Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 443

 

Гр. Пловдив, 21.03.2017 година

 

         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Х състав, в открито заседание на седми февруари  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря П.Ц., като разгледа докладваното от съдия Ангелов административно дело № 932 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   

        

         Жалбоподателят “А.-МГ” ООД, с Булстат ***, със седалище и ад­рес на управление: ***, представлявано от управите­ля на дружеството Г.Д.М., е ос­порил Реви­зионен акт /РА/ № Р-16002615004989-091-001/12.01.2016 г., издаден от И. К. К. – началник сектор, възложил ревизията, и Й. Д. П., главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Реше­ние № 195/01.04.2016 г. на ди­ректор ди­рекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на  оспорващия са оп­ре­­делени публични задължения за допълнително начислен данък добавена стойност общо в размер на 35 522.28 лв. и за отказан данъчен кредит в размер на 80.00 лв., ведно с прилежащите лихви, общо в размер на 8 916.85 лв., както и в частта за допълнително установено корпоративен данък за: - 2012 г. в размер на 80.00 лв. с прилежащи лихви – 109.99 лв. и за 2014 г. – в размер на 282.60 лв., с прилежащи лихви – 22.57 лв.

Недоволен от така издадения РА, потвърден от ди­рек­тор дирекция “ОДОП”, жал­­боподателят счита, че в хода на ревизионното производство не са събрани данни и информация относно преминаване на ГКПП от превозвачите,  поради което са направени необосновани фактически и прав­ни изводи. Смята, че същите се основават на предположения, като събра­ни­те доказателства са тълкувани тен­ден­циозно. Твър­ди се още, че констатациите в РА и РД са противоречащи и не корес­пон­дират с нормативната уредба за възстановяване на ДДС при извършване на ВОД съглас­но ДОПК, ЗДДС и ППЗДДС. Подробни мотиви са изложени в жалбата. Претендира се отмяна на ревизионния акт.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Т., която поддържа жалбата. Претендират се разноски по делото.  

Ответникът по жалбата – директор дирекция “ ОДОП ”– Пловдив при ЦУ на НАП, представляван от процесуалния си представител юриск. Б., счита съ­ща­­та за неоснователна, и моли съда да я отхвърли по съображения из­ложени в представената по делото писмена защита. Пре­тендира присъж­дане на юрис­кон­сул­т­с­ко възнаграждение.

Пловдивският административен съд, Х състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство до­казателства, намира за ус­та­новено следното:

Началото на ревизията е сложено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002615004989-020-001/30.06.2015 г. на компетентния за това орган – начал­ник сектор при ТД на НАП – Пловдив, като е възложено извърш­ва­не на ревизия на жалбоподателя с обхват задължения за данък върху добавена­та стойност за периода: 01.11.2011 г. - 31.12.2014 г. и за корпоративен данък за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2014 г., със срок за приключване до 3 месеца, считано от датата на  връчване на настоящата заповед, която е надлежно връчена по електронен път на 01.07.2015 г.  

Съответно със ЗВР № Р-16002615004989-020-002/29.09.2015 г. и ЗВР № Р-16002615004989-020-003/27.10.2015 г., на същия орган по приходите, е продължен срокът на ревизията до 01.12.2015 г. Първата заповед е връчена на пълномощник на дружеството на 08.10.2015 г., а втората - по електронен път.

В срока по чл.119 ал.3 от ДОПК е съставен РД № Р-16002615004989-092-001/15.12.2015 г. По така изготвения РД е подадено възражение вх. № 70-00-13117/29.12.2015 г., след което компетентният за това ор­ган е издал и про­цесния Ревизионен акт № Р-16002615004989-091-001/12.01.2016 г.

В срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт, бил обжалван пред директора на дирекция “ ОДОП ” – Пловдив при ЦУ на НАП, кой­то в срока по чл.155 ал.1 ДОПК пос­тановил и решението си под № 195 от 01.04.2016 г., с което потвърдил изцяло същия.

При така установеното, настоящата инстанция на съда намира, че жалбата до съда е процесуално допустима като подадена в предвидения за това срок и от лице имащо правен ин­те­рес от това.

На следващо място, при изложената фактическа обстановка, съдът счита, че процесният РА е издаден от компетентен орган, в изискуемата се форма и при спа­зе­ни административно-процесуални правила за това, като бланкетното възражение в жалбата за допуснати нарушения на последното се преценя като неоснователно.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

I.                  По Закона за данък върху добавената стойност.

Ревизията по ЗДДС обхваща данъчните периоди от 01.11.2011 г. до

31.12.2014 г.

Основната дейност на дружеството е търговия на едро с плодове и

зеленчуци. За целите на извършваната дейност за ревизирания период, „А.-МГ“ ООД е стопанисвало обект: - склад за плодове и зеленчуци, находящ се в ***

         През ревизирания период дружеството е извършвало вътреобщностни придобивания /ВОП/ на стоки от Гърция, Румъния, Чехия, Австрия, Полша и Кралство Холандия. При ревизията е установено, че ЗЛ разполага с необходимите документи, удостоверяващи ВОП на стоки – фактури, транспортни документи и документи за извършени разплащания.

         За извършените ВОП са издадени протоколи по чл.117 от ЗДДС и е начислен дължимият данък при придобиването на стоките. Протоколите са отразени в дневниците за продажби и за покупки за съответните данъчни периоди. Предмет на доставките са плодове и зеленчуци.

         „А.-МГ“ ООДЗ е извършвало облагаеми доставки на стоки и услуги на територията на страната и вътреобщностни доставки /ВОД/ на стоки – плодове и зеленчуци за румънски контрагенти.

1.     Относно допълнително начислен ДДС общо в размер на

35 522.28 лв. във връзка с декларирани ВОД на стоки към румънски контрагенти.

С Протокол № 0727872/20.07.2015 г., за целите на ревизията, са присъединени доказателства от данъчно-осигурителното досие на „А.-МГ“ ООД – всички събрани писмени доказателства от ПУФО с Протокол № П-26-1426640-073-01/24.01.2015 г. и проверка с Протокол № П-16002615018411-073-001/19.06.22015 г.

С Протокол № 0730916/26.10.2015 г. са присъединени доказателства от данъчно-осигурителното досие на „А.-МГ“ ООД – всички събрани писмени доказателства от извършена ПУФО с Протокол № 1330829/06.11.2013 г.

С Протокол № 0736920/01.12.2015 г. са присъединени събраните писмени доказателства и резултати от извършена проверка на румънската данъчна администрация за 6 бр. румънски контрагенти на „А.-мГ“ ООД.

-         През ревизираните периоди от 01.10.2012 г. до 31.01.2013 г.,

„А.-МГ“ ООД декларира в подадените дневници за продажби, СД по ЗДДС и VIES-декларации, извършени ВОД на стоки – плодове и зеленчуци с получател PFA *** с VIN ***. От ревизираното дружество са издадени 33 бр. фактури с получател румънски контрагент ***, с общ размер на декларираните ВОД на стоки, за които е приложена нулева ставка – 33 607.85 лв.

При извършена проверка в информационните масиви на НАП, от органите по приходите е установено, че румънският търговец е дерегистриран по ДДС, считано от 03.06.2013 г. и същият не е декларирал ВОП на стоки в размер, отговарящ на декларираните ВОO на плодове и зеленчуци от „А.-МГ“ ООД.

При извършената проверка от румънската данъчна администрация е констатирала следните факти и обстоятелства:

На 17.11.2015 г. и на 19.11.2015 г.е направена проверка на място на фирма PFA *** с VIN ***, регистрирана по ДДС на 01.09.2010 г Основен предмет на дейност – търговия на дребно с храни, напитки, тютюн в сергии, павилиони, пазари за плодове и зеленчуци и търговия на едро с плодове и зеленчуци. Госпожа В. Г. е представител на фирмата. Проверката на документите в счетовод9ството  е установила сумата от 35 063.36 леи (15 301.34 лв.), представляващи ВОП на стоки, извършени между 01.10.2012 г. – 31.03.2013 г. от „А.-МГ“ ООД. Плащането по фактурите е извършено в броя и доставчикът е издал фискален бон.

Според румънската администрация, г-жа Г. не може да оправдае разликата между сумата, декларирана от партньора й от България и сумата, декларирана от PFA *** с VIN ***, като междувременно, същата твърди, че всички придобивания са регистрирани в счетоводната отчетност, като е уточнила, че ще се свърже с партньора си в България, за да изясни въпроса. От приложените документи към фактурите по придобиване, е констатирано, че мястото на изпращане на стоката е Варна, а мястото на приемане – Констанца, стопански обект – склад в Овидиу. Стоките са транспортирани с превозkи средства с регистрационни номера ***, *** и ***, като е установено, че последното превозно средство е регистрирано като актив на румънската фирма PFA ***.

Като резултат от проверката е установено, че 16 транзакции – ВОП на плодове и зеленчуци от „А.-МГ“ ООД, България, са отразени в счетоводството и в официално подадения отчет.    

А доказване правото на прилагане на нулева ставка, за част от фактурите са представени транспортни документи, съгласно които, стоките са получени с транспорт на клиента от обект в гр. Варна и са транспортирани до гр. Констанца, Румъния. За друга част от фактурите. За друга част от фактурите, са представени потвърждения, в които са записани номерата на фактурите и превозни средства -  ***, *** и ***.

Извършена е проверка за преминаване на посочените МПС през граничните пунктове на страната, при която е установено:

- Регистрирани са преминавания на посочените МПС за периода м.10.2012 г. – м.03.2013 г.: - *** – 5 пъти, *** – 2 пъти и *** – 12 пъти, като само част от датите съвпадат с тези на ЧМР.

От представените от лицето документи на някои дати за едно и също МПС са издадени две различни ЧМР-та – за *** – на 22.12.2012 г., а няма регистрирано преминаване.

-         При преминаването през КП Кардам, МПС са регистрирано като

леки автомобили, а от прегледа на документите на проверяваното лице, е установено, че съгласно ЧМР са превозени средно по 2-3 тона плодове и зеленчуци в касетки, чийто брой средно е между 100 и 200.

Предвид тези обстоятелства и фактът, чe при извършената проверка на PFA *** с VIN ***, се потвърждава получаването на стоките по 16 бр. фактури на обща стойност 15 301.34  лв /15 фактури са изпратени от румънската данъчна администрация, ведно с приложена справка/, при ревизията е прието за установено, че доставките по посочените в РД таблици на стр.35-36, общо 17 бр. фактури на стойност 18 807.25 лв., не отговарят на условията по чл.7 ал.1 от ЗДДС за ВОД и в случая не следва да се прилага нулева ставка на данъка по чл.53 ал.1 от ЗДДС.

На основание чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.82 ал.1 от с. з., е прието, че ревизираното дружество дължи ДДС в размер на 3 762.06 лв. за тези доставки с данъчна основа 18 807.25 лв.

-         През ревизирания период 01.10.2013 – 31.10.2013 г. „А.-

МГ“ ООД декларира в подадените дневник за продажби, СД по ЗДДС и VIES-декларация, извършени ВОД на стоки – плодове и зеленчуци с получател *** S.R.L. с VIN ***. От ревизираното дружество са издадени 6 фактури с получател румънски контрагент ***, с общ размер на декларираните ВОД на стоки 6 014.46 лв., за които е приложена нулева ставка.

         Ревизираното дружество е представило издадените фактури и документи за извършено разплащане по тях. Към фактурите са приложени транспортни документи, на които е посочен превозвач румънският търговец, получател и на стоките. Посоченото МПС е с българска регистрация ***.

         При проверка за валидността на посочения данъчен номер на румънския контрагент е установено, че към датите на издаване на фактурите, търговецът не е бил регистриран за целите на ДДС в Румъния. Регистрацията му е направена на 30.04.2014 г.

         Така органите по приходите са приели, че в случая липсва основание за прилагане на нулева ставка и дължимият ДДС е в размер на 1 202.89 лв. за данъчен период м.10.2013 г. 

С Протокол № 444/01.10.2015 г., издаден на основание чл.117 ал.1 от ЗДДС и отразен в дневника за продажби и СД по ЗДДС за м.09.2015 г. „А.-МГ“ ООД е начислило ДДС в размер на 1 202.89 лв. по изследваните 6 фактури с данъчна основа 6 014.46 лв., издадени на фирма *** S.R.L. с VIN *** през данъчен период 01.10.2013 – 31.10.2013 г. В тази връзка, при ревизията е начислена лихва, на основание чл.175 от ДОПК във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ в размер на 234.36 лв., за периода 15.11.2013 г. – 14.10.2015 г. върху главница 1 202.89 лв.

През м.07.2014 и м.08.2014 г. „А.-МГ“ ООД декларира в подадените дневници за продажби, в СД по ЗДДС и VIES-декларации, извършени ВОД на стоки – плодове и зеленчуци с получател *** S.R.L. с VIN ***. От ревизираното дружество са издадени 12 бр. фактури с получател румънски контрагент ***, с общ размер на декларираните ВОД на стоки, за които е приложена нулева ставка 10 240.72 лв.

От „А.-МГ“ ООД са представени транспортни документи – ЧМР, съгласно които, стоките са превозени с транспорт на клиента, от обект гр. Варна до гр. Констанца, Румъния. Представени са потвърждения, в които са записани номерата на фактурите и превозните средства, отговарящи на тези по ЧМР – *** и ***.

При извършена проверка от органите по приходите в информационните масиви на НАП е установено, че румънският търговец не е декларирал ВОП на стоки в размер, отговарящ на декларираните от ВОД в размер на 5 236.08 евро от ревизираното дружество.  

Извършена е проверка за преминаване на МПС с посочените  регистрационни номера през граничните пунктове на страната, при която е установено, че са регистрирани преминавания на тези МПС за периода м.07.2014 – м.08.2014 г.,като само на дата 23.08.2014 и 13.07.2014 г. данните съвпадат с тези, посочени в ЧМР.

На 23.08.2014 г. е извършена проверка от органите на НАП и физически контрол на стоки ВОД с получател *** S.R.L. с VIN ***, поради което ревизиращият екип е приел, за доказан осъществения ВОД на стоки, документиран с ф. № 6756/23.08.2014 г. на стойност 984.70 лв. и ф. № 6655/13.07.2014 г. на стойност 901.25 лв.

Според приходната администрация, няма данни за преминаване на посочените в ЧМР превозни средства с рег. № *** и *** през ГКПП на страната на дати: - 07.07.2014 г., 13..07.2014 г., 08.07.2014 г., 17.-08.2014 г., 19.08.2014 г.1 20..08.2014 г., 21.08.2014 г., 24.08.2014 г., 27.08.2014 г. и 28.08.2014 г.

При преминаването през КПП Кардам на МПС с регистрационен номер *** на дати, несъответстващи на представените ЧМР, превозното средство е регистрирано като лек автомобил. Съгласно ЧМР от 28.08.2014 г., за което няма данни за преминаване на същия автомобил, са натоварени 1 365 кг плодове и зеленчуци, разпределени в 155 касетки. 

Предвид обстоятелството, че няма данни за преминаване на посочените в документите на „А.-МГ“ ООД превозни средства с рег. № *** и *** през граничните пунктове на страната на посочените дати, стотиците на брой касетки и тонаж на стоките, превозени в лек автомобил, както и обстоятелството, че доставките на стойност 5 236.08 евро, не са декларирани като ВОП от страна на румънския контрагент, при ревизията е прието за установено, че доставките по посочените на стр.45 от РД общо 10 бр. фактури на стойност 8 084.77 лв. не отговарят на условията по чл.7 ал.1 от ЗДДС за вътреобщностни доставки и в случая не следва да се прилага нулева ставка на данъка по чл.53 ал.1 от ЗДДС.

На основание чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.82 ал.1 от с. з., при ревизията е начислен ДДС в размер на 1 616.95 лв. за доставки с данъчна основа 8 084.77 лв.

-         През ревизираните периоди от 01.01.2013 до 31.07.2014 г.

„А.-МГ“ ООД декларира в подадените дневници за продажби, СД по ЗДДС и VIES-декларации, извършени ВОД на стоки – плодове и зеленчуци с получател SC *** S.R.L с VIN ***. От ревизираното дружество са издадени 205 фактури с получател румънски контрагент  ***, с общ размер на декларираните ВОД на стоки 256 307.30 лв., за които е приложена нулева ставка на данъка. Румънският търговец е регистриран по ДДС на 11.01.2013 г.

         Съгласно протоколи № серия АА0046354 от 08.01.2014 г., № серия АА 0046437 от 16.04.2014 г., № серия АА 0046354 от 20.01.2014 г., № серия АА 0046360 от 24.01.2014 г., № серия АА 0046389 от 25.02.2014 г., № серия АА 0019336 от 17.03.2014 г. и № серия АА 0046916 от 17.04.2014 г., е извършен физически контрол на стоки с получател SC *** S.R.L с VIN ***. При извършените проверки от служители на дирекция „Фискален контрол“ при НАП, са представени фактури, издадени от „А.-МГ“ ООД, по които не са установени несъответствия с фактурираните стойности, след като е проверена видимата част на товара и предвид това обстоятелство, ревизията приема за доказано, че ВОД на стоки и по тези фактури е осъществена.

         При преглед и анализ на предоставените файлове от румънската данъчна администрация, съдържаща информация за декларирани в Румъния ВОП на стоки, ревизиращите органи са установили, че румънският търговец с VIN *** е декларирал ДОП на значително па-малки стойности от тези, декларирани от „А.-МГ“ ООД. Недекларираните ВОП от румънският търговец са на стойност общо 57 044.28 евро /111 568.91 лв./, като за периоди м.10.2013 г. – м.02.2014 г. и м.07.2014 г., румънският търговец не е декларирал ВОП.

         Органите по приходите са констатирали, че „А.-МГ“ ООД е декларирало ВОД на стойност по фактури и МПС, вписани по представени транспортни документи /ЧМР/ за тези периоди, както следва:

-         м.10.2013 г. – фактурирани ВОД на стоки на стойност 2 516.33

евро, транспортирани с МПС с рег. № ***, като има данни за преминаване през граничен пункт на дати, различни от датите на фактурите;

-         м.11.2013 г. – фактурирани ВОД на стоки на стойност 3 219.35

евро, транспортирани с МПС с рег. № *** и ***, за които няма данни за преминаване на МПС през граничен пункт;

-         м.12.2013 г. – фактурирани ВОД на стоки на стойност 7 184.09

евро, транспортирани с МПС с рег. №  *** и ***, за които няма данни за преминаване на МПС през граничен пункт;

-         м.01.2014 г. – фактурирани ВОД на стоки на стойност 2 826.45

евро, транспортирани с МПС с рег. № *** и ***: - има данни за преминаване на МПС с рег. № *** през граничен пункт, има извършени проверки от служители на дирекция „Фискален контрол“ при НАН;

-         м.02.2014 г. – фактурирани ВОД на стоки на стойност 2 465.41

евро, транспортирани с МПС с рег. № *** и *** – има данни за преминаване на МПС с рег. № *** през граничен пункт, на дати, различни от датите на фактурите;

-         м.07.2014 г. – фактурирани ВОД на стоки на стойност 1 603.71

евро, транспортирани с МПС с рег. № ***, като няма данни за преминаване на МПС през граничен пункт;

         Органите по приходите са извършили проверка за датите на преминаване през граничните пунктове на транспортните средства, вписани в ЧМР и потвържденията за получени стоки, представени от „А.-МГ“ ООД, при която са установили, че няма регистрирани преминавания през м.02.2013 г. на МПС с рег. № ***; през м.-2 –м.04.2013 г. на МПС с рег. №  ***; през м.04.2013 г. на МПС с рег. № ***; през м.04. – м.05.2013 г. на МПС с рег. № ***; през м.04.2013 г. на МПС с рег. № ***; през м.05.2013 г. на МПС с рег. № ***; през м.06.2013 г. на МПС с рег. № ***; през м.06.2013 г. на МПС с рег. № ***; през м.04 –м.07.2014 г. на МПС с рег. № ***; през м.05.2014 г. на МПС с рег. №  ***; през м.05. – м.06.2014 г. на МПС с рег. № ***.

         Органите по приходите са установили, че по част от фактурите са представени ЧМР с вписан в тях превозвач „А.-МГ“ ООД и в тази връзка с ИПДПОЗЛ № П-16002615018411-040-002/25.05.2015 г., от ревизираното дружество са изискани изготвените пътни листове и други документи, свързани с транспорта на стоките – платени такси, зареждане на гориво, командировка на шофьори и др. В отговор „А.-МГ“ ООД не са представили изисканите доказателства за транспорт.

         При извършена проверка на получател SC *** S.R.L с VIN ***, румънската данъчна администрация е констатирала следните обстоятелства – фирмата е била посетена от проверяващият екип на 13.11.2015 г., но не е открита на декларирания стопански обект в гр. Констанца. Изпратени са покани до седалището и стопанския адрес на фирмата да уведомят управителя да представени счетоводни документи в данъчната администрация относно търговските взаимоотношения в „А.-МГ“ ООД, България. Управител на фирмата е ***, сириец по националност, съгласно базата данни.

         От страна на SC *** S.R.L с VIN *** документи не са представени.

         Предвид горното, от ревизията е прието, че декларираните доставки от „А.-МГ“ ООД за посочения клиент от Румъния по 61 бр. фактури на обща стойност 104 920.00 лв. не отговарят на условията по чл.7 ал.1 от ЗДДС за вътреобщностни доставки и за същите не е налице основание по чл.53 ал.1 от ЗДДС за прилагане на нулева ставка на данъка.

         На основание чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС, е прието, че ревизираното дружества следва да начисли 20% ДДС за тези доставки в размер на 20 984.00 лв. върху данъчна основа 104 920.00 лв.

         През ревизираните периоди от 01.06.2013 г. до 31.10.2013 г. „А.-МГ“ ООД декларира в подадените дневници за продажби, СД по ЗДДС и VIES-декларации, извършени ВОД на стоки – плодове и зеленчуци с получател SC *** S.R.L. с VIN ***. От ревизираното дружество са издадени 70 бр. фактури с получател румънски контрагент VIN ***, с общ размер на декларираните ВОД на стоки, за които е приложена нулева ставка , 67 451.12 лв.

         При извършена проверка в информационната система на НАП, от органите по приходите е установено, че румънският търговец е регистриран по ДДС на 23.04.2013 г.и дерегистриран на 01.05.2014 г.

         „А.-МГ“ ООД е декларирало ВОД към посочения румънски контрагент през периоди м.06.2013 г. – м.10.2013 г. Декларираните придобивания от страна на румънския търговец, съгласно получените от румънската администрация данни, за м.06. и м.07.2013 г. са по-малко от декларираните ВОД с 328 евро.

         За периоди м.08.2013 г. – м.10.2013 г. румънският контрагент не е декларирал придобивания, а декларираните ВОД на стоки от „А.-МГ“ ООД са на стойност 23 415.67 евро.

         Към по-голяма част от издадените от „А.-МГ“ ООД фактури, са приложени ЧМР с превозвач румънския търговец и МПС с рег. № *** и ***. По някои от доставките са приложени ЧМР с писан превозвач „А.-МГ“ ООД и МПС с рег. $ ***. Пре прегледа на представените документи, органите по приходите са констатирали, че на една и съща дата, с едно и също МПС са превозвани плодове и зеленчуци, средно около 3 тона, разпределено в наз 300 бр. касети.

          Органите по приходите са извършили проверка за датите на преминаване през граничните пунктове на транспортните средства, вписани в ЧМР и потвържденията за получени стоки, представени от „А.-МГ“ ООД, при която са установили, че няма данни за преминаване на МПС с рег. № ***. за МПС с рег. № *** са установени само три излизания – на 11.08.2013 г., 22.08.2013 г. и на 15.09.2013 г., като превозното средство е записано като лек автомобил. За МПС с рег. № *** е установено само едно излизане на 31.10.2013 г., на която дата „А.-МГ“ ООД не е декларирало доставки. Превозното средство е записано като лек автомобил.

         При извършена проверка от румънската данъчна администрация са констатиран следните обстоятелства:

         SC *** S.R.L. с VIN *** е с адрес – област Констанца, с. ***. Понастоящем фирмата не е регистрирана по ДДС. С такава регистрация е била през периода 12.04.2013 г. – 01.05.2014 г. Фирмата е била дезактивирана, считано от 09.12.2014 г. поради неизпълнение на данъчни задължения. SC *** S.R.L. с VIN *** е в несъстоятелност от 30.07.2015 г. и няма определен съдебен ликвидатор. Представляващ фирмата от08.08.2013 г. е бил ***. С цел осъществяване на контакт с представляващия фирмата, са изпратени покани на фирмените адреси /помещения/, но същите не са се върнали в администрацията.

         Предвид обстоятелствата, че няма данни за преминаване на посочените в документите на ревизираното лице МПС през граничните пунктове на посочените дати, големият тонаж на продадените плодове и зеленчуци, разпределени в стотици касетки, превозвани с лек автомобил, както и недекларирани ВОП от страна на SC *** S.R.L. с VIN *** на стойност 23 743 евро, ревизиращите органи са приели, че доставките по посочените в РД (стр.65-67) общо 49 бр. фактури, на обща стойност 45 796.33 лв. не отговарят на условията на чл.7 ал.1 от ЗДДС на ВОД и в случая не следва да се прилага нулева ставка на данъка по чл.53 ал.1 от ЗДДС.

         На основание чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.82 ал.1 от с. з., при ревизията е начислен ДДС в размер на 9 159.27 лв. с данъчна основа 45 796.33 лв.  

За да потвърди РА в тази част, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип, изложил е подробно нормативната уредба, уреждаща отношенията при ВОД. Отделно от това, в решението са изложени доводи защо са възприети изцяло изводите от ревизията за всеки един от румънските контрагенти, като е формиран краен извод, че мястото на изпълнение на доставките е България, и след като не се доказва ВОД– и стоките не са налични в дружеството, то е налице облагаема доставка на територията на страната, за която е приложима ставката по ставката по чл.66 ал.1 т.1. От ЗДДС в размер на 20 %, поради което е прието, че начисленият данък на обща стойност 35 522.28 лв. е дължим от „А.-МГ“ ООД за съответните данъчни периоди, ведно с прилежащите лихви и в размер на 8 379.74 лв.

Предвид факта, че „А.-МГ“ ООД е декларирало ВОД на стоки с получатели, различни фирми в Румъния, за които по-късно е констатирало че някои от тези контрагенти не са регистрирани по ЗДДС лица, и съобразявайки се с нормите на чл.46 ал.1, ал.2 и ал.3 от ППЗДДС и чл.45 от същия правилник, „А.-МГ“ ООД е издало протоколи по чл.117 ал.1 от ЗДДС за процесните доставки, декларирани като ВОД, с които е начислило дължимият ДДС за тези доставки, като е отбелязано, че начисленият ДДС е отразен в дневника за продажби и в подадените СД по ЗДДС. Предвид факта, че това е сторено със закъснение, органът по приходите е начислил лихви в размер на 513.46 лв., което според решаващия орган е правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание на 07.12.2016 г. е изслушана и приета без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза, за изготвянето на която вещото лице е използвало всички приложени по административната преписка и по делото документи. Изводите на вещото лице са следните:

„А.-МГ“ ООД е организирало и водило текущо счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти и утвърден от счетоводството индивидуален сметкоплан, като подробно е посочило различните аспекти на счетоводната дейност.

Всички процесни фактури са описани по контрагенти с номер на фактура, дата на фактурата, идентификационен номер, стойност, ДДС ставка, декларация в дневник продажби, подадена VIES декларация и начин на плащане. В тази връзка е констатирано, че процесните доставки, материализирани в данъчните фактури, подробно показани в горе цитираните таблици по смисъла на чл.7 ал.1 от ЗДДС за ВОД, към момента на тяхното възникване би следвало съгласно чл.53 ал.1 от ЗДДС да се прилага нулева данъчна ставка. Констатирано е също така, че „А.-МГ“ ООД е регистрирано по ЗДДС, считано към 25.11.2003 г. и е било такова и към момента на издаване на фактурите. Според вещото лице, фактурите, издадени от дружеството-жалбоподателят отговарят на изискванията на чл.7 ал.1 от ЗСч, чл.94 и чл.114 от ЗДДС и чл.78 от ППЗДДС и съдържат всички задължителни реквизити. Във всяка една фактура, данъкът е посочен на отделен ред. Всички фактури за ревизирания период от 01.11.2011 г. до 31.12.2014 г., издадени от „А.-МГ“ ООД са отразени в Дневника за продажби, който се води правилно и съдържа задължителните реквизити по ЗДДС. Според експерта, правилно са отразени облагаемите доставки и начисления данък, като не са установени различия в данните от дневниците за продажби и декларираните резултати. Вещото лице е посочило подробно счетоводните операции - начин на изписване на стоките, разплащане в брой,  по банков път, като са отразени и съответните сметки – приходи от продажби, каса, клиенти, контрагенти, разплащателна сметка. Начинът на плащане по всяка една фактура е показан в табличен вид, подробно, по контрагенти – фактура и извлечение от банкова сметка. ***ктури, предмет на ВОД през съответния месец, между кориците на делото са представени потвърждения за получените стоки на територията на държава-членка на ЕС. Представеното за всяка от процесните фактури потвърждение за получени стоки на територията на държава-членка на ЕС, е показано по контрагенти, като подробно са описани всяка една фактура и потвърждението към нея. Отново по контрагенти, са представени и транспортните документи за използвани от контрагента превозни средства, като също са посочени по реда – фактура – ЧМР или пътен лист, с подробни данни за номера на превозното средство и водача.  

Съдът кредитира така даденото заключение, като компетентно изготвено и съответно на останалия, събран по делото доказателствен материал, като от друга страна, констатациите на същото не се и оспорват от никоя от страните.

В съдебно заседание на 14.06.2016 г. е разпитано като свидетел лицето Д. Л. Д., посочен като водач на МПС в пътните листове по доставки, осъществени с транспорт от доставчика.

От показанията на лицето се установява, че същият работи като шофьор от 2006 г. В момента по договор работи във ф. „А. 2013“ от година, година и нещо. Преди е работил в „А.-МГ“ ООД Фирмата е една и съща, но са се сменили шефовете. Карал т.а. „Мерцедес спринтер“ с тонаж около 1.5-2 т. и с рег. № *** ИЛИ ***, който вече е продаден, и „Мерцедес 611 Д“ с рег. № *** и с тонаж около 2.5-3 т. Складът на фирмата бил във Варна, където идвали румънци, с техен бус или с кола, избират стока, товарят и тръгват. Свидетелят сочи, че ако не им стигнел транспорта, товарели и неговата кола, като в периода 2013-2014 г. е товарен през ден, през два, а имало и дни, в които и по два пъти на ден са товарили автомобила му. Разтоварвали в Констанца, а границата минавали през ГКПП Кардам или ГКПП Дуранкулак, но по-често - през Кардам. Твърди, че румънските клиенти идвали с микробуси – „Рено“, „Фиат“, „Ивеко“, като също минавали през ГКПП Кардам, тъй като оттам бил пътят за Констанца. Знаел името само на Г. и С. С., който бил сириец, женен за румънка и живеел в Румъния, тъй като най-често карал за тях. Проверката на ГКПП била, като спирал на стопа, отварял вратите, служебното лице проверява документите, показвал му фактурата, ако му я поиска и пожелавал приятен път. Свидетелят твърди също така, че понякога са му пишели талон, лична карта, а документи издавали само данъчните, когато правели протоколи. Твърди също така, че по него време, те почти не са му правили проверка.  Свидетелят сочи също така, че кабинката на границата е направена от една година, като служителите сега стоят денонощно и почти всеки ден спират колите. Твърди, че преди това контролът върху колите до 3 тона е бил слаб, не са ги закачали – отварят вратите, гледат, а понякога влиза и на сензор. Сочи, че разтоварва на зеленчуковата борса в Констанца. Стоката е товарена в кашони или в каси, като товаренето във Варна се извършвало с помощта на работниците в склада. Микробусите не били хладилни. С времето научил къде е борсата и складовете в Констанца, отива, разтоварва и тръгва, като се е случвало и румънските коли да пътуват с нето обратно. Свидетелят твърди, че при предаване на стоката не е подписвал документи. 

В хода на съдебното производство към делото са приобщени: писмо рег. № 32-213323/29.07.2016 г. на директора на Агенция „Митници“ – София, както и представени по опис с молба вх. №1686/27.01.2017 г. лицензирани преводи на ЧМР във връзка с процесните доставки.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните пра­в­ни изводи:

Според разпоредбата на чл.7 ал.1 от ЗДДС – “Вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.”.

При така очертания фактически състав на вътреобщностната доставка на стоки, в чл.45 от ППЗДДС /във връзка с чл.53 ал.2 от ЗДДС/ е нормативно установен начинът за нейното доказване като проявен юридически факт.

Според правилото, възведено в чл.45 т.1 б.„а“ от ППЗДДС /в редакцията й от ДВ, бр. 101 от 15.12.2006 г./ и т.2 от ППЗДДС /бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г./, за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага със следните документи:

- документ за доставката - фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката;

- документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка - транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка-в случаите, когато транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е извършен от трето лице.

- транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.

Цитираният текст на чл.7 ал.1 от ЗДДС, очевидно обема следния фактически състав, относно наличието на ВОД :

- доставчикът да е регистрирано по ЗДДС лице в страната;

- получателят да е регистрирано лице за целите на ДДС в друга държава-членка на общността;

- да е осъществена доставка на стоки;

- стоките да бъдат фактически транспортирани от територията на страната до територията на друга държава-членка.

При проявлението в обективната действителност на така посочените юридически факти, ще е налице ВОД, която по силата на нормата на чл.53 от ЗДДС е облагаема с нулева ставка на данъка.

Ето защо, в тежест на жалбоподателя, който твърди, че спрямо него е породено правото да приложи ставка нула по отношение на данъка по процесните доставки на стоки – плодове и зеленчуци, бе да установи всеки един от елементите на прежде посочения фактически състав.

По отношение на регистрацията на жалбоподателя по реда на ЗДДС, регистрацията на PFA *** с VIN ***, *** S.R.L. с VIN ***, SC *** S.R.L с VIN *** и SC *** S.R.L. с VIN *** за целите на ДДС в друга държава членка, спор между страните не се формира. Всъщност, спор между страните няма и по отношение наличието на фактически осъществени доставки с процесните стоки. Противоположните становища се концентрират спрямо факта, дали тези доставки са осъществени на територията на страната, както считат органите по приходите или пък стоките са доставени на територията на Република Румъния, в разпореждане на PFA *** с VIN ***, *** S.R.L. с VIN ***, SC *** S.R.L с VIN *** и SC *** S.R.L. с VIN ***, както поддържа жалбоподателя.

Казано с други думи, спорният по делото факт е транспортирането на стоките от територията на страната, до територията на друга страна – членка.

Твърдейки, че транспорта на стоките е осъществен от трети лица за сметка на доставчика и за негова сметка, позовавайки се на правилото възведено в чл.45 т.2 от ППЗДДС, жалбоподателя счита, че представените по делото международни товарителници и пътни листове, са необходимите и достатъчни документи, за да се направи еднозначен извод, че стоките са изведени физически от територията на страната и транспортирани до територията на друга страна – членка.  Отделно от това, жалбоподателят твърди, че по всички доставки са налице и потвърдителни писма.

От страна на приходната администрация, изводите за липсата на ВОД се основават на следните факти: - на първо място, част от румънските контрагенти не са декларирали ВОП в пълен размер; на второ място, част от контрагентите не са представили никакви документи на румънската данъчна администрация; - на трето място, двама от контрагентите са дерегистрирани по ДСС, след извършване на процесните доставки, а едно от дружествата-получател е обявило несъстоятелност; на четвърто място – не са регистрирани преминавания на всички посочени в ЧМР или в пътни листове МПС през ГКПП; - на следващо място, някои от автомобилите при преминаването през ГКПП са регистрирани като леки автомобили; - на следващо място, някои от автомобилите са извършвали по два курса на ден според приложените по преписката ЧМР-та.

От прегледа на представените по делото ЧМР се установява, че всички те са изготвени според изискванията и съдържат всички необходими реквизити – име на изпращача, име на получателя, име на превозвача, разтоварен пункт, товарен пункт, приложени документи, брой колети, тегло, указания на изпращача, място на изготвяне на ЧМР, подпис и печат на изпращача, подпис и печат на превозвача, дата, място на получаване на стоките, подпис и печат на дружеството, което ги е получило. С оглед на тези констатации, следва да се посочи, че в действащото право, относно понятието подпис е налице една-единствена дефиниция, съдържаща се в §1, т.82 от ДР на НАРЕДБА № 69 от 16.05.2006 г. за изискванията за добрата производствена практика при производство на ветеринарномедицински продукти и активни субстанции (Загл. доп. - ДВ, бр. 6 от 2010 г.), според която – “Подписан (подпис) е писменото удостоверяване на лицето, което е извършило определено действие или преглед. Това удостоверяване може да бъде под формата на инициали, пълно ръкописно изписан подпис, персонален печат или автентичен и обезопасен електронен подпис.

Съответно, според дефиницията, възведена в чл.13, ал.1 от Закона за електронния документ и електронния подпис – „Електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство.“.

Тези два текста са достатъчни, за да се направи извод, че функцията на подписа е да удостовери авторството на волеизявлението на конкретно физическо лице, съдържащо се в един документ, независимо дали той е частен или официален.

На следващо място, с оглед цитираните два нормативни текста и съобразно трайно сложилата се практика, подписът представлява саморъчно, стилизирано изписване на името на лицето или на съответна част от него, така че да е възможно неговото индивидуализиране. При това само положение, подписът може да осъществи своята функция, а именно да удостовери, че съответното волеизявление обективирано в един документ е именно на лицето, което го е подписало.

Парафът, при който липсват каквито и да е буквени елементи, очевидно не може да индивидуализира лицето, което го е положило и съответно, не може да удостовери, че то именно е направило волеизявлението, което е обективирано в документа. При това положение, наличието не само на печат на съответното дружество, но и на подпис на лицето, приело стоката,  върху товарителниците, е достатъчно, за да се приеме, че конкретно лице, и то легитимиран представител на дружеството получател, е приело стоката по съответната СМR в мястото на нейното направление – Република Румъния.

В този смисъл следва да се отбележи също така, че правната уредба на международната товарителница е установена в КОНВЕНЦИЯ за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ /Ратифицирана с Указ №1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 г. - ДВ, бр. 61 от 5.08.1977 г. в сила за България от 18.01.1978 г./.

В приложното поле на Конвенцията се включват договорите за автомобилен превоз на стоки, когато мястото за приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща страна /чл.1 от Конвенцията/.

Съобразно чл.4 от Конвенцията, договорът за превоз на товари се установява с товарителница. Според чл.9 от същата, товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на товара от превозвача. Съотнасянето на тези две разпоредби налага извода, че товарителницата удостоверява единствено облигаторното, превозно правоотношение и предаването на стоката на превозвача, но не и доставката на тази стока и предаването и на крайният получател. Ето защо, в чл.6 от Конвенцията, като необходим реквизит на CMR е посочено наличието на отбелязани – дата, място, подпис и печат на получателя. Казано с други думи, CMR сама по себе си, при липса на изрично направени волеизявления в тази насока /дата, място и подпис на получателя/ не може да удостовери, предаването на конкретна стока на получател по ВОД в друга страна членка. За да се квалифицира един документ, като „транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка“ по смисъла на чл.45 т.2 б.„а“ от ДОПК, той следва да обективира  удостоверително волеизявление на неговия издател (скрепено с полагане на подпис), което пряко да свидетелства, че към момента на съставяне на документа (посочване на датата), стоката е вече получена на територията на другата държава (мястото, където стоката е приета в разпореждане). Казано с други думи, удостоверителното волеизявление трябва да свидетелства за факт, който е вече проявен. Ясно при това положение е, че една международна товарителница, може да е съставена в съответствие с изискванията на чл.6 от Конвенцията и да е редовно доказателство за сключването на договора за превоз на товари и за предаването на стоката на превозвача, но това следва да бъде при наличието на позитивно волеизявление от получателя за приемане на стоката, авторството, на което е да скрепено с неговия подпис, и с посочване на датата и мястото, на което това е станало, за да съставлява годно доказателство по смисъла на чл.45, т.2, б.„а“ от ППЗДДС, относно удостоверяване на факта, че стоките са получени в друга държава членка.

В конкретния случай, наред с всички останали реквизити на ЧМР, изричното изявление на търговците, посочени в товарителниците като превозвачи на стоката по процесните фактури, с  наличието на подпис на лицето, което е получило стоките, дата и мястото на получаване на стоката, както и печат на дружеството, дават основание да се приеме, че международните товарителници съставляват транспортен документ, съдържащ удостоверително волеизявление, че стоките са получени на територията на друга държава членка, по смисъла на чл.45 т.2 б.„а“ от ППЗДДС.

Що се отнася и до представените по делото пътни листове за извършените доставки в случаите, когато транспортът е за сметка на доставчика, безспорно се установи наличието на транспортен документ на същите. В подкрепа на горното е ССчЕ, която каза се по-горе, е приета без възражения от страните.

Отделно от това, също така безспорно се установи, че са налични и потвърдителни писма към всяка една фактура, както и плащания по тях, надлежно посочени от експертизата.

Също така, в подкрепа на горното съждение са и показанията на свид. Д., които изцяло кореспондират със събраните по делото доказателства.

Отделно от това, съдът намира, е още в хода административната процедура, както и в настоящото съдебно производство се представиха документи, в които да се съдържат данни за наличието на някакви търговски отношения – издаване на счетоводни документи, разплащания на парични суми между сочените в международните товарителници превозвачи и контрагентите в Румъния. И в тази насока ССчЕ е категорична. В подкрепа на горното е и самата констатация на ревизиращия екип по отношение редовността на счетоводството на дружеството жалбоподателя, установено в РД, в част III Счетоводство на ревизираното лице.

Все в тази насока, трябва да се добави и, че разпитания по повод направено от жалбоподателя доказателствено искане свидетел Д. Д. заяви конкретни данни, относно начина, времето и мястото на предаване на процесните стоки на представителите на румънските търговски дружества, посочени като получатели на стоката. Описа подробно и начина на преминаване през ГКПП, което пък описание, от своя страна, по отношение на извършвания контрол при преминаването, напълно кореспондира с писмо рег. № 32-213323/29.07.2016 на директора на Агенция „Митници“, според който контролът при преминаването през ГКПП в ЕС не е постоянен, като за същия не се води статистика и не се съхранява някаква информация. Както сочи свидетелят, една преди една година, контролът се извършва ежедневно и се води отчет на автомобилите. Свидетелят описа подробно и начинът на товарене, на стоката във Варна и разтоварването и в Констанца, както и, че понякога са извършвани и по два курса на ден.

Твърдяното от свидетеля, напълно кореспондира със събраните по делото доказателства, още повече, че разстоянието Варна – Констанца, през ГКПП Кардам, откъдето се твърди, че минава пътят за Констанца е само 150 км, което не изключва възможността на ден да се осъществяват и по два курса.

Тук е необходимо да се отбележи, че напълно се опровергават твърденията на приходната администрация, за липсата на транспортиране на стоките на територията на друга държава-членка на ЕС, тъй като при преминаването през ГКПП, някои от автомобилите са били регистрирани като леки автомобили, тъй като съобразно класификацията на категорията моторни превозни средства, в категория В (за леки автомобили) са включени и МПС с максимална маса до 3 500 кг., а безспорно се установи, че двата автомобила „Мерцедес“, с които са извършвани доставките до Констанца с транспорт на доставчика са именно в тази категория – единият между 1.5-2 т., а другият – между 2.5 – 3 т. Първо, каза се, контролът на ГКПП е бил занижен по време на извършване на процесните доставки, колите са пътували понякога и по два пъти на ден, включително, като са използвани, и когато на румънските контрагенти не им е достигало транспортното средство за натоварване на стоката.

Отделно от това, индиция за осъществените ВОД е и коректното заплащане на ДДС, при констатираното отсъствие на регистрация по ДДС на *** S.R.L, която е направена на 30.04.2014 г.

В същото време, по деото са събрани достатъчно доказателства  от които се установява наличието на тези стоки у жалбоподателя.      

В този смисъл е необходимо да се отбележи, че наличието на точни и несъмнени данни за превозването на стоките на територията на друга държава членка и предаването им в разпореждане на румънските дружества е преодоляна посредством наличието на всички документи, съгласно чл.45 от ППЗДДС.

Възможността за националния законодател, при спазване на принципите на правна сигурност, на пропорционалност и на данъчен неутралитет, да въведе условия за осигуряване на правилното и ясно прилагане на освобождаването от данък вътреобщностните доставки на стоки, произтича от разпоредбите на чл.28в, Дял А, уводно изречение от Шеста директива на Съвета от 17 май 1977 година,  относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота – обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (77/388/ЕИО), съобразно която – „При спазване на останалите общностни разпоредби и при условията, предвидени от държавите-членки за гарантиране на правилното и ясно прилагане на разпоредбите за освобождаване от данък, предвидени по-долу, както и за предотвратяване на отклонение от данъчно облагане, избягване на данъци или злоупотреба, държавите-членки освобождават от данък…“, съответно от  разпоредбата на чл.131 от ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО НА СЪВЕТА от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, според която – „ Освобождаванията, предвидени в глави 2—9, се прилагат, без да се засягат други общностни разпоредби и в съответствие с условията, които държавите-членки определят, за да осигурят правилно и ясно прилагане на тези освобождавания, и да предотвратят всякакво възможно отклонение от данъчно облагане, избягване на данъци или злоупотреба.“.

В този смисъл, установеното в чл.45 т.2 б.„б“ и б.“б“ от ППЗДДС (в прежде посочените приложими редакции) изискване, наличието на вътреобщностна доставка, при спазване на останалите условия, да се доказва посредством „….транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка, - когато транспортът е извършен от трето лице за сметка на доставчика.….“ или „…транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика“ е напълно съответно на установената с директивите обща система на данък върху добавената стойност.

При явния спор по делото, относно извеждането на стоките от територията на България и фактическото им предаване на PFA *** с VIN ***, *** S.R.L. с VIN ***, SC *** S.R.L с VIN *** и SC *** S.R.L. с VIN ***, в тежест на жалбоподателя бе да докаже, че именно надлежно снабдени с правомощия, представители на дружествата-получатели са приели стоките на територията на Република Румъния, и съответно, са подписали международните товарителници. С тази задача, съдът намира, че същият се справи успешно, като в тази насока се ангажираха несъмнени доказателства по делото.

При това положение, единственият възможен извод е, че стоките по процесните фактури, са били предмет на вътреобщностни доставки.

За пълнота на изложението в тази насока възражение в жалбата, следва да се добави, че в Решение от 27 септември 2007 г. на Съда на Европейския съюз, постановено по дело С – 409/04 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от High Court of Justice (England & Wales), Queen’s Bench Division (Administrative Court) (Обединено кралство) с акт от 6 май 2004 г. е подложен на тълкуване въпроса  “…дали член 28а, параграф 3, първа алинея и член 28в, А, буква а), първа алинея от Шеста директива, предвид термина „изпратен(и)“, употребен в тези две разпоредби, следва да се тълкуват в смисъл, че вътреобщностното придобиване на стока е осъществено и освобождаването на вътреобщностната доставка става приложимо, само, когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и, че вследствие на това изпращане или превозване, стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката…..”.

Съответно, решението на СЕС по този въпрос е било следното:   “......Член 28а, параграф 3, първа алинея и член 28в, А, буква а), първа алинея от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 2000/65/ЕО на Съвета от 17 октомври 2000 година, като се вземе предвид терминът „изпратен(и)“, употребен в тези две разпоредби, следва да се тълкуват в смисъл, че вътреобщностното придобиване на стока е осъществено и освобождаването на вътреобщностната доставка става приложимо, само, когато правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или превозена в друга държава-членка и, че вследствие на това изпращане или превозване, стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката ........”.

Това тълкуване е ясно, конкретно и небудещо никакви съмнения, относно приложението на нормативно установения ред за доказване наличието на вътреобщностна доставка.

Както нееднократно се посочи в предходното изложение, процесните международните товарителници, които са редовно оформени, съобразно изискванията на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, сами по себе си удостоверяват обстоятелството, че стоките са получени на територията на друга държава-членка.

Съотнасянето на изложените до тук факти и съображения, води до извода, че доставките по фактури/invoice/, подробно описани в РД и ССчЕ,  са с място на изпълнение на територията на държава-членка на ЕС и съответно представляват облагаеми доставки с нулева ставка, поради което не следва да се начислява данък към датата на възникване на данъчните събития съобразно, правилото на чл. 25 от ЗДДС.

Ето защо за извършените доставки, съобразно императива на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, жалбоподателят е следвало да начисли ДДС, като издаде данъчен документ, поради което съдът намира, че РА в тази му част е неправилен и незаконосъобразен.

В този смисъл следва да се посочи, че законодателят е пред­ви­дил в ППЗДДС документите необходими за доказване транспорта на стоките (тран­с­пор­тен документ /в случая ЧМР/ или писмено потвърждение, а в случаи като про­цес­ния «транспортен документ») и сред тях не фигурират такива от рода на по­со­че­ните в РА и потвърдителното решение на директора на Д ”ОДОП” гр. Пловдив. Редовността на счетоводните отчитания при доставчика на тран­­спортната услуга, включително и отразяването на разходите във връзка с нея, не е елемент от фактическия състав на приложимата правна норма, действително мо­же да е единствено и само индиция за реалността на самия транспорт, но само по себе си това обстоятелство при наличието на достатъчно други годни доказа­тел­ст­ва не може да обоснове извода на този състав на съда, че е недоказано извър­ш­ва­нето на транспортната услуга, както и обратното – наличието единствено и само на редовно счетоводно отразяване на една такава стопанска операция също, при липса на други преки доказателства, не е абсолютно доказателство за реалността на доставката. Отделно от това, каза се по-горе, налични са и пътни листове и потвърдителни писма по отношение на доставките, извършени с транспорт на жалбоподателя.

За доказване транспорта на стоките, предмет на процесните доставки са пред­­­с­тавени международни товарителници с пътни листове към тях и данъчни фак­тури. Всеки един от доставчиците на транспортната услуга сочи в писмените си обяснения, дадени пред органите по приходите, че заявките са правени предния ден преди доставката и по телефона.

В съдебно заседание бе разпитан и еди­ният от шофьорите, чиито показания съдът кредитира и намира, че същите кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

За доказване доставките по процесните фактури с по­лучатели: PFA *** с VIN ***, *** S.R.L. с VIN ***, SC *** S.R.L с VIN *** и SC *** S.R.L. с VIN ***, са надлежно със­та­вени международни товарителници с посочени места на натоварване /вклю­чител­но и дата, на която е сторено това/ и разто­вар­ване съответно гр. Варна – гр. Констанца, Румъния, съдържащи подпис и печат на предал стоките, превозвач и полу­чател, включително с попълнени дати на получаване на стоките, като послед­но­то бе потвърдено и при разпита на представляващия търговеца пред този съд.

На следващо място, видно от получените отговори на румънските компетентни органи, дружествата получатели разполагат с необходимата ба­за за търговия със стоки от рода на тези предмет на коментираната доставка, а и реално осъществяват и декларират такава дейност. Самия ревизиращ екип след проверката в инфор­ма­ци­он­ната система на НАП е установил, че съгласно международния обмен на данни румънските търговци са декларирал осъществени ВОП от оспорващия през данъчен съответните данъчни периоди, като е отчетено, че или не са декларирали цялата доставка, или просто не са открити по обективни причини – т.напр.: едното от дружество е вече несъстоятелност

Следва да се посочи, че фактът, че румънските дружества са декларирали като ВОП декларираните от жалбоподателя за процесните данъчни периоди ВОД, всъщност обосновава извод за наличието на трайни търговски взаимо­от­ношения между двете страни  - българското и румънските дружества. Самите физически проверки на помеще­ния­та на дружествата, от друга страна, са осъществени от компетентните румънски власти след процесните данъчни периоди.

Отделно от това категоричен е отговорът на директора на Агенция Митници, според който служителите извършват физически и документален контролна МПС, включително и на микробуси до 3 тона, но при условията на принципа „анализ на риска“. Т. е. този отговор напълно кореспондира с дадените от свид. Д. показания по отношение на граничните проверки – проверка на бусовете до 3 тона се прави през последната една година, е преди това не са извършвани такава, още повече, че кабинката на ГКПП Кардам е изградена през последната една година.

Действително аналогична информация за напускането на територията на стра­ната на част от транспортните средства, с които е осъществен транспортът на стоките по част от фактурите, липсва.

По делото на следващо място е категорично установено и разплащането на це­ната между търговците, за което още в хода на ревизията са представени съот­вет­­ните банкови извлечения. Изрична е и констатацията в тази връзка на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза.

При така представените доказателства, настоящият състав счита извода на орга­ните по приходите за липса на ВОД по фактурите, издадени та PFA *** с VIN ***, *** S.R.L. с VIN ***, SC *** S.R.L с VIN *** и SC *** S.R.L. с VIN *** за необос­нован и неправилен.

От една стра­на са представени изискуемите се от чл.45 т.2 б.«а» и б. «б» от ППЗДДС документи, доказващ транспорт на стоките по всяка една от цитираните фактури до Румъния, включително от отговорите на митническата администрацияе и при съвкупната им пре­цен­ка с останалия събран по делото доказателствен материал – гласни и писмени доказателства, се установява по ка­те­горичен начин и напускането на стоките на границите на Р България, а от друга - от получените от румънските власти отговори се констатира, че дру­жествата получатели разполагат с подходящо организирано място за търговия и съх­ра­нение на въпрос­ни­те стоки и имат регулярни търговски отношения с “А.-МГ“ ЕООД, който редовно декларира, което е установено по отношение на процесните доставки на база служебната справка в хода на ревизията.

От страна на органите по приходите не бяха ангажирани доказателства, кои­то да опровергават представените от жалбоподателя и превозвача транспортни до­ку­­мен­ти (ЧМР и пътен лист), респективно доказателства оборващи доказателстве­на­та си­ла на товарителницата по смисъла на чл. 9 от Конвенцията и по специално – полу­ча­ването на стоките от румънските дружества получатели. За последното, както се каза под страх от наказателна отговорност бяха дадени и показанията на свид. Д..

Съдът намира, че при съставя­­не на международните товарителници са спазени изискванията, както на цитирана­та по-горе Конвенция, така и разпоредбите на ЗАвП. От тълкуването на послед­ни­те се ус­тановява, че за редовното съставяне на международната товарителница е доста­тъч­но полагане на съответните печати и подписи на получателя, без да е не­обходимо посочване имената и длъжностните качества на лицата.

Наред с въпросните международни товарителници са представени и надлеж­но със­тавени пътни листове за осъществения превоз, като е налице съответствие меж­ду по­со­чения маршрут на движение, респективно място на натоварване и раз­то­варване, както и на съответните дати посочени в двата документа.

От получените отговори от румънските власти се констатира, че PFA *** с VIN ***, не е подала VIES за част от доставките; че *** S.R.L. с VIN ***, изобщо не е декларирал ВОП; че SC *** S.R.L с VIN *** не е открит на посочения адрес и, че SC *** S.R.L. с VIN ***, към момента на проверката от данъчната администрация на Румъния е била обявена в несъстоятелност, като последно констатираните обстоятелства, в никакъв случай не могат да се приемат за липса на доставка, при положение, че жалбоподателят разполага с необходи­ми­те документи по чл.45 от ППЗДДС, които да удостоверяват наличието на осъщест­вен транспорт и ре­ал­но извършена ВОД.

Действително, представянето на въпросните документи само по себе си не ви­на­ги е основание за признаване на декларирани ВОД, доколкото по съответното дело са събрани доказателства в противната насока. В конкретния случай обаче, от една страна, жалбоподателят е представил още в хода на ревизионното производ­ст­во изис­ку­емите по закон документи за признаване вътреобщностния характер на осъ­ществе­ни­те доставки, а от друга, не бяха ангажирани доказателства, които да обор­ват със­та­ве­ните документи.

При това положение изводът на органите по приходите за липса на доказа­тел­ства относно транспорта на стоките по декларираната ВОД и от тук за липса на осъ­ществена ВОД по фактури с получатели: - PFA ***, *** S.R.L., SC *** S.R.L и SC *** S.R.L. е необоснован.

Не на последно място, за да изгради горните си изводи, настоящата ин­стан­ция на съда съобрази и следното обстоятелство.

Съгласно практиката на Съда на Европейските Общности, който съглас­но чл. 220 ал.1 ДЕО осигуря­ва спазването на законността при тъл­куването и прилага­не­то на учредителния акт и на актовете на институциите на Общността, които от своя страна са задължителни за РБългария от датата на присъединя­ването ни /чл.2 от ПРОТО­КО­ЛА относно условията и договорено­сти­те за прие­мането на Ре­пуб­лика България и Румъния в Европейския съюз/, в Решение от 27 Септември 2007г. по де­ло С-409/04, се е произнесъл в смисъл, че чл.28а, па­раграф 3, първа алинея и чл. 28в, част А, букв а), първа алиниея от  Шеста ди­ректива от 17 Май 1977г., изменена с Директива 2000/ 65/ЕО на Съвета от 17 Ок­томври 2000г. /които норми са анало­гич­ни и на сега дейст­ва­щите такива на Ди­ректива 2006/112/ЕО от 28.11.2006г./ тер­ми­нът “изпратени”, съ­дър­жащ се в тези две разпоредби, следва да се тълкуват в смисъл, че вътреоб­щ­ност­ните придобивания на стока е извърше­но и освобожда­ва­не­то на вътреобщност­на­та доставка се прилага само когато пра­во­то на разпореж­да­не като собственик със стоката е прехвърлено на получателя и доставчикът дока­же, че тази стока е из­пра­те­на или транспортирана в друга дър­жа­ва-членка и че всле­д­ствие на това изпращане или транспортиране стоката е на­пус­нала физически те­риторията на държавата-член-ка на доставката, както и че чл.28в, част А, буква а), първа али­нея от Шестата дирек­ти­ва 77/388, изменена с Директива 2000/65, след­ва да се тълкува в смисъл, че той се противопоставя на това компетентните вла­сти на държавата членка на доставката да задължат доставчик, който е дейст­вал доб­ро­съвестно и е представил доказателства, на пръв поглед обосноваващи него­вото право на освобождаване на вътреобщ­ност­на­та доставка на стоки, да зап­ла­ти в последствие данък върху добавената стой­ност вър­ху тези стоки, когато тези доказателства се окажат фалшифицирани, без оба­че да бъде установено участието на споменатия доставчик в данъчната измама, доколкото той е пред­приел всички раз­умни мерки в рамките на възможностите си, за да под­си­гури, че осъществява­на­та от него вътреобщностна доставка не го довежда до учас­тие в измама.

В тази връзка следва да се посочи и, че в мотивите на цитираното по-горе ре­ше­ние на Съ­да на Ев­ропейските общности /пар. 50/ изрично е посочено и, че ще про­ти­­во­речи на при­­н­ципа на правната сигурност държавата-членка, която е рег­ла­мен­­ти­ра­ла усло­вия­та за прилагане на освобождаването на дадена вътреобщностна дос­тавка, по-конк­рет­но определяйки списък с документи, които да се представят на ком­петентните вла­с­ти, и която първоначално е приела представените от дос­тав­­чи­ка до­ку­менти, като до­ка­зателство, обосноваващо правото на освобождава­не, да може в пос­ледствие да за­дължи този доставчик да заплати полагащия се за та­зи дос­тавка ДДС, когато се ока­же, че поради извършена от получателя изма­ма, за която достав­чи­кът не е знаел и не би могъл да знае, въпросните стоки в дей­ст­ви­телност не са на­пус­нали територия­та на държавата-членка на достав­ка­та.

В конкретния случай, съдът намира, че жалбоподателят е представил необ­ходимите документи, доказващи наличието на ВОД като липсват данни последният да участва в данъчна измама. За да е налице такава, не е достатъчно при извърше­на­та проверка получателят по ВОД да не е открит или да не е декларирал вътреоб­щ­ностно придобиване. Тези обстоятелства сами по себе си не обосновават нали­чи­е­то на данъчна измама, още по – малко участието на доставчика в такава (в този сми­съл и Решение № 15366 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5519/2011 г., I о., Решение № 14911 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2496/2011 г., I о. и др.)

С оглед гореизложеното, съдът намира за установено, че жалбоподателят е  осъ­ществил декларираните през процесните данъчни  периоди вътре­об­щ­ност­ни доставки на стоки – плодове и зеленчуци, по сми­съла на чл.7 ал.1 от ЗДДС, поради което и допъл­ни­телно начисленият с РА  ДДС се явява незаконосъобразно вменен.

По отношение определените лихви за забава на внасяне на ДДС по 6 бр. фактури с данъчна основа 6 014.46 лв., съдът намира изводите на приходната администрация за правилни и законосъобразни, поради което в тази част РА е законосъобразен.

2.     Относно отказан данъчен кредит

Ревизираното дружество е упражнило право на данъчен кредит по

фактура № 1000000111/16.01.2013 г. с данъчна основа 400.00 лв. и ДДС 80.00 лв., издадена от «А.» ЕООД, ЕИК ***. Предмет на доставката е транспортна услуга. Към фактурата е приложена товарителница, в която са описани данни за МПС с рег. № ***; дата на натоварване – 15.01.2013 г. на прлодове и зеленчуци от гр. София; дата на разтоварване – 16.01.2013 г. в гр. Варна. Представени са фактури от доставчици, стоките, по които са превозени с посочения превоз – ф-ра № 1000010389/15.01.2013 г. с издател «Д. Ф.» ЕООД, ф-ра № 5876/14.01.2013 г. с издател «Д.» ЕООД. Към фактурите са приложени стокови разписки за получени плодове и зеленчуци, и заявки към доставчиците, от които са установено конкретни складове на борса «Слатина» в София.

         Според приходната администрация, съгласно представените писмени обяснения от педставляващия «А.-МГ» ЕООД, не може точно да се определи с кои доставки на стоки е свързана транспортната услуга по разглежданата фактура, поради това, че е представил копияот фактурите, издадени на датата на товарене и 5 дни след това.

Ревизиращите органи са извършили насрещна проверка на доставчика на транспортната услуга «А.» ЕООД, документирана с Протокол № П-16001615061406-141-001/15.05.2015 г. В отговор на връченото по реда на бл.32 от ДОПК ИПДПОЗЛ, от дружеството не са представени документи.

Констатирано е, че «А.» ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС на 21.08.2013 г. При проверка в информационните масиви на НАП е установено, че «А.» ЕООД /по данни на КАТ/ е собственик на 5 броя товарни МПС, марка КАМАЗ, поставени под запор за продажба. Не са установени данни за МПС с рег. № *** да е собственост на «А.» ЕООД.

Според органите по приходите, в случая, нито доставчикът, нито жалбоподателят са представили доказателства за реално извършена транспортна услуга по ф-ра № 1000000111/16.01.2013 г., издадена от «А.» ЕООД. Не са представени заявки, пътни листове, товарителници или руги съпътстващи документи, ако предмет на услугата е превоз на стоки, както се твърди от жалбоподателя.

Предвид това, е формиран извод, че фактурата не документира реално извършена доставка на услуга.

 За да потвърди РА в тази му част решаващият орган е възприел изцяло мотивите на ревизиращия екип, изложил е подробно нормативната уредба в тази насока и е посочил, че законът не свързва правото на данъчен кредит, единствено с издаването на фактури и поставя изискването да са налице реално осъществени доставки на стоки и услуги.

По основателността на жалбата в тази част.

С РА е отказан право на данъчен кредит общо в размер на 80.00 лв. по фактура № 10000111/16.01.2013 г., издадена от “А.” ЕООД с пред­мет на доставки – транспортни услуги.

Тук следва да се посочи, че, за да се признае на получателя по облагаема дос­­тавка материалното пра­во на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ЗДДС, след­ва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл.71 ЗДДС, като при изс­лед­­ване пред­поставките за въз­никване правото на данъчен кредит винаги трябва да се дър­жи cметка за товаь на­лице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6 ал.1 или чл.9 ал.1 от ЗДДС и ед­­ва след това да се проверява изпълнението на съответните пред­пос­тавки, рег­ла­ментирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.

По делото не е спорно и това се установява от събраните доказателства при ре­­визията, че е изпълнено условието по чл.71 ал.1 т.1 ЗДДС, свързано с при­­те­жа­ва­не­то на данъчен документ /фактура/ изхождаща от страна на доставчика “А.” ЕООД, който е издал процесните фактури.

На практика спорната предпоставка за възникване правото на при­с­падане на данъчен кредит по чл.68 ал.1 ЗДДС в процесния случай е наличието на осъ­ще­ст­вена об­лагаема доставка по смисъла на чл.9 на ЗДДС на услугите по про­цесната факту­ра. 

Изводите на ревизиращите за липса на облагаема доставка между дос­тавчика „А.“ ЕООД и жалбоподателя са обосновани с констатациите за липса на собственост върху соченото във фактурата МПС у този доставчик, за невъзможността да се установи кои точно доставки са свързани с тази именно транспортна услуга, както и липсата на заявки, пътни листове, товарителници или други съпътстващи документи.

Според легалното определение на чл.9 ал.1 от ЗДДС дос­тавка по смисъла на за­кона е извършването на услуга, а според чл.25 ал.1 от за­кона, данъчно съ­би­тие е дос­тавката на стоки или услуги, извършена от данъчно за­дължени по този за­кон ли­ца, вътре­общностното придобиване, както и вносът на сто­ки по чл.16. Разпоред­ба­та на чл.25 ал.2 от ЗДДС установява, че данъчното съ­битие в общия слу­чай, въз­никва на датата, на която собствеността върху сто­ката е прех­вър­лена или ус­лу­га­­та е из­вър­шена.

Каза се, в настоящия случай се доказва, а и между страните не е спорно обс­то­ятелството, че процесната фактура е с предмет осъществена транспортна ус­лу­га във връзка с доставка на плодове и зеленчуци от гр. София до гр. Варна.

Изводите на органите по приходите за липса на реално осъществени достав­ки на услуги по изложените по-горе съображения съдът намира за основателни.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че дос­тавчикът “А.” ЕООД не е открит на посочения от него адрес за кореспонденция, не е изпратил никакви документи и писмени обяснения във връзка с извършването на услугата, както и доказателства за собственост върху процесното МПС.

За доказване извършването на коментираните транспортни услуги липсват заявки за извършване на транспорта или поне твърдение, че такава е извършена устно или по телефона, пътни листове. По отношение на представената към фактурата товарителница, каза се, вписаното там МПС не е собственост на доставчика на услугата.

Безспорна е и липсата на представени счетоводни сметки, документи за направени разходи във връзка с транспорта, тахошайби, на доказателства за заплащането на цената. Такива не са представени нито в хода на ревизията, нито в административното произоводство, нито в настоящото съдебно, поради което съдът намира, че не е налице право на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура на основание чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС, доколкото липсват доказателства за извършването на услугите.

Отделно от това, в жалбата не се сочат никакви конкретни възражения в тази насока.

Поради всички изложени съображения се налага изводът, че процесната фа­­к­тури не удостоверява осъществена облагаема доставка по смисъла на чл.9 ЗДДС и възникнало данъчно събитие по смисъла на чл.25 ЗДДС, поради ко­ето и следва да се приеме, че по тях е начислен право­ме­рно да­нък, и пос­тано­ве­ни­ят с РА на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС отказ от право на да­нъчен кредит за полу­ча­теля по тях е законосъобразен, което налага РА да бъде потвърден в тази си част.

3.     По закона за корпоративно подоходно облагане.

В частта по ЗКПО са направени  следните констатации:

За 2011 г. е увеличен данъчният финансов резултат /загуба/,

деклариран от дружеството със сумата от 770.04 лв., която сума представлява допълнително начислен ДДС, счетоводно отразен от дружеството по сметка „Извънредни разходи“. Увеличението е извършено на основание чл.26 т.4 от ЗКПО, според която не се признава за данъчни цели разход, отчетен от доставчика по ЗДДС за начислен от него или от органа по приходите ДДС за извършена доставка, с изключение на начисления данък при безвъзмездни доставки о доставки по повод дерегистрация по ЗДДС; тази точка не се прилага за разходи, отчетени в резултат на корекция на данъчен кредит по ЗДДС. В резултат на тази констатация е намалена декларираната загуба от лицето за 2011 г.

         За 2012 г. е увеличен данъчният финансов резултат, деклариран от дружеството със сумата от 800.00 лв., която представлява отразени разходи за извършени транспортни услуги, която реално не е осъществена и не са доказани документално 2 бр. фактури, издаден от „Г.“ ЕООД. Увеличението е извършено на основание разпоредбата на чл.26 т.2 от ЗКПО, според която не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. В резултат на това увеличение е определен допълнително корпоративен данък в размер на 80.00 лв.

За 2013 г. е увеличен данъчният финансов резултат, деклариран от дружеството със сумата от 400.00 лв., която представлява отразени разходи за извършена транспортна услуга, която реално не е осъществена и не е доказана документално 1 фактура, издаден от „А.“ ЕООД. Увеличението е извършено на основание разпоредбата на чл.26 т.2 от ЗКПО, според която не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. В резултат на това увеличение е намалена декларираната загуба от лицето за 2013 г.

За 2014 г. е увеличен данъчният финансов резултат, деклариран от дружеството със сумата от 2 426.30 лв., която представлява отразени приходи по фактури, издадени от дружеството, които не са участвали при формиране на финансовия резултат за периода. Увеличението е извършено на основание разпоредбата на чл.78 от ЗКПО, според която при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година, съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. В резултат на това увеличение е определен допълнителен корпоративен данък в размер на 282.63 лв.

За да потвърди РА решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип, като е посочил, че при ревизията и в административното производство дружеството не е представило доказателства, които да обосноват други правни изводи, различни от тези на органа по приходите, поради което и правилно е коригиран декларираният от дружеството данъчен финансов резултат за ревизираните периоди в посока увеличение и в резултат на това е установен допълнителен корпоративен данък.  

По основателността на жалбата в тази част.

На първо място, необходимо е да се отбележи, че в жалбата не се сочат никакви конкретни доводи относно така направените констатации по отношение на допълнително начисленият корпоративен данък за процесните данъчни периоди, но се иска отмяна на РА изцяло.

На второ място, в хода на съдебното производство не се представиха никакви доказателства за оборване на така формираните изводи на приходната администрация, независимо от дадените изрични указания на жалбоподателя в тази насока.  

Отделно от това, следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.26 от ЗКПО регламентира разходите, които не се признават за данъчни цели. В конкретния случай относима към казуса е разпоредбата на чл.26 т.2 от ЗКПО, според която не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО. Легалната дефиниция на понятието е дадено с разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗКПО според която, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Фактурите издадени за доставка на услуги, които реално не са извършени, не отразяват вярно вписаната стопанска операция, поради което извършените разходи не са документално обосновани. В случая, каза се, по отношение на доставките на транспортни услуги, по фактури, издадени от „Г.“ ЕООД и „А.“ ЕООД, не са представени никакви доказателства, които да оборят констатациите на приходната администрация за липсата на реална доставка, поради което и настоящата инстанция приема, че като същите не са документално обосновани.

В хода на ревизията, а и в настоящото съдебно производство е безспорно установено, че доставките от тези две дружества не са извършени, т.е. и разходите за тях фактически не са извършени. След като жалбоподателят не е направил разходи за придобиване на услуги по процесните фактури, дружеството не би могло и да реализира приход, който да произтича от тези разходи, поради което и правилно е определен допълнително корпоративен данък за 2012 и 2013 г.

Съгласно чл.26 т.4 от ЗКПО разход, отчетен от доставчик по ЗДДС за начислен от него или от органа по приходите данък върху добавената стойност за извършена доставка, с изключение на начисления данък при безвъзмездни доставки и доставки по повод дерегистрация по ЗДДС; тази точка не се прилага за разходи, отчетени в резултат на корекция на данъчен кредит по ЗДДС.Данъкът върху добавената стойност е косвен данък. С него се облагат продажбите, като в крайната фаза се плаща от потребителите на стоката или услугата.Извънредни са тези разходи, които са възникнали случайно или са породени от събития извън обичайната дейност.В случая се касае за счетоводно отразяване на начислен ДДС по два броя фактури за 2011 г. по сметка 691 – Извънредни разходи.

Очевидно е, че подобно осчетоводяване на това ДДС в общ размер 770.04 лв. е неправилно, поради което и, изводът на ревизиращия екип, че разходите за ДДС, начислен в тези два случая, не се признават за целите на подоходното облагане, поради което и правилно е увеличен установеният счетоводен резултат за 2011 г.

С РА е извършено преобразуване на счетоводния финансов резултат за 2014 г. и с размера на неосчетоводени от търговеца приходи по издадени от него фактури за извършени доставки на стоки, подробно описани в РА и РД /стр.23 от РД/, в размер на 2 426.30 лв.

         Съгласно чл.78 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Когато впоследствие във връзка, със стопанска операция, по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за данъчни цели.Каза се, в жалбата не се възразява изобщо срещу констатациите в частта по ЗКПО. Възражението е свързано единствено с това да се отмени целият РА, без да се посочат конкретни доводи в тази част. В случая се касае за неосчетоводени приходи във връзка с извършени от дружеството доставки на стоки – плодове и зеленчуци с получател румънския контрагент *** S.R.L., по които е прието разминаване в количествата превозвани и фактурирани стоки. В РА и РД се съдържа изрична констатация, че дружеството е осчетоводило разходите във връзка с извършването им, но липсват доказателства за връщане на стоката след така извършената рекламация. Това обстоятелство се подкрепя от събраните по делото документи. Не се установява наличието на неосчетоводени от самия него разходи, направени в съответната година по повод на извършените, но неосчетоводени фактури във връзка, с които не са отразени приходи. Следователно извършените корекции на финансовия резултат на основание чл.78 от ЗКПО са правилни и законосъобразни.

При този изход на делото и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, а разноски следва да се присъдят съобразно уважената част на жалбата, като същите се констатираха в размер на 5 427.77лв. (пет хиляди четиристотин двадесет и седем и 0.77ст.) лева за жалбоподателя и 300лв. (триста) лева за ответника.

Водим от горното, Административен съд – Пловдив, Х състав,

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТМЕНЯ Реви­зионен акт № Р-16002615004989-091-001/12.01.2016 г., издаден от И. К. К. – началник сектор, възложил ревизията, и Й. Д. П., главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 195/01.04.2016 г. на директор дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за допълнително начислен данък добавена стойност общо в размер на 35 522.28 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 8 900.85 лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “А.-МГ” ООД, с ЕИК ***, със седалище и ад­рес на управление: ***, срещу Реви­зионен акт № Р-16002615004989-091-001/12.01.2016 г., издаден от И. К. К. – началник сектор, възложил ревизията, и Й. Д. П., главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Реше­ние № 195/01.04.2016 г. на ди­ректор ди­рекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП,  в частта за отказан данъчен кредит в размер на 80.00 лв., ведно с прилежащите лихви, общо в размер на 16.00 лв., както и в частта за допълнително установено корпоративен данък за: - 2012 г. в размер на 80.00 лв. с прилежащи лихви – 109.99 лв. и за 2014 г. – в размер на 282.60 лв., с прилежащи лихви – 22.57 лв.

ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП – Пловдив да заплати на “А.-МГ” ООД, с ЕИК ***, сумата от 5 427.77 лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА “А.-МГ” ООД, с ЕИК ***, да заплати на дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП – Пловдив, сумата от 300лв. юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съ­об­щението до страните за постановяването му.

 

                              

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :