РЕШЕНИЕ

№ 1266

гр. Пловдив, 14, 07, 2017 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, V-ти състав, в публично съдебно заседание на 21, 06, 2017 година в състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СТОИЛ БОТЕВ

при секретаря В.Комитова, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 390 по описа за 2017год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 160 от ДОПК и чл. 226 от АПК.

Жалбоподателят Н.А.А.с ЕГН **********, регистрирана като едноличен търговец с фирма „**“  с ЕИК **, със седалище и адрес на управление, **обжалва Ревизионен акт № Р-16002414000861-091-001 от 30.04.2015 год., на Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите и Ревизионен акт за поправка / РАПРА/ № П-16002415092622-003-001 от 25.05.2015 год., издадени от А.А.Д., на длъжност Началник сектор при ТД на НАП, Пловдив, като орган възложил ревизията и С.С.К., , на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, като орган ръководил ревизията, потвърдени с Решение №  580 от 20.07.2015 год., в частта, в която за отчетни периоди от 01.01.2009 год. до 31.12.2013 год. е допълнително начислен данък добавена стойност в общ размер на 54 673.31 лв. и са определени лихви за просрочие при разчитането му с бюджета в размер на 19 189.29 лв., както и са установени допълнително задължения, както следва: Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 год. в размер на 689.87 лв. и са начислени лихви в размер на 353.54 лв.; Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 год. в размер на 494.50 лв. и са начислени лихви в размер на 202.46 лв.; Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 год. в размер на 1166.35 лв. и са начислени лихви в размер на 367.58 лв.; Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2012 год. в размер на 474.52 лв. и са начислени лихви в размер на 120.40 лв.; Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2013 год. в размер на 436.01 лв. и са начислени лихви в размер на 171.97 лв.; ДОО в размер на 4584.54 лв. и са начислени лихви в размер на 1303.16 лв.; ЗО в размер на 2549.41 лв. и са начислени лихви в размер на 668.13 лв. и ДЗПО в размер на 1782.41 лв. и са начислени лихви в размер на 499.12 лв.

В жалбата, както и в писмената защита на л. 8367 по ад № 2167/2015г.  се твърди  незаконосъобразност и необоснованост  на оспорения РА,  иска се отмяната му  и се претендират съдебни разноски. Оспорват се изводите на приходната администрация относно  липсата на доказателства за реално получени доставки от ЕТ „***“, както и че органите по приходите не са събрали и приложили процесните фактури като доказателства към РД и РА и не са събрали доказателства за получаването им от ревизираното лице.

Ответникът -  Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”-  Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юрк. К. е на становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена, а ревизионният акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Поддържат се изцяло фактическите и правни основания, изложени в процесния ревизионен доклад и потвърждаващото ревизионния акт, решение на контролния орган. Иска се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение, като се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната част. Така постановеният от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика”, Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

Настоящото съдебно производство е повторно такова след като с Решение № 2037/02.11.2016 г. по адм.дело № 2167/2015 г. на ПАС е обявена нищожността на РА № Р-16002414000861-091-001/30.04.2015 г. и РА за поправка № П-16002415092622-003-001/25.05.2015 г. По реда на касационното обжалване с Решение № 1510/07.02.2017 г. по адм.дело № 13706/2016 г. на ВАС, Осмо отделение е отменено горното решение и делото е върнато на друг състав на ПАС за ново разглеждане. В мотивите си ВАС сочи, че решението е неправилно, тъй като съгласно Тълкувателно решение № 5/13.12.2016 г. на ВАС по т.д. № 10/2016 г. следва да се приеме, че ревизионния акт не е нищожен, а е издаден от материално компетентен орган. Предмет на тълкувателното дело е бил именно въпросът: „Нищожен ли е ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК”. Общото събрание на колегиите на ВАС приема, че ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен. В мотивите на тълкувателното решение се сочи, че нормата на чл. 119, ал. 2 ДОПК в предишната си редакция (в сила до 01.01.2013 г.) не посочва изрично какви длъжности следва да заемат органите по приходите, които следва да издадат ревизионния акт. Нормата единствено поставя условие този орган да бъде посочен от този, чиято е компетентността по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК за възлагане на ревизия. След като в сега действащата разпоредба на чл. 119, ал. 2 ДОПК императивно са посочени лицата, които издават ревизионния акт, като липсва изрично оправомощаване на органа по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК (липсва изискване за издаване на заповед за определяне на компетентен орган ЗОКО), то не е необходима и конкретизацията на длъжностното качество на органите, каквато конкретизация се прави от нормата на чл. 118, ал. 2 ДОПК. Ако има такава конкретизация, то тя се отнася единствено и само по отношение на лицата от ревизиращия екип, определени със заповедта по чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК, но не и по отношение на лицето възложило ревизията, за което има единствено изискване да е орган по приходите по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗНАП.

В мотивите си ВАС приема , че съобразно изложеното, следва да бъде прието, че ЗВР и последващите такива, както и процесният ревизионен акт и РАПРА, издадени от А. А. Д., на длъжност Началник „Сектор” при ТД на НАП П., са издадени от компетентен орган и че  РА и акта за поправка не са нищожни. Приемайки противното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт.

От приложените по  адм. Дело № 2167/2015г.  доказателства съдът установи следното :

Със ЗВР № Р-16002414000861-020-01 от 17.09.2014 г., издадена от А.А.Д., на длъжност Началник Сектор при ТД на НАП, Пловдив /л.6998, том XXIV/, е сложено начало на ревизията на жалбоподателя с обхват, определяне на задълженията на дружеството за данък върху доходите на физическите лица за периода 01.01.2009 г. до 31.12.2013  г.; данък върху добавената стойност за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2013 г.; вноски за ДОО; ЗО и за ДЗПО за УПФ за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2013 г.; годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2009 г.-31.12.2013 г., като е определен краен срок за приключването й до три месеца, считано от датата на връчване на посочената заповед.

Осъществяването на ревизионното производство е възложено на С.С.К., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, като ръководител на ревизията и М.Н.М., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив.

Крайният срок за извършване на ревизията е съответно продължен със Заповед № Р-16002414000861-020-02 от 01.12.2014 г., с която е разширен състава на ревизиращия екип,  като е включена Л.М.Л.на длъжност инспектор по приходите /л. 6991, том XXIV/; Заповед  № Р-16002414000861-020-03 от 18.12.2014 г., /л. 6987, том XXIV /, Заповед    Р-16002414000861-020-04 от 16.01.2015 г. /л. 6979, том XXIV /,  като е определен краен срок за приключването й до 18.02.2015 г.

Във връзка с искане за спиране на ревизионното производство от 18.02.2015 г. е издадена Заповед № Р-16002414000861-023-001 от 18.02.2015 г. /л. 6972, том XXIV /,  с която същото е спряно, считано от 18.03.2015 г. Административната процедура е възобновено със Заповед № Р-16002414000861-143-001 от 19.03.2015  г., считано от 19.03.2015 г. /л. 6969, том XXIV /. 

В хода на ревизията на основание чл. 117 от ДОПК от С.С.К., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив-ръководител на ревизията и М.Н.М., на длъжност главен инспектор по приходите и Л.М.Л.на длъжност инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, е съставен Ревизионен доклад № Р-16002414000861-092-001 от 02.04.2015 г. /л. 153, том І/, като въз основа на него и на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от А.А.Д., на длъжност Началник Сектор при ТД на НАП, Пловдив, като орган възложил ревизията и С.С.К., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, като орган ръководил ревизията, е издаден оспорения в настоящото производство  Ревизионен акт № Р-16002414000861-091-001 от 30.04.2015 г. /л.103, том І/.

От страна на Н.А.А., регистрирана като едноличен търговец с фирма „**“,  е предприето обжалване по административен ред, в хода на което с Решение №  580 от 20.07.2015 год., ревизионния акт е потвърден в частта, с която за отчетните периоди 01.01.2009 год. - 31.12.2013 год. е допълнително начислен ДДС в общ размер на 54 673.31 лв. и са определени лихви в размер на 19 189.29 лв., както и са установени допълнително задължения, както следва: Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 год. в размер на 689.87 лв. и са начислени лихви в размер на 353.54 лв.; Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 год. в размер на 494.50 лв. и са начислени лихви в размер на 202.46 лв.; Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 год. в размер на 1166.35 лв. и са начислени лихви в размер на 367.58 лв.; Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2012 год. в размер на 474.52 лв. и са начислени лихви в размер на 120.40 лв.; Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2013 год. в размер на 436.01 лв. и са начислени лихви в размер на 171.97 лв.; ДОО в размер на 4584.54 лв. и са начислени лихви в размер на 1303.16 лв.; ЗО в размер на 2549.41 лв. и са начислени лихви в размер на 668.13 лв. и ДЗПО в размер на 1782.41 лв. и са начислени лихви в размер на 499.12 лв.

С оглед делегирането на правомощия по реда на чл.112,  ал. 2, т.1 от ДОПК, по делото са представени Заповед № РД-09-518 от 30.04.2014год., на Директора на ТД на НАП Пловдив (л. 9, т. I).

Пловдивският административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства  и изложеното в Решение № 580 от 20,07,2015г. намира за установено следното от фактическа  страна:

По ЗДДС:

Извършената на  Н.А.А.с ЕТ „**” ревизия относно правилното прилагане на ЗДДС и ППЗДДС, обхваща данъчните периоди от 01.01.2009 г. до 31.12.2013 г.

Видно от констативната част на съставения ревизионен доклад № Р-16002414000861-092-001/02.04.2015 г., който силата на чл. 120, ал. 2, изр. 1-во от ДОПК е нераздална част от оспорения акт, органът по приходите е посочил, че основната дейност на задълженото лице е търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия, която се осъществява в два обект под наем – магазин „**”, намиращ се в **и магазин „**”, находящ се в гр. Стара Загора, **.

В хода на извършеното ревизионно производство, органът по приходите е установил, че в счетоводството на Н.А.А.с ЕТ „**” за данъчните периоди от 01.01.2009 г. до 31.12.2013 г. не са намерили отражение фактури, издадени от 116 доставчика, конкретно посочени в констативната част на съставения ревизионен доклад. Като предмет на доставките в тези първични счетоводни документи са посочени хранителни и нехранителни стоки, напитки, цигари и други.

В хода на извършеното ревизионно производство, органът по приходите е инициирал извършването на насрещни проверки на въпросните 116 бр. доставчици, за резултатите от които са издадени протоколи, подробно описани в констативната част на издадения доклад. За част от тези доставчици са установени определени обстоятелства, за които ревизиращият екип е посочил, че същите нямат отношение към търговската дейност на ЕТ „**” и съответно не оказват влияние върху резултатите от извършената ревизия на лицето. Органът по приходите обстойно е обсъдил и коментирал всички представени от страна на съответните доставчици документи, включващи – процесните фактури, касови бонове, приходни касови ордери, дневни финансови отчети от фискално устройство, пътни листове, свидетелства за регистрация на МПС, хронологични извлечения от определени счетоводни сметки, както и писмени обяснения относно начина на извършване на доставката на стоката и нейното транспортиране до обекта на ревизираното лице.

Така събраните по време на ревизията доказателства и доказателствени средства са били предмет на обсъждане и анализ от страна на органа по приходите в констативната част на съставения ревизионен доклад, конкретно за всеки един от въпросните доставчици.

Предвид установените обстоятелства, събраните доказателства и направените на тяхна база констатации, органът по приходите е формирал извода, че въпросните фактури са реално издадени от доставчици - регистрирани по ЗДДС лица и доставките по тях са реално извършени, но същите не са намерили отражение в счетоводните регистри на ревизираното лице, не са заведени в патримониума на предприятието и търговецът не е отчел приходи от извършените продажби на съответните стоки. По силата на така изложеното органът по приходите е констатирал, че закупените стоки са предназначени за търговската дейност на ревизираното лице, тъй като с тях са закупени хранителни и нехранителни стоки, напитки и цигари, с каквито по вид стоки ЕТ „**” осъществява стопанската си дейност в наетите два търговски обекта. Ревизията е приела, че придобитите стоки са реализирани на вътрешния пазар като за тяхната продажба не е издаден документ, а получените приходи от същата не са отчетени като такива, а са укрити. Това по своето естество представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. В резултат на този извод ревизията преминава в ревизия при особени случаи по реда на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. На лицето е връчено Уведомление по чл. 124, ал. 1 и чл. 124а от ДОПК, че данъчната основа по ЗДДС за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2013 г. ще бъде определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДПК. От страна на ревизирания субект са представени исканите документи, както и декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Извършен е анализ на изброените в чл. 122, ал. 2 от ДОПК точки като в констативната част на съставения ревизионен доклад са посочени кои от същите са съотносими  и  кои не - при определяне на данъчната основа.

Ревизиращият орган е приел, че жалбоподателят е получил стоките по въпросните фактури и ги е продал на клиенти – основно физически лица през отчетните  периоди на 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. като не е отчел нито покупките, нито последващите продажби. Видно от констативната част на съставения ревизионен доклад, органът по приходите е изготвил подробни справки за общия размер на приходите от продажби по месеци, включващи отчетените и неотчетените от лицето приходи за съответните периоди. Установеният размер на неотчетените покупки на стоки, е определен въз основа на фактурите издадени от гореописаните доставчици. Ревизиращият орган е определил, че стойността на неотчетените приходи от продажби е равна на покупната стойност на стоките, увеличена с процент на търговска надценка /за хранителните стоки и за цигарите/ за съответните години, съгласно изготвена информация в табличен вид в констативната част на съставения доклад.

Органът по приходите е посочил, че Н.А.А.с ЕТ „**” е регистрирано за целите на ЗДДС лице, считано от 20.01.2009 г. Имайки предвид дейността на търговеца - търговия на дребно с тютюневи изделия, храни и напитки, органът по приходи е направил извод, че извършваните продажби представляват облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС.

За начисляване на дължимия размер на данъка и неговата изискуемост към бюджета, по повод установените неотчетените приходи, са приети съответните месечни данъчни периоди на 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. На основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС върху определената по реда на чл. 122 от ДОПК данъчна основа, органът по приходите е начислил дължим косвен данък, чиято обща сума възлиза на 54 673.31 лв., в т.ч.: -   за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. -   7 344.98 лв.;   -за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. -   5 468.81 лв. ; -за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. - 12 269.48 лв.; -  за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. - 14 668.22 лв.; и за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. - 14 921.82 лв.

На основание чл. 175 от ДОПК във връзка с чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ са начислени прилежащи лихви, чийто общ размер възлиза на сумата от 19 189.29 лв.

В подадената жалба срещу РА лицето твърди, че установените с оспорения акт задължения по ЗДДС са определени в нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Според него, органът по приходите е определил основа за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК, без по безспорен начин да е установено и доказано, наличието на някоя от предвидените от закона предпоставки за това. Жалбоподателят твърди също така, че от гледна точка на ЗДДС, за да се установи получаването на неотчетените покупки, ревизиращият екип трябва да докаже настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от същия закон, респ., че задълженото лице е реализирало последващи облагаеми доставки.

След извършен в хода на настоящото административно обжалване преглед на направените от страна на органа по приходите изводи, приложените по преписката документи  и  изложените в жалбата доводи, се установи следното:

Съгласно разпоредбите на чл. 3, ал. 1, чл. 5 и чл. 6 от ДОПК органът по приходите е длъжен в пределите на своята компетентност служебно и добросъвестно да установява обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата, задълженията и отговорността на задължените лица. ДОПК предвижда изключение от общия принцип - в определени случаи данъчното задължение да бъде определяно чрез прилагане от страна на органа по приходите на установения от съответния закон размер на данъка към определена от него основа.

В хода на ревизията е установено, че задълженото лице не е осчетоводило част от фактурите за извършени покупки на стоки от основни свои доставчици, подробно описани в констативната част на съставения ревизионен доклад и съответно не са отчетени приходи от последващи продажби. За определяне продажната цена на цигарите и тютюневите изделия е взета фиксираната цена на продажбата на тези стоки, определена с чл. 6 от Наредбата за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия. За продажна цена на хранителните и нехранителни стоки, органът по приходите е приел отчетната стойност на неотчетените покупки, увеличена със съответния процент надценка, установен, както следва – 1.02% за 2009 г., 1.05% за 2010 г., 1.06 % за 2011 г., 1.09% за 2012 г. и 1.10% за 2013 г.

Следва да бъде посочено и това, че доказателства за установяване на настъпване на данъчно събитие и в частност получаване на стоката са относими при приложението на материалния закон – ЗДДС. Същите обаче са неотносими когато данъчната основа се определя по особения ред на чл. 122 от ДОПК, до който ред се е стигнало в резултат на поведението на ревизираното лице, и при който ред при липса на осчетоводени фактури няма как да бъде установено наличието на предаването на стоки, които впоследствие са били продадени, без да бъдат съставени съответните счетоводни документи. В тази насока подробни съображения са изложени нееднократно в решения на ВАС /Решение № 16416/10.12.2013г., по адм. дело № 10841/2013г. , І отд. на ВАС/.

Основната задача на разпоредбата на чл. 122 от ДОПК е да даде възможност да се извърши облагане и тогава, когато необходимите данни за установяване на данъчните задължения, съобразно приложимите норми на материалния закон не са налице. Целта на особения начин на определяне на данъчната основа за облагане при заместване на изискуемите се по материалния закон данни - декларации, отчети и други, с други такива, посочени в чл. 122 от ДОПК, е да се получи цялостна, макар и косвена представа за дейността на задълженото лице.

Ревизиращите органи обективно, в условията на максимално пълно доказване са изложили своите мотиви, с оглед на които са преминали към извършване на ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, като основанието по т. 2 от ал. 1, е доказано с допустими от ДОПК доказателствени средства.

Въз основа на ревизионния акт и приложенията, представляващи неразделна част от него, се приема, че ревизиращият орган е спазил изискването на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като е направил нужния за целта анализ. Обстоятелствата по ал. 1 и ал. 2 на чл. 122 са посочени в констативната част на процесния ревизионен доклад, с което са изпълнени изискванията на ал. 3 от същия член на ДОПК. По силата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, основата за облагане с данъци се определя след задължителен анализ на всяко от относимите към съответното лице обстоятелства, изброени в т. 1-16 от същата алинея, като изискването на процесуалния закон е да бъдат взети предвид онези от тях, които биха дали възможност на ревизиращия орган да определи облагаемата основа по възможно най-достоверния начин.

Приложеният от органа по приходите подход за определяне на основата за облагане с косвен данък за ревизираните отчетни периоди е законосъобразен, предвид установените в хода на ревизията факти и обстоятелства и събраните доказателства, които са обосновали прилагането на особения ред за облагане по чл. 122 - 124 от ДОПК. Безспорно е, с оглед императивния характер на данъчните норми, че ревизиращите органи не могат да определят по преценка конкретния размер на дължимия данък, но в разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК (при наличие на посочените обстоятелства) законодателят несъмнено е имал предвид по преценка, ревизиращият орган да определи размера на облагаемата основа, върху която, с оглед вида на данъка, съответният материален данъчен закон дава възможност да се изчисли дължимият данък. Тъй като тези обстоятелства са плод на действия, респективно бездействия, на субекта на данъчното задължение законодателят, с оглед на общия принцип, че никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение, е приел, че определянето на облагаемата основа в тези случаи ще се извърши от органа по приходите. Именно това е извършено при настоящата ревизия, като в мотивната част на РД са посочени онези критерии от чл. 122, ал. 2 от ДОПК, които са използвани от ревизиращия орган при определяне на облагаема основа по възможно най-достоверния начин.

С оглед на горното е прието, че обжалваният ревизионен  акт е издаден в съответствие със закона, поради което допълнително и законосъобразно е  начислен от страна на органа по приходите ДДС общо в размер на 54 673.31 лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 19 189.29 лв.

На основание чл. 133, ал. 3 от ДОПК, органът по приходите по своя инициатива е издал ревизионен акт № П-16002415092622-003-001/ 25.05.2015 г. за поправка на ревизионен акт, с който е коригирал допусната очевидна фактическа грешка в обжалвания ревизионен акт № Р-16002414000861-091-001/30.04.2015 г. Предвид обстоятелството, че актът за поправка следва да бъде разглеждан като неразделна част от оспорения акт, то същият подлежи на потвърждение с настоящото решение.

 По ЗДДФЛ

Ревизираното лице Н.А. по смисъла на чл.4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ на основание чл.3, т. 1 и чл.6 от ЗДДФЛ за доходите, получени от него през отделните данъчни (календарни) години, попадащи в обхвата на ревизията. Ревизията обхваща периода от 01.01.2009г. до 31.12.2013г. През ревизирания период Н.А. е осъществявала дейност като едноличен търговец с фирма „**“ и е с основна дейност - търговия на дребно, предимно с хранителни стоки и тютюневи изделия. Дейността е осъществявана в два обекта в гр.Стара Загора и 6 бр. автомата на самообслужване за продажба на стоки. Органите по приходите са установили, че за ревизираните отчетни периоди лицето е подавало годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ, с които е декларирало доходи от дейност като  ЕТ.

В хода на ревизията, на основание чл. 37, чл. 45, чл. 53, чл. 56 и чл. 57 от ДОПК са отправени запитвания и искания за представяне на документи и писмени обяснения до задълженото лице, извършени са насрещни проверки на 116 бр. доставчици, като събраните доказателства са приложени към ревизионния доклад.

Чрез извършените проверки са събрани доказателства и е получена информация, доказваща, че на ревизираното лице са издавани фактури, с които са закупувани стоки - цигари, хранителни стоки, млечни продукти, напитки и др., предназначени за търговската му дейност. Стоките не са заведени в счетоводните му книги. Не е осчетоводено тяхното заприхождаване и текущото им изписване и със сумата на придобиването им не е формирано салдо в края на всеки месец и в края на отчетната година, т.е. стоките са придобити и продадени в месеца на придобиването им и до края на отчетната година. С така придобитите стоки задълженото лице се е разпоредило, като е предоставило собствеността върху тях на друго лице, без да издаде документ за това и съответно без да отчете приходи от продажбата, както и да начисли дължимия за това данък върху доходите, тъй като продажбите на процесните стоки формират облагаем доход и данъчна основа по смисъла на ЗДДФЛ.

Предвид тези обстоятелства ревизиращият екип приема, че са налице данни за укрити приходи/доходи, поради което е налице хипотезата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК и на основание чл.124, ал.1 и чл.124а от ДОПК, изготвя и връчва уведомление, с което лицето е уведомено, че данъчната основа на задълженията му по чл.48 от ЗДДФЛ, ЗДДС и задълженията за задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО, ще бъде определена по реда на  чл.122, ал.2 от ДОПК. За определяне на основата за облагане с ДДФЛ за периода 01.12.2009г.-30.09.2013г. извършва анализ на относимите към ревизираното лице обстоятелства по реда, посочен в тази правна норма.

Предвид факта, че закупените стоки са хранителни стоки и тютюневи изделия и предвид предмета на дейност на ЕТ, е направен извод, че закупените стоки са реализирани на вътрешния пазар, като за тяхната продажба не е издаден документ, а получените приходи не са отчетени като такива. В отчетността на ревизираното лице не са заведени установени липси или излишъци на стоково-материални запаси към края на всяка отчетна година и не са налични стоки.

При определянето на облагаемия оборот от продажбата на стоки са взети предвид отчетната стойност на продадените стоки, представляваща покупната цена на същите с включен ДДС,  процента надценка /определен от органите по приходите/ и дължимия ДДС на неотчетените продажби. Във връзка с установените данни за укрити приходи и направения анализ, данъчната основа за облагане с пряк данък е формирана като към декларираните продажби е прибавен размерът на установените от ревизията неотчетени приходи от продажби на стоки през годината, тъй като към края на годината процесните стоки не са заведени в счетоводството и нямат последваща продажба. С оглед на така установеното органът по приходите констатира, че сумите, получени като разлика между неотчетените приходи и разходи по покупките от гореописаните доставчици на едноличния търговец следва да участват при формиране на облагаемия доход и основата за облагане с преки данъци по реда на чл.122 от ДОПК.  Във връзка с горните обстоятелства  при ревизията е определена данъчна основа по реда на чл.122 от ДОПК и ЗДДФЛ от дейността на лицето в качеството му на ЕТ, като са взети в предвид гореописаните недекларирани приходи и съответстващите им разходи и са приспаднати дължимите осигурителни вноски. На тази база е определен и данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ.

Жалбоподателката е  твърдяля, че констатациите в обжалвания акт са незаконосъобразни, не отговарят на установените факти и не кореспондират със събраните при ревизията доказателства. Посочва, че за да бъде доказана една доставка, същата следва да бъде документално обоснована. Съдържанието на фактурата следва да бъде индивидуализирано с други документи като стокови разписки и приемо-предавателни протоколи. Според жалбоподателката в тежест на органите по приходите е да докажат хипотезата на чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК и да установят два факта: първо, че ЕТ „**” в действителност е получило процесните фактури и стоките по тях, и второ, че е реализирало приходи/обороти от тези стоки, които не е отчело.”

В решението е посочено , че в РД и РА са отразени  извършените насрещни проверки на доставчиците 116 бр. Видно е, че органите по приходите са събрали данни и са извършили задълбочен анализ на механизма на доставките, които са намерили отражение в счетоводството на жалбоподателката, като са го съпоставили с тези, при които лицето не ги е отразило. Тезата на ревизиращия орган се подкрепя от установения механизъм на извършване на самите доставки. Неосчетоводените фактури удостоверяват реално доставени стоки с получател ревизираното лице. В хода на ревизията е установено, че жалбоподателката е заприходила в счетоводството на ЕТ си други фактури, издадени от същите доставчици / при наличието на същите данни и реквизити по тях/. В резултат на това е установено в обжалвания ревизионен акт обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. ДОПК предвижда изключение от общия принцип - в определени случаи данъчното задължение да бъде определяно чрез прилагане от страна на органа по приходите на установения от съответния закон размер на данъка към определена от него основа.

В решението е посочено, че мотивът за приложение на разпоредбата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК изисква наличието на данни за укрити приходи или доходи. Граматическото тълкуване на посочената норма и по-конкретно на употребената в нея дума "данни" води до извода, че за да се приеме наличието на тази хипотеза е достатъчно да са налице индикации, дори не и категорични доказателства за укрити приходи или доходи. В конкретния случай, протоколите от насрещните проверки представляват официални писмени документи с  доказателствена сила във връзка с констатациите в тях, че фактурите са издадени от доставчиците на вписания в тях получател на доставките, който е ревизираното лице. Безспорно установен е фактът, че процесните фактури са осчетоводени при доставчиците, стойността по фактурите е платена от посочения в тях получател в брой, приходите са осчетоводени при доставчиците. За получените приходи от продажбите по спорните фактури за доставчиците възникват определени данъчни задължения, които те са изпълнили. Тезата на ревизиращия орган, че неосчетоводените фактури удостоверяват реално доставени стоки с получател ревизираното лице се подкрепя от установения механизъм на извършване на самите доставки и установения потенциал у доставчиците. Проверяваните доставчици са посочили точно и ясно каква е организацията на работа. Стоките се разнасят на място до обекта на клиента, продавани са регулярно-ежедневно. При този вид продажби стоките се транспортират в множество обекти на даденото населено място.  Прието е че процесните доставки са реални, тъй като  Н.А. в качеството си на едноличен търговец е в състояние да извърши така определените от ревизията продажби, вземайки предвид и факта, че за процесните периоди е  разполагала  с персонал -  заети лица по трудови договори.

По КСО и ЗЗО

Ревизията за установяване задълженията на жалбоподателката за осигурителни вноски за фонд ДОО, ДЗПО-УПФ и за здравно осигуряване, в качеството й на  самоосигуряващо се лице, обхваща периода 01.01.2009г. – 31.12.2013г. С обжалвания ревизионен акт допълнително са установени задължения за задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице.

Жалбоподателката е обжалвала изцяло ревизионния акт относно установени задължения за задължителни осигурителни вноски, като твърди че същият е неправилен и незаконосъобразен.

В решението е посочено , че Н.А.а.е упражнявала трудова дейност като едноличен търговец с фирма „***“ с ЕИК   **. Основанието й за социално осигуряване е чл.4, ал.3, т. 2 от КСО, а за здравно е чл. 40, ал.1 т.2 от ЗЗО.  ЗЛ дължи вноски и за ДЗПО-УПФ. Лицата, осигурени на горното основание, по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство /чл.4, ал.4 от КСО/. Осигуряването възниква от деня в който лицата започват да упражняват трудова дейност и продължава до прекратяването й /чл.10 от  КСО/.  Осигурителните вноски за лицата, регистрирани като упражняващи трудова дейност на горното основание са за  сметка на осигурените лица и се дължат  авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Тези лица определят окончателния размер на осигурителния си доход на основание чл. 6, ал.8 от КСО и чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО. Разпоредбата, която конкретизира начина на изчисляване на  окончателния размер на осигурителния доход от самоосигуряващите се лица е чл. 2, ал. 4 от Наредба за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина. Според нея осигурителният доход, върху който се довнасят осигурителни вноски в размерите, определени за фонд "Пенсии" се определя помесечно върху разликата между средномесечния осигурителен доход за периода, за който е упражнявана дейността през предходната календарна година и избрания осигурителен доход, но не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната календарна година.  По този начин се определя и окончателния размер на осигурителния доход за ЗО.

Ревизията е установила, че за ревизирания период, самоосигуряващото се лице е внасяло авансово осигурителни вноски върху минималния размер на месечния осигурителен доход. Органите по приходите са установили обстоятелство  по чл. 122, ал. 1, т. 2  от ДОПК. След извършен анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК на жалбоподателката са установени укрити доходи. 

В решението е посочено , че с влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на ДОПК, /обн. ДВ. бр. 14 от 15.02.2011 г., в сила от 15.02.2011 г./, разпоредбите на чл.122 – 124 от ДОПК се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски, поради което ревизиращият орган правилно е приложил разпоредбата на чл.124а от ДОПК и е преминал към установяване на окончателния размер на осигурителния доход, в който са  включени укритите доходи за  съответните години. 

При определяне на окончателния размер на осигурителния доход и дължимите вноски на ЗЛ са  взети  предвид внесените от лицето  авансови осигурителни вноски върху избрания размер на осигурителния доход за ревизирания период в качеството й на едноличен търговец.  Взет е предвид  максималния месечен размер на осигурителния доход на самоосигуряващото се лице за съответните години, съгласно  съответния ЗБДОО. След извършен анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК на жалбоподателката са установени укрити доходи.  Тези доходи са определени по реда на чл. 122 от ДОПК. На основание чл. 124а от ДОПК са установени и задълженията за задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващото се лице. На основание чл.113, ал.1 от КСО, органът по приходите  е начислил дължимите лихви за невнесените в законоустановения срок осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО-УПФ, а лихвите за просрочените здравноосигурителни вноски са начислени на основание чл.107 от ЗЗО, във връзка с чл.175 от ДОПК. 

В съдебното производство  по  адм. Дело № 2167/2015г   процес. представител на жалбоподателя адв.И. е поискала ответника да представи описаните в приложение № 315 и 316 от РД данъчни фактури от 116 - те доставчици на чието основание приходния орган е формирал своя извод за провеждане на ревизия по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, да представи приемо - предавателни протоколи, стокови разписки и други писмени документи, удостоверяващи предаването и получава на фактурираните стоки, както и да представи документи удостоверяващи транспортирането на стоката или изписването на фактурираните на стоките от склада или транспортирането им. При условията на евентуалност, моли  на основание чл. 192 от ГПК, да задължите третите неучастващи лица в процеса 116 - те доставчика да представят в оригинал описаните в Приложение № 315 и № 316 данъчни фактури, както и да представят в оригинал приемо - предвателни протоколи стокови разписки и други писмени документи, удостоверяващи предаването и получава на фактурираните стоки, както и да представи документи удостоверяващи транспортирането на стоката или изписването на фактурираните на стоките от склада или транспортирането им. Моли първо да бъде задължен административния орган да представи първичните счетоводни документи, доколкото той се е позовавал на тях и същите са описани в РА и РД. Едва тогава, ако административният орган заяви, че не разполага с тези фактури,  то тогава да се пристъпи към процедурата по чл. 192 от ГПК. Оспорва автентичността и истинността на процесните фактури, описани в Приложение №315 и № 316 от РД на приходния орган като твърди, че същите не са подписани от доверителя й или от друго упълномощено  от него лице. Моли за допускане на Съдебно – счетоводна експертиза, вещото лице по която след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки на место в счетоводството на жалбоподателя, да отговори на въпросите, формулирани в писмената молба, приложена на л. 7448 по делото.

Юк. К. е заявила, че ще се ползват от всички процесни фактури. Представила е  / л. 7449/  Протоколи за приемане на Удостоверение за квалифициран електронен подпис на лицата извършвали ревизията.

Съдът е задължил ответника да представи в оригинал или заверено копие на всяка една от процесните фактури, които не се съдържат в административната преписка.

Съдът е допуснал ССЕ със задачи за вещото лице К.,  формулирани в писмената молба, приложена на л. 7448 по делото.

По искане на ответника съдът е задължил  третите неучастващи лица в процеса: “**” ООД - Стара Загора; **” ЕТ - гр.  Стара Загора; “**” ЕООД - с. Калояновец обл. Стара Загора; “**” АД - гр. Пловдив; “**” АД - гр. София, “**” ЕООД - гр. Стара Загора; “**” АД - гр. София; “**” АД – гр. Пловдив и “**” АД – гр. Нова Загора, да представят в 7 - дневен срок от съобщаването, посочените в молбата по чл. 192 от ГПК на юриск. К., писмени документи.

Съдът е приел постъпилите със съответните молби и съставени описи писмени документи от третите задължени лица , т.е. от “**” АД“ , от „**“ АД,  от  “**” АД,  от “**” АД.

 Не са представени доказателства от  ЕТ **” и от  “**” ЕООД  по различни причини.

 Представено е  заверено копие на фактура № 1000008349/28.12.2011 год., издадена от “**” ЕООС, която е постъпила  директно в данъчна администрация.

Адв. Илчев е заявил че по отношение на постъпилите от “**” АД, писмени документи е видно, че същите нямат положени подписи както на доставчик, така и на получател, поради което е оспорил същите. По отношение на постъпилите от “**” АД, писмени документи е видно, че същите са без положен подпис на получател- оспорва ги. Представените от “**” АД фактури са без положен подпис на получател, поради което също ги оспорва. На фактурите, изпратени от “**” АД е положен подпис на клиент, който не е на Н.А., поради което ги оспорва.

Доколкото в предходно съдебно заседание Съдът е открил производство по оспорване истинността и автентичността на всички процесни фактури и е дал указания по отношение разпределението на доказателствената тежест в рамките на това производство, и доколкото днес постъпилите фактури, представени от “**” АД, съдържат положен подпис за получател, с оглед правилото на чл. 193, ал. 3 от ГПК, Съдът е указал на жалбоподателя, че в производството по оспорване автентичността и истинността на фактурите, издадени от “**” АД, доколкото в тези първични счетоводни документи се съдържат подпис за получател от името “**” ЕТ, тежестта за установяване на автентичността и истинността на фактурите, издадени от “Кока Кола Хеленик Ботълинг Къмпани” България” АД, е за жалбоподателя.

 Прието е заключението по допуснатата ССЕ на  вещото лице ДАНЧО ТОДОРОВ К. / л. 8075-8094/, в присъствието на страните и неоспорено от тях.

По молба на жалбоподателя / л. 8133/ съдът е допуснал и СГЕ  по която експерта следва да посочи дали подписа положен за получател е изпълнен от жалбоподателя Ангелова  по посочените множество фактури, подробно описани в молбата. Представена е и декларация по която Ангелова е положила образец от подпис в присъствието на нотариус.

По молба от  ответника, чрез  ю.к. К., съдът е отменил протоколно определение от проведено на 07.12.2015 год. съдебно заседание, с което третите задължени лица в процеса “**” ЕООД и ЕТ **” са задължени да представят посочените от пълномощника на ответника, писмени документи.

Съдът е приел представените  / л. 8159-8281/ по опис писмени документи от третото задължено лице “Орбико България” ЕООД и е открил производство по оспорване на процесните фактури приети в съдебно заседание, по отношение на автентичността и истинността на частните документи.

Доколкото въпросните фактури съдържат парафи, а не подписи съдът е указал на приходна администрация, че нейна е тежестта да установи  автентичността, истинността и верността на приетите в днешното съдебно заседание фактури, които бяха оспорени от страна на жалбоподателя и следва  да представи всички фактури и съпътстващи ги документи, за които се твърди, че жалбоподателят е получател на стоките по тях и съответно тези фактури не са осчетоводени от жалбоподателя.

В последното сд.з.  е прието заключението по СГЕ на вл. Добрев / л. 8294-8352/ в което са посочени лицата  получатели по процесните фактури . Заключението е прието в присъствието и на двете страни , като същото не е оспорено.

На л. 8354 е представена справка  за всички трудови договори, общо 40 на брой,  на лица работили с жалбоподателя. В справката фигурират лицата „разпознати“ по подпис от в.л. по СГЕ.

Съдът е обявил делото за решаване и е обявил РА за нищожен.

Събраните по ад. № 2167/2015г. доказателства , доколкото РА е обявен за нищожен  и няма произнасяне по същество на спора, няма пречка да се кредитират от настоящият докладчик като събрани по реда на АПК и ДОПК, съобразно направените искания по доказателствата от двете страни.

В настоящото съдебно производство по ад. № 390/2017г. страните не са направили искания по доказателствата и са поискали ход по същество в първото по реда си о.з. след връщане на делото от ВАС.  

Настоящият докладчик , със свое определение от  04.04.2017 година е отменил хода по същество, допуснал е ССЕ , назначил е  за вещо лице П. п.който  като вземе предвид констатациите в заключителните части на приетите по първоначалното дело две СГЕ и по-конкретно на л. 8327 – 8333 и л. 8350 – 8351, да извърши преизчисление на дължимия ДДС, дължимия по чл. 48 от ЗДДФЛ данък и вноските за ЗОВ, съобразно тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016г. на ВАС, при:

1.               Включване в общата сума на укритите приходи на данъчните основи по фактурите, в които в СГЕ е установено да е положен подпис от собственика на ЕТ или работили при него лица. Въз основа на горното да се извърши преизчисляване на дължимия ДДС по данъчни периоди, ведно с прилежащите лихви.

2.               Включване в общата сума на укритите приходи на данъчните основи по фактурите, в които в СГЕ е установено да е положен подпис от собственика на ЕТ или работили при него лица и изчисляване на дължимия данък по чл. 48 от ЗДДФЛ с приспадане на вноските за ЗОВ за годишно изравняване, определени за периода от 15.02.2011г. – 31.12.2013г. и изключване на вноските за ЗОВ за годишно изравняване за периода от 01.01.2009г. – 14.02.2011г. Да се извърши изчисление на дължимия данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за всеки един от процесните периоди, ведно с прилежащите лихви

3.               Да изчисли размера на ЗОВ за годишно изравняване за периода 15.02.2011г. – 31.12.2013г. върху размера на приходите по т. 1 и т. 2, ведно с прилежащите лихви.                          

Заключението на експерта е прието по делото / л. 43-53/ в присъствието на страните и неоспорено от тях . Експерта в заключението си на л. 11 –долу е посочил че неправилно и в противоречие с чл. 67, ал. 3 от ЗДДС  ревиз.орган е  начислил ДДС  върху продажната цена формирана  от данъчната основа  на покупката , начислен ДДС и надценка . Той счита че ДДС е следвало да е включен в продажната цена и в случая ДДС се начислява два пъти.

След приемане на заключението жалбоподателят е поискал  преизчисляване на дължимите данъци , по въпроси в молба на л.36.

Допълнителното заключение на експерта е прието по делото / л. 63-68/ в присъствието на страните и отново не е оспорено от тях .

В ЗАКЛЮЧИТЕЛНА ЧАСТ на експертизата / л. 67/   експерта дава следното заключение:

По въпрос №1. В съответствие с чл.67, ал.3 от ЗДДС да се определи данъчната основа по неотчетените фактури, в които в СГЕ е установено да е положен подпис от собственика на ЕТ или работили при него лица. Въз основа на горното да се извърши преизчисляване на дължимия ДДС по данъчни периоди, като приеме 31.12. на съответната година на покупка за момент на реализацията им, ведно с прилежащите лихви.

Общо дължими от продажбата на други стоки:

ДДС-5221,12лв.

Лихви-1370,81лв.

Общо дължими от продажбата на цигари:

ДДС-4238,15лв.

Лихви-919,56лв.

По въпрос № 2. Включване в общата сума на неотчетените приходи на определените по т.II.1 данъчни основи по фактурите, в които в СГЕ е установено да е положен подпис от собственика на ЕТ или работили по трудово правоотношение при него лица. Въз основа на това да се извърши преизчисляване на дължимия данък по чл.48 от ЗДДФЛ с приспадане на вноските за ЗОВ за годишно изравняване, определени за периода от 15.02.2011г.-31.12.2013г. и изключване на вноските за ЗОВ за годишно изравняване за периода от 01.11.2009г.-14.02.2011г. Да се извърши изчисление на дължимия данък по чл.48 от ЗДДФЛ за всеки един от процесните периоди, ведно със законните лихви.

Доходи от дейност като едноличен търговец за 2009г.

Дължим данък-163,04лв.

Внесен данък-160,98лв.

Данък за довнасяне данък-2,06лв.

Дължими лихви за периода 01.05.2010г.-30.04.2015г.-1,09лв.

Доходи от дейност като едноличен търговец за 2010г.

Дължим данък-51,79лв.

Внесен данък-51,02лв.

Дължим данък-0,00лв.

Доходи от дейност като едноличен търговец за 2011г.

Дължим данък-194,93лв.

Внесен данък-256,00лв.

Надвнесен данък-61,07лв.

Доходи от дейност като едноличен търговец за 2012г.

Дължим данък-110,28лв.

Внесен данък-20,00лв.

Надвнесен данък от 2011г.-61,07лв.

Данък за довнасяне-29,21лв.

Дължими лихви за периода 01.05.2013г.-30.04.2015г.-5,94лв.

Доходи от дейност като едноличен търговец за 2013г.

Дължим данък-393,63лв.

Внесен данък-30,00лв.

Данък за довнасяне-363,63лв.

Дължими лихви за периода 01.05.2014г.-30.04.2015г.-36,94лв.

По въпрос № 3. Да се преизчисли размера на ЗОВ за годишно изравяняване за периода от 15.02.2011г.- 31.12.2013г. върху размера на приходите по т. II.1 и т. II.2, ведно с прилежащите лихви.

За 2012г.

Внесени ЗОВ върху 4030,39лв.

Определен годишен резултат за годината-печалба в размер на 1964,10лв.

Предвид обстоятелството, че жалбоподателя е внесъл ЗОВ върху сума по-голяма от определената печалба, то допълнителни вноски за ЗОВ не са дължими.

За 2013г.

Внесени и декларирани ЗОВ върху  3579,13лв.

Определен годишен резултат за годината-печалба в размер на 3547,59лв.

Предвид обстоятелството, че жалбоподателя е внесъл ЗОВ върху сума по-голяма от определената печалба, то допълнителни вноски за ЗОВ не са дължими.

По въпрос ІI. В съответствие с чл.67, ал.3 от ЗДДС да се определи данъчната основа на неосчетоводените фактури, които са придружени с приемо-предавателни протоколи/ търговски документ или друг документ за предаване на стоката/ описани по-долу/, за които документи е установено от СГЕ да е положен подпис от собственика на ЕТ или работили при него лица. Въз основа на горното да се извърши преизчисляване на дължимия ДДС по данъчни периоди, като приеме 31.12. на съответната година на покупка за момент на реализацията им, ведно с прилежащите лихви.

Настоящият докладчик счита,  че заключението на експерта в тази му част не следва да се кредитира , тъй като  неизготвянето  на приемо-предавателни протоколи от страна на жалбоподателя е безспорно негов пропуск и не следва последния от своето  неправомерно поведение да черпи ползи.

Предвид горното съдът кредитира допълнителното заключение на в.л. в първата му част – първо римско.

   Съдът счита, че съобразно приетото и неоспорено доп. заключение на експерта по ССЕ  РА следва да се измени в частта  по ЗДДС като дължимият данък се намали на 9459,27лв и лихви 2290,37лева.,  както и се намали  дължимия данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2009г. на 2,06лв  и лихви 1,09лв., за 2012г. 29,21лв и лихви 5,94лв и за 2013година на 363,63лв. и лихви 36,94лв.

Предвид изхода на правния спор и съобразно приложените по делото доказателства / л. 69/, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ответника юк. Възнаграждение в размер на 437,64лева , а ответника да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в размер на 6998,98лева.

Ето защо и поради мотивите изложени по-горе Пловдивският административен съд, V-ти състав на основание чл. 160 от ДОПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Н.А.А.с ЕГН **********, регистрирана като едноличен търговец с фирма „**“  с ЕИК **, със седалище и адрес на управление, **Ревизионен акт № Р-16002414000861-091-001 от 30.04.2015 год., на Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите и Ревизионен акт за поправка / РАПРА/ № П-16002415092622-003-001 от 25.05.2015 год., потвърдени с Решение №  580 от 20.07.2015 год., в частта задълженията  по ЗОВ за периода 2009-2013г. и задължения по ЗДДФЛ за периода 2010 и 2011година, ведно с прилежащите лихви.

ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16002414000861-091-001 от 30.04.2015 год., на Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите и Ревизионен акт за поправка / РАПРА/ № П-16002415092622-003-001 от 25.05.2015 год., потвърдени с Решение №  580 от 20.07.2015 год., в частта на допълнително начислен ДДС, като намалява данъчното задължение от 54 673,31лв. на 9 459,27лв. и прилежащите лихви от 19 189,29лв. на 2 290,37лв.;   и в частта за допълнително установените задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2009 г., като намалява  дължимия данък  от  689,87лв. лв. на 2,06лв.  и лихвите от  353,54лв. на 1,09лева; за 2012г., като намалява дължимия данък от 474,52лв. на 29,21лв. и лихвите от 120,40лв. на 5,94лв.; за 2013г., като намалява дължимия данък от 436,01лв. на 363,63лв. и лихвите от 171,97лв. на 36,94лв.

ОСЪЖДА ДД“ОДОП“- Пловдив да заплати на Н.А.А.с ЕГН **********, регистрирана като едноличен търговец с фирма „**“  с ЕИК **  съдебни разноски по съразмерност и компенсация в  размер на 6561,34 /шест хиляди петстотин шестдесет и един леви и 34 стотинки/ лева.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок пред ВАС на Република България.

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/