РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 192

 

 

гр. Пловдив,  31 януари 2018 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІІІ състав в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и седемнадесетата година в състав :

 

                                                                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ

 

                                  

          при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 245  по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Производството по делото е образувано по жалба на М.К., , ЕГН **********,***,

против Ревизионен акт /РА/ № Р-16002616003348-091-001/25.10.2016 г.. издаден от П.И.Л.на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Г.Д.С.на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив - ръководител на ревизията, в потвърдената му  с Решение № 16/06.01.2017г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП част относно за установените задължения по ЗДДФЛ и лихвн за просрочие. както следва: Данък върху доходите на ФЛ за 2012г. в размер на 436,30лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 154,67лв.; Данък върху доходите на ФЛ за 2013г. в размер на 3098,50лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 783,61лв.; Данък върху доходите на ФЛ за 2014г. в размер на 1398,30лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 211,55лв;

Ревизията на жалбоподателя е започнала със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р16002616003348-020-001/16.05.2016г. на Началник сектор при ТД на НАП, гр. Пловдив с обхват следните задължения:

1.                Здравно осигуряване за самоосигуряващи се за периода 01.01.2012г. - 31.12.2014г.

2.                Данък върху доходите на ФЛ-свободни прафесии, граждански договори и др. за ДОО за самоосигуряващи се лица за периода за периода 01.01.2012г. - 31.12.2014г.

         В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е бил съставен РД № Р- 1600261 6003348-092-001/ 01.09.2016 г.

В срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК е бил издаден обжалваният в настоящото производство Ревизионен акт Р-16002616003348-091-001/25.10.2016 г..  

В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК РА е бил обжалван пред Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Пловдив, кой­то в срока по чл. 155, ал. 2 от ДОПК е постановил решението си под № 16 от 206.01.2017г.

С това решение РА е бил отменен в частта му за допьлншелно установените задължения за задължителни здравии вноски за 2013 г. и 2014 г. и  е бил потвърден относно следните задължения: Данък върху доходите на ФЛ за 2012г. в размер на 436,30лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 154,67 лв.; Данък върху доходите на ФЛ за 2013г. в размер на 3098,50лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 783,61 лв.; Данък върху доходите на ФЛ за 2014г. в размер на 1398,30лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 211,55 лв.

Предвид горното съдът намира, че ревизията е била извършена от компетентен орган и при спазване на процесуалните правила.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

В хода на ревизионното производство е било установено, че жалбоподателят К. е получил парични средства по банкови сметки от други физически лица/подробно описани в РА на  л.31-32 от делото/, както следва:  през 2012 г. в  общ размер на 4 891.00 лв.;  през 2013 г. в общ размер на 32 905.08 лв.; през 2014 г. общо за 14 098.50 лв.

Органите по приходите са изготвили и връчили на ревизираното лице ИПДПОЗЛ относно основанието за получените преводи и вноски по банковата му сметка.

В писмените си обяснения жалбоподателят е посочил,  че всички процесни парични преводи представляват изпратени средства от семействого му в Т.. В хода на ревизионното производство той е представил следните документи:

- Декларация от М. А. К. /превод на л.102/ в която е декларирано, че за периода от м. май 2012 г. до м. ноември 2014 г. е предоставил на брат си сумата в размер на 25 000 евро по негови познати и по брат им И. К. които суми са лични доходи на баща им, който е искал да подпомогне жалбоподателя при изплащането на банковите му кредити. 

- Декларация И. К.. преведена на български език /л.50/ в която се декларира. че за периода 2012-2014г. при гостуването му в Р Т. е получавал от баща му Ш. К. парични средства, които той е предоставял на брат му М.К.. Тези средства са били от получени доходи от продажба на шамфъстък, който маща им е произвеждал и продавал, като част от печалбата е била даряване на децата му. След прибирането му в България  И. К. е карал някой от служителите му да преведе парите по банковата сметка на брат му.

- Декларация от З.Б.Ш./л.51 в която лицето декларира, че при пътуването му до Република Т. и обратно то е извършвало лична услуга на М.К. като е пренасало предоставените му пари и ги е предавало на трети лица по уговорен предварително начин.

- Декларация от Ю.М./л.52/ в която ея декларирано, че тя заедно с партньора й К. Д. са извършвали лична услуга на  М.К. като в гр. И. те са получавали парични средства а след прибирането им са предавали същите по предварително уговорен начин на трети лица, най често на Л. А.И..

-Декларация от Г.Н.Г. в която лицето декларира, че  е извършвал услуга на жалбоподателя, като е получавал от брат му М. А. в И. парични средства, а след прибирането му в България е предавал същите по предварително уговорен начин на трети лица, най често на Л. А..

-Декларация от КА В. в която лицето декларира, че е получил суми от роднини на жалбоподателя, като същите той е внесъл по банковата му сметка.

В хода на ревизионното производство органите по приходите са изискали писмени обяснения, като третите лица са  представили следните писмени обяснения:

- Писмени обяснения от Н.С. /л.157, стр.2-ра/ в които е - посочено, че сумата в размер на 1981 лв. му е била дадена от работодателя му И. К. за да ги изпрати  по банков път на брат му.

- Писмени обяснения от Н.Б. /л.161/ в които е посочено, че сумите които той е превел на жалбоподатля е получавал лично на ръка от хора, които се връщат от Т. с автобус. Той е запазвал валутата, като левовата им равностойност е изпращал директно от неговата сметка.

Като доказателство, че баща му е отглеждал шамфъстък жалбоподателят е представил нотариални актове за собственост на недвижими имоти /превод на л. 198 – 199/.

От Областна дирекция на МВР Пазарджик. направление КИАД, е била изискана справка за пътуванията на лицата, превели паричните средства извън България, като  в отговор на искането е била представена справка вх. 16884#1/18.07.2016 г. /л.79/.

Ревизиращите са приели, че за част от лицата. посочени като приносители на паричните средства от Т., не са налице регистрирани пътувания извън България, следователно посгъпилите по банковата сметка на лицето парични средства от различии физически лица не може да са с пронзход от баща му и от брат му от Т..

След анализ на събраните в хода на ревизионното производство доказателства органите по приходите са приели, че М. К. е придобил доходи, за конто не е представил доказателства. не е посочил конкретния източник и не е декларирал доходи.

Внесените по банкови сметки суми от други физически лица са били обложени като доходи от други източници съгласно чл. 35, ал. 6 от ЗДДФЛ. а размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа е бил определен по реда на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.

По делото бяха разпитани свидетелите И. К., К. Д. и   К. К..

Свидетелят И. К. заяви, че от август 1997 г. живеве в България, като всяка година си ходи в Т., за да видя родителите си, които живеят в град Г..

При посещенията му е имало случаи, когато родителите са му давали пари за него и за брат му, конто да донесе в България.  Тези Тъй като брат му не е можел да отиде в Т., неговите пари ги вземал той. Причината поради която брат му не е можел да отиде до Т. е, че той не е отбил редовната военна служба.

Брат му е имал задължения към банка и той му е казвал колко да му пратят, за да погасява задълженията. Сумите са били внасяни по банков път, като той е ползвал свои служители за попълване на документите в банката, тъй като не владее езика. Тези служители са били Н.  и В., като той не помни всичките. Сумите са били малки по размер.

В края на август всяка година родителите са добивали между три и четири тона шамфъстък.

Свидетелят Д. заяви, че живее на семейни начала с Ю.М., като се познава предимно със съпругата на жалбоподателя К.. Той е имал и все още има фирма за превоз, като основно курсовете са  Т.-България. К. го е, когато пътува до Т. да пренесе  пари. Свидетелят е  звънял по телефона на брата на жалбоподателя М. и му е казвал къде точно се намира. Обикновено това е ставало на  касите на аутобана, на влизане в И., където са му били предавани парите. С К. са се уговаряли как и къде да предаде парите.

 Обикновено той не е предавал  директно парите на жалбоподателя или на съпругата му.

Парите са били в размер до 1000 евро, като е имало и поалки суми.

Свидетелката К. К. заяви, че съпругът й е получавал всяка година пари от неговото семейство в Т., от тяхната реколта от шамфъстък. Той е имал забрана да пътува до Т., поради което те са търсили различии начини парите да стигнат до тях. Баща му е разпределял дохода от реколтата между синовете си. Забраната за пътуване в Т. е била защото съпругът й не е служил войник. Те са молили сме една тяхна приятелка от В., която се казва ЗЗ. техен приятел К. и други познати, когато са пътували до Т. да им носят пари от родителите на съпруга й. Братята на съпруга й са опитали да дойдат до България, но им е била отказана виза, поради което те не са могли да предадат парите лично. Парични преводи от Т. не са били правени, тъй като в Т. са много големи сумите за преводите. Баща му и братята му не са работили с банковата система и биха се затруднили в банка. Сумите, са били превеждани по личната сметка на съпруга й, тъй като той е бил непрекъснато в движение по работа. Когато брат му е ходел да си взима неговата част от парите в Т., тогава е вземал и тези на съпруга й, парите са били превеждани по банковата му сметка чрез негови служители, тъй като той не владее български.

От правна страна съдът намира за установено следното:

         Доводът на жалбоподателя е, че е бил затруднен при изплащане на банковите кредити, поради което процесните суми са били предоставени от баща му с цел подпомагане, като това твърдение се потвърждава от разпитаните по делото свидетели.  По делото не са налице каквито и да е данни за осъществена насрещна престация срещу получените парични средства, което е основание за квалифицирането на последните като дарено имущество.

         Съобразно разпоредбата на чл. 225 от ГПК писмената форма на дарението не е императивно, а алтернативно изискване, тъй като дарението може да стане и чрез предаването на паричните суми на надарения. За да се приеме, че даренията са били реалво извършени следва кумулативно да са налице две предпоставки. На първо място да се докаже, че дарителят е разполагал с тези суми, а на второ -  дали същите са били реално предадени на жалбоподателя.

         Следва да се отбележи, че сумите по преводите са в маълък размер, като това само по себе си е основание да се приеме, че дарителят е разполагал с тези средства. От друга страна,  видно от приложените по делото нотариални актове описани по-горе е,  че бащата на жалбоподателя притежава множество земеделски имоти с обща площ от 128 980 кв. м.,  като в нотариални актове за поземлени имоти   № 13264960, № 13265369, № 13265608 и № 13266007  е изрично посочено, че  начинът на трайно ползване е отглеждане на шамфъстък, т.е. от добива и продажбата на земеделска продукция лицето е получавало значителни по размер парични средства.   

         Доказателство за това, че тези суми са били реално получени от жалбоподателя са всички посочените по-горе декларации, писмени обяснения и свидетелски показания, които следва да бъдат кредитирани от съда като логични, безпристрасни и обективни.

         Органите по приходите са приели, че лицата. посочени като приносители на паричните средства не са пътували до Т.,  като са се позовали на справка вх. 16884#1/18.07.2016 г. издадена от Областна дирекция на МВР Пазарджик. В същата тази справка обаче се съдържа забележка, която следва да се цитира дословно: «От 01.01.2007г. Република България е член на ЕС и съгласно ДИРЕКТИВА 2004/38/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 29 април 2004г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, българските граждани се проверяват на ГКПП по метода "преценка на риска". В резултат на това данните за пътуванията в АИФ "Граничен контрол" са непълни след тази дата. В автоматизираната система АИФ "Граничен контрол" данните са от 2006г.»

         Видно от горното е, че липсата на данни за задгранични пътувания в базата данни на МВР не доказва  еднозначно, че тези лица не са извършили такива пътувания.

         Съобразно разпоредбата на чл. 12, ал.1  от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.

         Съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ не се смята за доход полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт.

         Видно от горното е, че доходът от дарените парични средства не следва да се счита за облагаем доход, поради което разпоредбата на чл. 35, т.6 от ЗДДФЛ е неприложима.

Ето защо съдът намира ревизионният акт в обжалваната му част за незаконосъобразен, поради което същият следва да бъде отменен в тази му част.

Предвид изхода на правния спор на жалбоподателя следва да му бъдат присъдени сторените от него разноски.

Пълномощникът на ответната страна в съдебно заседание направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Пълномощникът на жалбоподателя, в писмената си защита, излага довода, че адвокатското възнаграждение е договорено и изплатено след издаване на РА, но преди същия да бъде отменен с Решение № 16/06.01.2017г.,  т.е.  същото е съобразено с минималния размер определен в чл. 8  на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По така наведените доводи съдът намира за установено следното:

Съобразно чл. 161 ал.2 от ДОПК при прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Съобразно чл. 8, ал.1, т.3  на Наредба № 1 от 09.07.2004г.  минималния размер на адвокатското възнаграждание следва да е  634,15 лв.

Видно от приложения по делото дневен отчет по сметка /л.285/ и договора за правна защита и съдействие е, че изплатеното на страната възнаграждение е в размер на 800 лв.

Обстоятелството, че страната е позвала правна помощ в хода на административното производство по обжалване на РА, по никакъв начин не влияе на определяне на възнаграждението за процесуално представителство  в съдебната фаза.

Доколкото делото не се отличава със особена  фактическа и/или правна сложност и предвид горното, съдът намира, че на жалбоподателя следва да бъде присъдено възнаграждение за адвокат в размер на 634,15 лв. Отделно от това на жалбоподателя следва да му бъдат присъдени и сторените от него разноски по делото както следва:  ДТ в размер на 10 лв. и възнаграждение за преводач в размер на 200 лв. Видно от горното е, че ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата в общ размер на 844,15лв.

Ето защо Съдът

 

Р Е Ш И:

        

ОТМЕНЯ Ревизионен акт /РА/ № Р-16002616003348-091-001/25.10.2016 г.. издаден от П.И.Л.на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Г.Д.С.на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив - ръководител на ревизията, в потвърдената му  с Решение № 16/06.01.2017г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП част относно за установените задължения по ЗДДФЛ и лихвн за просрочие. както следва: Данък върху доходите на ФЛ за 2012г. в размер на 436,30лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 154,67лв.; Данък върху доходите на ФЛ за 2013г. в размер на 3098,50лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 783,61лв.; Данък върху доходите на ФЛ за 2014г. в размер на 1398,30лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 211,55лв;

ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП“ при ТД на НАП гр. Пловдив да заплати на на М.К., , ЕГН **********,*** сумата в размер на 844,15лв./осемстотин четиридесет и четири лева и петнадесет стотинки/.

         Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба или протест пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: