РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 389

 

21.02.2018 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХIII състав, в открито заседание на двадесет и и трети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:  СТОИЛ БОТЕВ

                                                                               ГЕОРГИ ПАСКОВ

 

при секретаря Севдалина Дункова и при участието на прокурора Димитър Беличев, като разгледа АХД № 191 по описа на съда за 2017 г., докладвано от СЪДИЯТА ПАСКОВ, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по постъпил протест от прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив против Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Карлово , приета с Решение № 134, взето с протокол № 9 от заседание на Общински съвет - Карлово, проведено на 29.03.2012г. с който се иска да бъде прогласена нищожността на наредбата.

По делото е присъединен като жалбоподател П.Т.З., ЕГН **********,***, чрез адв. Б.Б.  в обжалваната  част на наредбата по чл. 36, ал.3, като го конституира като жалбоподател.

Ответникът по жалбата не взема становище.

Представителят на контролиращата Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за основателност на протеста.

Административният съд, като взе предвид наведените доводи от страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Наредбата е подзаконов нормативен акт, чието оспорване пред съд е регламентирано в Дял трети, Раздел ІІІ, чл.185 - 195 от АПК. Съгласно чл. 187, ал.1 от АПК, упражняването на това процесуално право не е обвързано с преклузивен срок. Съгласно чл. 186, ал.1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Касае се за неопределен и неограничен брой адресати, спрямо които нормативната разпоредба има многократно правно действие /арг. чл. 75, ал.1 от АПК/. Съгласно ал. 2 прокурорът също може да подаде протест срещу акта.

Ето защо и протестът, и молбата за присъединяване са подадени от надлежни страни, по смисъла на чл. 186, ал. 2 от АПК, поради което същите се явяват процесуално допустими.

Протестиращата страна излага следните доводи за нищожност на обжалваното решение:

В параграф трети от ЗР на Наредбата е посочено следното: Наредбата се издава на основание чл.44, ал.1, т.1  от Закона за местното самоуправление и местната администрация и в изпълнение изискванията на Закон движение по пътищата, Закон за взривните вещества и общо опасни средства, Закон за управление на отпадъците, Закон за устройство на територията, Закона за противопожарната безопасност, и Закона за търговската дейност."

Твърдението на протестиращата страна е, че няма Закон за противопожарната безопасност, не е бил в действие Закон за взривните вещества и общо опасни средства, несъществува Закон за търговската дейност, като това е особено съществен порок в цялата Наредба на Общински съвет Карлово, тъй като не се допуска да има действаща Наредба въз основа на несъществуващи нормативни актове от по-висока степен.

По искането за прогласяване на нищожност на наредбата съдът намира за установено следното от правна страна:

         Общинските съвети като органи на местното самоуправление на територията на съответната община, решават самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в тяхната компетентност. По силата на чл. 76, ал.3 от АПК, вр. с чл. 8 от ЗНА и с чл. 21, ал.2 от ЗМСМА и в изпълнение на предоставените им правомощия, те са овластени да издават административни актове, сред които и подзаконови нормативни актове  - наредби.

Само по себе си неточното посочване на нормативни актове не е основание да се прогласи нищожността на наредбата в цялост, при условие, че към датата на издаването, съответно на измененията на наредбата, са действали нормативни актове регламентиращи  съответната материя.

В кокретния случай към датата на издаване на наредбата е действала Наредба № Iз-2377 от 2011 г. на Министерството на вътрешните работи и Министерството на регионалното развитие и благоустройството за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите (ДВ, бр. 81 от 2011 г.), която впоследствие е била отменена с Наредба № 8121з-647 от 1 октомври 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. До 16.09.2010 г. е бил в сила Закон за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, който е отменен със Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.  Търговският закон е обнародван в ДВ бр. 48 от 18.06.1991г. /в сила от 01.07.1991г./

Обявяване на нищожност на административен акт може да се поиска в случаите, когато е издаден от некомпетентен орган, било то по отношение на материалната, нормативно предоставена компетентност; било в случаите на неспазване на йерархическата зависимост между органите - компетентност по степен; при излизане на местните или регионалните административни органи извън рамките на териториалната си компетентност, както и при липса на компетентност по време, като в случая не е налице нито една от горепосочените предпоставки.

Действително в разпоредбата на §3 на ЗР на наредбата наименованията на част от нормативните актове са посочени погрешно, но това е основание да се отмени само и единствено тази разпоредба, като незаконосъобразна.

Съгласно чл.168, ал.1, във вр. с чл. 196 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Във връзка с проверката, която е длъжен да направи административния съд за спазване процедурата, в която е бил приет акта, с оглед повелителните норми на чл.77 АПК и чл.26 ал.2 Закона за нормативните актове /ЗНА/, съдът намира за установено следното:

Съгласно приложимата редакция съм датата на издаване на наредбата на чл. 26, ал.2 от ЗНА преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.

Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Карлово /л.380-392/е била приета с Решение № 134, взето с Протокол № 9 от  29.03.2012г. на Общински съвет Карлово /л.378- 379/. Видно от представено  извлечение по делото извлечение от официал­ния сайт на Общината/л.412/ е, че датата на публикуване на наредбата е 13.03.2012г. т.е. при приемането на оспорения административен акт е била спазена разпоредбата на чл. 26, ал.2 от ЗНА.

Решенията за приемане и изменения на наредбата са взети при наличието на визираните в чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗМСМА изисквания за кворум.

По отношение на оспорената от  присъединения като жалбоподател П.Т.З. разпоредба на чл. 36, ал.3 от наредбата, съдът намира за установено следното:

Съгласно чл.  36, ал.3 от наредбата глобите в размер до 10лв. включително не подлежат на обжалване.

Съдът намира тази разпоредбата за незаконосъобразна поради следното:

С Тълкувателно решение № 1 от 01.03.2012г., постановено по конституционно дело № 10 от 2011г. Конституционният съд е обявил за противоконституционен чл. 189, ал. 13 от Закона за движението по пътищата.

За да постанови това решение съдът е приел, че ниският размер на наложено административно наказаниеглобане би следвало сам по себе си да оправдае отпадането на възможността нарушителят да атакува наложеното му административно наказание пред съд. Съдът е посочил, че е важна целта на правото на защита и тя не може да бъде преформулирана в зависимост от размера на глобата, като да се обвързва отпадането на съдебния контрол единствено в зависимост от преценката на законодателя за нисък с оглед регулираните от него отношения размер на глобата, е недопустимо.

В заключителната част на мотивите си, съдът е възприел, че  да се допусне елиминиране или редуциране на съдържанието на основни права или на тяхното упражняване по съображения за целесъобразност е недопустимо, защото нарушава принципа за правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията) и внася промени в баланса между изпълнителната и съдебната власт (чл. 8 от Конституцията), без да има някаква опора в основния закон.

В конкретния случай общинският съвет с процесната разпоредба е ограничил съвсем незаконосъобразно правото на защита на нарушителя да атакува наложеното му административно наказание пред съд, и предвид цитираните по-горе мотиви на Конституционния съд,  тази разпоредба се явява незаконосъобразна, поради което същата следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1от АПК, в полза на протестиращата страна се дължат сторените разноски по производството, които се констатираха в размер на 20 лв.

На присъединения като жалбоподател П.Т.З., следва да бъдат присъдени сторените от него разноски по делото, които се констатираха както следва: 10 лв. за внесена ДТ и 500 лв. за възнаграждение за адвокат или общо 510 лв.  

Водим от горното, на основание чл. 193, ал. 1, предложение четвърто от АПК, съдът

Р  Е   Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ чл. 36, ал.3 и § 3 ЗР на Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Карлово , приета с Решение № 134 от 29.03.2012г., взето с протокол № 9 на Общински съвет Карлово.

ОСЪЖДА Общински съвет Карлово да заплати на Окръжна прокуратура – Пловдив сумата в размер 20 /двадесет/ лева, представляваща  заплатени разноски по делото.

ОСЪЖДА Общински съвет Карлово да заплати на П.Т.З., ЕГН **********,*** сумата в размер на 510 /петстотин и десет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

Решението да се разгласи по реда на чл.194 от АПК при неподаване на касационни жалби или протести или ако те са отхвърлени.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       

 

ЧЛЕНОВЕ: