Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Р Е Ш Е Н И Е

№ ….

 

Град Пловдив, 22 юни 2016 година

 

                                                                      

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на девети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Административен съдия: Анелия Харитева

при секретар С.Д. и с участието на прокурора Димитър Ангелов, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 804 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на „Тренто 2“ ЕООД против решение № РР-2624 от 22.10.2015 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, с което е отказано продължаване на срока на действие на разрешително № 31140037 от 31.07.2009 г.

Според дружеството-жалбоподател решението е нищожно на основание чл.177, ал.2 АПК, тъй като е постановено в противоречие с решение № 11154 от 29.07.2013 г. по адм. дело № 511/2013 г. на ВАС, петчленен състав, ІІ колегия, и алтернативно е незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Иска се прогласяване на нищожността или евентуално отмяна на оспореното решение, както и присъждане на направените съдебни разноски. Същите съображения по съществото на спора са изложени в представената в съдебното заседание писмена защита.

Ответникът чрез процесуалния си представител моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Допълнителни съображения по същество са изложени в депозираните на 15.06.2016 г. писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата, която следва да се остави без уважение.

Настоящият състав на Административен съд Пловдив намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, чиито права и законни интереси пряко се засягат от оспореното решение и преди да започне да тече преклузивния 14-дневен срок от съобщаването на решението на горестоящия решаващ административен орган, извършено с писмо с обратна разписка на 24.03.2016 г. (л.169 от делото). Жалбата е срещу решение, което съгласно нормата на чл.77, ал.3 ЗВ подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Изложеното налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

За да издаде оспореното решение, директорът на БДИБР се е мотивирал с това, че искането е за продължаване на срока на действие на разрешително № 31140037 от 31.07.2009 г. за водовземане от повърхностен воден обект – река Марица, с разрешена цел – производство на електроенергия чрез руслова МВЕЦ „Тренто – 2“ с инсталирана мощност 4039 кВт, находяща се в землището на с. Сталево, с. Златна ливада и с. Зетьово, община Чирпан, област Стара Загора, но преценено с оглед съвместимостта му с Плана за управление на речните басейни в Източнобеломорски район (ПУРБИБР), утвърден със заповед № РД-292 от 22.03.2010 г. на министъра на околната среда и водите, и съгласно § 146, ал.2 ПЗР ЗИД ЗВ (обн., ДВ, бр.61/2010 г.) следва да се приведе в съответствие с изискванията на закона при първото изменение или продължаване. Констатирано е, че инвестиционното намерение попада в повърхностно водно тяло BG3MA350R039 – „р. Марица от р. Чепеларска до р. Сазлийка“, за което в приложение № 7-3, раздел 7, том І от ПУРБ-ИБР „Програма от мерки за повърхностните водни тела в басейна на р. Марица“ е определена мярка с код BG3NH12 „Забрана за изграждане и влизане в редовна експлоатация на ВЕЦ, които нямат издадено разрешително за строеж по ЗУТ към датата на утвърждаване на ПУРБ“, която забрана важи за р. Марица от и включително землището на с. Милево до р. Сазлийка. Констатирано е, че географските координати на точката на водовземане попада в обхвата на цитираната забрана. Съответно директорът на БДИБР е преценил, че инвестиционното намерение попада в рамките на забраната по чл.118ж, ал.1, т.5 ЗВ, вр. чл.41, ал.2, т.6 от Наредбата за ползване на повърхностните води, но с оглед решение № 11154 от 29.07.2013 г., допълнено с решение № 17388 от 20.12.2013 г., по адм. дело № 511/2013 г. на ВАС, петчленен състав, ІІ колегия, тези забрани не са относими към искането за изграждане на МВЕЦ „Тренто – 2“. Отделно от това, директорът е направил извод, че инвестиционното намерение попада в обхвата на забраната по чл.118ж, ал.1, т.4 ЗВ, вр. чл.41, ал.2, т.5 от Наредбата за ползване на повърхностните води, защото попада в зони за защита на водите по чл.119а, ал.1, т.5 ЗВ, изброени в приложения №№ 3-1, 3-2 и 3-3, раздел 3, том І на ПУРБИБР и конкретно в защитена зона с идентификатор BG0000578 „Река Марица“, определена по реда на Директива на Съвета 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна от 21.05.1992 г., одобрена с решение № 122 от 02.03.2007 г. на МС и с решение на ЕК от 12.12.2008 г., фигурираща под № 33 в приложение № 3-1 от ПУРБИБР, и в защитена зона с идентификатор BG0002081 „Марица – Първомай“, одобрена с решение № 122 от 02.03.2007 г. на МС и обявена със заповед № РД-909 от 11.12.2008 г. на министъра на околната среда и водите, фигурираща под № 11 в приложение № 3-2 от ПУРБИБР. Съответно направен е извод, че искането за изменение и продължаване на срока на действие на разрешително № 31140037 от 31.07.2009 г. нарушава забрана, въведена в ЗВ, подзаконовите нормативни актове и ПУРБИБР, поради което не следва да бъде уважено.

Страните нямат спор по фактите. Безспорно е по делото, че на дружеството-жалбоподател е издадено разрешително № 31140037 от 31.07.2009 г. за водовземане от повърхностен воден обект – река Марица, с разрешена цел – производство на електроенергия чрез руслова МВЕЦ „Тренто – 2“ с инсталирана мощност 4039 кВт, находяща се в землището на с. Сталево, с. Златна ливада и с. Зетьово, община Чирпан, област Стара Загора. Със заявление вх.№ РЯ-01-55 от 01.10.2013 г. дружеството е поискало изменение и продължаване на разрешителното, допълнително мотивирано със заявление от 02.01.2014 г., с което е уточнено исканото изменение в частта, касаеща срока за завършване на строителството, който да се измени на 30.04.2017 г., в частта, касаеща срока за реализиране на водовземането, което да бъде започнато до 30.04.2017 г., а крайният срок на действие на разрешителното да бъде определен до 15.09.2022 г. Искането е обосновано с невъзможността за упражняване на придобитите права на водоползвател във времето на действие на ПУРБ-ИБР. Към заявлението е приложено решение № 17388 от 20.12.2013 г., по адм. дело № 511/2013 г. на ВАС, петчленен състав, ІІ колегия.

Въз основа на събраните документи директорът на БДИБР е издал оспореното решение № РР-2624 от 22.10.2015 г., което е потвърдено с решение № 78 от 23.03.2016 г. на министъра на околната среда и водите. Прието е от страна на министъра, че решението на директора на БДИБР не е нищожно поради противоречие с влязлото в сила съдебно решение, защото в случая е налице противоречие между инвестиционното намерение, попадащо в границите на защитена зона, и забрана, предвидена в закон – чл.118ж, ал.1, т.4 ЗВ. Прието е също, че в производството по чл.78, ал.2, вр. ал.3 ЗВ и § 146, ал.2 ПЗР ЗИД ЗВ директорът на БДИБР действа в условията на обвързана компетентност и не може да изменя и продължава срока на действие на разрешително, нарушавайки нормативни разпоредби.

При тези факти настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение е законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна. Спорът е относно правилното приложение на закона и съответствието на оспореното решение с влязлото в сила решение.

На първо място, решението не е нищожно. С решение № 11154 от 29.07.2013 г., допълнено с решение № 17388 от 20.12.2013 г., по адм. дело № 511/2013 г. на ВАС, петчленен състав, ІІ колегия, е отменена заповед № 292 от 22.03.2010 г. на министъра на околната среда и водите, с която е утвърден План за управление на речните басейни за територията на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район, в частта, с която се въвежда забрана за изграждане на МВЕЦ във водните тела, в които попадат инвестиционните намерения на дружествата, а именно: забрани и ограничения за изграждане на МВЕЦ, съдържащи се в раздел 7 и приложенията към него от ПУРБИБР – Програма от мерки, забрана и ограничение за изграждане на МВЕЦ – приложение № М7-15, забрани и режими, свързани със зоните за защита на водите по чл.119, ал.1, т.5 ЗВ – от приложения раздел 7 от ПУРБИБР. Т.е., с цитираното съдебно решение е отменена само тази част от ПУРБИБР, с която се въвеждат забрани и ограничения за изграждане на МВЕЦ, съдържащи се в раздел 7 и приложенията към него, и категорично не се споделя становището на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, че със съдебното решение са отменени всички забрани за изграждане и експлоатация на МВЕЦ във водното тяло, в което попада инвестиционното намерение на „Тренто – 2“ ЕООД, доколкото останалите раздели към ПУРБИБР не са отменени със съдебното решение. В този смисъл са диспозитивите на решенията, постановени по адм. дело № 511/2013 г. на ВАС, ІІ колегия, петчленен състав, които са задължителни за страните по делото и за всички останали лица. Позоваването на мотивите на съдебните решения, направено в жалбата и в писмената защита на дружеството-жалбоподател, няма правна стойност, доколкото решението на съда (или т.нар. диспозитив) и мотивите са две различни неща по смисъла на чл.172а, ал.1 и 2 АПК и чл.236, ал.1 и 2 ГПК. Проф. Ж. Сталев застава зад становището, че „мотивите не са част от решението, макар и да са материализирани заедно с него в един и същ документ – писмения акт на решението. … Отделянето на решението от мотивите не е случайно, а съзнателно предприето от закона, тъй като правилата, уреждащи поправката на явна фактическа грешка, тълкуването, постановяването на допълнително решение, обжалването … и силата на пресъдено нещо важат само за решението, а не и за мотивите към тях. Мотивите не могат да бъдат част от решението и заради това, че решението е правен акт, а правните актове в качеството им на волеизявления са нещо коренно различно от съображенията (мотивите), поради които волеизявление-то е било предприето“ (Живко Сталев, Българско гражданско процесуално право, стр.294).

В настоящия случай обаче, за да направи отказа, директорът на БДИБР е преценил, че инвестиционното намерение на дружеството-жалбоподател попада в зони за защита на водите по чл.119а, ал.1, т.5 ЗВ, изброени в приложения №№ 3-1, 3-2 и 3-3, раздел 3, том І на ПУРБИБР и конкретно в защитена зона с идентификатор BG0000578 „Река Марица“, № 33 в приложение № 3-1 от ПУРБИБР, и в защитена зона с идентификатор BG0002081 „Марица – Първомай“, № 11 в приложение № 3-2 от ПУРБИБР. Тази част от ПУРБИБР не е отменена с цитираното съдебно решение, съответно представлява част от действащото право, с което директорът на БДИБР е длъжен да се съобрази при издаване на своите решения. При тези съображения съдът намира за неоснователно и недоказано възражението на дружеството-жалбоподател за нищожност на оспореното решение на основание чл.177, ал.2 АПК.

На второ място, неоснователно е възражението на „Тренто – 2“ ЕООД за незаконосъобразност на оспореното решение поради противоречие с материалния закон.

Съгласно § 146, ал.2 ПЗР ЗИД ЗВ (обн., ДВ, бр.61 от 2010 г.) всички издадени до влизането в сила на този закон разрешителни, освен посочените в ал.1 (разрешителни за изземване на наносни отложения), се привеждат в съответствие с изискванията на закона при първото им изменение или продължаване. В случая директорът на БДИБР е бил сезиран с искане за изменение и продължаване на срока на разрешително № 31140037 от 31.07.2009 г. за водовземане и затова е бил длъжен да приведе разрешителното в съответствие с настъпилите законодателни промени през 2010 г., доколкото започнатото през 2013 г. производство е за първо изменение и продължаване на срока на процесното разрешително след законодателната промяна.

Императивната норма на § 146 следва да намери приложение за всички случаи, а не само за нови инвестиционни намерения, както твърди дружеството-жалбоподател. Тя не предоставя право на преценка на административния орган за начина, по който може да разреши всеки конкретен случай, доколкото изрично разпорежда, че всички издадени до влизането в сила на този закон разрешителни се привеждат в съответствие с изискванията на закона при първото им изменение или продължаване, каквото именно е поискано по отношение на процесното разрешително № 31140037 от 31.07.2009 г. Искането за изменение и продължаване на срока на действие на разрешителното е подадено на 01.10.2013 г., т.е., след влизане в сила на новата правна уредба от 2010 г., съответно решението на директора на БДИБР следва да бъде съобразено с тази нова правна уредба с оглед общия принцип за законност, прогласен в чл.4 АПК, и правилото на чл.142, ал.1 АПК за преценката за съответствие на административния акт с материалния закон към момента на издаването му. В случая тази преценка се прави не по отношение на самото разрешително, а по отношение на решението – предмет на настоящото съдебно производство, – което е нов, самостоятелен индивидуален административен акт.

Тъй като в хода на настоящото съдебно производство дружеството-жалбоподател нито твърди, нито доказа невярност на констатациите на административния орган, че инвестиционното намерение попада в зони за защита по чл.119а, ал.1, т.5 ЗВ, изброени в приложения №№ 3-1, 3-2 и 3-3, раздел 3, том І на ПУРБИБР и конкретно в защитена зона с идентификатор BG0000578 „Река Марица“, № 33 в приложение № 3-1 от ПУРБИБР, и в защитена зона с идентификатор BG0002081 „Марица – Първомай“, № 11 в приложение № 3-2 от ПУРБИБР, съдът намира за правилен и обоснован отказа за продължаване на срока на действие на процесното разрешително. Съгласно чл.78, ал.2 ЗВ органът по чл.52, ал.1 продължава срока на действие на разрешителното, когато:  1) молбата е подадена в срока по ал.1; 2) не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси; 3) са изпълнени условията на издаденото разрешително. Т.е., за да се издаде решение за продължаване на срока на действие на разрешителното, е необходимо кумулативното изпълнение на всичките три условия по чл.78, ал.2 ЗВ. Нормата е императивна, административният орган действа в условията на обвързана компетентност, защото правна норма сочи пряко какво следва да бъде поведението на административния орган в конкретната законова хипотеза. При липсата на положителна предпоставка или наличието на отрицателна предпоставка, както е в процесния случай – чл.78, ал.2, т.2 ЗВ, административният орган е длъжен да откаже издаването на искания административен акт.

            С оглед всичко изложено, съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставените му със заповед № РД-557 от 28.07.2015 г. на министъра на околната среда и водите правомощия, в предвидената от закона форма на мотивирано решение, при спазване на материалноправните норми и на процесуалните правила и на целта на закона да се опазват водите на територията на Република България като общонационален неделим природен ресурс. При извършената служебна проверка на всички основания по чл.146 АПК, както и с оглед наведените от дружеството-жалбоподател възражения, съдът намира, че не са налице основания, които да обосновават незаконосъобразност на оспореното решение, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден жалбоподателя да заплати на ответната дирекция сумата 300 лева. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на „Тренто 2“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя П.Д.Д., против решение № РР-2624 от 22.10.2015 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, с което е отказано продължаване на срока на действие на разрешително № 31140037 от 31.07.2009 г.

ОСЪЖДА „Тренто 2“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя П.Д.Д., да заплати на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ сумата 300 (триста) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.

 

                                               Административен съдия: