Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1570

 

град Пловдив, втори август  2016 година

                           

                       В    И  М  Е  Т  О    Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд- Пловдив, ІХ състав, в открито заседание  на тридесети  юни  две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                                Докладчик: Велизар Русинов

при секретар В.Е.,и участието на Прокурор Костадин Паскалев от Окръжна прокуратура -Пловдив като разгледа докладваното от докладчик административно дело №836 по описа на съда за 2016  година, за да се произнесе, взе предвид следното:         Делото е образувано по жалба с вx.№ РЯ-01-58/2013/16.03.2016г.на ответника, подадена до Административен съд - гр.Пловдив от „***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:гр.*** представлявано от П.Д., чрез процесуалния представител С.В., против Решение № РР-2626/22.10.2015г. за отказ за изменение и продължаване на срока на действие на разрешително № 31140032/15.05.2009г., издадено от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БД ИБР/, за водовземане от повърхностен воден обект на „***" ЕООД, включително повторно постъпилата такава, с  BX.№ на ответника  РЯ-­01-58/2013/11.04.2016г., след произнасяне на Министъра на околната среда и водите с решение № 80/23.03.2016г.Жалбата е допустима, по същество е неоснователна.    Твърди се , че неправилно е приложен материалния закон.Иска се отмяна на обжалвания  акт и присъждане на направените деловодни разноски. При условията на евентуалност се претендира нищожност на процесния акт.       Ответникът Директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БД ИБР/ ,чрез процесуалния си представител оспорва жалбата по съображения в о.с.з. и пис.бележки и моли тя да бъде отхвърлена, като се потвърди обжалвания  акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение изчислено съобразно Наредба  №1/09.007.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения съобразно материалният интерес на делото /. Окръжна прокуратура- Пловдив,чрез представителя си Прокурор Костадин Паскалев дава заключение,че жалбата е неоснователна. Административен съд -Пловдив намира, че жалбата е подадена от заинтересована страна, която пряко е засегната от ревизионния акт в изменената му и потвърдена част,/предмет на настоящото производство/ и за която той установява нови задължения, в преклузивния 14-дневен срок от издаване на решението на горестоящия в йерархията на приходната администрация решаващ орган след проведено задължително оспорване по административен ред, което налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения:докладчикът като съобрази по отделно и в съвкупност доказателствата приема от фактическа и правна страна следното:с разрешително 31140032/15.05.2009г., издадено от Директора на БД ИБР, за водовземане от повърхностен воден обект на „***" ЕООД е предоставено правото на водовземане с цел производство на електроенергия посредством МВЕЦ „***"на р.Марица, при срок на завършване на строителството 31.12.2013г. и краен срок на действие на разрешителното - до 15.05.2019г. - при спазване на срока на завършване на строителството. Със заявление, вх.№ РЯ-01-58/01.10.2013г., в БД ИБР е постъпило искане за изменение и продължаване на срока на действие на разрешителното, на основание чл.72 и чл.78 от Закона за водите/ЗВ/, ведно с описаните в мотивите на оспореното решение за отказ приложения, представени и приети като доказателства в съдебното производство. От фактическа страна в административното производство е установено, че инвестиционното намерение попада в повърхностно водно тяло с код BG3MA350R039 "р.Марица от р.Чепеларска до р.Сазлийка", като за водното тяло в приложение № 7-3 към раздел 7 от том 1 от ПУРБ-ИБР, е определена мярка с код BG3NH12 "Забрана за изграждане и влизане в редовна експлоатация на ВЕЦ които нямат издадено разрешително за строеж по ЗУТ към датата на утвьрждаване на ПУРБ".  Планът за управление на речните басейни в Източнобеломорски район за басейнова управление на водите /ПУРБ ИБР/, общ административен акт по смисъла на АПК, е утвърден със Заповед № РД-292122.03.2010г. на Министъра на околната среда и водите. Същата заповед е оспорена пред Върховен административен съд на Република България /ВАС/ от дружества, легитимирани като заинтересовани страни, включително от "***" ЕООД, при което е образувано административно дело № 5502/2010г. по описа на ВАС. С решение № 10922/01.08.2012г., тричленен състав на ВАС е отхвърлил жалбите на дружествата против посочената Заповед № РД-292/22.03.2010г. на Министъра на околната среда и водите. Решението на ВАС е обжалвано с касационни жалби, при което е образувано административно дело № 511/2013г. по описа на ВАС. С решение№ 11154/29.07.2013г., ВАС е отменил първоинстанционното решение, като вместо него е постановил отмяна на решение № 10922/01.08.2012г. по административно дело № 5502/2010г. в частта в която са отхвърлени жалбите на дружествата срещу Заповед № РД­292/22.03.2010г. на Министъра на околната среда и водите, като вместо него постановява: ОТМЕНЯ Заповед № РД 292 от 22.03.2010 г. на Министъра на околната среда и водите, с която е утвърден ПУРБ ИБР, в частта с която ПУРБ ИБР - вьвежда забрана за изграждане на МВЕЦ във водните тела, в които попадат инвестиционните намерения на дружествата, а именно: -Забрана и ограничение за изграждане на МВЕЦ ­Приложение № М 7-15- Забрани и режими, свързани със зоните за защита на водите по чл. 119, а, ал. 1,т. 5. от Закона за водите - от Приложения раздел 7 от ПУРБ ИБР. С решение № 17388/20.12.2013г., постановено по административно дело № 511/2013г. по описа на ВАС, същият състав, по искане на касационните жалбоподатели е допълнено съдебното решение, при което съдът е постановил, че допълва решение № 11154/29.07.2013г., като в абзац втори от диспозитива, след думите "а именно" се запише "Забрани и ограничения за изграждане на МВЕЦ, съдържащи се в раздел 7 и Приложенията към него от ПУРБ ИБР- Програма от мерки. С трето съдебно решение по същото административно дело, а именно решение И2 8250/06.07.2015г., съдът отхвърля искането на Министъра на околната среда и водите за тълкуване на решения№№ 11154/29.07.2013г. и 17388/20.12.2013г., постановени по административно дело № 511/2013 по описа на ВАС, петчленен състав на Втора колегия. С §146, ал.2 от ПЗР на ЗИД ЗВ, обн. ДВ бр.61/2010г., компетентният административен орган е задължен да приведе всички издадени до влизане в сила на този закон разрешителни, освен разрешителните за изземване на наносни отложения, в съответствие с изискванията на закона при първото им изменение или продължаване. От горното и след прилагане в условия на обвързана компетентност на §146, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗВ от страна на административния орган, в случая Директорът на БД ИБР, е установено, че: за дружеството-жалбоподател/оспорващ/ не е приложима забраната по чл.118ж, ал.1,т.5  от ЗВ, във връзка с чл.41, ал.2, т.6 от Наредбата за ползване на повърхностните води, според която не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, когато са въведени забрани и ограничения в ПУРЕ, свързани с постигане на целите по чл.156а от ЗВ, която в ал.2 препраща към плановете за управление на речните басейни - в случая ПУРБ ИБР. Следва да се посочи, че с Решение № 11154/29.007.2013г. на ВАС, петчленен състав, втора колегия, допълнено с Решение №17388/20.12.2013г. на ВАС, при отчитане на решение№8250/06.07.2015г. на ВАС, се отменя заповед № РД-292/22.03.2010г. на Министъра на околната среда и водите, с която е утвърден ПУРБ-ИБР в частта, въвеждаща забрана за изграждане на МВЕЦ единствено във водните тела BG3MA1000R001 и BG3MA350R039, в които попадат инвестиционните намерения на дружествата-жалбоподатели, и то забрани и ограничения за изграждане на МВЕЦ, съдържащи се в раздел 7 и приложенията към него от ПУРБ-ИБР. Предвид факта, че дружеството „***" ЕООД е касационен жалбоподател по дело 511/2013г. и инвестиционното намерение попада във водно тяло BG3MA350R039 ­"р.Марица от р.Чепеларска до р.Сазлийка", административният орган  е счел, че посочената забрана е неотносима към искането за изграждане на МВЕЦ "***" ЕООД. При прилагане на останалите относими законови разпоредби към инвестиционното намерение в инициираната процедура по изменение и продължаване на срока на действие на разрешителното, съгласно чл.72 и чл.78 от Закона за водите/ЗВ/, е установено, че:Приложима е забраната на чл.118ж, ал.1, т.4 от ЗВ, във вр. чл.41, ал.2, т.5 от Наредбата за ползване на повърхностните води, според която не се разрешава водовземане от повърхностни води, когато тази част от реката попада в зони за защита по чл.119а, ал. 1 , т.5 от ЗВ, определени или обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване. Никъде законодателят не е посочил, че се касае за "нови" инвестиционни намерения,  забраната е императивна и се прилага от административния орган в условия на обвързана компетентност, и то за всички инвестиционни намерения. Зоните за защита на водите по чл.119а, ал.1, т.5 от Закона за водите са изброени в приложения №№ 3-1,3-2 и 3-3 към раздел 3, том 1 на ПУРБ ИБР. Инвестиционното намерение попада в защитена зона с код BG0000578 "Река Марица", определена по реда на Директивата на Съвета92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна от 21.05.1992г., одобрена с решение №122/02.03.2007г. на Министерски съвет на РЕПУБЛИКА Б Ъ Л Г А Р И Я и Решение на ЕК от 12.12.2008г., фигурираща под № 33 в приложение № 3-1 от ПУБР-ИБР "Списък на зоните за защита на водите в ИБР, които са защитени зони по Директивата за хабитатите". Горните факти и обстоятелства не са спорни между страните. Видно от оплакванията в жалбата е обстоятелството, че жалбоподателят не прави разграничение, че: искането за промяна на срока на завършване на строителството се квалифицира като административно производство по изменение на индивидуалния административен акт и е различен от процедурата по продължаване на срока на действие на същия. От друга страна, подаденото в БД ИБР заявление, Bx.№ РЯ-01-58/01.10.2013г., е за изменение и продължаване на срока на действие на разрешително №31140032/15.5.2009г., като видно от приложените мотиви и обосновка е поискано изменение на разрешителното на основание чл.72 от Закона за водите, както и "продължаване на крайния срок на действие" на разрешителното, на основание чл.78 от Закона за водите. От това следва, че изложените в  жалбата от 16.03.2016г., твърдения са изцяло необосновани, респективно административният орган правилно е квалифицирал заявлението и е провел относимите административни процедури и никъде не е установил и коментирал искане за изменение на параметри или други условия в разрешителното, освен посочената част "срок на завършване на строителството";- между забраните по чл.118ж, ал.1, т.4 от ЗВ и чл. 118ж, ал.1, т.5 от ЗВ, респ. действието на съдебното решение, постановено по административно дело№511/2013г. на ВАС, а от друга страна оспорващият прави опит за превратно и самоцелно тълкуване на волята на законодателя, и то в посока, която не се споделя от административния орган  ,както и  от относимата съдебна практика и настоящия състав. Създаването и прилагането на §146, ал.2 от ПЗР на ЗИД ЗВ, обн. ДВ бр.61/2010г. не е санкция, а опит да бъдат приведени в синхрон с националното и европейското законодателство, цели и приоритети, чрез транспониране на относимите европейски директиви в областта на водите, на всички индивидуални административни актове, издадени преди посоченото изменение на Закона за водите. В никакъв случай привеждането в съответствие с изискванията на закона не е формално, а се извършва в производството по изменение и/или продължаване на разрешителните, респ. същите следва да отговарят на новите разпоредби и законодателни решения. Лишено от смисъл е твърдението, че законодателят не е искал да обхване вече издадените разрешителни, поради което, предвид липсата на неяснота в текста, не следва да бъдат коментирани пространно изложените в жалбата лични разсъждения. Цитираното съдебно решение не отменя законовите разпоредби, а само забраните от раздел 07 на ПУРБ ИБР, които касаят определени водни тела, респ. административният орган, като е отчел същото решение, не е приложил забраната по чл.118ж, ал. 1 , т.5 от ЗВ, която препраща към плановете за управление на речните басейни - в случая ПУРБ ИБР. Забраната по чл.118ж, ал.1, т.4 от ЗВ е свързана със зоните за защита на водите по чл.119а, ал. 1 , т.5 от ЗВ, които са изброени в приложения №№ 3-1, 3-2 и 3-3 към раздел 3, том 1 на ПУРБ-ИБР, респективно същите не могат да бъдат отменени по аналогия от съдебното решение и са приложими към инвестиционното намерение на дружеството ­жалбоподател. Описаната по-горе забрана, свързана с фигуриращата под № 33 в приложение № 3-1 "Списък на зоните за защита на водите в ИБР, които са защитени зони по Директивата за хабитатите" от раздел 3, том 1 от ПУРБ ИБР защитена зона "Peкa Марица", е самостоятелно основание за отказ за продължаване на срока на действие на разрешителното. Следва да бъде посочена и част от трайната съдебна практика на ВАС по сходни и аналогични казуси, свързани с прилагане на § 146, ал.2 от ПЗР на ЗИД ЗВ, обн. ДВ бр.61/2010г., респ. на забраните от ЗВ, която е съобразена от БД ИБР и в случая и не се установява от докладчика противоречие в този смисъл, а именно: Решение № 8360/07.07.2015г.. на ВАС на РБ, постановено по административно дело № 2813/2014 по описа на ВАС; Решение № 15401/17.12.2014г. на ВАС на РБ, постановено по административно дело № 5167/2014 по описа на ВАС. Следва да се посочи и фактът, че  разрешителното е издадено преди утвърждаване на ПУРБ ИБР, респ. влизане в сила на ЗИД ЗВ, обн. дв бр.61/06.08.2010г., но това не освобождава административният орган, в условия на обвързана компетентност, да приложи разпоредбата на §146, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗВ, според която всички издадени до влизане в сила на този закон разрешителни се привеждат в съответствие с изискванията на закона при първото им изменение или продължаване, и да извърши съответната преценка за законосъобразност на всеки един ИАА. Законът не може да бъде преценяван по целесъобразност и в тази връзка жалбата, подадена от "***" ЕООД, е изцяло неоснователна.Относно изложените в пункт втори от жалбата от 11.04.2016г. съображения, касаещи т.3 от оспореното Решение № РР-2626/22.10.2015г. на Директора на БД ИБР, а именно относно забранителния режим по чл.118ж, ал.1, т.З от ЗВ, свързан с местоположението на инвестиционното намерение, което-е на по-малко от500м. от пункт за мониторинг, следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на §146, ал.2 от ПЗР на ЗИД ЗВ, всички издадени разрешителни следва да се приведат в съответствие с изискванията на закона при първото им изменение или продължаване. Докладчикът не  споделя доводите на жалбоподателя за нарушаване на придобити права по смисъла на чл.49, ал.3 от ЗВ, предвид факта, че се касае за законово изискване, а не за преценка по целесъобразност на административния орган. Съставът не споделя изводите на жалбоподателя за нарушаване на придобитите права по отношение на Заповед № РД-182/26.02.2013г. на Министъра на околната среда и водите за одобряване и изпълнение на програми за мониторинг на повърхностни и подземни води.  Посочената по-горе заповед е административен акт, издаден от Министъра на околната среда и водите, не е обжалван и е влязъл в законна сила, а предмет на оспорване в настоящата жалба е решението на Директора на БД ИБР, а не заповед на Министъра на околната среда и водите. Не се предвижда законова възможност за "преместване" на пунктовете за мониторинг. В Наредба №1/l1.04.2011г. за мониториг на водите се уреждат редът и начинът за създаване на мрежите за мониторинг, както и изпълнението на дейности по експлоатацията, поддръжката, комуникационното осигуряване и лабораторно-информационното обслужване /чл.170, ал.З от Закона за водите/. В тази наредба не е предвиден начин за "преместване" на пункт за мониторинг. Подобни действия по "преместване" на пункт за мониторинг, "съвместяващи взаимните интереси на всички засегнати страни" противоречат на нормативната уредба и дори следва да се квалифицират като административни нарушения по чл.200, ал.1, т.13 от Закона за водите, при извършването им от лице, без необходимото за това основание. Мониторингът на повърхностните води е част от националната система за мониторинг на околната среда и обхваща програми за контролен и оперативен мониторинг. Целта на програмите за контролен мониторинг е да осигурят необходимата информация за оценка на състоянието на водите в рамките на речния басейн и подбасейн. От друга страна, оперативните програми за мониторинг следва да определят състоянието на водните тела в риск и да оценят промените, които са настъпили в резултат от прилагането на програмата от мерки. Мрежите за контролен и оперативен мониторинг на повърхностните води и измерваните показатели в тях са регламентирани със Заповед №РД-182/26.02.2013г. на Министъра на околната среда и водите. Показателите, които се наблюдават по заповедта, са разделени в три основни групи ­основни физикохимични, приоритетни вещества и специфични замърсители, като честотата на мониторинг е от 4 до 12 пъти в годината. Видно е, че извършваният мониторинг, като и определените мониторингови пунктове не са самоцелни и формални, не подлежат на лична преценка за определяне на местонахождението, респективно обслужват националния интерес, свързан с постигането на целите по чл.2 от Закона за водите, а именно осигуряване на интегрирано управление на водите, в интерес на обществото и за опазване на здравето на населението, както и създаване на условия за осигуряване на достатъчно количество и добро качество на повърхностните води, намаляване на замърсяването на водите, чрез прилагане на съответните мерки за опазване и подобряване на водната среда. Предвид факта, че инвестиционното намерение е предвидено да се извърши на по­малко от500/петстотин метра/м от пункт за мониторинг, посочен под № 41 в приложение № 1 от таблица 3.2. към Заповед № РД-182/26.02.2013г. на Министъра на околната среда и водите, за одобряване и изпълнение на програми за мониторинг на повърхностни и подземни води, в условия на обвързана компетентност, административният орган правилно според докладчика е приложил съответната забрана по чл.118ж, ал.l, т.3 от ЗВ, във вр. с чл.41, ал.2, т.4 от Наредбата за ползване на повърхностните води. Относно изложените в пункт-първи на жалбата от 11.04.2016г. твърдения, и то за нищожност,докладчикът намира същите за  необосновани, предвид факта, че оспорващия тълкува изцяло превратно съдебните решения и разширява диспозитива на същите. Решение № РР-2626/22.10.2015г., издадено от Директорът на БД ИБР, е в предвидената от законодателя форма, издадено от компетентен орган, при спазване на относимата процедура по Закона за водите, без нарушения на материалния закон и процесуалните правила, които да обуславят твърдяния порок. От друга страна, както се коментира по-горе, в диспозитивната си част Решение№11154/29.07.2013г., допълнено с Решение №17388/20.12.2013г. на ВАС, изрично е посочено, коя част от ПУРБ-ИБР се отменя, а именно: "след думите "а именно" се запише "Забрани и ограничения за изграждане на МВЕЦ, съдържащи се в раздел 7 и Приложенията КЪМ него от План за управление на речните басейни за територията на Басейнова дирекция за управление на водите "Източнобеломорски район“- Програма от мерки,“При постановяване на процесното решение № РР-2626/22.10.2015г., Директорът на БД ИБР се е позовал на забраната, въведена в чл.118ж, ал.1, т.4 от ЗВ, а не на забрани и/или ограничения в общия административен акт. С горецитираните съдебни решения се отменя приложение в общ административен акт, но същите не дерогират законовите разпоредби, респ. чл.118ж, ал.1, т.4 от ЗВ препраща към чл.119а, ал.1, т.5 от ЗВ - отново към Закона за водите, а не към общ административен акт, в сл. ПУРБ-ИБР, както и разпоредбата на чл.118ж, ал.1, т.З от ЗВ. Следва да се прави разлика,както отбелязва ответника и между зони за защита на водите по чл.119а, ал. 1 от ЗВ и защитени територии и зони като част от зоните за защита на водите по чл.119а, ал.1, т.5 от ЗВ. Съгласно чл.157, ал.1, т.3 от ЗВ, ПУРБ следва да съдържа освен изброената от т.1 до т.12 информация, и списък и карти на зоните за защита на водите. В настоящия случай, в ПУРБ-ИБР, този списък е публикуван в раздел 3 и приложенията към него. В приложение №№ 3-1, 3-2 и 3-3 от том 1 на ПУРБ-ИБР са изчерпателно изброени зоните за защита на водите с техните идентификатори и наименования. Но в тези приложения няма изрично посочени забрани и/или ограничения, които да са предмет на съдебните решения на Върховния административен съд на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Забраната произлиза от самия Закон за водите, а не както твърди оспорващия, от ПУРБ-ИБР и при прилагане на превратно тълкуване на съдебните решения да иска същата да бъде отменена, респективно да не се прилага, което твърдение е недопустимо. Относно представено и прието по делото като писмено доказателство Решение № ХА-48 ПР/2009г., докладчикът споделя изводите на ответника ,че  същото е неотносимо, послужило в административната процедура по издаване на разрешително №31140032/15.5.2009г.,като е необвързващо административния орган при издаване на оспореното в настоящото производство решение. Същото е издадено през 2009г., от друг административен орган и в друга процедура, която не може да бъде отъждествена с предмета на спора и не отменя прилагането на посочените  по-горе и в писмените бележки на ответника законови забрани. Видно от горното, във връзка описаните императивни забрани, въведени със Закона за водите,  жалбата на „***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:гр.*** представлявано от П.Д., чрез процесуалния представител С.В., против Решение № РР-2626/22.10.2015г. за отказ за изменение и продължаване на срока на действие на разрешително № 31140032/15.05.2009г., издадено от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БД ИБР/, за водовземане от повърхностен воден обект на „***" ЕООД, включително повторно постъпилата такава, с  BX.№ на ответника  РЯ-­01-58/2013/11.04.2016г., след произнасяне на Министъра на околната среда и водите с решение № 80/23.03.2016г., като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Ответникът не  претендира разноски по делото, поради което такива не следва да му бъдат  присъдени. Предвид гореизложеното, съдът    

                                                 Р Е Ш И: 

Отхвърля жалбата  на „***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:гр.*** представлявано от П.Д.Д., чрез процесуалния представител С.В., против Решение № РР-2626/22.10.2015г. за отказ за изменение и продължаване на срока на действие на разрешително № 31140032/15.05.2009г., издадено от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БД ИБР/, за водовземане от повърхностен воден обект на „***" ЕООД, включително повторно постъпилата такава, с  вx.№РЯ-­01-58/2013/11.04.2016г. по описа на ответника , след произнасяне на Министъра на околната среда и водите с Решение № 80/23.03.2016г. Препис от акта да бъде изпратен на страните.         

Решението може да бъде оспорено с к.жалба  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

 

                                                        Докладчик: