Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 381

 

град Пловдив, 14.03.2017 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на първи март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря П.Ц. като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 77 по описа за 2017 година, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Делото е образувано по жалба на "В. 12" ЕООД, и ЕИК ***, срещу Решение № 2153-15-291/05.12.2016г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-15-00195133/10.11.2016г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив.

В съдебно заседание дружеството – жалбоподател, чрез адв.Х. поддържа жалбата, в която се сочи, че решението е несъобразено с материалния закон и относимите факти и обстоятелства към спора. Иска се отмяна на атакувания административен акт, претендират се разноски.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ Пловдив, чрез  юрисконсулт В. моли жалбата да се остави без уважение и да се потвърди решението на директора като законосъобразно, постановено при изяснена фактическа обстановка. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 Административен съд - Пловдив, Х състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, прие за установено следното:

С издадените в хода на административното производство задължителни предписания с № ЗД-1-15-00195133/10.11.2016г. е вменено задължение на дружеството – жалбоподател "В. 12" ЕООД, в качеството му на осигурител, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО в срок от 17 работни дни от получаването им да заличи подадените данни с декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице" за М. С. М., с ЕГН **********, за периода от 01.04.2016г. до 30.09.2016г. с код „10” за вид „осигурен”.

Издаването на задължителни предписания от контролен орган на ТП на НОИ –Пловдив, били предпоставени от извършена проверка, в хода на която се установило, че за периода от 01.04.2016 г. до 30.09.2016 г.  М. С. М. е бил осигуряван за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица, по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, като изпълнител по договор за управление и контрол.

Доколкото според административният орган за посочения  период, М. С. М. не бил  вписан в Търговския регистър, като изпълнител по договор за управление и контрол на осигурителя - управител на  „В. 12" ЕООД, с  ЕИК ***, не било налице основание за осигуряване по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО и  за него не следвало да бъдат подавани данни с Декларация - образец № 1 "Данни за осигуреното лице" за периода от 01.04.2016г. до 30.09.2016г.

Няма спор между страните, че на 01.04.2016 година М. С. М. е бил избран за управител на осигурителя „В. 12" ЕООД, с решение на проведено общо събрание, обективирано в протокол, като на 01.04.2016 г. М. сключил и договор за управление като  приел да извършва ръководство и организация на дейността на търговското дружество.

Дружеството – жалбоподател не твърди, че за процесния период  М. е бил вписан в Търговския регистър като управител на "В." ЕООД.

Спорът  между страните е концентриран върху обстоятелството дали вписването в Търговския регистър повлиява на съществуването на осигурителното правоотношение между дружеството - осигурител и Момчил М. и дали той е следвало да бъде осигуряван на основание чл.4, ал.1, т.7 от КСО.

Административният орган прилага разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО (доп., бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.), според която задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са и изпълнителите по договор за управление и контрол на търговски дружества.

Тълкувайки относимите правни норми, административният орган приема, че в търговския регистър се вписва името на управителя, който представя нотариално заверено съгласие с образец на подписа (чл. 141, ал. 3 от ТЗ), като според чл. 141 ал. 6 от ТЗ овластяването на управителя и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им, а съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 4 от ТЗ, решенията за избор и освобождаване на управител на ООД респ. ЕООД, пораждат действие след вписването им Търговския регистър, т.е приема се, че едва след вписването лицето придобива или престава да притежава качеството "управител".

 От събраните по делото доказателства, в това число решенията на общото събрание на съдружниците в „В. 12”ЕООД, договор за управление № 001 от 01.04.2016 г. сключен между „В. 12”ЕООД и М. С. М.; ведомостите за изплатени възнаграждения по договори за управление и контрол на „В. 12”ЕООД, за периода м.април 2016 до м.септеври 2016г. съдът намира за несъмнено установено, че М. С. М. е имал качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от  ДР на КСО, което го определ като физическо лице извършващо трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и за което /няма спор в тази насока/ са внесени или дължими осигурителни вноски, като според изречение трето на същата разпоредба самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.

Осигуряването на М. С. М., съобразно чл.10, ал.1 КСО, е възникнало от деня, в който същият е започнал да упражняват трудова дейност по чл. 4 КСО - 01.04.2016 г., и продължава до прекратяването й. Без значение в случая е обстоятелството, че договорът за управление, сключен между „В. 12”ЕООД и М. С. М., не е бил вписан в Търговския регистър.

Отношенията между дружеството и управителя, съгласно чл. 141, ал.7 от Търговския закон, се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството, чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик.

Съгласно чл. 140, ал. 4 от ТЗ решенията на Общото събрание касаещи промяна в капитала и персоналния състав на съдружниците, избора и освобождаването на управител, във вътрешните отношения между ОС и неговите съдружници пораждат незабавно действие, като предвидения в чл. 140, ал. 4 ТЗ конститутивен ефект на вписването им намира своето проявление само спрямо трети лица. В търговския регистър се вписва името на управителя, който представя нотариално заверено съгласие с образец на подписа, като овластяването на управителя и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им, съгласно чл. 141, ал.6 от ТЗ.

Съгласно чл. 7, ал.2 от ЗТР вписването в търговския регистър има декларативно действие и изключение от този принцип е налице само при наличие на изрична законова норма. Вписването на договора за управление в търговския регистър няма конститутивен ефект за съществуването на самия договор, респ. за осигуряване на управителя по реда на чл. 4, ал.1, т.7 КСО. Предпоставка за осигуряване по чл. 4, ал.1, т.7 КСО е лицето да е сключило с осигурителя договор за управление и да е упражнявало този вид дейност. В настоящия случая, тези предпоставки са налице.

Оспорените актове са издадени от компетентен орган, но в нарушение на материалния закон, като в тази връзка жалбата срещу тях като основателна следва да се уважи.

При този изход на делото, направеното  искане от дружеството - жалбоподател за присъждане на разноски се явява основателно и следва да бъде като се присъди сума в размер на 470лв./четиристотин и седемдесет лева/ за адвокатско възнаграждение и държавна такса, съгласно представен списък.

По изложените съображения, съдът

 

                                              Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-291/05.12.2016г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърдените с него  Задължителни предписания № ЗД-1-15-00195133/10.11.2016г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив.

ОСЪЖДА ТП на НОИ Пловдив, да заплати на на "В. 12" ЕООД, и ЕИК ***, разноските по делото в размер на 470лв. /четиристотин и седемдесет лева/ за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.

 

 

 

 

 

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: