Р Е Ш Е Н И Е

 

   1166

 

гр. Пловдив, 29 юни 2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ състав, в открито съдебно заседание на втори юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ

         

при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев административно дело № 17 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.27, ал.6 от Закона за закрила на детето във връзка с Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Жалбоподателят В.А.П., ЕГН **********,***, oф.308 обжалва Отказ, обективиран в писмо изх. № 1604-94В-00-5239 от 07.12.2016г. на Директора на Дирекция Социално подпомагане гр.Пловдив, с който е отказано издаване на предписания по чл.18, ал.4 от ППЗЗД. Според жал­боподателя с отказа е предоставена неадекватна закрила на детето. Претендира се от­мя­на на обжалвания акт поради незаконо­съ­об­­раз­ността му, като постановен в нарушение на материалния закон, поради под­робни съоб­ра­­же­ния, изложени в жалбата. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - Директор на Дирекция Социално подпомагане гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск.Т. изразява становище за неос­нователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Излага подробни съображения за законосъобразност на отказа в писмени бележки.

Заинтересованата страна З.Д.М. (майка на Д.В.П.), не заявява становище по оспорването.

Заинтересованата страна Д.В.П. (малолетна) се представлява от особен представител – адвокат, назначен на основание чл. 25, ал. 1 от ГПК и чл. 21, т.3 от Закона за правната помощ. Особеният представител изразява становище за основателност на жалбата, по същество прави искане за отмяна на оспорения акт.

По допустимостта на жалбата, съдът констатира следното:

Съгласно Определение № 4032 от 03.04.2017г. по АД № 2330/2017г. на ВАС, Шесто отд. обжалваното писмо съдър­жа отказ да бъде издадено предписание по чл.18, ал.4 от ППЗЗД, който отказ със­тавлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Това Определение е задължително за настоящата съдебна инстанция. Тъй като по де­лото няма данни за датата на връчване на писмото на жалбоподателя, се приема, че жалбата до съда е подадена в предвидения за това срок, при наличие на правен интерес, поради което се явя­ва и процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От представените по делото доказателства се установява, че адми­ни­ст­ра­тив­ното производство е за­поч­на­ло по сигнал с вх.№ СИГ/Д-РВ/1386 от 02.11.2016г. на жалбоподателя в настоящото производство В.А.П. до Отдел „Закрила на детето“, ДСП – гр.Пловдив, от съдържанието на който е видно, че е във влошени отношения с бившата му съпруга (и майка на де­тето) З.М., с молба за съдействие чрез предприемане на мерки за закрила на детето в семейна среда. Тт страна на жалбоподателя е входирано Заявление до Директора на ДСП Пловдив № СИГ/Д-РЗ/1311 от 13.10.2016г. за ползва­не на социални услуги за психологическо и фамилно консултиране за подобря­ване на взаимоотношенията с бившата му съпруга З.Д.М. и дъщеря му Д.В.П..

По делото е приложен Протокол от среща, проведена на 01.12.2016г. с г-жа М., относно сигнала подаден от В.П.. Видно от съдържанието на про­токола, при срещата със социалните работници подробно били обсъдени въпро­сите, повдигнати в подадения сигнал. От социален работник В.В.на 04.11.2016г. е изготвена Оценка на сигнала /лист 42/, с който е направено предложение за затваряне на ниво сигнал, поради това че не са констатирани рискове за детето.

По делото на л. 35 е приложено направление за ползване на социални услуги от 24.10.2016г. на директора на ДСП-Пловдив. С Протокол от 06.12.2016г. е оформена срещата с В.П. *** по повод сигнала му.

По делото са приложени писма до директора на ОУ „Яне Сандански“, гр.Пловдив и до д-р Ю.Ш./л.44 и л.45/.

По делото е приложено Писмо изх. № 30-64410/30.11.2016г. на Директора на ДСП - Пловдив до Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане, относно подадени сигнали от В.П. и отработването им, като в заключение се казва, че поради недоволството на сигнализиращия, ОЗД-Пловдив е с изчерпан ресурс и се предлага работата с детето да бъде прехвърлена към ДСП Марица или ДСП-Родопи.  

Приложен е и Протокол от 29.11.2016г. за проведен заключителен преглед по случай  на детето Десислава В.П.. Видно от него договор за фамилно психологическо консултиране не е бил сключен, понеже майката не е пожелала с водеща причина нежелание на детето.   

Последвало и издаването на обжалваното писмо изх. № 1604-94В-00-5239 от 07.12.2016г. на Директора на Дирекция Социално подпомагане гр.Пловдив. С него жалбоподателят П. е уведомен за про­веденото допълнително проучване относно подадения от него сигнал, както и че случаят в ЦСРИДРГ е затворен, поради неподписване на договор от негова и на бившата му съпруга, страна.

Разглеждайки оспореното писмо в аспекта на отказ да се издадат предписания по чл.18 ал.4 от ППЗЗДетето, съобразно задължителните указания на ВАС, съдът приема, че така постановеният отказ, съобразно фактическите и правни основания за то­­ва, е правилен и законосъобразен.

Оспореният отказ е издаден от компетентен административен орган, а именно Директорът на Дирекция Социално подпомагане, който съобразно чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 18, ал. 4 от ППЗЗД е компетентен да издаде предписания.

Спазена е предвидената от закона писмена форма и в отказа се съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Процесният индивидуален админист­ративен акт е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. 

След анализ на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, че оспореният отказ е законосъобразен като издаден в съответ­ствие с материалния закон и без съществено нарушение на административнопро­изводствените правила. 

Процедурата по издаване на задължителни предписания е регламентирана в Глава трета от ППЗЗД /чл. 9 – чл. 18/. Оспореният отказ е издаден след извър­шено от определените социални работници в Отдел “Закрила на детето” проучва­не и оценка на подадени сигнали от родителите на детето, изготвяне на план за действие с нормативно предвиденото съдържание, установена от социалните ра­ботници необходимост от ползването на социални услуги, открит случай на дете­то, като дете в риск предвид напрежението в отношенията между родителите му. По предложение на социалните работници, водещи случая и с изразено съгласие на майката и бащата за ползване на социални услуги е издадено направление към ЦСРИДРГ.

Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от ППЗЗД, при отказ за сътруд­ничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което по­лага грижи за детето, по предложение на социалния работник, водещ случая, ди­ректорът на дирекция "Социално подпомагане" издава задължително предписа­ние. Следователно, необходима и задължителна предпоставка за законосъобраз­но издаване на административен акт по посочения текст е отказ за сътрудничест­во от страна на лицето, полагащо грижи за детето, във връзка с прилагане на предприетите мерки за закрила.

По делото няма спор, че майката и бащата са във влошени отношения по между си, което влия негативно на детето в емоционален план, както и необходи­мостта от консултиране на родителите.

Но от събраните по делото доказателства не може за се приеме за устано­вено по несъмнен начин, че майката на детето е отказала да сътрудничи. Напро­тив, в административната преписка се съдържат многобройни документи, сочещи на противното, включително и констатации от самите социални работници за ока­зано сътрудничество от страна на майката. В проведеното административно про­изводство са осъществени многобройни срещи и разговори с г-жа М..  Издадено е и Направление за ползване на социални услуги.

С оглед на изложеното, съдът счита, че липсва предпоставката, предвидена в  разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от ППЗЗД за издаване на задължително предпи­сание и правилно органът е отказал издаването на такова.

При това положение на нещата и при липсата на други фактически и прави основания за издаване на предписание по чл.18, ал.4 от ППЗЗД, атакуваният отказ, като постановен при ­п­равилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставен в сила, а жалбата срещу него отхвърлена като не­­ос­но­вателна и недока­зана.

При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на В.А.П., ЕГН **********,***, oф.308 против Отказ, обективиран в писмо изх. № 1604-94В-00-5239 от 07.12.2016г. на Директора на Дирекция Социално подпомагане гр. Пловдив.

ОСЪЖДА  В.А.П., ЕГН **********,***, пл.Съе­динение №3, oф.308, да заплати на Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Пловдив, сумата от 100 /сто/ лева, юрисконсултско въз­наг­­раж­де­ние. 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния Ад­министративен съд на Р.България в 14-дневен срок от съобщаването му на стра­ните.

 

 

                                              

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  /п/