.,респ.установения размер на корпоративен  данък за 2013г. и 2014г.,ведно с прилежащите лихви.Предвид казаното в заключение се достига до извода, че ревизионният акт и ревизионният акт за поправка на ревизионния акт са правилни, обосновани и законосъобразни, и следва да бъдат потвърдени .Воден изложените по-горе изводи, настоящият състав на Административен съд – Пловдив намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. От ответника по делото се претендират разноски, които съобразно изхода от делото ще следва да му бъдат присъдени. Съгласно чл.161, ал.1 от ДОПК във връзка с чл.07, ал.2, т.4  вр.с чл.8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ответника по делото следва да бъде присъдeна сумата от 1745,64/хиляда седемстотин четиридесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки/лева , представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.                                                               Мотивиран от горното на основание чл.160, ал.1, предл. последно от ДОПК, Съдът ,

 

Р       Е        Ш       И :

Отхвърля  жалбата на „М. 2002” ООД  с ЕИК по БУЛСТАТ*** , със седалище и адрес на управление: *** ,представлявано  от  управителите си  заедно  С.Д.К  и С.К.Т. против Ревизионен акт  № Р-16001615003728-091-001/09.12.2015 г. и Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П -16001615219451-003-001 от 14.12.2015г., издадени от  началник сектор и  инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърдени с Решение №50/03.02.2016 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” при ЦУ на НАП – гр.Пловдив.                                                                             Осъжда „М. 2002” ООД  с ЕИК по БУЛСТАТ*** , със седалище и адрес на управление:  , със съдебен адрес:*** ,представлявано  от  управителите си  заедно  С.Д.К  и С.К.Т.   да заплати на Дирекция “ОДОП” при ЦУ на НАП – гр.Пловдив сумата от 1745,64/хиляда седемстотин четиридесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки/лева, представляващи разноски за осъществената юрисконсултска защита.Препис от акта да бъде изпратен на страните. Решението може да бъде оспорено с касационна жалба пред Върховния административен съд на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в четиринадесетдневен срок от получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.

                                                                                             СЪДИЯ: