РЕШЕНИЕ

 

  2233

 

гр. Пловдив,  14.12.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

                                                                                                  

при секретаря ДОБРИНКА ТРЪНГАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 71 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 215 и следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на А.Д.Т., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***,чрез адвокат Е.Г., срещу Заповед № РД – 16 -1250 от 28.12.2016г., издадена от кмета на Район „Централен“, Община Пловдив,  с която на основа­ние чл. 225а, ал.1 във връзка с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 и чл.223,ал.1, т.8, чл.148, чл.157 от  ЗУТ е НАРЕДЕНО да се премахне незаконен строеж: “Нова двуетажна сграда“ в имот с идентификатор 56784.520.914 по КК и КР на гр.Пловдив, представляващ УПИ ХХIII - 1663, кв.496 по регулационния план на Пъва градска част – Пловдив, с административен адрес *****, собственост на А.Д.Т..

Жалбоподателят счита оспорения административен акт за неправилен и незаконосъобразен и моли за неговата отмяна. Възразява, че констативния акт е издаден в негово отсъствие, а заповедта – при неизяснени факти и обстоятелства относно времето на построяване на сградата, нейния вид и режимът на търпимост. Твърди, че е собственик на имота от дълги години и е имало сграда отпреди 2001г. В имота имало и друга сграда,обозначена с № 4 на скицата, която попадала в уличното пространство и поради това била премахната. В резултат на премахването се срутила и другата сграда под № 1 на кадастралната скица. Тъй като се ползвала за основно жилище на семейството му, жалбоподателят предприел укрепване и заздравяване и именно това укрепване на съществуващата сграда е твърдяното от администрацията незаконно строителство, а то било необходимо за защита живота и здравето на живеещите в сградата. Твърди,че всъщност нов е само втория етаж, но не и цялата двуетажна сграда. Позовава се на разпоредбата на § 127 от ПЗР на ЗУТ. Прави възражение и за липса на компетентност. Представя писмени и гласни доказателствени средства. Претендира разноски.

Ответникът, Кмета на Район „Централен” Община Пловдив, чрез юрисконсулт Сухоруков, оспорва жалбата. Твърди, че сградата е нова, няма строителни книжа и не са налице предпостваки за режим на търпимост. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е депозирана до съда чрез общинската администрация на 05.01.2017г. Оспорената заповедта е връчена на 04.01.2017г. Следователно оспорването е в рамките на 14-дневния срок за обжалване.

Жалбоподателят,в качеството си на собственик на строежа, е заинтересовано по смисъла на чл.225а,ал.2 от ЗУТ лице и разполага с право на жалба.

Ето защо жалбата се явява ДОПУСТИМА.

По същество:

От приложената административна преписка се установява, че при спазване на разпоредбата на чл.225а,ал.2 от ЗУТ за спорния строеж е съставен Констативен акт № 92 от 13.12.2016г.

Прието е със същия, че за спорния строеж няма строителни книжа, което не се и спори от жалбоподателят. Строежът е описан като нова двуетажна сграда с новоизпълнени тухлени стени, със томанобетонови колони и ивични фундаменти, покрив, покрит с керемиди, еркери към улицата, изпълнена в груб вид с монтирани улуци и водосборни казанчета.

Констативният акт е съставен в отсъствие на извършителя на строежа и съобщен по реда на §4, ал.1, изр.2 от ДР на ЗУТ, като за удостоверяване на последното е представено копие от съобщението и служебна бележка от 13.12.2016г., съставен от две длъжностни лица за удостоверяване начина на връчване. Доколкото не се установява защо се е прибегнало до реда по § 4 от ДР на ЗУТ, доколкото няма данни по преписката, че лицето не е намерено на адреса, то може да се приеме,че е налице процесуално нарушение по съобщаването на констативния акт и съответно относно възможността за извършителя да направи възраженията си в 7-дневния срок по чл.225а,ал.2 от ЗУТ.

Последното не е обаче основание за отмяна на последващо издадената заповед, предмет на настоящото оспорване, доколкото не е препятствало възможността за жалбоподателя да упражни надлежно правото си на жалба.

Представени са доказателства за компетентност на органа, издал оспорената заповед, а именно Заповед № 13ОА556 от 05.03.2013г. на кмета на Община Пловдив и заповед № РД-16-1243/23.12.2016г. на кмета на район „Централен, доколкото спорната заповед е издадена по заместване от в.и.д.кмет – заместник кмета В.К..

Не се констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на оспорвания административен акт. Правото на защита на адресата на административния акт е упражнено в пълнота.

Ето защо съдът приема, че не са налице процесуални основания за незаконосъобразност.

Не се спори, че жалбоподателят е собственик на санкционирания строеж, както и за факта на извършване на строителството и категорията на строежа. 

Спори се относно това дали строежът е нов или представлява само укрепване на стара съществуваща сграда и относно наличието или не на хипотеза на търпимост.

Общинската администрация е приела, че строежът е нов и не попада в хипотезата на § 127,ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ.

От представената скица на поземлен имот № 15-636714-28.12.2016г. на СГКК-гр.Пловдив е видно,че по КР и КК, одобрени през 2009г. в имот с идентификатор 56784.520.914 са заснети общо четири сгради, като под № 1, за която се претендира да представлява и процесния незаконен строеж, е заснета сграда с площ 136 кв.м. с предназначение жилищна сграда, еднофамилна с брой етажи 1.

 Сам жалбоподателят твърди,че поради премахване на сградата заснета под № 4 се е стигнало до самосрутване на част от сградата под № 1 и това се е случило преди една година, според заявеното в първото открито съдебно заседание,а не през или преди 2001г., в контекста на разпоредбата на § 127 от ЗУТ.

Видно от събраните по делото гласни доказателствени средства, а именно показанията на свидетеля А.А.е,че А.Т. живее в имота от много години, още от дете, къщата съществувала отдавна, но като идвали да бутат една част, която била върху тротоара и къщата паднала. Затова и А. направил изцяло нова сграда, а старата била паянтова.

 Изложеното кореспондира с установено от вещото лице арх.В. по допуснатата съдебно-техническа експертиза.

Видно от експертното заключение, което съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните е,че в терена на имота с идентификатор 56784.520.914 е извършен строеж на нова сграда, като същият попада върху част от мястото на съществуващата преди това едноетажна паянтова жилищна сграда, заснета под № 1 в КК и КР. Местоположението е отразено на скица № 3 към заключението и видно е,че не става въпрос за преди съществуваща сграда, а за изцяло нова сграда с нови очертания и нов вид – от паянтова, сградата вече е масивна.

Установено е от вещото лице и неоспорено от жалбоподателя,а и в унисон със самите твърдения в жалбата, че строежът е започнал 2016г. и не е завършен окончателно към момента на изготвяне на експертизата през м.октомври 2017г.

С оглед на така установеното за статут на търпимост не може да става и дума, доколкото за приложение на която и да е от  разпоредбите за търпмост - § 16 от ПР на ЗУТ, § 183 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗУТ, най-късният краен момент на изграждане на евентуален търпим строеж е до 31.03.2001г.

Обстоятелството,че и преди е имало сграда в същия УПИ, която вече не съществува, не може да обоснове търпимост на новоизградената такава.

Изложеното ведно с несъмнената липса на строителни книжа, налага извод за незаконност на спорния строеж.

Съдът намира,че същия подлежи на премахване и с разпореденото от общинската администрация правата и законните интереси на жалбоподателя и на неговото семейство не са засегнати в повече от необходимото и равномерно на защитимия законен интерес за спазване на правилата и нормите на застрояване така,щото да се гарантират благоприятни условия за живеене чрез дейностите по устройство на територията на съответната община, по смисъла на ЗУТ. Това е така, доколкото се касае не до укрепителни работи в съществуваща сграда, необходими за спасяване живота на живущите в нея, противно на изложеното в жалбата, а до изцяло ново строителство на съвсем нов по вид строеж, започнат не само без наличието на строителни книжа, но и без намерение извършителя да се снабди с такива. Нещо повече, очевидно сградата не е от първа необходимост за извършителя на строежа и за неговото семейство, след като при спряно изпълнение на оспорваната в настоящото производство заповед, предвид нормата на чл.217 от ЗУТ, строежът и към м.октомври 2017г., почти година след постановяване на заповедта, не е довършен и сградата не е обитаема.

Гореизложеното е с оглед на нормата на чл.6 от АПК. Съдът намира, че целта на закона няма как да бъде изпълнена с други мерки, по-благоприятни за адресата на оспорвания акт и без постановяване премахването на изградения незаконен строеж.

Ето защо оспорваният акт е законосъобразен, а жалбата ще следва да се отхвърли.

По разноските:С оглед изхода на правния спор на ответния административен орган следва да бъде се заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

    Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на А.Д.Т., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***,чрез адвокат Е.Г., срещу Заповед № РД - 16 -1250 от 28.12.2016г., издадена от кмета на Район „Централен“, Община Пловдив,  с която на основа­ние чл. 225а, ал.1 във връзка с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 и чл.223,ал.1, т.8, чл.148, чл.157 от  ЗУТ е НАРЕДЕНО да се премахне незаконен строеж: “Нова двуетажна сграда“ в имот с идентификатор 56784.520.914 по КК и КР на гр.Пловдив, представляващ УПИ ХХIII - 1663, кв.496 по регулационния план на Пъва градска част – Пловдив, с административен адрес *****, собственост на А.Д.Т..

 

ОСЪЖДА А.Д.Т., ЕГН ********** *** да заплати на Община Пловдив, Район „Централен“ сумата от 100/сто/лв. юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /П/