Р Е Ш Е Н И Е

1724

 

Град *****, 19 октомври 2017 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД *****, І отделение, ІV състав, в открито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                  Административен съдия: Анелия Харитева

при секретар Добринка Трънгалова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 228 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на Л.А.Л., действащ като едноличен търговец под фирма *****срещу ревизионен акт № 16001616001299-091-001 от 12.09.2016 г., издаден от *****, началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД ***** на НАП, възложил ревизията, и *****главен инспектор по приходите в ТД ***** на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение  № 787 от 20.12.2016 г. на директора на ДОДОП *****, в частта на допълнително установените задължения за ДДС за периода 01.05.2014 г. – 31.05.2014 г. в размер на 1 866,67 лв. и 426,40 лв. лихви; ДОО за 2009 г. в размер на 541,35 лв. и 498,94 лв. лихви, за 2010 г. в размер на 148,91 лв. и 106,78 лв. лихви, за 2013 г. в размер на 274,54 лв. и 65,92 лв. лихви, за 2014 г. в размер на 1854,05 лв. и 256,80 лв. лихви; ЗО за 2009 г. в размер на 333,14 лв. и 216,90 лв. лихви, за 2010 г. в размер на 108,30 лв. и 59,93 лв. лихви, за 2013 г. в размер на 171,59 лв. и 39,61 лв. лихви.; за 2014 г. в размер на 1158,78 лв. и 153,42 лв. лихви; ДЗПО за 2009 г. в размер на 208,21 лв. и 191,90 лв. лихви, за 2010 г. в размер на 67,69 лв. и 48,54 лв. лихви, за 2013 г. в размер на 107,24 лв. и 25,10 лв. лихви; за 2014 г. в размер на 724,24 лв. и 95,89 лв. лихви.

Според жалбоподателя ревизионният акт е незаконосъобразен поради нарушение на закона и несъобразяване със съдебната практика. Твърди се, че не са налице основания за определяне на нов размер на осигурителния доход през ревизирания период. За начисления ДДС за периода месец май 2014 г. жалбоподателят твърди, че не е получавал суми по цитираните в ревизионния акт частни документи. Оспорва истинността на отразеното в стокова разписка № 417 от 04.05.2014 г. и твърди, че не я е подписвал. Иска да бъде отменен ревизионния акт и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна и моли тя да се отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 ДОПК и от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването, тъй като обжалваният ревизионен акт създава нови публични задължения за жалбоподателя и по този начин неблагоприятно засяга неговата правна сфера. Ревизионният акт е обжалван в предвидения срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил частично. Изчерпването на реда на задължителното административно обжалване и подаването на жалба в рамките на предвидения в чл.156, ал.1 ДОПК срок, налагат извод за нейната допустимост. Разгледана по същество жалбата е частично основателна поради следните съображения:

Ревизията е повторна. С решение № 97 от 23.02.2016 г. на директора на ДОДОП ***** е отменен издадения по отношение на жалбоподателя ревизионен акт № Р-16001615005306-091-001 от 18.12.2015 г. в частта на допълнително установените задължения по ЗДДС за данъчен период м.05.2014 г., за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2009 г. – 2014 г., допълнително установените задължения по КСО и ЗЗО на самоосигуряващото се лице, и преписката е върната за извършване на нова ревизия.

В изпълнение на това решение е издадена заповед за възлагане на ревизия № 16001616001299-020-001 от 26.02.2016 г., изменена със заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия № 16001616001299-020-002 от 07.06.2016 г.  и № 16001616001299-020-003 от 07.07.2016 г. Ревизията обхваща установяване на задължения за ДДС за периода 01.05.2014 г. – 31.05.2014 г.;  за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2014 г.; за вноски за ДОО, за здравно осигуряване и вноски за универсален пенсионен фонд за самоосигуряващите се лица за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2014 г. Въз основа на събраните в ревизионното производство доказателства е съставен ревизионен доклад № 16001616001299-092-001 от 23.08.2016 г., чиито констатации са дали основание за издаване на оспорения ревизионен акт № 16001616001299-091-001 от 12.09.2016 г.– предмет на настоящото съдебно производство.

Съдът намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на ревизионния акт само на това основание. Заповедите за възлагане на ревизия са издадени от длъжностни лица, надлежно упълномощено въз основа на заповед № РД-09-518 от 30.04.2014 г. на директора на ТД ***** на НАП, и в рамките на предвидените по ДОПК срокове. Извършените процесуални действия и събраните доказателства в хода на ревизионното производство са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 ДОПК и от компетентните органи по приходите. Както ревизионният доклад и ревизионният акт, така и решението на горестоящия в приходната администрация решаващ орган са били надлежно съобщени на жалбоподателя, който в предвидените по ДОПК срокове ги е обжалвал, т.е., на ревизираното лице е била осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем.

В хода на ревизията е установено, че жалбоподателят е регистриран като едноличен търговец под фирма  *****Основната дейност на търговеца е търговия на дребно с тютюневи изделия, спиртни напитки и пакетирани хранителни изделия, регистрирано по ЗДДС лице, считано от на 25.01.1999 г. През 2014 г. дейността на Л.Л. е свързана със събиране на диворастящи гъби в района на с. Връховръх и продажбата им на „фирма“ ЕООД. Въз основа на извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства (протокол № П-16001615027851-073-001 от 24.06.2015 г. – л.217) е установено, че са налице доходи от горско стопанство, изплатени от „*****и „фирма“ ЕООД, недекларирани в подадена от жалбоподателя годишна данъчна декларация. Констатирано е още, че са изплатени суми за периода 2009 г. – 2013 г., подробно описани в цитирания протокол.

След анализ на събраните доказателства е формиран извод, че дейността на Л.Л. по събиране на диворастящи гъби е с цел реализиране на доходи, че тази дейност е стопанска дейност по смисъла на чл.29, ал.1, т.2а ЗДДФЛ, съответно на основание на чл. 11 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващи се лица, български граждани на работа  в чужбина и морски лица, вр. чл.4, ал.3, т.6 КСО, е прието, че Л.Л. следва да довнесе осигурителни вноски за получени доходи от за работа по извънтрудови правоотношения от събиране на диворастящи гъби за периода 2009 г. – 2013 г. Прието е също, че дейността по бране на гъби има характер на независима икономическа дейност по смисъла на чл.3, ал.2 ЗДДС и върху получените доходи следва да се начислява ДДС.

В хода на ревизията е извършена проверка на доставчика „фирма“ ЕООД (протокол № П-16001315072801-141-001 от 24.04.2015 г. – л.272 гръб) и въз основа на представените справки за изплатени суми, копия на складови разписки, служебни бележки и разходни касови ордери, счетоводни справки, проверка в информационните масиви на НАП за декларирани и внесени осигурителни вноски от Л.Л. за 2009 г., 2010 г., 2013 г. и  2014 г., е констатирано, че Л.Л. е организирал добив и изкупуване на диворастящи гъби в качеството си на физическо лице, а не чрез *****

В изпълнение на искане за представяне на документи и писмени обяснения № Р-16001616001299-040-001 от 03.06.2016 г. (л.88) жалбоподателят е посочил, че дейността по събиране на диворастящи гъби е осъществявана от него заедно с *****, Н.Л., **********. и др.

В изпълнение на искане за представяне на документи и писмени обяснения № Р-16001616001299-041 от 23.03.2016 г. (л.78) управителят на „фирма“ ЕООД е представил заверени копия от служебни бележки за изплатени доходи на Л.Л. – 11 200 лв. и удържан данък в размер на 672 лв., аналитична сметка 4003 и заверено копие от стокова разписка № 417 от 04.06.2014 г. за изкупуване на челадинка, 1 600 кг, на обща стойност 11 200 лв. (л.80).

Органите по приходите са приели, че жалбоподателят е извършвал облагаеми доставки на стоки – продажба на диворастящи гъби, приходите от които в размер на 11 200 лв. не са намерили отражение в счетоводството му. Прието е, че приходите от продажбата на диворастящи гъби следва да участват при формиране на основата за облагане с ДДС за данъчен период месец май 2014 г. и на основание чл.86, ал.2 ЗДДС жалбоподателят дължи ДДС в размер на 1 866,67 лв.

При ревизията на жалбоподателя в качеството му на самоосигуряващо се лице са установени допълнителни задължения за осигурителни вноски за годишно изравняване за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО вследствие на извършената с ревизионния акт корекция на облагаемия доход по годишните данъчни декларации по чл.50 ЗДДФЛ за 2009 г., 2010 г., 2013 г. и 2014 г. с оглед на формираните изводи, че дейността по събиране на диворастящи гъби е осъществена редовно, по занятие, с цел реализиране на доходи. На основание чл.26, ал.1, вр. с чл.18  и чл.78 ЗКПО са определени приходите и разходите от търговия на дребно и е коригиран счетоводния финансов резултат. Съответно определен е размерът на облагаемия доход и на осигурителния доход, върху който са определени дължимите задължителни осигурителни вноски по следните проценти: за 2009 г. – 16,5 %; за 2010 г. – 14,5 %; за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. – 16,3 %. Отчетен е фактът, че през ревизираните години жалбоподателят е избрал да се осигурява за всички осигурителни рискове.

В хода на съдебното производство са изискани и представени от „фирма“ ЕООД заверени  копия на служебна бележка за изплатени доходи и сметка за изплатени суми на Л.Л.,  стокова разписка № 417 от 04.05.2014 г., като е посочено, че „фирма“ ЕООД е изплатило на Л.Л. доход в размер на 11 200 лева за покупката на гъби съгласно складова разписка № 417 от 04.05.2014 г., че върху сумата е удържан данък в размер на 672 лева, който е внесен в НАП.

В хода на съдебното производство е прието заключение по допуснатата съдебно-графологична експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства. Вещото лице е констатирало, че подписът за „предал“ в стокова разписка № 417 от 04.06.2014 г., приложена като ксерокопие на л.423 от делото,  не е изпълнен от Л.А.Л..

Представените от процесуалния представител на ответника справки по чл.57 ЗОДФЛ и чл.73 ЗДДФЛ за изплатени суми от „фирма“ ЕООД е видно, че жалбоподателят фигурира като лице, получило сумата 11 200 лева, който факт е установен още в хода на ревизията, но е спорен между страните.

При тези факти съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е частично незаконосъобразен.

Предмет на настоящия правен спор е фактът на получаване на сумата 11 200 лева, на основание на което с обжалвания ревизионен акт са доначислени ДДС за м. май 2014 г. и задължителни осигурителни вноски за 2014 г.

Доставката на гъби представлява търговска покупко-продажба на вещи, определени по своя род, за която важи правилото на чл.24, ал.2 ЗЗД, във връзка с чл.288 ТЗ – при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Нито в ревизионното производство, нито в съдебното производство обаче няма представени доказателства, които да документират реално извършване на доставки по смисъла на чл.6 ЗДДС и не е налице правно основание за доначисляване на ДДС, защото представената стокова разписка, за която се твърди, че удостоверява предаването на гъбите, се доказа, че не е подписана от жалбоподателя. Следователно не е доказвано предаването на стоките или индивидуализирането им по друг начин.

Доколкото основният спорен въпрос в настоящото производство е именно реалното осъществяване на процесната доставка като проявен в обективната действителност положителен юридически факт, доказването на този факт предполага да се установи наличието на процесната стока у доставчика, нейното индивидуализиране, нейното движение от обект при доставчика до обект на получателя и прехвърлянето на правото на собственост именно от доставчика, т.е., от жалбоподателя. Такива доказателства не са ангажирани, освен служебна бележка за изплатени доходи и сметка за изплатени суми на Л.Л., оспорената стокова разписка № 417 от 04.05.2014 г. Единствено счетоводното отразяване на доставките  в счетоводството на „фирма“ ЕООД не е основание да се приеме, че доставките са реално осъществени.

            При поддържаната от страна на жалбоподателя позиция в процеса, при липсата на положен подпис от него или от негов представител за получател в стоковата разписка и при липсата на каквито и да е други данни за предаване на стоката не е възможно да се направи извод, че в случая е налице постигнато взаимно съгласие и стоката е предадена от жалбоподателя в разпореждане на получателя „фирма“ ЕООД.

В заключение следва да се каже, че не е възможно да се приеме за установено, че доставките на гъби, описани в стокова разписка №  417 от 04.05.2014 г.,  са действително настъпили юридически факти. Следователно не е налице основание за определяне на допълнителни задължения по ЗДДС, поради което в тази част ревизионният акт е незаконосъобразен и ще следва да бъде отменен.

При ревизията е установено, че жалбоподателят в качеството на едноличен търговец е внасял дължимите авансови вноски и вноски за годишно изравняване на осигурителния доход. В ревизионния доклад подробно са описани за всеки от ревизираните периоди размерът на осигурителния доход, размерът на дължимите авансови осигурителни вноски, датата, към която са дължими, ефективно внесените суми от жалбоподателя, дължимите лихви за просрочие. Органите по приходи са определили и вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за годишно изравняване на основание чл.6, ал.8 КСО въз основа на установения годишен доход при ревизията, който не съвпада с посочения в годишните данъчни декларации, тъй като не е включен доходът от дейността по събиране и продажба на диворастящи гъби. В този смисъл законосъобразно са определени задълженията за осигурителни вноски за годишно изравняване за ДОО, ДЗПО и ЗО като самоосигуряващо се лице на основание чл.6, ал.8 КСОчл.40, ал.1 ЗЗ0 и чл.127, ал.1 КСО за 2009 г., 2010 г. и 2013 г.

От жалбоподателя не са наведени възражения относно реда за определяне на размера на осигурителния доход от стопанска дейност като едноличен търговец и от независима икономическа дейност от бране на диворастящи гъби, за който са дължими задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за 2009 г., 2010 г. и 2013 г. Възраженията, че не се дължат задължителни осигурителни вноски с оглед нормата на  чл.124а ЗДДС са неоснователни, тъй като настоящата ревизия не е по особения ред на чл.122 ДОПК.

Изводите на органите по приходите са в съответствие с приложимите норми на материалния закон, като законосъобразността на констатациите във връзка с преобразуването на финансовия резултат и определянето на по-висок размер на облагаемия доход за 2009 г., 2010 г. и 2013 г. обуславя законосъобразността на оспорения ревизионен акт и в частта относно установените задължения за ЗОВ.

            Съгласно чл.3, ал.1 и 2 ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея, а независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Ето защо, като са приели, че правилно този доход на жалбоподателя е бил включен при определяне на годишния осигурителен доход, върху който той дължи задължителни осигурителни вноски. Този факт не се оспорва от жалбоподателя. От друга страна, следва да се има предвид, че първоначално издадения ревизионен акт № Р-16001615005306-091-001 от 18.12.2015 г., потвърден с решение № 97 от 23.02.2016 г. на директора на ДОДОП ***** в частта за допълнително установените задължения по ЗДДС, касаещи осъществяването на същата независима икономическа дейност, е потвърден с влязло в сила решение № 1873 от 18.10.2016 г. по адм. д. № 663/2016 г. на Административен съд *****, оставено в сила с решение 12058/11.10.2017 г. по адм. дело № 13635/2016 г. на ВАС, І о. Т.е., безспорно е установено осъществяването на независима икономическа дейност от жалбоподателя.

В хода на съдебното производство беше оспорена единствено стокова разписка № 417 от 04.06.2014 г., въз основа на която е определен осигурителен доход от трудова дейност за 2014 г. Предвид успешно проведеното насрещно доказване, необоснован и недоказан е изводът на ревизиращия екип, че са налице доходи от осъществявана стопанска дейност, които следва да се включат в осигурителния доход. Ето защо ревизионният акт е незаконосъобразен в частта, в която е определен нов размер на приходите и разходите на жалбоподателя от осъществявана икономическа дейност.  

От Л. са декларирани с декларация обр.6 задължителни осигурителни вноски, както следва: за ДОО – 821,52 лв., за ДЗПО-УПФ в размер на 252 лв. и за ЗО в размер на 403,20 лв., като за ЗО са внесени вноски в размер на 296,03 лв. и не са внесени вноски в размер на 107,17 лв. Като се вземе предвид, че за м.12.2014 г. са внесени 132,65 лв., тази сума следва да се разпредели пропорционално по следния начин: за декември – 33,60 лв., за август – 27,03 лв., за юли – 33,60 лв., за юни – 33,60 лв. и за май – 4,62 лв. За остатъка от невнесените суми са дължими лихви в размер на 20,55 лв.

Съгласно чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (в редакцията й към 01.01.2014 г.) при определяне на годишния осигурителен доход на жалбоподателя, върху който са дължими задължителни осигурителни вноски за годишно изравняване за 2014 г., следва да се включи сумата 6 974,76 лв., получена като разлика между декларирания облагаем доход (печалба) през 2014 г. в размер на 11 964,76 лв. и избрания размер на осигурителния доход, върху който са внасяни авансови вноски, поради което правилно са установи дължими вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за годишно изравняване, но не в размерите, определени с обжалвания ревизионен акт. Тъй като през годината не са внесени изравнителни вноски за ДЗПО-УПФ и за ЗО, а такива се дължат, съответно те са в размер на 346,24 лв. (5 % х 6 924,76 лв.) и в размер на 553,92 лв. (8 % х 6 924,76 лв.), както и лихви в размер на 48,23 лв. и 77,24 лв. За разликата над посочените размери до определените в обжалвания ревизионен акт размери на вноските за ДЗПО-УПФ и ЗО и прилежащите лихви обжалваният ревизионен акт следва да бъде отменен.

По отношение на вноската за ДОО за годишно изравняване съдът констатира, че в декларация обр.6 е декларирана сумата 821,52 лв., която е внесена и представлява авансова вноска. Дължимата вноска за ДОО за годишно изравняване върху осигурителен доход в размер на 6 924,76 лв. е 886,37 лв. (12,8 % х 6 924,76 лв.) и 123,48 лв. лихви. За разликата над този размер до определения в обжалвания ревизионен акт размер на вноската за ДОО и лихви обжалваният ревизионен акт следва да бъде отменен.

С оглед изхода от делото и направените от процесуалните представители на двете страни искания за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение, такова се дължи на всяка от тях съразмерно на уважената и отхвърлената част от жалбата или на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 115,40 лева (съобразно уважената част от жалбата в размер на 4500,77 лева и общ размер на направените съдебни разноски от 250 лева, от които 50 лева за държавна такса и 200 лева за вещо лице), а на ответника се дължат разноски в размер на 592 лева ( юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл.8, ал.1, т.3 от наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения върху отхвърлената част от жалбата в размер на 5 250,07 лева). Затова и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд *****, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.А.Л., ЕГН **********, действащ като едноличен търговец под фирма *****ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: град *****, ул. „*****, срещу ревизионен акт № 16001616001299-091-001 от 12.09.2016 г., издаден от *****, началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД ***** на НАП, възложил ревизията, и *****главен инспектор по приходите в ТД ***** на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение  № 787 от 20.12.2016 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ *****, в частта на допълнително установените задължения за ДОО за 2009 г. в размер на 541,35 лв. и 498,94 лв. лихви, за 2010 г. в размер на 148,91 лв. и 106,78 лв. лихви, за 2013 г. в размер на 274,54 лв. и 65,92 лв. лихви; за ЗО за 2009 г. в размер на 333,14 лв. и 216,90 лв. лихви, за 2010 г. в размер на 108,30 лв. и 59,93 лв. лихви, за 2013 г. в размер на 171,59 лв. и 39,61 лв. лихви; за ДЗПО за 2009 г. в размер на 208,21 лв. и 191,90 лв. лихви, за 2010 г. в размер на 67,69 лв. и 48,54 лв. лихви, за 2013 г. в размер на 107,24 лв. и 25,10 лв. лихви.

ОТМЕНЯ по жалба на Л.А.Л., ЕГН **********, действащ като едноличен търговец под фирма *****ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: град *****, ул. „*****,  ревизионен акт № 16001616001299-091-001 от 12.09.2016 г., издаден от *****, началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД ***** на НАП, възложил ревизията, и *****главен инспектор по приходите в ТД ***** на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение  № 787 от 20.12.2016 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ *****, в частта на допълнително установените задължения за данък върху добавената стойност за периода 01.05.2014 г. – 31.05.2014 г. в размер на 1 866,67 лв. и лихви в размер на 426,40 лв.

ИЗМЕНЯ по жалба на Л.А.Л., ЕГН **********, действащ като едноличен търговец под фирма *****ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: град *****, ул. „*****, ревизионен акт № 16001616001299-091-001 от 12.09.2016 г., издаден от *****, началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД ***** на НАП, възложил ревизията, и *****главен инспектор по приходите в ТД ***** на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение  № 787 от 20.12.2016 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ *****, КАТО НАМАЛЯВА дължимите суми за задължителни осигурителни вноски за 2014 г. за ДОО от 1854,05 лв. на 886,37 лв. и лихви от 256,80 лв. на 123,48 лв., за ДЗОП-УПФ от 724,24 лв. на 346,24 лв., и лихви от 95,89 лв. на 48,23 лв., за ЗО от 1158,78 лв. на  553,92 лв. и лихви от 153,42 лв. на 77,24 лв.

ОСЪЖДА Л.А.Л., ЕГН **********, действащ като едноличен търговец под фирма *****ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: град *****, ул. „*****, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ ***** при ЦУ на НАП сумата 592 (петстотин деветдесет и два) лева, юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ ***** при ЦУ на НАП да заплати на Л.А.Л., ЕГН **********, действащ като едноличен търговец под фирма *****ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: град *****, ул. „*****, сумата 115,40 (сто и петнадесет лева и четиридесет стотинки) лева, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

 

Административен съдия:   /п/

 

Вярно с оригинала!

Секретар: ДТ

 

АХ