РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

               1111.jpg

 

 

  РЕШЕНИЕ

 

        984

 

       гр. Пловдив, 13.06. 2017 год.

 

 

       В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

     

               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, XІІ състав в публично съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и седемнадесетата година в състав :

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                                                                                                   

             при секретаря Р.П., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА адм.дело № 261 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

             Жалбоподателят „М.К.Я.-С.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Б.А.С. е оспорил Ревизионен акт (РА) с № Р-16001316002367-091-001 от 17.10.2016г., издаден от М.Й.Л. – началник сектор и М.Д.К. – главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията в ТД на НАП – гр. Пловдив, изменен с Решение 820/27.12.2016г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” (Д”ОДОП”), гр. Пловдив, като е намалено определеното задължение по чл. 177, ал. 1 и ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) от 87 269,74 лв. на 66 229,23 лв. ведно с лихвите от 5 770,90 лв. на 4 338,00 лв.

Жал­бо­подателят счита, че актът е неправилен и незаконосъобразен, като конкретни доводи са подробно изложени в жалбата. Настоява се за отмяна на РА и присъждане на сторените по дело­то разноски.

Ответникът по жалбата – Директор Дирекция “ОДОП”– Пловдив, представляван от процесуалния си представител юриск. Б., счита същата за не­ос­нователна, и моли съда да я отхвърли. Пре­тендира присъж­дане на юрискон­сул­тско въз­награждение.

Пловдивският административен съд, в настоящия  си състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство до­казателства, нами­ра за установе­но следното:

           Ревизионният акт е обжалван в рамките на предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е изменил в прежде посочената негова част, като е намалил размера ан установените задължения. Така постановеният от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” – гр.Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) с №Р-16001316002367-020-001 от 07.04.2016г. (лист 556), издадена от М.Й.Л. - началник на сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив, е възложена ревизия на дружеството жалбоподател относно “отговорност за ДДС по доставки, извършени от “Я.И.-Е.” ЕООД за периода 01.12.2015г. – 29.02.2016г. За ревизиращи органи по приходите са определени М.Д.К. и Ф.Р.К. - инспектори по приходите. Според посочената заповед, ревизията е за установяване на отговорност по чл.177 от ЗДДС, за задължения по ДДС на “Я.И.-Е.” ЕООД, ЕИК по ЗТР 112507610, за извършени доставки, по периоди: за месец 12.2015г. – декларирано по фактури, издадени от “Я.И.-Е.” ЕООД стойност 547669,90лв. и ползван ДК 109534,00 лв.; за периода януари 2016г. – по фактури на стойност 204498,00 лв. и ДК 40899,70лв. и за периода месец февруари 2016г. – стойност 247777,30лв. и ДК 49555,50лв. Общо задължение на “Я.И.-Е.” ЕООД в заповедта за процесния период е посочено в размер на 88 189,56лв. Заповедта е получена по електронна поща на 13.04.2016г., според приетото по делото Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 557). Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) с № Р-16001316002367-020-002 от 12.07.2016г. (лист 552),издадена от М.Й.Л. - началник на сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив, срокът на ревизията е продължен до 13.08.2016г., като ревизиращият екип, ревизираните периоди и задължения не са променени. Заповедта е получена по електронна поща на 12.07.2016г., според приетото по делото Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 554).

Ревизионният доклад (РД) с №Р-16001316002367-092-001 (листи 109-113) е изготвен на 24.08.2016г., респективно в срока по чл.117, ал.4 от ДОПК, и връчен по електронна поща на 24.08.2016г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 114). Против съставения РД е подадено възражение с вх.№70-00-9661 от 06.10.2016г. (листи 97-99). По делото са приложени искане за продължаване на срока за подаване на възражение и представяне на доказателства по РД (на лист 105) и съответно Уведомление за продължаването му до 07.10.2016г. (лист 101).

В хода на ревизията за ревизираното лице е установено, че представляващи дружеството са Б.А.С. – ЕГН ********** - управител и С.Г.Н. - ЕГН ********** - прокурист; едноличен собственик на капитала на дружеството е „М.-Ф.Г.“ ООД с БУЛСТАТ ***; основна дейност – търговия на дребно с мебели, осветителлни тела  и други стоки за бита; регистрирано по ЗДДС от 10.10.2008г.

При ревизията, с цел изясняване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на ревизираното лице, са извършени процесуални действия, подробно описани в констативната част на изготвения РД, неразделна част от РА, по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК.

На основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК в хода на ревизионното производство на ревизираното лице e връченo исканe за представяне на документи и писмени обяснения, с коeто са изискани  документи и писмени обяснения.

С Протокол № 1027057/24.08.2016г. е обективирана извършена справка в информационния масив на НАП.

Събрани са в хода на ревизията 16 бр. Уведомления (лист 296 и сл.) и едно тристранно споразумение (лист 312-313), съгласно които доставчици на „Я.И.-Е.“ ЕООД дават съгласието си задълженията на дружеството към тях да бъдат платени от трети лица, включително от „М.К.Я.-С.“ ЕООД.

В хода на ревизията въз основа събраните доказателства е констатирано, че „М.К.Я.-С.“ ЕООД е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Я.И.-Е.“ ЕООД с предмет на доставките мебели, елементи на мебели, осветителни тела, декорации и други подобни стоки за бита по данъчни периоди както следва: за м. 12.2015 г. - 109 534,04 лв., за м. 01.2016 г.  - 40 899,70 лв., за м. 02.2016 г. – 49 555,50 лв.

Установено е още, че с подадени справки-декларации по ЗДДС „Я.И.-Е." ЕООД е декларирало следните данъчни резултати за същите периоди: за м.12.2015 г. със СД № 13001377441/13.01.2016 г. - ДДС за ефективно внасяне в размер на 1 493,28 лв., който към момента на ревизията не е внесен; за м.01.2016г. със СД № 13001381132/10.02.2016г. - ДДС за ефективно внасяне в размер на 61 940,21 лв., който към момента не е внесен, за м.02.2016 г. със СД № 13001388153/11.03.2016 г. ДДС за ефективно внасяне в размер на 23 836,25 лв., който към момента не е внесен.

Ревизиращите органи са констатирали още, че между издателя на фактурите „Я.И.-Е.“ ЕООД и техния получател „М.К.Я.-СОФИЯ“ ЕООД е налице свързаност, като от представена декларация за свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК от ревизираното дружество (лист 295) и при извършена проверка в информационния масив на НАП било установено, че „М. К. Я.-С.“ ЕООД и „Я.И.-Е.“ ЕООД се управляват и представляват от лицето Б.А.С.. Също така, дейността на двете дружества се контролира пряко от едноличния собственик на капитала „М.-Ф.Г.“ ООД с управители и представляващи Б.А.С. и С.Г.Н., както и че двете дружества имат един и същ адрес на управление: ***.

Видно от приложената по делото на лист 320-323 Декларация самото ревизирано дружество „М.К.Я.-С.“ ЕООД има ликвидни и изискуеми и неплатени задължения към „Я.И.-Е.“ ЕООД, възлизащи на 1 329 148,36 лв. към 19.04.2016г.

В РД е отбелязано, че към 24.08.2016 г., „Я.И.-Е.“ ЕООД има данъчно - осигурителни задължения  в общ размер над 1 746 хил. лв., в т.ч. невнесен ДДС ведно с дължими лихви за гореописаните ревизирани периоди, като задълженията към бюджета са още от 2011г., както и че е образувано е изпълнително дело № 13140001269/2014г. за събирането им.

Ревизионният акт (листи 73-77), предмет на настоящето производство, е издаден на 17.10.2016г. и връчен по електронен път на 18.10.2016г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 78). В резултат на гореизложените факти и обстоятелства е възприето в РА, че са налице всички материални предпоставки за ангажиране на солидарна отговорност на ревизираното дружество, а именно: обективните предпоставки във връзка с наличието на доставка между две регистрирани по ЗДДС лица, доставчикът дължи данък по доставката, който не е внесен ефективно и получателят (ревизираното лице) е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по доставката, както и че са налице субективни предпоставки, а именно, че получателят е знаел, че ДДС по доставката няма да бъде внесен от доставчика. С оглед на изложеното по реда на чл.177 ЗДДС е ангажирана солидарна отговорност спрямо жалбоподателя за невнесения от „Я.И.-Е.“ ЕООД данък върху добавената стойност в размер на 87269,74 лв. Недоволен от издадения му ревизионен акт, жалбоподателят го е оспорил по административен ред и с Решение № 820/27.12.2016г. Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” (Д”ОДОП”), гр. Пловдив е изменил РА, като е намалил определеното задължение по чл. 177, ал. 1 и ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) от 87 269,74 лв. на 66 229,23 лв. ведно с лихвите от 5 770,90 лв. на 4 338,00 лв.. Като мотиви решаващият орган е посочил, че са изпълнени условията на чл. 177, ал. 1 от ЗДДС, но относно размера на отговорността по чл. 177, ал. 1 от ЗДДС е направил извод, че за периода м.01.2016 г. „М.К.Я.“ ЕООД е упражнило данъчен кредит в размер на 40 899,70 лв. по издадени фактури от „Я.И.-Е.“ ЕООД, а декларираният резултат за периода от последното дружество е ДДС за внасяне в размер на 61 940,21 лв. Прието е, че доколкото изискването на чл. 177, ал. 1 е, че отговорността се прилага за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото то е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък, то в случая отговорността, която следва да понесе ревизираното дружество за цитирания период е до размера на упражненото от него право на данъчен кредит – 40 899,70 лв. С оглед изложеното контролният административен орган е намалил размерът на определеното задължение по чл. 177, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС със сумата от 21 040,51 лв.

По делото е прието заверено копие на Заповед №РД-09-456 от 04.04.2016г. (листи 4-6) на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, с която същият е делегирал правомощието си за издаване на заповеди за възлагане на ревизии на М.Й.Л. и на заместващата я при отсъствие В.И.И.. Приета по делото е и представена от страна на жалбоподателя Инвентарна книга на недвижимите имоти към 28.03.2017г. на „Я.И.-Е.“ ЕООД(лист 575) .

Предвид изложеното следва да се приеме, че процесният РА е издаден от компетентен ор­ган, при спа­зени административно производствени правила.

На първо място следва да се отбележи, че по делото няма спор като цяло относно установената фак­ти­чес­ка обстановка. Спорът се свежда до това дали при така установените фак­ти в случая е приложим институтът на чл.177 от ЗДДС и дали правилно на то­ва именно правно основание е ангажирана отговорността на получателя по обла­га­ема доставка за дължимия и неразчетен с бюджета ДДС от доставчика по нея. Също така следва да се отбележи, че от страна на приходната администрация по делото се събраха доказателства относно дължимостта на данъка и липсата на ефективното му разчитане с бюджета, които доказателсвта не са оспорени от жалбоподателя.

Разпоредбата на чл.177, ал.1 ЗДДС регламентира солидарна отговорност на регистрирано лице - получател по облагаема доставка за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото първият е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Нормата на чл.177, ал.2 ЗДДС сочи, че отговорността по ал.1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл.117 - 120 от ДОПК, като по аргумент от ал.3 на чл.177 ЗДДС за целите на ал.2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени кумулативно следните условия: дължимият данък по ал.1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната.

Настоящия съдебен състав констатира за безспорно наличието на първия кумулативно изискуем елемент от посочения фактически състав – наличието на облагаеми доставки, както и ползването на правото на приспадане на данъчен кредит по тях, който е свързан пряко с дължимия и невнесен данък.

Спорен е въпросът, дали получателят е знаел или е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика и по-конкретно – дали е знаел.

Следва да се има предвид, че в РА няма констатации за привидност на сделките, обективирани във фактурите, няма констатации и относно пазарната цена, както и доводи за заобикаляне на закон, което е във връзка с наличие на втората кумулативно изискуема предпоставка по ал.3 на чл.177 от ЗДДС за прилагане на презумпцията за знание по ал. 2, а именно, че сделките заобикалят закона и със сключването им са постигнати неправомерни резултати, като цената значително се отличава от пазарната.

Нормата на ал.2 от чл.177 определя, че отговорността се реализира, когато регистрираното лице е „знаело” или „е било длъжно да знае”, че данъкът няма да бъде внесен.

В случая по делото е безспорно установено, че двете дружества „М.К.Я.-СОФИЯ“ ЕООД и „Я.И.-Е.“ ЕООД имат един и същи собственик на капитала – „М.-Ф.Г.“ ООД с БУЛСТАТ *** и едни и същи представляващи и управители Б.А.С. с ЕГН ********** - управител и С.Г.Н. с ЕГН ********** – прокурист, и двете дружества имат един и същ адрес на управление. Съдът изцяло споделя извода, че тези лица като представляващи лица знаят и взимат решения, отнасящи се до цялостната дейност на двете дружества, запознати са с финансовото състояние на дружествата и реализираните резултати, включително и за декларирани резултати в СД по ЗДДС, както и са наясно относно внасянето на резултата за всеки данъчен период на всяко едно от тях. Нещо повече, в случая самото ревизирано лице е участник в подписани споразумения с доставчици на „Я.И.-Е.“ ЕООД и участва в погасяването на задълженията на това дружество. Констатира се също и че самото ревизираното лице „М.К.Я.-С.“ ЕООД има значителни неплатени задължения към доставчика си „Я.И.-Е.“ ЕООД, видно от приложената по делото (лист 320-323) декларация на самото ревизирано дружество.

           Изложеното по - горе обосновава извода, че получателят по фактурите „М.К.Я.-С.“ ЕООД очевидно е било предварително наясно с факта, че доставчикът му няма да внесе дължимият данък по процесните сделки, след като не е извършил и плащане по тях, т.е. след като няма реално движение на парични средства, а самият издател на фактурите „Я.И.-Е.“ ЕООД от своя страна има непогасени задължения към своите доставчици. Приложените по преписката Уведомления - съгласия доказват по ясен и недвусмислен начин, че „Я.И.-Е.“ ЕООД не може да плаща задължения към доставчиците си още от 2013 г. и същите се погасяват от трети лица, включително от „М.К.Я.-С.“ ЕООД.

На следващо място, следва в случая да се посочи, че страните не спорят, че ревизираното дружество е получател по облагаемите доставки, като е признато право на данъчен кредит по същите. Разпоредбата на чл. 6 ал.1 ЗДДС изисква да се установи прехвърляне правото на собственост върху конкретната стока, но като се има предвид дефиницията на понятието доставка на стока в чл. 14 от Директива 2006/112/ЕО, в нея се изисква само реално предаване на стоката, без да се държи сметка дали доставчикът е собственик на стоката, което означава, че предаването й може да се осъществи и от несобственик. Тоест, в случаите на доставки на стоки за целите на ЗДДС е необходимо доказване с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства предаването на стоката.

Гореизложеното обосновава извода, че са осъществени предпоставките за прилагане на отговорността по чл.177 ЗДДС. Необходимата от субективна страна предпоставка за това, че лицето е знаело, че данъкът по доставката, във връзка с която пряко или косвено е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит, няма да бъде ефективно внесен като резултат за периода, е налице.

Солидарната отговорност е ангажирана при установена връзка между невнесен данък за периода, в който е настъпило данъчното събитие, съответно данъкът е станал изискуем и невнесен данък по конкретната доставка към лицето, чиято отговорност се реализира, както и поради факта, че дължимият данък да не е внесен към датата на издаване на ревизионния акт на получателя, чиято отговорност се търси. Без значение за ангажиране на тази отговорност е обстоятелството дали приходните органи са положили усилия или не за събиране на данъка от доставчика.

Принципът на допустимост на солидарната отговорност и съответствието му с Директива на Съвета 2006/112/ЕО е потвърдена с Решение на Съда ЕО по дело С-384/04, в което се посочва, че чл.21, ал. 3 от Шестата директива /отм./, сега чл.205 от Директива на Съвета 2006/112/ЕО, позволява законодателство, предвиждащо, че данъчно задължено лице, на което са доставени стоки или услуги, и което е знаело или е имало разумни причини да подозира, че част или целия ДДС, дължим във връзка с тази доставка, или всяка предходна или бъдеща доставка, няма да бъде платен, е солидарно отговорно за неплатения данък.

По изложените съображения РА е законосъобразен, в частта относно определеното задължение по чл. 177, ал. 1 и ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), намалено с Решението на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” от 87 269,74 лв. на 66 229,23 лв.

По различен начин стои въпросът относно законосъобразността на РА в частта на начислените лихви. Настоящия съдебен състав счита, че жалбата е частично основателна в частта на начислените лихви по задълженията на доставчика, за който е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС не установява солидарна отговорност за акцесорните задължения, свързани с невнесен данък, а само за „дължимия и нев­несен данък” на третото лице. Доколкото нормите, установяващи задължения по-специално в областта на данъчното облагане, подлежат на стриктно тълкуване, разширяването на приложното поле и спрямо лихвите, начислени на третите лица за невнесения в срок данък, е недопустимо. Освен това, отговорността на жалбо­подателя за лихви върху задълженията за ДДС на третите лица не може да бъде ангажирана и на самостоятелно основание, тъй като едва с влизане в сила на об­жалвания в настоящото производство ревизионен акт жалбоподателят става со­лидарно задължен за чуждото задължение за дължимия и невнесен данък.

Тук е мястото да се посочи, че ДОПК и по-специално нормата на чл.16 ал.3 от същия кодекс е специална спрямо нор­мата на чл.177 от ЗДДС, определяща обхвата на отговорността и ограничаваща същата единствено и само до размер на дължимия и невнесен данък. Напротив според настоящия състав на съда именно ЗДДС в посочената си част е специален закон спрямо ДОПК, още повече, че приемането на обратното влиза в противоречие с нормата на чл.205 от Директива на Съвета 2006/112/ЕО.

Точното съдържание на чл.205 от Директива на Съвета 2006/112/ЕО е след­ното “При ситуациите, посочени в членове от 193—200 и членове 202, 203 и 204, държавите-членки могат да предвидят, че лице, различно от лицето — платец на ДДС, е солидарно отговорно за плащането на ДДС”.

Тази норма също следва да бъде тълкувана стриктно, като отклонение и от общото правило, и не може да бъде разширяван нейния обхват, а тя не предвиж­да възможност държавите членки да предвидят солидарна отговорност за запла­щането на акцесорното задължение във връзка с несвоевременното плащане на ДДС.

В този смисъл дори и да се приеме, че ДОПК е специален спрямо ЗДДС в посочените им части, то доколкото чл.16 ал.3 от ДОПК, в частта разпрос­тиращ отговорността на третите лица за чуж­ди задължения включително и спрямо лихвите и разноските за събирането на за­дължението за данъци, противоречи на чл.205 от Директива на Съвета 2006/112/ ЕО, то съдът намира, че не следва да го прилага.

По тези съображения, ревизионният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен в частта, с която е ангажирана отговорността на жалбоподателя за начислените лихви намалени с Решението на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” от 5 770,90 лв. на 4 338,00 лв. В останалата част с която е ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл.177, ал.1 и 2 от ЗДДС жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и своевременно направените искания, на страни­те по делото се дължат направените от тях разноски, съобразно уважената и отхвърлена част на жалбата.

За жалбоподателя разноските се кон­статираха в общ размер на 50 лева – държавна такса (виж списък с разноски на лист 581). Съоб­разно уважената част на жалбата на оспорващия се дължат разноски в размер общо на 3,07 лева.

На ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част на жалбата.

Изчислено съглас­но разпоредбата на чл.161 ал.2 от ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокат­ските възнаграждения, юрисконсултското възна­граждение възлиза в размер на 2516,88 лева.

По компенсация оспорващия следва да заплати на Дирекция “ОДОП” – гр.Пловдив сумата в раз­мер на 2513,81лева (две хиляди петстотин и тринадесет ле­ва и 81 стотинки).

Водим от горното, съдът:

 

Р   Е   Ш   И

 

            ОТМЕНЯ по жалба на „М.К.Я.-С.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Б.А.С., Ревизионен акт (РА) с № Р-16001316002367-091-001 от 17.10.2016г., издаден от М.Й.Л. – началник сектор и М.Д.К. – главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията в ТД на НАП – гр. Пловдив, изменен с Решение 820/27.12.2016г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” (Д”ОДОП”), гр. Пловдив, като е намалено определеното задължение по чл. 177, ал. 1 и ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) от 87 269,74 лв. на 66 229,23 лв. ведно с лихвите от 5 770,90 лв. на 4 338,00 лв., В ЧАСТТА относно определените законни лихви в общ размер от 4 338,00лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.

ОСЪЖДА М.К.Я.-С.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Б.А.С. да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив сумата в размер на 2513,81лева (две хиляди петстотин и тринадесет ле­ва и 81 стотинки) разноски по делото, изчислени по съразмерност и компенсация.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния Административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :