РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - П.

                                                                  

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 789

 

 

гр. Пловдив,  16 май 2017 год.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година,  в състав:

Председател:  Милена Несторова - Дичева

 

при секретаря Д.Й.  и участието на прокурора …, като разгледа   докладваното от съдията административно  дело № 654 по описа за 2016 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ във връзка  с чл.225 а    от същия закон.        

Образувано е по жалба на Р.Г.С., ЕГН ********** и Т.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв.Г., против Заповед № РД-16-106/09.02.2016 г. на Кмета на Район Централен при Община П., с която е разпоредено премахването на едноетажна паянтова постройка с адм.адрес гр.П., ул***, находяща се в УПИ IV-82 по плана на кв.О.-Г. М., като незаконен строеж.

Твърди се търпимост на строежа и се иска отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

Претендират се разноски.

В СЗ жалбата се поддържа по изложените съображения.

 

Ответникът – Кметът на Район Централен при Община П., чрез надлежен процесуален представител, взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представя се писмена защита.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните  по делото доказателства /представената административна преписка, СТЕ и свидетелските показания/,  достигна до следните фактически установявания  и правни изводи:

Предмет на процесното оспорване е заповед № РД-16-106/09.02.2016 г. на Кмета на Район Централен – Община П. /издадена при условията на надлежна делегация – заповед на л.39 – л.41/, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „едноетажна паянтова постройка, находящ се в УПИ IV-82, кв.8, по плана на кв.“О.-Г. М.“ , гр.П., с административен адрес ул.“Волга № 33“Е“, гр.П., извършен без одобрени проекти, без разрешение за строеж и в противоречие с действащия РУП за имота, с което са нарушени чл.137, ал.3 от ЗУТ и чл.142 от ЗУТ и чл.148 от ЗУТ.

Процесният строеж, представляващ, съгласно КА № 18/02.10.2015 г., „едноетажна паянтова постройка“, с идентификатор 56784.521.79.1, намиращ се в гр.П., административен адрес ул.“***“, гр.П., кв.8, УПИ IV-82 по плана на кв.“О.-Г. М.“ гр.П., с площ 78 кв.м.,  е извършен без одобрени инвестиционни проекти и без да е издадено разрешение за строеж в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ,  както и в противоречие с РУП  за имота, което е дало основание на АО да приеме същият за незаконен и да разпореди премахването му. Изрично е посочено в заповедта, че строежът не попада в хипотезата на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ.

В изпълнение на законовите изисквания, до извеждането на извода за незаконност на процесния строеж, се е стигнало след извършване на надлежна проверка от страна на служители на Община П. – Район Централен констатациите от която са обективирани в КА № 18/02.10.2015 г. – л.10 по делото. В този КА е констатирано изграждането на разпоредения за премахване строеж без одобрени инвестиционни проекти и без да е издадено разрешение за строеж в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ,  както и в противоречие с РУП  за имота.

Материалната доказателствена сила на така представения и приет като доказателство по делото КА не бе оборена, съответно съдът приема за доказани направените в него установявания. Същите се потвърждават и от приетите по делото писмени доказателства и СТЕ.

Видно от събраната по делото административна преписка по издаването на АОС № 837 от 17.07.2002 г. /л.85/ дворното място, върху което е разположена разпоредената за премахване сграда, цялото застроено и незастроена с площ от 196 кв.м., представляващо поземлен имот № 82 по кад.план „О.-Г. М.“ на гр.П., одобрен със заповед № РД -02-14-2115/11.12.2000 на МРРБ. Въпросното дворно място е общинска собственост като в графа забележки в посочено, че в имота има построени частни сгради, за които не се откриват данни да е признавано или отстъпвано право  на строеж. Нещо повече, видно от писмо на л.91 по делото и от отбелязване върху  извадка от регистър /л.93/  на имота по предходен негов акт № 7509 за държавна собственост  на недвижим имот /л.87/, на наследодателката на жалбоподателките е отказано снабдяване с удостоверение за признато право на строеж, тъй като не отговаря на условията съгласно указ 543/1964 г. на МС.

Предвид така събраните писмени доказателства /по издаването на АОС № 837 от 17.07.2002 г./ съдът приема за безспорно установено, че УПИ IV-82 по плана на кв.“О.-Г. М.“ гр.П. с административен адрес ул.“***“, гр.П., е частна общинска собственост на Община П. съгласно посочения АОС. Върху въпросния ПИ по отношение на  жалбоподателките няма учредено право на строеж. Макар и същите да представят НА за собственост на сгради в този ПИ, същият е издаден по обстоятелствена проверка, няма конститутивно действие и е с дата следваща тази на АОС. Отделно от това освен този НА по делото не се представят никакви други доказателства за наличието на учредено право на строеж на жалбоподателките от страна на Общината. 

Само наличието на това обстоятелство, а именно липсата на надлежно учредено право на строеж в полза на жалбоподателките, е достатъчно да се приеме, че разпореденият за премахване строеж не е търпим, тъй като не отговаря на правилата и нормите действали  както към момента на изграждането му /в който и да било предходен момент от момента на придобиването на кирпичената паянтова постройка от 28 кв.м.  през 1955 г. насетне/, така и по ЗУТ, тъй като е извършен без надлежно учредено право на строеж в чужд имот.

Освен това, строежът не е търпим и на основание другото кумулативно изискване за целта  – допустимостта му по действащите ПУП към момента на извършването му, а именно:

Предвид липсата на каквито и да било твърдения и/или доказателства по делото за деклариране на строежа пред общинските органи, въпросът за търпимостта на строежа следва да бъде изследван на плоскостта на §16, ал.1 от ЗУТ още повече, че и свидетелските показания са за извършването му преди 1987 г.

Видно от заключението на ВЛ /допълнителна техническа експертиза л.124/ в план „Квартал Бунарджика“ гр.П. – кадастрален и регулационен план от 1931 г. процесният имот е заснет с пл.№ 34, кв.733 а и е включен в отреждане „детски игрища“ като регулацията не е приложена.
         Имот пл.№ 34 по плана от 1931 г. съответства на имот пл.№ 159 по плана „Втора – четвърта градска част“ от 1954 г. като няма предвиждане по регулация за имота в плана от 1954 г. Към този момент територията на „Хълм на освободителите“ не се третира и не е включена в обхвата на плана.

В КРП „Хълм на освободителите“, одобрен със заповед № 22/03.02.1977 г. процесният имот е  заснет с пл.№ 82 и е включен в отреждане по регулация в границите на УПИ „Хълм на совободителите“.

В действащия регулационен план „О. – Г. М.“ гр.П. за процесният имот пл.№ 82 е отреден УПИ IV-82, кв.8 по имотни граници.

За процесната територия единствен застроителен план е ЗП“О.-Г. М.“ гр.П., одобрен с решение № 172/17.05.2007 г. на ОбС-П.. За УПИ IV-82, кв.8 по действащия застроителен план от 2007 г. се предвижда нова жилищна сграда на калкан с нови сгради в съседните УПИ III-81 и УПИ V-83, кв.8, за УПИ VIII- озеленяване и скали, кв.8 на място представлява терен зает от скали и диворастяща растителност.

Проследявайки по този начин кадастрално-регулационния статут на имота става ясно, че процесната паянтова постройка в УПИ IV-82, кв.8, по плана „О. – Г. М.“ гр.П. с КИ 56784.521.79.1 по действащата КК на гр.П., представлява много стара паянтова жилищна сграда, която, по данни от кадастралните планове е изградена преди 1954 г. и първоначално е с квадратура 28 кв.м., в КП от 1977 г. – 51 кв.м., в КП от 2000 г. – 78 кв.м.

Същата не може да се приеме за допустима по действащите ПУП, действали по време на извършването ѝ, тъй като, видно от  посочените по-горе кадастрални планове и според събраните свидетелски показания, същата е построена евентуално преди 1987 г., заснета е в КП от 2000 г. с настоящата си квадратура от 78 кв.м., а за първи път застроителен план за процесния имот - ЗП“О.-Г. М.“ гр.П., одобрен с решение № 172/17.05.2007 г. на ОбС-П., има от 2007 г. – т.е. едва от 2007 г. е предвидена възможност за застрояване в процесния имот.

Предвид това се налага единственият възможен извод, че не е допустимо каквото и да било застрояване в процесния имот по действащите планове преди този от 2007 г., тъй като застрояване не е въобще предвидено за имота  по никой от плановете преди този от 2007 г., съответно изградената преди това сграда няма как да представлява търпим строеж.

Процесната постройка не съответства и на действащия РУП за имота, предвиждащ калканно застрояване със съседните.

Всичко това налага извода, че разпореденият за премахване строеж не е в режим на търпимост.

 Предвид посоченото, съдът намира, че АО е процедирал правилно като е разпоредил премахването на процесната  постройка, изградена без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж в нарушение на чл.137, ал.3 от ЗУТ и чл.142 от ЗУТ и чл.148 от ЗУТ, както и в противоречие с действащия РУП за имота.

Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

По разноските:

При този изход на спора на ответника се следват претендираните от него разноски за юрисконсулстко възнаграждение в размер на 100 лева за осъщественото процесуално представителство за Район Централен Община П..

         Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Г.С., ЕГН ********** и Т.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв.Г., против Заповед № РД-16-106/09.02.2016 г. на Кмета на Район Централен при Община П..

 

ОСЪЖДА Р.Г.С., ЕГН ********** и Т.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв.Г.,***  направените по делото разноски в размер на 100 лева.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС. 

 

 

           Председател: