РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 1767

 

 

гр. Пловдив,10.10.2016 г.

 

 

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, петнадесети състав в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

 

при секретаря М.Г. разгледа докладваното от  съдията Л. Несторова административно дело № 539 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

                   Производството е по реда на чл. 156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК, обн. ДВ, бр.105 от 29.12.2005г. в сила от 1.01.2006 г./ във вр. с чл. 145, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК, Обн., ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г./

                   Образувано е по жалба предявена от “И.” ЕООД, с  ЕИК по БУЛСТАТ ***, представлявано от И.Я.П., с адрес *** против Ревизионен акт № Р-16001615004878-091-001 от 03.12.2015г., издаден от  П.И.Л. – старши инспектор по приходите, възложил ревизията и от Г.Д.С. на длъжност главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията, при ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик, в частта, с койято не е признат данъчен кредит в размер на 5476.32лв., ведно с начислените лихви за просрочие в размер на 1048.66лв., потвърден с Решение №90 от 22.02.2016г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” -Пловдив при ЦУ на НАП.

                        С жалбата се навеждат доводи, обосноваващи материалноправна и процесуална незаконосъобразност на оспорения административния акт.   Претендира се отмяната на Ревизионен акт № Р-16001615004878-091-001 от 03.12.2015г. и разноските по делото.

                       Национална агенция за приходите – Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика” - Пловдив, чрез процесуалният си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без уважение. Представя подробни писмени съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

               Ревизионният акт, обект на настоящото производство, е бил обжалван в предвидения за това процесуален срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който е счел същият за законосъобразен, потвърдил го е в оспорената част.

                Така постановеният от приходния орган резултат и подаването на жалбата, в рамките на установения в закона срок,  по повод на която е образувано настоящото производство, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.       

                    Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001615004878-020-001 от 26.06.2015г. /л.85/ е сложено начало на ревизията на жалбоподателя, същата е изменена със Заповед№ Р-16001615004878-020-002 от 05.10.2015г. /л.83/.

                   Определено е ревизията да обхване следните видове задължения по периоди: данък върху добавена стойност от 01.01.2013г. до 31.12.2013г. и корпоративен данък за същия период. ЗВР са издадени от Л.П.Ц. – началник сектор „Ревизии”,  Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Пловдив на основание чл. 112 ал.2 т.1, чл. 113 от ДОПК и на основание Заповед № РД-09-517 от 30.04.2014г. на Директора на ТД на НАП –Пловдив и Приложение №1 към заповедта, с която на органите по  приходите е възложено да издават заповеди за възлагане на ревизии по реда на чл. 112 и чл. 113 ал.3 от ДОПК.

                 Със ЗВР са определени: П.И.Л. на длъжност старши инспектор по приходите - ръководител на ревизията и Г.Д.С. – на длъжност инспектор по приходите да извършат ревизията. ЗВР са подписани с ел. подпис, който е валиден към датата на издаване на ЗВР, което се установи от Удостоверение за ел. подпис, приет по делото /л. 104/.

                  Първоначално е определен срок за завършване на ревизията - до три месеца от датата на връчване на заповедта. ЗВР от 26.06.2015г. /л. 85/ е връчена  по ел. път на 06.07.2015г., видно от удостоверение за извършено връчване –л. 84 по делото. ЗВР от 05.10.2015г., с която е определено ревизията да завърши до 06.11.2015г., е връчена по електронен път на 05.10.2015г, видно от Удостоверение за извършено връчване по електронен път /л. 82/.

                 Съгласно чл. 114 ал.1 от ДОПК срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане. Разпоредбата на чл. 114 ал. 2 от ДОПК определя, че ако срокът по ал. 1 се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до един месец със заповед за удължаване на срока от органа, възложил ревизията. От изброените по-горе актове се установи, че сроковете на ревизията са съобразени със законовите изисквания, тъй като определените срокове са в рамките на четиримесечния срок / до три месеца по ал.1 на чл. 114 ДОПК и един месец продължение по ал. 2 от същата разпоредба/.

                  В срока по чл. 117 ал. 1 от ДОПК е изготвен Ревизионен доклад №Р-16001615004878-092-001 от 09.11.2015г. Същият е подписан от ревизиращите органи с ел. подпис и е връчен редовно на 09.11.08.2015г. по ел. път. РД е подписан от приходни органи с ел. подпис валиден към датата на издаване на РД. 

                  Депозирано е възражение срещу РД с дата 20.11.2015г. и са представени писмени доказателства.

                 В хода на производството, в срока по чл. 119 ал.3 от ДОПК и на основание чл. 119 ал.2 от ДОПК, е издаден Ревизионен акт № Р-16001615004878-091-001 от 03.12.2015г. от  П.И.Л. – старши инспектор по приходите, възложил ревизията и от Г.Д.С. на длъжност главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията, при ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик, с койято не е признат данъчен кредит в размер на 5476.32лв., ведно с начислените лихви за просрочие в размер на 1048.66лв.

                  РА е подписан от ревизиращите органи с ел. подпис, валиден към датата на издаване на РА. РА е връчен по ел. път на 04.12.2015г.

                  Данъчната ревизия по ЗДДС, както се отбеляза по-горе, обхваща периода от  01.01.2013г. до 31.12.2013г.  

                  Приходните органи са установили, че ревизираното лице е регистрирано по ЗДДС, считано от 12.09.2006г. Дружеството прилага двустранна форма на счетоводно записване.

                 Основна дейност на дружеството е общо строителство на сгради и строителни съоръжения.

                  Ревизиращите органи не са признали данъчен кредит в размер на 5476.32лв., ведно с начислените лихви за просрочие в размер на 1048.66лв., на основание чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС.

                  В хода на ревизията е установено, че “И.” ЕООД е декларира вътреобщностно придобиване /ВОП/ на транспортно средство от Германия от фирма S. „K.A.” с VIN ***. Проверяваното дружество представя фактура № 131210 от 12.12.2013 г. за закупен автомобил, марка Мерцедес Е280 ЦДИ, за сумата от 14000,00 евро и банково извлечение от Уникредит Булбанк АД за извършено плащане на 11.12.2013 г. на сумата от 27419,00 лв. /14000,00 евро/.

                  Приходните органи са приели, че представените документи доказват извършената покупка на МПС от Германия. Констатирали са, че във връзка с осъщественото ВОП от „И." ЕООД е изготвен Протокол по чл.117 от ЗДДС с № 1 от 12.12.2013 г., включен в дневник за покупките и дневник за продажбите за м. 12/2013 г., заведе от дружеството в сметка 205-транспортни средства. От представеното свидетелство за регистрация на придобитото МПС е установено, че е придобит лек автомобил, марка Мерцедес Е280 ЦДИ, с брой на местата за сядане без мястото на водача, непривещаващи пет броя.

                  Както се коментира по-горе, срещу РД е депозирано възражение на 20.11.2015г и са представени писмени доказателства: договор за наем на МПС от 02.02.2015г, сключен между „И." ЕООД в качеството му на наемодател и «С.-В.А.» ЕООД в качеството на наемател; приемо-предавателен протокол от 02.02.2015г. 

                  Приходните органи са приели, че начисленият данък по чл. 69 от ЗДДС при придобиване на лек автомобил може да бъде приспаднат като данъчен кредит от регистрираното лице, само в случаите, когато той се използва единствено за извършване на облагаемите услуги и дейности, посочени в чл. 70, ал.2, т.1,2 и 3 от ЗДДС. Описаното по-горе МПС от момента на придобиването му през м.12/2013г. до 01.02.2015г. е ползвано от „И." ЕООД  като дейността му е строителство на сгради и строителни съоръжения, което означава, че МПС не се използва единствено за отдаване под наем.

                  Прието е, че отдаването под наем на МПС, попадащо в обхвата на чл. 70, ал.1, т.4 от ЗДДС, не е основна дейност на „И." ЕООД и проверяваното лице не може да се позове на тази разпоредба, за да претендира приспадане на данъчен кредит.

                  В хода на съдебното производство са приети по делото фактура №12210 от 12.12.2013г за закупен автомобил м «Мерцедес» мод. Е280; банково извлечение от «Уникредит Булбанк» за извършено плащане в размер на 14000 евро; Протокол по чл.117 от ЗДДС с №1 от 12.12.2013г.

                  В хода на съдебното производство е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице М.М., неоспорена от страните, която Съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена.

                   Експертът посочва, че автомобилът -«Мерцедес» мод. Е280 е заведен като дълготраен материален актив в сметка 205 »Транспортни средства». Активът е включен в счетоводния и данъчния амортизационен план на дружеството и му е начислявана счетоводна амортизация като счетоводната и данъчната амортизационна норма са равни.

                    С процесния автомобил са осъществени последващи облагаеми доставки: отдаване под наем. Между „И." ЕООД като наемодател и «С.-В.А.» ЕООД като наемател е сключен договор за наем на процесния автомобил на 02.02.2015 г. Срокът на договора е една година. Наемната цена е 300 лв. на месец, платими в срок от 01.12.2015 г. до 31.12.2015 г. Автомобилът е предаден за ползване от наемателя с приемо-предавателен протокол от 02.02.2015 г. Издадена е фактура № 578/24.11.2015 г. към «С.-В.А.» ЕООД с основание договор за наем на МПС за 6 месеца и данъчна основа 1 800 лв. (6 месеца по 300 лв. на месец), начислен ДДС 360лв. и обща стойност на фактурата 2 160 лв. Плащането на фактурата за наем е направено по банков път на 08.12.2015 г.

                   Според вещото лице счетоводството на жалбоподателя е водено редовно през процесния период.

                   С оглед установеното от фактическа страна Съдът прави следните правни изводи:

                   Съгласно чл.84 от ЗДДС, данъкът при ВОП е изискуем от лицето, което извършва придобиването - в случая жалбоподателя. Всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение България подлежи на облагане на основание чл.66, ал.1, т.3 от ЗДДС. Начисляването на данъка съгласно чл.117 се извършва с протокол, който се издава в 15-дневен срок от датата на която данъкът е станал изискуем на основание чл.117, ал.3 от ЗДДС. Издаденият протокол се включва в дневника за продажби за периода през който е издаден. Според чл.63, ал.3,4 и 5 от ЗДДС данъкът при ВОП става изискуем на датата на издаване на фактурата, освен в случаите когато тя е издадена за авансово плащане, но не по-късно от 15 ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие. В случая е издаден протокол по чл. 117 от ЗДДС, в който е определена данъчна основа в размер на 27381,62лв. и ДДС в размер на 5476.32лв. Протоколът по чл. 117 е включен в дневниците за покупки и продажби за м.12.2013г. Фактурата за покупка на МПС е платена по банков път на 11.12.2013г.

                В процесния случай обаче жалбоподателят не разполага с право на данъчен кредит. Това е така, защото съгласно чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 или чл.74, когато е придобит или внесен лек автомобил. По делото не е спорно, че автомобилът, предмет на ВОП, е лек автомобил по смисъла на §1, т.18 от ДР на ЗДДС. Спорът по делото касае изключенията по ЗДДС, регламентирани в чл.70, ал.2, т.1, при които законодателят допуска разпоредбата на чл.70, ал.1 да не се прилага. В конкретния случай, съгласно чл.70, ал.2, т.1 от ЗДДС, алинея 1, т.4 не се прилага, когато превозните средства по т.4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на МПС, включително при последващата им продажба. Жалбоподателят, за първи път във възраженията против  констатациите в РД твърди, че отдава автомобила под наем и представя договор за наем на МПС от 02.02.2015г. за срок от една година и ППП от 02.02.2015г. Следва да се посочи, че РД е с дата 09.11.2015г., а от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че за дължимия наем жалбоподателят е издал фактура № 578 с дата 24.11.2015г., като плащането е направено по банков път на 08.12.2015г., макар че в договора за наем е определена месечна наемна цена от 300лв.

                 Тези данни сочат, че през едногодишния период на договора за наем автомобилът може и да е отдаван под наем, но този период е извън ревизирания период. Ревизията по ЗДДС е възложена за данъчен период 01.01.2013г. - 31.12.2013г. През този период автомобилът е бил придобит и до края на м.12.2013г. не е отдаван под наем, не е отдаван под наем и през следващата година и месеци - за такива действия нито се твърди, нито са представени доказателства. От съществено значение за преценката на съда дали автомобилът е придобит, за да се използва единствено за отдаване под наем, както изисква чл.70, ал.2, т.1 от ЗДДС, за да попадне в изключенията, при които ще бъде налице право на приспадане на данъчен кредит, е фактът, че отдаването на автомобила е започнало през м. февруари 2015г., фактурата за плащане на наема е от 08.12.2015г , т.е. след издаването на РД по ревизионното производство и доказателствата: договор от 02.02.2015г и ППП от 02.02.2015г. са представени за първи път на 20.11.2015г ведно с депозираното възражение срещу РД, т.е. след като жалбоподателят се е запознал с констатациите на ревизиращия орган.

                  Това поведение на ревизираното лице, по повод процесния ВОП, не сочи за намерение придобиването на автомобила да е с цел единствено използване за отдаване под наем, още повече, че договорът за наем е със срок от една година, като няма данни по делото за други периоди процесното МПС да е отдавано под наем на други лица. Договорът за наем е частен документ без достоверна дата и следва да се преценя с оглед всички други доказателства по делото.

                  В случая Съдът намира, че доказателствата в тяхната съвкупност и логическа последователност сочат за желание в хода на ревизионното производство да се осъществят факти, които да способстват за придобиване на право на данъчен кредит постфактум, с цел избягване на данъчно облагане по ЗДДС. В хода на ревизионното производство и съдебното такова се установи, че не се касае за хипотеза, при която автомобилът е придобит, започнало е отдаването му под наем и по причини свързани с икономически фактори, това отдаване под наем се прекъсва във времето за кратки или по-дълги периоди. Става въпрос за случай,  когато се представят доказателства за отдаване под наем на МПС едва след формирани изводи и констатации в РД като плащането по договора за наем е с дата след издаване на РД  и след дата 03.12.2015г., когато е издаден Ревизионният акт. Отадаването под наем на МПС е за изолиран период, не е основна дейност на дружеството-жалбоподател, затова Съдът намира, че не са налице предпоставките за прилагането на чл. 70, ал.2, т.1 от ЗДДС.

                  Налага се изводът, че ревизионният акт е издаден в съответствие с материалния закон, правилно е определен размерът на задължението, а подадената срещу него жалба, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

                  На основание чл. 161 ал.1 от ДОПК, на Дирекция "ОДОП- гр. Пловдив при ЦУ на НАП, се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита, които се установиха в размер на 656.25лв., /шестстотин петдесет и шест лева.25 стотинки/, на основание чл.8 ал.1, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. и доп., ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г./

                  Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.160, ал.1 от ДОПК, Съдът, ХV   състав

 

Р    Е    Ш    И    :

 

           ОТХВЪРЛЯ жалбата на “И.” ЕООД, с  ЕИК по БУЛСТАТ ***, представлявано от И.Я.П., против Ревизионен акт № Р-16001615004878-091-001 от 03.12.2015г., издаден от  П.И.Л. – старши инспектор по приходите, възложил ревизията и от Г.Д.С. на длъжност главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията, при ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик, в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 5476.32лв., ведно с начислените лихви за просрочие в размер на 1048.66лв.

          ОСЪЖДА “И.” ЕООД, с  ЕИК по БУЛСТАТ ***, представлявано от И.Я.П., с адрес ***,  да заплати в полза на Дирекция “Обжалване и данъчноосигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП сумата в размер на 656.25лв., /шестстотин петдесет и шест лева.25 стотинки/.

 

        Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

                               

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/