РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД П.

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 1538

 

гр. П.,  26 септември 2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - П., ХІІІ състав в публично заседание на двадесети юни през две хиляди и седемнадесетата година в състав:

                                                                                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ПАСКОВ

                                  

          при секретаря СТЕФКА КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 143  по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

         Производството е образувано по жалба на С.И.Г.,

ЕГН: **********, с посочен в жалбата адрес: ***, против Ревизионен акт № Р – 16002616002592-091-001 от 27.09.2016 г., издаден от Й.Т.М. - началник сектор Ревизии и Д.А.И. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. П., офис **, потвърден с Решение № 835 от 27.12.2016 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ - гр. П. относно допълнително установените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за  2010 г. в размер на 15 234,10 лв. и лихви 8 413,89 лв.

         Жалбоподателят излага твърдения за необоснованост на констатациите в обжалвания ревизионен акт, основаващи се направени констатации в предходна ревизия, ревизионният акт, по която е прогласен за нищожен с решение № 608 от 19.01.2016 г. на ВАС. При новото ревизионно производство е проследено движението на банковите сметки за годината и е констатирано нарастване на паричните средства по тях от 126 682 лв. на 273 265,13 лв. Изразява се несъгласие с приетия при ревизията размер на началното салдо на парични средства в брой към 01.01.2010 г. в размер на 310 000 лв., като не са приети за фактически получени парични средства по договори за заем, сключени през 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г., включително с дружествата «С.» ЕООД, «А.» ЕООД и «ИГТ» ЕООД. Според него от дружествата са представени несъмнени доказателства за наличие на приходи, формиращи финансов ресурс на стойност на стойност достатъчна за предоставяне в заем на финансовите средства.

         В жалбата се правят възражения за неправилно определени вноски за ДОО и ЗО за 2010 г., предвид неприложимостта на разпоредбата на чл. 124а от ДОПК (в сила от 15.02.2011 г.).

         Ответникът - Национална агенция за приходите – Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. П., чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без уважение, като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния орган в структурата на НАП, който с решението си го е потвърдил изцяло. Така постановеният от решаващия орган резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната допустимост.

Ревизията на жалбоподателя е започнала със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002616002592-020-001/15.04.2016 г. на Началник сектор при ТД на НАП, гр. П., като е следвало да обхване следните задължения: Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се за периода 01.01.2010 г. -31.12.2010 г.; ДОО за самоосигуряващи се за периода
01.01.2010 г. - 31.12.2010 г.; Здравно осигуряване на самоосигуряващи се за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г.; Данък върху доходите на ФЛ – свободни професии, граждански договори и др. за периода 01.01.2010г. - 31.12.2010 г.

С тази заповед е бил определен срок за извършване на ревизията три месеца, считано датата на връчването й, който връчване е било извършено надлежно по електронен път на 19.04.2016 г.

Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-16002616002592-020-002/19.07.2016 г. срокът за завършване на ревизията е бил продължен до 19.08.2016 г.

В срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК е бил съставен РД № Р-16002616002592-092-001/02.09.2016 г. В законоустановения срок е бил издаден обжалваният в настоящото производство Ревизионен акт Р-16002616002592-091-001/27.09.2016 г.

В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК РА е бил обжалван пред Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. П., кой­то в срока по чл. 155, ал. 2 от ДОПК е постановил решението си под № 835 от 27.12.2016 г.,  с което  РА е бил изцяло потвърден, В ЧАСТТА МУ на допълнително установено данъчно задължение по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. Независимо от твърденията в жалбата и диспозитива на решението на горестоящия административен орган, настоящият съдебен състав констатира, че не са определяни допълнително вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО. Основанието за това е Тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. на ОС на Първа и Втора колегия на ВАС, съгласно което разпоредбата на чл. 124а от ДОПК се прилага считано от 15.02.2011 г. (л. 34 по делото). Предвид на това, направените възражения в жалбата, касаещи вноските за ЗОВ няма да бъдат обсъдени в настоящото решение.

Съдът намира, че ревизията е била извършена от компетентен орган и при спазване на процесуалните правила.

От  фактическа страна съдът намира за установено следното.

         В жалбопододателя е била извършена предходна ревизия приключила с РА № 261400058/28.03.2014 г., поправен с Акт за поправка на РА № 1411790/14.04. 2014 г. С Решение на ВАС № 608/19.01.2016 г., постановено по адм. дело № 5887/2015 г. ревизионният акт е бил обявен за нищожен поради неспазване изискванията по § 35, ал. 1 от ПЗРЗИДДОПК (обн., ДВ, бр. 82 от 26.10.2012 г., в сила от 01.01.2013 г.).

         Ревизиращите са присъединили към настоящето производство доказателствените средства, събрани при предходната ревизия.

         Органите по приходите са констатирали, че жалбоподателят притежава дялове в „Б.” ООД и е едноличен собственик на капитала на „О.” ЕООД. За ревизирания период не е подавал годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

         При извършена проверка в ПП „СУП” се е установило, че  жалбоподателят се е осигурявал от 01.01.2006 год. до 31.12.2011 год. от „Б.” ООД по трудов договор; от 01.06.2008 год. до м.30.09.2012 год. от „О.” ЕООД като самоосигуряващо се лице, като е получил следните възнаграждения:  за 2006 г. в размер на  3 901.98 лв.; за 2007 г. в размер на  5 436.55лв.; за 2008 г. в размер на  5 930.64 лв.; за 2009 г. в размер на  5 964.68 лв. и за 2010 г. в размер на 7 624,06 лв. Г. не е получил дивиденти през ревизирания период.

         Установено било, че жалбоподателят е внасял е средства по банковите си сметки, предоставял парични средства в значителни размери на дружествата, в които има дялове.

Ревизиращите са изготвили и връчили ИПДПОЗЛ № Р-16002616002592-040-001/20.04.2016 г. /л. 52 - 53/, с което е било изискано от жалбоподателя да представи всички документи за получените от него доходи и направените разходи, да посочи притежаваните от него банкови сметки и парични средства, както и притежаваното през периода недвижимио и движимо имущество.

В писмените си обяснения /л. 55 - 56/ жалбоподателят е посочил, че наличните парични средства в брой към 01.01.2010 г. са в размер на 300 000 лева.

         Изготвено е било и второ ИПДПОЗЛ № Р-16002616002592-040-002/25.07.2016 г. /л. 100 - 101/, с което е било изискано от жалбоподателя да посочи наличните парични средста към 01.01.2010 г. и към 31.12.2010 г., както и посочи всички трети лица, органи и учреждения у които се намират доказателства и данни в тази връзка.

         В писмените обяснения /л. 103/ жалбоподателят е посочил, че парична сума в брой към 01.01.2010  г. е в размер на 310 000 лв. с място на съхранение каса.

         Към обяснеията са приложени заключение за извършена ССчЕ по адм. дело № 2045/2014 г., Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 1451, том VIII, рег. № 8054, дело № 900 от 2009 г., Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 10, том I, рег. № 16, дело № 19 от 19.03.1999 г., Договор за дарение от 07.10.2002 г. и 18 броя договори за паричен заем както следва:

-        Договор от 03.01.2006 г. със заемодател  ***за сумата в размер на 35 000 лв. /л. 117/

-         Договор от 22.03.2006 г. със заемодател ***за сумата в размер на 60 000 лв.

-         Договор от 01.02.2007 г. със заемодател ****за сумата в размер на 30 000 лв. /л. 119/

-        Договор от 16.03.2007 г. със заемодател ****за сумата в размер на 25 000 лв. /л. 120/.

-         Договор от 29.03.2007 г. със заемодател ****за сумата в размер на 20 000 лв. /л. 121/

-        Договор от 23.04.2007 г. със заемодател ****сумата в размер на 20 000 лв. /л. 122/

-        Договор от 04.05.2007 г. със заемодател ****за сумата в размер на  20 000 лв. /л. 123/

-         Договор от 07.05.2007 г. със заемодател ****за сумата в размер на 80 000 лв. /л. 124/

-        Договор от 01.06.2007 г. със заемодател ****за сумата в размер на 43 000 лв. /л. 125/

-        Договор от 16.06.2007 г. със заемодател ****за сумата в размер на 40 000 лв. /л. 126/

-        Договор от 13.11.2007 г. със заемодател ****за сумата в размер на 60 000 лв. /л. 127/

-        Договор от 20.03.2008 г. със заемодател  ****за сумата в размер на 9 880 лв. /128/

-        Договор от 05.01.2009 г. със заемодател ****за сумата в размер на 60 000 лв. /л. 128/

-        Договор от 09.03.2009 г. със заемодател ****за сумата в размер на 280 000 лв. /л. 129/

-        Договор от 11.05.2006 г. със заемодател „С.“ ЕООД за сумата в размер на 65 000 лв. /л. 131/

-        Договор от 07.01.2008 г. със заемодател „С.“ ЕООД за сумата в размер на 35 000 лв. /л. 132/

-        Договор от 10.01.2008 г. със заемодател  „А.“ ЕООД за сумата в размер на 15 000 лв. /л. 133/

-        Договор от 05.06.2008 г. със заемодател  „ИТ“ ЕООД за сумата в размер на 60 000 лв. /л. 134/

Органите по приходите са приели, че представените документи не доказват претендираните от жалбоподателя парични суми в брой към 01.01.2010 г., тъй като към представените договори за парични заеми не са приложени никакви документи, удостоверяващи получаването и връщането на съответните суми. Прието било, че договори за парични заеми представляват частни документи без достоверна дата и не притежават материална доказателствена сила по отношение на трети лица, каквото в случая се явява НАП, тъй като нямат нотариална заверка, същите не са били представени в хода на извършената на лицето проверка и с оглед на всички останали обстоятелства и събрани доказателства, следва да се приеме, че те са новосъздадени. Прието било, че Договора за дарение от 07.10.2002 г. също няма нотариална заверка на подписите на двете страни и не са представени документи, удостоверяващи предаването на парите и фактическото наличие на тези средства у дарителя и в последствие у надарения в непроменен размер.

Ревизиращите са възприели, че липсват безспорни доказателства, че лицата – заемодатели и дарител са разполагали с налични парични средства в брой на  съответната стойност към момента на предоставянето им, за източници на доходи, с които да покрият направените от тях разходи и да спестят и предоставят сумите на жалбоподателя С.И.Г..

Органите по приходите са формирали извода, че жалбоподателят Г. е извършвал разходи в големи размери, като същият не е доказал произхода на средствата за покриване на тези разходи, като е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 на ДОПК, за  определяне  на  данъчната основа и данъка, за този период, по реда на ал. 2 от същия член.

След   извършен  анализ на извършените парични разходи с получените приходи/доходи, ревизиращите органи по приходите са определили доход с неустановен произход за 2010 г.  в размер на  290 386.42 лв.

         Общата годишна основа за облагане е била определена по реда на чл. 122 от ДОПК, като е била прибавена данъчната основа от трудово правоотношение и е бил приспаднат размера на дължимите осигурителни вноски. Органите по приходите са определили дължимия данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 15 234,10 лв., както и прилежащите  лихви в размер на 8 413,89 лв.

По делото бе назначена СчЕ, като вещото лице приема следното:

Относно заемодателят «С.» ЕООД вещото лице приело следното:

В счетовдната справка в „Главна книга" за 2006 г. е видно, че  през 2006 г. «С.» ЕООД реализира приходи от продажба в размер на 46951.70 лв. и извършва разходи в размер на 19014.39 лв., като реализираната печалба е в размер на 27 937.31 лв.

Вещото лице не е в състояние да прецени дали са начислени данъци, нито дали са били платени, тьй като представените справки са преди начисляване на данък, то не може може да даде отговор и относно оповестените приходите през 2006 г., тъй като не са налице данни по делото и не е публикуван ГФО за 2006 г. в Агенция по вписванията. Видно от приложената към делотно «Главна книга за 2006 г." е, че към 01.01.2006 г. началното салдо на сметка 501 Каса е положително число и е в размер на 6 835.93 лв. За периода 01.01.2006 г. - 11.05.2006 г. сумите, които са постъпили в касата, са в размер на 66 882 лв, а сумите по разхода на касата са в размер на 69 588.42 лв /с включени 65 000 лв. заем/, което според вещото лице означава, че е било възможно сумата в размер на  65 000 лв. да бъде дадена на заем на С.Г. в брой.

През 2008 г. «С.» ЕООД е реализирало приходи от продажба в размер на 46 928.90 лв. и е извършило разходи в размер на 45 103.35 лв., като  реализираната печалба е в размер на 1 825.45 лв.

Относно възможността да бъде даден заемът от 35 000 лв. на 10.01.2008 г.  вещото лице, след извършена проверка на „Главна книга за 2008 г.",  е установило, че към 01.01.2008 г. началното салдо на сметка 501 Каса е положително число в размер на 48 260.27 лв., през м. 01.2008 г. сумите, които са разход на касата, са в размер на 2 667.47 лв., поради което следва да се приеме, че е било възможно сумата от 35 000 лв. да бъде дадена на заем на С.Г. в брой.

Относно получени от «С.» ЕООД кредити, експертизата е установила от Баланса на фирмата за 2006 г. и 2008 г., че дружеството няма такива суми, оповестени в ГФО за двете години.

Вещото лице е установило, че по делото са налични първичните документи, на база на които е осчетоводен заемът,  даден на С.Г., а именно: Договор за паричен заем от 11.05.2006 г., Декларация - разписка от 11.05.2006 г. за предване на заемната сума в брой, както и Протокол от 09.05.2006 г., с който управителят на дружеството С.Т.взема решение да отпусне въпросният заем на С.Г. в размер на 65 000 лв. Представен е и Договор за паричен заем от 07.01.2008 г. със заемодател «С.» ЕООД и заемател С.Г. за сумата от 35 000 лв., Декларация - разписка от 07.01.2008 г., съгласно която Славчо Тодоров, като управител на «С.» ЕООД предава в брой сумата от 35 000 лв. на С.Г., както и Протокол от 04.01.2008 г., с който управителят на дружеството С.Т.взема решение да отпусне въпросния заем на С.Г. в размер на 35 000 лв.

В приложената към делото счетоводна справка „Извлечение от сметка 501 Каса в лева" за периода 01.01.2006 г. - 31.12.2006 г. е съставено счетоводно записване по дебита на сметка 499/1 Кредити срещу кредита на сметка 501 Каса със сумата от 65 000 лв. на дата 11.05.2006 г., като операцията е с описание „Предоставен заем на Ст. Г.". В справката не е осчетоводено връщане на заема от 65 000 лв. до края на 2006 г. което обстоятелство е видно от Оборотна ведомост към м. 12.2006 г.

В приложената по делото счетоводна справка „Извлечение от сметка 501 Каса в лева за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2008 г. е съставено счетоводно записване по дебита на сметка 499/1 Кредити срещу кредита на сметка 501 Каса със сумата от 35 000 лв. на 07.01.2008 г., като операцията е с описание „Предоставен заем Ст. Г.". В тази справка не е осчетоводено връщане на заема от 35 000 лв. до края на 2008 г., като същото обстоятелство е видно от Оборотна ведомост към м. 12.2008 г.

Вещото лице е проверило счетоводните баланси на «С.» ЕООД, като е констатирало, че предоставените заеми от фирмата са били оповестени в перо „Други вземания" за 2006 г., като според него заемите са надлежно са оповестени съгласно Закона за счетоводството в годишния финансов отчет на дружеството - заемодател.

Предвид горното, вещото лице е на мнение, че е налице документална обоснованост по отношение на дадените заеми от «С.» ЕООД на С.Г., както и съставените счетоводни записвания са обичайни за такива операции и не водят до изкривяване на данните в ГФО, като същите  отговарят на изискванията в Закона за счетоводството.

Относно заемодателят «А.» ЕООД вещото лице приема следното:

След проверка на наличната по делото счетоводна справка „Оборотна ведомост" за 2008 г. се установява, че през 2008 г. «А.» ЕООД реализира приходи от продажби в размер на 65 019.39 лв., приходи от услуги в размер на 49 890.56 лв. или общо приходи в размер на 115 000 лв . Осчетоводените разходи са в размер на 116 000 лв., като е реализирана загуба в размер на 1 000 лв. Дружеството не е начислило данъци и такива не са били дължими. В публикувания в Търговски регистър към Агенция по вписванията ГФО на «А.» ЕООД за 2008 г. се съдържат данни, които са идентични на описаните по горе суми.

По делото е наличен „Договор за Прокредит спринт № 170-359386/05.09.2007 г." с кредитополучател «А.» ЕООД и «**» АД за сумата в размер на 14 000 лв. Кредитът е предназначен за ремонт на Административна сграда в гр. Дд, Индустриална зона. От банково извлечение № 1/05.09.2007 г. на «А.» ЕООД за банкова сметка ***, е видно, че на 05.09.2007 г. по сметката на дружеството са постъпили 14 000 лв. по формата на „усвояване на кредит", след което на същата дата са изтеглени в брой 5 630 лв.  От банково извлечение № 2/10.09.2007 г. е видно, че са били изтеглени в брой на 10.09.2007 г. още 7 150 лв.  Видно от „Оборотна ведомост" към м. 12.2007 г. е, че към 31.12.2007 г. салдото на сметка 501 Каса е положително и е в размер на 9 558.46 лв. Счетоводната справка „Извлечение от сметка 501 за м. 01.2008 г." показва оборотите на касата в месеца на предоставяне на заема, а именно м. 01.2008 г., като заемът в размер на 15 000 лв е бил осчетоводен по кредита на сметка 501 Каса на 10.01.2008 г.

Вещото лице приема, че след предоставяне на заема на С.Г. салдото на касата следва да е положително число в размер на 1 099.38 лв. и е било възможно по счетоводни данни този заем да е бил продоставен на лицето в брой.

Вещото лице е установило, че по делото са налични първичните документи, на база на конто е осчетоводен заемът, даден на С.Г., а именно: „Договор за паричен заем" от 10.01.2008 г. за сумата от 15 000 лв., Декларация -разписка от 10.01.2008 г., съгласно която ГГ, като управител на «А.» ЕООД, предава в брой сумата от 15 000 лв. на С.Г., както и Протокол от 09.01.2008 г., с който управителят на дружеството ГГ взема решение да отпусне въпросния заем на С.Г. в размер на 15 000 лв.

В  „Извлечение от сметка 501 Каса в лева" за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2008 г. /л. 219/ е съставено счетоводно записване по дебита на сметка 498/1 Заем Ст. Г.» срещу кредита на сметка 501 Каса със сумата от 15 000 лв. от 10.01.2008 г., като операцията е с описание „Заем Ст. Г. р/ка". В справката не е осчетоводено връщане на заема от 15000 лв. до края на 2008 г.

Вещото лице е проверило Счетоводен баланс на дружеството заемодател за 2008 г., като е установило, че предоставените заеми  са оповестени в перо „Други вземания" в баланса.

Вещото лице е на становище, че  предоставените заеми от А. ЕООД на С.Г. са били надлежно оповестени съгласно Закона за счетоводството в годишния финансов отчет на дружеството - заемодател, като според него е налице документална обоснованост по отношение на дадения заем от «А.» ЕООД на С.Г.. Съставените счетоводни записвания са обичайни за такива операции и не водят до изкривяване на данните в ГФО, т.е. счетоводните записвания отговарят на изискванията на Закона за счетоводството.

Относно заемодателят ИГТ ЕООД вещото лице приема следното:

В счетоводната справка в  „Главна книга" за 2008 г. е отразено, че дружеството е реализирало приходи от продажба на стоки в размер на 66 818.35 лв., като отчетна стойност на продадени стоки е в размер на 57 168.13 лв. Реализираната печалба е в размер на 9 620.22 лв., като в същото време дружеството е реализирало загуби от производство на готова продукция, поради което цялостния му финансов резултат за 2008 г. е отрицателен, данъци не са били начислени, нито платени.

По делото е приложен „Договор за кредит" от 02.06.2008 г. с кредитополучател «ИГТ» ЕООД и «***» ЕАД за сумата от 65 000 евро, видно от който е, че кредитът е предназначен за оборотни средства. Видно от приложеното по делото банково извлечение от 05.06.2008 г. е, че на 05.06.2008 г. по сметката на дружеството е постъпла сумата в размер на 32 500 евро под формата на „усвояване", след което на същата дата са били изтеглени в брой 32 400 евро. Видно от банково извлечение от 25.06.2008 г. е, че са били изтеглени в брой на 25.06.2008 г. още 32 380 евро. Заключението на вещото лице е, че с паричните средства от полученият заем е било възможно «ИТ» ЕООД да предостави през м. 06.2008 г. заем в размер на 60 000 лв. на С.Г. в брой.

Вещото лице е констатирало, че в „Извлечение от сметка 499 Други кредитори" за периода 01.06.2008 г. - 31.12.2008 г. е било съставено счетоводно записване по дебита на сметка 499 Други кредитори срещу кредита на сметка 501 Каса със сумата от 30 000 лв. на дата 05.06.2008 г. и същата счетоводна статия със сума 30 000 лв. на дата 26.06.2008 г., като и  двете счетоводни статии са с описание „Заем Ст. Г.". В счетоводната справка не е било осчетоводено връщане на заема от 60 000 лв. до края на 2008 г., като вземането се води по сметка 499 Други кредитори през 2008 г. и не е погасено към 31.12.2008 г.

Вещото лице е изследвало счетоводния баланс за 2008г.  на дружеството - заемодател, като е констатирало, че предоставените заеми  са оповестени в перо „Други вземания" в баланса. В заключение експертът е направил извода, че предоставените заеми са били надлежно оповестени съгласно Закона за счетоводството в годишния финансов отчет на дружеството - заемодател и е налице документална обоснованост по отношение на дадения заем и съставените счетоводни записвания, които отговарят на изискванията в Закона за счетоводството.

Вещото лице е посочило, че се е свързало със счетоводството на дружествата - заемодатели на С.Г., седалищата на които са в гр. Дд. Счетоводствата и на трите дружества са се водили от един и същ счетоводител, който е обяснил, че не може да представи документи за нито едно от трите дружества, поради факта, че и трите не работят към момента, а архивът е върнат на собствениците. Установило се е, че собственикът на «С.» ЕООД е починал, собственикът на «А.» ЕООД не е в страната, а със собственика на «ИТ» ЕООД няма връзка, поради което експертизата е работила единствено от наличните по делото документи.

Съобразно поставената задача от жалбоподателя вещото лице е извършило  преизчисление на паричния поток на Г. за 2010 г., като е прибавило получените заеми в приходната част на паричния поток.

След извършеното преизчисление вещото лице констатира, че приходната част на потока превишава разходната със сумата в размер на  467 855.48 лв., която сума е по-голяма от нарастването на паричните средства на лицето за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г., което е в размер на 146 582.98 лв.

Предвид горното вещото лице приема, че не е налице превишение на разхода над прихода на жалбоподателя и съответно не възниква задължение за лицето за данък по ЗДДФЛ и лихви.

От правна страна съдът намира за установено следното:

Според разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - Органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

Съответно, според чл. 123, ал. 1 от ДОПК - В случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато:

1. стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него;

2. направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а" от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства.

В случая, следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК - В производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ – “Облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон”, а съответно в чл. 35, т. 6 е указано, че облагаем доход са и “...всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане..”.

В хода на ревизионното производство органите по приходите са оспорили достоверността на датата на съставяне на всички представени от жалбоподателя догоговори за заем посочени по-горе.

Що се отнася до достоверността на датата на частния писмен документ, може да се поясни следното :

Текстът на чл. 145, ал.1 от ГПК /отм./, съответно чл. 181, ал. 1 от ГПК гласи следното – “Частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който той е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в някой официален документ, или най-после - от деня, в който настъпи някой друг факт, който установява по също такъв безсъмнен начин предхождащото съставяне на документа.”.

На пръв поглед, ако датата на частния писмен документ не е удостоверена по някой от начините посочени в закона, изглежда, че тя не би била противопоставима на кое да трето лице извън страните които са съставили документа. Сравнително историческия анализ на института, обаче, налага друг извод. Разпоредбата на чл. 145, ал. 1 от ГПК /отм./ респективно чл. 181, ал. 1 от действащия понастоящем ГПК, е остатък от френската съдебна практика от преди повече от 220 години. Въпросната съдебна практика е била установена с оглед предотвратяване на възможността да се използва недобросъвестно един документ за прехвърляне на едно право, като се антидатира и  по този начин стане възможно, този документ да се противопостави на лице, на което същият праводател, по - рано е вече прехвърлил това материално право и сделката е обективирано в документ, чиято дата може да бъде надлежно /по някой от начините посочени в чл. 181, ал. 1 от ГПК/ удостоверена. Тази съдебна практика е получила нормативна регламентация във Френският граждански кодекс и от там е преминала в други национални законодателства, включително и в българското гражданско процесуално право. Крайния извод в случая е че датата на частния документ, не може да се противопостави на едно лице в случай, че не е достоверна ако, първо – това лице черпи права от лицето, което е подписало документа и второ – правата които черпи, могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа.

Все в тази насока е необходимо да се отбележи, че ако понятието, “трети лица”, употребено в чл. 145, ал. 1 от ГПК /отм./, съответно чл. 181, ал. 1 от ГПК, обхваща всички лица извън страните по сделката, то при такова “широко” тълкуване, практически документите, на които се позовават страните в такива случаи, няма да имат каквото и да значение, само защото по изключение те могат да имат достоверна дата по смисъла на цитираната правна норма.

В този смисъл е например е Решение № 309 от 20.02.2014 г. по гр. д. № 742/2012 г. на Върховен касационен съд, в което е посочено, че по отношение на обсъждания въпрос, „……съществува задължителна практика, обективирана в решение по чл. 290 от ГПК № 193 от 4.6.2010 г. на ВКС по гр. дело № 1768/2010 г. на Второ ГО съгласно които „трето лице" по смисъла на чл. 181 от ГПК е това, което черпи права от лицето, подписало документа и правата, които то черпи могат да възникнал при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа. Следователно, се касае за тези неучаствали в съставянето на лица, които черпят права от някой от издателите му и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. Другите, неучастващи в документа лица, не са трети лица и спрямо тях посочената в документа дата важи……“.

Ето защо, няма никаква пречка, представения по делото писмени обяснения и разписки  да бъдат ценени с оглед останалите събрани в хода на производството доказателства.

Очевидно с оглед изложеното до тук е, че установяването на датата на съставяне на процесните договори и разписки, по никакъв начин не повлиява отговора на въпроса – получил ли е жалбоподателят описаните в предходното изложение парични суми. Тези писмени документи, би могло да са съставени в момента на предаване на паричните суми, би могло да са съставени месец или година след това, би могло също така да са съставени в хода на ревизионното производство или най - сетне би могло да са съставени едва в хода на съдебното производство, като това обстоятелство, само по себе си, по никакъв начин не променя отговора на въпроса, дали посочената в съответния частен документ парична сума е „реално“, фактически предадена.

Относно предоставените на жалбоподателя заем и дарение от физическите лица посочени по-горе съдът намира за установено следното:

Липсата на несъмнени данни за произхода на средствата, към всеки е един от конкретно ревизираните отчетни периоди, е наложила необходимостта да се прибегне до особения ред за извършване на данъчна ревизия предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон. Казано с други думи, когато е налице едно противоправно развитие на данъчните правоотношения, което е последица от проявлението на някой от фактите, възведени в чл. 122, ал. 1 от ДОПК, се прилага особеният ред за извършване на ревизионно производство, същността на което е да се установят и анализират, онези от изброените в закона обстоятелства /критерии/, които са относими към ревизирания данъчен субект, като целта на закона е да се установи възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при нормално развие на правоотношението.

Това разбира се, в никакъв случай не означава, че следва да бъдат напълно игнорирани основните принципи на облагане, възведени в съответния материален закон.

Каза се, според обясненията на жалбоподателя, тези суми са придобити от получените от него парични заеми и дарение от физически и юридически лица.

Тук на първо място е необходимо да се отбележи следното: Договорът за заем, разглеждан като частен писмен документ, действително не притежава материална доказателствена сила. Доказателствената сила на този писмен документ е формална. Той инкорпорира данни за това, че волеизявленията на лицата, които са го съставили и подписали, са били такива, каквито са отразени в писмения документ. Договорът за заем обаче, е реален договор, т.е. за да се приеме, че въпросното съглашение е сключено и е породило действие, необходимо е не само писменото обективиране на волеизявленията на страните по него, но и реалното предаване на заместимата вещ /в случая пари/ от заемодателя, на заемателя. Едва тогава е налице възникнало облигаторно правоотношение, което поражда едностранно за заемателя, задължението да върне заетата сума пари или заместима вещ от същият вид, количество и качество.

С оглед тези характеристики на заемният договор, в материалните и процесуалните граждански правоотношения, при наличието на съответен материално правен спор, без съмнение ще е от съществено значение установяването посредством допустимите от гражданския процесуален закон, ред и доказателства, на наличието на облигаторно правоотношение между спорещите, на реалното предаване на паричните суми или заместими вещи, на изпълнение на задължението на заемателя да върне вещите или парите. Това именно е мислимият предмет на гражданско - правния спор, който може да възникне между страните по заемен договор, затова и предметът на доказване в гражданския процес ще е този.

На първо място, трябва да се констатира, че са налице писмени договори, които без никакво съмнение съставляват годно писмено доказателство по смисъла на чл. 57 от ДОПК и могат да послужат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за определяне на данъчните задължения на ревизираното лице. Тези писмени доказателства обаче, следва да бъдат преценени с оглед всички останали доказателства по делото, включително, като се съобразят фактите и обстоятелствата от значение за преценка на заинтересоваността на страните по договорите от изхода на настоящото производство.

         Повече от очевидно е, че на съмнение от страна на приходна администрация се подлагат преди всичко времето, мястото и начина на обективиране на волеизявленията на страните по горепосочените договори за заем.

Във връзка с представените в хода на ревизията писмени доказателства и обяснения както от ревизираното така и от третите лица относно тези облигационни договори настоящия състав на съда, намира, че същите не обективират действителни облагационни отношения.

Нито в хода на административната процедура, нито в съдебното производство се заявиха и установиха данни по отношение на обстоятелствата – кога, къде и как съответните парични суми са били фактически предоставени от заемодателите в държане на заемополучателя.

 Все в тази насока трябва да се отбележи и факта, че не се заяви и не се установи, заемодателите да са искали, а заемополучателя да е заплатил каквато и да е част от заемните средства и съответно уговорените лихви. Иначе казано, липсва какъвто и да материален интерес, включително и у кредиторите в защита на техните материални интереси.

По отношение на тези основни спорни въпроси, от страна на жалбоподателя не са ангажирани никакви конкретни доказателства. По делото не са ангажирани доказателства които да дадат задоволителен отговор на въпросите за времето, мястото и начина на обективиране на волеизявленията на страните по тези договори за заем, нито пък за начина на реалното, фактическо предаване на сумите от заемодателите на заемополучателя. Неясно е кога и по какъв начин са съставяни разписките към договорите за заем. Съвършено неясно е как точно са предавани конкретните парични суми, като в случая без съмнение следва да се съобрази обстоятелството, че става реч за значителни като размер финансови средства. Неясно е къде точно е ставало твърдяното предаване на парите. По отношение на тези обстоятелства не се ангажираха нито писмени, нито гласни доказателства.

Следва също така да се посочи, че нито един от заемодателите не е представил доказателства с какви доходи разполага, за да е в състояние да предостави заеми в такива размери.

Относно предоставените заеми от „С.» ЕООД, «А.» ЕООД и «ИГТ» ЕООД съдът намира за установено следното:

Видно от заключението на вещото лице е, че всички договори посочени по-горе са били надлежно осчетоводени от страните по сделките, но този въпрос не е спорен по делото. Заключението на вещото лице е оспорено като необосновано от процесуалния представител на ответника с довод, че в него са направени констатации в противоположен смисъл и че е направено позоваване на данни от публикувани ГФО в Агенцията по вписванията. В подкрепа на тези твърдения са представени писмени доказателства: счетоводен баланс на «ИТ» ЕООД за 2008 г., отчет за приходите и разходите на същото дружество за същата година, баланс на «А.» ЕООД към 31.12.2008 г., отчет на приходите и разходите на същото дружество за същата година, отчет на паричните потоци по прекия метод на същото дружество за същия период, отчет на собствения капитал за същото дружество за същия период, приложение към финансовия отчет към 31.12.2008 г. на същото дружество, отчет за паричните потоци на «ИТ» ЕООД за 2008 г., отчет за собствения капитал на същото дружество за същия период, приложение към финансовия отчет към 31.12.2008 г. на същото дружество (л. 781 – 790).

Съдът намира за основателно направеното оспорване на заключението от процесуалния представител на ответника за необоснованост на заключението, поради формирани експертни изводи въз основа само и единствено на доказателства по делото. По отношение на заемодателя «С.» ЕООД експертният извод е направен, тъй като дружеството е реализирало печалби от икономическата си дейност през годините 2006 г. и 2008 г. и са постъпили достатъчно парични средства в касата му към датите на сключване на договорите. Настоящият съдебен състав счита, че въз основа на непълна счетоводна документация – първични счетоводни документи и вторични счетоводни регистри не може да се направи категоричен извод (какъвто е изложен от вещото лице), че именно постъпленията в касата на дружеството към определен момент са предоставени в заем на жалбоподателя. Следва да се има предвид, че постъпленията на парични средства в касата са предназначени за разплащания по доставки, свързани с икономическата дейност на дружеството, като използването им за други цели (какъвто е настоящият случай) може да доведе до недостиг на парични средства в един бъдещ момент. Вещото лице не е извършило проследяване на движението по сметката във времеви период до края на годината, а само началните и крайните стойности на паричните средства по сметката, като по точи начин не може да посочи дали в един момент не е настъпил и недостиг на парични средства (т. нар. «червена каса»). Поради тази причина не следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице, в тази му част, поради изграждането на експертните изводи върху непълни първични и вторични счетоводни документи. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че към настоящия момент заемните средства не са върнати, като дружествата – заемодатели не извършват активна икономическа дейност, което е индиция за «нереалност» на заемните отношения между посочените дружества и жалбоподателя.

Наред с това, съдът намира за основателно твърдението на ответната страна, че липсва икономическа логика след като „А." ЕООД и „ИТ" ЕООД са реализирали загуби за процесната 2008 г., същите да са предоставили заеми на жалбоподателя. Споделят се и изводите на ревизиращите органи по приходите и горестоящия административен орган относно отдалечеността на предоставените «заемни» средства във времето, като предвид наличието на извършени покупки във времето не може да се приеме, че заемните средства са останали в непроменен размер до началото на процесния период – 2010 г.

Въз основа на приобщените в хода на производството писмени документи, при липсата на данни в обсъжданата до тук насока, е възможно да се направи единствено предположение, че е възможно такива сделки действително да са били сключени, но не и ясен, и без противоречив извод в тази насока. Административният акт и още повече, съдебното решение обаче, не могат в никакъв случай да се основат на предположения, а само и единствено не несъмнено установени факти и обстоятелства.

Дори да се приеме, че   жалбоподателят реално е получил заемните суми на датите посочени в договорите за заем, то следва да се отчете обстоятелството, че заемите са били получени много преди началото на ревизирания период като не са ангажирани доказателства, как тези средства са били съхранявани, разходвани, т.е. не се доказа по безсъмнен начин, че към 01.01.2010г.  жалбоподателят да е разполагал с твърдените от него заемни суми. Още веднъж следва да бъде съобразено обстоятелството, че в края на 2009 г. жалбоподателят е придобил недвижим имот в гр. Х, за покупката на който най-малкото са потребени най-малкото част от «получените в заем» парични средства, тъй като през годините Г. е декларирал доходи с установен произход в минимален размер и не е получавал доходи под формата на разпределен дивидент от печалбата на дружествата, в които притежава дялове.

По отношение твърдените като получени парични средства в заем и дарение от физически лица, по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства за опровергаване направените изводи в ревизионния доклад и ревизионния акт. Следва да бъде отбелязано, че лицата са починали към настоящия момент, като при ревизионното производство са извършени редица процесуални действия, насочени към събиране на информация от роднини и близки на починалите лица. При насрещните проверки не са събрани несъмнени доказателства за възможностите за спестяване на парични средства в значителни размери, които да бъдат предоставени в последствие на Г..

 Следва също така да се съобрази и правилото възведено в чл. 124, ал. 2 от ДОПК, съобразно което – “ В производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства.”. Това означава, че на ревизионният акт е нормативно придадена отнапред, материална доказателствена сила по отношение на обективираните в него констатации за проявлението на конкретни факти и обстоятелства. Казано с други думи, тежестта за тяхното оборване е на жалбоподателя. В случая, доказателства, които да опровергаят по несъмнен начин, изложените в процесния ревизионен акт факти и обстоятелства, не се ангажираха. Конкретни доводи за незаконосъобразността на акта липсват и в жалбата.

Явно при това положение е че обсъжданите до тук писмени договори за заем, са съставени не за да обективират едни действително установени между страните облигаторни правоотношения, а за да послужат за нуждите на настоящето ревизионното производство.

Предвиз горното съдът намира РА за правилен и законосъобразен, съответно жалбата – неоснователна.

При този изход на делото и своевременно направеното искане, на ответника дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. П. следва да бъде присъдена сумата в размер на 1 239,44лв. (хиляда двеста тридесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки) възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, изчислено съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция).

Ето защо Съдът

 

Р Е Ш И:

 

        

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.И.Г., ЕГН: **********, с посочен в жалбата адрес: ***, против Ревизионен акт № Р – 16002616002592-091-001 от 27.09.2016 г., издаден от Й.Т.М. - началник сектор Ревизии и Д.А.И. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. П., офис **, потвърден с Решение № 835 от 27.12.2016 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ - гр. П. относно допълнително установените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за  2010 г. в размер на 15 234,10 лв. и лихви 8 413,89 лв.

ОСЪЖДА С.И.Г., ЕГН: **********, с посочен в жалбата адрес: *** да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. П. сумата в размер на 1 239,44лв. (хиляда двеста тридесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки) възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

 

         Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба или протест пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: