РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

1715

28.09.2016 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на първи септември през две хиляди и шестнадесета година, председателствано от

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

при секретаря Р.А., като разгледа АХД № 733 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

 

Образувано е по постъпила жалба на К.С.Щ., с адрес: ***, ЕГН **********, чрез адвокат П., с адрес *** против Решение № РД-145/30.04.2015г. на директора на ТП на НОИ-гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № **********/ПР-250/ от 13.02.2015 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-гр. Пловдив.

В жалбата се посочва, че обжалваното мотивирано решение е незаконосъобразно и неправилно. Моли съда да отмени изцяло обжалваното мотивирано решение, както и потвърденото с него разпореждане, като се върне преписката на административния орган. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ - Пловдив, чрез упълномощен процесуален представител, взема становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди обжалваното мотивирано решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени допустимостта и основателността на разглежданата жалба, намира за установено следното:

 

Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С разпореждане № 54ПPN01053/30.06.2000 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, по условията на чл.2, ал.1 от ЗП (отм.) е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на К.Щ., считано от 01.12.1999 г. Размерът на пенсията е определен при осигурителен стаж от III категория труд - 14 г. 08 м. 18 дни, осигурителен стаж от II категория труд - 21 г. 01 м. 11 дни или общ осигурителен стаж втора категория 32 г. 10м. 19 дни. От 01.01.2000г. на основание чл. 104 КСО общ осигурителен стаж превърнат към трета категория - 41 г. 01 м. 09 дни. Определен е индивидуален коефициент на пенсията 2.196, изчислен от доход за период 01.01.1985г.-31.12.1987г. - 18784.00 лв. и доход за период 10.05.1998г.-30.11.1999г. - 6953.30 лв. Видно от представените като доказателства по делото заповед № 82/06.03.2013 г. и Заповед № 200/15.07.2013г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив е проведена инвентаризация в ТП на НОИ - Пловдив. Във връзка е прегледа на пенсионните досиета е преценена необходимостта от установяване на осигурителния стаж на Щ.. За целта с писмо изх. №K- 25962#1/07.06.2013г. /получено, съгласно обратна разписка на 12.06.2013г./ от лицето са изискани оригиналните документи за осигурителен стаж, тъй като същите представени при отпускане на пенсията не са част от задължителното съдържание на пенсионната преписка и същите се връщат на лицата, съгласно чл.9, ал.1 от НПОС, в редакцията му през процесния период. В указания 7- дневен срок, Щ. не представя исканите документи, с оглед на което е стартирана процедура по реда на чл. 108, ал.1, т.1 от КСО за извършване на проверка от контролните органи при ТП на НОИ - Пловдив. В хода на проверката със саморъчно подписана декларация на 02.09.2013г., приложена като доказателство по делото, лицето уточнява периодите на осигуряване, както и наименованието на осигурителите, при които е положен трудът му. ТП на НОИ — Пловдив е провело служебно уточняване и след проведената служебна кореспонденция от декларираните от Щ. осигурители са получени следните документи: За осигурителен стаж: - образец УП-3 №103/16.04.2014г., издаден от "Филикон - 97" АД, гр.Пловдив за периода от 12.07.1968г. до 17. 10. 1968г. на длъжност "пренос" с обща продължителност 03 м. 05 дни. - образец УП-3 №23/10.03.2014г., издаден от "Медицински университет", гр.Пловдив за периода от 01.08.1981 г. до 31.12.1997г. на длъжност "технолог" с обща продължителност 16 г. 05 м. 00 дни. - съгласно удостоверение, издадено от Архивохранилището към ТП на НОИ — Пловдив в документите на осигурителя "Завод за пишещи машини" гр.Пловдив за периодите 01.01.1968г.- 31.01.1971 г. и 01.05.1972г.-31.12.1991 г. липсват данни за лицето К.С.Щ., поради което документ за стаж за цитирания период не може да бъде издаден. - обр. УП 13 №МП-11912#7-2177/15.03.2014г., издаден от Архивохранилището към ТП на НОИ — Пловдив за периода 01.02.1971г.-30.04.1972г. на длъжност "галванотехник" с продължителност 01 г. 01 м. 23 дни, която е зачетена от втора категория труд по т.66 г от ПКТП (отм ).

Наред с горното, с писма с изх.№МП-11912#12/15.04.2014г. и 15/1 1.08.2014г. от Щ. е изискан документ за редовна военна служба, но такъв не е представен, в следствие на което такава не е зачетена. На следващо място, представените документи за осигурителен доход, за периодите, при които е отпусната първоначално пенсията на Щ. са, както следва: - образец УП-2 № P- 1882/1 6.04.2014г., издаден от "Медицински университет", гр.Пловдив за времето от 01.01.1985г. до 31.12.1987г. с общ доход 10988.43 лв. - образец УП-2 № Р-1404/27.02.2014г., издаден от "Медицински университет", гр.Пловдив за времето от 01.01.1997г. до 10.06.1997г. и от 01.12.1997г. до 31.12.1997г. Съгласно данни от Регистър на осигурените лица /РОЛ/, където осигурителите, във връзка с изискванията на чл.5, ал.4 от КСО са задължени да подават информация за осигурените лица, за периодите от 01 .01 .1998г. — до 30. 11 . 1999г. за Щ. липсват данни за осигуряване. След извършените проверки и изискани документи от осигурителите, е установено, че придобитият от лицето стаж е както следва: 01 г. 01 м. и 23 дни от втора категория и 16г. 02 м. и 15 дни от трета категория и общ осигурителен стаж по чл.104 от КСО от трета категория — 17 г. 07м. и 21 дни. т.е. същият съществено се разминава от този, при който е отпусната личната пенсия за ОСВ. Определен е индивидуален коефицент 1.316 от осигурителен доход 10988.43 лв. за времето от 01.01.1985г.-31.12.1987г. и осигурителен доход 626487.00лв. за времето 01. 01.1997 г. -31.12.1997 г. Предвид изложеното, административният орган е приел, че Щ. не е удостоверил посочения в разпореждане № 54ПРN01053/30.06.2000г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ — Пловдив осигурителен стаж от втора категория труд 21 г. 01 м. 11 дни, поради което към 01.12.1999г., началната дата на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, не е имал право на тази пенсия на основание чл.2, ал.1 от ЗП (отм.). Тъй като действителният осигурителен стаж на Щ., от издадените документи от посочените от него осигурители, възлиза на 01 г. 01 м. и 23 дни от втора категория и 1 бг. 02 м. и 15 дни от трета категория е достигнато до извода, че същият придобива право на лична пенсия по условията на чл.68, ал.4 от КСО на 13.12.2006 г. при навършване на 65 годишна възраст и действителен осигурителен стаж 17г. 07м. 21 дни. С оглед на установените факти и обстоятелства в процеса на административното производство е прието, че в конкретния елучай е налице неправилно отпусната пенсия и е постановено и процесното Разпореждане Ng ********** Протокол №ПР-250/13.02.2015г. на Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ — гр. Пловдив, с което на основание чл.99, ал.1, т.5 от КСО е отменено разпореждане № 54ПРN01053/30.Об.2000г. на Ръководителя на ленсионното осигуряване в ТП на НОИ — Пловдив, с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ и всички последващи, и е отпусната лична пенсия за ОСВ, считано от 13.12.2006 г. на К.С.Щ.,*** А. Фактическата обстановка описана по - горе се потвърждава и от представените и приети по делото писмени доказателства. Следва да се отбележи, че в хода на административното производство и на съдебното такова, жалбоподателят не представя други документи, удостоверяващи стаж и доход, извън зачетения от страна на осигурителния орган. Ето защо, изводите на административния орган, обективирани в обжалваните административни актове се явяват обосновани и в съответетвие със събраните в рамките на административното производство доказателства относно осигурителния стаж и доход на Щ.. Както е отбелязано, действителният осигурителен стаж на Щ., от издадените документи от посочените от него осигурители, възлиза на 01 г. 01 м. и 23 дни от втора категория и 16г. 02 м. и 15 дни от трета категория и същият придобива право на лична пенсия по условията на чл.68, ал.4 от КСО на 13.12.2006 г. при навършване на 65 годишна възраст и действителен осигурителен стаж 17г. 07м. 21 дни. В тежест на жалбоподателя е да удостовери продължителността и местоположението на трудовия си стаж, ако претендира такъв, извън зачетения от пенсионния орган. В тази посока е и практиката на Върховен административен съд на Република България (Решение № 11387/22.08.2013 г. по административно дело № 5238/2013 г. на ВАС на РБ — Шесто отделение). На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от НПОС, в пенсионното досие не се съхраняват документи за стаж на лицето, поради което за пенсионния орган не съществува задължение да пази същите. Както бе посочено по-горе, в тежест на жалбоподателя е да удостовери продължителността и местоположението на трудовия си стаж, като в случай, че не разполага с документи по чл.40, ал.1 от НПОС е достатъчно да декларира стажа си по периоди, осигурители и длъжност. Административният орган може да се позове на тези декларирани данни и да осъществи служебно изясняване на стажа на лицето, каквито действия е предприел по декларацията на Щ. от 02.09.2013 г. Действително, процедурата по отпускане на лична пенсия стартира с подадено заявление, към което се прилагат оригинални документи за осигурителен стаж и доход и същата приключва с административен акт на Ръководителя на пенсионното осигуряване. Безспорен е фактът обаче, че проверка по достоверността на представените документи за осигурителен етаж, както по отношение на продължителност, така и по отношение на категорията труд и доход, са в правомощията на контролните органи на ТП на НОИ - Пловдив. Това право административният орган е реализирал през 2013 г. и констатираните факти и наложените изводи не променят установеното по безспорен начин различие между действително положения от Щ. стаж и зачетеният му при отпускане на пенсията през 2000 г. По силата на разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО е допустимо и основателно контролните органи при ТП на НОИ -- Пловдив да извършват ревизиране и проверка на пенсионните преписки по всяко едно време, независимо от изтеклия период, независимо от наличието или липсата на съмнение и независимо от наличието или липсата на външни сигнали или обективни индикации. В конкретния случай, това правомощение е реализирано във връзка с прегледа на пенсионните досиета, съхранявани в ТП на НОИ -- Пловдив и е преценена необходимостта от установяване на осигурителния стаж на Щ., а съгласно установената съдебна практика в тежест на лицата е да докажат стажа си.

Предвид всичко изложено, правилно с Разпореждане № ********** Протокол №ПР- 250/13.02.2015г. на Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ — гр. Пловдив на основание чл.99, ал.1, т.5 от kCO e отменено разпореждане № 54ПРN01053/30.06.2000г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ — Пловдив, с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ и всички последващи, и е отпусната лична пенсия за ОСВ, считано от 13.12.2006 г. на К.С.Щ.,*** N215 А.

На свой ред, в изпълнение на изискването на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, настоящият съдебен състав провери законосъобразността на оспореното решение на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение на НОИ се произнася по жалбите срещу разпорежданията относно обезщетенията по държавното обществено осигуряване. С оглед това, процесното решение е издадено от компетентен орган в законоустановената форма.

По делото не се установи решението на ответника да е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не са налице противоречия с материалноправни разпоредби, както и несъответствие с целта на закона. Изложеното дотук води до извода за законосъобразността на обжалваното мотивирано решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив. Поради това жалбата ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на настоящото производство и предвид задължителното за органите на съдебната власт тълкуване на относимите правни норми, дадено с Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ОСК на ВАС, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ТП на НОИПловдив в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО, съдът

 

Р  Е   Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.С.Щ., с адрес: ***, ЕГН **********, чрез адвокат П., с адрес *** против Решение № РД-145/30.04.2015г. на директора на ТП на НОИ-гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № **********/ПР-250/ от 13.02.2015 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-гр. Пловдив.

 

ОСЪЖДА К.С.Щ., с адрес: ***, ЕГН ********** *** разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 350 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

СЪДИЯ: