РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД П.

РЕШЕНИЕ      509

    гр. Пловдив, 30.03. 2017 год.

      В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Административен съд, ІІ отделение, ХХVIІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и седемнадесетата година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

при секретаря Стефка Костадинова, като разгледа докладваното от  Съдията административно дело № 131 по описа за 2017 год. на П.ския Административен съд, за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.118 от  Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Подадена е жалба от Й.А.С., ЕГН  ********** ***  против Решение № 2153-15-307 от 22.12.2016г., издадено от Директора на Териториално поделение на Национален Осигурителен Институт - гр.П. /съкр. ТП на НОИ/, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й против Разпореждане № ********** /Протокол № N01358/14.09.2016г./ на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - гр.П., с което е изменена  личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.99, ал.3 от КСО, но е отказано отпускане на добавка от Учителски пенсионен фонд, по реда на § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО /отм./ поради незачитане на част от дейността и като дружинен ръководител за на учителски стаж, съответно приравнен на осигурителен стаж. Решението се оспорва като незаконосъобразно на първо място поради липса на материалните предпоставки да се навеждат доводи, че положената дейност като дружинен ръководител е изисквала да се изпълни пълната норма за задължителна преподавателска работа, а на следващо място и поради липса на основание да се поставя изискване жалбоподателят да доказва наличието на такава преподавателска работа. Тези доводи се поддържат и от процесуалните представители на жалбоподателят- адвокат Е.В. и адвокат Б., които считат, че е налице незаконосъобразност на постановеното спрямо жалбоподателя решение, в която връзка излага и своите доводи. Моли се за отмяна на оспорения акт и за присъждане на направените разноски.

Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ - гр. П., чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. оспорва подадената жалба като неоснователна и моли за отхвърлянето й. В съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки излага аргументи срещу поддържаните от жалбоподателя възражения. Счита, че положеният стаж като дружинен ръководител е бил заверен от ОК на ДКМС, което не е учебно или възпитателно заведение, както и че няма доказателства, тя да е положила пълната норма задължителна преподавателска работа по смисъла на чл.19 ал.2 от НПОС. Уточнява, че правоприлагането на разпоредбата на чл.19 от НПОС определя по един категоричен и несъмнен начин кой стаж е учителски, а посоченият от жалбоподателят не попада в неговото приложно поле. Затова моли жалбата да бъде отхвърлена, като претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Предмет на оспорване е Решение № 2153-15-307 от 22.12.2016г., издадено от Директора на ТП на НОИ-П., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата против Разпореждане № ********** /Протокол № N01358/14.09.2016г./ на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - гр.П., с което е отказано отпускане на добавка от Учителски пенсионен фонд, по реда на § 5, ал. 3 от ПЗР на  КСО.

От фактическа страна се установи следното:

По делото не е спорно, а и от приложената административна преписка непротиворечиво се установява, че на Й.А.С. е отпусната лична пенсия за ОСВ на основание чл.68 ал.1 и ал.2 от КСО по подадено заявление за отпускане на пенсия вх.№2113-15-2072/08.10.2015година с приложени към него документи, вкл. трудова книжка №24/01.09.1975година. На страница 23 от нея е поставена заверка от „Общинско обединение на Българска демократична младеж“, съгласно която се удостоверявал осигурителен стаж за времето от 01.02.1982г до 01.06.1990година. Този осигурителен стаж бил прослужен от С. на длъжността „дружинен ръководител“ в Училище „Н.Г.“-П. с директор свидетелят А.К.С. и в ЕСПУ“С.Б.“-П.. Очевидци на изпълнение на нейните служебни задължения във връзка с работата с учениците станали свидетелите А.К.С. и В.И.Р., като те възприели, че при изпълнение на служебните си задължения като „дружинен ръководител“ заявителя е имала работно място на територията на учебното заведение, изпълнявала е задачи, възложени и от директора на училището, като пряко се е занимавала с извънкласната дейност на учениците, която е включвала организирането на съответните предмети и мероприятия. По посоченото заявление било издадено Разпореждане №********** /протокол №N01051/08.02.2016г./ на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-П., с което на жалбоподателят е определен размер на отпусната лична пенсия, като е прието, че се касае за трета категория труд с обща продължителност 36г 01м 29 дни, от които 24г 10м и 03 дни са зачетени за учителски стаж по смисъла на чл.19 ал.1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /съкр. НПОС/. Така издаденото разпореждане било обжалвано от С. пред горестоящият административен орган, като тя посочила, че за учителски стаж следва да се зачете и времето, през което е изпълнявала дейност като „дружинен ръководител“. С Решение №2153-15-159/27.06.2016годината /л.71-72 от делото/, Директорът на ТП на НОИ-П. отменил издаденото Разпореждане №********** /протокол № N01051/18.02.2016г./ на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-П. в частта, в която се касаело за новопредставен образец УП-3 с №И-131/25.04.2016г. за заемане длъжността учител  при ПГСТ „П.П.“-П. за периода от 27.10.1981г. до 25.01.1982година,  непосочен в трудовата и книжка и е върнал преписката на органа по пенсиониране за ново произнасяне с указание, че следва да съобрази постъпилият удостоверителен документ. С това решение Директорът на ТП на НОИ-П. потвърдил Разпореждането в частта, в която по отношение на С. не е бил признат за учителски осигурителен стаж времето, през което е заемала длъжността „дружинен ръководител“, като е посочила, че в настоящият случай не са били спазени изискванията на чл.19 ал.2 от НПОС, а именно: да се удостовери по съответният начин, че заявителят е изпълнил пълната норма задължителна преподавателска работа с удостоверения от съответните учебни заведения. В тази връзка е направен и извод, че заверката на трудовата книжка №24/01.09.1975г. от СПУ „С.Б.“- П. за осигурителния стаж на посочената длъжност „дружинен ръководител“ към ОК на ДКМС, заемана от С. в периода 01.02.1982г до 01.06.1990 година, не следва да бъде признат, защото дори при полаган труд в училищата, заплащането не е ставало от тях, поради което и няма записвания в материалната книжа за изпълнение на задължителния преподавателски норматив. Цялата административна преписка била върната на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-П. за ново произнасяне. С Разпореждане за освременяване на пенсия №**********/01.07.2016година е бил определен нов размер на лична пенсия на заявителя, като в последствие Ръководителят на "ПО” при ТП на НОИ - гр.П. е издал и Разпореждане  за изменение на пенсията №********** от 14.09.2016година /№20/протокол № N01358/. Този административен акт е обжалван в рамките на предвидения за това срок, пред по - горестоящият в йерархията административен орган – Директор на ТП на НОИ - гр.П.. С обжалваното Решение №2153-15-307/22.12.2016г. той го е потвърдил изцяло, като отново е посочил, че представените документи относно изложените обстоятелства за заеманата длъжност „дружинен ръководител“ за периода 01.02.1981г. до 01.06.1990год. не са достатъчни за зачитането на осигурителния стаж като учителски, поради което е приел, че не са налице обективните изисквания за отпускането на добавка от учителския пенсионен фонд. Така постановеният от Директора на ТП на НОИ - гр.П. резултат е обжалван от С. пред съда.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по реда на съдебното следствие гласни и писмени доказателства. Така съдът кредитира изцяло гласните доказателства, касаещи показанията на свидетелите А.К.С. и В.И.Р. като обективни, логични, последователн и взаимодопълващи се, подкрепени и от събраните по делото писмени доказателства: Представената с писмо вх.№740/13.01.2017г административна преписка по издаване на оспорения административен акт; Свидетелство за завършено висше образование и учителска правоспособност № 000466/3587 от 10.11.1975 г.; трудова книжка №24/01.09.1975година; трудова книжка №12/05.11.1997г и №109/13.09.2007година; копие от писмо изх.№91-01-168/14.09.2000година на Директора на НОИ-София с приложен „списък на длъжностите, с които се признава учителски трудов стаж по смисъла на чл.19 ал.2 от Наредба за пенсиите/отм/“; Удостоверение изх.№15П10146 от 16.09.2015година на Община П..  

 При така установената фактическа обстановка, на база събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът направи следните правни изводи:

Обжалваното решение представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Същото е оспорено от страна с активна процесуална легитимация – участник в административното производство, чийто права и интереси са пряко засегнати, с оглед предвидените в него неблагоприятни последици. Жалбата е подадена в срок до компетентния да я разгледа съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Директорът на ТП на НОИ-П. е компетентният административен орган, притежаващ законовото правомощие да издава актове от вида на процесния по силата на чл. 117, ал.3, вр. ал.1 т. 2, б.а от КСО. Оспореното решение  е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите на чл. 59, ал. 1 от АПК. Актът формално е мотивиран, като за фактическо основание за издаването му е посочено наличие на изключващ критерий по смисъла на чл.19 ал.2 от НПОС, а именно, че посоченият осигурителен стаж като „дружинен ръководител“ следва да е положен от лицето в учебни и възпитателни заведения и което да е изпълнило пълната норма – задължителна преподавателска работа, която да се удостовери чрез удостоверения от съответните учебни заведения, позоваващи се на източник списъци, материални книги или изплащателни ведомости. Затова е потвърдено и процесното Разпореждане № ********** /протокол № N01358/14.09.2016година/ на Ръководителя на “ПО”  при РУ ”СО” – гр.П., с което на жалбоподателя е отказано отпускане на добавка от Учителски пенсионен фонд, по реда на § 5, ал. 3 от ПЗР на  КСО, с мотива, че същата няма изискуемия учителски осигурителен стаж съгласно разпоредбата на § 5, ал.1 от ПЗР на КСО в приложимата редакция от 25 години и 08 месеца за жените, като на същата е признат учителски осигурителен стаж от 25 години, 00 месеца и 01 дни. В този административен акт е прието, че С. няма право на пенсия при условията на § 5, ал.1 от ПЗР на КСО, тъй като стажът,  положен от същата като „дружинен ръководител“ към ОК на ДКМС – П. за периода от 01.02.1982г. до 01.06.1990г., не е учителски  осигурителен стаж по смисъла на § 5, ал.1 от КСО, тъй като не е представила документи от учебните заведения, в които се твърди, че е положен трудът – ОУ „Н.Г.“ и ЕСПУ “С.Б.“ -П., доказващи, че същата е изпълнила пълната норма задължителна преподавателска работа по смисъла на чл.19, ал.2 от НПОС. При  това положение, в обжалваното решение на Ръководителя на ТП на НОИ, е прието, че в случая не се касае за стаж, положен на длъжност по смисъла на чл.19, ал.1 и ал.2 от НПОС, за която се ползва привилегията за пенсиониране по смисъла на § 5 от ПЗР КСО, респективно не се следва отпускане на добавка от Учителския пенсионен фонд по реда на чл.5, ал.3 от ПЗР на КСО. Спорът е от правен характер, като противоположните становища на страните се свеждат във въпроса дали за жалбоподателя са налице предпоставките за отпускане по реда на § 5, ал. 3 от ПЗР на  КСО на добавка от Учителски пенсионен фонд и се концентрира в това, дали стажът, положен от нея за процесния период 01.02.1982г. - 01.06.1990г. на длъжност „дружинен ръководител“ е „учителски стаж“ по смисъла на § 5, ал.1 от ПЗР на КСО в приложимата редакция.

В настоящият случай становището на административния орган е неправилно, като това се е породило от неправилното тълкуване и прилагане на материалния закон. Така неправилно не са приложени в процесния случай нормите на Закона за народната просвета /обн.ДВ, бр.218 от 1948г., отменен със Закона за народната просвета от 1991г., ДВ, бр.86 от 18.10.1991г./ и Указ № 330 за народната просвета/обн. - Изв., бр. 90 от 1954 г., отм. ДВ, бр. 86/91 г./, които следва да са приложими на основание разпоредбата на § 9, ал.1 от ПЗР на КСО, а административните органи се позовават на разпоредбите на чл.19 от НПОС, които са неприложими в процесния случай. Съгласно § 9 от ПЗР на КСО за осигурителен стаж по кодекса се признава времето до 31 декември 1999 г., което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране съгласно действащите дотогава разпоредби. Изявена е изрична законодателна воля, по отношение на положения трудов стаж до 31.12.1999г., да се прилагат действащите дотогава разпоредби, а не тези, действащи към момента на постановяване на оспореното разпореждане. Казано иначе, трудовият и осигурителният стаж се преценяват и квалифицират съобразно разпоредбите, които са уреждали правоотношенията към момента на съществуването на трудовото или осигурителното правоотношение. Така, към момента на полагане на спорния трудов стаж  01.02.1982г. – 01.06.1990г. са действали Закона за народната просвета /обн. ДВ, бр. 218 о 1948 г., отменен със Закон за народната просвета от 1991 г., ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г./ и Указ № 330 за народната просвета /обн. - Изв., бр. 90 от 1954 г., отм. ДВ, бр. 86/91 г./. В ЗНП /отм./ не е предвиден изрично норматив за задължителна преподавателска работа на дружинните ръководители /посочени в закона като "ръководители на организацията "Септемврийче"/, които са сред педагогическите длъжности, свързани с възпитанието на деца от основния курс на образование /от първи до осми клас/. Дейността на “дружинния ръководител“ към Димитровската пионерска организация "Септемврийче" се е изпълнявала от лица с педагогическо образование и е включвала учителски функции за възпитание на деца от 1 до 8 клас в различни учебни заведения. Положеният труд при ненормиран 8-часов работен ден на учебно-възпитателните и организационно-педагогически длъжности, сред които е трудът на „дружинен ръководител“, ресП. организаторите на извънкласна и извънучилищна дейност, ръководители специалисти, към ОК на ДКМС, полаган в основните училища, се зачита за учителски на основание чл. 15, Раздел "Извънучилищни учреждения и форми на извънкласна и извънучилищна работа" от Указ № 330 за народната просвета.

В случая разпоредбите на чл.19 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /в сила от 02.08.2003г./, на които са се позовали административните органи са неприложими по отношение на спорния осигурителен стаж, положен от жалбоподателя. Въпросните разпоредби са материално - правни и нямат придадено обратно действие по отношение на трудовите и осигурителните правоотношения на жалбоподателката, възникнали и осъществени през процесния  период  01.02.1982г. – 01.06.1990г.  В тази насока следва да се посочи, че не е допустимо положения труд през минали периоди, да се субсумира в хипотезите на материално - правни разпоредби /каквито в случая са разпоредбите на НПОС/, и които са били приети и са влезли в сила в много по – късни периоди, във възприетия от органите на ТП на НОИ – гр.П. аспект.  

От събраните гласни доказателства, както и и неоспорени от ответната страна писмени доказателства по делото (Трудова книжка № 24, №12 и №109 на Й.С., копие от командировъчни заповеди в периода 29.11.1984г. - 15.11.1985година на Директора на ЕСПУ „С.Б.“ –П., Свидетелство за завършено висше образование и учителска правоспособност), се установява по безспорен и категоричен начин, че през процесния период от 01.02.1982г. – 01.06.1990г. жалбоподателката е заемала длъжности „дружинен ръководител“, ресП. „методист, организатор на извънкласна и извънучилищна дейност“, като трудът реално е бил положен в Училище „Н.Г.“ –П. и ЕСПУ „С.Б.“-П., независимо че длъжността е била на щат към ОК на ДКМС-П.. Реалното изпълнение на посочените служебни задължения са били под непосредственото ръководство на директора на съответното училище, при пълното законоустановено работно време от 8 часа, като С. е участвала в мероприятия, тържества и други дейности, свързани с учебно-възпитателния процес на деца от 1-ви до 8-ми клас. Това определя положеният от нея труд като практическо осъществяване на учителски функции, свързани с възпитание на децата, при което положение положеният стаж от заявителя за този период, следва да бъде зачетен като учителски. Безспорно е в настоящият случай, че длъжностите „дружинен ръководител“, ресП. „методист -организатор на извънкласна и извънучилищна дейност“, заемани от жалбоподателя през спорния период, без всякакво съмнение се субсумират в хипотезата на учебно-възпитателните и организационно-педагогически длъжности. В този смисъл е и разпоредбата на чл.15, от Раздел "Извънучилищни учреждения и форми на извънкласна и извънучилищна работа" от Указ № 330 за Народната просвета /обн., Изв., бр. 90 от 9.11.1954 г., изм., бр. 33 от 27.04.1965 г., отм., бр. 86 от 18.10.1991 г./, съгласно който текст положеният труд  за възпитание на учащите се осигурява чрез създаването в помощ на училището на пионерски дворци и домове, станции, лагери, детски и юношески спортни школи, детски библиотеки и други извънучилищни учреждения и се организират разнообразни форми на извънкласна и извънучилищна работа. Установи се по делото, че положеният труд от С. като дружинен ръководител е бил при ненормиран 8-часов работен ден и е касаел именно учебно-възпитателните и организационно-педагогически длъжности, полаган в основните училища, като същият се зачита за учителски на основание чл. 15 от Указ № 330 за народната просвета /отм./. Всички изложени обстоятелства определят квалифицирането на установеният осигурителен стаж на жалбоподателя като учителски. Изяснява се по един категоричен и несъмнен начин какво занятие е имал жалбоподателя, каква работа е извършвал и в качеството на какъв за времето, което иска да му бъде признато за учителски стаж, както и каква е неговата продължителност. Съответно на изложеното, в случая следва да бъде прието, че С., която се е пенсионирала при условията на чл.68, ал.1 и 2 от КСО, притежава изискуемия общ учителски стаж по смисъла на приложимата редакция на § 5, ал.1 от ПЗР на КСО от 25 години, 08 месеца и е придобила право на пенсия при условията на § 5, ал.1 от ПЗР на КСО, при което положение, за жалбоподателката са налице предпоставките за отпускане на добавка от Учителски пенсионен фонд, по реда на § 5, ал. 3 от ПЗР на  КСО /отм./, действащ в тази си редакция към момента на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия и добвка. Впрочем в обсъждания контекст, следва в случая да се посочи, че дори само със стажът на длъжност „дружинен ръководител“, за периода 01.02.1982г.  – 01.06.1990г., несъмнено включващ учителски функции, свързани с възпитание на деца от 1-ви до 8-ми клас, положен в Училище „Н.Г.“ и ЕСПУ „С.Б.“ – П. е основание да се приеме, че С. е добила изискуемия общ учителски стаж по смисъла на § 5, ал.1 от ПЗР на КСО и право на добавка към отпусната и лична пенсия при условията на посочената разпоредба, който следва да се прибави към признатия от пенсионния орган общ учителски стаж от 25 години 00 месеца и 01 дни.            Доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите по - горе изводи на съда, не са представени, нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство.

    Позоваването от административният орган на обстоятелството, че жалбоподателя през процесния период от 01.02.1982г. до 01.06.1990г. е била назначена на работа от ОК на ДКМС – гр.П. а не от съответното училище, не държи сметка за установената практика през този период от време и се явява ирелевантно  като възражение в настоящият процес. Безспорно  се установи, че позоваването на това обстоятелствао е незаконосъобразно и няма отношение към определянето на спорния осигурителен стаж като учителски по смисъла на § 5, ал.1 от ПЗР на КСО /отм./. Този извод на административният орган се явява ирелевантен на спора, защото той противоречи на доказателствата по делото, касаещи установено реалното му полагане в съответните училища, както и на естеството му, свързано с възпитание на деца от основния курс на обучение, и това, че С. притежава необходимата педагогическа квалификация. В подкрепа на горните изводи е и обстоятелството, че длъжността "дружинен ръководител" е включена в списъка на длъжностите, приет от Министерството на образованието и науката и от НОИ, за които се признава учителски трудов стаж по смисъла на чл. 41, ал. 2 от ППЗП (отм.) и чл.19, ал.2 от НПОС, в който смисъл е и постоянната съдебна практика на ВАС по аналогични казуси, намерила израз в редица постановени съдебни актове, като например Решение № 5137/07.08.2008г. по адм.дело № 1438/2008г. на ВАС; Решение № 1458/04.02.2010г. по адм.дело № 13364/2009г. на ВАС; Решение № 6159/2010г. по адм.дело № 16546/2009г. на ВАС; Решение № 159/07.01.2010г., по адм.дело № 9853/2009г. на ВАС; Решение № 504/14.11.2013г. по адм.дело № 7748/2012г. на ВАС,  Решение № 6159/12.05.2010г. по адм.дело № 16546/2009г. на ВАС, както и решенията по административни дела № 6295/2000г., № 492/2007г., № 1309/2007г., № 11819/2007г., № 1438/2008г., № 7123/2008г., № 9853/2009г.. Така изложеното не е било съобразено от ответния административен орган при поизнасянето му с оспорения административен акт. Като е приел, че за жалбоподателя не са налице предпоставките за отпускане на добавка от Учителски пенсионен фонд по реда на § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО /отм./, но това е действащата редакция преди 01.01.2016г и е в сила към момента на подаване на заявление за отпускане на пенсия и добавка  вх.№2113-15-2072/08.10.2015 година, която разпоредба е инкорпорирана в нормата на чл.69в ал.2 от КСО след 01.01.2016г., той е постановил решението си в противоречие с материално - правните разпоредби, което е основание за отмяната му по чл. 146, т. 4 от АПК от настоящата инстанция, както и на потвърденото с него разпореждане на Ръководителя на отдел “Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - гр.П.. В предвид на обстоятелството, че естеството на акта не позволява разрешаване на административноправния въпрос по същество от съда, то с оглед правилото на чл. 173, ал. 2 от АПК, след отмяната на административните актове на органите на ТП на НОИ, делото ще следва да се изпрати на пенсионния орган по чл.98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване, който да преразгледа преписка  по заявлението с вх.№  2113-15-2072/08.10.2015г., с което жалбоподателят Й.А.С. е направил и искане за отпускане на добавка от Учителски пенсионен фонд, при съобразяване с указанията по приложение на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.  

  При посочения изход на спора, и с оглед разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, ответното ТП на НОИ - гр.П. ще следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателката сторените разноски по производството, които се констатираха в размер на 350.00 /триста и петдесет/ лева за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе П.ският административен съд, II отделение, ХХVIІІ състав

Р  Е  Ш  И  :

ОТМЕНЯ Решение №2153-15-307 от 22.12.2016г., издадено от Директора на ТП на НОИ- П. и потвърденото с него Разпореждане № ********** /Протокол № N01358/14.09.2016г./ на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - гр.П., с което с което на Й.А.С., ЕГН********** *** е отказано отпускане на добавка от Учителски пенсионен фонд по реда на § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО /отм./;

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл.98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ - гр. П., за ново произнасяне по заявление с вх.№ 2113-15-2072/08.10.2015г., подадено от  Й.А.С., ЕГН**********, с което е направено искане за отпускане на добавка от Учителски пенсионен фонд, по реда на § 5, ал. 3 от ПЗР на  КСО, при съобразяване с указанията по приложение на закона дадени в мотивната част на настоящото решение.

ОСЪЖДА Териториално Поделение на НОИ - гр.П. да заплати на Й.А.С., ЕГН********** ***   сумата от 350.00 /триста и петдесет/ лева, съставляваща сторените от последната разноски по производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :