РЕШЕНИЕ

 

719                                         гр.Пловдив,                             28.април. 2017 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XХV състав в публично заседание на 13.03.2017г. в състав :

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА                                                                                                  

при секретаря Д.Т., като разгледа докладваното от Председателя, адм. дело № 262 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

Образувано е по жалба на  „***** ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.*********, представлявано от управителя ********* против ревизионен акт № Р-16001316001843-091-001/10.10.2016 г., издаден от ********* на длъжност началник сектор – възложил ревизията и ********* на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 836/27.12.2016г. на директора на дирекция „ОДОП“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която е  отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на  33 914,18 лв. и са начислени прилежащи лихви 4 616,54 лв. 

Жалбоподателят оспорва констатациите на приходната администрация. Твърди, че по отношение на всеки един от доставчиците са налице предпоставките за признаване на правото на данъчен кредит. Моли да се отмени оспорвания ревизионен акт в обжалваната част. Представя писмени доказателства. Претендира разноски.

 Ответникът Директор Дирекция “ ОДОП “- Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрисконсулт ** изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

За допустимостта :

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната част. Жалбата пред настоящата инстанция е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес. Това налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

По същество :

Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед № Р-16001316001843-020-001/18.03.2016г., издадена от началник сектор на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК и с предмет прилагане на ЗДДС за данъчни периоди – 01.01.2014г. – 29.02.2016г.

С последващи ЗВР № 16001316001843-020-002/23.03.2016г., № 16001316001843-020-003/14.06.2016г. и № 16001316001843-020-004/14.07.2016г., срокът на ревизията е удължаван последователно до 21.08.2016г.

Ревизията е възложена от надлежно упълномощен с правата по чл.112 ал.1 и чл.113 ал.3 от ДОПК орган по приходите, видно от приложена по делото Заповед № РД-09-518 от 30.04.2014г. на директора на ТД на НАП гр. Пловдив и Заповед № РД-09-456 от 04.04.2016г. - на органа, издал посочените по-горе заповеди /за възлагане и за удължаване на срокът/ са били делегирани надлежни правомощия по чл.112 ал. 1 и чл.119 ал.2 от ДОПК.

Съставен е Ревизионен доклад № Р-16001316001843-092-001/10.08.2016 г.,  в срока по чл.117 от ДОПК.

В срока по чл.119 ал.3 от ДОПК въз основа на съставения РД е издаден и процесния Ревизионен акт, редовно връчен по електронен път на 11.10.2016г.

С оглед на изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това, материално компетентен административен орган.

Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма и е постановено в рамките на преклузивния срок по чл.109 от ДОПК.

Не се констатират процесуални нарушения в хода на административното производство, представляващи основания за незаконосъобразност на оспорвания акт.

С обжалвания ревизионен акт не е признато право на данъчен кредит след като е констатирано, че ревизираното дружество е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит по фактури с предмет на доставки канцеларски и рекламни материали, изработване и разпространение на флаери, рекламни сайтове, реклами в интернет и реклама чрез видео клип, изработка на вътрешни клетки от ПДЧ, компютърни части.

Касае се за доставчиците „***** по 13 бр. фактури от м.04.2015 г. до м.10.2015 г. вкл. с общ размер ДДС 15 420,00 лв.; „***** по 11 бр. фактури от м.12.2014 г. до м.03.2015 г. с общ размер ДДС 8 423,64 лв.;  „***** по 14 бр. фактури от м.03.2015 г. до м.10.2015 г. с общ размер ДДС 6 337,05 лв.; „***** ЕООД по фактура № 147/20.08.2014 г. с данъчна основа 12 491,67 лв. и ДДС 2 498,33 лв. „*****“ ЕООД по фактури с № 85/25.09.2015 г. с данъчна основа 2 500,00 лв. и ДДС 500,00 лв. и № 140/27.10.2015 г. с данъчна основа 2 500,00 лв. и ДДС 500,00 лв.; „***** по фактура с  № 316/27.01.2015 г. с данъчна основа 1 175,60 лв. и ДДС 235,16 лв.

Какво се установява в хода на ревизията:

1.По отношение на доставчика „***** при извършена насрещна проверка са представени 13-те броя спорни фактури с обяснения и съпровождащи счетоводни документи.

Представен е договор за услуга от 01.07.2015г.,ведно с приемо предавателен протокол от 20.07.2015г. Предмет на договора е изработка на флаери, подробно описани по количество и вид в протокола. Издадената фактура № 228/22.07.2015г. е с данъчна основа 4500лв.

Представени са договор за услуга от 04.05.2015г. и договор за услуга от 01.06.2015г. с предмет изработка на флаери. Няма доказателства за изпълнение, приемо предавателни протоколи или друго. Издадените по тях фактури № 97/28.05.2015г. и № 156/22.06.2015г. също не съдържат описание на броя и вида изработени рекламни материали. Фактурите са с обща стойност 8000лв.

Представен е договор за поръчка от 17.08.2015г.,ведно с приемо-предавателен протокол от 24.09.2015г.,по който е издадена фактура № 346/24.09.2015г. на стойност 5000лв., в която е описано изработка на рекламни материали 1 бр.  По вид и количество рекламните материали са описани в приемо-предавателния протокол.

 Рекламни материали са изработени от същия доставчик и по договор за изработка от 24.07.2015г.- рекламни брошури, дипляни и афиши. Представен е констативен протокол от 18.08.2015г. за извършената работа и издадена фактура № 283/18.08.2015г. на стойност 4500лв.

По договор за услуга от 30.03.2015г. отново предмет е изработката на рекламни материали – флаери на стойност 4000лв. За този договор вероятно е издадената фактура № 36/24.04.2015г. с данъчна основа 4000лв. Вероятно, защото други доказателства за изпълнението няма, нито във фактурата са индивидуализирани вида на материалите, нито датата на договора.

По договор за поръчка от 18.09.2015г.,ведно с приемо-предавателен протокол към него, предмет отново е изработка на рекламни материали на стойност 4500лв. Издадената фактура е № 436/27.10.2015г.

Прави впечатление, че за периода от м.юли до м.октомври 2015г. ревизираното дружество само за флаери и брошури е направило разходи за около 30 000лв. и то само в рамките на правоотношенията си с този доставчик.

Представени са и договори за услуга от 01.04.2015г., от 04.05.2015г., от 10.08.2015г., от 04.09.2015г., от 01.06.2015г. с предмет услуги по консултация, предложение и планиране, и изграждане на web реклама в мрежата на Google AdWords-Content Network, с констативни протоколи към тях.

Тук фактура № 63/07.05.2015г. е издадена към договора от 01.04.2015г.,като нито в нея,нито в констативния протокол има ясна индивидуализация на извършените услуги.

Фактура № 122/03.06.2015г. вероятно е относно договорът от 04.05.2015г., съдейки по договорената цена за изпълнението. Други доказателства тук не са представени.

Фактура № 191/01.07.2015г. е посочено,че е относно договорът от 01.06.2015г. Към същата е издадени и приемо-предавателен протокол, в който е отчетена възложената поръчка без да е описано ясно какво е изпълнено.

Фактура № 246/05.08.2015г. е записана с предмет услуга по договор от 03.07.2015г. Такъв договор от тази дата не е представен. Представеният договор на същата стойност и със същия предмет е от 10.08.2015г., като към него има съставен констативен протокол от 07.09.2015г. и се обвързва с фактура № 313/07.09.2015г.

Фактура № 380/09.10.2015г. се обвързва с договорът от 04.09.2015г. и констативен протокол от 09.10.2015г.

Представени са и счетоводни регистри, копия на дневни финансови отчети, свидетелство за регистрация на ЕКАПФ, фактури от „***** за наем на база, техника за печат и закупуване на печатарска хартия.

За да откаже правото на данъчен кредит, приходната администрация е приела, че не е установено наличието на реална доставка по смисъла на чл. 9 ЗДДС, поради което и на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС не е признато право на данъчен кредит по издадените фактури. Мотивирано е, че не са представени оборотни ведомости, както и доказателства с какъв транспорт са осъществени доставките по фактурите с получател „***** и мястото на съхранение на стоките – рекламни материали. Изложено е, че не са представени пътни листове, товарителници и други съпътстващи документи, доказващи как е извършен транспортът, както и доказателства къде е извършено съхранението и предаването на стоките и кои са лицата, пряко са участвали и извършили действията. Взето е предвид обстоятелството и, че дружеството доставчик не е декларирало данни за търговски обекти и място на извършване на дейността.

По отношение на другата група доставки с предмет услуга - реклама в мрежата на Google AdWords,  създаване и разпостранение на успешни нюзлетъри и пресрилийзи, изграждане на онлайн репутация, както и изграждане на уеб банер с пиксели 468 х60 /full baner/, 88х31 /micro button/ и 728х90/ leaderbroad/, ревизиращият екип е приел, че в хода на ревизията не са представени доказателства за изградена интернет репутация на ревизираното дружество чрез създаден интернет сайт, блог или друго интернет пространство. Мотивирано е още, че в хода на ревизията е извършена справка в интернет на сайта на Adwords в Google.com, https://www.google.bg/adwords/, при която е установено, че регистрацията на този сайт е безплатна и се заплаща само при следните условия: „Регистрирането в Google AdWords е безплатно. Плащате само когато някой кликне върху рекламата Ви, за да посети уебсайта Ви, или Ви се обади. С други думи – когато рекламата Ви действа.“ В хода на ревизията не е представена справка за брой кликвания или друг вид отчетност на регистрацията в сайта.

В отговор на това, в съдебното производство беше представено споразумение за сътрудничество, сключено между „Явор“ООД и други шест мебелни къщи, между които е ревизираното дружество, съгласно което са уредени отношения за безвъзмездно ползване на общ домейн www.yavor.bg.

2. По отношение на доставчика „***** отказаното право на данъчен кредит е по 11 броя фактури, описани на стр.9 от РД. В хода на извършена насрещна проверка доставчикът е представил фактурите, ведно с договори към тях и писмени обяснения.

Така, фактура № 474/08.12.2014г. с предмет услуги, е издадена, ако се съди по размера на данъчната основа, по договор от 04.09.2014г. за изработка на рекламен клип, към който е представен и протокол за определяне на крайна цена и спецификация. Всъщност предмет на този договор не е услуга, а изработка на рекламни клипове.

Фактура № 545/08.01.2015г. е издадена по договор от 08.12.2014г. с предмет рекламна услуга, идентична с тази, възложена на първия разглеждан доставчик „***** по договори от 04.05.2015г., 01.04.2015г. и 10.08.2015г., а именно реклама в Google AdWords и емейл-маркетинг. Към договора е представен констативен протокол от 08.01.2015г.

Фактура № 483/13.12.2014г. е издадена по договор от 02.10.2014г. с предмет услуги по консултиране, изработка на стратегия и публикуване в мрежа от сайтове на реклама. Представен е и приемо-предавателен протокол.

С подобен предмет на доставката е и фактура № 536/07.01.2015г., издадена по договор от 25.11.2014г. за рекламна услуга, включваща консултиране, изработка на стратегия и на банер реклама в мрежа от сайтове със срок до 15.01.2015г. Към договорът е представен приемо-предавателен протокол.

Фактура № 743/04.03.2015г. е издадена по договор за реклама от 02.02.2015г. с предмет изработка и презентиране на брошури и каталог. Други доказателства към тази фактура няма.

Фактура № 641/02.02.2015г. е по договор от 02.12.2014г. за услуга- подръжка и оптимизация на съществуващ фирмен сайт- без същия този сайт да е конкретизиран в договора.

Фактура № 630/02.02.2015г. е издадена по договор от 06.01.2015г. за изработване и излъчване на рекламен клип онлайн.

Фактури № 477/09.12.2014г.,№ 564/19.01.15г., № 597/27.01.15г., № 582/22.01.15г. са с предмет покупко продажба на различни материали – календари, химикалки, папки, хартия, тонер касети.

Представени са и дневници за продажби по месеци; хронологичен регистър на сметки 702,703, 4532; аналитични регистри на сметки 702, 703, 4532; главна книга с натрупване; касова книга; свидетелство за регистрация на касов апарат; обобщени дневни отчети от касов апарат; рекапитулация по заплати; фактури за предходни доставки, издадени от „***** за канцеларски материали и  „***** - услуги.

 Правото на данъчен кредит тук е отказано на същото основание – поради липса на осъществени облагаеми доставки. Мотивирано е от приходната администрация, че липсват доказателства за това каква именно реклама е направена и къде е публикувана, какви консултации са правени, каква стратегия е разработена, какъв документ /материален носител/ е изготвен от доставчика, приет и одобрен от ревизираното лице. Констатирано е, че самостоятелен сайта на ревизираното дружество няма, а само такъв на „*****. Във връзка с последното е представеното в хода на съдебното производство от жалбоподателя споразумение, но тук следва да се отбележи, че с него не се установява факта на изпълнение на договорите, сключени с този доставчик.

Във връзка с услугата по изработка и излъчване на рекламен клип онлайн /Google/ е изложено, че не са представени доказателства за съществуване на изработен и излъчван рекламен клип: какво представлява /параметри, продължителност и др./, какво рекламира, по какъв начин е одобрен от възложителя, къде е излъчван, с какви ресурси е изпълнен: снимачна техника, монтажна, музикална, квалифицирани кадри: режисьор, оператори, монтажисти, аниматори, актьори.

Във връзка с услугата по изработка на рекламен клип - анимация, протокол за определяне на крайна цена на един брой рекламен клип до 30 сек и спецификация към договора за часови зони за излъчване на 14 екрана, монтирани на петте най-натоварени метростанции западно от СУ „Климент Охридски“, прието е,че не са представени доказателства за съществуване на изработен и излъчван рекламен клип, както и договор и разрешение за ползване на 14-те екрана.

За услугата по изработка и презентация на онлайн рекламна кампания 2015г., брошури „Golden stail“ 2015г., каталог „Retro – fasion“ 2015 г., е изложено,че не са представени доказателства за съществуване, изработка и онлайн презентиране на рекламни материали. Останали са неизяснени обстоятелствата къде в интернет е презентирано и какво, какви са одобрените проекти на брошури и каталози, количествата им и индивидуалните характеристики.

Във връзка с услугата офлайн пропагандиране чрез канали за интегрирани маркетингови комуникации, онлайн реклама в Google Ad words и приложен констативен протокол, с който е констатирано, че „***** е промотирало и популяризирало уеб сайта на възложителя относно продуктите му чрез 300 канала за рекламни и маркетингови комуникации, е посочено да не се открива сайт на дружеството, блог или друго интернет пространство.

Мотивирано е още, че за онлайн рекламата в Google Ad words няма никакви доказателства, както и, че предходните доставки не са отразени в дневниците на доставчика.

Относно доставките на канцеларски материали е прието,че доставчикът не е доказал произхода на стоките.

3. Относно доставчика *****, осем от представените при насрещната проверка фактури/ от лист 399 до лист 414 по делото - № 676,602,542,451,331, 269,223,043,/ са с предмет покупко-продажба на канцеларски материали, подробно описани по вид и количество в самите фактури с обща стойност на начислен ДДС по тях 3127,05лв .

За установяване факта на доставките са представени 4 бр. фактури от предходен доставчик „МЕГА Б“ ЕООД  за канцеларски материали и складови разписки.

Данъчният кредит тук е отказан с мотив, че предходният доставчик е дерегистриран и по предходните доставки не е начислен ДДС, както и, че  прекият доставчик не е представил доказателства на наличие на обект и персонал за осъществяване на такава търговска дейност.

Останалите 6 бр. фактури/лист 415 до 420 по делото/, издадени от този доставчик са с предмет услуги по договор и разпространение на рекламни флаери и дипляни. Към тях са представени договори за услуги с приемо-предавателни протоколи и договор за реклама от 06.01.2015г.,към който няма други съпровождащи документи. Предмет на изпълнение по този договор е отново интернет реклама, подобно на другите разгледани до тук доставчици.

Представени са и справки-декларации по ЗДДС, дневници за продажби за периодите на издаване на фактурите; хронологичен и аналитичен регистър на счетоводни сметки 702 и 703; аналитичен регистър на счетоводна сметка 4532; главна книга с натрупване; касова книга; свидетелство за регистрация на касов апарат; обобщени дневни отчети за извършени плащания; рекапитулация по заплати; фактури за предходни доставки, издадени от „***** за услуга по разпространение на рекламни материали .

Относно услугите, свързани с разпространение на рекламни материали, приходната администрация приема, че не са доказани факта на изработване и на приемане и предаване на материалите, както и, че   нямало доказателства за съществуването на самите рекламни материали. Мотивирано е недоказаност на извършването на доставките и с това,че не се установява доставчикът или предходния му „***** да разполагат с персонал.

По отношение на услугите за интернет реклама, мотивите за отказ съвпадат с тези по отношение на фактурите издадени от доставчиците „***** и „*****.

4.Отказано е право на данъчен кредит по две фактури, издадени от  „***** с предмет услуги по договор за разпространение на рекламни материали.

При насрещната проверка на доставчика са представени издадените фактури № 85/25.09.2015г. и № 140/27.10.2015г., ведно с фискални бонове и два договора за услуга с предмет разпространение на рекламни материали /брошури и флаери/, предоставени от възложителя /готов продукт/; констативни протоколи за отчитане; дневници за продажби; хронологичен регистър на сметка 453/2 за м.09. и м.10.2015г.; аналитичен регистър на сметка 703; главна книга с натрупване; оборотна ведомост; рекапитулация по заплати; касова книга; свидетелство за регистрация на фискално устройство; обобщени дневни отчети от касов апарат; договори за услуги от 15.10.2014 г., сключени между доставчика и три физически лица за разпространение на рекламни материали.

Органите по приходите не са приели представените договори с посочените три физически лица за годни доказателства, тъй като са сключени една година преди подписаните с ревизираното лице договори за разпространение на рекламни материали.

5. Относно доставката от ***** по фактура № 147/20.08.2014 г. с предмет изработка на вътрешни клетки от ПДЧ,  при извършената  насрещна проверка от страна на проверяваното дружество не са представени изисканите доказателства.

По ИПДПОЗЛ № Р-16001316001843-040-003/19.07.2016 г. на ревизираното дружество, е представено писмено обяснение, според което ревизираното дружество е възложило на този доставчик изработката на вътрешни клетки от ПДЧ във връзка с преаранжиране на изложбена зала.  Представена е фактурата/лист 938/,ведно с фискален бон. Други доказателства не са представени.

При извършени служебни проверки е установено, че ***** няма и не е имало работници, назначени на трудов договор, няма данни за изплатени суми или удържан данък през 2014 г. на лица по извънтрудови правоотношения. Дружеството е дерегистрирано по ЗДДС  по инициатива на орган по приходите на основание чл.176 от ЗДДС на 26.08.2015 г.

Прието е,че няма доказателства, които да обосноват претендираното право на данъчен кредит по посочената фактура, която иначе е отразена в отчетните регистри на ревзираното дружество.

6. Относно доставчикът „*****, издал фактура № 316/27.01.2015 г.,с предмет доставка на резервни части за компютър, правото на данъчен кредит е отказано на същото основание – липса на доказана доставка.

При извършена насрещна проверка доказателства не са представени.

В писмените си обяснения, ревизираното лице твърди да е получило от този доставчик описаните резервни части, описани по фактура и стокова разписка. Представени са фактура с фискален бон и стокова разписка.

При проверка в информационните масиви на НАП е установено, че процесната фактура е отразена в дневника за продажби на горецитирания доставчик с получател ревизираното лице. „***** е имало само едно лице наето на трудов договор.

В хода на съдебното производство жалбоподателят, при изрично дадени от съда  указания за разпределението на доказателствената тежест, не представи нови доказателства с изключение на цитираното по-горе споразумение за сътрудничество.

Видно е, че по всички спорни фактури приходната администрация е приела като основание да се откаже право на данъчен кредит, липсата на извършена доставка. Следователно, отговорът на въпроса законосъобразно ли е отказано от приходната администрация правото на данъчен кредит зависи от това установява ли се по пълен и несъмнен начин наличието на престации от страна на съконтрахентите на ревизираното лице по съответните договори.

Описаните спорни правоотношения, от които ревизираният претендира да е възникнало право на данъчен кредит, могат да се групират в такива по договори за услуги, по договори за изработка и по договори за покупко-продажба.

По нито един от договорите за услуги и по договорите за изработка, сключвани и със шестимата доставчици *****, „*****, *****, „*****, „*****, не е установено по пълен и непротиворечив начин осъществяването на фактическия състав на право на данъчен кредит.

Според легалната дефиниция на чл. 258 от ЗЗД - с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение.

Доколкото част от договорите за услуга са с предмет изпълнение на определени действия, свързани с интелектуален труд на квалифицирани специалисти – по създаването на реклама, то следва да се мисли и за правоотношения в рамките на договор за поръчка по смисъла на чл.280 от ЗЗД.

И двата вида договори са двустранни, възмездни, комутативни, консенсуални и неформални и са за facere. С тях изпълнителят се задължава да “изработи нещо” – един предмет на труда, един трудов резултат, респ. да изпълни определени действия. Другото съществено условие от съдържанието им е възнаграждението. По отношение на последното, няма спор, че е заплатено по процесната група договорни правоотношения. Няма спор и че размера на косвения данък е внесен по “ДДС сметка” на доставчиците.

Спорът е относно осъществяването на насрещната престация от страна на доставчиците, т.е. изработен ли е трудовия резултат за който са се задължили по съответните договори – изработка на рекламни материали, разпространяване на такива, изработка на вътрешни клетки от ПДЧ, промотиране и популяризиране на уеб сайт на възложителя относно продуктите му чрез 300 канала за рекламни и маркетингови комуникации, изработка и презентация на онлайн рекламна кампания 2015г., брошури „Golden stail“ 2015г., каталог „Retro – fasion“ 2015 г., изработка и излъчване на рекламен клип онлайн /Google/, поддръжка и оптимизация на съществуващ фирмен сайт, реклама в мрежата на Google AdWords,  създаване и разпостранение на успешни нюзлетъри и пресрилийзи, изграждане на онлайн репутация, както и изграждане на уеб банер

Не само не се установи наличие на интернет сайт на дружеството, но и с представеното споразумение за сътрудничество се установява, че има такъв общ с „Явор“ООД, което поставя въпросът по отношение оптимизирането на какъв сайт са сключвани договори за услуги в тази насока и защо именно ревизираното дружество.

Аналогичен е резултатът и по доставките с предмет изработка на рекламни материали и тяхното разпространяване. Не е ясен начинът на изработване, наличието на персонал, кой фактически е извършвал,   определял изготвянето на рекламните брошури и бланки по отношение на тяхното съдържание и послания, насочени към потребителите.

По отношение на доставките от „***** и *****, с предмет разпространение на рекламни материали, нито от представените договори, нито от приемо - предавателните протоколи се индивидуализират конкретни количества на рекламни материали, които да са предадени от възложителя на изпълнителя, за да бъдат те разпространени и в последствие отчетени. Не се установи, къде и от кого са изработени описаните флаери, дипляни и афиши. Представените приемо - предавателните протоколи не индивидуализират конкретни количества на рекламни материали, които да са предадени от възложителя на изпълнителя, за да бъдат те разпространени, прочие такива количества не са и отчетени. Що се отнася до гражданските договори, с които са били ангажирани лицата за разпространение, съдът намира, че същите като частни диспозитивни документи са годни единствено да установят постигнатите между страните съглашения, а и видно е,че те не съвпадат във времето със спорните правоотношения.

По доставките от „***** и „***** с предмет услуги по консултиране, изработка на стратегия и публикуване в мрежа от сайтове на реклама услуги, реклама в мрежата на Google AdWords, създаване и разпостранение на успешни нюзлетъри и пресрилийзи, изграждане на онлайн репутация, както и изграждане на уеб банер, с изключение на договорите и протоколите, не са налице никакви доказателства, затова че договорените услуги, предмет на облигационното отношение са реално осъществени. При липса на основната предпоставка за реално извършване на услугата, следва да бъдат приети за ирелеванти доказателствата за плащането по доставките в брой и отразяването на това по счетоводните записвания. Жалбоподателя не доказа договорените между страните услуги да са реализирани, а оттук - че е настъпило данъчно събитие за целите на ЗДДС. В този контекст установените от органите по приходите обстоятелства относно липсата на материално-техническа и кадрова обезпеченост на доставчика само допълват основанието за отказ на правото на данъчен кредит, а именно липсата на реална доставка.

Жалбоподателят не представи убедителни доказателства в подкрепа на твърденията си за тяхната реалност. Правилно органите по приходите са отбелязали, че нито от договорите, нито от приемо - предавателните протоколи може да се установи как точно е изпълнен предметът на облигационното отношение и какъв е конкретният резултат. По никакъв начин не могат да се установят нито параметрите, нито способите и лицата до които са разпространени договорените нюзлетъри и пресрилийзи. Не става ясно чрез кои 300 канала за рекламни и маркетингови комуникации е изграждана онлайн репутацията на възложителя. Липсват данни ревизираното лице да има уеб страница, която да бъде популяризирана. Представените копия от рекламни материали съдържат единствено e-mail адрес. Спецификата на посочената услуга и характеристиките на интернет предполагат, ако изпълнението бе извършено така както се твърди, чрез съответните търсачки за съдържание, да се достига до информация и реклама на ревизираното лице - съответен дигитален отпечатък, както в посочените интернет канали, така и на уеб платформата Google AdWords, а в случая такива срещания изобщо липсват. Няма данни за резултатите и ефективността на рекламата на дружеството така, щото да е ясно, че действително такава е правена. При доказателствена тежест за жалбоподателя, изрично указана от съда, доказателства не са събрани в тази насока. Не е ясно за периода на договорените услуги какъв е бил наличния акаунт на Google AdWords, какви рекламни кампании са били реализирани

При липса на основната предпоставка за реално извършване на услугата, следва да бъдат приети за ирелеванти доказателствата за плащането по доставките в брой и отразяването им в счетоводните записвания. Жалбоподателя не доказа договорените между страните услуги да са реализирани, а оттук - че е настъпило данъчно събитие за целите на ЗДДС. В този контекст установените от органите по приходите обстоятелства относно липсата на материално-техническа и кадрова обезпеченост на доставчика само допълват основанието за отказ на правото на данъчен кредит, а именно липсата на реална доставка.

Изложеното се отнася и до доставката от ***** по фактура № 147/20.08.2014 г. с предмет изработка на вътрешни клетки от ПДЧ, доколкото във връзка с нея не са представени никакви доказателства.

Относно доставките с предмет покупко-продажба на различни материали - от „***** по фактура № 316/27.01.2015 г.,с предмет доставка на резервни части за компютър, от „***** по Фактури № 477/09.12.2014г.,№ 564/19.01.15г., № 597/27.01.15г., № 582/22.01.15г. с предмет покупко-продажба на различни материали – календари, химикалки, папки, хартия, тонер касети и от ***** по осем от представените при насрещната проверка фактури/ от лист 399 до лист 414 по делото - № 676,602,542,451,331, 269,223,043,/ с предмет покупко-продажба на канцеларски материали, изводите на приходната администрация също са правилни.

Единият от аргументите да се откаже право на данъчен кредит тук е твърде несъстоятелен, а именно,  че предходният доставчик е дерегистриран и по предходните доставки не е начислен ДДС. Такова изискване по ЗДДС за произход на стоките единствено и само от регистриран по ЗДДС предходен доставчик няма.

Представените стокови разписки, фактури от предходен доставчик, касови бонове и надлежно счетоводно отразяване, са годни доказателства за индивидуализирането и получаването от страна на ревизираното лице на процесните родово определени вещи, но не са достатъчни.

С оглед разпоредбата на чл. 6,ал.1 от ЗДДС,съпоставена с нормите на чл.24, чл.183 и чл.187 от ЗЗД, за да се направи ясен извод, че е налице конкретно осъществена доставка на стоки, следва да се установи факта на  прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Следваше в настоящия процес да се установи къде, кога и как процесните родово определени стоки са били конкретно индивидуализирани по съгласие на страните или пък физически предадени от продавача на купувача по сделката, както и къде е било местонахождението на стоката към момента, в който тя е изпратена или е започнал превозът й, кога и как е била превозена към получателя. Само и единствено установяването на тези обстоятелства, би позволило да се направи несъмнен извод, че процесните доставки са осъществени така, както предвижда правилото на чл.6, ал.1 от ЗДДС. Наложителността на това установяване  произтича от обстоятелството, че жалбоподателят черпи за себе си спорното в процеса право на данъчен кредит именно от тези доставки, за всяка една от които твърди да е позитивно проявен юридически факт. Това определя и тежестта на доказване в конкретния казус.

Събраните доказателствени средства по никакъв начин не дават задоволителен отговор на спорните по делото въпроси – от къде, кога, как и от кого са били превозени процесните стоки до получателя им, както и кога и къде конкретно процесните стоки са били отделени и предадени от продавача на получателя по доставката.

Не се установява и въпросните доставчици да са имали назначени по трудово правоотношение лица, така да се изведе заключение за реално осъществен превоз и доставяне/предаване  на съответните стоки.

Не се представят доказателства за осъществен транспорт.

Затова и фактическият състав на правото на данъчен кредит не се доказва. Издаването на фактура не е достатъчно основание да се приеме, че е осъществена доставка. Фактурите и протоколите сами по себе си не са данъчно събитие, а частни документи, от които жалбоподателят черпи изгодни за себе си правни последици, а именно формиране на данъчен кредит. Жалбоподателят е този, който носи доказателствената тежест за наличие на правопораждащия факт по извършването на доставка. След като задълженото лице и неговите преки и предходни доставчици не представят документи, доказващи реалността на фактурираните доставки, то същите се явяват недоказани с произтичащите от това правни последици - непризнаване правото на данъчен кредит.

В този смисъл е и законодателството и съдебната практика на ЕС, които обуславят абсолютния характер на правото на приспадане на платения данък, но предпоставката за признаване на правото да се приспадне платения за доставката данък, т.нар. данъчен кредит, е данъкът за изпълнителя по доставката да е станал изискуем. Според чл.17, ал.1 от Шеста директива и съответстващия чл.167 от Директива 2006/112/ЕО правото на приспадане възниква по времето, когато подлежащия на приспадане данък стане изискуем. Съгласно чл.10, ал.2 от Шеста директива и съответстващия му чл.63 от Директива 2006/112/ЕО данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са доставени.

В посочения смисъл е и практиката на Съдът на ЕС, а именно правото на данъчен кредит на получателя по данъчна фактура не следва да бъде признато само поради това, че ДДС е посочен във фактурата. Така в т.13 на решението по дело С-342/87 Съдът на ЕО приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци, т.е. тези, отговарящи на облагаема сделка, или платени, доколкото са дължими. В т.17 на същото решение се казва, че ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада, дори когато не отговаря на действително дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна.Изрично в решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11 Съдът на ЕС казва, че за да се установи, че на основание на доставките на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери, дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани за извършването на облагаеми сделки; запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по това дело, за да определи, дали може да упражни право на приспадане на основание на споменатите доставки на стоки; единствено и само в случаите, в които при тази преценка се установи, че доставките са реално осъществени и в последствие същите за използвани за целите на извършвани от самото данъчно задължено лице облагаеми доставки, по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано. Тоест във всички случаи Съдът на ЕС е категоричен, че за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит следва да е доказано осъществяването на фактурираната доставка.

Иначе казано, приема се, че правото на приспадане е свърза­но винаги и са­мо с наличието на реално осъществена облагаема доставка с ДДС, който факт в процесния случай, не е успешно доказан от жалбоподателя.

Общият извод, който се налага от изложеното е, че не е проведено главно пълно доказване от страна на жалбоподателя по отношение твърдението за действително осъществяване на спорните доставки.

При посочения изход на спора, на основание чл.161, ал.1, изр.3 от ДОПК на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр.Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, което се констатира в размер на 1685,92 лева, съгласно чл. 8 ,ал.1,т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Водим от горното, Съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на „***** ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.*********, представлявано от управителя ********* против ревизионен акт № Р-16001316001843-091-001/10.10.2016 г., издаден от ********* на длъжност началник сектор – възложил ревизията и ********* на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 836/27.12.2016г. на директора на дирекция „ОДОП“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която е  отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на  33 914,18 лв. и са начислени прилежащи лихви 4 616,54 лв. 

 

ОСЪЖДА „***** ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.*********, представлявано от управителя *********, да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр.Пловдив при Централно управление на Национална  агенция по приходите, сумата от 1685,92лв. /хиляда шестстотин осемдесет и пет лева и 92 стотинки/  разноски.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  /п/

 

Вярно с оригинала!

Секретар: ДТ

 

МЗ