Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 771

 

гр. Пловдив, 12 май 2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и шести април, две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

при секретаря Д.К., като разгледа административно дело №328 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

ЕТ “Ф.А.”, със седалище и адрес на управление: ******, ЕИК *****, представляван от Адвокатско дружество “*********”, ЕИК ****, пълномощник, обжалва Ревизионен акт (РА) с №Р-24-1402942-091-01 от 27.01.2015г., издаден от Й.Т.М.- началник на сектор в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), възложила ревизията; и Д.А.И.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с Решение №302 от 09.04.2015г. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д”ОДОП”), гр. Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП, в частите му, с които на жалбоподателя е определен за внасяне данък по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер от 15 430,23 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 11 102,01 лв.; начислен е данък по чл.48, ал.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2007г. в размер от 73,80 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 55,40 лв.; начислен е данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2008г. в размер от 448,20 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 268,83 лв.; начислен е данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2010г. в размер от 86,86 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 33,26 лв.

Претендира с отмяна на оспорените части от акта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът- директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, представляван от юрисконсулт Д.К.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в процеса, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен, и в предвидения процесуален срок, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Първоначално по жалба на ЕТ “Ф.А.” против РА с №Р-24-1402942-091-01 от 27.01.2015г. е образувано административно дело №1200 по описа на Административен съд- Пловдив за 2015г., ХІV-ти състав. С Решение №2648 от 28.12.2015г. процесният РА е отменен изцяло и на жалбоподателя са присъдени разноски в общ размер от 1 638,00 лв. По касационна жалба на директора на Д”ОДОП”- Пловдив, при ЦУ на НАП, против Решение №2648 от 28.12.2015г. на Административен съд- Пловдив е образувано дело №1561 по описа на Върховния административен съд за 2016г., Първо отделение. С Решение №1336 от 01.02.2017г. на ВАС, Първо отделение, е отменено частично Решение №2648 от 28.12.2015г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд- Пловдив в останалата му част.

Ревизионното производство е повторно. С Решение №630 от 30.06.2014г. листи 539-544, дело №1200/2015г.) е отменен РА с №141400852 от 14.04.2014г. (листи 139-164, дело №1200/2015г.) и преписката е върната за провеждане на нова ревизия.

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) с №1402942 от 07.07.2014г. (лист 537, дело №1200/2015г.) на Й.Т.М.- началник на Сектор “Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД- Пловдив на НАП, е възложена ревизия на жалбоподателя относно задължения за данък по ЗДДС за периодите 01.12.2007г. – 31.12.2008г. и 01.11.2010г. – 31.12.2010г.; задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2007г., 2008г. и 2010г. За ревизиращи органи са определени Д.А.И.- главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), и М.В.Г.- главен инспектор по приходите. Заповедта е връчена на Ф.А. на 17.07.2014г. Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) с №Р-24-1402942-020-02 от 17.10.2014г. (листи 534-535, дело №1200/2015г.) на Й.Т.М.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, срокът на ревизията е продължен до 17.11.2014г., като ревизорите, ревизираните задължения и периоди не са променени. Заповедта е получена от Ф.А. на 29.10.2014г.

Ревизионният доклад (РД) с №Р-24-1402942-092-01 (листи 53-64, дело №1200/2015г.) е изготвен на 28.11.2014г., респективно в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, и получен от Ф.А. на 01.12.2014г. Против изготвения РД е подадено възражение с Вх.№975 от 15.01.2015г. (листи 43-48, дело №1200/2015г.). Ревизионният акт (листи 36-42, дело №1200/2015г.), части от който са предмет на настоящето производство, е издаден на 27.01.2015г. и получен от жалбоподателя по електронна поща на 29.01.2015г. на 21.06.2016г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 42а, дело №1200/2015г.).

При така установената фактическа обстановка, съдът намира ревизионното производство за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила.

По делото е прието заверено копие на част от Заповед №РД-09-518 от 30.04.2014г. (листи 16-18, дело №1200/2015г.) на териториалния директор на ТД- Пловдив на НАП, според която заповед на Й.Т.М. и на заместващата я при отсъствие Г.И.Н. е делегирано правомощието да издава заповеди за възлагане на ревизии. Посоченото делегиране на правомощия и определяне на заместващ орган съдът намира за надлежно направени, поради което процесният РА се явява издаден от компетентни за целта органи.

В тази връзка следва да се посочи, че според Тълкувателно решение (ТР) №5 от 13.12.2016г. по Тълкувателно дело №10/2016г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от I и II колегия, Ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013г. редакция на чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл.118, ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП (Закон за Националната агенция за приходите), не е нищожен.

В рамките на ревизията е установено, че за ревизирания период жалбоподателят осъществява търговска дейност като ЕТ “Ф.А.”, с основна дейност- търговия на дребно с хранителни стоки и тютюневи изделия (цигари) и други. Дейността се осъществява в наети обекти, находящи се в село Г.- магазин за хранителни стоки, кафе-аперитив, мини маркет, както и чрез кафе апарати. Жалбоподателят осъществява и букмейкърска дейност по силата на Договор за възлагане и извършване на букмейкърска дейност от 26.04.2010г. (листи 301-306, дело №1200/2015г.), с възложител “Е.” ООД, ЕИК *******. Жалбоподателят е регистриран по смисъла на ЗДДС, считано от 06.02.2009г.   

Жалбоподателят се намира в законен брак с Г.З.А., ЕГН **********, от който имат деца, навършили пълнолетие към периода на ревизията- С.Ф.С., ЕГН **********, и З.Ф.С., ЕГН **********.

Спрямо жалбоподателя е извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО), за което е съставен Протокол с №01328337 от 14.10.2013г. (листи 219-223, дело №1200/2015г.) и нарочен Доклад (листи 227-230, дело №1200/2015г.), присъединени към предходната ревизионна преписка с нарочен Протокол с №1402710 от 12.03.2014г. (листи 480-481, дело №1200/2015г.).  

Освен това, с нарочен Протокол с №1402942 от 19.08.2014г. (лист 138, дело №1200/2015г.) към настоящата ревизионна преписка са присъединени събраните в рамките на предходната ревизия доказателства.  

За 2007г. е подадена годишна данъчна декларация (ГДД) по смисъла на чл.50 от ЗДДФЛ с Вх.№24006415 от 13.04.2009г. (листи 105-110, дело №1200/2015г.), в Приложение 7- доходи, подлежащи на облагане с окончателен годишен (патентен) данък, от която декларация са декларирани: общо приходи- 48 365,47 лв.; общо разходи- 45 934,50 лв.; облагаем доход в размер от 2 430,97 лв.; патентен данък- 96,00 лв., който е внесен.

За 2008г. е подадена ГДД с Вх.№2400002125 от 19.02.2009г. (листи 113-116, дело №1200/2015г.), в Приложение 7- доходи, подлежащи на облагане с окончателен годишен (патентен) данък, от която декларация са декларирани: общо приходи- 46 426,59 лв.; общо разходи- 43 626,37 лв.; облагаем доход от дейност, подлежаща на облагане с окончателен (патентен) данък- 2 800,22 лв.; патентен данък- 96,00 лв., който е внесен.

За 2010г. е подадена ГДД с Вх.№2400006221 от 25.03.2011г. (листи 123-132, дело №1200/2015г.), в Приложение 2- за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец, от която декларация са декларирани: общо приходи- 94 547,50 лв.; общо разходи- 92 016,57 лв.; облагаем доход (счетоводна печалба) от 2 222,29 лв.; внесен авансово данък- 0,00 лв.; внесен данък от 125,44 лв. на 12.06.2012г.

Извършена е служебна проверка в системата ПП VАТ за установяване на издадени към жалбоподателя фактури от негови доставчици за периода на ревизията. При извършена съпоставка между всички осчетоводени от жалбоподателя фактури и фактурите, декларирани като издадени към жалбоподателя от неговите доставчици, е прието за установено, че множество фактури за закупени стоки не са отразени в счетоводството на жалбоподателя.

В рамките на предходната ревизия е извършена насрещна проверка на прекия доставчик “***” ЕООД, ЕИК 123691318, за което е съставен Протокол за извършена насрещна проверка (ПИНП) с №24-10-132490-77004 от 25.09.2013г. (лист 312, дело №1200/2015г.). в отговор на Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) с Изх.№9957 от 13.09.2013г. (листи 310а-311, дело №1200/2015г.), като приложение към писмено обяснение с Вх.№9957#1 от 20.09.2013г. (лист 310, дело №1200/2015г.) от Т.Т.Т.- едноличен собственик на капитала на “***” ЕООД, са представени множество фактури, издадени към жалбоподателя (листи 308-309, 329-348, дело №1200/2015г.), както и извлечение от счетоводството на прекия доставчик (листи 349-355, дело №1200/2015г.). Според писменото обяснение на Т., плащанията по доставките са извършени в брой; няма сключени договори между контрагентите; транспортирането на стоките е извършвано с автомобил на купувача; мястото на получаване на стоките от ЕТ “Ф.А.” е складът на фирмата, т.е. обектът на продавача.

В рамките на настоящата ревизия е извършена отново насрещна проверка на “***” ЕООД, за което е съставен ПИНП с №П-16002414028329141-01 от 16.10.2014г. (листи 83-85, дело №1200/2015г.). В отговор на ИПДПОЗЛ с №П-16002414028329-040-01 от 07.10.2014г. (листи 91-93, дело №1200/2015г.) от страна на Т.Т.Т. е представено писмено обяснение с Вх.№24900 от 13.10.2014г. (лист 95, дело №1200/2015г.). Според писменото обяснение, фирмата няма сключени договори с клиентите си; дейността се извършва в търговски склад на едро; клиентите посещават склада, пазаруват и заплащат в брой издадената им фактура; към фактурата оригинал, която се издава на клиента, се прикачва и касовата бележка от фискалното устройство, а дублиращ фискален бон не се вади; тази касова бележка се запазва в контролната лента, която се съхранява във фирмата; мястото на предаване на стоките е складът на фирмата продавач; служителката, която е предала стоките е Х.С.П., ЕГН **********, а лицето, получило стоките е Ф.А. или представител на фирмата купувач; документите, удостоверяващи доставките, които остават при нас,  са вторите екземпляри на издадените фактури, върху които фигурира и подпис на представител на фирмата купувач.

Извършена е проверка на място в счетоводството на “***” ЕООД, за което е съставен Протокол с №0572523 от 15.10.2014г. (листи 87-88, дело №1200/2015г.). Според отразеното в посочения протокол, фактурите (издадени към жалбоподателя) са отразени в счетоводството на прекия доставчик. Направени са копия на фискалните бонове, отразени в контролните ленти на фискалното устройство (с индивидуален номер №DT064786 и с номер на фискалната памет (ФП) №02064786), издадени към процесните фактури (листи 89-90, дело №1200/2015г.).

След извършен анализ на събраните в рамките на ревизията доказателства и получената информация от трети лица, от страна на ревизорите е прието за установено, че фактурите, издадени от “***” ЕООД към жалбоподателя, с предмет на доставките- различни марки и количества цигари, както и алкохолни напитки, са реално изпълнени, но същите не са отразени в счетоводството на жалбоподателя. Съответно, не са отчетени разходите за придобиване на цигарите и алкохолните напитки, нито са отчетени приходите от последващата им продажба. Цигарите и алкохолните напитки са реализирани на вътрешния пазар, като за тяхната продажба не е издаден документ, а получените приходи от продажбите им са укрити.

Посоченото се квалифицира като обстоятелства по смисъла на чл.122, ал.1, т.т.2 и 4 от ДОПК, респективно, че са налице данни за укрити приходи или доходи, както и че липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството (ЗСч, отм.) или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред, позволяващо на ревизорите да определят данъчните основи за облагане по ЗДДФЛ и по ЗДДС по реда на чл.122, ал.2 от кодекса.

Изготвено е Уведомление с Изх.№7966 от 14.08.2014г. (листи 81-82, дело №1200/2015г.), с което Ф.А. се уведомява, че данъчната основа за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за периодите 01.01.2007г. – 31.12.2008г., 01.01.2010г. – 31.12.2010г.; задължения за данък по ЗДДС за периодите 01.12.2007г. – 31.12.2008г. и 01.11.2010г. – 31.12.2010г.; както и задължения за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) за периодите 01.01.2007г. – 31.12.2008г. и 01.01.2010г. – 31.12.2010г. ще бъдат определени по реда на чл.122 от ДОПК. Изготвено е Уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК с Изх.№7967 от 14.08.2014г. (листи 78-80, дело №1200/2015г.).

Според разпоредбата на чл.122, ал.2 от ДОПК, данъчната основа по чл.122, ал.1 от кодекса се определя след анализ на обстоятелствата по чл.122, ал.2, т.т.1-16 от кодекса, като органът по приходите не е длъжен да анализира и разгледа всички критерии, визирани в нормата на ал.2, а е достатъчно да направи анализ на онези от тях, които му позволяват да определи данъчната основа по възможно най-достоверния начин спрямо ревизираното лице.

В случая, след извършен подробен анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК и събраните в рамките на ревизията доказателства, за приходите и разходите на ревизираното лице, ревизорите изготвят нарочна справка за съпоставка на получени фактури от контрагенти и отразяването им в счетоводството на ЕТ “Ф.А.” за периода 01.01.2007г. – 31.12.2012г. (лист 482, дело №1200/2015г.). Според посочената справка, жалбоподателят достига облагаем оборот за регистрация по ЗДДС през месец 08.2007г. От своя страна, в РД (лист 61а, дело №1200/2015г.) е посочено, че облагаемият оборот на жалбоподателя за периода месец 01.2007г. - месец 08.2007г. е в размер от 54 220,81 лв. и съобразно установеното от разпоредбата на чл.96, ал.1 от ЗДДС е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 14.09.2007г.  

Според разпоредбата на чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС, в приложима редакция, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания (ВОП) за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. На основание чл.67, ал.2 от ЗДДС, според която норма, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена, и съобразно правилото на чл.53, ал.2 от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС), органите по приходите определят размера на неначисления ДДС за периодите от 01.12.2007г. – 31.12.2008г. от общо 15 588,88 лв. и определят дължими лихви върху всяка данъчна вноска в общ размер от 10 833,47 лв. за периода до 28.11.2014г. Резултатите са отразени в нарочна таблица в РД (лист 62а, дело №1200/2015г.), като в РД е посочено, че към настоящия момент (28.11.2014г.) ДДС в размер на 128,31 лв. се счита за направена вноска за м.12.2007г. с дата 14.04.2014г. Според процесния РА, за периода 11.2010г. е прихваната сума от 30,35 лв. Съответно, вменените на жалбоподателя задължения за ДДС са в размер от 15 340,23 лв., представляващи разликата на общо начисления ДДС (15 688,88 лв.) и приспаднатите и прихванати суми от общо 158,66 лв. Също така, въз основа на съставените годишни отчети от едноличния търговец е определена средна търговска надценка, както следва: за 2007г. – 16,2%; за 2008г. – 18,7% и за 2010г.- 15,3%. При определяне на приходите от последваща продажба на неосчетоводените стоки (цигари и алкохолни напитки), ревизорите прилагат надценка от 5,5% и 6% за цигарите, а за алкохолните напитки- 15%.

Съответно, ревизорите определят данъчни основи и размер на дължимия данък по ЗДДФЛ за периодите на ревизията, както следва:

2007г.:

Според чл.39, ал.3 от ЗДДФЛ, в приложима редакция, когато в рамките на текущата данъчна година оборотът на лицето превиши 50 000 лв. или лицето се регистрира по ЗДДС, данъчно задълженото лице се облага по общия ред на този закон. Според легалното определение на §1, т.23 от ДР на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), “оборот” за целите на облагането с патентен данък е сумата от всички реализирани през годината продажби (на продукция, стоки, услуги и други продажби) от стопанска дейност, намалена с данъка върху добавената стойност и/или с акцизите в случаите, когато лицата са били регистрирани по ЗДДС и/или имат задължение за начисляване на акциз по Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Според чл.61з, ал.1 от ЗМДТ, физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва дейности, посочени в приложение № 4 (патентни дейности), се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условие че оборотът на лицето за предходната година не превишава 50 000 лв., и лицето не е регистрирано по ЗДДС, с изключение на регистрация за ВОП по чл.99 и чл.100, ал.1 от същия закон.  

Към декларираните приходи по ГДД от 48 365,47 лв. са прибавени приходи от последващи продажби на стоки, придобити по неосчетоводени фактури, в общ размер от 39 511,61 лв., за да се получи общ размер на приходите за годината от 87 877,08 лв. Към декларираните разходи по ГДД от 45 934,50 лв. са прибавени разходи за придобиване на стоките по неосчетоводените фактури в общ размер от 37 284,71 лв., за да се получи общ размер на разходите за годината от 83 219,21 лв. Разликата между ревизионно определените общи приходи и разходи за годината или сумата от 4 657,87 лв. е приета за данъчна основа за облагане с данък по чл.48 от ЗДДФЛ. От определената данъчна основа са приспаднати задължения за ЗОВ в общ размер от 1 431,53 лв., за да се получи годишна данъчна основа за облагане с данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер от 3 226,34 лв. Следващият се данък върху посочената данъчна основа е в размер от 169,80 лв. (120 лв. + 22 на сто за горницата над 3 000,00 лв.). Тъй като за годината е внесен патентен данък от 96,00 лв., то с процесния РА е определен данък за довнасяне в размер от 73,80 лв., върху която сума са начислени законни лихви за периода 01.05.2008г. – 27.01.2015г. в размер от 55,40 лв.

2008г.:

Според чл.39, ал.1 от ЗДДФЛ, когато в рамките на текущата данъчна година отпаднат основанията за облагане с патентен данък по реда на ЗМДТ, доходите на физическите лица, включително едноличните търговци, за текущата данъчна година се облагат по общия ред на този закон.

Към декларираните приходи по ГДД от 46 426,59 лв. са прибавени приходи от последващи продажби на стоки, придобити по неосчетоводени фактури, в общ размер от 42 023,81 лв., за да се получи общ размер на приходите за годината от 88 450,40 лв. Към декларираните разходи по ГДД от 43 626,37 лв. са прибавени разходи за придобиване на стоките по неосчетоводените фактури в общ размер от 39 645,10 лв., за да се получи общ размер на разходите за годината от 83 271,47 лв. Разликата между ревизионно определените общи приходи и разходи за годината или сумата от 5 178,93 лв. е приета за данъчна основа за облагане с данък по чл.48 от ЗДДФЛ. От определената данъчна основа са приспаднати задължения за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) в общ размер от 1 550,90 лв., за да се получи годишна данъчна основа за облагане с данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер от 3 628,03 лв. Следващият се данък върху посочената данъчна основа е в размер от 544,20 лв. (15%). Тъй като за годината е внесен патентен данък от 96,00 лв., то с процесния РА е определен данък за довнасяне в размер от 448,20 лв., върху която сума са начислени законни лихви за периода 01.05.2009г. – 27.01.2015г. в размер от 268,83 лв.

2010г.:

Към декларираните приходи по ГДД от 94 547,50 лв. са прибавени приходи от последващи продажби на стоки, придобити по неосчетоводени фактури, в общ размер от 2 998,10 лв., за да се получи общ размер на приходите за годината от 97 545,60 лв. Към декларираните разходи по ГДД от 92 016,57 лв. са прибавени разходи за придобиване на стоките по неосчетоводените фактури в общ размер от 2 727,59 лв., за да се получи общ размер на разходите за годината от 94 744,16 лв. Разликата между ревизионно определените общи приходи и разходи за годината или сумата от 2 801,44 лв. е приета за данъчна основа за облагане с данък по чл.48 от ЗДДФЛ. От определената данъчна основа са приспаднати задължения за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) в общ размер от 1 386,00 лв., за да се получи годишна данъчна основа за облагане с данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер от 1 415,44 лв. Следващият се данък върху посочената данъчна основа е в размер от 212,30 лв. (15%). Тъй като за годината е внесен данък от 125,44 лв., то с процесния РА е определен данък за довнасяне в размер от 86,86 лв., върху която сума са начислени законни лихви за периода 01.05.2011г. – 27.01.2015г. в размер от 33,26 лв.

Според разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК, когато ревизията е извършена по реда на чл.122, фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното, когато те са подкрепени от събраните доказателства. Съответно, в тежест за жалбоподателя е оборването на констатациите в РА. Посоченото обстоятелство е изрично указано на жалбоподателя с нарочно разпореждане от 29.05.2015г. (лист 551, дело №1200/2015г.), както и в нарочно разпореждане от 03.02.2017г. (лист 3).

За нуждите на производството по административно дело №1200/2015г. е назначена съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице И.Н.С. и задачи, подробно формулирани в нарочна молба от жалбоподателя (лист 560, дело №1200/2015г.). Според заключението на вещото лице Стоянова (листи 580-585, дело №1200/2015г.), прието неоспорено от страните, данните от подадените от жалбоподателя ГДД за ревизираните години и отчетите за приходите и разходите (ОПР) за същите години съответстват на счетоводно отразените приходи и разходи от жалбоподателя.

Отново в рамките на производството по административно дело №1200/2015г. е назначена съдебно-графологична експертиза (СГрЕ) с вещо лице Г.Б.Д. и задачи, подробно формулирани в нарочна молба от жалбоподателя (лист 562, дело №1200/2015г.). Според заключението на вещото лице Добрев (листи 587-598, дело №1200/2015г.), също прието без оспорване от страните, подписите за “получател” във фактура с №346 от 06.03.2007г. (лист 67, дело №1200/2015г.), във фактура с №3370 от 13.02.2008г. (лист 77, дело №1200/2015г.), както и във фактура с №8071 от 10.07.2010г. (лист 609, дело №1200/2015г.) са положени отФ.С.А..

Подписите за “получател” във фактура с №2384 от 20.10.2007г. (лист 70, 613, дело №1200/2015г.), във фактура с №3797 от 14.04.2008г. (лист 76, 617, дело №1200/2015г.), във фактура с №5478 от 23.10.2008г. (лист 72, 615, дело №1200/2015г.), във фактура с №5891 от 11.12.2008г. (лист 71, 614, дело №1200/2015г.), във фактура с №7689 от 25.03.2010г. (вероятно лист 611, дело №1200/2015г.), както и във фактура с №7506 от 22.01.2010г. (лист 610, дело №1200/2015г.) са положени от лицето Г.З.А..

Подписът за “получател” във фактура с №4687 от 30.07.2008г. (лист 616, дело №1200/2015г.), както и подписът за “съставил” в същата фактура са изпълнени от едно и също лице.

Подписът за “получател” върху фактура с №346 от 06.03.200г. (лист 612, дело №1200/2015г.) е изпълнени от лицето Сейлядин Фаик Сейлядин (вероятно С.Ф.С.).

В рамките на настоящето съдебно производство по реда на чл.192 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с §2 от ДР на ДОПК, от “***” ЕООД се изискаха заверени копия на 43-те фактури, издадени към жалбоподателя и посочени в табличен вид в РД (листи 55а-56, дело №1200/2015г.), послужили като основание за определяне на данъчните му задължения с процесния РА.

С протоколно определение от 23.03.2017г. (лист 58) като доказателства по делото се приеха заварени копия на процесните 43 броя фактури (листи 13-55). Също така, за нуждите на настоящето съдебно производство бе назначена СГрЕ с вещо лице К.П.П. и задача: върху коя от 43-те фактури подписът за “получател” е изпълнен от Ф.С.А.. Според заключението на вещото лице П. (листи 65-70, 72-77), прието неоспорено от страните и което съдът кредитира, като съответстващо на останалите по делото доказателства, подписите за “получател” върху фактура с №449 от 19.03.2007г. (лист 14), с данъчна основа (ДО) в размер от 1 833,00 лв., ДДС в размер от 366,60 лв. и предмет на доставката- цигари; във фактура с №1499 от 19.07.2007г. (лист 22), с ДО в размер от 1 358,05 лв., ДДС в размер от 271,61 лв. и предмет на доставката- цигари; както и във фактура с №6002 от 24.12.2008г. (лист 53), с ДО в размер от 1 748,39 лв., ДДС в размер от 349,69 лв. и предмет на доставката- цигари, са изпълнени от Ф.А..

Тъй като процесните стоки (предимно цигари и малки количества алкохолни напитки) са родово определени, то прехвърлянето на собствеността върху тях, респективно настъпването на данъчно събитие, ще е налице, когато родово определените вещи са индивидуализирани. В случая, с изключение на трите фактури, върху които е положен подпис за “получател” от Ф.А., няма ангажирани доказателства, предпоставящи извод за реално изпълнени доставки по смисъла на ЗДДС, по повод на които са издадени останалите 40 броя фактури.

Ето защо, според настоящия състав на съда, за нуждите на съдебното производство следва да се приеме за установено, че реално изпълнени са само процесните 3 доставки, за които са издадени фактурите, с положен подпис за “получател” от страна на жалбоподателя. След като тези три фактури не са намерили отражение в счетоводството на жалбоподателя за 2007г. (листи 260-261, дело №1200/2015г.) и съответно за 2008г. (листи 256-257, дело №1200/2015г.), то е налице основание по смисъла на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл.122, ал.2 от кодекса.

Предвид гореизложеното и с оглед разпоредбата на чл.160, ал.1 от ДОПК, задължаваща съда да реши спора по същество, настоящият състав на съда намира следното:

2007г.:

Към декларираните приходи по ГДД от 48 365,47 лв. следва да се прибавят приходите от последващи продажби на стоките, придобити по неосчетоводените фактури с №449 от 19.03.2007г. (2 331,58 лв. или 106% от 2 199,60 лв.) и с №1499 от 19.07.2007г. (1 719,29 лв. или 105,5% от 1 629,66 лв.), в общ размер от 4 050,87 лв., за да се получи общ размер на приходите за годината от 52 416,34 лв. Към декларираните разходи по ГДД от 45 934,50 лв. следва да се прибавят разходите за придобиване на стоките по неосчетоводените фактури с №449 от 19.03.2007г. (общо 2 199,60 лв.) и с №1499 от 19.07.2007г. (общо 1 629,66 лв.) или сумата от общо 3 829,26 лв., за да се получи общ размер на разходите за годината от 49 763,76 лв. Разликата между съдебно определените общи приходи и разходи за годината или сумата от 2 652,58 лв. се явява данъчна основа за облагане с данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ. Съгласно Тълкувателно решение №1 от 18.05.2016г. по тълкувателно дело №3/2015г. на Върховния административен съд, разпоредбите на чл.122 – 124 от ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди създаването на чл.124а от ДОПК- ДВ, бр.14/2011г., в сила от 15.02.2011г., поради което от съдебно установената данъчна основа не следва да се приспадат вноски за ЗОВ.

Следващият се данък върху годишната данъчна основа от 2 652,58 лв. е в размер от 50,52 лв. (20 на сто за горницата над 2 400,00 лв.). Тъй като за годината е внесен патентен данък от 96,00 лв., то частта от процесния РА, с който на жалбоподателя е определен данък за довнасяне в размер от 73,80 лв. и са определени законни лихви върху тази сума в размер от 55,40 лв., е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

2008г.:

Към декларираните приходи по ГДД от 46 426,59 лв. следва да се прибавят приходите от последващи продажби на стоките, придобити по неосчетоводената фактура с №6002 от 24.12.2008г. (2 223,96 лв. или 106% от 2 098,08 лв.), за да се получи общ размер на приходите за годината от 48 650,55 лв. Към декларираните разходи по ГДД от 43 626,37 лв. следва да се прибавят разходите за придобиване на стоките по неосчетоводената фактура с №6002 от 24.12.2008г. или 2 098,08 лв., за да се получи общ размер на разходите за годината от 45 724,45 лв.

Тъй като за годината е внесен патентен данък в размер от 96,00 лв., а съдебно определеният оборот на жалбоподателя за 2008г. не превишава 50 000,00 лв., то частта от процесния РА, с която на жалбоподателя е определен данък за довнасяне по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер от 448,20 лв. и са определени законни лихви върху тази сума в размер от 268,83 лв. е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

2010г.:

Предвид посочените по-горе съображения, че през 2010г. жалбоподателят не е направил разходи и не реализирал приходи по повод издадени към него 2 броя неосчетоводени фактури от страна на “***” ЕООД, съответно с №8614 от 23.11.2010г. (лист 54), с ДО в общ размер от 1 369,33 лв., ДДС в общ размер от 273,87 лв. и предмет на доставката- цигари и алкохолни напитки, и с №8697 от 13.12.2010г. (лист 55), с ДО в общ размер от 1 358,26 лв., ДДС в общ размер от 271,64 лв. и предмет на доставката- цигари и алкохолни напитки, то частта от процесния РА, с която на жалбоподателя е определен данък за довнасяне по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер 86,86 лв. и са определени законни лихви върху тази сума в размер от 33,26 лв. е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

На следващо място, според таблицата в РД (лист 61а, дело №1200/2015г.) ревизорите определят облагаемия оборот на жалбоподателя за 2007г., като приемат, че през месец 08.2007г. е достигнат облагаем оборот над 50 000,00 лв. (54 220,81 лв.), поради което за едноличния търговец е налице основание да начислява ДДС, считано от 15.09.2007г.

Видно от съдържанието на посочената таблица, облагаемият оборот е определен, като към декларираните обороти от жалбоподателя са прибавени сумите от продажбите на стоките по неосчетоводените фактури, издадени към жалбоподателя от “***” ЕООД.

Пак според съдържанието на посочената таблица, сборът от месечните отчетени от жалбоподателя обороти е сумата от 48 365,47 лв. (идентична с огразената в ГДД за 2007г.). Посочи се, че през 2007г. жалбоподателят е получател по реално изпълнени към него доставки по фактура с №449 от 19.03.2007г. и по фактура с №1499 от 19.07.2007г. Съответно, в колона “оборот, установен при ревизията” от разглежданата таблица следва да се зачетат сумите от последващите продажби на стоките по фактура с №449 от 19.03.2007г. и по фактура с №1499 от 19.07.2007г., които са съответно 2 331,58 лв. (106% от 2 199,60 лв.) и 1 719,29 лв. (105,5% от 1 629,66 лв.). Видно е, че общият облагаем оборот за 12-те месеца на 2007г. е сумата от 52 416,34 лв. (48 365,47 лв. + 2 331,58 лв. + 1 629,66 лв.), която е по-голяма от облагаемия оборот по чл.96, ал.1 от ЗДДС. Нещо повече, облагаемият оборот на жалбоподателя за първите 11 месеца на 2007г. е сумата от 51 294,58 лв., представляваща сбора на декларираните от жалбоподателя облагаеми обороти за периода 01.2007г. – 11.2007г. и ревизионно (както и съдебно) определените допълнителни облагаеми обороти за месец 03.2007г. (2 331,58 лв.) и за месец 07.2007г. (1 719,29 лв.). При това положение, жалбоподателят е следвало да начислява ДДС, считано от 15.12.2007г., тъй като е следвало да подаде заявление за регистрацията си до 14.12.2007г.

Посочи се вече, че според чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС, в приложима редакция, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми ВОП за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация.

В случая, след обобщаване на данните, изложени от ревизорите в двете таблици за оборота на жалбоподателя за 2007г. и 2008г. (листи 61а, 62а, дело №1200/2015г.), както и изложените по-горе съображения за реалността на доставките по неосчетоводени от жалбоподателя фактури, съдът намира за установено следното, изложено в табличен вид*,

 

месец и година

отчетен оборот

неотчетен оборот

общ оборот

оборот за 12-месеца

Януари.07

4567,95

0,00

4567,95

4567,95

Февруари.07

4148,42

0,00

4148,42

8716,37

Март.07

4366,94

2331,58

6698,52

15414,89

Април.07

3915,97

0,00

3915,97

19330,86

Май.07

4932,37

0,00

4932,37

24263,23

Юни.07

4731,78

0,00

4731,78

28995,01

Юли.07

4624,90

1719,29

6344,19

35339,20

Август.07

3022,01

0,00

3022,01

38361,21

Септември.07

4023,98

0,00

4023,98

42385,19

Октомври.07

4559,14

0,00

4559,14

46944,33

Ноември.07

4350,25

0,00

4350,25

51294,58

Декември.07

1121,76

0,00

1121,76

52416,34

Януари.08

2089,96

0,00

2089,96

49938,35

Февруари.08

2925,01

0,00

2925,01

48714,94

Март.08

4187,12

0,00

4187,12

46203,54

Април.08

3748,11

0,00

3748,11

46035,68

Май.08

4566,85

0,00

4566,85

45670,16

Юни.08

4311,31

0,00

4311,31

45249,69

Юли.08

4168,03

0,00

4168,03

43073,53

Август.08

4353,71

0,00

4353,71

44405,23

Септември.08

4328,37

0,00

4328,37

44709,62

Октомври.08

3801,59

0,00

3801,59

43952,07

Ноември.08

3877,77

0,00

3877,77

43479,59

Декември.08

4068,76

2223,96

6292,72

48650,55

 

При това положение, жалбоподателят е задължен да начислява ДДС за периодите 12.2007г. и 01.2008г. Дължимият ДДС за посочените два периода следва да се определи на основата на декларираните и осчетоводени от жалбоподателя приходи от продажби, съобразно установеното от нормата на чл.67, ал.2 от ЗДДС, съответно за сумата от 1 121,76 лв. (12.2007г.) и за сумата от 2 089,96 лв. (01.2008г.). Следващият се (включеният в посочените суми) данък е в общ размер от 535,29 лв. (186,96 лв. + 348,33 лв.). Следователно, частта от процесния РА, с която на жалбоподателя е определен за внасяне ДДС в общ размер от 15 340,23 лв. е незаконосъобразна за сумата над 535,29 лв. до пълния размер на задължението. Определени по простото тройно правила, законните лихви върху сумата от 535,29 лв. са в размер от 385,14 лв.

Предвид очерталия се изход на делото, жалбоподателят има правото на разноски, съразмерно на уважената част от жалбата (28 910,39 лв.) за доказано направените такива по делото. В полза на ответната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата (920,43 лв.) в минимален размер, определен по реда на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).

Освен това, по отношение на заявените искания за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение в полза на страните, съдът съобрази следното:

Общият размер на вменените с процесния РА задължения на жалбоподателя е сумата от 29 830,82 лв.  

С Решение №2648 от 28.12.2015г. на жалбоподателя са присъдени разноски в общ размер от 1 638,00 лв., от които 50,00 лв. държавна такса за образуването на делото (лист 548, дело №1200/2015г.), 1 100,00 лв. адвокатски хонорар (лист 558, дело №1200/2015г.), общо 488,00 лв. възнаграждения за вещи лица (листи 566, 622, дело №1200/2015г.). За производството по административно дело №1561/2016г. на ВАС жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер от 600,00 лв. по Договор за правна помощ от 01.02.2016г. (лист 18, дело №1561/2016г.). Ответникът не е представляван от юрисконсулт в производството по дело №1561/2016г. В настоящето производство от страна на жалбоподателя е заплатено възнаграждение за вещо лице в общ размер от 546,00 лв., от които 300,00 лв. по банков път (лист 61) и 246,00 лв. предадени на ръка от адвокат Р. на експерта К.П., което обстоятелство е отразено в протокола за проведеното по делото открито заседание на 26.04.2017г. (лист 78а). Общият размер на направените от жалбоподателя разноски е сумата от 2 784,00 лв.

Съответно, от общия размер на следващите се разноски в полза на жалбоподателя от 2 698,10 лв. (2 784,00 лв. х 28 910,39 лв. / 29 830,82 лв.) следва да се извади сумата от 1 638,00 лв., представляваща присъдени на жалбоподателя разноски с Решение №2648 от 28.12.2015г.  

Ето защо, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт с №Р-24-1402942-091-01 от 27.01.2015г., издаден от Й.Т.М.- началник на сектор в ТД- Пловдив на НАП, възложила ревизията; и Д.А.И.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с Решение №302 от 09.04.2015г. на директора на Д”ОДОП”- Пловдив, при ЦУ на НАП, в частите му, с които на ЕТ “Ф.А.”, със седалище и адрес на управление: ******, ЕИК *****, е определен за внасяне данък по ЗДДС в общ размер от 15 430,23 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 11 102,01 лв.; начислен е данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2007г. в размер от 73,80 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 55,40 лв.; начислен е данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2008г. в размер от 448,20 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 268,83 лв.; начислен е данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2010г. в размер от 86,86 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 33,26 лв., както следва:

- в частта му, с която на жалбоподателя е начислен данък по ЗДДС за сумата над 535,29 лв. до пълния размер на задължението от 15 420,23 лв. и за начислените законни лихви над 385,14 лв. до пълния им размер от 11 102,01 лв.;

- в частта му, с която на жалбоподателя е начислен данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2007г. в размер от 73,80 лв. и начислените върху тази сума законни лихви от 55,40 лв.;

- в частта му, с която на жалбоподателя е начислен данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2008г. в размер от 448,20 лв. и начислените върху тази сума законни лихви от 268,83 лв.;

- както и в частта му, с която на жалбоподателя е начислен данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2010г. в размер от 86,86 лв. и начислените върху тази сума законни лихви от 33,26 лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата и част.

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП да заплати на ЕТ “Ф.А.”, със седалище и адрес на управление: ******, ЕИК *****, сумата от 1 060,10 лв., представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от жалбата.

ОСЪЖДА ЕТ “Ф.А.”, със седалище и адрес на управление: ******, ЕИК *****, да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП сумата от 300,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:./П/........................

/Н.Бекиров/



* Изчисленията са направени с програмен продукт Microsoft Excel.