РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 567

 

гр. Пловдив,  7 април 2017 год.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на седми март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при участието на секретаря Б.К., като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 163 по описа за 2017 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 42, ал. 10 от Закона за интеграция на хора с увреждания /ЗИХУ/.

2. Образувано е по жалба предявена от Е.О.А., ЕГН **********, чрез адвокат В.С.,***, против Заповед № ЗИХУ 32/Д-РВ/2853 от 17.10.2016 г. на Дирекция “Социално подпомагане” (ДСП) Пловдив, потвърдена с Решение № 16-РД04-1443/29.12.2016 г. на Директора на Регионална Дирекция “Социално подпомагане” (РДСП) гр. Пловдив.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Иска се същата да бъде обявена за нищожна, алтернативно да бъде отменена, като противоречаща на материалноправните разпоредби и смисъла на закон, а преписката да бъде върната на органа за ново произнасяне. Претендира се присъждане на разноските по делото.

3. Ответникът по жалбата – Директора на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Пловдив, е на становище че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване.

ІІ. За допустимостта :

4. Жалбата е подадена в предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, което налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

Само за пълнота следва да се добави, че доколкото по административната преписка не са приложени доказателства за датата на връчване на Решение № 16-РД04-1443/29.12.2016 г. на Директора на Директора на Регионалната дирекция "Социално подпомагане" Област Пловдив, съдът приема, че жалбата на Е.А. срещу оспорения административен акт, е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 АПК 14-дневен срок за обжалване.

ІІІ. За фактите :

5. Началото на административното производство е сложено в ход със Заявление-декларация вх. № ЗИХУ 32/Д-РВ/2853 от 30.08.2016 г. подадена до Дирекция “Социално подпомагане” - Пловдив от Е.О.А., с искане да й бъде отпусната добавка за социална интеграция по реда на чл. 28 от ППЗИХУ за проведено балнеолечение или рехабилитационни услуги. Към заявлението са приложени следните документи: 1. Медицинско направление № 3243/29.07.2016 г., с което лицето е насочено за санаториално лечение до Съюз на слепите, хотел “Хоризонт” гр. Обзор; 2. Фактура № 1000001327/06.08.2016 г., издадена от ССБ Хотел “Хоризонт”, с предмет “пакетна туристическа услуга Е.О.А. 7 дни от 30.07.2016 г. до 06.08.2016 г. А.П.А. – придружител от 30.07.2016 г. до 06.08.2016 г.“, на обща стойност 483,00 лв., придружена с фискален бон; 3. Експертно Решение № 4362 от 219/04.12.2013 г. на Специализирана ТЕЛК „Очни болести“ – Пловдив с оценка на работоспособността – 100 % ТНР с чужда помощ, със срок до 01.12.2016 г.

Изготвена е социална оценка от ДСП - Пловдив, в която е направено предложение за отпускане на добавката за балнеолечение и рехабилитационни услуги – веднъж в годината.

С цел изясняване на всички факти и обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на поставения пред Директора на ДСП – Пловдив административноправен въпрос, е изпратено писмо изх. № 1604-26-00-1922/08.09.2016 г. до хотел “Хоризонт”, гр. Обзор, с което е отправено запитване във връзка с предоставяне на процесната услуга на жалбоподателката. В тази връзка управителят на хотела, е дал следните обяснения (в писмо изх. № 11/14.10.2016 г. по описа на хотел „Хоризонт“ – л. 23 по делото):

Единичната стойност на пакетната туристическа услуга включваща нощувка, закуска, обяд и вечеря, е на стойност 32,00 лв. на ден. Общо за престоя 7 х 32,00 = 224,00 лв. На г-жа Е.А. не са предоставяни балнеолечебни или рехабилитационни процедури, тъй като такива не се предлагат в хотела.

Единичната стойност на ползваната пакетна туристическа услуга от г-н А. е на стойност 32,00 лв. на ден, общо за престой 224,00 лв., разликата от 35,00 лв. е доплащане за храна. Хотелът не предлага балнеолечение и рехабилитационни процедури.

При тези данни, позовавайки се на чл. 42г, ал. 1 и 2 от ЗИХУ и чл. 28 от ППЗИХУ, и на писмо изх. № 11/14.10.2016 г. по описа на хотел „Хоризонт“,  Директорът на Дирекция „СП“ – Пловдив е постановил процесния отказ за отпускане на месечна добавка за социална интеграция на жалбоподателката

Няма данни да е извършвана социална рехабилитация.

6. Както вече бе казано този резултат е обжалван от жалбоподателката пред Директора на Регионалната дирекция "Социално подпомагане" Област Пловдив, който с Решение № 16-РД04-1443/29.12.2016 г., е отхвърлил жалбата й, възприемайки изцяло изложената по-горе фактическа обстановка и формираните в тази връзка правни изводи на ответния административен орган

ІV. За правото :

7. Оспореният административен акт – Заповедта на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Пловдив, както и потвърждаващото го решение на Директора на регионалната дирекция "Социално подпомагане" Област Пловдив, са постановени от материално компетен­тни органи на социалната администрация, в изискуемата от закона форма и при спазване на административно-производствените правила.

8. По делото не се формира спор по установените факти. Противоположните становища поддържани от страните в настоящото производство се отнасят до правилното приложение на материалния закон и се концентрират във въпроса налице ли са условията за отпускане на добавка за социална интеграция по чл. 42, ал. 1, т. 4  от ЗИХУ за проведено балнеолечение и рехабилитационни услуги на жалбоподателката.

9. Разрешаването на текущия административноправен спор, налага да бъдат разгледани приложимите в случая правни норми.

Според чл. 15, ал. 1 ЗИХУ, хората с трайни увреждания имат право на медицинска и социална рехабилитация (дефиниции на медицинска и социална рехабилитация са дадени съответно в ал. 2 и ал. 4 на чл. 15 от закона). В § 1, т. 5 ДР ЗИХУ е дадено определение на понятието "рехабилитация" и това е последователен и непрекъснат възстановителен процес, който подпомага човека с увреждане да достигне оптимално физическо, интелектуално, психическо и социално равнище на дейност, като му се осигуряват възможности за промяна на живота към по-висока степен на независимост.

В чл. 42, ал. 1 ЗИХУ е предвидено, че хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането, а в ал. 2 е посочено, че добавката по ал. 1 е диференцирана и представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за изброените в т. 1 - 7 цели, сред които по т. 4 са посочени балнеолечение и рехабилитационни услуги. Съгласно чл. 42г, ал. 1 ЗИХУ, право на добавката по чл. 42, ал. 1, т. 4 имат лицата с трайни увреждания с над 90 на сто намалена работоспособност, децата с определени вид и степен на увреждане и военноинвалидите, като добавката се предоставя веднъж годишно при наличие на медицинско предписание от лекар специалист. В чл. 28, ал. 1 и 2 ППЗИХУ е регламентирано, че добавката по чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗИХУ се изплаща след представяне на разходооправдателен документ за извършеното балнеолечение или рехабилитационни услуги в едномесечен срок от крайната дата на ползването им, а в ал. 2, че добавката е в размер до трикратния размер на гарантирания минимален доход, но не повече от действително направения разход съгласно представените документи.

10. По делото не е спорно, че жалбоподателката е правоимащо лице, по смисъла на чл. 42г и чл. 42, ал. 1 и 2 от ЗИХУ. Не е спорно също така, че А. има медицинско направление от лекар за климато и водолечение с оглед диагнозата й и че е пребивавала в хотел „Хоризонт", гр. Обзор, като член на Съюза на слепите в България за периода от 30.07.2016 г. до 06.08.2016 г., за което са съставени съответните разходооправдателни документи, както и че е била придружавана от А.П.А..

Основният спорен въпрос е дали по отношение на А. е проведено въпросното климато и водолечение.

Без всякакво съмнение, отговорът на този въпрос следва да бъде положителен с оглед местонахождението на гр. Обзор. В случай следва да се приеме, че с факта на пребиваване на жалбоподателката в хотел „Хоризонт, находящ се в гр. Обзор, разположен на брега на Черно море, е проведено процесното климато и водолечение, които са част от рехабилитацията на жалбоподателката. Очевидно при това положение е, че хотелът няма как да предоставя рехабилитацинни услуги, представляващи природна даденост, с оглед на което и депозираното по делото писмо от управителя на същия (в което каза се изрично е посочено, че на г-жа Е.А. не са предоставяни балнеолечебни или рехабилитационни процедури, тъй като такива не се предлагат в хотела) няма как да промени възприетите вече изводи.

11. Изложеното дава възможност да се направи обоснован извод, че при пребиваването на жалбоподателя в хотел "Хоризонт" - гр. Обзор е проведена социална рехабилитация по смисъла на чл. 15, ал. 4 ЗИХУ. По време на престоя на лицето в хотела са осъществени дейности, насочени към подобряването на здравословното състояние на лицето и промяна на живота му към по-висока степен на независимост, поради което тези дейности представляват по естеството си рехабилитационни и по-конкретно - дейности за социална рехабилитация по смисъла на чл. 15, ал. 4 ЗИХУ.

12. Настоящият съдебен състав намира, че добавката за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ може да се предоставя както за медицинска рехабилитация, така и за социална рехабилитация, според смисъла на тези понятия, посочен, съответно в чл. 15, ал. 2 и 4 ЗИХУ, тъй като на първо място, социалната рехабилитация представлява вид рехабилитационна дейност, а на следващо - социалната рехабилитация не е изрично изключена от дейностите, за които се предоставя интеграционна добавка. Разпоредбите, регламентиращи условията за предоставянето на интеграционни добавки, не следва да бъдат тълкувани стеснително, тъй като това би довело до необосновано ограничаване на предоставените по закон права на определена категория лица, които отговарят на изрично предвидените условия.

13. В конкретния случай е доказано изпълнението на всички нормативно предвидени предпоставки - искането е подадено в срок, налице е направление от лекар, разходооправдателен документ - фактура, както и доказателства, че лицето е от кръга на имащите право на добавката, поради което административният орган незаконосъобразно е отказал предоставянето на интеграционната добавка по чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗИХУ, вр. чл. 28 ППЗИХУ.

14. Изложените до тук съображения налагат крайния извод, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което той ще следва да бъде отменен.

На основание чл. 173, ал. 2 АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на Директора на ДСП – Пловдив, за ново произнасяне по Заявление-декларация вх. № ЗИХУ 32/Д-РВ/2853 от 30.08.2016 г. подадена от Е.О.А., при съблюдаване на дадените с настоящо решения указания по тълкуването и прилагането на закон. Това налага извод за основателност на жалбата.

V. За разноските:

15. При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателката, се дължат извършените разноски по производството. Те се констатирах в размер на 500 лв. – заплатеното възнаграждение за един адвокат.

 

Предвид горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ОТМЕНЯ Заповед № ЗИХУ 32/Д-РВ/2853 от 17.10.2016 г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” - Пловдив, потвърдена с Решение № 16-РД04-1443/29.12.2016 г. на Директора на Регионална Дирекция “Социално подпомагане” гр. Пловдив.

ИЗПРАЩА преписката на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” - Пловдив, за ново произнасяне по Заявление-декларация вх. № ЗИХУ 32/Д-РВ/2853 от 30.08.2016 г. подадена от Е.О.А., при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Дирекция “Социално подпомагане” - Пловдив да заплати на Е.О.А., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 500 лв., представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: