РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№ 2014

гр. Пловдив, 31 октомври 2016 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 773 по описа за 2016 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

2. Образувано е по жалба на В.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № 2153-15-70/15.03.2016 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата й срещу Разпореждане № **********/Протокол № 01385/01.10.2015 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна от съда. Жалбоподателката счита, че необосновано не й е признат положеният стаж като “дружинен ръководител”, съответно няма произнасяне по реда на § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО (в  редакцията до 31.12.2015 г.) и не е отпусната добавка от Учителски пенсионен фонд. Допълнителни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита. Претендират се сторените по делото разноски.

3. Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Съображения в тази насока са изложени в писмено становище, приложено по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. Изначално производството е започнало по повод заявление вх. № МП-36863/01.06.2015 г. (л. 10 по делото), с което С. е направила искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/, към което е приложила документи по чл. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/.

По представените документи на лицето са зачетени 37 години 07 месеца и 12 дни осигурителен стаж от трета категория (справката на л. 31 и л. 32 по делото), като е прието, че от тях 24 г. 06 м. 18 дни е учителски стаж. Същият е положен както следва:

- в СОУ “П.Р.Славейков” гр. Кричим от 15.01.1977 г. до 03.12.1977 г. – 10 м. 18 дни;

- в Общински център за работа с деца гр. Пловдив от 01.10.1991 г. до 01.07.2003 г. – ­11 г. 09 м.;

- в Общински детски комплекс за работа с деца гр. Пловдив от 01.07.2003 г. до 31.05.2015 г. – 11 г. 11 м.

За периода от 15.11.1979 г. до 01.06.1990 г. – 10 г. 06 м. 16 д. от страна на жалбоподателката е представен образец УП-3 № 101.34/02.06.2013 г., издаден от Градски съвет на БСП гр. Пловдив (л. 40 по делото) за положен стаж на длъжност "дружинен ръководител". За този период е констатирано, че има вписване в трудова книжка № 220/04.07.1978 г. от осигурител ОК на ДКМС гр. Пловдив (л. 86 – гръб и сл.) с посочена длъжност за периода 15.11.1979 г. до 01.03.1990 г. “друж. р-л” и за периода 01.03.1990 г. до 01.06.1990 г. “орг. извънуч. извънкл. дейност" и от страна на органите на пенсионното осигуряване е преценено, че дейността по полагане на труда като дружинен ръководител е организационно-възпитателна, не е свързана с преподаване на знания по определен учебен предмет, поради което и не следва да бъде зачетена за учителски стаж по смисъла на чл.19 от НПОС.

С разпореждане № **********/Протокол № 01385 от 01.10.2015 г. на Ръководител на "ПО" при ТП на НОИ - Пловдив на С. е отпусната лична пенсия за ОСВ на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, считано от датата на заявлението, тъй като е пропуснат 6-месечният срок по чл. 94, ал. 1 от КСО. Размерът на пенсията е определен за зачетения стаж от трета категория, включително за 9 месеца на отложено пенсиониране. Не е определена добавка на основание § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО, тъй като е прието, че лицето не е изпълнило условието на § 5, ал.1 от ПЗР на КСО за наличие на 25 г. 08 м. учителски стаж, тъй като има зачетен такъв 24 г. 06 м. 18 дни.

6. Този резултат е обжалван от С. пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-70/15.03.2016 г., е оставил без уважение подадената от нея жалба срещу процесното разпореждане. За да постанови оспореното пред настоящата инстанция решение, Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив, възприемайки горната фактическа обстановка, е достигнал до следните правни изводи:

Съгласно чл. 19, ал. 1 от НПОС учителски стаж е осигурителният стаж, положен на длъжност учител или възпитател в учебни и възпитателни заведения, а съгласно ал. 2 на същия член учителски е и осигурителният стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател, съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа.

За включените в списъка длъжности, включително за дружинните ръководители, е прието, че съществува изискването да са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа, за да се зачете стажът им за учителски, като за установяване на това обстоятелство, лицата следва да представят удостоверения от съответните учебни заведения, където е положен спорният стаж. Въпросните удостоверенията се посочва, че се издават въз основа на утвърдени в началото на всяка учебна година списъци с преподавателски норматив за отделните длъжности, материални книги или изплащателни ведомости, в които се посочва периодът, през който лицето е изпълнило пълната норма задължителна преподавателска работа.

Към жалбата срещу разпореждането от страна на жалбоподателката е констатирано, че не е приложен документ от учебно заведение, доказващ, че съгласно утвърден в началото на всяка учебна година списък, материални книги или изплащателни ведомости, е изпълнило пълната норма задължителна преподавателска работа, а са представени единствено заповеди с №№ 468/02.03.1987 г., № 510/30.05.1987 г., № 518/26.08.1987 г., № 643/08.06.1988 г., № 786/27.10.1989 г. и № 714/20.02.1989 г., издадени от ЕСПУ “С. Боливар” гр. Пловдив, които е констатирано, че са за различни организационни мероприятия - командировки за екскурзии, участие в инвентаризации, честване на 09 септември, участие в ученически бригади, получаване на парични награди, в които е участвала жалбоподателката и с които се удостоверявало единствено, че мястото на полагане на трудовия стаж на лицето за съответните периоди, е гореспоменатото учебно заведение, но не и участие в учебен процес - преподаване на знания по определен учебен предмет и изпълнение на определен преподавателски норматив.

Въз основа на това е прието, че лицето е работило като "дружинен ръководител", мястото на полагане на спорния стаж е в учебно заведение, но тъй като не съществуват доказателства, удостоверяващи изпълнението на пълната норма задължителна преподавателска работа, не е прието, че този стаж е положен на длъжност по смисъла на чл. 19, ал. 2 от НПОС, за който при пенсиониране могат да се ползват правата по § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО.

7. В хода на съдебното производство е разпитана свидетелката В. И. Р.. Същата заявява, че познава В.С. като колежка. Работили са заедно като дружинни ръководители - през периода 15.11.1979 г. до 15.01.1987 г. свидетелката е работила в П., а жалбоподателката - в К., а от 15.01.1987 г. до 01.03.1990 г. са работили заедно в СОУ “Симон Боливар” в гр. П. През периода, в който са работили заедно в едно училище, са отговаряли за над 2000 деца. Тогава са работили на пълен работен ден от осем часа, а понякога и ненормиран по 10-12 часа, тъй като са изпълнявали различни дейности - спортно-туристическа дейност, организирали са кръжоци и други подобни дейности, всички видове тържества, ваканции и бригади. През лятото са ходили на лагери, на бригади. За заемането на тази длъжност се е изисквало висше педагогическо образование, каквото жалбоподателката и свидетелката са притежавали, тъй като и двете са били математички.

8. По искане на жалбоподателката от страна на ответника по делото се представи и бе прието заверено копие на Указание № 91-01-168/14.09.2000 г. на Главна дирекция “Пенсии”, Дирекция “Пенсионно осигуряване при НОИ”, ведно с приложения към него Списък на длъжностите, за които се признава учителски трудов стаж по смисъла на чл. 19, ал. 1 от Наредбата за пенсиите (л. 83 по делото).

ІV. За правото:

9. Оспореният административен акт – Решението на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив е постановен от материално компетен­тен орган, в изискуемата от закона форма при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.

10. По делото не се формира спор по установените факти. Противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство, се отнасят до правилното приложение на материалния закон и се концентрират във въпроса стажът, положен от жалбоподателката на длъжност “дружинен ръководител”, дали е учителски по смисъла на § 5 от ПЗР на КСО. В тази връзка е необходимо да се направи уточнението, че положеният стаж на длъжност “дружинен ръководител”, който е и спорен в настоящото производство, е положен в периода от 15.11.1979 г. до 01.03.1990 г. (видно от направените вписвания в трудовата книжка на л. 87 по делото). Уточнението е необходимо, с оглед констатираното от съда разминаване с посоченото в Удостоверение обр. УП-3 изх. № 101.34 от 02.06.2013 г., издадено от Градски съвет на БСП Пловдив (л. 40 по делото), че жалбоподателката е работила в структурите на ОК на ДКМС гр. П. през периода 15.11.1979 г. – 01.06.1990 г. на длъжност дружинен ръководител (вместо от 15.11.1979 г. до 01.03.1990 г.) В периода 01.03.1990 г. до 01.06.1990 г. жалбоподателката е била вече на друга длъжност, а именно: “орг. извънуч. извънкл. дейност". Впрочем, от страна на жалбоподателката в жалбата също е посочено, че като дружинен ръководител е работила до 01.03.1990 г., горното се потвърждава и от показанията на разпитаната по делото свидетелка, която заявява, че заедно с жалбоподателката са работили до 01.03.1990 г. като дружинни ръководителки. Ето защо в случая ще бъде коментиран именно положеният от жалбоподателката трудов стаж за периода от 15.11.1979 г. до 01.03.1990 г.

11. Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на оспорените административни актове, органите на НОИ не са изследвали в пълнота материалноправните норми, относими към спорния административен въпрос. Съображенията за това са следните:

В приложимата редакция към момента на издаване на процесното разпореждане, разпоредбата на § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО е предвиждала, че на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 (три години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 и учителски стаж 25 г. и 8 м. за жените и 30 г. и 08 м. за мъжете) и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2, се изплащат пенсии за ОСВ от фонд “Пенсии” и добавка от учителския пенсионен фонд в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1. Съгласно ал. 8 на този параграф, лицата, които заемат учителски длъжности, както и зачитането на осигурителния стаж за учителски по смисъла на този кодекс, се определят с наредбата по чл. 106.

Такава наредба в случая се явява Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /обн., ДВ, бр. 21 от 17.03.2000 г., в сила от 01.01.2000 г./, разпоредбите на чл. 19, в ал. 1 и ал. 2, от която предвиждат, че учителски стаж е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения, както и осигурителният стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа.

В случая, органите на ТП на НОИ Пловдив са приели, че макар лицето да е работило като “дружинен ръководител” с място на полагане на спорния стаж в учебно заведение и негов работодател да е общинска структура на ДКМС, то не съществуват доказателства, удостоверяващи изпълнението на пълната норма задължителна преподавателска работа. Т.е., приели са, че са налице само две от предвидените три кумулативни предпоставки, поради което и не приемат спорния стаж за положен на длъжност по смисъла на чл. 19, ал. 2 от НПОС, съответно не са определили следващата се добавка по § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО.

Това становище съдът намира за неправилно.

12. Няма спор, че жалбоподателката е работила в структурите на ОК на ДКМС на длъжност “дружинен ръководител” през периода 15.11.1979 г. – 01.03.1990 г. (виж уточнението в т. 10 от настоящото решение). Затова, на първо място, за разрешаването на настоящия административноправен спор, следва да бъде съобразена разпоредбата на § 9 от ПЗР на КСО. Тя предвижда, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. (какъвто е спорният), съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Сиреч, трудовият и осигурителният стаж, положени от жалбоподателката, следва да бъдат преценени съгласно разпоредбите, действали към момента на съществуването на трудовото или осигурителното правоотношение.

Спорният трудов стаж, каза се, е полаган в периода 15.11.1979 г. – 01.03.1990 г., когато са действали Законът за народната просвета /обн. ДВ, бр. 218 от 1948 г., отм. със Закон за народната просвета от 1991 г., ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г./ и Указ № 330 за народната просвета /обн. изв. бр. 90 от 1954 г., отм. ДВ, бр. 86/91 г./. И в двата нормативни акта не се констатира да е предвиден изрично норматив за задължителна преподавателска работа на дружинните ръководители (какъвто изискват да е налице органите на пенсионното осигуряване). Дейността на дружинния ръководител (посочен в закона като “ръководител на организацията “Септемврийче”) е включвала учителски функции за възпитание на деца от първи до осми клас в различни учебни заведения и затова се е изпълнявала от лица с педагогическо образование (каквото жалбоподателката безспорно притежава).

Освен това, в утвърдения от министъра на образованието и науката и съгласуван с управителя на НОИ списък на длъжностите, за които се признава учителски трудов стаж по смисъла на чл. 19, ал. 2 от НПОС, под № 11 фигурира и длъжността “дружинен ръководител”, т.е. ако същите са изпълнявали пълната норма на задължителна преподавателска дейност, то на това основание би им се зачел стажът като учителски, което пък обезсмисля включването на длъжността дружинен ръководител в специалния списък, според който този стаж им се признава за учителски.

Ето защо, съдът намира, че игнорирайки нормата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, пенсионният орган, неправилно не е приложил относимите към спора норми на ЗНП (отм.) и Указ № 330 за народната просвета от 1991 г. (отм.) и съответно е постановил решението си в противоречие с материалноправните разпоредби, което е основание за неговата отмяна, както и на потвърденото с него разпореждане на Ръководителя на отдел “ПО” в ТП на НОИ Пловдив.

В този смисъл са Решение № 504/14.01.2013 г. по адм. д. № 7748/12 г., Решение № 3148/21.03.2016 г. по адм. д. № 6752/15 г., Решение № 8940/20.06.2012 г. по адм. д. № 1512/2012 г. на ВАС и др.

От всичко изложено по-горе, съдът намира, че придобитият стаж от жалбоподателката за процесния период 15.11.1979 г. – 01.03.1990 г. с продължителност 10 г. 03 м. 16 дни, на длъжност “дружинен ръководител”, следва да бъде зачетен като учителски, който сумиран със зачетения такъв от органите на пенсионното осигуряване - 24 г. 06 м. 18 дни, възлиза на 34 г. 09 м. 04 дни. При това положение за жалбоподателката ще са налице предпоставките по § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО за определяне на добавка от учителския пенсионен фонд.

13. Изложените до тук съображения имат за последица незаконосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-70/15.03.2016 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол № 01385/01.10.2015 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. Те ще следва да бъдат отменени.

На основание чл. 173, ал. 2 от АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ - гр. Пловдив, за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № МП-36863/01.06.2015 г. по описа на ТП на НОИ гр. Пловдив, подадено от В.С.С., при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

V. За разноските:

14. При посочения изход на спора, на основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателката, се дължат извършените разноски по производството. Те се констатираха в размер на 400 лв., представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение.

 

Така мотивиран, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-70/15.03.2016 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол № 01385/01.10.2015 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № МП-36863/01.06.2015 г. по описа на ТП на НОИ гр. Пловдив, подадено от В.С.С., при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт - гр. Пловдив, да заплати на В.С.С., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 400 лв., представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: