Р Е Ш Е Н И Е

                                                    

№ 1552

 

Град  П., 29.07.2016 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-П., Х състав, в открито заседание на девети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря П.Ц. и прокурора СТЕФАНИ ЧЕРЕШАРОВА като разгледа докладваното от съдията ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 944 по описа за 2016 год. и взе предвид следното:          

 

Производство пред първа инстанция.

Делото е образувано по исковата молба предявена от М.  П.В., с ЕГН **********, с адрес ***.

Производството е по чл. 203, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като се предявява иск за заплащане на имуществени вреди в размер на 200 лева на ищцата М.В. в резултат от незаконосъобразно НП № 72/02.02.2016 година, издадено от Началника на І РУ “Полиция” при ОД на МВР  П., което е отменено с влязло в сила решение по НАХД № 887/2016 година по описа на Районен съд – П., ІІІ наказателен състав, изразяващи се в заплатени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление, ведно със законната лихва за забава, считано от 15.02.2016 година – датата на сключване на договора за правна помощ до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа исковата претенция и моли същата да бъде уважена в пълен размер. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - ОД на МВР П., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Пенкова, счита иска за недопустим, алтернативно счита иска за неоснователен и недоказан и го оспорва изцяло. Моли исковата молба да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Прокуратурата на Република България, чрез Прокурор от Окръжна прокуратура П., в свое заключение, предлага исковата молба да бъде отхвърлена.

П.ският административен съд, като прецени доводите на страните, изложили такива и наличните по делото доказателства, по реда и при условията на чл. 154 и чл. 235, ал. 2 от  ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, счита предявеният иск за процесуално допустим, а по същество за основателен, по следните съображения:

С исковата молба се претендира заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 887/2016 г. по описа на П.ския районен съд – ІІІ наказателен състав като обещетение за причинени имуществени вреди.

Не е спорно по делото, че с Решение № 558/29.03.2016 година, постановено по НАХД № 887/2016 година по описа на Районен съд – П., ІІІ наказателен състав, е отменено наказателно постановление № 72 от 09.02.2016 година, издадено от Началника на І РУ “Полиция” при ОД на МВР – П. срещу М.П.В., с което й е наложено административно наказание глоба в размер на 20.00 лева за нарушение на чл. 49, ал. 3 от ЗБЛД.

Не е спорно, че на лист 8 от приложеното за послужване НАХД 887/2016 година по описа на ПРС – ІІІ наказателен състав, е представено пълномощно между ищеца и адв. Г., от което е видно, че са договорени и платени в брой сумата от 200 лева.

С действията на своите служители по издаване на порочно наказателно постановление ответната организация е причинила имуществена вреда на ищеца, изразяваща се в заплащане на хонорар на адв. Д. Г. по договор за правна защита и съдействие в размер на 200 лева, с която сума ищецът е бил увреден. С тези именно съображения е обоснована исковата претенция на ищеца за претърпени имуществени вреди в посочения по-горе размер.

  За защитата си по така образуваното и водено НАХД 887 от 2016 М.В. е ангажирала адвокат, като е сключила Договор за правна защита и съдействие  от 15.02.2016г. и въз основа на този договор е заплатила в брой на адв.Г. сумата от 200 лв., за удостоверяване на което обстоятелство е издадена разписка от упълномощената адв. Г.. Не е спорно, че М.В.  действително е била защитавана по визирания по - горе договор, като  упълномощения адвокат е извършвал съответните процесуални действия, видно от протоколите за проведени съдебни заседания по НАХД 887/2016г. по описа на Районен съд П.,  III –ти наказателен състав.

Няма спор между страните, че Решение № 558 от 29.03.2016 г. по НАХД № 887/2016г., Районен съд П., III ти наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление № 72 от 09.02.2016 година, издадено от Началника на І РУ “Полиция” при ОД на МВР – П. срещу М.П.В., с което й е наложено административно наказание глоба в размер на 20.00 лева за нарушение на чл. 49, ал. 3 от ЗБЛД, е влязло в законна сила.

След анализа на така изложените фактически обстоятелства Съдът съобрази следното от правна страна :

Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или неимуществена;  пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт). В този смисъл предявеният от ищеца иск се явява допустим, доколкото няма спор, че наказателно постановление № 72 от 09.02.2016 година, издадено от Началника на І РУ “Полиция” при ОД на МВР – П. е отменено по съответния ред.

В този смисъл съдът не следва да бъде споделен довода, че в случая отмененото наказателно постановление не представлява незако- носъобразен  административен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ  и вредите, причинени от него, нямат характер на вреди по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ.

  Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административно наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Независимо че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици.

Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото по т.1 от Тълкуванетелно постановление от 19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС.

Налице са в случая и останалите елементи от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение съставлява вреда, причинена пряко от отменения акт. В тази връзка неоснователен е  доводът на ответника, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не съставлява вреда, причинена пряко от административен акт. Този извод се основава на съображения, че заплащането на възнаграждение по договор за поръчка не е пряка и непосредствена последица от административен акт и тъй като ангажирането на правна помощ в производството по ЗАНН не е задължително, то и направените за адвокатска защита разходи не са пряка и непосредствена последица от издаденото и отменено впоследствие наказателно постановление. Настоящият състав приема, че от извършването на незаконосъобразни действия по издаването на незаконосъобразния акт - процесното наказателно постановление, отменено по съответния ред с влязло в сила решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на наказателното постановление. По силата на чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът в случая не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление от административния орган.

Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по наказателни от административен характер дела, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на М.В. вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвиканно от издаването на наказателното постановление, с което е наложена глоба, която тя е считала за незаконосъобразно наложена.

В този смисъл обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече  по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси.

Тези съображения обосновават извода на съда, че от издаването на незаконосъобразното НП (отменено по съответния ред), за ищеца са настъпили претендираните имуществени вреди. Казано с други думи, искът е доказан по основание и размер и като такъв ще следва да бъде уважен.

 В този смисъл е и безпротиворечивата константна практика на Върховния касационен съд (така например решение № 248/4.06.2009г. по гр.д. № 4808/2007г. на ІІІ г.о.; решение № 355/03.08.10г. по гр.д. № 1651/2009г. на ІІІ г.о. ; решение № 126/10.05.2010г. по гр.д. № 66/2009г.на ІV г.о.; решение № 586/ 16.05.2011г. по гр.д. № 1486/2009г. на ІІІ г.о.;решение № 781/ 30.11.2010г. по г.д. № 511/2010г. на ІV г.о. и други.).В този смисъл е и решение № 12455/20.11.2015г. на Върховен административен съд, Трето отделение, по адм.дело № 1090/2015г. и решение № 93/05.01.2016г. на Върховен административен съд, Трето отделение, по адм.дело № 185/2015г.

 С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски. Те се констатираха в размер на 310 лв. - заплатеното адвокатско възнаграждение в  размер на 300 лв. и държавна такса в размер на 10 лв.

Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., Десети състав :

 

Р      Е      Ш      И:

ОСЪЖДА Областна Дирекция  на МВР  П., да заплати на  М.  П.В., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 200 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, равняващи се на заплатен адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие от 15.02.2016г. по НАХД № 887/2016 г. на Районен съд - П., заедно със законната лихва  върху тази сума от 15.02.2016г. до датата на подаване на исковата молба - 20.04.2016г., ведно със законната лихва вър­ху посочената глав­­ница от датата на подаване на тази искова молба – 20.04.2016г. до оконча­телното и изплащане, а също така и разноски за това съдебно производство в размер на общо 310/триста и десет / лева за заплащане на адвокатско възнаграждение и държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

 

                          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: