РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

283

27.02.2017 г.

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на тридесети януари през две хиляди и седемнадесета година, председателствано от

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

при секретаря Р.А., като разгледа АХД № 751 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

            Образувано е по жалба на "А.-К." ЕООД, ЕИК ***, ***, представлявано от управителя С.Г.И. срещу РА № Р-16001314003340-091-001/02.11.2015 г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 69/12.02.2016 г. на директора на Д “ОДОП” – Пловдив.

В жалбата се развиват подробни съображения, касателно незаконосъобразността на административния акт и се иска неговата отмяна от съда.  Претендира се противоречието му с материалния закон, както и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира се присъждане на сторените разноски.

Ответникът в производството – Директор Дирекция “ОДОП “- Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юркисконсулт Б., е на становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение по съображения, изложени в решението на директора на Д „ОДОП“ - Пловдив. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 След като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, след изчерпване на предвидения ред за административно обжалване пред Директора на ДОДОП-Пловдив, и е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

І. Съдът намира, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила.

Констатациите на ревизиращия екип са мотивирани със следното изложение в РА и РД

„………………Ревизията по ЗДДС обхваща данъчните периоди  07.10.2011 г. - 30.11.2014  г., през които основната дейност на дружеството е  търговия на едро с плодове и зеленчуци. През ревизирания период дружеството е разполагало със следните складови помещения:

               - през 2012 г. - склад в частен двор в с. Гелеманово, обл. Пазарджик;

              - през 2013 г. - склад  в с. Мало Конаре, обл. Пазарджик;

               - през 2014  г. - склад в гр. Пазарджик, складова база „Новалис“.

                  За ревизираните данъчни периоди дружеството няма регистрирано ФУ.

   Видно от констативната част на издадения ревизионен доклад № Р-16001314003340-092-001/01.10.2015  г., който по силата на чл. 120, ал. 2, изр. 1-во от ДОПК е неразделна част от обжалвания ревизионен акт № Р-16001314003340-091-001/02.11.2015  г., органът по приходите е отказал на „А.-К.” ЕООД правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 70 170,02 лв. с прилежащи лихви в размер на 14 043,15 лв. и други лихви в размер на 66,10 лв., тъй като е установил следните обстоятелства:

 

І. Относно отказан данъчен кредит на основание чл. 68, ал.1, т. 1,  чл. 69, ал. 1, т. 1 и във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС:

С мотив за липса на реално осъществени доставки на стоки и услуги  е отказано правото на приспадане на данъчен кредит  в общ размер на 24 503,66 лв. по фактури, издадени от следните доставчици  на стоки и услуги:

   1. За м.06.2014 г. не е признат данъчен кредит в размер на 11 065,00лв. по 5 броя фактури, издадени от „В.-И.“ ЕООД с ЕИК ***. Предмет на доставките са бране, сортиране  и товарене на череши, съгласно протокол. Плащането е в брой, за което РЛ е представило фискални бонове, издадени от регистрирано ФУ с номер  DТ430103 и 02631496.

   Извършена е насрещна проверка на доставчика, при която ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, тъй като представляващ дружеството не е открит на адреса за кореспонденция. Документи не са представени.

   Съгласно чл. 37, ал. 4 от ДОПК в случай, че ЗЛ  не представи изискани по реда на ал. 3 доказателства, органът по приходите може да приеме, че те не съществуват и преценява само събраните в производството доказателства. Допълнително такива не са постъпили  от  „В.-И.“ ЕООД до датата на съставяне на обжалвания РА/РД.

  При проверка в информационната система на НАП е установено, че фактурите са отразени в дневника за продажби и в СД по ЗДДС за данъчен период м.06/2014 г.  Декларираният предмет на дейност с ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2013 г. е „строителство на жилищни и нежилищни сгради“.                  

    Дружеството e дерегистрирано по ЗДДС на 15.07.2014 г., във връзка с установени обстоятелства по реда чл.176, ал.1 от ЗДДС.  

               За периода  01.06.2014  г. – 30.06.2014 г. във  „В.-И.“ ЕООД  няма лица, назначени по трудови правоотношения.  За същия период не е подавана информация за осигурителен доход на осигурените лица с декларация обр.1 и обр.6. От доставчика не са представени ведомости за заплати, граждански и/или трудови договори. Не са представени счетоводни регистри и оборотни ведомости, документи и доказателства за налични активи и работници, необходими за обезпечаване на дейността по бране, сортиране  и товарене на череши.            Доставчикът не е декларирал изплатени възнаграждения по трудови и извънтрудови правоотношения,  няма декларирани собствени МПС.

              Във връзка с фактурираните услуги от „В.-И.“ ЕООД ревизираното лице е представило  5 броя фактури, фискални бонове за плащане в брой, оборотна ведомост и главна книга за 2014 г. Представено е писмено обяснение от С.Г.И. – управител на „А.-К.“ ЕООД, че през 2014 г.  дружеството е получило   от „В.-И.“ ЕООД  услуги, свързани с бране, сортиране на череши и товаро - разтоварни дейности. Услугите са извършени в района на гр. Айтос. Фирмата - доставчик е осигурила работници, които са осъществили дейностите, посочени в приемо-предавателните протоколи към  фактурите. Няма сключен договор с доставчика и не разполага с други придружителни документи.

      Ревизиращият екип е анализирал  събраните в хода на ревизията  документи, обяснения и информация, в резултат на което е формирал извода, че въпросният доставчик не разполага с необходимия  материален, технически и трудов ресурс за извършване на услугите към датата на издаване на изследваните  фактури към жалбоподателя.

             

               2. За м.06.2014 г. е отказан данъчен кредит в размер на 9 092,00 лв. по 4 броя фактури, издадени от „С.“ ЕООД с ЕИК  ***. Предмет на доставките е селскостопанска услуга с ръчен труд, по опис. Плащането е в брой, за което РЛ е представило фискални бонове, издадени от ФУ с номер  DY265245 и 36484284.

    Извършена е насрещна проверка на доставчика, при която ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, тъй като не е открит представляващ или упълномощено  лице за получаване на съобщения. Документи не са представени.

   Съгласно чл. 37, ал. 4 от ДОПК в случай, че ЗЛ  не представи изискани по реда на ал. 3 доказателства, органът по приходите може да приеме, че те не съществуват и преценява само събраните в производството доказателства. Допълнително такива не са постъпили  от  „С.“ ЕООД до датата на съставяне на обжалвания РА/РД.

  При проверка в информационната система на НАП е установено, че фактурите са отразени от „С.“ ЕООД  в дневника за продажби и в СД по ЗДДС за данъчен период м.06/2014г. Дружеството e дерегистрирано по ЗДДС на 16.07.2014 г., във връзка с установени обстоятелства по реда чл.176 от ЗДДС.  

 За периода  01.06.2014 г. – 30.06.2014 г. дружеството няма лица, назначени по трудови правоотношения.  За същия период не е подавана информация за осигурителен доход на осигурените лица с декларация обр.1 и обр.6. От доставчика не са представени ведомости за заплати, граждански и/или трудови договори. Не са представени счетоводни регистри и оборотни ведомости, документи и доказателства за налични активи и работници, необходими за обезпечаване на фактурираните доставки на селскостопански услуги с ръчен труд. Доставчикът не е декларирал изплатени възнаграждения по извънтрудови правоотношения,  няма декларирани собствени МПС.

 Във връзка с фактурираните услуги от „С.“ ЕООД  ревизираното лице е представило  4 броя фактури, фискални бонове за плащане в брой, оборотна ведомост и главна книга за 2014 г. Представено е писмено обяснение от С.Г.И. – управител на „А.-К.“ ЕООД, че през 2014 г.  дружеството е получило   от „С.“ ЕООД  услуги по бране на череши и товаро - разтоварни дейности. Услугите са извършени в района на гр. Айтос. Фирмата - доставчик е осигурила работници, които са осъществили дейностите, посочени в приемо-предавателните протоколи към издадените фактури. Няма сключен договор с доставчика на услугите и не разполага с други придружителни документи.

  Ревизиращият екип е анализирал  събраните в хода на ревизията  документи, обяснения и информация, в резултат на което е формирал извод, че въпросният доставчик не разполага с необходимия  материален, технически и трудов ресурс за извършване на селскостопански услуги с ръчен труд, към датата на издаване на четирите фактури към жалбоподателя.

 

              3. За м.10.2014 г. не е признат данъчен кредит в размер на 1 396,66 лв. по две фактури, издадени от „Т. М Т.“ ЕООД с ЕИК  ***. Предмет на доставките  са  транспортни услуги. Плащането е в брой, за което РЛ е представило фискални бонове, издадени от ФУ с номер  DY377875 и 36509967.

    Извършена е насрещна проверка на доставчика, при която ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, тъй като не е открит представляващ или упълномощено  лице за получаване на съобщения. Документи не са представени.

   Съгласно чл. 37, ал. 4 от ДОПК в случай, че ЗЛ  не представи изискани по реда на ал. 3 доказателства, органът по приходите може да приеме, че те не съществуват и преценява само събраните в производството доказателства. Допълнително такива не са постъпили  от  доставчика на транспортни услуги до датата на съставяне на обжалвания РА/РД.

   При проверка в информационната система на НАП е установено, че фактурите са отразени от „Т. М Т.“ ЕООД в дневника за продажби и в СД по ЗДДС за данъчен период м.10.2014 г. Дружеството e дерегистрирано по ЗДДС на 19.02.2015 г., във връзка с установени обстоятелства по реда на чл.176 от ЗДДС.  

   За периода  01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. дружеството няма лица, назначени по трудови правоотношения.  За същия период не е подавана информация за осигурителен доход на осигурените лица с декларация обр.1 и обр.6. От доставчика не са представени ведомости за заплати, граждански и/или трудови договори. Не са представени счетоводни регистри и оборотни ведомости, документи и доказателства за налични активи и работници, необходими за обезпечаване на фактурираните доставки на селскостопански услуги с ръчен труд. Доставчикът не е декларирал изплатени възнаграждения по извънтрудови правоотношения,  няма декларирани собствени МПС и обекти.

              Във връзка с фактурираните транспортни услуги   ревизираното лице е представило  2 броя фактури, фискални бонове за плащане в брой, 2 броя стокови разписки с описание транспортна услуга - Силистра – София  София - Силистра  /по дати/, оборотна ведомост и главна книга за 2014 г. Представено е писмено обяснение от С.Г.И. – управител на „А.-К.“ ЕООД, че през 2014 г.  дружеството е получило   от „Т. М Т.“ ЕООД  транспортни услуги, целящи подпомагане дейността по вноса и транспортирането на грозде. Няма сключен договор с доставчика на услугите и не разполага с други придружителни документи.

   Ревизиращият екип е анализирал  събраните в хода на ревизията  документи, обяснения и информация, в резултат на което е формирал извода, че въпросният доставчик не разполага с необходимия  материален, технически и трудов ресурс за извършване на транспортни услуги  към датата на издаване на фактурите към жалбоподателя.

   4. За м.02, м.03 и м.06/2014 г. не е признат данъчен кредит в размер на 2 950  лв. по фактури с издател „В.1“ ЕООД с ЕИК ***. Предмет на доставките е амбалаж - евро каса голяма и евро каса малка. Плащането е в брой, за което РЛ е представило фискални бонове, издадени от ФУ с номер  DY309818 и ***.

            На основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК е изготвено  ИПДПОЗЛ № П-16001315018330-040-001/09.02.2015 г., което е изпратено за връчване по електронен път, чрез изпращане на електронно съобщение на декларирания електронен адрес за кореспонденция с дружеството: „valeri_1_eood@abv.bg“, но не е получено потвърждение за получаване.

              Посетен е адресът  за кореспонденция - ***, където не е открит управител или упълномощено лице на „В.1“ ЕООД. Посещенията са документирани с протоколи № 0863190/13.02.2015 г. и № 0864067/26.03.2015 г.  ИПДПОЗЛ е изпратено по пощата с обратна разписка на адреса за кореспонденция. Обратната разписка е върната с отметка  „непотърсено“.

             На основание чл. 47, ал. 1 от ДОПК е изпратено Искане за извършване на действия от други контролни органи  с изх. № 2095/30.03.2015 г. до ГД „Изпълнение на наказанията“ относно лицето Д.П.Б. - управител на „В.“ ЕООД с ЕИК *** - правоприемник в качеството на едноличен собственик на капитала на „В.1“ ЕООД с ЕИК ***. Получен е отговор с вх. № 2095#1/20.04.2015 г., чe лицето  изтърпява наказание, наложено с присъда по НОХД № 193/2014г. на ОС Пазарджик, в размер на 5г. и 2м. лишаване от свобода.

                   С писмо изх. № 2093/30.03.2015 г.,  на основание чл. 31, ал. 1 от ДОПК за оказване съдействие при връчване на документи от други административни органи, е препратено изготвеното ИПДПОЗЛ  до затвора в гр. Пазарджик, за връчване на лицето Д.П.Б.. До издаване на РА/РД не е получена информация за връчване на ИПДПОЗЛ на лицето  чрез администрацията на затвора.

             При проверка в информационната система на НАП е установено, че фактурите са отразени от доставчика  в дневника за продажби и в СД по ЗДДС за съответния данъчен период с получател „А.-К.“ ЕООД и грешно записан ЕИК BG200870416.

             По данни от търговския регистър „В.1“ ЕООД е вписано с решение на Пазарджишки Окръжен съд по фирмено дело № 184 от 2007 г. с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ет.4, ап. 7, с  едноличен собственик и представляващ дружеството от 20.02.2007 г. Г.В.И.. На 11.02.2013 г. е вписана промяна в ТР: прехвърляне на дружествен дял от Г.В.И. - прехвърлител на „В.“ ЕООД с ЕИК *** - правоприемник с представляващ: Д.П.Б.. Предметът на дейност на дружеството е обучение за придобиване на правоспособност за управление на превозни средства.

              „В.1“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 10.05.2011 г. и на 10.03.2015 г. е  дерегистрирано по инициатива на данъчен орган. При извършена справка в базата данни на НАП - ПП  „Фискални устройства с дистанционна връзка“ е установено, че от 23.03.2012 г.  дружеството има  регистрирано ФУ с номер *** и номер на ФП *** за обект: офис кабинет - Автошкола, гр. Пазарджик, ул. „Цар Освободител“ № 64. Дата на изтичане на контракта: 23.03.2014г.

             „В.1“ ЕООД е декларирало данни за наети лица, съгласно регистрирани трудови договори с код 01, за които са подадени уведомления по реда на чл.62 от КТ. За периода 01.02.2014 г.-30.06.2014 г. има данни за 20 бр. наети лица, към момента с действащи трудови договори. При проверка в ПП  „Справка данни за осигуряване по БУЛСТАТ“ ревизиращите органи са установили, че от ЗЛ няма подадени данни за осигурени лица  с декл. обр.1 и данни за дължими вноски по фонд на ДОО, ЗО, ДЗПО - УПФ и ДОД  с декл. обр.6  за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г.

            С подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2014 г. „В.1“ ЕООД  е декларирало основна дейност  неспециализирана търговия на едро.

            По данни от ПП „Справка за движими и недвижими имоти“, декларирани в общините и превозни средства декларирани в КАТ, по партидата на ЗЛ липсва информация.

  Във връзка с издадените фактури от „В.1“ ЕООД ревизираното лице е представило   фактури, фискални бонове за плащане в брой, оборотна ведомост и главна книга за 2014 г. Представено е писмено обяснение от С.Г.И. – управител на „А.-К.“ ЕООД, че през 2014 г.  дружеството е получило   от  „В.1“ ЕООД амбалаж - касетки, използвани за дейността. Няма сключен договор с доставчика на стоките и не разполага с други придружителни документи.

           Ревизиращият екип е анализирал  събраните в хода на ревизията  документи, обяснения и информация, в резултат на което е формирал извод, че въпросният доставчик не разполага с необходимия  материален, технически и трудов ресурс за извършване на доставките на амбалаж към датата на издаване на фактурите с получател ревизираното дружество и по тях не е доказано извършването на доставка  по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, поради което  данъкът се явява начислен неправомерно.

 

IІ. Относно отказан данъчен кредит в размер на 45 666,36 лв. на основание  чл. 71, т. 1 от ЗДДС:

1. Ревизираното дружество неправомерно е включило в дневниците си за покупки и в СД по ЗДДС фактури, по които вече е упражнено правото на данъчен кредит в предходен данъчен период. Приспаднатият повече от един път данъчен кредит  в общ размер на 45 456,36 лв. по спорните фактури за покупки на стоки и услуги  са  подробно  описани в таблица на стр. 13 от РД  и в справка - разпечатка от ПП VAT 14 към приложение № 4 на ревизионния доклад. Информацията е систематизирана по данъчни периоди,  ред  от дневника за покупки на „А.-К.“ ЕООД, на който е отразена фактурата; номер и дата на  фактурата; име и ЕИК на доставчика; вид на доставката; данъчна основа и  ДДС.

Правното основание, с което органът по приходите  аргументира констатациите си,  е чл.68, ал.1 и чл.71, т.1 от ЗДДС. До извода за наличие  на нарушение на гореописаните  норми  ревизиращият екип  достига след извършена съпоставка на представените от РЛ първични счетоводни документи - фактури и данните, декларирани в подадените от жалбоподателя  дневници за покупки и СД по ЗДДС за данъчни периоди: м. 05,  м. 06 и м.07.2013 г. Установено е, че в посочените данъчни периоди „А.-К.“ ЕООД е включило повторно описаните  на стр.13 от РД фактури за покупки, по които вече е приспаднало данъчен кредит в предходни данъчни периоди.

              2. При проверка на първичните документи, представени от РЛ, органите по приходите са установили, че ф. № 0000000180/13.06.2013 г.,  издадена от ЗКПУ „Н.З.“ с ЕИК ***, е  с предмет на доставката  10 011 кг. череши, с данъчна основа 10 511,55 лв. и ДДС 2 102,31 лв. Същевременно  „А.-К.“ ЕООД е отразило в дневника за покупки за данъчен период м.06.2013 г. горецитираната фактура със завишени  стойности:  ДО 11 561.55 лв. и ДДС 2 312.31 лв. По този начин по фактурата неправомерно е приспаднат 210,00 лв. вповече данъчен кредит. /2 312,31 лв. – 2 102,31 лв. = 210,00лв./……….“

Настоящият съдебен състав споделя изводите на ревизиращия екип и на решаващия орган.

І. Относно отказан данъчен кредит на основание чл. 68, ал.1, т. 1,  чл. 69, ал. 1, т. 1 и във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС:

От установените факти и обстоятелства за преките доставчици: „В.1" ЕООД, ,,С.“ ЕООД „Т. М Т." ЕООД и„В.-И." ЕООД може да се направи извод, че същите само са издали процесните фактури без да са изпълнили вписаните в тях сделки. За да приемат, че е налице основание за отказ на данъчен кредит по чл.70, ал.5 от ЗДДС, органите по приходите са се позовали на резултатите от извършените насрещни проверки, при които преките доставчици не са представили изисканите по реда на ДОПК документи; служебните проверки, извършени в регистрите на НАП и предоставените от ревизираното лице документи. При тях не са събрани доказателства за извършени доставки от страна на вписаните във фактурите доставчици. Такива не са представени и от самото ревизирано лице, въпреки, че включвайки фактурите в дневниците си за покупки за съответните данъчни периоди то черпи изгодно за себе си право - правото на данъчен кредит и негово задължение е да докаже с допустими по ДОПК доказателствени средства наличие на условия за законосъобразното му упражняване. От събраните по преписката материали не може да бъде обоснован извод, че са налице извършени облагаеми доставки на стоки и услуги по смисъла на ЗДДС. Относно фактурите, документиращи доставки на стоки - амбалаж, не може да се приеме, че са налице годни доказателства за придобиването на стоките от страна на прекия доставчик „В.1" ЕООД; за обектите, откъдето стоките са натоварени; за техния превоз. Представените документи от ревизираното дружество не следва да се нриемат като годни доказателства, удостоверяващи реално предаване на стоките /амбалаж/, защото в тях не са налице данни за обекти, за МПС и други идентифициращи данни, от които да се установят складове и търговски обекти, от които стоките са отделени и предадени, както и индивидуализирането им по друг начин - наличие на превозни документи, от които да се установи, че процесните евро касетки /големи и малки/ са натоварени на конкретно МПС. Липсват годни доказателства, от които по безспорен начин да се направи извод, че на съответните дати, посочени във фактурите, на практика се е стигнало до индивидуализиране на родово определените вещи, каквито са процесните стоки, тяхното отделяне, с постигане на съгласие именно между соченото като доставчик дружество и ревизираното лице, с което съгласно чл.24 ал.2 отд, да се приеме наличието на прехвърляне на собственост върху тях. Относно фактурите с предмет „услуги" свързани с бране, сортиране на череши и товаро — разтоварни дейности, селскостопански услуги с ръчен труд, транспортна услуга Cилиcтpa — София София - Силистра, следва да се отбележи, че съгласно чл. 8 от ЗДДС услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Доставка на услуга по смисъла на ЗДДС е всяко извършване на услуга. Съгласно разпоредбата на чл.12 от 1111ЗДДС, услугата се счита за извършена по смисъла на закона на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея, съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Т.е. във всички случаи при преценка за това дали доставката на услуга, по която е ползван данъчен кредит, е реално извършена, свършената работа следва да има някакво конкретно измерение, конкретни параметри, по които тя да може да се оцени. Задължително трябва да се установи също, че възложената работа/дейност като съвкупност от фактически действия и последици от тях, действително е извършена, т.е резултатът е възникнал. При преценка на предпоставките за признаване на правото на данъчен кредит задължително се изяснява от кого е извършена възложената работа, с какви трудови ресурси и материално - технически средства. Предвид гореизложеното, не може да се приеме, че в настоящия случай са налице такива доказателства, от които да се установи извършването на процесните услуги. Нещо повече, от наличните документи не могат да се установят конкретните параметри на услугите, не може да се установи вида и количеството на свършена работа и мястото на осъществяване на сделките. Липсват каквито и да са данни за наличие на трудов потенциал при преките доставчици, за обекти, MПC и други идентифициращи данни, от които да се установят местата на черешовите насаждения в гр.Айтос, конкретните физически лица, извършили брането, сортирането на черешите и товаро- разтоварните дейности, наличие на превозни документи, ако набраните череши са натоварени на конкретно превозно средство и т.н. Когато се касае за сключване на търговски сделки, може да се каже, че грижата на добрия търговец се изразява в това, да се установи самоличността на управляващите търговеца - контрагент, неговата дейност, т.е. дали търговецът е надежден, дали наистина разполага с необходимите за извършването на описаните услуги и работа лица и ще бъде ли коректен, дали разполага със стопански обекти, собствени или наети МПС. Добрият търговец може да изисква доказателства за това. Добрият търговец не би предприел извършване на плащане без уверение в добрата търговска репутация на доставчика. Добрият тьрговец води делата си така, че да постигне добър положителен финансов резултат, чрез сключване на изгодни сделки. В случая не може да се приеме, че ревизираното дружество действа като добър търговец, тъй като не предоставя безспорни доказателства за реалното извършване на фактурираните му доставки на стоки и услуги. Налице са само издадени фактури, в които са изброени различни стоки и услуги /евро касети големи и малки, бране, сортиране на череши, товаро - разтоварни дейности, селскостопански услуги с ръчен труд, транспортни услуги Силистра - София - Силистра/, но изпълнението на тези доставки не е доказано, поради което не е доказано настъпило данъчно събитие и данъкът по процесните фактури се явява начислен без основание. Съдът не кредитира представените по делото от пълномощника на жалбоподателя писмени доказателства с жалбата и след това с допълнителна писмена молба. Същите като частни документи, нямат достоверна дата и се приемат като съставени след ревизията за целите на обжалването поради следното :

След проверка в информационната система на НАП, е установено, че за периода 01.06.2014 г. — 30.06.2014 г. във „В.-И." ЕООД няма лица, назначени по трудови правоотношения. За същия период не е подавана информация за осигурителен доход на осигурените лица с декларация обр.1 и обр.6. От доставчика не са представени ведомости за заплати, граждански и/или трудови договори. Не са представени счетоводни регистри и оборотни ведомости, документи и доказателства за налични активи и работници, необходими за обезпечаване на дейността по бране, сортиране и товарене на череши. Доставчикът не е декларирал изплатени възнаграждения по трудови и извънтрудови правоотношения, няма декларирани собствени МПС. В даденото писмено обяснение от С.Г.И. — управител на „А.-К." ЕООД, същият е заявил,  че няма сключен договор с доставчика и не разполага с други придружителни документи. Ето защо, представеният с жалбата договор за услуга между жалбоподателя и „В.-И." ЕООД, както и представените с молба граждански договори между „В.-И." ЕООД и различни физически лица нямат достоверна дата и не доказват обстоятелствата, вписани в тях. Същото се отнася и за другия доставчик ,,С.“ ЕООД, за който също е обяснено, че няма сключен договор, няма лица, назначени по трудови правоотношения. За периода не е подавана информация за осигурителен доход на осигурените лица с декларация обр.1 и обр.6. От доставчика не са представени ведомости за заплати, граждански и/или трудови договори. Не са представени счетоводни регистри и оборотни ведомости, документи и доказателства за налични активи и работници, необходими за обезпечаване на фактурираните доставки на селскостопански услуги с ръчен труд. Доставчикът не е декларирал изплатени възнаграждения по извънтрудови правоотношения, няма декларирани собствени МПС. И за този доставчик, след това с жалбата и молбата са представени договор за услуга и граждански договори с физически лица.

Това, че тези доказателства са съставени за целите на обжалването се доказва и oт счетоводната експертиза. Вещото лице в допълнителната експертиза е отговорило само за осчетоводяване на приходи пpи доставчиците, но не и за разходи. Отразени са разходи за труд по представените допълнително справки за граждански договори. Поради това, че има само разходи за труд, за които няма доказателства, вещото лице в допълнителното заключение е отговорило, че не може категорично да се установи връзка между счетоводните записвания по процесните сделки, сумите и стойностите потях с крайните салда на годишната оборотна ведомост за 2014 г., в ГДД и ГФО и че не може пo безспорен начин да се установи етапът на завьршеност на сделката за извършване на услуги кьм датата на съставяне на счетоводния баланс.

II. Относно отказан данъчен кредит в размер на 45 666, 36 лв. на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС:

1. Ревизираното дружество неправомерно е включило в дневниците си за покупки и в СД по ЗДДС фактури, по които вече е упражнено правото на данъчен кредит в предходен данъчен период. Приспаднатият повече от един  път данъчен кредит в общ размер на 45 456,36 лв. по спорните фактури за покупки на стоки и услуги са подробно описани в таблица на стр. 13 от РД и в справка - разпечатка от ПП VAT 14 към приложение No 4 на ревизионния доклад. Информацията е систематизирана по данъчни периоди, ред от дневника за покупки на „А.-К." ЕООД, на който е отразена фактурата; номер и дата на фактурата; име и ЕИК на доставчика; вид на доставката; данъчна основа и ДДС. Правното основание, с което органът по приходите аргументира констатациите си, е чл.68, ал.1 и чл.71, т.1 от ЗДДС. До извода за наличие на нарушение на гореописаните норми ревизиращият екип достига след извършена съпоставка на представените от РЛ първични счетоводни документи - фактури и данните, декларирани в подадените от жалбоподателя дневници за покупки и СД по ЗДДС за данъчни периоди: м. 05, м. 06 и м.07.2013 г. Установено е, че в посочените данъчни периоди „А.-К." ЕООД е включило повторно описаните на стр.13 от РД фактури за покупки, по които вече е приспаднало данъчен кредит в предходни данъчни периоди. Относно тази констатация назначеното по делото вещо лице, установи, че действително фактурите са включени повторно, поради което правилно е отказан данъчен кредит на основание чл. 71, ал.1 от ЗДДС.

2. При проверка на първичните документи, представени от РЛ, органите по приходите са установили, че ф. N 0000000180/13.06.2013 г., издадена от ЗКПУ „Н.З." с ЕИК ***, е с предмет на доставката 10 011 кг. череши, с данъчна основа 10 511,55 лв. и ДДС 2 102,31 лв. Същевременно „А.-К." ЕООД е отразило в дневника за покупки за данъчен период м.06.2013 г. горецитираната фактура еъс завишени стойности: ДО 11 561.55 лв. и ДДС 2 312.31 лв. По този начин по фактурата неправомерно е приспаднат 210,00 лв. в повече данъчен кредит. /2 312,31 лв. - 2 102,31 лв. = 210,00лв./ В конкретния случай органът по приходите правилно е приложил разпоредбата на чл.71, т.1 от ЗДДС и е отказал приспаднатия в повече данък в размер на 210,00лв. за данъчен период м.06.2013г.

III. Относно допълнително начислени лихви в размер на 66,10 лв., свързани със закъснение при отразяване на фактури, издадени от РЛ в дневника за продажби: При съпоставка на декларираните данни по дневниците за продажби на „А.-К." ЕООД с издадените от РЛ фактури за продажби, органите по приходите са установили, че са издадени фактури, декларирани в следващи данъчни периоди. Съгласно чл. 86, ал. 2 от ЗДДС данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ. На основание чл. 175 от ДОПК във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за закъснението при отразяване на фактурите за продажба с ревизията са установени дължими лихви в размер на 66,10 лв.

Въз основа на изложеното дотук от фактическа и правна страна, съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е издаден от материално компетентен орган на приходната администрация в хода на ревизионно производство, осъществено в съответствие с правилата на Глава ХV от ДОПК. Ревизионното производство е завършило с издаването на предвидения в чл. 119 от ДОПК ревизионен акт, който е постановен в установената от закона форма. Не се констатират нарушения на процедурните правила при извършването на ревизията. В настоящия случай, изложените от твърдения в жалбата не са подкрепени с доказателства. Ревизионният акт е постановен при правилно приложение на материалния закон, като също така съответства на целта на закона да се установяват точно и пълно по вид и размер задълженията за данъци и осигурителни вноски на физическите и юридическите лица в Република България. Той ще следва да бъде оставен в сила, а жалбата срещу него – отхвърлена като неоснователна и недоказана.

При този изход на делото, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева).

 

Воден от горното, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

                                                     Р    Е    Ш    И    :

                      

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "А.-К." ЕООД, ЕИК ***, ***, представлявано от управителя С.Г.И. срещу РА № Р-16001314003340-091-001/02.11.2015 г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 69/12.02.2016 г. на директора на Д “ОДОП” – Пловдив.

         

ОСЪЖДА "А.-К." ЕООД, ЕИК ***, ***, представлявано от управителя С.Г.И. да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева).

       

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

СЪДИЯ: