РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№ 1119

 

гр. Пловдив, 23 юни 2017 год.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря БЛАГОВЕСТА КАРАКАШЕВА, като разгледа докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 951 по описа за 2017 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

 

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

2. Образувано е по жалба на М.Ф.Н., ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № 2153-15-84/05.04.2016 г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на Н. срещу Разпореждане № ********** Протокол № 2140-15-79/03.02.2016 г. на Ръководителя на „Пенсионното осигуряване“ („ПО“) при ТП на НОИ - Пловдив.

Жалбоподателят счита, че Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане на Ръководителя на “ПО” при ТП на НОИ гр. Пловдив са постановени при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на материалния закон. В този смисъл се иска отмяна на цитираните актове. Претендират се сторените по делото разноски.

3. Ответникът по жалбата – Директор на Районно управление “Социално осигуряване” гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Подробни съображения в тази насока са изложени в писмена защита приложена по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

 

ІІ. По допустимостта :

 

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

 

ІІІ. За фактите :

 

5. С разпореждане № **********, протокол № 2140-15-23/14.07.2015 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на М.Ф.Н..

6. В срока за обжалване на посоченото разпореждане, Н. е поискал изменение на същото по реда на чл. 99, ал. 3 от КСО със заявление вх. № 2109-15-558/08.10.2015 г. Към заявлението са представени Писмо рег. № 103000-29663 от 02.10.2015 г. на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив относно пет товарни/специални автомобила собственост на „Т.“ ЕАД, военна книжка, трудова книжка от 05.08.1974 г., трудова книжка от 08.06.2004 г., три броя удостоверения обр. УП-3 (№ 59, 61 и 62) от 10.03.2015 г., издадени от „А. 2000“ ООД.

С оглед така представените документи, пенсионният орган е поискал от Н. представянето на заповеди за назначаване, заповеди за освобождаване или други документи, от които да бъде установено за периода 01.10.1984 г. до 21.05.2004 г. управлявал ли е някой от изброените в Писмо рег. № 103000-29663 от 02.10.2015 г. на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив, пет товарни/специални автомобила собственост на „Т.“ ЕАД. В тази връзка Н. е представил Заповед № 330/21.02.1995 г., Заповед № 503/22.02.1994 г. и Допълнително споразумение от 09.04.1990 г. към трудов договор № 2543/31.05.1990 г. (ръкописно е дописано „№ 579/09.10.84 г.“), които обаче не са дали възможност на пенсионния орган да установи дали жалбоподателят е управлявал някой от автомобилите изброени в цитираното писмо на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив.

Посочено е още, че съгласно Констативен протокол (КП) № Р 70-495/01.07.2015 г., съдържащ резултатите от извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) на осигурителя „А.“ АД, в последнопосоченото дружество не се съхраняват пътни листове, товарителници и други документи, които да доказват вида и тонажа на автомобила, който М.Н. е управлявал като шофьор през периода 01.10.1984 г. до 21.05.2004 г. Направен е извод, че от представените документи не може да се установи дали жалбоподателят през целия период на стажа положен в „А.“ АД или през част от този период е бил шофьор на товарен автомобил над 12 тона.

При това положение, осигурителният стаж за периода 01.10.1984 г. до 21.05.2004 г. е зачетен от трета категория.

Посочено е още, че към датата на подаване на заявлението 08.10.2015 г. лицето има навършени 58 г. 02 м. и 28 дни и придобит осигурителен стаж от 05.08.1974 г. до 10.03.2015 г. зачетен по представените докуманти, както следва:

Осигурителен стаж от втора категория – 11 г. 10 м. и 04 дни за периодите: от 14.06.1979 г. до 24.05.1982 г.; от 28.09.1982 г. до 30.09.1984 г.; от 01.01.2009 г. до 08.10.2009 г.; от 15.02.2010 г. до 10.03.2015 г.

Осигурителен стаж от трета категория – 27 г. 10 м. и 28 дни.

Общ осигурителен стаж превърнат към трета категория труд по чл. 104 КСО – 42 г. 08 м. и 18 дни

При тези данни е издадено процесното разпореждане № ********** Протокол № 2140-15-79/03.02.2016 г. от Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което на жалбоподателя отново е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО поради липса на изискуемия осигурителен стаж при условията на втора категория труд от 15 години.

7. Разпореждане № ********** Протокол № 2140-15-79/03.02.2016 г. е обжалвано от Н. пред горестоящия в йерархията административен орган, с искане за зачитане на периода 01.10.1984 г. до 21.05.2004 г. за осигурителен стаж от втора категория труд. С Решение № 2153-15-84/05.04.2016 г., Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е оставил без уважение така подадената жалба. За да постанови този резултат, ответният административен орган е приел следното от фактическа и правна страна:

Осигурителният стаж в периода 01.10.1984 г. до 20.05.2004 г. е положен на длъжност „шофьор“, оформен по реда на чл. 6 от НТКТС с правоъгълен печат в трудовата книжка. По време на полагането му осигурителят МРЗ „Г. Димитров“ Пловдив не е направил вписване на обстоятелството, положен ли е по условията на втора категория труд и като шофьор на товарен автомобил с товароподемност 12 и повече тона ли е бил, както е изричният текст в разпоредбата на т. 53а от ПКТП отм., съответно чл. 2, т. 25 от НКТП и както са изискванията на чл. 70 от ПКТП отм. и чл. 3 от Инструкция 13/31.10.2000 г. за прилагане на НКТП. От 01.09.1991 г. е посочен шифър на длъжността 10000 21039, а от 01.04.1993 г. е изписана длъжност „шофьор на ТА до 25 тона“. Съгласно класификатора на длъжностите, утвърден със Заповед № 731/20.12.1988 г. на МИП и ЦС на БПС, шифър 10010 21039 се отнася за шофьор на товарен автомобил до 25 тона. По данни от Регистъра на осигурените лица, за периода от 01.01.1997 г. до 20.05.2004 г. са подавани данни за осигуряване за трета категория труд.

С удостоверение № Р65-329/20.04.2015 г., "А." АД удостоверява, че „по данни от личното кадрово досие“ е видно, че в периодите 09.04.1990 г. - 03.04.1992 г. и от 01.04.1993 г. - 31.12.1999 г. е работил като „шофьор на товарен автомобил над 12 тона“. В подкрепа са приложени заповеди и допълнителни споразумения в периода от 1990 г. до 1995 г., в част от които е посочена категория труд при пенсиониране - трета. По преписката е установено /с констативен протокол на контролен орган в ТП на НОИ/, че в осигурителя "А." АД, правоприемник на МРЗ "Г. Димитров" Пловдив и "Т." ЕАД Пловдив, не се съхраняват пътни листове, товарителници и други документи, които да доказват вида и тонажа на автомобила, който е управлявал Н. за периода 01.10.1984 г.- 20.05.2004 г. Представеното към заявление вх. № 2109-15-558/08.10.2015 г. удостоверение № 103000-29663/02.10.2015 г. на Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР Пловдив, предоставя единстевно информация за вида и регистрационните номера на товарните автомобили, собственост на "Т." ЕАД Пловдив. Заповед № 330/21.02.1995 г., Заповед № 503/22.02.1994 г. и Допълнително споразумение към трудов договор № 2543/31.05.1990 г. не съдържат информация кои от посочените в цитираното удостоверение товарни автомобили с каква товароподемност са, както и от кого са били управлявани.

По т. 53а от отм. ПКТП, трудът на шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона се зачита от втора категория. На основание чл. 2, т. 25 от НКТП от втора категория труд и след 01.01.2000 г., е трудът на шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона. На основание чл. 70 от отм. ПКТП предприятията, фирмите и организациите са длъжни да вписват не само продължителността на положения трудов стаж, но и неговата категория, по коя точка от ПКТП/ отм./ предлагат да се зачете стажът, както и какъв е размерът на осигурителната вноска за този трудов стаж, щом периодът е след 01.03.1991 г. При сключване на трудовия договор работниците се уведомяват писмено за категорията на длъжността, която заемат и размера на осигурителната вноска. Товароподемността на товарния автомобил се определя по паспортните данни на завода производител и задължително се вписва в издаваните от осигурителя документи за пенсиониране, тъй като това е абсолютно и необходимо условие за зачитане на стажа от втора категория труд по т. 53 а от ПКТП отм. Съгласно чл. 3 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на НКТП, след 01.01.2000 г. също се изисква работодателите, при изготвяне на документи за осигурителен стаж, да вписват съответната точка от НКТП, по която предлагат да се зачете осигурителният стаж на лицата. Констатирано е, че подобни вписвания не са извършени в документите, с които се удостоверява стажът на Н..

От приложените заповеди е установено, че осигурителят МРЗ "Г. Димитров" Пловдив е посочил категория труд трета при пенсиониране, за което Н. е бил уведомен, видно от положените подписи в тях. Посочено е още, че допълнително представените документи не дават различна информация, която да обори изводите на административния орган за категоризиране на спорния стаж от трета категория.

С тези съображения е обоснован крайният извод на Директора на ТП на НОИ – Пловдив за законосъобразност на оспореното разпореждане.

8. По делото е изготвена съдебно-автотехническа експертиза, приета без заявени резерви от страните. Вещото лице е дало заключение относно броя седящи и правостоящи места съгласно техническия паспорта на всеки един от автобусите, които са били собственост на „А. 2000“ ООД (съгласно представена справка вх. № 17486/28.10.2016 г. по описа на съда от Сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР Пловдив - л. 174 и сл.), както и че товарен автомобил (ТА) „ЗИЛ 131 В 68732“ е с климатична инсталация. Уточнено е, че това е специализиран ТА, който има предназначение при полеви условия, в зависимост от климатичните условия да създава температура за охлаждане или затопляне на апаратурата, за достигане на нормална работна температура при проверка и ремонт на авиотехниката.

 

ІV. За правото :

 

9. Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетен­тен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.

В конкретния казус, съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се приеме, че фактическите констатации на органите на НОИ са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. В пълнота е спазена целта, която преследва законът с издаването на актове от категорията на процесния такъв. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

10. Противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство, се отнасят до правилното приложение на материалния закон и се концентрират във въпроса налице ли са предпоставките на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от страна на жалбоподателя и по-конкретно като каква категория следва да бъде зачетен, положеният от същия труд на длъжността “шофьор” през периода 01.10.1984 г. до 20.05.2004 г. и през периода от 01.06.2004 г. до 31.12.2008 г., за който Н. претендира втора категория труд като в жалбата същият се позовава на т. 53а от Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП отм./, съответно на чл. 2, т. 23 от НКТП в заявление вх. № 15057 от 21.09.2016 г. по описа на съда.

11. По силата на чл. 53а от отменения ПКТП и чл. 2, т. 25 от действащата Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП), трудът на шофьорите на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона при пенсиониране се зачита от втора категория. И двете разпоредби намират приложение в случаите, когато лицето е полагало труд изключително като шофьор на посочените товарни автомобили през не по-малко от половината пълно дневно законоустановено работно време (арг. от чл. 355, ал. 2 от Кодекса на труда).

12. В разглеждания случай от вписванията в трудовата книжка, Заповед за назначаване № 579тз/09.10.1984 г. (л. 28), Допълнителни споразумения към трудов договор от 09.04.1990 г. (л. 29), от 14.04.1992 г. (л. 30), от 22.11.1993 г. (л. 31), от 20.11.1995 г. (л. 32), Заповед № 1116/16.04.1992 г. (л. 157), Заповед № 330/21.02.1995 г., Заповед № 503/22.02.1994 г. (л. 137, 138), се установява, че за периода от 01.10.1984 г. до 30.11.1989 г. жалбоподателят е изпълнявал длъжността „шофьор”, а от 01.12.1989 г. до 21.05.2004 г. е бил назначен на длъжност „шофьор товарен автомобил до 25 т.“ с шифър по КДН 10000 21039 (наименованието на длъжността под този шифър е „шофьор товарен (вкл. специален) автомобил до 25 т.“).

13. В Допълнителните споразумения към трудов договор от 14.04.1992 г. и от 22.11.1993 г., изрично е уговорено между страните, че категорията труд при пенсиониране е „трета“. В регистър на осигурените лица за периода от 01.01.1997 г. до 20.05.2004 г. също е подадена информация за положен стаж по условията на трета категория труд. Впрочем, по делото не се твърди и не се установява жалбоподателят да е осигуряван за категория труд, различна от трета през обсъждания период.

14. Все в тази насока следва да се констатира, че от представеното Писмо рег. № 103000-29663 от 02.10.2015 г. и Писмо рег. № 103000-19102 от 28.06.2016 г. на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив, се установява, че „Т.“ ЕАД (правоприемник на МРЗ „Г.Димитров“, впоследствие преименувано на ВРЗ „Георги Бенковски“), е притежавал пет товарни/специални автомобила, както следва: Специален автомобил „МАЗ 500“ с технически допустима максимална маса от 16 тона и маса на превозното средство в движение 5 т.; Специален автомобил „УРАЛ 4320“ /АВТОКРАН/ с технически допустима максимална маса от 22,270 тона и същата маса на превозното средство в движение; Товарен автомобил „Шкода МТ 4“ с технически допустима максимална маса от 14,550 тона и маса на превозното средство в движение 27,500 т.; Товарен автомобил „Шкода ЕВРОПА“ с технически допустима максимална маса от 15,500 тона и маса на превозното средство в движение 7,150 т.; Товарен автомобил „Шкода ЕВРОПА“ с технически допустима максимална маса от 15,500 тона и маса на превозното средство в движение 7,150 т.; Товарен автомобил „ЗИЛ 130“ с технически допустима максимална маса от 9,525 тона и маса на превозното средство в движение 4,300 т.

От цитираните писма се установява, че и петте автомобила са регистрирани в Сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР Пловдив през месец октомври 2000 г., а по делото липсват данни дали и откога същите са били собственост на МРЗ „Г.Димитров“, съответно на ВРЗ „Георги Бенковски“, както и кой от тези автомобили е управляван от жалбоподателя.

15. Единствените данни относно връзката на жалбоподателя с конкретни МПС се съдържат в Заповед № 976 от 10.11.1989 г. на Директора на МРЗ „Г.Димитров“ (л. 155), с която на М.Ф.Н. е зачислена „наличната автотракторна техника на завода“, както следва: основно – „кондиционер ЗИЛ 131 В 68732“ и допълнително – „автобуси: ПАЗ – В 68730, Чавдар В 68733 и Фолксваген В 75445“.

Посочената заповед обаче, също не е достатъчна да обоснове извод в желаната от жалбоподателя насока. В тази връзка е необходимо да се съобрази следното:

Първо, в хода на съдебното производството не се ангажираха никакви доказателства, позволяващи „кондиционер ЗИЛ 131 В 68732“ да бъде квалифициран като товарен автомобил с товароподемност 12 и повече тона.

Второ, опитът на жалбоподателя да докаже, че процесният „кондиционер ЗИЛ 131 В 68732“ представлява самолетообслужваща техника и перонна механизация - твърдение въведено за пръв път в хода на съдебното обжалване чрез поставяне на въпрос втори от допуснатата САТЕ, също не доведе до конкретен резултат. На този въпрос вещото лице е дало отговор, че „кондиционер ЗИЛ 131 В 68732“ е специализиран ТА, който има предназначение при полеви условия, в зависимост от климатичните условия да създава температура за охлаждане или затопляне на апаратурата, за достигане на нормална работна температура при проверка и ремонт на авиотехниката. Според настоящия съдебен състав при липса на изрично заключение на вещото лице, че обсъжданият кондиционер представлява самолетообслужваща техника и перонна механизация, същият не може да се приеме за такава техника и/или механицзация. Казано с други думи, „кондиционер ЗИЛ 131 В 68732“ не представлява самолетообслужваща техника и перонна механизация по смисъл на т. 53б от ПТКП /отм./, а освен това не се установява заеманата от жалбоподателя длъжност да е сред конкретните професии, определени по списъка, утвърден от Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на транспорта, каквото е изкискването на цитираната разпоредба от правилника.

Независимо от изложеното, дори и да се приеме, че въпросният „кондиционер ЗИЛ 131 В 68732“ все пак представлява самолетообслужваща техника и перонна механизация по смисъл на т. 53б от ПТКП /отм./, то липсват доказатства Н. да е изпълнявал на пълно работно време или на повече от половината законоустановено работно време трудови функции като шофьор на тази техника, с оглед обстоятелството, че съгласно  цитираната по-горе Заповед № 976/10.11.1989 г. на М.Н. са зачислени освен „кондиционер ЗИЛ 131 В 68732“ и още три автобуса („автобуси: ПАЗ – В 68730, Чавдар В 68733 и Фолксваген В 75445“).

Освен това, съдържанието на така цитираната заповед (с оглед използвания глагол „зачислявам“) предполага или Н. да е отговарял за посочените автомобили, без да е шофирал същите, или при възникнала необходимост да е управлявал всеки един от тях, т.е. освен шофьор на „кондиционер ЗИЛ 131 В 68732“ да е съвместявал и трудови функции като шофьор на посочените автобуси. И в двата случая, а във втория и поради липса на каквито и да било данни Н. да е изпълнявал на пълно работно време или на повече от половината законоустановено работно време трудови функции като шофьор на „кондиционер ЗИЛ 131 В 68732“, няма как претендираният от него период да бъде зачетен като трудов стаж от втора категория труд.

16. С оглед събраните по делото писмени доказатствата - справка вх. № 17486/28.10.2016 г. по описа на съда от Сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР Пловдив (л. 174) за притежаваните от „А. 2000“ ООД автомобили за периода 01.06.2004 г. да 31.12.2008 г. и поставения в тази връзка първи въпрос на допуснатата САТЕ относно броя на седящите и правостоящи места, е необходимо да се посочи следното:

Каза се, жалбоподателят оспорва зачитането на стажа му през периода от 01.06.2004 г. да 31.12.2008 г. при осигурителя „А. 2000“ ООД като такъв от трета категория, като в същото време претендира втора категория труд и за този период, позовавайки се на чл. 2, т 23 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП). Тази разпоредба предвижда, че от втора категория при пенсиониране е трудът на шофьори на автобуси и тролейбуси и ватмани от вътрешноградския транспорт, работещи по график в градовете с население над 300 хил. души, с над 40 места в превозното средство. Допълнително в чл. 9, ал. 32 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на НКТП, е уточнено, че от втора категория по т. 23 от наредбата е трудът на шофьорите на автобуси и тролейбуси, на които техническият паспорт на производителя допуска общо седящи и стоящи (правостоящи) места за пътници над 40, а когато в техническия паспорт от производителя не е указан броят на стоящите (правостоящите) места, следва да се счита, че стоящите (правостоящите) места са до 10 на сто от определените седящи места. Тази разпоредба се прилага за градовете София, Пловдив и Варна и не обхваща шофьорите от ведомствения транспорт, включително и когато работят по график.

От приетото по делото заключение по допуснатата САТЕ, се установява, че не всички притежавани от осигурителя „А. 2000“ ООД МПС са с над 40 места в превозното средство. Впрочем, тези, които са с места под 40, са 100 от общо 153 бр. превозни средства, собственост от посоченото дружество.

При това положение, макар една трета (53 бр.) от изследваните от вещото лице автомобили да отговарят на изискванията на чл. 2, т. 23 от НКТП, доколкото от страна на жалбоподателя не са ангажирани никакви доказателства, обосноваващи несъмнен извод, че е управлява някои от тези МПС, претендираният период от 01.06.2004 г. да 31.12.2008 г. не може да бъде зачетен като трудов стаж от втора категория.

17. Приобщените в хода на административното производство доказателства, както и тези, събрани в настоящото съдебно административно производство, налагат несъмнения извод, че по отношение на установения размер на осигурителния стаж, няма причина да не се приеме, че процесуалните действия на осигурителните органи в хода на развилото се административно производството, са осъществени съобразно изискванията на закона. Релевантните факти и обстоятелства са възприети и възпроизведени от органите на НОИ в издадените от тях административни актове (процесното разпореждане и решение), съотнесени са спрямо останалите констатации, направени в административното производство и въз основа на това е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на жалбоподателя. Доказателства, които да подложат на съмнение така направените констатации и основаните на тях правни изводи, не се ангажираха в хода на настоящото производство. Жалбоподателят, който носи доказателствената тежест по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, като лице, претендиращо право на пенсия, не доказа по пътя на пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за отпускане на пенсия за ОСВ по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. (Такава възможност изрично му бе предоставена в с.з. проведено на 26.09.2009 г.)

18. При това положение, съдът намира, че категорията труд за процесните периоди следва да бъде зачетена като трета, а не така, както се претендира от жалбоподателя (втора категория). В този смисъл изискванията на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (в приложимата редакция към датата на подаване на заявлението) не са изпълнени по отношение на жалбоподателя, поради което правилно на същия е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

19. Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за законосъобразност на оспорения административен акт. При това положение жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.

 

V. За разноските:

 

20. При посочения изход на спора, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, на Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив, се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. То се констатира в размер на 100 лв., изчислено съгласно правилото на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

 

Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав

 

Р    Е    Ш   И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Ф.Н., ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № 2153-15-84/05.04.2016 г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалба му срещу Разпореждане № ********** Протокол № 2140-15-79/03.02.2016 г. на Ръководителя на „Пенсионното осигуряване“ („ПО“) при ТП на НОИ - Пловдив.

ОСЪЖДА М.Ф.Н., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: