Р Е Ш Е Н И Е

№931

 

Град Пловдив, 02 юни 2017 година

 

 

Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав, в открито заседание на четвърти май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: Анелия Харитева

при секретаря С.Д., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 157 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на А.Л.З. *** против ревизионен акт № 16001616001065-091-001 от 09.09.2016 г., издаден от В.И.И., началник сектор в ТД Пловдив на НАП, възложил ревизията, и К.Л.Л., главен  инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, който ревизионен акт с решение № 812 от 22.01.2016 г. на директора дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив е потвърден в частта, с която са определени допълнително публични задължения за:  данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. в размер съответно на 5 599,59 лева и 2 487,66 лева лихви, 8 799,42 лева и 3 006,91 лева лихви, 1 044,10 лева и 250,71 лева лихви, вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за 2012 г. в размер съответно на 2 452,26 лева и 837,94 лева лихви, 1 532,66 лева и 523,74 лева лихви, 957,91 лева и 327,32 лева лихви, и е изменен в частта за допълнително определени задължения за задължителни осигурителни вноски, както следва: за 2011 г. – вноски за ДОО от 2 450,07 лева на 2 298,61 лева и лихви от 1 253,86 лева на 1 176,35 лева, вноски за ДЗПО-УПФ от 957,06 лева на 897,90 лева и лихви от 489,79 лева на 459,52 лева, вноски за ЗО от 1 531,29 лева на 1 436,63 лева и лихви от 680,29 лева на 638,23 лева; за 2013 г. – вноски за ДОО от 1 800,32 лева на 1 155,20 лева и лихви от 432,29 лева на  277,39 лева, вноски за ДЗПО-УПФ от 703,25 лева на 451,25 лева и лихви от 168,86 лева на 108,35 лева, вноски за ЗО от 1 125,20 лева на 722 лева и лихви от 270,18 лева на 173,37 лева.

Жалбоподателят счита ревизионния акт за неправилен и необоснован, постановен при неправилно тълкуване на материалния данъчен закон и в противоречие със събраните доказателства, при нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че не са налице обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 ДОПК, тъй като фактическите и правни изводи не се подкрепят от събраните и представените доказателства. В нарушение на изискванията на материалния данъчен закон определянето на недостига на парични средства е извършено помесечно вместо на годишна база. Твърди се, че нормата на чл.124а ДОПК, в сила от 15.02.2011 г., е материалноправна и доколкото не й е предадено обратно действие, не може да служи като основание за определяне на задължителни осигурителни вноски по реда на чл.122 за осигурителни периоди преди влизането й в сила. От друга страна, наложително е по безспорен начин да бъде установен източника на укрития доход, тъй като ЗДДФЛ предвижда различни правила за определяне на данъчните основи за облагане според източника. В случая не е доказано, че се касае за доход от трудова дейност.  Твърди се още, че органите по приходите са допуснали грешка в изготвените парични потоци за 2011 г., като в приходната част не е включил сумата от 60 000 евро, получена от продажба на недвижим имот и платена по банков път. Неправилно не са включени в паричните потоци за 2011 г. и 2008 г. суми, получени от родителите и вуйчото на жалбоподателя – 25 000 лева и 30 000 лева.  Иска се отмяна на обжалвания акт и присъждане на разноските по делото.   

Ответникът чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна и моли тя да бъда отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 ДОПК и от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването, тъй като обжалваният ревизионен акт създава нови публични задължения за жалбоподателя, като по този начин неблагоприятно засяга неговата правна сфера. Ревизионният акт е обжалван в предвидения срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който го е потвърдил. Изчерпването на реда на задължителното административно обжалване и подаването на жалба в рамките на предвидения в чл.156, ал.1 ДОПК срок налагат извод за нейната допустимост. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Ревизията е започнала въз основа на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001616001065-020-001 от 18.02.2016 г., изменена със заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001616001065-020-002 от 13.06.2016 г. и № Р-16001616001065-020-003 от 08.07.2016 г. Ревизията обхваща установяване на задъл­жения за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2013 г. за вноски за здравно осигуряване, ДОО и ДЗПО-УПФ за самоосигуряващи се лица и за данък върху доходите на ФЛ – свободни професии, граждански договори и др. Въз основа на събраните при ревизията доказателства е съставен ревизионен доклад № Р-1600161001065-092-001 от 05.08.2016 г., въз основа на който е издаден обжалваният ревизионен акт № 16001616001065-091-001 от 09.09.2016 г. – предмет на настоящото съдебно производство.

Съдът намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на ревизионния акт само на това основание. Заповедите за възлагане на ревизия и за нейното изменение са издадени от длъжностно лице, надлежно упълномощено въз основа на заповед № РД-09-518 от 30.04.2014 г., изменена със заповед № РД-09-391 от 21.03.2016 г. на директора на ТД Пловдив на НАП, а сроковете за извършването на ревизията са съобразени с предвидените в чл.114 ДОПК срокове. Извършените процесуални действия и събраните доказателства в хода на ревизионното производство са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентните за това органи по приходите и в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са били съобщени на жалбоподателя. Следователно на ревизираното лице е била осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем.

Ревизията е повторна и е възложена във връзка с решение № 74 от 15.02.2016 г. на директора на ДОДОП Пловдив (л.1034-1040 от делото), с което е отменен първоначално издадения ревизионен акт  № Р-16001615004731-091-001 от 17.12.2015 г. и преписката е върната за издаване на нов ревизионен акт. Ревизията е извършена по реда на чл.122 ДОПК, тъй като органите по приходите са установили наличие на обстоятелство по чл.122, ал.1, т.7 ДОПК – констатирано е превишение на разходите над приходите и нарастване на имущественото състояние на жалбоподателя с 50 884,34 лева за 2011 г., както и обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК – укрити приходи от стопанска дейност, свързана с продажба на автомобили.

Установено е при ревизията, че жалбоподателят е местно физическо лице по чл.4, ал.1 ЗДДФЛ, свързано лице с „фирма“ ЕООД и „фирма“ ЕООД. За 2009 г. и 2010 г. няма подадени годишни данъчни декларации по чл.50 ЗДДФЛ. За 2011 г. са декларирани доходи от трудови правоотношения в размер на 3 840,89 лева и доход от прехвърляне на жилище в размер на 117 349,80 лева За 2012 г. са декларирани доходи от трудови правоотношения в размер на 3 712,41 лева и доход от прехвърляне на МПС в размер на 3 563,28 лева. За 2013 г. са декларирани доходи от трудови правоотношения в размер на 3 563,28 лева. Взети са предвид представените документи и обяснения за наличните парични средства в размер на 5 000 лева в началото на ревизирания период, както и наличните в банковите сметки суми в началото и в края на ревизирания период. 

Във връзка с твърденията на жалбоподателя за получени дарения от родителите си Л. и С. З. в размер на 25 000 лева и от чичо си Т.З. в размер на 30 000 лева, са извършени насрещни и служебни проверки на тези лица. Установено е, че лицата не са имали възможност да предоставят такива парични суми на жалбоподателя, защото получените доходи са в минималните размери на трудовото възнаграждение и пенсия, не са декларирани доходи от други източници с годишна данъчна декларация, включително от предварителния договор от 30.10.2008 г. (л.138 от делото), и не са налице доказателства за реално предаване на парите, които се твърди да са дарени.

Установено е от движението по банковите сметки на жалбоподателя множество вноски от физически и юридически лица, извършени в брой и по банков път. Съгласно дадените от А.З. обяснения част от преводите са от сестра му и от познат във връзка с банков кредит, а останалите суми представляват получени комисионни и застраховки при продажба на коли, които не притежава. Органите по приходите са приели, че се касае за получени и недекларирани облагаеми доходи от стопанска дейност по реда на чл.29 ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 10 050 лева, за 2012 г. в размер на 92 937 лева и за 2013 г. в размер на 14 065 лева.

Съответно в резултат на констатациите за укрити доходи за периода 2011 г. – 2013 г. и за превишението на разходите над приходите за 2011 г., на основание чл.122, ал.2 ДОПК след анализ на относимите към жалбоподателя обстоятелства е определена данъчна основа за съответната ревизирана година, от която са приспадани дължимите осигурителни вноски, и е определено допълнителното данъчно задължение по чл.48 ЗДДФЛ и лихви за просрочие.

Относно задължителните осигурителни вноски за фонд ДОО, ДЗПО-УПФ и здравно осигуряване за периода 2009 г. – 2013 г. при ревизията органите по приходите са констатирали, че А.З. няма регистрация като едноличен търговец, той е едноличен собственик на капитала  и управител на „фирма“ ЕООД и „фирма“ ЕООД и с декларация по чл.1, ал.2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани в чужбина и морските лица е декларирал начало на дейност и начало на осигуряване от 04.04.2012 г., с вид осигуряване – за всички социални рискове.  Жалбоподателят е подал декларация обр.1 за периода 04.04.2012 г. – 31.12.2013 г. и декларация обр.6 за размера на дължимите вноски за 2012 г. и 2013 г. Установено е, че жалбоподателят е внесъл авансово дължимите задължителните осигурителни вноски върху осигурителен доход, не по-нисък от минималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година за периода 04.04.2012 г. – 31.12.2013 г.

 Доколкото в хода на ревизията е установено наличие на данни за укрити доходи и превишение на разходите над приходите за 2011 г., органите по приходите са приели, че са налице предпоставките на чл.122, ал.1, т.2 и 7 ДОПК. След анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 ДОПК е установен доход, за който жалбоподателят не е представил доказателства за произхода на доходите, поради което органите по приходите са приели, че той е извършвал трудова дейност, от която е реализиран доход, върху който на основание чл.124а ДОПК, във връзка с чл.6, ал.8 КСО и чл.40, ал.1, т.2 ЗЗО следва да се установят задължения за осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, върху дохода, определен по реда на чл.122-124 ДОПК.

В хода на обжалването по административен ред директорът на ДОДОП Пловдив е изменил ревизионния акт в частта за допълнително установените задължения за осигурителни вноски за 2011 г. и 2013 г., защото органите по приходите, макар да са приложили правилен подход за определяне размера на осигурителния доход, са допуснати грешки при определяне на годишния осигурителен доход, върху който се дължат вноските. Така ревизиращият екип неправилно е определил размера на осигурителния доход, върху който жалбоподателят е бил осигурен по трудово правоотношение за 2011 г. – 3 858,84 лева вместо 4 408,56 лева. Съответно в резултат на допуснатата грешка са определени по-високи размери на дължимите вноски, поради което с решението на директора са определени нови: за ДОО – 2 298,61 лева, за ДЗПО-УПФ – 897,90 лева и за ЗО – 1 436,63 лева. Грешно е определен също годишният осигурителен доход, върху който жалбоподателят дължи вноски за годишно изравняване за 2013 г., тъй като от органите по приходите не са взели предвид осигурителния доход, върху който А.З. е правил авансови вноски. В резултат на допусната грешка са установени по-високи размери на дължимите вноски, поради което са определени нови размери: за ДОО – 1 155,20 лева, за ДЗПО-УПФ – 451,25 лева и за ЗО – 722 лева.

В хода на съдебното производство е допусната съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно, безпристрастно, кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства и неоспорено от страните.

Вещото лице е представило в табличен вид данните за изтеглените пари в брой от банковите сметки на жалбоподателя в „Уникредит Булбанк“ АД и левовите преводи. Вещото лице е изчислило задълженията на жалбоподателя по ЗДДФЛ за 2011 г. в четири варианта, като е установило превишение на разходите над приходите с 25 359,43 лева само във втория вариант, при който в приходната част на паричния поток на жалбоподателя вещото лице е включило дарението от 25 000 лева от родителите. За всеки вариант вещото лице е изчислило дължимите осигурителни вноски и данък по ЗДДФЛ.

Съдът намира, че със заключението на вещото лице не се установяват нови факти от значение за правилното установяване на публичните задължения на жалбоподателя. Всички факти вече са били установени в хода на ревизията, като вещото лице е ползвало същите данни, които са ползвали и органите по приходите при издаване на обжалвания ревизионен акт. Различните варианти на изчисления, дадени от вещото лице, биха били верни и биха имали значение, ако по безспорен начин са установени даренията от родителите и от чичото на жалбоподателя, както и произхода на средствата, постъпвали по банковите сметки на жалбоподателя, т.е., че тези пари са били декларирани и обложени.

Представените в хода на съдебното производство ревизионни доклади и ревизионни актове, издадени на родителите на жалбоподателя Л. и С. З., също не допринасят за установяване на публичните задължения на жалбоподателя. От изявлението на процесуалния представител на ответника е видно, че тези ревизионни актове не са били обжалвани и са влезли в сила. С тях и по отношение на двамата родители са установени задължения за данък по чл.48 ЗДДФЛ и за осигурителни вноски за 2009 г. и 2011 г. Обстоятелството, че с тези актове органите по приходите са приели като безспорно установен факт, че Л. и С.З. са получили сумата 50 000 лева по предварителния договор от 30.10.2008 г. със С. Р., не представлява безспорно доказателство за получаването на дарението от 25 000 лева. Дори да се приеме, че родителите са имали финансова възможност да дадат тези пари на сина си, липсват доказателства за тяхното предаване. Съгласно чл.225, ал.2 ЗЗД дарението на движими имущества (каквито са парите) трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване. В настоящия случай липсват както писмен договор с нотариално заверени подписи, така и доказателства за предаването. След като не са доказани елементите на фактическия състав на сключване на договор за дарение на движими вещи, то недоказано се явява и твърдението на жалбоподателя за получено дарение от родителите му.

По същите съображения не може да се приеме за доказано и дарението на 30 000 лева от чичото на жалбоподателя. Освен голословното твърдение на самия жалбоподател, липсват всякакви други доказателства, установяващи по безспорен начин финансовите възможности на Т. З. да направи дарение в подобен размер, както и реалното предаване на парите, нито е представен писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните.

Доколкото тези дарения не са доказани по безспорен начин, съдът намира, че не следва да имат предвид изчисленията на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, а следва да се приемат на правилни и верни изчисленията на ревизиращия екип и на решаващия орган във връзка с корекциите на задължителните осигурителни вноски.

При тези факти съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е правилен и не са налице основания за неговата отмяна.

Основният спорен въпрос между страните е наличието на основания за извършване на ревизията по особения ред на чл.122 ДОПК и в случая този факт по безспорен начин е доказан от ревизиращия екип – както превишението на разходите над приходите за 2011 г., така и укритите приходи за периода 2011 г. – 2013 г. Както се каза по-горе, при доказателствена тежест за жалбоподателя да установи получаването на дарения от своите родители и от чичо си това не беше направено нито в хода на съдебното производство, нито по-рано в хода на ревизията. Следователно изчисленият от ревизиращия екип паричен поток за 2011 г. е правилен и не са налице основания за неговата промяна съобразно вариантите, дадени от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което от своя страна се явява безспорно доказателство за превишение на разходите над приходите, което е значително и което по безспорен начин доказва наличие на обстоятелство по чл.122, ал.1, т.7 ДОПК.

Доказано е също наличието на обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК, доколкото отново при доказателствена тежест за жалбоподателя да установи произхода на средствата, превеждани му от различни физически и юридически лица по банковите сметки, не са представени никакви доказателства, а от друга страна, самият жалбоподател в писмените си обяснения не оспорва факта, че това са пари, които е получил във връзка с осъществени от него продажби на автомобили. Т.е., не се оспорва факта, че жалбоподателят е извършвал стопанска дейност без да е бил регистриран за това като едноличен търговец, съответно не се оспорва факта, че това са доходи от дейността, които подлежат на облагане на общо основание.

С оглед безспорно установеното наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и 7 ДОПК за извършване на ревизия по особения ред важи презумпцията на чл.124, ал.2 ДОПК в производството по обжалване на ревизионния акт фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното. Следователно в тежест на жалбоподателя е да обори тази законова презумпция, което в настоящия случай не беше направено, не беше проведено пълно насрещно доказване, съответно фактическите констатации на ревизиращия екип следва да се считат за верни. След като фактическите констатации са верни, т.е., не са оборени фактите, въз основа на които са определени паричните потоци, недостигът на парични средства за 2011 г. и укритите приходи за 2011 г., 2012 г. и 2013 г., то правилно и обосновано при ревизията са установени задължения за данък по чл.48 ЗДДФЛ и за задължителни осигурителни вноски.

Необосновано и неподкрепено от доказателствата и от съдържанието на ревизионния доклад е твърдението на жалбоподателя, че недостигът на парични средства е определян по месеци. Противно на това твърдение, паричните потоци за всяка от ревизираните години са определяни за съответната година, на годишна база.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя за неприложимост на нормата на чл.124а ДОПК и за определяне на допълнителни задължителни осигурителни вноски за ревизираните години. От една страна, облагането им като трудови доходи е най-благоприятният за жалбоподателя ред, при който ставките са най-ниски. От друга страна, нетрудовите доходи предполагат ангажиране на друга, по-тежка отговорност на жалбоподателя. От трета страна, както се каза и по-горе, самият жалбоподател в писмените си обяснения, дадени в хода на ревизията, посочва тези доходи като такива от друга стопанска дейност.

Доколкото ревизия е извършена по реда на чл.122 ДОПК при безспорно установено наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и 7 ДОПК, не може да се очаква пълно съответствие между така установените публични задължения и публичните задължения, които биха били установени, ако жалбоподателят добросъвестно е изпълнявал задължението си да декларира всички подлежащи на деклариране доходи. Целта на производството по чл.122 ДОПК е даде възможност, правен ред и способ на органите по приходите във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния материален закон, защото е налице противоправно развитие на данъчните правоотношения, последица от проявлението на някой от фактите, изчерпателно изброени в чл.122, ал.1 ДОПК, да се установят във възможно най-голяма пълнота данните, които се доближават максимално до данъчната основа, до която би се стигнало при нормално развитие на правоотношенията. Т.е., при този ред на ревизия никога не може да се достигне до абсолютна точност на установяване на публичните задължения именно поради липсата на нормално развитие на данъчните правоотношения.

Водим от всичко изложено, съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно и доказано в размер на 1 658 лева (съгласно чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) следва да бъде уважено и да бъде осъден жалбоподателя да плати тази сума на ответната дирекция. Затова и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Л.З., ЕГН **********,***, против ревизионен акт № 16001616001065-091-001 от 09.09.2016 г., издаден от В.И.И., началник сектор в ТД Пловдив на НАП, възложил ревизията, и К.Л.Л., главен  инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, който ревизионен акт с решение № 812 от 22.01.2016 г. на директора дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив е потвърден в частта, с която са определени допълнително публични задължения за:  данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. в размер съответно на 5 599,59 лева и 2 487,66 лева лихви, 8 799,42 лева и 3 006,91 лева лихви, 1 044,10 лева и 250,71 лева лихви, вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за 2012 г. в размер съответно на 2 452,26 лева и 837,94 лева лихви, 1 532,66 лева и 523,74 лева лихви, 957,91 лева и 327,32 лева лихви, и е изменен в частта за допълнително определени задължения за задължителни осигурителни вноски, както следва: за 2011 г. – вноски за ДОО от 2 450,07 лева на 2 298,61 лева и лихви от 1 253,86 лева на 1 176,35 лева, вноски за ДЗПО-УПФ от 957,06 лева на 897,90 лева и лихви от 489,79 лева на 459,52 лева, вноски за ЗО от 1 531,29 лева на 1 436,63 лева и лихви от 680,29 лева на 638,23 лева; за 2013 г. – вноски за ДОО от 1 800,32 лева на 1 155,20 лева и лихви от 432,29 лева на  277,39 лева, вноски за ДЗПО-УПФ от 703,25 лева на 451,25 лева и лихви от 168,86 лева на 108,35 лева, вноски за ЗО от 1 125,20 лева на 722 лева и лихви от 270,18 лева на 173,37 лева.

ОСЪЖДА А.Л.З., ЕГН **********,***, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив при ЦУ на НАП сумата 1 658 (хиляда шестстотин и петдесет и осем) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.

 

Административен съдия: