РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

1111.jpg

РЕШЕНИЕ

№ 1091

гр. Пловдив,  20.06.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА  

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXVІІІ състав в открито заседание на девети май две хиляди и седемнадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

при секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА, като разгледа докладваното от съдия  ВЪЛЧЕВ административно дело № 370 по описа за 2017год. на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.42, ал.10 и чл.42г от ЗИХУ

 Образувано е по жалба на Е.И.М. с ЕГН **********,***, чрез законния си представител М.И.М. и чрез служебно назначения му за особен представител адв.М. против Заповед № ЗИХУ 32/Д-РВ/3530/23.11.2016 г. на Директора на ****, с която на Е.И.М. е отказана месечна добавка за социална интеграция по чл.42г, ал.1 от ЗИХУ (Закон за интеграция на хората с увреждания) за балнеолечение и/или рехабилитация, както и по чл.42г, ал.2 от ЗИХУ за балнеолечение и/или рехабилитация - придружител.

В жалбата се твърди, че административният акт е незаконосъобразен, постановен в нарушение на приложимите материално-правни разпоредби и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и че е  несъответна с целта на закона, поради което се иска отмяната й. В жалбата е посочено, че от компетентните органи е определен за питейно балнеолечение, което му е помогнало изключително много. Посочено е още, че за да проведе лечението дълго време  е търсил подходяща хотелска база, съобразена със заболяването му. Изложено е, че след преглед в курортната поликлиника е дадено мнение, че топлите бани са противопоказни и е предписано питейно балнеолечение от централния извор. В съдебно заседание чрез процесуален представител се поддържа жалбата и се ангажират гласни и писмени доказателства. По същество на спора се дава мнение за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се търси неговата отмяна, като не е направено искане за присъждане на направените разноски.

Ответникът - Директора на ****, оспорва жалбата. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява процесуалния си представител юрисконсулт С., която ангажира доказателства.По същество на спора в писмено становище счита, че жалбата е неоснователна, а издаденият административен акт е законосъобразен, поради което моли да се отхвърли жалбата. Претендира направените разноски.

Административен съд - Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото няма спор, че Е.М. е лице с трайно увреждане, като съгласно експертно решение на ТЕЛК № 1263/146 от 15.09.2003г. (лист 25) му е определено 100 % степен на увреждане с чужда помощ  пожизнено.

Със заявление – декларация с вх.№ ЗИХУ32/Д-РВ/3530/05.10.2016г. (лист 19) М.М. в качеството й на настойник на жалбоподателя Е.М. е поискала да й бъде отпусната добавка за социална интеграция по реда на чл.28 от ППЗИХУ (Правилник за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания).

Към заявлението са приложени следните документи: Медицинско направление за лечение в * от 08.09.2016г. (лист 21), в което е описано, че жалбоподателя Е.М. се изпраща за „питейно лечение и физиотерапия при групов рехабилитатор с оглед …… терапия …..“ и Медицинско направление от 15.09.2016г.(лист 22), в което е посочено: „изпраща се за: провежда балнеолечение в * от 12.09. до 22.09.2016г. включително“; Фактура № 54 от 12.09.2016г. със съответния касов бон на името на Е.М. за 10 нощувки с придружител М.М., с цена на нощувката 35 лева, обща стойност 350 лева платени в брой (лист 24).

Видно от приложеното заверено копие на касовия бон  хотел „С.“ – гр.*, ул.“И.В.“ 23А е стопанисвано от ФИ ЕООД, издател на процесната фактура.

По делото е приложено Удостоверение изх. 94006-26376(1) от 20.06.2011г. (лист 35) издадено от Кмета на Район „*“   и Орган по настойничество и попечителство, видно от който М.М. е определена за настойник на поставения под пълно запрещение Е.М..

Приложени са още: Социална оценка на М.И.М., която е издадена със срок до 13.12.2018г., видно от която М. е с определени 100% трайно намалена работоспособност без потребност от чужда помощ и има частично запазени възможности да се самообслужва и задоволява основните си жизнени способности; Социална оценка на Е.И.М., която е издадена със срок до 09.04.2020г.

По делото е приложено писмо от Директора на ***до Управителя на Хотел С. – гр.*, с което във връзка с осигуряване правата на г-н М. и във връзка с подаденото заявление – декларация е поискано уточняване на: 1) периода на престой, предоставяни ли са балнеологични процедури и ако са – каква е тяхната стойност; 2) каква е единичната стойност на ползваните нощувки и храна от придружителя, ползвала ли е балнеологични процедури и каква е тяхната стойност; 3)дали проведеното балнеолечение е ползвано на друго правно основание НЗОК или НОИ. В представения отговор (лист 30) е посочено, че лицата М. и Е. М. са почивали в хотел „С.“ в периода 12.09.2016г.- 21.09.2016г. включително, като са ползвали 10 нощувки на обща стойност 350 лв., както и че други услуги не са ползвали.

Това е мотивирало административният орган да постанови процесната заповед, с която на Е.М. е отказано месечна добавка за социална интеграция по чл.42г, ал.1 от ЗИХУ за балнеолечение и/или рехабилитация, както и по чл.42г, ал.2 от ЗИХУ за балнеолечение и/или рехабилитация - придружител.

Тази заповед е обжалвана по административен ред пред Директора на РД“СП“ гр.П., който със свое Решение № 16-РД-04-0049/19.01.2017 г. е отхвърлил жалбата на М.М., в качеството й на настойник на Е.М..

Видно от приложеното по делото на лист 13 известие за доставяне Решението е съобщено лично на М.М. на 06.02.2017г., а жалбата в съда е входирана на същата дата, поради което подадената жалба до съда срещу първоначалния административен акт, потвърден от горестоящия орган, се счита за подадена в срок.  

В съдебно заседание са дадени обяснение на страна на основание чл.176, вр. чл. 177 ал.1 от ГПК вр чл.144 от АПК, като е разпитана М.М. – сестра и  настойник на жалбоподателя, която го придружавала в гр.*. В показанията си посочва, че във всички санаториуми в град * им било отказано да ги приемат поради заболяването на брат й, но са ги приели в хотел „С.“, който бил най-евтин и близо до извора. Заявява, че при приемането им, специалисти казали, че за брат й са противопоказни тези бани, при шизофрения не трябва да се провеждат такива процедури, а е подходящо само питейно лечение. Посочва, че по четири пъти на ден са ходили на извора от 9.00 до 18.00 часа.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена в срок, срещу първоначалния административен акт, който е потвърден от горестоящия административен орган след оспорване по административен ред и от лице, имащо правен интерес от обжалването, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

Обжалваният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган, така както изисква разпоредбата на чл. 42 ЗИХУ.

Съгласно чл. 42г, ал.1 от ЗИХУ лицата с трайни увреждания над 18-годишна възраст с над 90 на сто намалена работоспособност и военноинвалидите имат право на добавка по чл. 42, ал. 2, т. 4, която се предоставя веднъж годишно при наличие на медицинско предписание от лекар специалист,  а съгласно чл.2 лицата с трайни увреждания над 18-годишна възраст с определена чужда помощ получават двойния размер на добавката по ал. 1 за покриване на разходите за един придружител, ако ползват такъв. Съгласно чл.42 ал.1 от същия закон хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането, а съгласно ал.2 т.4 добавката по ал. 1 е диференцирана и представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за балнеолечение и рехабилитационни услуги. А съгласно чл.28 от ППЗИХУ добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания се изплаща при извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги, като разходооправдателният документ за извършеното балнеолечение или рехабилитационни услуги се представя в едномесечен срок от крайната дата на ползването им в дирекция „Социално подпомагане" по постоянен адрес.

От цитираните по-горе разпоредби, следва че за да се отпусне исканата от жалбоподателя добавка за социална интеграция по чл.42г, ал.1 от ЗИХУ за балнеолечение и/или рехабилитация, както и по чл.42г, ал.2 от ЗИХУ за балнеолечение и/или рехабилитация – придружител, трябва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: 1) да е лице с трайни увреждания над 18-годишна възраст с над 90 на сто намалена работоспособност; 2) да има нужда от чужда помощ; 3) да е проведено балнеолечение, при което да е ползван придружител и 4) да представи в ДСП в едномесечен срок от крайната дата на ползването разходооправдателният документ.

По делото не се спори, че жалбоподателя е лице с трайно намалена работоспособност 100 % с чужда помощ, както и, че има право да получи  добавка за социална интеграция по чл.42г, ал.1 от ЗИХУ. Не се спори, че разходооправдателния документ е представен в срок пред ДСП, именно със заявлението – декларация от 05.10.2016г.

Основният спор по делото е свързан с наличието на третата предпоставка, а именно да е проведено балнеолечение. Видно от съдържанието на постановения отказ и от административната преписка, органът не е изследвал спорния въпрос. Нито в мотивите към заповедта, нито в потвърдителното решение на директора на РД „СП“ – гр. П. не е взето предвид предписаното в медицинското направление от 08.09.2016г. за провеждане на питейно лечение. В жалбата е посочено, че същото е проведено чрез регулярни посещения на общодостъпния извор, в близост до хотел „С.“, гр.* и ж.п. гарата на града. Както в заповедта, така и в решението единствено е посочено, че липсват данни за извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги. За да постанови обжалваният отказ административният орган се е позовал единствено на информацията, получена с писмо от хотел „С.“. Общоизвестно е, че балнеолечението бива питейно, инхалационно и външно. В случая видно от приложеното по делото направление от 08.09.2016г. пациентът Е.М. е изпратен за питейно лечение, физиотерапия, и рехабилитация. Съгласно общото правило на чл. 35 от АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В случая административният орган е следвало да изясни посочените по-горе обстоятелства и да изясни дали е проведено питейно балнеолечение преди да издаде заповедта за отказ на добавка за социална интеграция по чл.42г, ал.1 и чл.42г, ал.2 от ЗИХУ. Неизпълнението на това задължение е достатъчно процесният административен акт да бъде отменен, като постановен при непълно изяснена фактическа обстановка.

Освен това оспореният акт не е съобразен и с целта на закона, която в конкретния случай е да се осигури покриване на разходите на онези лица, които заради здравословното си състояние не са в състояние да ползват самостоятелно балнеолечебните и рехабилитационните услуги, и се нуждаят от придружител.  Целта на ЗИХУ е очертана в чл.2 от същия е създаване на условия и гаранции за:  1. равнопоставеност на хората с увреждания;  2. социална интеграция на хората с увреждания и упражняване на правата им;  3. подкрепа на хората с увреждания и техните семейства;  4. интегриране на хората с увреждания в работна среда.

След като не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая при издаване на обжалваната заповед, административния орган не е спазил основната цел на ЗИХУ.

Правомощието по чл. 42, ал. 7 от ЗИХУ от компетентността на административният орган, с оглед на което преписката  следва да се изпрати на директора на ****, за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Тъй като искане за разноски не е направено от страна на жалбоподателя, то такива не следва да се присъждат.

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ХXVIІІ състав

 

Р Е Ш И:

 

           ОТМЕНЯ Заповед № ЗИХУ 32/Д-РВ/3530/23.11.2016 г. на Директора на ****, с която на Е.И.М., ЕГН ********** е отказана месечна добавка за социална интеграция по чл.42г, ал.1 от ЗИХУ за балнеолечение и/или рехабилитация, както и по чл.42г, ал.2 от ЗИХУ за балнеолечение и/или рехабилитация - придружител.

            ИЗПРАЩА преписката, образувана по заявление – декларация вх.№ ЗИХУ32/Д-РВ/3530/05.10.2016г., подадено от М.М., в качеството й на настойник на Е.М. на Директора на ****, за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

 

           Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

СЪДИЯ :