РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

176

29.01.2018 г.

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на осми юни през две хиляди и седемнадесета година, председателствано от

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

при секретаря Румяна Агаларева и с участието на прокурор Дърмонска, като разгледа АХД № 277 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

            Образувано е по жалба на "С.Х." ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.А.Б., чрез адвокат Ц. срещу РА № Р-16001616001892-091-001/09.11.16 г., потвърден с Решение № 9/04.01.2017 г. на Директора на ДОДОП – Пловдив.В жалбата се развиват подробни съображения, касателно незаконосъобразността на административния акт и се иска неговата отмяна от съда.  Претендира се противоречието му с материалния закон, както и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира се присъждане на сторените разноски. Допълнителни аргументи в подкрепа на защитната теза са изложени в депозирана по делото писмена защита.

Ответникът в производството – Директор Дирекция “ОДОП “- гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д., е на становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.

Окръжна прокуратура взема становище за основателност на жалбата.

 След като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, след изчерпване на предвидения ред за административно обжалване пред Директора на ДОДОП-Пловдив, и е допустима.Разгледана по същество, тя е основателна.

Съдът намира, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила.

Констатациите на ревизиращия екип са мотивирани със следното изложение в РА и РД

„………….Констатации относно отказан данъчен кредит в размер на 425 306,85 лв. по следните фактури, издадени от „Б.е.е.в.п.” ООД на основание чл. 70, ал.1, т.2 от ЗДДС:

-        № 0000000073/18.07.2011г.  за периода м.07.2011г. за продажба на стоки по опис на стойност 492 257,23 лв. и ДДС 98 451,45 лв.

Съставено е и е връчено на лицето ИПДПОЗЛ № 11716/22.10.2013г.  /присъединено към ревизионната преписка по реда на ДОПК/.  В законоустановения срок са представени документи, свързани с издадената фактура. За разплащането е посочено, че ще бъде извършено по банков път, но не  са представени документи за извършено такова.  Представени са  и приемо-предавателни протоколи-описи към фактурата, съгласно които предмет на доставка са стоки - хотелско и офис оборудване. В писмените обяснения, дадени първоначално, задълженото лице посочва, че закупените стоки по фактура № 0000000073/18.07.2011 г. са за пълното обзавеждане за апартаментите, обект на придобиване по предварителен договор за покупко-продажба  на недвижими имоти от 04.03.2009 г., като всички стоки се намират на обект „В.С.” в к.к. „Слънчев бряг”. При извършена проверка в информационната система на Агенцията по вписванията е установено, че ревизираното дружество не притежава собствени недвижими имоти в к.к. „Слънчев бряг“.

Според представените по-късно от ревизираното лице обяснения, фактурата документира доставка на оборудване, което ще се използва за обзавеждане на негови административни сгради, тъй като то очаква да придобие и управлява имотите по предварителен договор за покупко-продажба с „Б.е.е.в.п.” ООД.

Според представено Уведомление за прекратяване на договор с изх.№ 5/03.05.2011г., което на 04.05.2011г. е връчено на представляващ „Б.е.е.в.п.” ООД, предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот от 04.03.2009г. е прекратен на тази дата, от което е направен извод, че стоките придобити по фактура № 0000000073/18.07.2011 г. няма как да бъдат използвани по предназначение.

В хода на ревизионното производство „С.Х.” ООД не представя документи, които да покажат по безспорен начин, че получените стоки по процесната фактура са използвани или ще бъдат използвани за извършване на облагаеми доставки и за кои точно от тях и органът по приходи приема, че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице.

Предвид  гореизложеното,  на основание  чл. 70, ал.1, т.2  от ЗДДС, не се признава правото на данъчен кредит по фактура № 0000000073/18.07.2011 г.

 

-        № 1000000102/02.12.2013 г., документираща покупка на оборудване, машини и съоръжения по опис на стойност 1 634 277,00 лв. и ДДС 326 855,40 лв.

Във връзка с връчено ИПДПОЗЛ № Р-16001616001892-040-003/17.06.2016 г., са представени копие на издадената фактура; Приложение № 1 към договор за покупко-продажба на оборудване от 31.07.2009 г. – опис на доставените стоки. Не са представени приемо-предавателни протоколи-описи към фактурата и документи за извършени плащания по нея. В писмени обяснения ревизираното лице посочва, че закупените стоки по фактурата ще се използват за продажба и оборудване на съществуващи или бъдещи дълготрайни материални активи на „С.Х.“ ООД, като всички стоки се намират на обекта в к.к. „Слънчев бряг“. При извършена проверка в Имотния регистър към Агенцията по вписванията се установи, че дружеството не разполага със собствен недвижим имот в курортния комплекс.

Според представено Уведомление за прекратяване на договор с изх.№ 5/03.05.2011 г., което на 04.05.2011 г. е връчено на представляващ „Б.е.е.в.п.” ООД, предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот от 04.03.2009 г. е прекратен на тази дата, от което е направен извод, че стоките придобити по фактура № 1000000102/02.12.2013 г. няма как да бъдат използвани по предназначение.

В хода на ревизионното производство „С.Х.” ООД не представя документи, които да покажат по безспорен начин, че получените стоки по процесната фактура са използвани или ще бъдат използвани за извършване на облагаеми доставки и за кои точно от тях и органът по приходи приема, че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице.

Предвид  гореизложеното,  на основание  чл. 70, ал.1, т.2  от ЗДДС, не се признава правото на данъчен кредит по фактура № 1000000102/02.12.2013 г…..“

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

 

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за нищожност на РА.

В жалбата се посочва, че за част от ревизираните периоди – м.07.2011 г. и м.01.2012 г., настоящата ревизия е трета по рода си. За първи път за  посочените данъчни периоди е издаден РА № 161205564/07.03.2013 г., който е отменен от решаващия орган по чл. 155, ал.4 от ДОПК и преписката е върната за извършване на нова ревизия. Вторият ревизионен акт с № 1611400170/28.04.2014 г. е обявен за нищожен с влязло в сила решение на ВАС с № 2173/25.02.2016 г. Жалбоподателят счита, че в този случай новата ревизия е трета по ред и по тази причина обжалваният акт е нищожен.

С нищожния ревизионен акт само се създава една привидност, че той поражда правно действие, т.е. че с него се обективира и разрешава един конкретен административен въпрос, но той е неспособен да породи правни последици. След обявяването на нищожността на ревизионния акт, съдът не следва нито да връща преписката на административния орган за постановяване на нов акт, нито пък да разрешава по същество административния въпрос, който не е обективиран в правния мир.

Правилото на чл. 108, ал.2 от ДОПК несъмнено следва да намери приложение и в случаите на обявена от съда нищожност на ревизионния акт, което пък ще рече, че ако срокът по чл. 109 от ДОПК не е изтекъл, то в правомощията на органа по приходите е да възложи нова ревизия за установяване на задълженията за данъци и осигурителни вноски за същия отчетен период, доколкото в хипотеза на обявена нищожност, очевидно не ще е налице валидно постановен административен акт, с който материалноправният административен въпрос е разрешен от органа по същество.

 

От друга страна обаче, РА е незаконосъобразен.

Не може да се сподели становището на органите по приходите, че „С.Х.“ ООД няма да използва закупените стоки за целите на своята икономическа дейност в други имоти, още повече, като се има предвид, че основаната дейност на дружеството е управление и инвестиции в недвижими имоти. Проверяващият екип е направил заключение въз основа на свои предположения, което е недопустимо. От заключението на СТЕ се установява, че такова оборудване може да бъде монтирано във всеки един недвижим имот.

Безспорно е и това, че органите по приходите приемат, че стоките и имуществото - предмет на двете процесни фактури - са налични в имуществото на „С.Х." ООД, но именно защото с тях не са правени доставки, то е налице условието по чл. 70. ал.1. т.2 пр.вт. от ЗДДС. Подобен формален подход не може да бъде приет за достатъчен и законосъобразен аргумент за заключение за неправомерно ползвано право на данъчен кредит от С.Х. ООД и оттам за начисляване на лихви. Още по-малко подобни заключения може да се правят на базата на предположения, чрез които вероятно органът се е опитал да обоснове правилността на своите изводи.

         В РД не е посочено като доказателство, а респективно не е обсъдено Споразумението от 02.12.2013 год., с което се прекратява предварителния договор за покупко - продажба от 04.03.2009 год.;

Договора за покупко - продажба на машини и съоръжения от 31.07.2009 год.:

Кредитните известия, издадени от „Б.е.е.в.п." ООД от 02.12.2013 год. във връзка с прекратяване предварителния договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 04.03.2009 год. (съгласно Споразумение от 02.12.2013 год.) Органите по приходите в РД твърдят, че не са „представяни приемо-предавателни протоколи - описи към фактура 1000000102/02.12.2013 год."

Посочените документи изрично са представени на органа по приходите по електронен път на 21.04.2016 год. и допълнително представени на съда в съдебно заседание по делото.

Като основание за непризнаване правото на данъчен кредит органите по приходите посочват единствено чл. 70. ал.1. т.2. пр.второ на ЗДДС. Други основания не са сочени. Други мотиви не се съдържат в обжалвания РА, нито се твърдят пред съда в рамките на настоящето производство.

Така както е формулирано от органите по приходите основанието за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит обаче, не става ясно какво точно се твърди : че стоките и имуществото - предмет на фактури № №0000000073/18.07.2011 год. и № 1000000102/02.12.2013 год. са предназначено за лично ползване, за „измамни доставки" (по смисъла на решение по дело № С-153/11 на съда на ЕО), че евентуално ще бъдат ползвани за необлагаема сделка или че въобще няма да бъдат ползвани в стопанската дейност но „С.Х." ООД.

Неуточненото становище по същество е достатъчно основание да се приеме немотивираност и неоснователност на изводите и заключенията на органите по приходите, а следователно и да се отмени процесиня РА като незаконосъобразен.

Въз основа на попълнената, уточнена и пред съда доказателствена база, установени факти и обстоятелства, може да се направят изводи, които са точно противоположни на направените от органите по приходите.

При постановяване на РА, проверяващият орган неправомерно (немотивирано и в противоречие на материалния и процесуалния закон) е отказал, на основание чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит.

За да откаже правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 69, ал.1 от ЗДДС, органите по приходите се аргументират с прилагане на чл. 70, ал.1, т.2 от ЗДДС, която гласи :

„Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето"'

Органите по приходите е следвало да :

-докажат, че стоките - предмет на двете процесни фактури №0000000073/18.07.2011 год. в размер на 98 451,45 лева. и ф-ра №1000000102/02.12.2013 год. в размер на 326 855,40 лева са предназначени за безвъзмездни доставки или :

- докажат, че стоките - предмет на двете процесни фактури №0000000073/18.07.2011 год. в размер на 98 451,45 лева, и ф-ра №1000000102/02.12.2013 год. в размер на 326 855,40 лева са предназначени за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.

 С обжалвания РА органът по приходите прави следните неправилни и необосновани изводи, обусляващи незаконосъобразността на обжалвания акт :

„Нито едно от двете дружества (С.Х. и „Б.Е.Е.) В.П.- не представи НА или друг документ, с който да покаже собственост на недвижим имот в к.к. „Слънчев Бряг. В чл. 4 от Споразумението от 02.12.2013 род. изрично е упоменато, че към „датата на настоящето споразумение" машините и оборудването се съхраняват в обект/склад в к.к. Слънчев бряг" и тук възниква въпросът - къде след тази дата е това оборудване? "

Така формулиран извода на органите по приходите е недоказан, доколкото липсва всякаква логическа връзка с фактите и обстоятелствата, а и е направен при нарушение на чл. 115, ал. 2 пр.последно от ДОПК задължаващ ревизиращия орган „... да установят фактите и обстоятелствата от значение за определяне на резултатите от ревизията.".

На първо място - към момента на сключване на съответните договори и издаване на процесните фактури „Б.е.е.в.п." ООД е собственик на имоти в същия комплекс. Едва през 2016 год.(14.06.2016 год.) по реда на чл. 717а-717 е от Търговския закон имуществото на „Б.е.е.в.п." ООД (в несъстоятелност) е продадено на „П.И.Б.'" АД включващо цялата маса на несъстоятелността - включително и имотите, където се съхраняват стоките - предмет на двете фактури. Синдикът на „Б.е.е.в.п." ООД ( в несъстоятелност) още не е въвела купувача във владение на имота, поради което владението на имотите още не е у трето лице. Приемайки обратното обаче, органите по приходите не установяват в детайли и цялост фактическата обстановка, поради което опорочават и изводите в РА.

На второ място това, къде се съхраняват стоките и оборудването предмет на ф-ри №0000000073/18.07.2011 год. и №1000000102/02.12.2013 год. е без логическа връзка с прилагане на условието на чл. 70, ал.1, т.2 от ЗДДС. Фактът обаче, имащ отношение към настоящето дело е, че вещите и стоките - предмет на фактурата са били налични, същите са предадени във владение на „С.Х." ООД и са заведени в имуществото на предприятието - обстоятелство прието от органите по приходите. Въпросът защо, кога и как органът на управление на „С.Х." ще ползва същите и дали ще сключи сделка или ще ги ползва за осигуряване предмета си на икономическа дейност по никакъв начин не може да даде основание да се твърди, че стоките и вещите не се ползват.Обстоятелството, че тези факти не са изяснени и не се коментират от органите по приходите в хода на ревизията указват на нарушение на задълженията на органа по приходите при извършване на ревизията(конкретно чл.5 от ДОПК).

Ако бе изпълнил задължението си за обективност и служебно начало в процеса органите по приходите следваше да установят, че до 14.06.2016 год. доставчикът по двете фактури - „Б.е.е.в.п." ООД е собственик на имоти в кк. „В.С.", все още владението на същите тези негови имоти не е преминало у трето лице, а това къде „С.Х." ООД съхранява тези вещи е без никакво значение, след като той ги е придобил за своята търговска дейност - покупко - продажба на недвижими имоти, инвестиции и управление на недвижими имоти, още повече, че писмените доказателства - Опис изготвен от органа на НАП и извършената съдебна експертиза указват категорично, че оборудването е налице, има пазарна стойност и може да бъде използвано за бъдещи облагаеми доставки свързани именно с основната икономическа дейност.

Ако органите по приходите бяха изпълнили задълженията си по ДОПК добросъвестно и законосъобразно, те следваха да съобразят и изпълнят указанията дадени от Решаващия орган при постановяване на решение № 550/2013 год. с което е отменен ревизионния акт на същия данъчен субект за идентични периоди и за същите задължения - предмет на предходната ревизия.

Така, в Решение № 550/04.06.2013 год. по жалба срещу предходен Ревизионен акт на С.Х. ООД Решаващия орган указва при отмяната на първия ревизионен акт, че след като от ревизиращия орган не е поискано от ревизираното лице да докаже, без да са изтъкнати ясни мотиви, че полученото оборудване (вкл. и по фактура № №0000000073/18.07.2011 год.) няма да се използват от ревизираното лице в неговата икономическа дейност, а само е прието едно предположение, без да се основава на документи, че това е така, то такава констатация е немотивирана и необоснована.

Следователно, за да установи че са налице условията по чл. 70. ал.1. т.2 от ЗДДС. - че стоките предмет на двете процесни фактури са предназначени за беизвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на ревизираното лице - органите по приходите следва да докажат това обстоятелство. Това не е извършено, като не е взето предвид и това, че в хода на ревизията и в настоящето съдебно производство изрично е доказано, че „С.Х." ООД разполага с недвижими имоти, които по съществото си представляват възможност или са предназначени за извършване на дейности включени в търговската дейност на „С.Х." ООД. Въпросните стоки и оборудване - предмет на двете процесни фактури могат да бъдат продадени съобразно икономическата дейност на дружеството - така както приема и назначената от съда комплексна експертиза по отношение на имуществото по фактура № 102/02.12.2013 год. Като е направен обаче извод противен на това, без да е мотивирано в РА въз основа на какви действия на „С.Х." ООД ревизиращия орган   счита, че стоките няма да се ползват за икономическата дейност на ревизираното лице, органите по приходите постановяват един немотивиран и необоснован ревизионен акт.

Така и съгласно решение на Съда на ЕО от 22.03.2012 год. по дело С-153/11 във връзка с приложение на чл.168 от Директива 2006/112/ЕО - право на приспадане на данъчен кредит на дружество за закупуването на дълготраен актив, който все още не се ползва за неговата основна икономическа дейност;

Решение на съда на ЕО от 16.02.2012 год. по отношение приложение на Директива 2006/112/ЕО - чл. 168 и 176 относно право на приспадане на данъчен кредит, във връзка с бъдещо условие стоките и услугите да се ползват за целите на облагаеми сделки и възникване правото на приспадане на данъчен кредит.

В първото Решение съда на ЕО, във връзка с преюдициално запитване от страна на АС - Варна, изрично приема че :

„Данъчнозадължено лице, което в това си качество е придобило дълготраен актив и го е включило в имуществото на предприятието, има право да приспадне платения за придобиването на този актив данък върху добавената стойност в данъчния период, в който данъкът е станал изискуем, независимо от обстоятелството, че активът не е използван веднага за професионални цели. Запитващата юрисдикция следва да определи дали данъчнозадълженото лице е придобило дълготрайния актив за нуждите на своята икономическа дейност и евентуално да прецени дали е налице измамна практика."

Както е видно от процесния РА, стоките предмет и на двете фактури са предмет на реални и неоспорени доставки, като не е твърдяна „измамна" практика. Съобразно разпределената от съда тежест на доказване, за да се установи такава „измамна практика" такава следва да се твърди и докаже органа извършващ ревизията, което не е извършено, следователно правото на жалбоподателя да извърши приспадане на дължимия ДДС за съответните два периода по двете процесни фактури е съществуващо, неоспорено и валидно изпълнено. Това, дори и да не се вземат предвид останалите пороци на РА следва да е самостоятелно основание за отмяната му.

Отделно от изложеното в предходния абзац, следва да се има предвид и обстоятелството, че дружество „С.Х." ООД основно извършва дейност на покупно - продажба на недвижими имоти, инвестиции и управление на недвижими имоти. Дружеството разполага със собствени недвижими имоти, като дори и да не продаде стоките и оборудването по процесните два броя фактури от 2011 год. и от 2013 год., то може да ги вложи в собствени имоти и ако продаде последните, то реално ще бъде заедно с посочените стоки и имущество.

Във второто цитирано решение на съда на ЕО изрично се приема, че :

„Допуска се националната правна уредба да преджда да се изключат от правото на приспадане стоки и услуги, които са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на данъчно задълженото лице, ако определените като дълготрайни активи стоки не са включени в имуществото на предприятието".

С решението съдът на ЕО предвижда условие за прилагане на чл. 70, ал.1, т.2 от ЗДДС, а именно : имуществото, за което е отказано право на приспадане на данъчен кредит, да не е включено в имуществото на предприятието на „С.Х." ООД. Това е факт обаче, който отново подлежи на доказване от органите по приходите. а от събраните по адм.дело 277/2017 год. доказателства изрично е посочено, че стоките - предмет на двете фактури са заведени в имуществото на предприятието на „С.Х." ООД - то фигурира в неговия баланс, за същото се прилагат съответни амортизационни планове и пр. Органите по приходите е следвало да докажат противното, ако се оспорват счетоводните книги на дружеството, но нито в обжалвания РА. нито в РД не съществува и не се сочи никакъв факт, обстоятелство или да се прилага доказателство, което да оборва това възприето и от органите по приходите положение.

В същия смисъл са и следните решения на Съда на ЕО :

-   Решение по дело С-268/83 (Rompelman v Minister van Financien);

В решение С-268/83 Съдът посочва, че системата на данъчния кредит има за цел да освободи изцяло търговците от тежестта на ДДС, платен или дължим в хода на упражняваната от тях икономическа дейност. Общата система на ДДС следователно осигурява данъчното облагане по изцяло неутрален начин на всички икономически дейности, независимо от техните цели или резултати, стига самите те да подлежат на облагане с ДДС

В същото решение Съдът пояснява, че принципът на неутралност, касаещ данъчната тежест, понесена от един стопански субект, изисква дори първоначалната инвестиция, извършена за целите на и с оглед започването на стопанска дейност, сама по себе си да бъде третирана като стопанска дейност. Всяко друго тълкуване на разпоредбите на Директивата,  касаещи  упражняването  на икономическа дейност,  би  натоварило търговеца с дължимия ДДС без същевременно да му дава правото на данъчен кредит и би създало условно разделение между инвестиционен разход, извършен преди реалното използване на недвижимия имот и разход, извършен по време на неговата експлоатация.

-   Решение по дело С-110/94 (INZO v Belgian State)

В това решение Съдът е застъпил становището, че дори и първоначално извършените разходи с оглед на инвестиция в бъдеща стопанска дейност трябва да се възприемат от данъчната администрация за декларирано намерения за осъществяването на такава дейност. Следователно, правото на приспадане на данъчен кредит в случая се запазва, дори ако в последствие лицето вземе решение да не започне дейността и да пристъпи към процедура по ликвидация, като неосъществената стопанка дейност изобщо не доведе до извършване на облагаеми доставки.

Съдът също пояснява, че е в противоречие с принципа на правната сигурност правата и задълженията на лицата да зависят от факти, обстоятелства или условия, които са настъпили след направените заключения на данъчната администрация във връзка с тези права и задължения.

Същите мотиви и правни изводи следва да се споделят и по отношение на ф-ра №1000000102/02.12.2013 год, в размер на 326 855,40 лева, по отношение на която изрично вещите лица в назначената по делото комплексна съдебна експертиза дават заключение за наличието на тези вещи, възможността им за продажба, както и за осчетоводяването на същите в счетоводството на „С.Х." ООД.

В тази насока следва да бъде отбелязано и решение по дело Enkler, С-230/94, точка 24, в която Съдът е приел, че лицето, което иска приспадане на ДДС, трябва да установи, че то отговаря на условията за приспадане и по – специално да докаже, че отговаря на критериите да бъде сметнато за данъчнозадължено лице. Според точка 26 от същото решение, един от факторите, на основата на които данъчните органи трябва да преценят дали данъчнозадълженото лице е придобило стоки за целите на неговата икономическа дейност, е естеството на стоките. Фактът, че имуществото е подходящо само за икономическо ползване, по принцип би бил достатъчен за установяването на това, че собственикът му го използва за целите на неговата икономическа дейност, а следователно – с цел получаването на редовни приходи.

С решение по дело С-550/11, т.21 и сл.:

„За да се отговори на тези въпроси, трябва да се припомни като начало, че установеният в Директивата режим на приспадане цели да облекчи изцяло предприемача от тежестта на ДДС, който е дължим или платен във връзка с всички негови икономически дейности. Общата система на ДДС следователно цели да гарантира пълен неутралитет на данъчната тежест върху всички икономически дейности, независимо от техните цели или резултати, при условие че съответните дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС (вж. Решение от 22 март 2012 г. по дело Клуб, С-153/11, точка 35 и цитираната съдебна практика).

От член 168 от Директивата следва, че ,доколкото данъчнозадълженото лице, което в това си качество придобива стока, използва тази стока за куждите на своите облагаеми дейности, то има право да приспадне дължимия за тази стока или платен ДДС. Това право на приспадане възниква в момента, в който подлежащият на приспадане данък стане изискуем, тоест в момента на доставяне на стоките (вж. Решение по дело Клуб; посочено по-горе, точка 36 и цитираната съдебна практика).

Следователно решаващият критерий за възможността да се приспадне платеният по получени доставки ДДС е как са или ще бъдат употребени тези стоки или услуги. Всъщност употребата определя първоначалното приспадане, на което данъчнозадълженото лице има право, и обхвата на евентуалните корекции, които трябва да бъдат осъществени според условията, предвидени в членове 185-187 от Директивата (вж. Решение от 15 декември 2005 г. по дело Centralan Property, С-63/04, Rëcueil, стр. I-11087, точка 54 и цитираната съдебна практика).

Всъщност механизмът на корекции, предвиден в посочените членове от Директивата, е неразделна част от установения с нея режим на приспадане на ДДС.

В това отношение е необходимо да се подчертае, че предвидените в Директивата правила относно корекциите целят по-голяма точност при приспаданията, за да се гарантира неутралността на ДДС, така че правото на приспадане на платения данък за сделките от предходния етап да се запазва само доколкото същите служат за извършването на облагаеми с този данък доставки. Следователно с тези правила Директивата цели да установи пряка връзка между правото на приспадане на платения по получени доставки ДДС и употребата на съответните стоки или услуги за облагаеми сделки (вж. Решение по дело Centralan Property, посочено по-горе, точка 57).

Корекциите се извършват по реда на чл.79 от ЗДДС. При корекция следва да се определи първо датата, на която следва да се начисли данъкът и второ, размерът на данъка, който следва да бъде начислен.

Корекцията се извършва в данъчния период, през който е възникнало обстоятелството, довело до корекция на данъчен кредит, като това не е периодът, пред който е упражнен данъчният кредит. Органът по приходите е следвало да приложи правилно нормите на ЗДДС, както и на Директивата за ДДС, като признае данъчен кредит при придобиването на стоките, тъй като не е било спорно прехвърлянето на собствеността върху тях, а след като е установил, че в следващ момент същите не са и няма да бъдат използвани за облагаеми доставки, да извърши корекция на данъчния кредит и да начисли съответния размер на ДДС.

Следва да бъде отбелязано също, че по същите въпроси - предмет на обсъждане по настоящето дело, между същите страни, по отношение на една и съща сделка, решаващият орган на НАП е постановил коренно различно решение.

Това е видно при разглеждане на жалба вх. № 20-21¬65/05.04.2013 г., подадена от „С.Х." ООД срещу РА № 161205564/07.03.2013г., постановява отменително решение, с конкретни указания, които обаче не са взети предвид нито при повторния РА, нито при настоящия - трети поред ревизионен акт.

В цитираното решение изрично се конкретизира, че „С.Х." ООД е включило фактурата № №0000000073/18.07.2011 год. в размер на 98 451,45 лева. -(премет на изследване и по настоящето производство) в СД за м.07.2011г. и в дневника за покупки, като е ползвало правото на пълен данъчен кредит в размер на 98 451,45 лв. Решаващия орган обаче в цитираното решение не приема за правилни изводите на Органа по приходи, който приема, че стоките са предназначени за обзавеждане на чужд имот и лицето няма да ги използва за извършване на облагаеми доставки. Така записан, по съществото си този отказ е идентичен с мотивите на органите по приходите по обжалвания в настоящето производство РА. Но мотивите на директора „ОДОП" по предходния РА и за същата фактура следва да бъде изцяло споделени и приети.

В цитираното Решение, по същия въпрос какъвто е предмет на разглеждане в настоящето производство - същата фактура № 0000000073_18.07.2011 год., за същия ревизиран период като в настоящето производство, директорът „ОДОП" коментира, че:

„Съгласно чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени изисквания/на на чл.69 или 74. когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. „С.Х." ООД не представя документи, които да покажат, че получените стоки са използвани или ще бъдат използвани за извършване на облагаеми доставки и за кои точно от тях. Но по преписката не се съдържат данни да е поискано от страна на органа по приходи от ревизираното лице да представи такива документи или писмени обяснения, а само е прието, без да са изтъкнати ясни мотиви, че според него полученото оборудване няма да се използват в икономическата дейност на ревизираното лице за извършване на облагаеми доставки. В случая е прието, че оборудването е получено, но е изказано само едно предположение, което не се основава на документи, установени факти и обстоятелства, поради което констатацията за отказан данъчен кредит в тази й част се явява немотивирана, и необоснована.“

От друга страна, в хода на ревизията не е бил спорен факта, че фактурите отговарят на изискванията на чл.114 ЗДДС; стойността по фактурите е платена, безспорно установено от заключението на вещото лице по ССЕ; установено е, че данъкът е начислен според изискванията на чл.86, ал.1 ЗДДС, като в тази връзка по делото са представени данъчните фактури, в които данъкът е отразен на отделен ред, справките-декларации за съответния месец и дневниците за продажби, в които фактурите са посочени.

Ето защо,като получател по облагаеми доставки жалбоподателят е субект на правото на приспадане по чл. 68, ал. 1 от ЗДДС. С оглед на това съдът приема, че с контролирания ревизионен акт незаконосъобразно това право не е било признато, поради което същия подлежи на отмяна.

Относно Констатации относно начислени лихви в размер на 6 803,32 лв. за периода 15.01.2012 г. – 12.02.2012 г., то същите са незаконосъобразни.

При извършването на ревизията са представени два броя нотариални актове за даване вместо изпълнение - № 198, т.1, рег. № 5850, дело №173 от 20.12.2011 г. и № 95, т.5, рег. № 7211, дело 864 от 21.12.2011 г., според които „С.Х.“ ООД прехвърля на П.И.Б. АД правото на собственост върху различни недвижими имоти, подробно описани в обжалвания акт.

Във връзка с тези нотариални актове са издадени три броя фактури както следва:

№ 2/20.12.2011 г. с данъчна основа 312 543,17 лв. и ДДС 62 508,63 лв.

№ 3/20.12.2011 г. с данъчна основа 0 лв. и ДДС 0 лв. и

№ 4/21.12.2011 г. с данъчна основа 3 825 782,00 лв. и ДДС 765 156,41 лв.

Фактурите, издадени през м.12.2011 г., са включени със закъснение в дневника за продажби на ревизираното лице за м.01.2012 г. За закъснението при начисляването на данъка, на основание чл. 86, ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.1 от ЗЛВДТДПДВ, органите по приходите са начислили лихви върху данъчна основа 827 665,04 лв. /62 508,63 лв.+ 765 156,41 лв./ в размер на 6 803,32 лв. за периода 15.01.2012 г. – 12.02.2012 г.

Прието е, че данъкът по издадените през м.12.2011 г. фактури е следвало да бъде начислен от лицето съгласно посочените по-горе разпоредби през същия данъчен период. Това обстоятелство обаче, следва да бъде преценявано и при съобразяване с предметния и времеви обхват на извършваната ревизия. Видно от ЗВР и Заповеди за изменение на ЗВР /л. 1313-л.1318/ този обхват касае задължения за ДДС извън периода м.12.2011 г., за който се отнасят процесните фактури. И в тази част РА следва да бъде отменен.

При този изход на делото, на основание чл. 161 ал. 1от ДОПК, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Съгласно представеният на л. 2166 списък с разноските същите възлизат общо на 11 000 лв. (единадесет хиляди лева), в т.ч. за държавна такса – 50 лв., за възнаграждение на вещо лице – 1 000 лв. и за адвокатско възнаграждение – 9 950 лв. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид съответствието му на минималния размер по чл. 8, ал. 1, т. 5 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

 

                                                     Р    Е    Ш    И    :

                     

ОТМЕНЯ РА № Р-16001616001892-091-001/09.11.16 г., потвърден с Решение № 9/04.01.2017 г. на Директора на ДОДОП – Пловдив.      

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно  -осигурителна практика” гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите да заплати на "С.Х." ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.А.Б. сумата в размер на 11 000 лв. (единадесет хиляди лева) разноски по делото.                

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

СЪДИЯ: